Р
Е Ш Е Н И Е
№…….. 24.06.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 5254
по описа на съда за 2021
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 309170/21.04.2021
г. по описа на СГС /вх. № 3257/05.02.2021 г. по описа на ДСИ/, подадена от В.К.Н.,
в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 588/19 г. по описа на 16-ти
участък на СИС при СРС срещу разпореждане за разноски от 19.01.2021 г.
Жалбоподателят
излага, че преди да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение е изплатил
доброволно част от сумите по изпълнителния лист, по който е образувано
изпълнителното производство, предвид което намира, че на основание чл. 53, ал. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не дължи
такса за доброволно платената сума. Въпреки това излага, че с обжалваното
разпореждане ДСИ е отказал да редуцира таксата по чл. 53 ТДТССГПК.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на подадената жалба от взискателя
по изпълнителното дело.
По делото по реда
на чл. 436, ал.3 ГПК, ДСИ е представил мотиви, с които заявява становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че въпреки, че към момента на извършване на
процесните плащания на длъжника не е била връчена покана за доброволно
изпълнение, той е знаел за изпълнителното дело и размера на дълга, тъй като сам
е поскал информация за последния, поради което се дължи такса върху събраната
сума по реда на чл. 53 ТДТССГПК.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 588/19 г. по описа на 16 –ти участък на СИС при СРС е
образувано по молба на М.В.Н., чрез неговата майка и законен представител В.Г.Н.,
въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2019 г. по гр.д. № 1957/2005 г. по
описа на СРС, с който длъжникът В.К.Н. е осъден да заплаща на взискателя
месечна издръжка в размер на 40 лв., считано от 14.04.2006 г. до настъпване на
законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума.
На 20.02.2020 г.
по делото е депозиран нов изпълнителен лист издаден на 14.02.2020 г. на
основание решение № 31460 от 03.02.2020г. по гр.д. № 37446/2019 г. по описа на
СРС, 86 състав, с което месечната издръжка на непълнолетния М.В.Н. е увеличена
на 160 лв., считано от 28.06.2019 г.
На 13.11.2020 г.
длъжникът е поискал от ДСИ да му се издаде удостоверение за размера на дълга по
делото към 16.11.2020 г.
На 18.11.2020 г.
същият е подал отново молба за предоставяне на информация за размера на дълга,
след като е заплатил дължимата такса за вещо лице.
От представената
по делото счетоводна експертиза, изготвена в хода на изпълнителното
производство е видно, че към 18.11.2020 г.
общият размер на задължението, присъдено съобразно изпълнителните
листове, е в размер на 10 333,92 лв. и включва: 4 538,67 лв. главница( за 113
месеца по 40 лв. плюс 18,67 лв.), 2 720 лв. главница ( 17 месеца по 160 лв.), 3
075,25 лихва. Отделно от това са начислени и разноски по изпълнителното дело в
размер на 166,80 лв. за такси, от които 40 лв. са за експертизата и са
заплатени от длъжника, поради което крайния размер е 126,80 лв.с ДДС, както и
такса по чл. 53 ТДТССГПК в размер на 1017,17 лв. с ДДС или общо 1 143,97 лв. с
ДДС.
От представените
по делото платежни нареждания се установява, че на 11.01.2021 г. длъжникът е
заплатил по делото сумите от 2880 лв., като с молба е посочил, че тя следва да
послужи за погасяване на неизплатени месечни издръжки в размер на 160 лв. за
периода от месец юли 2019 г. до месец декември 2020 г., 2378,67 лв. за неизплатени
месечни издръжки в размер на 40 лв. за периода от месец май 2014 г. до юни
2019г.; 2100 лв. изтекли лихви за неизплатени месечни издръжки за периода от
месец май 2016 г. до декември 2020 г. и 126,80 лв. за държавни такси по
ТДТССГПК.
На 14.01.2021 г.
за първи път е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
размерът на задължението по изпълнителното дело възлиза на месечна издръжка по
160 лв. от 28.06.2006 г., както и 4800 лв. за минало време, ведно със изтеклата
лихва върху сумата за минало време до настъпване на законови причини за
изменение или прекратяване на издръжката, както и 120 лв. разноски по
изпълнителното дело, както и такса по чл. 53 ТДТССГПК в размер на 484,80 лв.
върху сумата за минало време, както на всеки 6 месеца върху изплатената
издръжка в размер на 115,20 лв.
С разпореждане
от 19.01.2021 г.( втора дата под чертата – 14.01.2021 г.) ДСИ е посочил на
длъжника, че ще удържи такса по чл. 53 ТДТССГПК върху платените от него суми
на 11.01.2021 г. Същото е връчено на длъжника
на 25.01.2021 г.
От
разпорежданията на ДСИ от 22.01.2021 г. е видно, че постъпилите от длъжника
суми са разпределени по следния начин: сумата от 2880 лв. – 300,40 лв. с ДДС за
такса по чл. 53 ТДТССГПК и остатъкът за взискателя за задължението за минало
време; 2378,67 лв. – 252,29 лв. с ДДС за такса по чл. 53 ТДТССГПК и остатъкът
за взискателя за задължението за минало време; 2100 лв. – 90,80 лв. за прости
такси, 129,60 лв. за такса по чл. 53 ТДТССГПК, 33,20 лв. за издръжка доплащане
за месечна издръжка и остатъкът за минало време за изтекла лихва, сумата от
126,80 лв. за обикновени такси.
С молба от
26.01.2021 г. длъжникът е поискал намаляване на дължимата такса по чл. 53
ТДТССГПК, като е посочил, че е изплатил сумата от 7358,96 лв. преди да му е
връчена покана за доброволно изпълнение, поради което не дължи тази такса.
С разпореждане
от 04.02.2021 г. ДСИ е оставил без уважение молбата на длъжника за редуциране
на таксата по чл. 53 ТДТССГПК.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу
подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Разгледана по
същество, частната жалба е основателна,
поради следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 53, ал.2 ТДТССГПК върху сумата, която длъжникът е погасил в
срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.
В настоящия
случай от представените писмени доказателства се установява, че длъжникът е
заплатил сумата от 7 358,96 лв. в изпълнение на задължението към взискателя
преди да му е била връчена покана за доброволно изпълнение т.е. още преди да
започне да тече срока за такова, поради което върху заплатената от него сума не
се дължи такса по чл. 53 ТДТССГПК.
С оглед
изложеното ДСИ неправилно е отчислил част от доброволно платените суми за
заплащане на такса по чл. 53 ТДТССГПК, тъй като такава не е била дължима.
Фактът, че длъжникът е поискал да му се предостави информация за размера на
задължението по изпълнителното дело преди да му е връчена покана за доброволно
изпълнение не променя горните изводи, доколкото нормативно дължимостта на
таксата по чл. 53 ТДТССГПК се свързва със срока за доброволно изпълнение, а не
със субективното знание на длъжника за съществуването на изпълнителното
производство. Нещо повече, получаването на такава справка за размера на дълга
способства доброволното за изпълнение на задължението към взискателя преди и
след връчването на поканата за доброволно изпълнение( в срока за такова).
Общият размер на
вземането върху се начислява такса по чл. 53 ТДТССГПК след направените
доброволни плащания в размер на 7 358,67 лв. без удръжки за такса по чл. 53
ТДТССГПК е 2 975,25 лв. Към 18.11.2020 г. таксата по чл. 53 ТДТССГПК върху тази сума следва да е в размер на
309,62 лв. с ДДС.
С оглед изложеното
обжалваното разпореждане от разпореждане за разноски от 19.01.2021 г., с което
ДСИ е начислил такса по чл. 53 ТДТССГПК следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Получените по сметка на ДСИ суми следва да се разпределят
като такива за удовлетворяване на вземането на взискателя, евентуално за други
дължими по изпълнителното производство такси, включително по чл. 53 ТДТССГПК за
сумите събрани след изтичането на срока за доброволно изпълнение.
По разноските:
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото
си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане за разноски от 19.01.2021
г., постановено изпълнително дело № 588/19 г. по описа на 16-ти
участък на СИС при СРС, с което е отказано да бъде намалена начислената по
делото такса по чл. 53 ТДТССГПК в размер на 1017,17 лв. с ДДС към 18.11.2020 г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА начислената към 18.11.2020 г. по изпълнително дело № 588/19 г. по описа на 16-ти
участък на СИС при СРС такса по чл. 53 ТДТССГПК от 1017,17 лв. с ДДС на 309,62
лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на В.К.Н. за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от настоящето решение да се изпрати на
ДСИ към СРС, 16-ти участък и страните за сведение и
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….