Р
Е Ш Е
Н И Е № 328
22.07.2022 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №632 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на глава
Деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба от Ч.М.Ч. ***, чрез
адв. П. П. против Ревизионен акт /РА/ № Р16001620007753-091-001/30.06.2021г.,
издаден от С.А. Г. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.К. –
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
498/17.09.2021г. на Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в
която в тежест на жалбоподателя са допълнително установени задължения за
годишен авансова данък по ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 2066,26лв. с прилежащите
лихви, задължения за данък върху ГДД по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г.
– 2409,16лв. и прилежащи лихви, за 2015г. – 1626,29лв. и прилежащи лихви, за
2016г. – 3962,83лв. и прилежащи лихви и за 2017г. – 3623,57лв. и прилежащи
лихви.
Жалбоподателят сочи, че не дължал тези
суми. РА бил немотивиран и издаден при неправилно приложение на закона и след
допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславяли неговата
нищожност, респ. незаконосъобразност. РА се основавал на неясни и противоречиви констатации, довели до неверни
изводи за наличие на доход в периода 2014-2018г., който да подлежал на
облагане, но не бил обложен.
На първо място се мотивира неправилност на
използвания процесуален ред за извършване на ревизията, а именно по реда на
чл.122 от ДОПК. Не били приложими хипотезите по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, такива не се доказали от събраните доказателства. Голословно се твърдяло,
че били направени разходи, които превишавали приходите и доходите през
ревизирания период. Неправилно се твърдяло, че жалбоподателят извършвал
стопанска дейност. Той нямал укрити облагаеми доходи, нито укрити приходи, а
извършваните разходи винаги били в рамките на придобитите суми. Не подал
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014-2016г., защото нямал доходи, които да
подлежали на деклариране. Не бил развивал дейност като ЕТ. Неправилно било
прието към 01.01.2014г. нулево салдо, не били отметени приходите, които
посочил, вменявали му се разходи, каквито не бил правил, пренебрегнати били
данните от насрещните проверки, движението по сметките, на паричните потоци,
като последното не било анализирано обективно и последователно от
проверяващите.
На второ място се сочи, че неправилно
ревизиращият екип не включил в приходната част на паричния му поток получени от
оспорващия заеми и дарения и остатъците от невърнати суми, които били
декларирани с ГДД. На всички лица, които му предоставили заеми и дарения била
извършена насрещна проверка и те потвърдили факта на предоставяне на посочените
в договорите за заем суми, както и тези лица предоставили доказателства за
произхода на средствата, вкл. и за тяхната разполагаемост към датата на
предоставянето. Въпреки това ревизиращите приели, че жалбоподателят не
разполагал с достатъчно средства от дадените му дарения и заеми. Не бил ясен
подходът на ревизиращия екип да приеме едни заеми, а други да отхвърли, без да
било ясно защо. Нямал как едва сега, след като вече били минали години да се
доказват факти от къде били предоставените от лицата средства, но бил факт, че
такива му били предоставени и за това имало налични писмени доказателства.
Неправилно органът приемал, че
жалбоподателят развивал дейност като ЕТ. Действително през годините извършвал
доста сделки с МПС, но те ни били извършвани с цел печалба. Било видно, че
приходите били по-малко то разходите за придобиването им. Правилно при първото
ревизионно производство, приключило с РА № 16002419007194-091-001/17.09.2020г.
не било прието, че дейността била извършвана като ЕТ и били установени
задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2013-2018г. в
размер на 0,00лв.
На следващо място се сочи, че било
недопустимо да се вменявали задължения за годишен авансово данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за 2018г. в размер на 2066,26лв., след като вече било установено, че той бил в
размер на 0,00лв. Мотивират се доводи в тази насока, като се обобщащава, че с
повторно издадения РА, предмет на тази жалба, в нарушение на чл.133 и чл.134,
ал.1 от ДОПК били определени допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ за ЕТ за
2018г.
Жалбоподателят още сочи, че произходът на
разходваните от него средства не били от необложена печалба от продажби на МПС,
тъй като много от автомобилите през периода 2014-2015г. били продадени на цени
под или близка до покупната. В действителност, много преди 2014г. при нужда
вземал в заем парични средства от приятели и роднини и така успявал да се
издържа. Не бил започнал 2014г. с 0,00лв. и това противоречало на констатациите
на проверяващите при предходния РА. 2014г. стартирала с високо начално салдо, а
не с 0,00лв., защото тогава жалбоподателят все още разполагал с остатъчни
средства от предоставен заем от И.Х.. Изразеното съмнение за укрити приходи от
продажби на автомобили се явявало напълно нелогично при съпоставката на
покупните и продажните цени на сделките, като повечето МПС в периода
2014-2016г. били продавани на загуба или на цена близка до покупната. Дейността
не била с цел печалба, нито търговска и това било видно от съвкупната преценка
на отдалечените период между покупката и продажбата, броя на продадените
автомобили на годишна база и това, че продажната цена в много случаи съвпадала
или била под покупната. Действително през ревизиращия период закупувал стари
автомобили с идеята да ги поправял, които семейството му ползвало в
последствие. Закупувал стари автомобили, за да ползвал частите им, но нямал за
цел развиване на търговска дейност и това било видно от цените, на които били
продавани МПС.
В заключение се претендира нищожност на
РА, като издаден от некомпетентен орган. Същият бил издаден от С. Г., началник
сектор и възложил ревизията и от П.К., ръководител на ревизията, като
извършването на ревизията от г-жа К.и от г-жа С.било възложено със Заповед за
възлагане на ревизията /ЗВР/ от 11.12.2020г. Както били посочено обаче, с
предходно решение на Директора на ДОДП Пловдив бил отменен предходно издадения
РА № Р-16002419007194-091-001/17.09.2020г. и преписката била върната на органа
по приходите, издала заповедта за възлагане за издаването на нов РА, което
означавала, че новият РА също следвало да бъде издаден от същия ревизиращ екип,
тъй като с отмяната се възстановявало висящността на ревизионното производство.
Вместо това бил определен изцяло нов ревизиращ екип, различен от първоначалния,
което било допустимо само в определени случаи, посочени закона, като този не бил сред тях. По тези
съображения се иска отмяна на РА в обжалваните му части.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з.,
се представлява от пълномощник адв. П.К., преупълномощен от адв. П.. Поддържа
се жалбата. Претендират се разноски. Допълнително се представя писмено
становище, в което се развиват доводи по същество на спора.
Ответникът, редовно призован в с.з., не
изпраща представител. В писмена молба по делото оспорва жалбата като
неоснователна. Прилага се писмена защита.
Съдът, като съобрази приетия по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Със ЗВР №
Р-16002419007194-020-001/08.11.2019г. било образувано против Ч.Ч. ревизионно
производство с обхват на ревизията – ДОО, здравно осигуряване, УПФ, данък върху
ТДД по чл.17 от ЗДДФЛ, годишен авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода
01.01.2013г. 31.12.2018г. В това ревизионно производство бил съставен от
определения ревизираш екип ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002419007194-092-007/07.08.2020г., а въз основа на него и РА №
Р-16002419007194-091-001/17.09.2020г., с който били установени задължения за
данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2013г.-2018г., ведно с прилежащи
лихви, съгласно таблица към РА в размери на 23 549,99лв. главница и
9026,66лв. прилежащи лихви или общо 32 576,65 лв. Против РА била подадена
жалба, по която било постановено Решение № 604/04.12.2020г. С него бил отменен
изцяло обжалванията РА, като в частта на установените задължения за 2013г. било
установено, че същите към датата на започване на ревизионното производство –
10.01.2020г. вече били погасени поради настъпила 5 годишна давност, а по
отношение на другите задължения горестоящият ревизионен орган приел извод за
допуснато съществено процесуално нарушение свързано с реда, по който било
проведено ревизионното производство, като преписката била върната и били дадени
задължителни указания то да се проведе по реда на чл.122 от ДОПК за
установяване на задължения по ЗДДФЛ за периода 2014-2018г.
В хода на това производство за изисквани и
събирани представени от проверяваното лице доказателства, извършвани са
насрещни проверка на трети лица и др. процесуални действия, за което бил
съставен Протокол № ПФ1600241900168-073-001/23.10.2019г. /л. 155-170/.
Със ЗВР №
Р-16001620007753-020-001/11.12.2020г. /л. 25-26/, издадена от С.А. Г., началник
сектор при ТД на НАП Пловдив на осн. чл.112 и чл.113 от ДОПК било възложено
извършване на ревизия на Ч.М.Ч., ЕГН ********** на ревизиращ екип в състав П.З.К.–
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Г.Д. С.– гл.
инспектор по приходите с обхват на ревизията годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за периода 2014-2018г., данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
2014-2018г. ДОО за самосигуряващи се, здравно осигуряване и УПФ за периода
2014-2018г. ЗВР, ведно си искане за предоставяне на документи /л.35/,
уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и по чл.124, ал.1 от ДОПК /л.48/ били
изпратени по електронен път /л.27/, като съгласно приложено удостоверение за
извършено връчване по електронен път /л.28/ същите били получени от адресата си
на 04.01.2021г.
С Протокол № 1678760/31.03.2021г. били
присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка, приключила с
Протокол №ПФ1600241900168-073-001/23.10.2019г., ведно с приложенията и РА №
Р-16002419007199-091-001/17.09.2020г. /л. 225/.
До ръководителя на ревизията Началник
сектор С. Г. било изпратено Уведомление за съставен ревизионен доклад
№Р-16001620007753-092-001 от 16.04.2021г. /232-259/. РД бил изпратен за
съобщаване по електронен път, като видно от Удостоверение за връчване /л. 261/
бил получен от адресата си на 17.05.2021г. До ТД на НАП Пловдив по пощата Ч.Ч.
подал молба рег. № 10559/27.05.2021г. за удължаване срока за подаване на
възражение против РД, като с Уведомление от 28.05.2021г. /л.274/ срокът бил
продължен до 16.06.2021г. Уведомлението било връчено по електронен път на
31.05.2021г. /л.276/. От дата 16.06.2021г. до ТД на НАП Пловдив на вниманието
на ревизиращия екип Ч.Ч. подал възражение против РД.
На 30.06.2021г. от С. Г., възложил
ревизията и ръководителя на ревизията П.К. бил издаден РА №
Р16001620007753-091-001 против Ч.Ч., с който били установени допълнително
задължения за годишен и авансов данък за ЕТ по ЗДДФЛ за 2018г., данък върху ГДО
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014-2018г., ДОО, здравно осигурявани и УПФ за
периода 2014-2018г., ведно с прилежащи лихви за общата сума от 64471,16лв. РА
бил съобщен по електронен път, като видно от удостоверение за извършено
електронно връчване /л. 291/ това било извършено на 05.07.2021г.
Против РА била подадена жалба от Ч.Ч. вх.
рег. № 14077/16.07.2021г., пощенско клеймо от 15.07.2021г. /л.15-17 и л. 298 и
сл./, с която същият го оспорил изцяло като незаконосъобразен и нищожен.
Подадената от Ч. жалба против РА била изпратена на Директора на ДОДП със
съпроводително писмо вх. рег. № 20-30-50/23.07.2021г. /л.14/. От Директора на
ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП било издадено Решение № 498/17.09.2021г. /л. 8-13/ по
жалбата на Ч.Ч., с което потвърдил РА № Р-16002419007753-091-001/30.06.2021г. в
частта на определените допълнителни задължения за годишен авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. и данък върху ГДО за периода 2014-2018г. в размер на
13 688,11лв. главница и 5653,60лв. прилежащи лихви и отменил РА в частта
на допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО за периода 2014-2018г.
Решението било изпратено до Ч. по пощата с писмо изх. № 20-30-50/24.09.2021г.,
като не се прилагат данни за момента на получаването му /вж. л.309/. Жалбата до
съда била подадено по пощата на 12.10.2021г. /л. 320/ и регистрирана при органа
под № 94-00-133/13.10.2021г.
По делото се прилагат още: Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г./л.17-20/;
заповедп№РД-09-1600/08.10.2020г. /л.22-23/; писмени обяснения вх. рег. №
17254/13.08.2019г. /л. 59/, договор за покупко-продажба на МПС от 29.12.2014г.
/л. 60/; разходни касови ордери издадени от „Чоко Рейсинг“ ЕООД /л. 61-62/;
свидетелства за регистрация на МПС /л. 63-64/; договор за наем от 29.01.2018г.;
договор за наем /л. 65-67/; разписки за получени наеми от /л.68-73/; договори
за покупко-продажба на МПС /л. 74-86/; извлечения по банкови сметки /л. 88-98/;
движение по сметка в „Про Кредит банк“ ЕАД /л.99-103/; договор за паричен заем
от 06.09.2016г., ведно с разписка от 06.09.2016г. /л.104-105/; договор за
жилищен кредит /л. 106-110/; договори за паричен заем, ведно с разписки и запис
на заповед /л. 110-121/; изплатени парични средства от хазартни игри /л.
121-143/; постановление за възлагане на недвижим имот от 14.03.2013г. /л.
145-146/; договор за покупко-продажба от 29.12.2014г. /л. 146-147/; договор за
заем от 28.11.2003г., ведно с три броя разписки за получена сума в общ размер
на 132 000лв. /л. 174-175/; ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 и 2018г. /л.
179-183/; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2017г. /л.
186-189; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2017г. /л.
190-191/; договори за покупко-продажба на МПС /л. 191-215/; сертификати за валидност на
издадени електронни подписи на С. Г., Галя С.и П.К. /л. 302-304а/; По делото се
представя и оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
По искане на оспорващата страна, Съдът
допусна до разпис в качеството им на свидетели лицата Л. Ж. и П. Г..
Св.
Л. Ж. посочва, че познавал жалбоподателя, от дълги години били приятели. В
момента работел в неговия автосервиз. Давал му пари на заем. Тогава Ч. не му
бил работодател, били само приятели. Мисли, че към 2016г. му дал 9850 лв. на
ръка, написали и документ, когато му дал парите. Срокът на връщане бил една
година. Удължили срока и вече 6 г. не бил получил парите си, но сега работел
при него. Два пъти му давал пари. Към 2016г. работел на неофициален трудов
договор, на надник в строителството. Тези средства ги имал от печалби от хазарт
– от казино. Вторият път му дал към 9800 лв., защото бил спечелил 21 500
лв., това към 2014-2015г. Тези пари ги спестявал в къщи, не ги държал в
банката. Ползвал парите за закупуване на коли, които ремонтирали и
препродавали, нещо като негласно съдружие с Ч.. Втората сума получил в началото
на 2017г. и за нея също имал разписка. Уговорката му с Ч. била, че малко по
малко щял му ги връща. Сумата горе долу била 20 000 лв., а свидетелят
спечелил 21 500лв. В момента получавал по 30-40 лв. на ден надница.
Св. П. Х. Г. посочва, че познавал Ч.Ч. от
5-6 години, били приятели. През 2017 г. дал на Ч. заем от 9500 лв. Тези пари ги
имал от майка си. Взел парите от майка си и ги дал на заем на Ч.. Тогава майка
му работела, като по принцип продавала билети на автогарата, но не можел да си
спомни дали 2017г. пак била там. Майка му
познавала Ч.. Тя имала тези пари от продажба на нейни имоти – апартамент в
центъра на града на бул. П. Е., някъде през 2013г. Бяла продала и наследствени
земи в гр. Мадара, Шуменско пак през 2013г., според свидетеля. Сключили договор
за период от година с Ч., но го разсрочили. Все още сумата не му била върната. Знаел,
че Ч. поправял коли, това му била дейността. Трябвали му тези пари на заем,
това знаел.
По делото Съдът допусна основна и допълнителна
съдебно – счетоводни експертизи, изготвени от ВЛ П.П.. В основната ССЕ
експертът дава различни варианти, съобразно зададените му задачи. При
изслушването й в с.з., ВЛ посочва, че е установил двукратно включване на сумите
за платени местни данъци и такси за всяка от годините в общите суми на
разходите за издръжка, които би повлияло на размера на данъка в посока на
намаляването му. С оглед на това бе изготвено и допълнително заключение със
съответните корекции на данните в частта на разходите.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира от правна следното:
По допустимостта на жалбата:
Същата се явява процесуално допустима,
като изходяща от активно легитимирана страна, против частта от РА, която е била
надлежно оспорена пред Директора на ДОДОП Пловдив и която е потвърдена с
решението му, пред местно компетентния административен съд и в срока по чл. 156
от ДОПК.
По същество на спора, Съдът намира
следното:
Относно валидността на РА – оспорващата
страна прави изрично изявление за нищожност на РА. Съдът не споделя за
основателен доводът, който излага жалбоподателят, а именно, че след отмяната на
предходно издадения РА с решението на горестоящият орган, повторното
ревизионното производство е следва да бъде извършено от същия ревизиращ екип.
Съгласно чл.155, ал.4 от ДОПК, органът по ал.1 след отмяна на ревизионния акт
изцяло или отчасти връща преписката на органа, издал заповедта за възлагане на
ревизията. В този случай се установява,
че новата ЗВР е издадена от същия орган по приходите, който е възложил и първата
ревизия, като законът не повелява ревизиращият екип да бъде същия, както при
първото ревизионно производство. Изричната законова постановка е преписката да
се върне на органа, който е издал предходната ЗВР, нещо което в този случай е
спазено.
По
делото се удостоверява от ответника, че възложилият ревизията орган заема
длъжността началник сектор, съотв. е включен в таблицата Приложение 1 към
Заповед № РД- 09-2433/16.12.2019г. и Заповед № РД-09-1600/08.10.2020г. /л.20 и
л.23/ като орган, на който е предоставена компетенцията по възлагане
извършването на ревизии, вкл. и в случаите по чл.155, ал.4 от ДОПК, какъвто е и
процесният. Не се спори, че актовете /РД, РА/ са издадени като електронни
документи, подписани с електронни подписи, което се удостоверя чрез приложения CD, като не се повдига спор относно валидността на
поставените от извършилите ревизионното производство длъжностни лица електронни
подписи. По делото са налични не оспорени писмени доказателства в тази насока.
Възложената ревизия е извършена от
определените със ЗВР от 11.12.2020г. органи по приходите – П.К. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Галя С.– главен инспектор
по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи
органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата
материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на
Ревизионен доклад № Р-16001520007753-092-001/ 16.04.2020г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт безспорно е издаден от определено от Директор
на ТД на НАП Пловдив длъжностно лице С. Г., на длъжност Началник на сектор и
възложила ревизията със Заповед за възлагане на ревизия от 16.04.2020г. и от П.К.
на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на
ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Т.е., издателите на РА са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе заповед за възлагане на
ревизия, съставения Ревизионен доклад и издаденият въз основа на него РА, са
издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни
документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по
силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи се представят по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/.
Оспореният ревизионен акт е издаден в
предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в
хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключена в срока по
чл.114, ал.1 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 16.04.2020г.,
което е в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117,
ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и
срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт, с оглед
неговото удължаване по решение на ръководителя на ревизията. Не се установява
да има допуснати други процесуални нарушения, които да са с характер на съществени
и поради това да водят до нарушаване правото на защита на ревизираното лице.
Данните по делото сочат, че жалбоподателят е запознаван с всички действия и
актове на приходната администрация и на него е била предоставена възможност да
реализира защитата си, като представи доказателства, вкл. и чрез правото на
възражение против констатациите в РД. От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при
формирането на фактическите и правните изводи, да има допуснати нарушения
на принципите на данъчния процес от
страна на ревизиращите органи. Последните са събрали по надлежен ред предвидени
в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените
публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. В
заключение Съдът приема извода, че правото на защита на данъчно задължения
субект в конкретния случай не е било накърнено.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с приложимия материален закон, Съдът приема следното:
Конкретното ревизионно производство,
приключено с издаването на обжалвания РА, е било проведено по особения ред на
чл. 122 – 124а от ДОПК, които текстове дават възможност определеният в
съответния материален закон размер на данъка, да бъде приложен към установена
от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1, т.2
и т.7 от ДОПК /на които хипотези в случая правно се основава ревизионното
производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да
прилага установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 основа, когато: до започването на ревизията не е подадена
декларация, когато задължението се определя по декларация; са налице данни за
укрити приходи или доходи, респ. когато декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Самият
ревизиран изрично възразява, че не са били налице предпоставки за прилагане на
този особен процесуален ред, тъй като не се доказвали визираните хипотези от
нормата на чл.122 от ДОПК, нито било ясно за кои периоди от процесните се
прилагали.
В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК се
регламентира, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК се подкрепят
от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации
е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, т.е. негова
е тежестта да установява при условията на пълно и насрещно доказване твърдените
от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации
в акта, направени от страна на ревизиращите орган.
В случая, за провеждането на ревизионното
производство именно по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК е налице изрично и
влязло в законна сила решение на горестощия данъчен орган, постановено в
производството по обжалване на предходно издадения РА, като съгласно чл.155,
ал.4 от ДОПК тези указания са задължителни за органа по
приходите.
След проведеното повторно ревизионно
производство по този специален ред, органите
по приходите са приели, наличието на три от нормативно регламентираните
предпоставки по чл. 122, ал. 1, а именно т.1, т. 2 и т.7 от ДОПК. Съответно
жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че
определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да става реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно
производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията
на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на
основания по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане
на задължения за данък по ЗДДФЛ.
Съгласно
изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в издадения въз
основа на него ревизионен акт, ревизиращите констатирали факти и обстоятелства,
които обосновали прилагане на тези хипотези от чл.122 от ДОПК, като това се
аргументира с факта на установено превишение на извършените разходи над получените
доходи /приходи, както и с обстоятелството, че ревизираното лице извършвало
стопанска/икономическа дейност –покупко-продажба на леки автомобили. Основанието
по чл.121, ал.1, т.1 от ДОПК се аргументира в РД с установеното, че за
ревизирания период жалбоподателят сключил множество договори за
покупко-продажба на леки автомобили /надлежно описани на стр. 3-5 от РД/, като бил
възприет изводът, че това удостоверило, че лицето извършило еднотипни сделки,
които нямали случаен характер, с цел извличане на печалба и редовно получаване на доход. От приложените подробни
данни за извършени през ревизираните години и отразени в таблиците на стр. 5-7
от РД сделки с леки автомобили, пред съда се установи, че действително
ревизираното лице е извършило в годините 2014-2018г. значителен брой еднотипни
по вид и с еднотипен предмет сделки, а именно покупко-продажби на леки
автомобил. За периода 2014-2017г. не се удостоверява от тези сделки да е
реализирана печалба, с изкл. на една минимална такава за 2016г., но се
удостоверява, че за 2018г. от извършените пет такива сделки е реализирана една
значителна положителна разлика между покупната и продажната цена на стоката.
Жалбоподателят
възразява по приетото от данъчните органи, че през тези години е реализирал
продажби по стопански начин, т.е. с цел реализиране на печалба и поради това
приема, че неправилно му бил определен годишен авансов данък за ЕТ за 2018г. На
второ място мотивира и, че такъв с предходния РА не му бил определен, съотв. и
нямало годна за обжалване част относно това, съотв. имало влязъл в сила
административен акт, установяващ 0,00 дължим данък за ЕТ за 2018г., поради
което в тази част процесният РА бил дори нищожен.
Тези доводи не се споделят за основателни.
Не е налице нищожност на РА в частта, в която се определя в тежест на
жалбоподателя допълнително задължение за годишен авансов данък за ЕТ за 2018г.,
защото с предходното решение на Директора на ДОДОП и постановената пълна отмяна
на издадения тогава РА, преписката е върната за ново произнасяне, което не
изключва по никакъв начин валидността и редовността на акта, почиващ на установените
при това ново произнасяне факти, сочещи на извършени по стопански /икономически
начин сделки с МПС, от които пред 2018г. жалбоподателят е реализирал едни
значителни приходи, надвишаващи разходите за покупката на тези автомобили. При
първото ревизионно производство няма формиран диспозитив в РА за установени
задължения за годишен авансов данък за ЕТ за 2018г., което не изключва по
никакъв начин възможността и задължението за приходния орган при новото
провеждане на производството и при безспорно установени факти в тази насока,
каквито има и които не се опровергават, а дори надлежно се удостоверяват, да постанови
диспозитив, установяващ наличието на такова задължение. Реализираните през
2018г. приходи лицето е било длъжно да декларира, като подаде декларацията по
чл.50 от ЗДДФЛ, каквато макар и да се удостоверява да има подадена за 2018г.,
то тя не съдържа данни за деклариране на такива от покупко-продажбите на МПС, съгласно
чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Основателен е и изводът на органа, че тази дейност
не е еднократна, а системна, извършвана е през целия процесен период, като с
оглед липсата на издавани документи за тези сделки и не отчитането на приходите
от тях, правилно и законосъобразно е мотивирал и извод за наличие на хипотезите
на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК.
Налице е и правилно приложение на нормите
от ЗДДФЛ. Жалбоподателят възразява, че той не е имал качеството на ЕТ, нито
дейността е развивана от него по стопански начин. На първо място, безспорната
установеност на извършени множество еднотипни сделки не може да оправдае това
възражение. А фактът, че през 2018г. дори е реализиран и един значителен приход
от нея в размер на близо 20 000лв., също опровергава този довод на
жалбоподателя, вкл. и че не целял извличане на печалба. Основателно и
законосъобразно органът е приложил по отношение на жалбоподателя презумпцията
на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, защото се удостоверява от събраните данни, че Ч. се
обхваща от понятието „търговец“ по см., заложен в чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, а
извършваната от него дейност несъмнено е стопанска /извършвана е многократно,
т.е. като по занятие и несъмнено с цел реализиране на печалба/. Съотв. на осн.
чл.26, ал.1, вр. с чл.28 от ЗДДФЛ доходът от нея подлежи на облагане, съотв. и
на деклариране за определяне размер на дължимия се данък. Фактът на не
деклариране на реализирания от тази дейност доход обосновава и факта на укриването
му. Това само по себе си потвърждава приетото от РО, че са налице основанията
по чл.122, ал.1, т.1 -2 от ДОПК. Пред съда не е спорен начинът на определяне на
данъчната основа с данъка по чл.48 от ЗДДФЛ. От извършената пред 2018г. дейност
по продажби на леки автомобили е реализиран положителен доход от 18 700лв. РО е
определил данъчна основа за 2018г. в размер на 13 775,04 лв. /вж. стр. 23 от РД/, която не се оспорва,
нито се опровергава. Прилагайки върху нея определения процент на данъка по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 15%, правилно РО е определил допълнително задължение
за годишен авансов данък за ЕТ в размер на 2066,26лв. за 2018г.
По гореизложеното, Съдът намира жалбата в
тази й част за неоснователна.
По отношение на допълнително определените
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, Съдът
приема жалбата за частично основателна, като съобрази следното:
На първо място се споделя, поради
безспорната му доказаност, приетото от РО, че задълженията е следвало да се
определят по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като от събрания по преписката
доказателствен материал, по несъмнен начин се удостоверя пред съда
приложимостта на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК се подкрепят от
събраните доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, Съдът приема, че частично се опровергава презумираната с нормата
на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите
фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа
обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа
се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1
- т.16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи
тези от нормативно предвидените обстоятелства, които му позволяват да определи
основата за облагане по възможно най-достоверен и обективен начин по отношение
на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане,
въведени в съответния материален закон.
На първо място Съдът приема за правилен и
надлежно обоснован изводът на РО, че началното салдо следва да се определи в
размер на 0,00 лева към 01.01.2014г. По делото не се представят от оспорващата
страна, доказателства, които да подкрепят тезата му, че към тази дата е разполагал с 10 000лв. В жалбата си пред
органа и пред съда, жалбоподателят претендира на първо място, че към
31.12.2013г. разполагал с налични парични средства, които заемал от роднини и
от приятели, както и имал значителни средства от предоставен му от лицето И.Х.
паричен заем, като по делото се удостоверява получаването на такива в общ
размер от 132 000 лв., но в периода края на 2003г., което е цели десет
години преди началото на ревизирания период, поради което чисто житейски не се
възприема за основателна тезата на оспорващия, че имал остатъчни средства от
този заем, вкл. и в така претендирания размер от 10 000лв. Освен това,
едновременно с тази теза, се поддържа и друга алтернативна, за получени 10 000
лв., които били възстановени парични средства от касата на „Чоко Рейсинг“ ЕООД,
като се препраща към констатации в предходния РД от 07.08.2020г. /стр.16/.
Действително от съдържащата се на стр.16 от първия РД таблица за „възстановени/внесени
парични средства“ в „Чоко Рейсинг“ ЕООД се удостоверява, че при първата
проверка РО са установили издаден от ТД РКО №164/31.12.2013г. за сумата от
10 000лв. Въпреки това и видно от таблицата на стр. 18/19 от този РД, при
извършената съпоставка между приходите и разходите за 2013г., т.е. на годишна
база, каквото е и базата при облагане доходите на ФЛ, в приходната част е
включена въпросната сума от 10 000лв., но разходната част значително надвишава
приходната, като завишението е в размер на над 47 000лв. Т.е. при това
положение, няма как да се приеме, че Ч. към 01.01.2014г. е имал реално налични
средства в посочения размер.
Ето защо, Съдът не
намира за доказано по надлежен и безспорен начин твърдението на жалбоподателя,
че към 01.01.2014г. е разполагал с въпросните 10 000лв. и същите е
следвало да се определят за началното салдо, съотв. не е оборена фактическата
констатация на РО, че началното салдо следва да е в размер на 0,00лв. Още
по-малко е основателен и верен доводът на Ч., че в предходното ревизионно
производство органът определил начално салдо в размер на 10 000лв.
Напротив, в предходно проведеното ревизионно производство, РО е възприел за
налични, НО към 01.01.2013г. единствено сумата от 3000лв. които е определил за
начално салдо, което е за период от една година преди началото на процесния
ревизионен период.
Що се отнася до възраженията на
жалбоподателя за неправилност на извода на РО, че в приходната част на паричния
поток не следва да се включат определени заеми и дарения, дадени от физически
лица, като пред съда основно се акцентира по отношение заемни средства,
предоставени от лицата Л. Т. Ж. и П. Х. Г., Съдът намира следното:
Спорът е относно правилността на
фактическите изводи на РО, че не следва да се приема за доказан фактът на
реално предаване/получаване на три суми, дадени в заем на Ч. от лицата Л. Ж. и П.
Г., съотв. през 2016г и 2017г.
По делото се удостоверява чрез неоспорени
писмени доказателства, че на 20.12.2016г. между Ж. и Ч. бил сключен договор за
паричен заем /л.115-116/, съгласно който първият се задължил да предостави в
собственост на втория сумата от 9 850лв., която сума Ч. се задължил да върне,
като съгласно чл.4 от договора, срокът на връщане на заемната сума бил –
21.12.2020г., т.е. след процесния период. Съгласно чл.2 от договора, било
уговорено, че сумата щяла да бъде предадена на 20.12.2016г., т.е. на датата на
сключване на договора и предадена в брой /чл.3/. За фактическото предаване на
въпросната сума по делото е налична разписка /л.116/. Съгласно чл.7 от
договора, заемодателят следвало да издава разписки за извършените от заемателя
плащания по погасяване на договора.
Идентичен договор бил сключен между Ж. и Ч.
***, съгласно който първият се задължил да предостави в собственост на втория
сумата от 9 800лв., която сума Ч. се задължил да върне, като съгласно чл.4 от
договора, срокът на връщане на заемната сума бил – 18.01.2021г., т.е. след
процесния период. Съгласно чл.2 от договора, било уговорено, че сумата щяла да
бъде предадена на 17.01.2017г., т.е. на датата на сключване на договора. За
фактическото предаване на въпросната сума по делото е налична разписка /л.111,
гръб/. Съгласно чл.7 от договора, заемодателят следвало да издава разписки за
извършените от заемателя плащания по погасяване на договора.
По делото Съдът разпита като свидетел Ж.,
който потвържди, че на два пъти /през 2016г. и през 2017г./ предоставил на Ч.
суми, които му дал на ръка. Същите ги имал от получена печалба от хазарт в
размер на 21500лв., които спестявал в къщи. Ползвал парите и за закупуване на
коли, които ремонтирал и препродавал в негласно съдружие с Ч.. Видно от данните
от РД /стр.13-14 от него, съотв. л. 239 от делото/, относно тези факти на
предоставени суми по договорите за парични заеми, сключени с Л. Ж. в края на
2016г. и началото на 2017г., била извършена насрещна проверка на заемодателя
/по делото органът не се е постарал да представи Протокол №
16002419128895141-001/15.09.2019г./, като по повод на него от Ж. било дадено
писмено обяснение /също не предствано с преписката/, в което същият декларирал,
че произходът на заетите средства били от хазартни игри, като същият имал
печалба в размер на 21 531,53лв., която била преведена по банков път, като било
приложено и банковото извлечение от датата на превода - 07.07.2014г.
Макар и да не се удостоверяват от органа
чрез прилагане на съотв. писмени доказателства горните факти, Съдът ги приема
за безспорни, доколкото и не се възразяват от насрещната страна. При това
положение следва да се приеме за безспорно, че Ж. през втората половина на
2014г. е придобил реално доход от хазартни игри в размер на 21531лв. РО обаче
приема, че пред него не се представят доказателства тези пари да са били
налични и към 20.12.2016г., съотв. към 17.01.2017г.
Съдът не споделя за правилни тези
констатации. Действително фактът на изплащане на сумата от 21 531 лв. е
предхождаща с над две години датите на предоставяне на заемите от Ж. на Ч..
Същите са в общ размер на 19 650лв., който е близък до въпросната спечелена
сума. Доколкото това е печалба от хазартни игри, то на осн. чл.13, ал.1, т.20
от ЗДДФЛ тя не подлежи на облагане с ДДФЛ и съотв. лицето не е било длъжно да ги
декларира. РО не удостоверява дали въпросната сума е била изтеглена и съотв. разходвана
/изцяло или частично/ от Ж. в някакъв момент, който да е предхождащ моментите
на предоставяне на паричните заеми. В показанията си Ж. сочи, че съхранявал
сумата в къщи, което индицира на факта на тяхното изтегляне от банката. Отново
чрез показанията на св. Ж. обаче се удостоверява, че той е използвал тези
средства, като е купувал коли, които ремонтирал и препродавал ведно с Ч. и това
безспорно следва да е ставало след м. юли 2014г. Това от една страна индицира в
значителна степен, че сумата от 21 531 лв. не е била напълно разходвана от св. Ж.,
а е била преобразувана в друг доход чрез инвестирането и в друга дейност, чрез която свидетелят
е целял получаване на приходи. Дали тези други доходи са били декларирани или
са укрити от свидетеля, са обстоятелства, които не са релевантни за този спор,
но те в значителна степен според съда обуславят извод, че към 20.12.2016г. и
към 17.01.2017г. Ж. е разполагал реално с възможност да предостави в заем
сумите от 9850лв. и 9800лв. на Ч.Ч.. Заеманите средства не са значителни по
размер, същите са и близки до реално получената през 2014г. печалба от хазартна
дейност, която е и надлежно удостоверява пред РО като реално получена от
заемодателя. Не на последно място по делото е налице и не
оспорено писмено доказателство, чрез което се удостоверяват фактите, че
20.12.2016г. и на 17.01.2017г. сумите са били предадени в брой от заемодателя
на заемателя, както и са налице данни, че тези суми са били декларирани като
остатък от получен заем в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 и 2018г., подадени от Ч.Ч..
Няма спор, че договорът за заем е реален и за да се приеме, че е изпълнен, следва да
се установи действителното предаване на заетата сума от заемодателя към заемателя. В коментираните
два договора в деня на тяхното подписване са били
издадени разписки за получаване в брой на коментираните
суми от 9850лв. и 9800лв. При горните
фактически установявания настоящата инстанция
счита, че договорите
и приложените към тях разписки могат да
бъдат разглеждани като надлежни писмени доказателства за предаване и получаване на уговорените в заем
парични суми, поради което следва да се приеме, че същите са предадени и
получени от ревизираното лице, така както се твърди от него, вкл. и
че същото към въпросните моменти е разполагало с възможността да ги предоставя
в заем.
Още
повече тези писмени доказателства са представени още в хода на първото
ревизионно производство, когато е правена и проверката за установяване на факти и обстоятелства от
значение за производството. Представените две разписки
към договорите съставляват частни документи, които се ползват с формална
доказателствена сила и удостоверяват писменото изявление, което съдържат и
неговото авторство.
Съдът, като съобрази установеното пред него,
намира, че са налични доказателства, които установяват достоверността на датите
на приложените по делото разписки. За удостоверени Съдът приема и фактите, че
заемодателят Х. е притежавал средства, даващи му възможност да представи на Ч.
в заем суми в общ размер на 19 650лв. Също от съществено значение за спора и преценката на доказателствата е и обстоятелството, че тези сумите са своевременно декларирани от ревизираното лице в годината на
получаването им. Ето
защо и по тези съображения, следва да се приеме, че
отразените в тях обстоятелства съответстват на действително осъществили се
факти. Следва
и да се отчете фактът, че до края на
ревизирания период не е бил настъпил падежа на задължението за връщането на заеманите суми,
поради което и фактът на тяхното не връщане не би могъл да се използва като
удостоверяващ извода на РО, че не е налице реално предаване на сумите към
20.12.2016г. и 17.01.2017г.
Горното
обосновава извода, че се оборва фактическата констатация на РО, че не се
доказва реално предаване на сумите от 9850лв. и 9800лв. от св. Х. в полза на Ч.Ч.
на 20.12.2016г. и на 17.01.2017г., поради което и неправилно тези суми не са
включени като приход при определяне на паричния поток за съответните години,
което налага извода, че същите следва да бъдат включени в паричните потоци за
съотв. 2016г. и 2017г.
Относно
сключения от Ч. писмен договор за паричен заем между него и свидетеля Г.
/л.112/, пред Съда се удостоверява, чрез приложеното не оспорено писмено
доказателство, че на 28.06.2017г. Г. се задължил да предостави на Ч. в заем
сумата от 9500лв., като последният дължал връщането й. Страните се задължили да
предадат сумата на 28.06.2017г. и предаването да се извърши в брой. Била
съставена разписка /л.113/, съгласно която на 28.06.2017г. Ч.Ч. получил от П. Г.
сумата от 9 500лв., която му била предадена по договор за заем от
28.06.2017г. Т.е. отново се касае за
един реален договор, поради което и горните мотиви са относими към него, т.е.,
че за целите на пълното и главно доказване, каквото
следва да е доказването при оборване на оборимата презумпция за вярност на
фактическите констатации по РА относно неустановеност на приходи от заеми,
следва да се установят факта на сключване на договора, реално и фактическо
предаване и получаване на сумите, достоверна дата за това, относима към
съответния данъчен период, възможностите на лицата да ги предоставят,
съхраняват и съответно връщане при изтичане на сроковете.
Няма
спор, че е налице писмено доказателство относно факта на сключен договор за
паричен заем. Съдът обаче приема извод, че към тази дата Ч. не оборва
констатацията на ответника, че Г. не е имал възможности да предостави тази
сума, в какъвто смисъл са данните от РД. От извършената насрещна проверка на П.
Г. и дадените от него писмени обяснения пред органа било удостоверено, че
срокът на заемният договор бил удължен до 28.06.2020г. Следва обаче да се
отчете, че при този договор няма договорен срок, до който е следвало да се
върнат заетите парични средства. Самият свидетел дава показания, че договорът е
бил за срок от една година /т.е. до 28.06.2018г./, което вече е в срока на
ревизията, а данни за връщане на 9500лв. не се съдържат по делото. Що се отнася до твърдението на св. Г., че
договорили с Ч. допълнително продължаване на срока чрез анекс до 28.06.2020г.,
то правилно РО не е кредитирал за достоверни тези твърдения, защото не са били
представени никакви писмени доказателства в тази насока, нито такива се
представят и пред съда. Ето защо, следва да се приеме, че договорът е бил със
срок на действие от една година, т.е. до 28.06.2018г., а не се доказва факта на
връщане на заетата от Ч. сума в размер на 9500лв.
Съдът счита и че правилно РО не са кредитирали
и обясненията на Г. относно произхода на тези средства от 9500лв., а именно, че
произтичали от извършени продажби на недвижими имоти, собствени на майка му и в
частност един апартамент. Пред органа не са били представени доказателства за
извършена такива продажба, а за валидността й законът изисква нотариална форма.
Не се представиха доказателства за извършена продажба на апартамент от майката
на Г., както той твърди в своите показания, и пред съда.
От
извършена проверка в имотния регистър РО установил, че м. 03/2016г. майката на
св. Г. продала 4400 кв.м. поземлени имоти в землището на с. Мадара, общ. Шумен
/ в този смисъл са и дадените показания пред съда от св. Г./, но същата
закупила през м.08 на същата 2016г. 2100 кв. м. поземлен имот в землището на
Стара Загора. Според данните на НСИ, служебно установени от РО, средната цена
на земеделска земя през 2016г. в обл. Шумен била 696,00 лв./дка, а за обл. Стара Загора 657,00лв/дка. Т.е., при тези данни, които
остават не оборени, следва фактическият извод, че единствените доходи, които се
удостоверяват като получени от майката на св. Г. са в един незначителен размер,
който по никакъв начин не може да обоснове извода, че Г. реално е имал и
разполагал към 28.06.2017г. с възможността да предостави в заем на Ч. сумата от
9500лв. Няма данни към този момент същият да е разполагал с други доходи.
Самият свидетел изрично сочи пред съда, че майка му е работела като продавач на
билети на автогарата и че средствата й били от продажбата на въпросните
недвижими имоти – апартамент и земеделски земи. Първият остава напълно
недоказан, а втората продажба, макар и доказана от справката в имотния
регистър, сочи на фактическа невъзможност г-жа Г.а да е предоставила на сина си
П. Г. сума в размер на 9500лв., тъй като самата тя не е било възможно да е
разполагала с такива средства, като получени от въпросната продажба на
земеделска земя.
В заключение, Съдът обосновава извода, че
РО правилно извежда фактическата констатация, че Ч. не е получил на
28.06.2017г. от П. Г. сумата от 9500лв., поради което и правилно тази сума не
следва и не е била включена като приход при определяне на паричния поток за
съответната година.
При
това положение следва да се възприеме допълнителното заключение на ВЛ в неговия
седми вариант. Кредитира се допълнителното заключение, защото ВЛ установи, че
данъчните органи двукратно са включили сумите за платени МДТ за всяка от
годините и в общите суми на разходите за издръжка. Освен това Съдът установи и,
че при задаване на задачите за ССЕ в различните варианти е допусната неточност
при посочване размера на заема, даден от Х. на17.01.2017г., като вместо 9800лв,
пълномощникът на жалбоподателя е изписал сумата 9350лв., която по никакъв начин
не кореспондира с данните по делото. Самото ВЛ е правило своите изчисления на
тази основа. Следва обаче, предвид приетия извод за реално получен заем на
17.01.2017г. в размер на 9800лв. /не на
9350лв./, да се коригират от съда данните от изготвената от ВЛ таблица на седми
вариант на допълнителната ССЕ, като се допълнят получените резултати за
получени заеми, като вместо посочената сума от 9350лв. /получен заем от Ж./ да
се приеме сумата 9800лв. В този случай разходите ще превишават приходите с
29861,27лв., съответно приложено изчислението на данъка по чл.17 от ЗДДФЛ,
дадено от ВЛ в отговора на вариант седем по въпрос втори на ССЕ, ще сочи на
задължение в размер на 2039,95лв. и лихва, считано от 01.05.2018г. до
30.06.2021г. от 650,57лв.
При така възприетото от фактическа страна
относно спорните въпроси, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна
по отношение на установените на Ч.Ч. задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за годините 2014- 2017г., предвид установеното
двойно включване на сумите за платени МДТ, а в частта на определения данък за
2016г. и за 2017г. и поради неправилното не включване в паричния поток на
заемани суми, получени от Ч. в размери съотв. на 9850 лв. и на 9800лв. Ето защо
РА № Р16001620007753-091-001/30.06.2021г. следва да бъде изменен в тези му
части, като бъде намален размерът на задълженията до посочения и възприет от
съда вариант седми на допълнителната ССЕ, съответно следва да бъдат намален и
размерът на акцесорното задължение за
лихви.
При
прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК своевременно
заявените искания
на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да бъдат
уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата.
Жалбоподателят Ч. прилага списък по чл.80 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, но Съдът
констатира, че същият неоснователно претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500лв., доколкото видно от л. 374, същият е договор
с Адвокатско дружество К. и П. такова в размер на 1200лв., които са били
платени в брой, ето защо следва да се приеме, че същият доказва извършени от
него деловодни разноски единствено в размер на 2105лв. /ДТ, възнаграждение за
един адвокат и внесени депозити за ВЛ/. При отчитане на уважената/отхвърлената
част от жалбата, на жалбоподателя се следва присъждане на разноски
пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 658,81 лева /32,58% от общо направените и доказани такива/. На
ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161, ал.1, изр.
трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата в размер на 748,53лв. /67,42% от 1110,25лв./.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ч.М.Ч. ***, Ревизионен акт /РА/ №
Р16001620007753-091-001/30.06.2021г., издаден от С.А. Г. на длъжност Началник
сектор, възложил ревизията и П.К. – главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 498/17.09.2021г. на Директора на ДОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му,
в която в тежест на жалбоподателя допълнително са установени задължения за
данък върху ГДД по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г. – 2409,16лв. и
прилежащи лихви, за 2015г. – 1626,29лв. и прилежащи лихви, за 2016г. –
3962,83лв. и прилежащи лихви и за 2017г. – 3623,57лв. и прилежащи лихви, като
незаконосъобразен.
ИЗМЕНЯ по жалба на Ч.М.Ч. ***
Ревизионен акт /РА/ № Р16001620007753-091-001/30.06.2021г., издаден от С.А. Г.
на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.К. – главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 498/17.09.2021г. на
Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с която отношение на Ч.М.Ч. са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.-2017г. и лихви за просрочие
към тях, изчислени към 30.06.2021г., като НАМАЛЯВА
размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както
следва: за 2014г. - от 2 409,16лв лева на 2 346,94 лв.,
както и размера на прилежащите лихви от 1
508,25 лева на 1 469,30 лева; за 2015г. – от 1 626,29лв. на 1 573,92лв., както и размера на прилежащите лихви от
852,54лв. на 825,09лв.; за 2016г. – от 3 962,83лв. на 2 907,34лв., както и
размер на прилежащите лихви от 1 675,53лв.
на 1 227,64лв. и за 2017г. – от 3623,57лв.
на 2 039,95лв., както и прилежащи лихви от 1 164,67лв. на 650,57лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА
Ревизионен
акт /РА/ № Р16001620007753-091-001/30.06.2021г., издаден от С.А. Г. на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и П.К. – главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 498/17.09.2021г. на Директора
на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта
му, в която в тежест на жалбоподателя допълнително са установени задължения
за годишен авансова данък по ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 2066,26лв. с прилежащите лихви.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната
агенция за приходите, да заплати на Ч.М.Ч.,***, сумата от 658,81 лева, представляваща направените деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Ч.М.Ч.,***, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 748,53 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: