Решение по дело №13886/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4936
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20161100113886
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              гр. София,03.07.2019 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

    при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13886 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД частично предявен за сумата 46 745,10 лв. от обща претенция в размер на 338 960,55 лв. –обезщетение за вреди ( претърпени загуби и пропуснати ползи).Ищецът сочи в ИМ,че от воденото срещу неизвестен извършител ДП № 345/2010 по описа на ГД „БОП“-МВР, пр.пр. №10108/2010г по описа на СГП, неправомерно са му иззети компютърни конфигурации, касови апарати, документи, горива и други, с което е била преустановена  търговската му дейност с горива и др. услуги. Извършените претърсвания и изземвания в четири негови обекти и разгласяването на образуваното наказателно производство се е отразило неблагоприятно на името на дружеството и бил принуден окончателно да преустанови осъществяването на този вид дейност.Подробно по пера сочи претърпените загуби от платените трудови възнаграждения на служители, покупки  за дейността на бензиностанциите и платения наем, както и пропуснатите печалби от дейността и тези от лишаване  от ползване иззетата апаратура. Претендира заплащане частично исковата претенция от общата сума, ведно със законната лихва от 02.09.2010 г. Претендира и разноските.

    В срока по чл. 131 ГПК ответникът – П.на Р България в писмен отговор оспорва иска,като неоснователен и недоказан.  Сочи, че действията, описани в ИМ са били в рамките на предоставените от закона правомощия на органите, които са ги извършили, поради което не били противоправни. Твърди, че не е налице виновно поведение на негови служители. Оспорва граждански съд да може да проверява законосъобразността на постановлението за отказ да върне компютърните конфигурации. Според ответника не е доказано настъпването на вредите и сигурното пропускане да се увеличи имуществото на ищеца, само по причина на действията на разследващите органи. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, както и тези за лихва.Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

                          Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

   От приложеното досъдебно производство (ДП) № 345/2010 г. пр.пр. 10108/2010 г. по описа на СГС се установява следното: На 02.09.2010 г. в обекти, стопанисвани от „С.п.“ ООД, са извършени съвместни проверки от служители на МВР и НАП, като извършените контролни покупки, не са били регистрирани с издаване на фискален бон  видно докладните записки (л.16-28 от ДП).

   Непосредствено след проверките разследващ полицай при ГД“ БОП“-МВР е извършил претърсване и изземване в проверяваните обекти. От бензиностанцията на „С.п.“ ООД ***, са иззети : един брой персонален компютър COMPAQ, модел DESKPRO; един брой касов апарат ELKA 943; един брой разпределителна кутия, свързана с касовия апарат и компютъра (л. 17-20 и л. 29-32 по делото). В този обект е извършена проверка и от Агенция „Митници“ към Министерството на финансите (МФ), при която е иззето устройство, което се монтира на пистолета на колонката за втечнен газ и с него се пълнят бутилки за битови нужди (л.36-38). Агенция „Митници“ е отнела още и 9120 л. бензин А95 и 14 645 л. дизелово гориво, оставени на отговорно пазене на управителя на ищеца по опис (л.83- 84).

  На 02.09.2010 г. от паркинг на ул. „******, стопанисван от „С.п.“ ООД са иззети: един брой преносим персонален компютър марка „ACER”; един брой персонален компютър марка IBM, модел THINKCENYTE: един брой външна флаш памет  с надпис Twin MOS; един брой външна флаш памет с надпис Kingston; тефтери и хартиени листа (л. 21-24 и 33-36).

  На 02.09.2010 г. е извършено претърсване и изземване в още една бензиностанция на „С.п.“ ООД ***, при което са иззети: един брой персонален компютър марка DELL, модел DHP: един брой касов апарат; един брой комуникационен контролер, свързан с компютъра и касовия апарат (л. 25-28, 37-40).На същата дата са извършени проверки и от НАП и от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), (л.55 и сл.). ДАМТН е спряла разпространението на бензиново и дизелово гориво, от „С.п.“ ООД ***  с предписания (л.60-63).

 При контролната проверка на бензиностанцията на „С.п.“ ООД ***, ж.к.Люлин, ул. „Филиповско шосе, имот № 786  извършена от ДАМТН на 02.09.2010 г. са взети проби от горивото с протоколи ( л. 92-105). Иззети са 4730 л. дизелово гориво и 7970 л. бензин А95, оставени на отговорно пазене  на Георги Нинов- управител на ищеца по опис (л.50-54).

                        На 03.09.2010 г. от обект на „С.п.“ ООД *** са иззети: 1/ течност с мирис на бензин, съхранявана в цистерна с размери: дължина  - 980 см. и диаметър 230 см. и 2/ течност с мирис на дизелово гориво, съхранявана в цистерна с размери: дължина -980 см.и диаметър 230 см.Тези количества течности са оставени на отговорно пазене на Георги Нинов, управител на ищеца по опис л.50-54.

                        На 10.09.2010 г. „С.п.“ ООД е отдало под наем своя търговски обект „газ-станция“ на ул. „Костенски водопад“ в гр. София, на „Анпром ико“ ЕООД срещу 1680 лева на месец за период от 2 години. На същата дата С.Х.е отдала под наем на същото дружество бензиностанциите в гр. Банкя, ул. „Цар освободител“ № 98 и тази в ж.к. Люлин, гр. София, както и нощен бар на ул. „****** (срещу 400 лв. месечно за срок от 2 години) съгласно приложените договори за наем на л.122-123, 208-211.

  По делото липсват данни ищецът да е искал иззетите веществени доказателства да му бъдат върнати. Затова съдът приема, че той не е отправял такова искане към прокурора.

                        С постановление от 09.11.2011 г. наказателното производство по ДП № 345/2010 г. по описа на ГД“ БОП“-МВР, пр.пр. № 10108/2010 г. по описа на СГП е прекратено и прокурорът е разпоредил веществените доказателства по делото подробно описани в протоколите (компютри,апаратура и др.) да бъдат върнати  на техните собственици.   Съгласно приемо-предавателния протокол връщането е осъществено на 23.11.2011 г.(л.198-199 ДП)

                        Съгласно основното заключение на в.л. С. по СИЕ за периода 2007 – 2010 г. ищецът е отчитал приходи от продажба на горива, приходи от нощувки Мотел, приходи от заведение за бързо хранене, приходи от продажби Мотел-нощен бар и други приходи от дейността, като през 2010 г. започнал да отчита и приходи от хотел, ресторант и лоби бар. В.л. при съпоставка  на получените приходи  от продажба на горива  и отчетените разходи за обслужване на дейността, съобразно стойността на изписаното продадено гориво и стойността на стоките  от дейността на заведенията дава заключение, че печалбата на дружеството е  от дейността на заведенията, а не от продажбата на горивата за 2007 и 2008 г.За 2009 г. в.л. е посочило че има положителен резултат от продажбата на горивата, а  за 2010 г. реализираната печалба е по голяма с оглед отчетените приходи от Хотел, нощувки, ресторант и лоби бар.В.л. не е установило пропусната полза свързана с воденото досъдебно производство.

  От допълнителното заключение на в.л. С. е видно, че за периода от 01.09.2010 г. до 31.12.2010 г. ищецът е направил разходи за материали и за външни услуги от общо 9 669,67 лева и за същия период са начислени трудови възнаграждения и здравни осигуровки в размер на 1 243,88 лева за 8 служители на ищеца. При извършената проверка в счетоводството на дружеството, в.л. е установило, че  ищеца е водил  дело за извършена кражба на гориво, спечелено и дружеството е получило обезщетението си. Поради това експертът е заключил, че ако количеството гориво, за което е водено делото е било продадено, то ищецът би реализирал печалба от 4 037,51 лева.

 В допълнителното заключение се установява, че след образуването на наказателното производство ищецът не е реализирал приходи от продажба на горива и смазочни материали (ГСМ). До 31.08.2010 г. печалбата на дружеството е била 51 542 лева, от които 44 280,79 лева са били печалба от дейността, а 7 261,21 лева – продажба на ДМА (бензиноколонки, модулни съоръжения и т.н.). След тази дата разходите за продажба на ГСМ са общо 10 913,55 лева. В случай че за останалия период до края на годината дружеството е щяло да реализира оборот като усреднения от последните 10 месеца, то за цялата 2010 г. печалбата би била 73 682 лева, т.е. пропуснатата полза би била 22 140 лева. През следващата година „С.п.“ ООД е реализирало печалба от 50 445,60 лева, а при запазване на нормата на печалба от 2010 г. дружеството е можело да реализира печалба от 72 783 лева.

                       В.л. С. в с.з. посочи, че цената за наем на активи, аналогични на иззетите за период от 1 година, 2 месеца и 3 седмици е в размер на 4 028 лева.

Безпорно се установи и от приложените статии от печатни медии, че проверката на П.в бензиностанциите на ищеца е придобила публичност

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

По исковете по чл. 49 ЗЗД:

Претърпените вреди и пропуснати ползи от предварително производство, което е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на обезщетяване по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.(Р № 465/20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010 г., ГК ІV ГО,ВКС)

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на каквато и да е работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението й. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

Предпоставките за уважаване на настоящия иск са: първо - ответникът да е възложил работа на трето лице; второ - чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца и трето - ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

Безпорно е установено, че по образуваното ДП са били иззети компютърни системи и фискални устройства от три обекта на ищеца - два,  в гр. София: на ул. „Костенски водопад“ и на ул. „Околовръстен  път“ и един в гр. Банкя, ул. „Цар Освободител“. Тези действия са извършени в рамките на образувано ДП, поради което ПРБ следва да носи отговорност за тяхната законосъобразност.

За нуждите на инициирано наказателно производство могат да бъдат иззети веществени доказателства по смисъла на чл.109 НПК. Това са предмети, предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Съгласно чл. 111, ал. 1 НПК същите се пазят до завършване наказателното производство, но в компетентността на П.съгласно чл. 111, ал. 2 НПК е, те да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Отказът на прокурора подлежи на обжалване  пред съответния първоинстанционен съд.

В  случая ДП е водено за  престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 3 НК. Изпълнителното деяние включва неиздаване на фактура или друг счетоводен документ, което води до избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери. В резултат на проверки и нерегистрирани продажби, извършени в обекти на ищеца, са иззети компютри, фискални устройства и флаш памети. Предвид воденото досъдебно производство за установяване извършването на посоченото деяние и обективната истина е било необходимо да се изземат тези предмети. Поради изложеното  доколкото е необходимо за изясняване предмета на престъплението самото изземване не е противоправно.

На следващо място, изземването би било противоправно, ако вещите са били задържани, след като наказателното производство е завършило, или след като е отпаднала необходимостта от ползването им.  От една страна ищецът не е искал от П.да му върне вещите, които са иззети по време на ДП. От друга страна тези вещи са били необходими за извършването на експертизи по образуваното ДП до 03.08.2011 г. След тази дата не са извършвани процесуално-следствени действия с иззетите предмети, а ДП е прекратено през м. 11.2011 г. и тогава предметите са били върнати.

Поради изложеното съдът приема, че изземването на предметите е било необходимо за извършването на разследването. Веднъж иззети, тези вещи са били изследвани от вещи лица, а след отпадането на нуждата от задържането им, те са били върнати с постановлението за прекратяване. Ето защо действията на служителите на П.не са били противоправни.

С оглед изложеното съдът намира,че липсват предпоставки за уважаване на исковете и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника. Последният претендира единствено възнаграждение за юрисконсулт от 450 лева. Предвид ниската степен на фактическа и правна сложност, както и предвид това, че с доклада си съдът е определил за безспорни част от предпоставките за уважаването на исковете, настоящият състав намира, че на представителя на ответника следва да се определи възнаграждение от 250 лева.

Водим от горното съдът

 

                                  Р  Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „С.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съд.адрес ***, търговски дом, ет. 3, кантора 308 – адв. З.К., срещу П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.Витоша №2, с правно основание  чл. 49 ЗЗД за сумата 46 745,10 лв. съставляваща обезщетение за претърпени загуби (22 327,10) и пропуснати ползи (24 418) - частичен иск от общо 338 960,55 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА „С.П.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на П.НА Р.Б.  на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 250 лева, възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред САС  с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                         СЪДИЯ: