№ 13358
гр. С 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110152701 по
описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т С” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м. 05. 2016 г. до м.04.2018 г. на ответника топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което
изпаднал в забава. При тези твърдения иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата
4144,49 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м.
05. 2016 г. до м.04.2018 г. и сумата 33,04 лв. за дялово разпределение за периода м.04.2017
г.- м.04.2018 г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 (20.06.2019 г.) до окончателното ѝ заплащане, сумата от 505,11 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. - 10.06.2019 г. и
сумата от 5,09 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.05.2017 г. - 10.06.2019 г. Претендира разноски.
С Определение № .../14.04.2021 г., на основание чл. 227 ГПК, като ответници в
производството са конституирани наследниците на починалия в хода на процеса ответник
И. Л. А., именно З. З. Б. и Х. З. О..
В срока по чл.131 ГПК ответникът З. З. Б. твърди да е извършено плащане на
претендираните суми.
1
Ответникът Х. З. О. оспорва качеството наследник на починалия И. Л. А..
Третото лице помагач „Т С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и доказани.
Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № 76419 в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
По отношение исковете срещу Х. З. О..
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - за установяване
съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена.
Договорното отношение възниква от качеството на ответника на собственик или ползвател
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си – аргумент от разпоредбата на §1, т.42 от ДР на ЗЕ. По делото ищецът не
е ангажирал нито едно доказателство, установяващо факт, от който да се направи извод, че
през процесния период ответникът О. е носител на някое от посочените по – горе вещни
права върху процесния недвижим имот, нито да е обективирал и адресирал до ищеца воля да
ползва топлинна енергия, поради което в приложение на правилата на доказателствената
тежест съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно отношение с
източник договор за предоставяне на услуги за доставка на топлинна енергия, поради което
и ответникът не е длъжник на предявеното вземане за цена на тези услуги, респективно
акцесорното такова за заплащане на обезщетение за забава.
Предвид изложеното предявените положителни установителни искове по отношение на този
ответник са неоснователни.
По отношение исковете срещу З. Б..
Страните не спорят относно фактите.
Възраженията на ответника Б. са, че претендираните от ищеца вземания са погасени чрез
плащане след депозиране на исковата молба, който факт се установява от представено
платежно нареждане от 29.12.2021 г., удостоверяващ извършено плащане в общ размер на
2700 лева. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ищеца. С нарочна молба от 11.03.2022
г. се признава от ищеца.
Извършеното плащане е факт, настъпил след предявяване на иска и съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен да го
прецени в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него
ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение в сила. С оглед установеното
плащане съдът намира, че предявените установителни искове са неоснователни, защото с
2
осъщественото плащане от страна на ответника на сумата от 2700 лв. е погасено цялото
задължение на потребителя Б. за стойността на доставената топлинна енергия, дялово
разпределение, лихви и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в
т.ч. и в заповедното производство по арг. на чл. 76, ал.2 ЗЗД.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, с адрес: гр.
С ул. Я №23Б, ЕИК ... срещу Х. З. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С ул.".." № 36,
адв. М Н, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата 2072,24 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2016 г. – м.04.2018
г. и сумата 16,52 лв. за дялово разпределение за периода м.04.2017 г. - м.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 252,55 лв.
– законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. -
10.06.2019 г. и сумата от 2,54 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.05.2017 г.- 10.06.2019 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, с адрес: гр.
С ул. Я №23Б, ЕИК ... срещу З. З. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С ул."..." № 1,
... адв. С. Х., обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 за установяване съществуването на следните вземания: за сумата 2072,24 лв. –
главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2016 г. –
м.04.2018 г. и сумата 16,52 лв. за дялово разпределение за периода м.04.2017 г. - м.04.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 252,55 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2017 г. - 10.06.2019 г. и сумата от 2,54 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.05.2017 г.- 10.06.2019 г. и искането
за присъждане на разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в исковото и заповедното производство, като погасени чрез плащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на и е постановено при участието на „Т С” ЕООД, ЕИК
... трето лице помагач на ищеца.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4