РЕШЕНИЕ
№2346
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на
десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното гр. дело № 19622
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД
против Община Пловдив кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответната агенция да заплати сумата от 1 293, 16
лв. –представляваща заплатено застрахователното обезщетение по регресното
правоотношение по образувана при „„ДЗИ Общо застраховане” ЕАД застрахователна
преписка по щета № ******* във връзка със заплатено обезщетение за вреди,
настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на *******
г. на *******, по отношение на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *******,
собственост на Б.П.Д. и управляван от И. А. Д., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 23, 40 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 03.10.2018 г. до 06.12.2018 г.
С определение от 05.06.2019 г. съдът на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е
конституирал „Европейски пътища“ АД в качеството му на трето лице – помагач на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ – София чрез Областно
пътно управление – Пловдив.
Ищецът твърди, че видно от Протокол за ПТП № *****/******* г., съставен
от А.В.С. - ***** в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, на *******
година в 17.00 часа, водачът И. А. Д., ЕГН **********,***, управлявайки лек
автомобил марка и модел „Тойота Корола", с peг. № *******, собственост на Б.П.Д.,
ЕГН **********, по републикански път II - 86, км. 5+200, в посока север-юг,
попаднал в дупка на пътното платно с размери: 1м. - дължина, 10 см. - ширина, 3
см. - дълбочина, вследствие на което се е спукала задна дясна гума на
автомобила, а задна дясна джанта е била повредена. Пострадалият при ПТП лек
автомобил е бил собственост на Б.П.Д., ЕГН **********, която е имала валидна
застраховка „*****" за този автомобил, обективирана в застрахователна
полица № ***** от **** г., която е била
със срок на действие от 05.09.2017 година до 04.09.2018 година. След като е бил
уведомен от водача И.Д. за настъпване на застрахователното събитие с
уведомление за щета ******* от 07.08.2013 година, застрахователят е образувал
преписка по щета *******. Повредите по автомобила и степените на увреждане са
констатирани с опис-заключение по щета № *******/***** г. от 08.08.2018 г.,
както и с калкулация по щета № *******/***** г. от 30.08.2018 г., както следва:
гума задна дясна; джанта лята задна дясна; калобран заден десен; прахоуловител
заден десен амортисьор; кал ник заден десен; задна броня; датчик ABS заден
десен и подкалник PVC заден десен. Ищцовото дружество е издало възлагателно
писмо за извършване на ремонт. Ремонтът на автомобила бил извършен в автосервиз
„Тойота Тиксим" ЕООД, като след извършването му автомобилът е предаден на И.Д.
с приемо-предавателен протокол и е приет от същия без забележки и възражения.
За ремонта на автомобила е била издадена фактура № ***** г. от „Тойота Тиксим"
ЕООД за сумата от 1293, 16 лв. с ДДС. По повод щетата на 07.09.2013 г. бил
съставен и ликвидационен акт, в който застрахователят определил общият размер
на обезщетението по щетата в размер на 1293,16 лева. С нареждане за групово
плащане от **** г. сумата от 1 293, 16 лв. била заплатена от „ДЗИ Общо
Застраховане" ЕАД на „Тойота Тиксим" ЕООД - сервизът, извършил ремонт
на автомобила. Счита, че причината за настъпване на ПТП, е наличието на пътното
платно на дупка с размери: 1м. - дължина, 10 см. - ширина, 3 см. -дълбочина, на
*******, вследствие на което са настъпили материални щети по застрахованото по
застраховка „*****" МПС. С погасяване на задължението за заплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования, застрахователят встъпил в
правата на застрахованото лице и има право да иска от причинителя на вредата
пълното възстановяване на изплатената сума. В конкретния случай, причинител на
вредата е ответната агенция, тъй като същата е собственик и стопанин на пътя,
на който е настъпило процесното ПТП и като такъва е длъжна да го поддържа,
ремонтира, както и да осигурява възможността за неговото безопасно ползване по
предназначение. Твърди, че ответникът не е изпълнил това свое законово
задължение и не е упражнил необходимия контрол по отношение на своите служители
и/или наети от него лица, които е следвало да осигурят възможността за
безопасно ползване по предназначение на републикански *******. По тази причина
следва да бъде ангажирана отговорността на ответната агенция да заплати на
застрахователя пълния размер на застрахователното обезщетение. Ищцовото
дружество изпратило на ответната агенция регресна покана с изх.№ ***** г., с
която е предоставило на последната допълнителен 15-дневен срок за възстановяване
на сумата в размер на 1 308, 16 лева от които 1 293, 16 лева - стойността на
щетата и 15 лева ликвидационни разходи. Поканата е получена на 17.09.2018 г.,
видно и от представената с настоящата молба обратна разписка /известие за
доставяне/. В предоставения срок ответната страна не е погасила задължението си
към ищцовото дружество. По тази причина върху главницата от 1 293, 16 лева се е
натрупала и мораторна лихва за забавено плащане. По така изложените съображения
се моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск изцяло, отрича
наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за ищеца
спрямо ответното юридическо лице. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил,
съответно валидно възникнало задължение за ищеца да заплати соченото
обезщетение. Оспорва също факта на настъпване на процесното ПТП на
републикански път, по описания в ИМ начин и при твърдените обстоятелства,
оспорва вида и размера на описаните вреди, наличието на задължение за плащане,
както и факта на извършване на плащане на съконтрагента на ищеца по твърдяното
от него застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество, и собственика на увредения автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.187 от КЗ, застрахователният договор влиза в сила
след плащане на дължимата премия или на съответната вноска от нея - при
разсрочено плащане. Видно от приложената застрахователна полипа, страните са
договорили еднократно заплащане на застрахователната премия. Към ИМ обаче
липсват доказателства за реалното изплащане на договорената застрахователна
премия, съответно не се установява както фактът на пораждане на правното
действие на приложения договор, така и валидността му към момента на твърдяното
застрахователно събитие. При тази правна и фактическа обстановка към ИМ липсват
каквито и да е доказателства за действителност на процесния договор. Липсата на
валидно възникнало застрахователно правоотношение е пречка за завеждане и
разглеждане на щетата от страна на ищцовото застрахователно дружество, което е
съществен елемент от фактическия състав на регресната претенция по чл. 410, ал.
1 от КЗ. Оспорва факта на настъпване пътно-транспортното произшествие на
описаното в исковата молба място и при описаната обстановка. Оспорва посочените
в протокола за ПТП причини и обстоятелства за настъпването му и счита, че този
документ не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила за
механизма на произшествието, доколкото отразява настъпили преди посещението му
на място, а не непосредствено възприети от длъжностното лице факти и събития.
Счита, че протоколът за ПТП не е в състояние да установи поведението на водача
при управлението на автомобила, нито техническото състояние на автомобила преди
произшествието, а това са факти от съществено значение за всеки механизъм на
ПТП. Не е налице удостоверяване на местоположението на увредения автомобил след
ПТП-то, обстоятелство, което единствено е в кръга на удостоверителната компетентност
на органите на МВР. Посочва, че евентуално реализирано транспортно произшествие
се дължи до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и
неуместните действия на водача, като съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за движението по пътищата водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, като при избиране скоростта на
движението следва да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Оспорва настъпването на всички описани
от застрахователя вреди върху процесния автомобил, както и причинната им връзка
с твърдяното ПТП. Оспорва процесната стойност на вредите, както и размера на
обезщетението, което застрахователят твърди да е изплатил на съконтрагента си
по застрахователния договор. В случай, че евентуално съдебна инстанция потвърди
предявената искова претенция, моли да приеме изложените по - горе обстоятелства
в подкрепа на възражението, което прави за намаляване на вредите от страна на
водача на автомобила с оглед на разпореждането на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите. Счита, че е налице пряка причинна връзка между
вредите и поведението на водача на автомобила, което е в противоречие на
нормативните разпоредби на Закона за движение по пътищата. По този начин,
осъществявайки от водача на елементите на фактическия състав на съпричиняването
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е налице основание за намаляване на дължимото
обезщетение. Поетите между страните по застрахователния договор задължения имат
сила на закон между тях, поради което счита, че не е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, респективно право на застрахователя да се
суброгира в правата на увредения и да предявява регресна претенция спрямо
ответното юридическо лице. Твърди, че е положил грижата на добър стопанин, като
е сключил Договор № *****г. за възлагане на обществена поръчка за „Определяне
на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно - възстановителни работа при аварийни ситуации) на републиканските
пътища на територията на южен централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно
чл. 19, ал.1, т. 1 от Закона за пътищата" за обособена позиция № 3: ОПУ -
Пловдив с избран изпълнител - ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и област П.".
Сочи, че съгласно възлагателно писмо изх. № ***** г. за начало на срока се
счита 20.04.2015 г., във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора, като съгласно чл.
12, ал. 7 изпълнителят е длъжен да започва работа веднага след появяване на
необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво,
съгласно „Техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на
пътищата" на НАПИ от 2009г., „Техническите спецификации" на АПИ от
2014г. и „Оперативен план за зимно поддържане".
От третото лице помагач на страната на ответника трето лице - помагач -
„Европейски пътища" АД, е постъпила молба, с която оспорва предявения иск
изцяло по основание и размер. Оспорва всички твърдения и обстоятелства,
изложени в исковата молба. Твърди, че установяването на собственика и стопанина
на този път е от съществено значение за решаването на спора по делото,
доколкото претенциите на ищеца се базират именно на задължения, произтичащи и
обвързани с тази собственост. Оспорва факта на настъпване на описаното в
исковата молба ПТП, при посочените обстоятелства. Твърди, че същото не е
осъществено реално, съответно не е налице причина за обезщетяване на
претендираните от ищеца вреди. Оспорва твърдяното обстоятелство, че на сочения
пътен участьк е имало дупка. Твърди, че участъкът е бил в добро експлоатационно
състояние, дори и да е имало някаква неравност, то тя не е била в състояние да
причини твърдяното ПТП и претендираните щети. Твърди, че водачът на процесния
автомобил е предизвикал процесното произшествие поради неизпълнение на
визираните в чл. 20 и сл. от ЗДвП задължения при избиране на скоростта на
управление на автомобила да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и с необходимостта да намали скоростта и дори
да спре, в случай че възникне опасност за движението. Оспорва отразените в
Протокола за ПТП обстоятелства, тъй като се възпроизвеждат единствено
показанията на водача на автомобила, но не и пряко възприети от съставителя му
факти. Длъжностно лице не е присъствало при самото осъществяване на ПТП.
Оспорва вида и размера на твърдените вреди, както и причинната им връзка с
твърдяното ПТП. От така индивидуализираната неравност на пътя не биха могли да
настъпят твърдените от ищеца щети по процесния автомобил, От описаната в
Протокола за ПТП неравност не може да се достигне до щети от претендирания вид.
Счита, че част от вредите са в резултат на обикновената експлоатация и
амортизация на процесния автомобил. Заявява възражение за съпричиняване на
вредите от страна на водача на автомобила. Твърди, че действително ответникът е
в договорни правоотношения с ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и Област
Пловдив", в което обединение третото лице помагач е водещ партньор и
отговаря за изпълнение предмета на договор ***** г. Счита, че предметът на
цитирания договор е изпълнен точно и без каквито и да е рекламации от страна на
ответника, съгласно видовете и количества възложени дейности за процесния
период, изпълнението е качествено, срочно и в съответствие с нормативните и
техническите изисквания за този вид работи, а именно зимно поддържане и текущи
ремонти. С оглед установителната сила на мотивите на съдебно решение,
постановено при евентуалното уважаване на иска, моли съда да изложи мотиви за
недоказаност на неизпълнение на договор РД 38-8 от 16.04.2015 г. от страна на
дружеството изпълнител. Счита, че процесният участък е ремонтиран през месец
април 2018 г. и към онзи момент изпълнителят е изпълнил всички дейности по
изкърпване на асфалтовата настилка по начин, налагащ приемане на възложеното.
След датата на приемане на възложените дейности, видно от Сертификат *****г.,
до настъпване на процесното ПТП отговорността на изпълнителя не може да се
търси, защото към 22.05.2018г. пътят е предаден и приет без забележки. След
тази дата състоянието на пътя е в отговорността на неговия собственик и
последният като такъв следва да следи за неговото състояние и при необходимост
да възлага на изпълнителя ремонтни и възстановителни дейности, по смисъла на
чл. 5 от процесния договор. С оглед изложените по-горе съображения за
неоснователност на претенциите по делото, моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира всички сторени съдебни разноски, включително и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД
В чл. 410,
ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото
на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки
застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение,
вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата.
От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които ответникът, е възложил подръжката на
републиканската пътна инфраструктура.
Когато причинител
на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на
работата, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност вещта, която е станала
непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при
ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура“, като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна,
тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи -
физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД
като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при
или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
За да
възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ.
От
представената по делото комбинирана застрахователна полица „****“ с № ***** при
ищцовото дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД се установява, че увреденият
л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ******* е застрахован при ищеца по автомобилна
застраховка „*****“ със срок на валидност на застрахователната полица от
05.09.2017 г. до 04.09.2018 г., при установена застрахователна премия от
1 211, 79 лв.
От
изслушаната по делото и неоспорена от страни съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че застрахователната премия в размер от 1 221, 79 лв., с
включен данък от 24, 44 лв. по застрахователна полица № *****, е изцяло
еднократно заплатена в брой от застрахованото лице на **** г.
Следователно
от така представените доказателства се установява, че увреденият автомобил е
бил застрахован при ищцовото дружество по валидно сключена имуществена
застраховка „****“, която е била валидна към датата на настъпване на твърдяното
пътно-транспортно произшествие – ******* г. Установява се, че застрахователната
премия е била изцяло заплатена от застрахования преди датата на настъпване на
произшествието. Следва да се посочи, че заплащането на застрахователната премия
представлява основание за отказ на застрахователя да заплати в полза на
собственика на застрахованото имущество претендираното обезщетение, като
последното е ирелевантно досежно наличието на действително застрахователно
правоотношение между страните по сключената застрахователна полица, в който
смисъл са изложени възражения от ответника в настоящото производство.
Обстоятелството,
че увреденият автомобил е собственост на Б.П.Д. се установява от представения
по делото препис от Свидетелство за регистрация.
От представените
в производството по делото доказателства се установява, че по уведомление за щета
от водача на застрахования автомобил И. А. Д., при ищцовото дружество е
образувана щета № *******, по която щета е изготвен опис – заключение на
установените вреди, както следва: гума, задна – дясна; джанта лята – задна,
дясна; калобран – заден, десен – 2 бр.; прахоуловител – заден, десен
амортисьор, калник – заден десен; задна броня; датчик ABS – заден, десен и
подкалник PVC – заден десен, като е направена калкулация за сумата от общо
1 254, 36 лв.
От
представения по делото приемо-предавателен протокол от 28.08.2018 г. се
установява, че лекият автомобил е предаден на „Тойота Тексим“ ЕООД за
осъществяване на ремонт по щета. От дружеството, осъществило ремонта е издадена
фактура № **** от 31.08.2018 г. за сумата от 1 293, 16 лв. с включен ДДС,
заплатена от ищеца с нареждане за групово плащане от 07.09.2018 г., към което е
приложен опис на задълженията на застрахователното дружество.
С регресна
покана с изх. № ***** г., изпратена до Областно пътно управлнеие – Пловдив, се
установява, че ищецът е поканил ответника, чрез съответното областно звено, да
заплати сумата по щета в размер от 1 293, 16 лв. и сумата от 15 лв. –
ликвидационни разноски, като е предоставен петнадесет дневен срок за изпълнение
на задължението. Поканата е получена на ***** г.
По делото е
представен Протокол за ПТП № ***** от ******* г., съставен от ***** ***** към
„Пътна полиция“ – Пловдив. От така приложения протокол за ПТП се установява, че
след посещение на местопроизшествието от административен орган по контрол на
движението, последният е установил, че управляваният от И. А. Д., посочен като
участник № 2, лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ****, собственост на Б.Д.,
е попаднал в дупка на пътното платно на пътното платно на *****. В протокола е
обективирана схема на ПТП, в която е посочено местонахождението на дупката и
нейните размери – дължина – 1 м., ширина – 10 см. и дълбочина – 3 см.
Длъжностното лице е установило, че на лекия автомобил е причинена следната
увреда – спукана задна дясна гума с джанта.
Съгласно чл.
6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба,
протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида:
1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен
протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при
материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от
Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР,
само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието
и други.
Трайна е
практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012
г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. №
750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия.
В този смисъл
е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС
по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за
Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за
ПТП или удостоверителната компетентност на ***, или реда по който е съставен
акта, в който случай свидетелските показания на *** хипотетично биха имали
значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК
(отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена,
тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в протокола.”;
В случая
длъжностното лице е установило наличието на дупка на пътното платно на *****, и
нейните размери: дължина – 1 м., ширина – 10 см. и дълбочина – 3 см.
Длъжностното лице е установило и увреждания на лекия автомобил, изразяващи се в
спукана задна дясна гума с джанта. Тези обстоятелства са пряко установени от
длъжностното лице, като в протокола са обективирани личните му възприятия за
наличието на неравност на пътя, представляваща дупка с размери дължина – 1 м.,
ширина – 10 см. и дълбочина – 3 см., както и за наличие на материални щети по
лекия автомобил, изразяващи се в спукана задна дясна гума с джанта.
В практиката
на Върховния касационен съд се приема, че доказателствената сила на протокола
за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за
наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт, поради което ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит
на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица и изслушване на
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол
за ПТП не обективира изявления на водача, съотв. изводи на длъжностното лице,
досежно механизма на деянието, а единствено пряко установени от последния при проверка на местопроизшествието
факти досежно наличието на дупка на пътното платно и наличието на лек автомобил
с материални щети, находящ се на пътното платно. Съдът намира за необходимо да
посочи, че практиката на Върховния касационен съд в цитирания смисъл досежно
доказателствената стойност на протокола за ПТП относно неговия механизъм, е
постановена при друга конкретика на разглежданите казуси и пътно-транспортно
произшествие с двама участници, при което констатацията на длъжностното лице за
механизма на ПТП и вината на единия от водачите, не се ползва с доказателствена
сила и подлежи на установяване с всички доказателствени средства от страна на
ищеца.
В протокола
за ПТП е обективирана таблица с наличие на отбелязване в цифров вид на
обстоятелства, нарушения, условия и причини за ПТП. Обективираните в таблична
форма данни досежно тези обстоятелства са установени от вещото лице по
допусната и приета по делото първоначална съдебно авто-техническа експертиза,
като вещото лице е посочило значението на наличната в таблицата цифра до всяка
колона. От заключението на вещото лице се установява, че броят на участниците в
ПТП е един и последното е настъпило при облачно време на прав, хоризонтален
пътен участък с повреди по пътното покритие, което към момента на съставяне на
протокола е било мокро.
От
заключението на в.л. по съдебно-техническата експертиза се установява, че при
преминаване на автомобилно колело през негативна неравност със скорост от 60
км/ч. е възможно да настъпи увреда по автомобилното колело и разкъсване на
автомобилната гума в степен за подмяна. В. л. е установило, че вследствие на
центробежните сили разкъсните парчета могат да нанесат увреда и необходимост от
подмяна и ремонт на всички авточасти. Вследствие на така изложеното вещото лице
е установило, че от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка
между вероятния механизъм на ПТП – преминаване на автомобилно колело през
негативна неравност, и увредените части на автомобила, за които вещото лице е установило,
че са в зоната на задно дясно колело. В. л. е посочило, че не се изключва
възможността за предходна увреда на автомобилната гума от неизвестно
събитие в степен, позволяваща достигане
на зоната на ***********, но отбелязва, че при липса на неравност на пътното
платно разкъсването на гумата би се отложило за неопределен период от време и
пробег. Е. е установил, от материалите по делото, че увредената гума е цялостно
разкъсана в страничните стени, които се намират между раменните части и
бордовете, които свързват гумите с джантите. Установено е, че изследваното
моторно-превозно средство е сравнително ново с експлоатационен период до една
година, като предвид липсата на данни за предходни увреди на автомобила следва
да се приеме, че увредените авточасти са оригинални. От приложената калкулация
на заменените части се установява, че вградените части са оригинални, като
увредената автомобилна гума е марка “****” с размери ****. Експертизата е
установила, че стойността за части, материали и труд, необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на сумата от 1 288, 61 лв. с ДДС,
като претендираната стойност е на база ценообразуването в издадената фактура на
представителството на марката на автомобила в РБ – „Тойота Тексим“ ЕООД, при
приспадане неувредената автомобилна гума с 50 % ОС и начислена отстъпка от 3 %.
Вещото лице е
осъществило технически оглед на зона от **********, като след направени
технически справки и програмни продукти е установило, че асфалтовата пътна
настилка на ************* е с множество пукнатини, вълнообразни неравности и
следи от ремонтна дейност, изразява се в запълване преди и след 07.2018 г. на
негативни неравности от основната асфалтова настилка. Посочило е, че в
изследваната зона има участък със следи от ремонтна дейност на негативна
неравност, сходна на описаната от водача и в протокола за оглед, като преди нея
(спрямо посоката на автомобила) също има следи от ремонтна дейност, изразяваща
се в полагане на вторична (запълваща) асфалтова настилка на площи с различна
големина и форма.
При огледа в.
л. е установило, че в зоната от последното преминаване през кръстовище по
посока на автомобила до зоната на ***** няма поставени пътни знаци или пътна
маркировка, ограничаваща скоростта на МПС, като тази зона се намира извън
населено място.
Към
експертизата е приложена снимка от заснемане от камера на Google автомобил,
преминал в участъка на 07.2018 г., по която снимка вещото лице е установило
лентовидна неравност на асфалтовата настилка и нехомогенно след нея асфалтово
покритие.
В
производството по делото е разпитан и св. А.С., заемащ длъжност „*****“ в ******.
Свидетелства, че не си спомня за случилото се на ******* г., тъй като работата
му е свързана с посочения пътен участък. При предявяване на протокола
разпознава подписа си и сочи, че той го е съставил, но не си спомня. Твърди, че
щом е записано в протокола така се е случило и няма как да не е имало посещение
на място, след като е отбелязано.
В
производството по делото са изслушани показанията на св. И.Д. – водач на
увредения лек автомобил. Последният излага пред съда, че през м. август 2018 г.
е участвал в пътно-транспортно произшествие, когато му се пръснала гумата.
Тогава се прибирал от гр. С. с негова ***, която с ****, като минали през
заобиколния път, защото тя живеела в „****“, за да успее да я закара по-бързо.
Свидетелства, че както си карал изведнъж чул звук и колата започнала да се
движи само по джанта. Спрял автомобила и видял вредите. Това се случило на
околовръстното по пътя за гр. А., на идване от магистралата, точно след надлеза
на кв. *****, след „*****“, на около триста – четиристотин метра след моргата
за стари коли. Сочи, че имал снимки в телефона, тъй като такова произшествие
вече му се било случвало и знаел какво да прави. Свидетелства, че гледал
неравностите по пътя. След инцидента спрял и се върнал, за да види какво се е
случило и видял ров – вдлъбнатина и назъбено по пътя, което било доста
продължително. Не било с голяма дълбочина – около четири пръста. Свидетелства,
че гумите са били чисто нови, той карал бавно, като на този участък не може да се
кара с повече от 60 км. до 70 км/ч., и не виждал друга причина за случилото се.
Спукала се задната дясна гума, която била на парчета. В показанията си посочва,
че е имало видимост, но това което се е случило нямало как да бъде предвидено.
Не си спомня дали е имало обозначение или табела за неравности по пътя. Сочи,
че преди настъпване на удара не е променял траекторията си и не е реагирал.
Спрял на първото удобно за това място, на около сто метра, тъй като пътят бил
тесен и натоварен. При предявяване на протокола свидетелят разпознава подписа
си.
Настоящата
съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на св. Д. -
водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
При
съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно – представения
протокол за пътно-транспортно произшествие, изслушаните свидетелски показания и
заключението на в. л. по съдебно авто-техническата експертиза, съдът приема за
установен по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че
уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на попадане на автомобила в
необезопасена дупка, находяща се на пътното плато на *******************.
Причинно-следствената
връзка между наличието на необезопасена неравност върху пътното платно и
движещият се по него автомобил и твърдения вредоносен резултат е установена и
от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза.
Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа
на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху
автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът
намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от
попадането на лекия автомобил в необезопасена дупка на пътното платно.
Между
страните в производството по делото е безспорно обстоятелството, че пътното
платно, на което е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, а
именно път ***********, представлява част от ************, в който смисъл са и
доводите на ответника, който в отговора на исковата молба посочва, че е
възложил по силата на договор за възлагане на обществена поръчка поддържането
на ************** на ДЗЗД „Пътно поддържане Област П. и Област Пловдив“, за
установяване на което обстоятелство са представени в производството писмени
доказателствени средства, а именно договорът за възлагане на обществена поръчка
и възлагателно писмо. В този смисъл и в производството по делото е привлечено
като трето лице – помагач дружеството „Европейски пътища“ АД, което е водещо в
създаденото обединениe по ЗЗД и отговаря за изпълнение на обществената поръчка.
Следователно и доколкото процесният път
е публична държавна собственост, за неговото поддържане и стопанисване отговаря
Агенция „Пътна инфраструктура”, тъй като тъй като съгласно чл. 167, ал. 3
във вр. с ал. 1 ЗДвП на ответника принадлежи правното задължение да контролира
състоянието и изправността на пътната настилка и пътните съоръжения, да го
поддържа в изправно състояние, като отсранява във възможно най-кратък срок
препятствията по него.
Следователно,
по силата на ЗДвП на ответната агенция е вменено задължение да стопанисва и
поддържа републиканската пътна инфраструктура, което включва и недопускането,
съответно отстраняването на дупки по тях. Агенцията изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност
при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците, част от републиканската пътна
инфраструктура.
В случая
агенцията е възложила подръжката на републиканската пътна мрежа в района на настъпилото
пътно-транспортно произшествие с договор за възлагане на обществена поръчка на
дружество, образувано по реда на ЗЗД – ДЗЗД “Пътно поддържане Област П. и
Област П.”. Това обстоятелство не изключва отговорността на агенцията, доколкото
съгласно чл. 167, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДвП на ответника принадлежи правното
задължение да контролира състоянието и изправността на пътната настилка
и пътните съоръжения. Установяване на обстоятелството, че процесната неравност
на пътното платно е възникнала поради пълно неизпълнение или неточно изпълнение
на договорно задължение със субект, на който Агенция „Пътна инфраструктура” е
възложила поддържането на пътното платно, вследствие на деликт, причинен от
трето лице или от противоправното поведения на негов служител, е предмет на
друго производство за евентуално ангажиране на обезпечително-гаранционна
отговорност на изпълнителя. Установяване на пълното и точно изпълнение на
договора за обществена поръчка от страна на трето лице – помагач “Европейски
пътища” АД, в който смисъл е искането на последното, не е предмет на
установяване в настоящото производство. Поради което и съдът не следва да
разглежда твърденията на третото лице – помагач и приложените от последното
доказателства, с които изпълнителят установява наведените твърдения за
осъществен ремонт на пътното платно през месец април 2018 г. и приемане на
работата без възражения от страна на възложителя, съответно за липса на
допълнителни възлагания от страна на ответника за допълнителни ремонтни и възстановителни
работи в процесния пътен участък.
В случая
наличието на дупка и неравности на пътното платно към датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – ******* г., се установи по безспорен начин
от събраните в производството по делото доказателства, а именно Протоколът за
ПТП, съставен след осъществено посещение на място от полицейски служител,
показанията на водача на увредения автомобил, и съдебно авто-техническата
експертиза, установила състоянието на пътното платно към м. 07.2018 г. –
непосредствено преди настъпване на произшествието, като е констатирала
наличието на неравности и пропадане на асфалта с дължина от един метър, макар
да са били налице следи от осъществяван преди тази дата ремонт.
С оглед на
това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които ответникът е възложил изпълнението на очертаните по-горе
задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването на пътното
платно, агенцията отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението
на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на
водача - участник в произшествието, остана недоказано в производството по делото,
тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест на установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не
установи в процеса на доказване своите възражения. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че скоростта на движение, посочена от водача на лекия
автомобил – не повече от 60 км/ч., е под разрешената скорост за движение, като
последната е била съобразена с пътните условия – неравности по пътното платно,
и движението на автомобила при облачно и влажно време. В този смисъл не е
налице соченото нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Не се установи
наличие на техническа неизправност на автомобила, като вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза е посочило, че дори да е налице предходна
увреда на автомобилната гума от неизвестно събитие, при липса на неравност
разкъсването на гумата би се отложило за неопределим период от време и пробег.
Следователно,
за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу Агенция
“Пътна инфраструктура”. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима
последица от противоправното поведение на работници или служители при ответника
при или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от
процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Следователно нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и практиката на
Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е постановена при
действието на отменения КЗ - така Решение
№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че
„при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие –
чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по
реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването
на закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в което са
изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Дължимото застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния
увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по
неговото възстановяване – в размер на сумата от 1 288, 61 лв. с ДДС (съгласно
заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Установява се обаче, че
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-висок размер – 1
293, 16 лв. Искът е основателен до
установения от в. л. размер на щетата, поради което исковата претенция
следва да бъде уважена до размер на сумата от 1 288, 61 лв., и отхвърлена до
пълния й предявен размер от 1 293, 16 лв.
За ищцовото
дружество е възникнало и акцесорно вземане за заплащане на обезщетение за
неизпълнение на задължението на ответника в темпорално отношение. Регресното
задължение става изискуемо при заплащането на застрахователното обезщетение, но
за да бъде поставен в забава, ответникът следва да бъде поканен да изпълни –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е приложена
покана до Агенция “Пътна инфраструктура” чрез Областно пътно управление – гр.
Пловдив за изпълнение на задължението по настъпилото застрахователно събитие,
получена на 17.09.2018 г., в който смисъл не са изложени възражения за липсата
на надлежно уведомяване на ответника. Следователно и към началния момент, от
който ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава – 03.10.2018 г., с
изтичане на предоставения 15-дневен срок за доброволно изпълнение на
задължението, ответникът е изпаднал в забава по правилата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Заявената искова претенция
е за периода от 03.10.2018 г. до 06.12.2018 г., за който ответникът дължи
обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца поради неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимото регресно задължение в размер на 1 288, 61
лв. в темпорално отношение. Съдът, при използване на онлайн лихвен калкулатор -
www.calculator.bg, изчисли размера на изтеклата законна мораторна лихва върху
главницата, който възлиза на 23, 27 лв., до който размер исковата претенция е
основателна, а за разликата до пълния й предявен размер от 23, 40 лв.
последната следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед
изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
съдебно производство разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер от 738,
33 лв., от които сумата от 101, 73 лв. за държавна такса, 386, 60 лв. за
адвокатско възнаграждение, 80 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. за
съдебно авто-техническа експертиза и сумата от 70 лв. – депозит за св.
Съобразно уважената част от предявените искове в полза на ищеца по съразмерност
следва да се присъди сумата от 735, 71
лв.
В полза на
ответника и съобразно изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, намира,
че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, следва да бъде от 150 лв. Следователно с оглед отхвърлената
част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 0, 53 лв.
В полза на
третото лице помагач не се следват разноски в производството на основание чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така
мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Агенция “Пътна инфраструктура” - София, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония" №3, с адрес за
призоваване гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 22 – чрез специализирано
звено Областно пътно управление – гр. Пловдив, да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата от 1 288, 61 лв. –представляваща
заплатено застрахователното обезщетение по регресното правоотношение по
образувана при „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД застрахователна преписка по щета № *******
във връзка със заплатено обезщетение за вреди, настъпили вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществено на ******* г. на *******, по
отношение на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *******, собственост на Б.П.Д.
и управляван от И. А. Д., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер от 23, 27 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 03.10.2018 г. до 06.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница над
присъдения размер от 1 288, 61 лв. до пълния му предявен размер от 1 293, 16
лв. и предявения иск за обезщетение за забава за разликата над присъдения
размер от 23, 27 лв. до пълния му предявен размер от 23, 40 лв.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” - София да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД сумата от 735, 71 лв. – разноски
в исковото производство по гр.д. № 19622/2018 г. на Районен съд - Пловдив, XV
граждански състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” - София сумата от 0, 53 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 19622/2018 г. на Районен съд
- Пловдив, XV граждански състав.
Решението е
постановено при участието на „Европейски пътища" АД, с ЕИК
*********, - трето лице – помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Анна Дъбова
Вярно
с оригинала!
КЯ