гр.
Варна, 13.04.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, на 10.03.2020 год. , в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
при участието на секретаря
Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 787/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби, подадени от С.С.А.
***, Варненска и от ЗК „Лев Инс“ АД
против Решение № 650/10.07.2019 год., постановено по т.д.№ 1786/2018 год. по
описа на ОС – Варна, поправено с Решение № 951/01.11.2019 год.
С
обжалваното решение съдът е ОСЪДИЛ ЗК
«ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Красно село, бул“Черни връх“ № 51 ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.А., ЕГН: **********
***5 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина
й Р И А, настъпила вследствие на ПТП от 09.10.2015 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането 16.10.2015 год.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, платими по банкова
сметка ***, като е ОТХВЪРЛИЛ претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 105 000 лв до предявения размер от 200 000 лв. и за лихви за
периода от 09.10.2015 год. до
15.10.2015 год., като неоснователни.
Решението
се обжалва от ЗК „Лев инс“ АД в осъдителната му част за сумата от 70 000
лева до 105 000 лева. Поддържа се,
че размерът на присъденото обезщетение е завишен и не отговаря на действителния
обем болки и страдания.
Решението
е предмет на обжалване от С.С.А. в отхвърлителната част. Въззивникът оспорва
изводите за съпричиняване на вредоносния резултат. Размерът на определеното
обезщетение не съответства на действителния обем претърпени болки и страдания,
конкретната икономическа конюнктура и нива на застрахователни обезщетения.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ
/отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”. Безспорно установени в процеса са следните факти: настъпило
ПТП на
09.10.2015 год., на км.146+207 по път I-2 в Шуменска област в посока Варна
–Шумен, при което при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“, с
рег. № В ХХХХ НК, собственост на Р А Гот гр.Варна, Чакър Ибрям Аптараим,
нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2 ЗДвП/, по
непредпазливост причинил смъртта на Р И А. По отношение на водача е постановена
присъда по НОХД НОХД № 464/2016 год. на
ШОС, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства /удостоверение от Община Девня/, се
установява родствената връзка между починалия Р И А и ищцата С.С.А. – негова
майка.
Първият спорен момент пред въззивната инстанция е свързан
с наличието и размера на допуснато от пострадалия съпричиняване на вредоносния
резултат поради непоставен предпазен колан /чл.51, ал.2 ЗЗД/. Съобразно трайно
установената съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение, респ. споразумение пред наказателен
съд не би следвало да се възприема като акт, с който се
преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което
подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и
поведението на пострадалия. Поради изложените съображения, изследването на
приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е
на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008
г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат.
Съобразна заключението на компексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, вкл. устните обяснения на вещите лица в о.с.з., ПТП
е осъществено чрез висок клас автомобил, който е фабрично оборудван с предпазни
колани. Автомобилът е луксозен и разполага с пиропатрон към всеки един
триточков колан. Възражението на ищцата, че няма данни за изправност на
обезопасителния колан е неоснователно.
При безспорно установеното оборудване на МПС, в тежест на ищцата е
установяването на твърдяната техническа неизправност. Горното разпределение на
доказателствената тежест следва от общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК.
Според експертното заключение починалото лице е пътувало
без поставен предпазен колан. Соченият извод се подкрепя от липсата на типични
коланни травми в протокола за аутопсия съобразно обясненията на вещото лице М в
о.с.з. на 11.06.2019 год.
Заключението е категорично и по въпроса, че правилно
поставеният колан би довел до избягване или значително ограничаване
на настъпилите увреждания. Соченият извод не почива на предположения и е изводим от настъпилите травми и механизма на ПТП както следва:
Съобразно заключението и устните
обяснения на вещите лица ПТП е осъществено при наличието на два последователни
удари.
Първият от ударите е осъществен в бетонов блок,
констатиран в огледния протокол и снимковия материал. При удара е настъпило
допълнителното завъртане на автомобила по посока на часовниковата стрелка.
Доказателство за удара е наличието на категорична и силна деформация в предна
дясна част на автомобила, засягаща предно дясно колело до степен цялостно
разрушаване на сплавната джанта и откъсване от работна позиция. При удара задно
разположеният пътник е изпитал преместване напред и в дясно /диагонално преместване/, за което
говори и удара в дясна слепоочна част и предна челна част на черепа. При
проведената аутопсия се установява, че основните удари у пострадалия са в
дясната слепоочна част на главата и дясната гръдна половина. Според вещите лица
сочените фатални травми са пряка и непосредствена последица именно от удара в
предната дясна част на автомобила. Правилно поставеният предпазен колан би бил
с ефективност над 90 % тъй като би могъл да задържи тялото на достатъчно
разстояние от предна дясна седалка, предотвратявайки удара.
Вторият удар е в задната лява част
зад оста на задното ляво колело – в страничната част на заден ляв калник. Този
удар е деформирал лявата конструкция на багажника. Сочи се от вещите лица, че
ударът в задната лява част е предизвикал преместване на тялото към мястото на
удара – пълното му лягане върху задна лява седалка. При втория удар – в задната
лява част на автомобила, конкретното действие на колана не би било повече от 20
%.
Според експертите конкретното
положение на тялото на задната седалка е ирелевантно за изводите им. Вещите
лица са категорични и поддържат като принципна позиция – коланът е неефективен
при страничен удар, но има пълно или значително обезопасително действие при
челен и диагонален удар. С такъв характер е първия удар от ПТП, при който са
нанесени фаталните черепни травми.
Соченият експертен извод се
кредитира изцяло от съда като обоснован и убедителен.
Възраженията на въззивницата А.
относно допустимостта на използваните източници от експертизата са
неоснователни. Доказателственото средство е допуснато от съда при изрично
посочване на източниците – писмените материали по НОХД и необходимата медицинска
документация. Определението е постановено в съответствие с правомощията на съда
да посочи материалите, които вещото лице следва да използва – чл. 197, ал.1 ГПК. Заключението е изготвено въз основа
на протокола за аутопсия, огледен протокол, албум към него и протокол за ПТП-
всички приобщени в досъдебното производство,. Част от посочените писмени
доказателства са приобщени и към настоящото дело и са представени от
процесуалния представител на ищцата /протокол за ПТП, протокол за оглед/.
Релевантните части от албума са възпроизведени в заключението. По делото не е
приложен единствено коментирания от вещите лица протокол за аутопсия. Следва да
се има предвид, че на вещите лица не е вменено процесуалното задължение да
представят в копие използваните писмени доказателства, когато са посочени
изрично като източник в определението за възлагане. Задължението на вещите лица
се състои в запознаване с указаните източници и експертното им тълкуване. На
посоченото задължение кореспондира правото на страната да се снабди с
посочените доказателства, вкл. и със съдействието на съда, както и правото да
оспори заключението по реда на чл. 201 ГПК. Страната не е оспорила експертните
изводи, кореспондиращи с протокола за аутопсия, респ. характера и
местоположението на причинените травми.
Комплексната експертиза не е
формирала изводите си въз основа на актове на органите от досъдебното
производство. Даденото заключение съдържа позоваване на протокол за разпит
досежно положението на пострадалия като пътник на задната седалка и досежно
липсата на поставен предпазен колан и не се кредитира в коментираната част.
Изводът за липса на обезопасителен колан е изводим от липсата на коланни
травми, а съобразно устните обяснения на вещите лица точното положение на
пътника в МПС е ирелевантно за отговор на формулираните въпроси.
При изследване на спорното правоотношение във
връзка с твърденията за съпричиняване, съдът намира за недопустимо позоваването
на фактическите констатации и изводи, формулирани от друг състав по друго дело,
свързано с обезщетяването на вреди на
друго увредено лице от същото ПТП.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема
за установено, че пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен
колан. Вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. Допуснатото нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
основание за определяне процент на съпричиняване в размер
30 %, при
отчитане на преобладаваща вина за водача на МПС.
Вторият
спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението
характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага
във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да
бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване
на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост
и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за
застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението
– настъпилото ПТП.
Събраните
гласни доказателства обективират близките отношения между майка и син.
Починалият Ремзи е бил на 34 години към
датата на инцидента, а ищцата – на 50. Пострадалият израснал при баща си, но
посещавал редовно майка си и плачел, когато си тръгва. Ищцата помагала всячески при отглеждането на сина си. Помагала
всеотдайно и след пълнолетието на Ремзи с финасови средства и гледане на децата
му. Обичала го много и не спирала да
плаче след смъртта му. Поболяла се и се затворила. Налагало се често да викат
линейка, поради здравословни проблеми.
Няма спор,
че освен формалната връзка на родство, между ищцата и починалия e била
установена трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
страната е претърпяла морални болки и страдания, значителни по интензитет и
продължителност. Действително, ищецът е бил отгледан при баща си, а в
последствие е имал отделно домакинство, личен и професионален път. Събраните
доказателства обаче разкриват съдържание на сложили се житейски отношения,
основани на съхранена родствена и емоционална връзка. Така установените отношения не могат да
обусловят намаляване на присъденото от ВОС обезщетение. Същото съответства на конкретните факти и
обстоятелства по делото, на изградената трайна и силна връзка, която предвид
възрастта на починалия би било предвидимо да продължи за дълъг период. Този
размер съдът намира и за съобразен с с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния
период. Лимитите на застрахователно покритие са само помощно средство за
определяне на обществено-икономическата конюнктура и нямат самостоятелно и
определящо значение при определянето на размера на дължимото обезщетение.
Същевременно,
съдът не намира основание за увеличаване на определеното обезщетение от
150 000 лева.
При
съвкупната преценка на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Дължимото обезщетение, при съобразяване на на определения % на съпричиняване, възлиза на
105 000 лева.
При този
изход на спора разноските остават в тежест на сторилите ги страни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 650/10.07.2019 год., постановено по т.д.№
1786/2018 год. по описа на ОС – Варна, поправено с Решение № 951/01.11.2019
год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: