РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501773 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. АТ. Д. против
решение № 260132/23.03.2021г. по гр.д.№ 1465/2019г. на РС - Асеновград в двете му части,
а именно в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск по чл.109 от ЗС за
това въззиваемият Е. Е. Е. да бъде осъден да премахне незаконно изградените в собствения
му недвижим имот: ателие, преустроено в жилище с площ от 57.40 кв.м., заснето с
идентификатор № 00702.527.190.1.11 по КККР на гр. ****, с адрес град ***** ел.инсталация
в тоалетната, обособена като „баня и тоалетна“; ВиК- инсталацията в тоалетната, обособена
като „баня и тоалетна“; ел.инсталацията в стаята, северно от тоалетната и граничеща с нея,
обособена като „кухня“; ВиК инсталацията в стаята, северно от тоалетната и граничеща с
нея, обособена като „кухня“, както и в частта, с която жалбоподателят е осъден по предявен
от въззиваемия Е. Е. Е. насрещен иск да му заплати сумата от 200 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение -хонорар по изп. дело № 47/2019 г. по описа на ЧСИ
Х. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещния иск. По отношение на иска по чл.109 ЗС се сочи на първо място, че погрешно РС
е приел, че извършените преустройства в ателието, собственост на въззиваемия, не създават
неудобства за упражняване на правото на собственост на жалбоподателя върху собствения
му апартамент с площ от 84 кв.м., находящ се в град *****, с идентификатор
00702.527.190.1.9. Излагат се подробни съображения в тази насока. Също така се сочи, че
погрешно първоинстанционният съд е приел, че преустройството на ателието е извършено
1
по проект. По отношение на насрещния иск по чл.49 ЗЗД се твърди, че РС - Асеновгад
погрешно е приел, че жалбоподателят, в качеството на взискател по горепосоченото
изпълнителното дело, е действал недобросъвестно, като е инициирал същото, след като
задължението по издадения му изпълнителен лист е било изпълнено доброволно от
въззиваемия. Неправилен бил и извода на съда, че липсва противоправно действие на
въззиваемия, изразяващо се в прокарване на незаконни ВиК и ел. инсталации. Също така са
изложени подробни съображения относно незаконността на извършените преустройства.
Иска се отмяна на обжалваното решение в двете му части, уважаване на предявения от
жалбоподателя иск и отхвърляне на насрещния иск от въззиваемия.
От въззиваемия Е. Е. Е. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение и в двете му части е правилно и законосъобразно, оспорват се
доводите във въззивната жалба, като се сочи, че същите не намират опора в събраните
доказателства и нормативната уредба. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1465/2019г. на РС - Асеновград е образувано по искова
молба от К. АТ. Д. против Е. Е. Е., с която е предявен иск по чл.109 от ЗС за премахване на
незаконно изградените: ел.инсталация в тоалетната - обособена като „баня и тоалетна“; ВиК
инсталация в тоалетната - обособена като „баня и тоалетна“; ел.инсталацията в стаята,
северно от тоалетната и граничеща с нея, която е била обособена като „кухня“; ВиК
инсталацията в стаята, северно от тоалетната и граничеща с нея, която е била обособена като
„кухня“, в собствения на ответника недвижим имот – ателие, преустроено в жилище с площ
от 57.40 кв.м., заснето с идентификатор № 00702.527.190.1.11 по КККР на гр. ****, с адрес
град *****. В исковата молба се твърди, че извършените в ателието преустройства са в
несъответствие с одобрения на 17.02.2011г. инвестиционен проект за преустройство и
издаденото разрешение за строеж № 47/17.02.2011г.. Тези преустройства ограничавали
правата на собственост на К.Д. върху собствения му недвижим имот: апартамент с площ 84
кв.м., заснето с идентификатор № 00702.527.190.1.9 по КККР на гр. ****, с адрес град *****.
Промяната на предназначението на имота от ателие в жилище станало два месеца преди Е.
да закупи имота, като на праводателите му било издадено Разрешение за строеж въз основа
на одобрен инвестиционен проект. В противоречие с издадените строителни книжа в имота
били извършени неразрешени СМР. Е. бил осъден от праводателите на Д. да премахне
извършеното незаконно строителство. Въз основа на постановеното решение по гр.дело №
1174/2013 г. на РС- Асеновград бил издаден изпълнителен лист и било образувано изп.дело
№ 47/2019г. по описа на ЧСИ Х. С.. Изпълнителното дело било прекратено, тъй като Е.
доброволно премахнал ел. и ВиК- инсталациите, но в последствие отново прокарал
незаконната ВиК- инсталация на същото място. Твърди се, че по причина на същата в
тоалетната на Д. се появили влага, мухъл по таваните и стените, на които следва да се
извърши ремонт на стойност 300 лева. При експлоатацията на новообособената кухня на
петия етаж, която била разположена над спалнята на Д.и, нивото на шум било над
допустимите граници на нормата за шум по смисъла на чл.38, ал.5 от ЗУТ. По проект не
2
било предвидено в кухнята да се монтират уреди, ползващи вода и електричество, но там
реално имало перална машина, готварска печка и др.. Това водело не само до силен шум, но
и до прекомерно натоварване на сградната ел.инсталация.
С подадения от Е. Е. отговор на исковата молба не се оспорва, че с Д. са етажни
собственици в жилищната сграда, находяща се в *****, като жалбоподателят- ищец в
първоинстанционното производство, е собственик на апартамент в режим на СИО, находящ
се на 4-ти етаж, а въззиваемият- на ателие в режим на СИО, преустроено в жилище,
находящо се на 5-ти етаж, над първото жилище. Е. придобил имота от П. и В. В., на които е
било разрешено да променят предназначението на имота си. С молба от 17.03.2016г. от Е. до
Гл.архитект на Община- **** той бил поискал да му бъдат одобрении ВиК- и Ел.проект за
апартамента му, съобразно с издадената през 2011г. документация. На 17.05.2016г.
представител на общината бил съгласувал техническия проект за Ел. и ВиК- инсталацията.
През 2018г. по подадена от Д. жалба в били извършени проверки от общината и било
констатирано, че са спазени нормативните изисквания при проектирането и изграждане на
инсталациите.
Предявява е насрещен иск от Е. Е. против К.Д. за това последният да бъде осъден да
заплати на Е. сумата от 900 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по
горепосоченото изп.дело № 47/2019г..
От приетите по първоинстанционното дело нот.акт № ***** на Нотариус К. Б. и
нот.акт № ***** на Нотариус С. К. пряко се установява, че считано от датите на
нотариалните актове жалбоподателят и въззиваемият са собственици съответно на
самостоятелни обекти с идентификатори 00702.527.190.1.9 и 00702.527.190.1.11 по КККР на
гр.****, разположени един над друг на 4- ти 5- ти етажи в сградата, находяща се в гр.*****.
Приети са съща така писмо от 02.02.2011г. от Община- гр. **** до П. и В. В., с което
същите са уведомени, че за извършване на преустройство на собственото им ателие в
жилище, без извършване на нови СМР, е необходимо да бъде представен архитектурен
проект, с приложено към същия становище от инженер- конструктор; разрешение за строеж
№ 47/17.02.2011г. за извършване на въпросното преустройство въз основа на проект,
изготвен на основание на горепосоченото писмо;удостоверение № 116/30.10.2012г. за
въвеждане в експлоатация на жилищната сграда на ул.“*****; декларация от В. В., че при
преустройството на ателието в жилище няма да извършва СМР по съществуващите ВиК и
ел.инсталации; писмо от Община- **** до жалбоподателя, в което се сочи, че след
издаването на строително разрешение № 47/17.02.2011г., съобразно с инвестиционен проект,
одобрен на същата дата, не е издавано друго строително разрешение за преустройство на
обект в сградата не е издавано; постановление от 02.05.2019г. от ЧСИ Х. С. по негово
изп.дело № 47/2019г., в което е отразено, че по предходно образувано по същия изп.лист
изп.дело № 282/2015г. на ЧСИ М. О. било констатирано и отразено в протокол за извършен
на 08.02.2016г. оглед в имота на Е., че са демонтирани ВиК- тръбите под мивката в
кухненското помещение; проект от м.януари 2011г. за преустройство на ателие в жилище, с
инвеститори П. и В. В.; протокол за оглед на недвижим имот от 08.02.2016г. по изп.дело №
3
282/2015г.; решение от 10.02.2014г. по гр.д.№ 1174/2013г. на АРС, с което е отхвърлен иск
по чл.109 от ЗС от праводателите на жалбоподателя против въззиваемия за премахване на
незаконно прокарани ВиК- тръби в кухненското помещение на ателие с идентификатор
00702.527.190.1.11, както и решение от 03.07.2014г. по в.гр.д.№ 981/2014г. на ПОС, с което
решението на АРС е отменено и искът е уважен; определение от 13.11.2018г. по гр.д.№
2525/2018г. на АРС, потвърдено с определение на ПОС, с което производството по делото е
прекратено като повторно заведено със същия иск по чл.109 от ЗС; решение от 02.05.2012г.
по адм.дело № 226/2012г. на Адм.съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалба против заповед
на Началника на РДНСК- ***** район за оставяне в сила на строителното разрешение и
инвестиционния проект за преустройство на ателие с идентификатор 00702.527.190.1.11 в
жилище; молба от Е. Е. от 17.03.2016г. до Гл.архитект на Община- **** за издаването на
ВиК и ел.проект за жилището му; писмо от общината до въззиваемия от 17.03.2016г., с
което го уведомяват, че се разрешава изготвянето на инвестиционни проекти в частта „ВиК“
и „Електро“ за обекта с идентификатор 00702.527.190.1.11; одобрени на 18.05.2016г.
инвестиционни проект за преустройство на ателието в жилище, в части „ВиК“ и „Електро“,
в които като инвеститори са посочени П. и В. В.; архитектурен проект за цялата сграда от
1997г., включително и в горепосочените части.
По делото на РС- гр.Асеновград е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещо
лице Н. П.. В заключението е отразено, че по архитектурния проект за сградата, част „ВиК“
е предвидено вертикалният водопроводен щранг от стоманени поцинковани тръби да
преминава през югоизточните ъгли на санитарните помещения в имотите на страните. Било
предвидено също така от него да бъдат развити водомерните възли по южната част на
източните стени на помещенията. При извършението огледи в имотите вещо лице П.
констатира, че водомерните възли са развити в южната част на западните стени на
санитарните помещения. Водопроводният щранг следвало да захранва тоалетната мивка и
казанчето на тоалетното седало в имота на въззиваемия Е.. Освен тях били монтирани и
допълнителни водочерпни прибори- смесител на душа в санитарното помещение, кухненска
мивка и перална машина в помещението, преустроено в кухня. Вертикалният
канализационен клон от ПВЦ- тръби по проект е предвиден да преминава през югозападния
ъгъл на санитарното помещение в жилището на жалбоподателя, като същият е следвало да
служи за отвеждане на битовите отпадни води от мивката, тоалетното седало и подовия
сифон в санитарното помещение в имота на въззиваемия. При извършения оглед вещото
лице констатира, че вертикалният канализационен клон и санитарните прибори са
разположение, както са предвидени по проект, като допълнително към него са присъединени
кухненската мивка и пералнята в кухнята на Е. Е.. Санитарното помещение в ателието е
разположено над това на жалбоподателя, което не се ползвало по предназначение, а като
складово помещение- килер. Преустроеното кухненско помещение било разположено над
стая в жилището на жалбоподателя, с предназначение по проект за спалня. Тръбите,
ползвани в ателието за отводняване на водочерпните прибори: кухненска мивка, перална
машина, душ в баня, не били предвидени по одобрения през 1997г. проект за сградата, част
„ВиК“. Изпълнението на ВиК- инсталация, включваща тръбите, ползвани в ателието за
4
отводняване на водочерпните прибори, било изпълнено в съответствие с одобрения проект
от Община ***** от 18.05.2016г.. Хоризонталните отводнителни клонове в жилището на
ответника по делото били изпълнени качествено, със стандартни ПВЦ- тръби и фасонни
части, размер Ф 50 мм., като нормално отвеждали отпадните водни количества от
водочерпните прибори. При извършения от вещото лице оглед, същият не е констатирал
наличие на влага, които да са причинили посочените в исковата молба поражения в
северното помещение на жалбоподателя. Въобще, следи от актуални течове или влага не са
констатирани по стените и таваните в санитарното помещение и съседната в западна посоча
спалня в жилището на К.Д..
По част „Електро“ от проекта за цялата сграда от 1997г. и по проекта от 2016г. за
преустройство на ателието в жилище вещо лице Н. П. констатира следното: По проекта от
1997г. в санитарното помещение на ателието е предвидено прокарването на осветителна
инсталация за 1 бр. крушка от 60 W. Понастоящем в помещението са монтирани на окачен
таван 3 бр. осветителни тела тип „лунички“ и един бойлер, както било предвидено по
проекта за преустройството от 2016г.. Единствената разлика е в разположението на
ключовете за осветлението и за бойлера. По проекта от 1997г. за цялото ателие са
предвидени 3 бр. контакти с обща мощност от 3500 W. По проекта от 2016г. е предвидено да
се изпълнят 7 токови кръга, както следва: първи токов кръг- 9 бр. лампени излази; втори
токов кръг- кухненска печка; трети токов кръг- 5 бр. контакти в кухнята; четвърти токов
кръг- 3 бр. контакти в дневната; пети токов кръг- 1 бр. контакт в кухнята; шести токов кръг-
3 бр. контакти в спалнята; седми токов кръг- 1 бр. ел.бойлер в банята. Токовите кръгове за
печката, за контактите в спалнята и контактите в кухнята са новопроектирани спрямо
проекта от 1997г.. Ел.инсталацията н имота на Е. е изпълнена в съответствие с проекта за
преустройство.
По делото на РС- Асеновград са приети и материалите по изп.дело № 47/2019г. на
ЧСИ Х. С.. Същото е образувано по изпълнителен лист от 26.02.2015г., издаден по гр.д.№
1174/2013г. на РС- гр.Асеновград въз основа на решение № 1300/03.07.2014г. по в.гр.д.№
981/2014г. на ПОС, с което Е.Е. е осъден да премахне незаконно прокарани ВиК- тръби в
кухненско помещение- част от ателие с идентификатор 00702.527.190.1.11. По същия
изпълнителен лист е било образувано предходно изп.дело № 282/2015г. на ЧСИ М. О.,
взискатели по което са били Н. и М. Г.. По това изпълнително дело на 08.02.2016г., преди
одобряването на 18.05.2016г. на проекта за преустройство на ателието, е извършен оглед в
същото от помощник ЧСИ М. М., която в присъствието на инж.Б. и пълномощника на
взискателите, адв.Н. А., е констатирала, че „са демонтирани ВиК- тръби под мивката в
кухненското помещение“. Вписано е възражение на взискателите, че „тръбите- предмет на
изпълнителния лист не са премахнати, а са прекъснати“. На 15.02.2016г. е подадена молба от
същите, в която се сочи, че макар ВиК- тръбите да са премахнати само частично, а не
изцяло, желаят производството по изпълнителното дело да бъде прекратено. Още през
2014г. Г. са продали жилището си на жалбоподателя К.Д., като вероятно и това да ги е
мотивирало да поискат прекратяване на изпълнителното дело. На 26.03.2019г. по изп.дело
5
№ 47/2019г. на ЧСИ Х. С. е подадена молба от длъжника Е. Е., чрез пълномощника му
адв.Г.П., с искане производството по делото да бъде прекратено и да му бъдат присъдени
направените разноски за адв.възнаграждение в размер от 900 лева. Към молбата е приложен
протокола за оглед от 08.02.2016г. по изп.дело № 282/2015г., на база на който ЧСИ С.
приема в свое постановление от 02.05.2019г., че осъдителното решение на ПОС е изпълнено
и не подлежи на повторно изпълнение. Няма данни по изпълнителното дело на ЧСИ С. да е
извършен оглед в ателието, но от приетото по първоинстанционното дело заключение на
в.л.П. категорично се установява, че ВиК- инсталацията в кухнята съществува в своята
цялост и функционира. Отразеното в протокола от 08.02.2016г. не дава категорично
основание да се приеме, че към онзи момент са били премахнати всички ВиК- тръби-
предмет на решението на ПОС, тъй като е констатирано демонтиране на тръби във видимата
част от ВиК- инсталацията под мивката, т.е. само част от тези тръби, който свързват сифона
на мивката с вертикалният канализационен клон. Събраните по делото доказателства обаче
не дават и категорично основание да се счита, че съществуващата ВиК- инсталация в
кухнята не е изградена след одобряване на проекта за преустройство от 2016г. при
положение, че същата е в пълно съответствие с проекта. Ето защо, не е и налице
категорично основание да се счита, че искът по чл.109 от ЗС за премахване конкретно на
тази инсталация е повторно заведен, след като вече е постановено влязло в сила съдебно
решение по същия.
По същество на спора е особено важно обстоятелството, че и ВиК- инсталациите и
ел.инсталациите в банята- тоалетна и в кухнята са изпълнени в съответствие с одобрени от
Гл.архитект на Община- гр. **** проекти. Това не означава, че извършените СМР са
напълно законни, най- малкото поради това, че липсва разрешение за строеж. Освен това
условие за извършване на преустройството е било да не се извършват нови СМР, а такива
специално по част „Електро“ несъмнено за извършени. Съответствието с проектите обаче
съставлява до голяма степен гаранция, че са спазени техническите изисквания за
съответните видови работи. И действително от заключението на вещо лице Н. П. се
установява, че инсталациите са изградени качествено и функционират безпроблемно.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015
г., ОСГК3, за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 от ЗС е необходимо ищецът
да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
От събраните по делото доказателства не се установява нито източник на теч или влага от
тоалетната- баня в имота на Е. към разположеното под нея помещение в жилището на
жалбоподателя Д., нито приборите в кухнята да предизвикват шум в разположената под нея
спалня над допустимите предели. Не се установява също така ел.инсталациите в ателието да
са проектирани и изпълнени така, че да натоварват прекомерно и да поставят в риск общата
ел.инсталация на сградата. В мотивите към т.3 от цитираното по- горе тълкувателно
решение е записано следното: „Понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем... Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в
6
нарушение на строителни или санитарно- хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните
имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него“. Следователно, ако се констатира нарушение на правна
норма, установена пряко с цел да се гарантира несмущаваното упражняване на правото на
собственост на съседен имот, то за да се приеме за основателен иска по чл.109 от ЗС не е
необходимо ищецът да установи пречките, които твърди, че са създадени с незаконното
строителство или други незаконни действия. Що се отнася до обектите, разположение един
над друг в жилищна сграда, е налице единствено забраната по чл.110, ал.3 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони за разполагане на санитарни помещения, над жилищни помещения, над
кухни и над килери за хранителни продукти. Действително банята- тоалетна в ателието е
разположена над помещение в жилището на жалбоподателя, което се ползва за килер. Това
помещение в жилището на жалбоподателя обаче по проект е предназначено за санитарно
помещение и предназначението му не е променено, а от друга страна и без монтирания душ
в банята- тоалетна на въззиваемия това негово помещение също е било с предназначение за
санитарно по проекта от 1997г.. Предвид констатираната липса на създадени в резултат от
изграждане на инсталациите в ателието, чието премахване се иска, пречки за упражняване
на правото на собственост върху разположеното под него жилище, искът по чл.109 от ЗС се
явява неоснователен, поради което решението на РС- гр.Асеновград в тази му част ще
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В частта, с която е уважен насрещният иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на
К.Д., в качеството му на упълномощител на адв.М. Н., по молба от която е образувано изп.
№ 47/2019г. на ЧСИ Х. С., да заплати на Е.Е., в качеството му на длъжник по
изпълнителното дело, сумата от 200 лева- платено от същия адв.възнаграждение на адв.П. за
правна защита против принудителното изпълнение, първоинстанционното решение ще
следва да бъде отменено по следните съображения: Както беше отбелязано по- горе,
производството по предходно изп.дело № 282/2015г. на ЧСИ М. О. е прекратено не поради
изчерпване на предмета му- пълно изпълнение на задължението по изп.лист, а по молба от
взискателите за прекратяването му. Констатирано беше също така, че съставеният от
помощника на ЧСИ О. протокол от 08.02.2016г. не обосновава категорично пълно
изпълнение на задължението по изп.лист, макар и да не установява категорично наличие на
неизпълнение в някаква негова част. При липсата на сигурност по въпроса относно
изпълнението и предвид факта, че след прекратяване на изп.дело на ЧСИ О. кухнята е
продължила да функционира по предназначение, към датата на завеждане на изп.дело .№
47/2019г. на ЧСИ Х. С. и до прекратяването му жалбоподателят К.Д. не е имал основание да
счита, че решението на ПОС е изпълнено изцяло. Аргумент в подкрепа на горния извод е и
вписаното в протокола от 08.02.2016г. възражение от страна на взискателите- праводатели
на Д.. Законосъобразността и правилността на постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство,
но следва само да се отбележи, че и понастоящем липсва сигурност относно това, дали към
7
08.02.2016г. задължението по изпълнителния лист е било изпълнено в пълнота. Съответно-
презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД за наличие на вина следва да се счита оборена от
обективните факти по делото, поради което и искът по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД се явява
неоснователен.
Съобразно с решението по делото, разноските на страните ще следва да останат в
тяхна тежест така, както са направени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260132/23.03.2021г. по гр.д.№ 1465/2019г. на РС -
Асеновград в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя К. АТ. Д. иск по
чл.109 от ЗС за това въззиваемият Е. Е. Е. да бъде осъден да премахне незаконно
изградените в собствения му недвижим имот: ателие, преустроено в жилище с площ от 57,40
кв.м., заснето с идентификатор № 00702.527.190.1.11 по КККР на гр. ****, с адрес град
***** ел.инсталация в тоалетната, обособена като „баня и тоалетна“; ВиК- инсталацията в
тоалетната, обособена като „баня и тоалетна“; ел.инсталацията в стаята, северно от
тоалетната и граничеща с нея, обособена като „кухня“; ВиК инсталацията в стаята, северно
от тоалетната и граничеща с нея, обособена като „кухня“.
ОТМЕНЯ решение № 260132/23.03.2021г. по гр.д.№ 1465/2019г. на РС - Асеновград
в частта, с която жалбоподателят К. АТ. Д. е осъден по предявен от въззиваемия Е. Е. Е.
насрещен иск да му заплати сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение -хонорар по изп. дело № 47/2019 г. по описа на ЧСИ Х. С., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск, като
вместо това ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните само в частта, с която решението на РС- гр.Асеновград е потвърдено по отношение
на отхвърления иск по чл.109 от ЗС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8