Р Е Ш Е Н И Е
№ 722
гр. Хасково, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана
Мазгалова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело №203/2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл., във връзка с чл. 144 и чл. 107, ал. 4 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Дото Агро“ ЕООД, ИЕК ……, със седелище и адрес на
управление с. С., ул.“А. З.“ №.., обл. Х., представлявано от управителя Т.Д.Т., против Акт за установяване на задължение (АУЗ)
№ П-16002618068142-135-001 от 14.11.2018год., издаден от Д. А. Я. на длъжност Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, с
който са установени задължения на „Дото Агро“ ЕООД по ЗКПО за 2015 г. на обща
стойност 12 405,83 лева, от които 9 798,00 лева главница и
2 607,83 лева лихви върху
главницата, изчислени към 14.11.2018 г. потвърден с Решение № 22 от 15.01.2019год. на Директора на ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорвания АУЗ, по същество свеждащи се до издаването му
в нарушение на процесуалния и материалния закон. В тази връзка се сочи, че целта на производството по чл.106
вр. с чл.103 от ДОПК е отстраняване на грешки, непълноти и несъответствие по
отношение на основата и размера на задълженията, но не и установянане на
предвидени в закона предпоставки за тези задължения. Наличието на уредени в
закона условия за възникване на данъчни задължения, респ. за тяхното намаляване
съгласно чл.110 ДОПК се установявало чрез контролната дейност на органите по
приходите в производствата по ревизии и проверки. Счита се, че определянето с
оспорения акт на данъчни задължения е извършено в нарушение на чл.108 от ДОПК,
без да е налице компетентност по чл.112 от ДОПК. По отношение материалната
незаканосъобразност на акта се сочи, че декларираният преотстъпен данък за
2015г. в размер на 9 798 лв. / 16 330 лв. х 60% = 9 798 лв./ е инвестиран в закупуването с отложено плащане на нов
трактор New Holland T 7.260, съгласно
договор за финансов лизинг 118406/30.09.2015г. с „Уни Кредит Лизинг“ ЕАД.
Доставната цена без ДДС била 168 786,17 лв., лизинговата цена била
179 134,85 лв. и остатъчната стойност 16 878,62 лева. Погасителния
план бил до 04.12.2019г., когато дружеството щяло да придобие въпросния актив,
при изтичане на срока на лизинговия договор. Закупеният тракотр бил заведен в
счетоводството на дружеството като актив по сметка 205, транспортни разходи на
стойност 168 786,17 лв. Оспорващият счита, че е изпълнено изискването на
чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, тъй като активът е придобит в регламентирания от закона срок по силата на сключен договор за финансов
лизинг, като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, § 6, б. "б" от Регламент
(ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за
закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната
стойност на актива, като "придобити" по смисъла на чл. 189б, ал. 2,
т. 1 ЗКПО са и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг. Заявява, че
„придобиването" по смисъла на чл.189б, ал.2, т.1 и т.2 от ЗКПО следва да
се тълкува и разглежда по реда на СС 17 - Лизинг, разпоредбите на ЗКПО. На
следващо място сочи, че за да обоснове своя изовд, че не било изпълнено
изисването по чл.189б, ал.2, т.4 от ЗКПО, данъчният орган незаконосъобразно и
неправилно приобщил към данъчната 2015г. стойността на закупената през 2016г.
селскостопанска техника : сеялка, аванс и плуг. Счита, че активите на „Дото
Агро“ ЕООД, закупени през 2016г. са предмет на данъчната 2016г., тъй като те не
се включвали в обхвата на извършената пороверка касаеща периода 01.01.2015г. –
31.12.2015г. По изложените съображения се
отправя искане за обявяване нищожността или отмяна на оспорвания акт, като незаконосъобразен и
потвърждаващото го решение.
В съдебно заседание
оспорващото дружество се представлява от процесуален представител адв. Й.Й., който в хода на устните състезания поддържа
жалбата по изложените в нея аргументи и произтичащото от него искане за отмяна
на атакувания АУЗ. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на 1302 лева, съобразно представен списък.
Ответникът по оспорването -
Директор на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт К., в хода на устните състезания
оспорва жалбата. Счита, че в случая са налице материалноправните
предпоставки посочени в разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК за издаване на акт
за установяване на задължения по декларация. Отправя искане за нейното отхвърляне. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният съд, след
като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните,
събраните по делото относими доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след цялостна проверка на атакувания акт съобразно
чл. 160, ал.2 от ДОПК, констатира следното:
Не е спорно по делото, че „Дото Агро“ ЕООД е с активна
обща регистрация като земеделски производител и за проверявания период притежава
регистрационна карта на земеделски стопанин, издадена от МЗХ на 21.11.2013г. ,
заверена на 04.03.2015г. за стопанската 2015г. Извършваната от дружеството –
жалбоподател дейност през ревизирания период е обработка на земеделска земя
засята с пшеница, слънчоглед, пипер и патладжан.
За отчетната 2015 г. от дружеството е подадена Годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2600И0080443/25.03.2016г., в която е декларирало, че ще ползва данъчно облекчение - преотстъпен корпоративен данък в размер на 9 798, 00 лева.
На 10.09.2015г. между „Интерагри България“ АД
/доставчик / и „Дото Агро“ ЕООД /куповач/ е сключен Договор за осигуряване на
доставката и закупуването на земеделска техника № IABG/D201509/ DV03/A1/10.09.2015г., с предмет на договора продажба на
трактор марка New Holland, модел, T 7.260 на стойност 86 299 EUR без ДДС или 103 558.80 EUR с ДДС.
На 30.09.2015г. между „УниКредит лизинг“ ЕАД /
лизингодател/ и „Дото Агро“ ЕООД /лизингополучател/ е сключен Договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № 118406/30.09.2019г. ведно с
Приложение №1 и №2 към договора. В Приложение №1 към договора се съдържат
характиристиките на лизинговия обект, лизинговата цена и срокът на договора –
30.09.2015г. до 04.12.2019г., а в Приложение №2 се съдържа погасителния план.
На 01.10.2015г. между „Интерагри България“ АД /
продавач или доставчик / и „УниКредит Лизинг“ ЕАД / купувач/, и „Дото Агро“
ЕООД / лизингополучател/ е сключен Договор за покупко-продажба на земеделска
техника № СТ…, съгласно който продавачът продава, а купувачът купува следната
земеделска техника: трактор марка New Holland, модел, T 7.260, нов. Продажната цена на описания обек е посочена
в размер на 168 786,17лв. или общата продажна цена ведно с начисленият ДДС
е в размер на 202 543,41 лв. В чл.2 от договора е посочено, че закупения
от купувача обект по този договор ще бъде предоставен от последния при
условията на Договор за финансов лизинг № 118406 на лизингополучателя „Дото
Агро“ ЕООД., като съгласно чл.18, ал.3 от същия лизингополучателя има право да
придобие собствеността на лизинговия обект при условията на Договора, т.е. по
време на договора или след изтичане на срока му при пълно плащане на
лизинговите вноски, който е 04.12.2019г.
Не е спорно по делото също така, че в счетоводството
на дружеството на основание договора за финансов лизинг през 2015г. е заведн
актив по сметка 205 Транспортни средства 168 786,17лв. По договора за
лизинг от „УниКредит Лизинг“ ЕАД са издадени и отразени в счетоводните ригистри
на „Дото Агро“ ЕООД следните фактури за плащане на вноски: фактура №
**********/30.09.2015г., първоначална вноска в размер на 25 898,32 лв. и
ДДС 5 180,40 лв.; фактура № **********/04.11.2015г., главница и лихва в
размер на 25 901,98 лв. и ДДС 5 180,40 лв. и фактура №
**********/02.11.2016г. , главница и лихва в размер на 28 803,91 лв. и ДДС
5 760,79 лв.
През 2016г., годината следваща годината на
преотстъпения корпоративен данък дружеството е закупило от „Алпер България“ с
фактура № **********/31.10.2016г. Плуг профилен на стойност 5000лв. и сеялка с
торовнасяне КУРТ РМ-6, закупена от „Фермер Машинъри“ ООД на стойност 14300лв.
За продажбата са издадени две фактури за аваносово плащане /лист 75 от делото
/.
С резолюция за извършване на
проверка № П-16002618068142-0РП-001/17.04.2018г. /л. 30/ Ж. Д.Ж. на
длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, е разпоредила в срок до
17.07.2018г. да бъде извършена проверка на
„Дото Агро“ ЕООД, като осъществяването на
същата е възложено на Д. А. Я. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.
С искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16002618068142-040-001/28.05.2018 г. /л.49/ от „Дото Агро“ ЕООД са
изискани изброените в 12 точки документи. Същите са представени от дрежуството на
18.10.2018г. / л. 51 и сл./.
В хода на проверката от ръководителя на екипа – Д.Я. с
Протокол за писмено запитване № П-16002618068142-076-001/03.09.2018г. е
направено запитване до отдел „ДОП“ Дирекция „ОДОП“ гр. П. с поставени въпроси
относно приложението на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО. По така направеното питане
в ДТ на НАП Пловдив е постъпил с вх. № 24-01-559/21.09.2018г. отговор от
Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив.
На 18.10.2018г. по електронен път на дружеството е
връчена покана по чл. 103 от ДОПК № П-16002618068142-177-001/18.10.2018 г. /л.28 /, с която на проверяваното лице
е даден 14-дневен срок, в който да бъде коригирана подадената от него
декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015г. Като причина за указаната корекция на
данъчната декларация е посочено, че „Дото Агро“ЕООД няма право на преотстъпен данък за 2015 г. в размер на 9 798 лева и същият е дължим за бюджета, поради неспазване условията на чл.189б,
ал.2, т.1 и т.4 от ЗКПО за преотстъпване на
данъка върху доходите за 2015г., доколкото активите, в които
същият е инвестиран, не са придобити от
задълженото лице в срок до 31.12.2016г., а по
отношение на новопредставените активи от „Дото Агро“ ЕООД не е спазено
изискването преотстъпения данък да не превишава 50 на сто от стойността на
активите, в които е инвестиран. Такава
коригираща декларация не е подадена от страна на „Дото Агро“ ЕООД видно от Протокол № П-16002618068142-073-001/20.11.2018г.
С Акт за установяване на
задължение (АУЗ) № П-16002618068142-135-001 от 14.11.2018год., издаден от Д.А.Я. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.106, ал.1
от ДОПК по отношение на „Дото Агро“ ЕООД е установен корпоративен данък за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. и определена сума за довнасяне в размер на 12 405,83
лева, от които 9 798,00 лева главница и 2 607,83 лева лихви за просрочие върху главницата, изчислени към 14.11.2018 г.
В мотивите на акта са обсъдени
изложените по-горе фактически обстоятелства. Органа по приходите е приел, че от условията визирани в разпоредбата на чл.189б, ал.2 от ЗКПО не е налице условието по т.1 -
преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника,
необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до
края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването,
доколкото закупените на основание договор за финансов лизинг активи не са били
придобити от дружеството до края на годината, следваща годината, за която се
ползва преотстъпването, т.е. до 31.12.2016г. В тази връзка органът по
приходите е приел, че дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен
данък за 2015год. в земеделска техника – нов трактор марка New Holland, модел, T 7.260, придобит
по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 118406/30.09.2015г. сключен между „УниКредит Лизинг" ЕАД в качеството му на
„лизингодател" и „Дого Агро" ЕООД
в качеството му на „лизингополучател", като според чл.8 от договора и
погасителния план типа на договора е с опция „ за прехвърляне на собственост“
която като крайна дата е 04.12.2019г. Прието е, че
съгласно договора за лизинг, проверяваното дружество не
придобива собствеността на активите в срока по
чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО – 01.01.2015г.-31.12.2016г., което е едно от условията на цитираната
разпоредба, независимо, че част от цената на въпросните активи е заплатена през
2016г. На следващо
място в акта е посочено, че и с представените нови документи от „Дото Агро“
ЕООД, касаещи преотстъпения данък, а именно фактура № **********/31.10.2016г.,
издадена от „Алпер България“ ООД за закупен плуг профилен на стойност 5000 лв.
и фактури № **********/22.01.2016г. и № **********/29.01.2016г., издадени от
„Фермер Машинари“ ООД за закупена сеялка и аванс на стойност 14 300 лв. дружеството
не е спазило изискванията на чл.189б, ал.2, т.4 от ЗКПО - преотстъпеният данък в размер на 9798 лв.
превишва 50 на сто стойността на активите, в които е инвестиран.
АУЗ № П-16002618068142-135-001 от 14.11.2018год. е съобщен на „Дото Агро" ЕООД по електронен път на 14.11.2018г. (л. 26). Несъгласно със същия,
дружеството го оспорило пред Директора на ТД на НАП Пловдив с жалба вх. № ВХК-648/26.11.2018г. /л. 21/.
С решение № 22 от 15.01.2019год. на териториалния
директор на ТД на НАП Пловдив обжалваният
акт за установяване на задължения е потвърден. Решаващият орган е приел, че
дружеството не е придобило посочения в АУЗ актив в срока по
чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО (т.е. до 31.12.2016г.) по аргументите, изложени в него. По отношение на придобитите от дружеството активи през
2016г. – плуг профилен и сеялка е прието, че не е изпълнено изискваенто на чл.
189б, ал.2, т.4 от ЗКПО, тъй като преотстъпеният данък в размер на 9798 лв. превишава
50 на сто стойността на придобитите активи, поради което задължението на лицето, установено с АУЗ е правилно
определено.
Решението е съобщено на
оспорващото дружество на 21.01.2019 г. /видно от удостоверение
за връчване по електронен път/ и на 23.01.2019г., видно от приложеното по
делото ИД. Жалбата е подадена на 01.02.2019 г. чрез Директора на ТД на НАП Пловдив. Въз основа на същата е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство е представена цялата административна преписка по издаване на оспорвания
АУЗ.
В рамките на съдебното дирене е
изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се
приема от съда като неоспорено от страните, обективно и съответстващо на
събраните по делото доказателства.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения
срок, след изчерпване на предвидения в закона ред за административното му
оспорване пред решаващия орган – Директорът на ТД на НАП Пловдив.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Предмет
на оспорване е Акт за установяване на задължение № П-16002618068142-135-001 от 14.11.2018 г., издаден от Главен инспектор по
приходите в ТД на НАП Пловдив във връзка с проведено по реда на чл. 106 от ДОПК производство, потвърден с Решение №
22 от 15.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. С акта, съобразно
направените констатации, послужили и като фактически основания за издаването
му, на дружеството-жалбоподател са определени задължения за довнасяне след
корекцията на корпоративен данък в размер на 9798 лева и лихви в размер на
2607,83 лева.
При
преценката на законосъобразността и обосноваността на акта, в изпълнение на
задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да извърши проверка
дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени
процесуалноправните норми при издаването му, както и правилно ли е приложен материалният
закон.
В
настоящия случай оспореният акт, е издаден от компетентен орган, определен
надлежно с резолюция за извършване на проверка. АУЗ е издаден в писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт.
Като
правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК, озаглавена "Служебни
корекции", като в текста са посочени условията, при които законът допуска
тяхното извършване, а именно: когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия,
засягащи основата на данъчното облагане или изчисляването на задължителните
осигурителни вноски, или размера на задължението, които не са отстранени по
реда на чл. 103 от с. з. Несъответствията, които законодателят има предвид, са
посочените в чл. 103, ДОПК, и те са: несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, ДОПК, т. е., несъответствията, които
могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, са само такива, установени по и в
самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Тълкуването
на посочените разпоредби във връзка една с друга, както и при сравнителното им
тълкуване с нормите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 1 от ДОПК, налага извод за ограничения
предмет на акта, на който законът признава само корекционни, но не и
установителни функции, за разлика от ревизионнния акт. Целта на производството
по чл. 106, вр. чл. 103 от ДОПК, е отстраняване на грешки,
непълноти и несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията,
но не и установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения.
Наличието на уредени в закона условия за възникване на данъчни задължения
съгласно чл. 110 от ДОПК се установява чрез контролната
дейност на органите по приходите в производствата по ревизии и проверки.
Предвид различната цел и предмет производството по чл. 106 ДОПК и ревизионното производство по чл. 108 ДОПК съществено се различават и по
процесуалните правила, при които следва да бъдат проведени.
Фактите,
въз основа на които е издаден оспореният акт, не могат да бъдат определени като
несъответствие по смисъла на чл. 103, ДОПК, което засяга данъчната основа или
размера на задължението - не се касае за несъответствие между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или между данните в
декларацията и данни, които да са получени от органите по приходите от трети
лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената с
акта корекция по реда на чл. 106, ДОПК по своето същество представлява
установяване от органа по приходите на данъчно задължение в резултат на
изследване на предпоставки за прилагане на института на преотстъпване на данък
- преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък
по чл. 189б от ЗКПО засяга основанието на данъчното
задължение, което подлежи на изследване в ревизионно производство, при
съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на
участващите органи. След като в случая не става дума за несъответствие в
данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения
данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по
събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по
ЗКПО, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в
ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита на
данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на доказателствата, обосноват се
фактически констатации въз основа на тях и се установят публичните задължения
за периода. В случая органите по приходите са обосновавали несъответствие между
подадената декларация и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в
резултат на това са определили задължения по ЗКПО, поради това доколкото
преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 189б, ал.2 ЗКПО засяга основанието на данъчното
задължение, тази преценка подлежи на установяване в ревизионно производство.
След като административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на
ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и видът на
административното производство, което е достатъчно основание за
незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон. Този извод е
верен, предвид следното: за да издаде оспорения АУЗ, органът по приходите е
взел предвид данните в подадената от задълженото лице ГДД за 2015 г., но
доколко те са основание за осъществяване на корекция чрез АУЗ по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, се касае за въпрос, който обуславя
материалната законосъобразност на акта, но не и неговата валидност. Независимо,
че разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК сочи, че задълженията за данъка или
за задължителни осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на
ревизия, то тя не предвижда забрана за издаване на АУЗ. Дори и в случай, че той
е издаден в рамките на недопустимо образувано производство, както е в настоящия
случай, то неспазването на процесуалните разпоредби не е порок, който да има за
своя правна последица нищожността на АУЗ
/както се сочи в жалбата/. При това положение, следва да бъде прието, че оспореният
Акт за установяване на задължение е издаден при нарушение на материалния закон,
което само по себе си е достатъчно основание за неговата отмяна.
На следващо място, отново по приложението на материалния
закон следва да бъде посочено и следното:
Съгласно чл.189б, ал.1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно
задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба
от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
В чл.189б, ал.2 от ЗКПО е посочено, че корпоративният данък се преотстъпва,
когато са изпълнени едновременно следните условия: преотстъпеният данък се
инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на
посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща
годината, за която се ползва преотстъпването (т.1); активите по т. 1 са
придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица
(т.2); дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от
поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира
всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации
(т.3); преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата
стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта;
лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по
т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31
декември на годината на преотстъпване (т.4); настоящата стойност на всички
активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да
превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; лихвеният процент за
целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният
лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината
на преотстъпване (т.5); определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез
изкуствено разделяне на активите по т. 1 (т.6); активите по т. 1 не
заместват съществуващи активи (т.8); за активите по т. 1 земеделският стопанин
не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла
на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б)
минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18
декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор;
в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга
публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския
съюз (т.9).
По делото няма спор между страните
и съдът приема за безспорно установено, че дружеството е регистрирано като земеделски произовдител;
преотстъпеният данък е инвестиран в закупуването на земеделска техника за
целите на дружеството; закупената техника е нова и е използвана в земеделието; техниката подпомага дейността на дружеството по
производство на земеделския производител; активът е придобит по пазарни условия
от несвързани лица; дейността на земеделския производител продължава да се
осъществява в период от поне три години, след годината на преотстъпване на
корпоративния данък, което се декларира всяка година до изтичане на тригодишния
срок с ГДД; настоящата стойност на всички активи, определена към датата
предоставяне на помощта, не превишава прагът от левовата равностойност на 500
000 евро; определеният праг не е заобиколен чрез изкуствено разделяне на
активите; активите не заместват съществуващи активи; дружеството е изпълнило и
всички условия уредени в чл.167 от ЗКПО, а именно, че към 31 декември на
съответната година, данъчно задълженото лице няма: подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения; задължения за санкции по влезли в сила наказателни
постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните
задължения и лихви свързани с невнасяне в срок на публичните задължения.
Спорът се свежда до това спазено
ли е изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО активите по ал.1, да
са придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва
преотстъпването (в случая в периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., доколкото се касае за
преотстъпен данък за 2015г.), както и
изискването на чл.189б, ал.2, т.4 от ЗКПО по отношение на новопредставените
активи от „Дото Агро“ ЕООД.
В тази връзка органът по приходите счита, че доколкото въпросният актив – нов трактор марка New Holland, модел, T 7.260, е закупен чрез договор за
финансов лизинг и дружеството не е придобило собствеността върху него до 31.12.2016г., не е налице основанието по чл.189б от ЗКПО за преотстъпване на
корпоративния данък, поради липсата на една от кумулативно предвидените в
законовия текст предпоставки - тази по чл.189, ал.2, т.1 от ЗКПО.
Този извод не се споделя от
настоящия съдебен състав.
Данъчното облекчение по чл.
189б от ЗКПО попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията
от 25 юни 2014г. Помощта за инвестиции в материални активи или нематериални
активи в земеделски стопанства, свързани с първичното селскостопанско
производство е предвидена в чл. 14 на Регламента. Съгласно чл. 52 от
Регламента, той влиза в сила на 1 юли 2014 г. и се прилага до 31 декември 2020 г. като е задължителен в своята цялост и се прилага
пряко във всички държави членки.
В чл.189б, ал.2, т.2 във връзка с
т. 1 от ЗКПО, законодателят е
разписал термина/понятието „придобит" актив, а не е разписал термина „придобиване на собственост". Съгласно чл. 14, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г.,
помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на
лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива.
От събраните по делото
доказателства се установява, че дружеството е инвестирало преотстъпения
корпоративен данък в земеделска техника – нов трактор марка New Holland, модел, T 7.260, на основание договор за финансов лизинг,
сключени през 2015г. Според ССчЕ, трактор марка New Holland, модел, T 7.260 е заприходен
в счетоводството на дружеството от месец октомври 2015г. по счетоводна сметка
204- Транспортни средства и е включен в амортизационния план под инв. № 000036,
с данъчна амортизируема стойност 168 786,17 лв. ГАН / годишна
амортизационна норма 30% /.
Договорът за финансов лизинг намира счетоводно
разяснение в Счетоводен стандарт 17 (СС-17) - Лизинг. Съгласно т. 2 от СС-17
Финансов лизинг означава лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на
наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със
собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде
или да не бъде прехвърлено. Следователно по смисъла на СС-17, финансовият
лизингов договор има за предмет прехвърлянето на собствеността върху актива
като право на наемателя. Налице е наемане на ДМА, който става собственост на
наемателя с първата извършена вноска, независимо че се изплаща на части и
процесът на юридическо придобиване е отложен във времето. Поради тази причина,
съгласно указаното в стандарта, получаването на лизинговия актив за ползване се
отчита от лизингополучателя като придобиване:
Съгласно т.4.3. от Счетоводен стандарт 17 при
лизинговия договор, лизингополучателя:
а) отчита
като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
б) записва
наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните
лизингови плащания, ако те са по-ниски;
в) отчита
като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква
"б" стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни
плащания;
г) признава
като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи
периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови
плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
д) начислява
амортизация на амортизируемите наети активи - в съответствие с възприетата
амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
е) намалява
задължението си с изплатените през срока на договора суми.
Изхождайки от разпоредбите на СС-17 и нормата на чл.
55 от ЗКПО, в условията на финансов лизинг, лизингополучателят е задължен да
признае наетият актив и в данъчно-амортизационния план, както и да признава
данъчни амортизации и то съобразно общо приложимите максимални норми за данъчна
амортизация (като собствен актив), а не на база на конкретния срок на
лизинговия договор. Т.е. при финансовия лизинг счетоводният стандарт предвижда,
че лизинговата вещ се признава едновременно и като актив и като пасив в
счетоводния баланс на лизингополучателя, който има качеството на наемател за
срока на договора, като наетия актив се записва в неговото счетоводство по
справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания,
макар и да липсва прехвърляне на собственост.
За разлика от оперативния лизинг, при финансовия
лизинг на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от
собствеността, като в този смисъл е решение на СЕС от 16.02.2012 г. по делото
С-118/11. В решението, в т.40 е посочено че
" Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на автомобил
предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на
лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за
правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се
прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила,
и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на
пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването
на дълготраен актив.“
Съгласно ССчЕ, а и от доказателствата по делото се
установява, че финансовият лизинг е признат като актив и пасив в счетоводния
баланс на дружеството с размер, който в началото на лизинговия договор е равен
на справедливата стойност на активите предмет на договора за лизинг; Активите
са записани в счетоводните регистри на дружеството по справедлива стойност;
Дружеството начислява амортизация на активите; Дружеството отчита като
задължение определената в договора обща сума на всички плащания; Дружеството
намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.
Ето защо при така
установените факти е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО,
тъй като актива е придобит в регламентирания от закона срок
(01.01.2015г.-31.12.2016г., а именно през 2015г.) по силата на сключения договор за финансов лизинг. Обстоятелството, че
в този срок дружеството не е придобило собствеността върху процесните активи,
не променя този извод, тъй като в това отношение намира пряко приложение чл.
14, § 6. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта
обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на
машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на
"придобити" по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО като
включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг
съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя
/лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС -17 "Лизинг".
Неправилен е изовада на приходния орган и досежно неизпълненото
от страна на дружеството на условието визирано в разпоредбата на чл.189б, ал.2,
т.4 от ЗКПО, при ползване на преотстъпения корпоративен данък за 2015г. На
първо място следва да бъде посочено, че не ставя ясно защо приходния орган е
приобщил към данъчната 2015г., стойността на закупената през 2016г.
селскостопанска техника – сеялка, аванс и плуг при положение, че това е актив
придобит през 2016г., а предмет на разглеждане е преотстъпен коропоративен
данък за 2015г. Въпреки това, съобразявайки се с мотивите на органа следва да
бъде посочено следното: обстоятелството,
че декларирания за преотстъпване данък превишава 50 на сто от стойността на
активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО не води, според настоящия състав на
съда автоматично до възникване на основание за пълен отказ на правото на
преотстъпване, а само до възникване на основание преотстъпеният данък да бъде
намален до размер от 50 % от инвестицията. Така направеното тълкуване не е
разширително. Напротив, доводите на органите по приходите почиват на
рестриктивно тълкуване, при което от правната норма се извлича смисъл, който не
е вложен в нея. Не би могло да се приеме, че целта на законодателя е да постави
в неравностойно положение земеделските производители, които, например поради
финансова невъзможност, не са могли да вложат в земеделска техника сумата на
декларирания за преотстъпване данък. Разумът на закона и справедливостта изискват
в този случай да бъде признато правото на преотстъпване на данъка до размер от
1/2 от реалната инвестиция.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че актът за установяване на задължение, с който са установени
задължения на „Дото Агро“ ЕООД по
ЗКПО за 2015 г. на обща стойност 12 405,83 лева, от които 9798 лева главница и 2607,83 лева лихви върху главницата, изчислени към 14.11.2018 г., е незаконосъобразен и следва да се
отмени.
При
този изход на спора, предвид изрично направеното
искане за присъждане на деловодни разноски, съдът намира, че на основание чл.
161 от ДОПК на дружеството - жалбоподател следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 1302 лв. съобразно представения списък от
които: 50 лева заплатена държавна такса, 252 лева депозит за вещо лице и 1000
лева адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. При преценка материалния интерес от
12 405,83 лева по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 /
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът установи, че се дължи
такъв в размер на 902 лв., а поисканото адвокатско възнаграждение е в размер на
1000 лв.,като се добави и това, че делото е с относителна фактическата и правна
сложност се обосновава дължимостта на претендирания размер, поради което не са
налице основания за неговото намаляване.
С оглед изхода на спора,
претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № П-16002618068142-135-001 от 14.11.2018год., издаден от Д.А.Я. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който са установени
задължения на „Дото Агро“ ЕООД по ЗКПО за 2015 г. на обща стойност
12 405,83 лева, от които 9 798,00 лева главница и 2 607,83 лева лихви върху главницата, изчислени към 14.11.2018 г. потвърден с Решение № 22 от 15.01.2019год. на Директора на ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция по приходите град Пловдив да заплати на „Дото Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. С., ул.“А.З.“ №. обл. Хасково, представлявано от управителя Т.Д.Й., направените по делото разноски в размер на 1302 лева (хиляда триста и два лева).
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: