№ 379
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500116 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от ГД»Пожарна безопасност и защитен та
населението», чрез процесуалния представител – юрисконсулт С.П., срещу решение №
1538/02.11.2021г. по гр.д.№6137/2021г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на ИВ.
ДР. ИВ. сумата от 1568,88лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г.,
299,06, представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от
01.04.2018г. до 26.04.2021г., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД,
както и 360лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е приложил относимите нормативни
актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение
на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ
относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите
норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на
чл. 187 ЗМВР, съгласно която продължителността на нощното работно време е 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между
продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за
всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща
допълнително трудово възнаграждение на отработен час, което също е израз на наличие на
специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд
на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове
да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С жалбата не са
направени искания по доказателствата.
С жалбата е направено искане за спиране на производството по делото, поради образувано
преюдициално дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург по искане на РС-Луковит, по отправено
преюдициално запитване за тълкуване на нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от
1
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с
националното законодателство.
Въззиваемата страна ИВ. ДР. ИВ. не е депозирал отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал.
1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата
държавна такса за въззивното производство е внесена.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно искането на въззивника за спиране на
производството по настоящото дело, тъй като не е налице отношение на обусловеност между
поставените за тълкуване по дело №С262/20 въпроси и предмета на спора по настоящото дело.
Постановяването на преюдициално заключение по поставените въпроси относно организацията на
работното време и съответствието им с националното законодателство и в частност относно
продължителността на нощния труд, полаган от полицаи и пожарникари не касае пряко
дължимостта на претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
както и начина на изчисляване на същото, при наличието на вътрешна нормативна уредба.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото до
произнасянето на СЕС по дело №С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС
Луковит.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.03.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2