Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. С Решение № 88 от 23.07.2004г. постановено по гражданско дело № 516 /2004г., Районен съд – гр.Кърджали е осъдил Емин Алиосман Чауш и Сабрие Бекир Чауш и двамата от с.Дъждино, община Кърджали, да предадат на Назим Аптиш Ахмед, Хатидже Мустафа Ахмед, Аптиш Саид Ахмед и Фатме Халил Ахмед владението на недвижим имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с призем, със застроена площ 101.9.кв.м., състояща се от четири стаи, кухненски бокс, баня и коридор на първия етаж и четрири стаи, кухненски бокс, баня и коридор на втория етаж, гараж и едно складово помещение в призема, ведно с отстъпено право на строеж за осма зона, построена в парцел XVII в кв. 7 по плана на с.Дъждино, община Кърджали, при граници на имота север – парцел II на Мохамед Сюлейман и улица, изток – парцел XVI – общински, запад – парцел XVIII на Дурмуш Дурали Ахмед. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците разнсоките по делото в размер на 329 лв. С Решение № 204 от 01.12.2004г. постановено по въззивно гражданско дело № 391/2004г. Окръжен съд – гр.Кърджали е оставил в сила Решение № 88 от 23.07.2004г. постановено по гражданско дело № 516 /2004г. на Районен съд – гр.Кърджали. С Решение №854 от 12.06.2006г. постановено по гражданско дело № 498/2005г. Върховния касационен съд на Република България е отменил Решение № 204 от 01.12.2004г. постановено по въззивно гражданско дело № 391/2004г. на Окръжен съд – гр.Кърджали и е върнал делото на същия съд. При новото разглеждане на делото въззивникът чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло подадената жалба. Посочва, че искът е неоснователен, тъй като като добросъвестни владелци са станали собствесници на имота на основание чл.70 ал.2 от ЗС по давностно владение. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира и разноски по делото. Въззиваемите - Назим Аптиш Ахмед, Хатидже Мустафа Ахмед, Аптиш Саид Ахмед и Фатме Халил Ахмед, чрез своя процесуален представител, молят да бъде оставено в сила решението на Кърджалийски районен съд като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали, като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и указанията на Върховния касационен съд на Република България, констатира: С нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез строеж № 45, том 2, дело № 925/1994г. Латин Чавдаров Ананиев и Чавдар Чавдаров Ананиев са признати за собственици на недвижим имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с призем, със застроена площ 101.9.кв.м., състояща се от четири стаи, кухненски бокс, баня и коридор на първия етаж и четири стаи, кухненски бокс, баня и коридор на втория етаж, гараж и едно складово помещение в призема, ведно с отстъпено право на строеж за осма зона, построена в парцел XVII в кв. 7 по плана на с.Дъждино, община Кърджали, при граници на имота север – парцел II на Мохамед Сюлейман и улица, изток – парцел XVI – общински, запад – парцел XVIII на Дурмуш Дурали Ахмед. От удостоверение за идентичност на имена се установява, че Латин Чавдаров Ананиев и Чавдар Чавдаров Ананиев са имената на Назим Аптиш Ахмед и Аптиш Саид Ахмед. На 27.03.1997г. Чавдар Чавдаров Ананиев и Ана Лилова Ананиева / Фатме Халил Ахмед/ са получили от ответника Емин Чауш сумата в размер на 3 000 USD / щатски долара/ като предплата / капаро/ за продажба на къща им, находяща се в с.Дъждино, община Кърджали, като е посочено, че нотариалното прехвърляне на имота “ ще се извърши при окончателно заплащане на договорната цена от 6 000USD /щатски долара/. След подписите в разписката е посочено още, че разликата от 3 000 USD / щатски долара е уредена чрез кмета Дургуд Ахмед на 27.04.1997. Ответниците Чауш са влезли във владение на имота след заплащане на предплатата / капарото/ - 27.03.1997г. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства: нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез строеж № 45, том 2, дело № 925/1994г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена – 4 броя, разписка от 27.03.1997г., скица № 581 от 11.05.1999г., изпълнително дело № 1 , образувано на 10.01.2005г., свидетелските показания на Дургут Дурали Ахмед, Зюлфие Саид Мехмед, частично от показнията на Джевдет Шефкет Халил. Настоящият състав не кредитира показнията на свидетеля Джевдет Шефкет Халил в частта, в която той посочва, че ответниците владеят процесния недвижим имот от 1993г. На първо място тези му показания са в противоречие с останалите свидетелски показания, разписка от 27.03.1997г., както и признанията на самите ответници, които във въззивната жалба посочват, че владеят имота от повече от 7 години към 18.08.2004г./ датата на подаване на въззивната жалба/. При така описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Пред първа инстанция е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците в исковата си молба претендира да са собственици на процесния недвижим имот по нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез строеж № 45, том 2, дело № 925/1994г. Безспорно е по делото, че е имало преговори за прехвърляне на имота от страна на ищците на ответниците, като за това свидетелства и представения по делото писмен документ – разписка от 27.03.1997г., както и свидетелските показания по делото. В настоящия случай, обаче, не е налице валидна прехвърлителна сделка, която да легитимира ответниците като собственици на имота. Същите претендират също така да са станали собственици на имота като добросъвестни владелци на основание чл.79 ал.2 от ЗС. Настоящият състав намира, обаче, че не е налице хипотезата на чл.79 ал.2 от ЗС, тъй като ответниците не са били добросъвестни владелци. Разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗС урежда кога владелеца е добросъвестен – “Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.” На първо място следва да се посочи, че не е налице правно основание годно да направи ответниците собственици. Представенета по делото разписка за платена сума няма характера на годен документ за прехвърляне на недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД – “Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.“ В настоящия случай липсва изискуемата от закона форма за действителност на сделката – нотариална форма. От друга страна разсписката не би могла да бъде разглеждана като предварителен договор по чл. 19, ал. 2 ЗЗД, тъй като в нея не се съдържат уговорки относно съществените условия - няма описание на имота, който е предмет на сделката. Договорът има стойност на разписка за дадени суми. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че разписката има характер на предварителен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД, то съгласно критерия на чл. 70, ал. 1 ЗС, купувачът не е добросъвестен владелец, защото не упражнява владението на правно основание, годно да прехвърли правото на собственост. Като му признава правата по чл. 71 и чл. 72 ЗС, законът не му е признал мълчаливо и правото да придобие собствеността върху имота с изтичане на краткия давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС. След като на купувача по предварителен договор не са предоставени изрично всички права, предвидени за добросъвестния владелец, няма основание да се счита за приравнен от закона с него относно срока за придобиване на собствеността върху имота. В настоящият случай не е налице и предвидената по чл.79 ал.1 от ЗС давност от 10г. Както се установи по делото ответниците Чауш са получили владението през 1997г., като същото е прекъснато с подаване на исковата молба от страна на ищците, а самото владение е предадено обратно на ищците на 21.02.2005г. видно от протокол за въвод в недвижим имот по изп.дело № 1/2005г. Неоснователни са и доводите на въззивниците, че след като са плащали данъци и такси за процесния имот, същите са добросъвестни. Тези факти не са от категорията да легитимират едно лице да бъде добросъвестен владелец съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗС. С оглед на изложеното предявеният пред първа инстанция иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и правилно е уважен от Районен съд – Кърджали. Аргументиран от гореизложеното настоящият състав намира, че въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 23.07.2004г. постановено по гражданско дело № 516 /2004г. на Районен съд – гр.Кърджали. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.
|