№ 364
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в заседание при закрити врати
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20251100900060 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството по делото е образувано въз основа на молба с правно
основание чл. 625 от ТЗ, подадена от длъжника „ЕТИП” ЕООД, ЕИК
*********, за откриване на производство по несъстоятелност на това
дружество, поради неплатежоспособност настъпила на 01.10.2022г.
Молителят сочи, че има изискуеми публични задължения, свързани с
търговската му дейност, поради което е налице законовата предпоставка по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, относно възникването на неплатежоспособност. Сочи, че
общият размер на задълженията му към Националната агенция за приходите е
в размер на 52 501,42 лв., като тези задълженията са безспорни и са резултат
от подадени данни на самото лице. Така възникналите публични задължения
на „ЕТИП” ЕООД не могат да бъдат заплатени от дейността на дружеството, а
то не разполага и с имущество, с което да удовлетвори кредитора.
В съдебното заседание „ЕТИП” ЕООД се представлява от
пълномощника му адв.Т., която поддържа молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, и моли тя да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение по
чл.87,ал.6 ДОПК, както и от изисканите и приети справки от Агенцията по
вписванията и СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че дружеството-
молител има задължения към НАП в общ размер на 52 501,42 лв., като не е
1
придобивало или отчуждавало недвижими имоти и не притежава
регистрирани моторни превозни средства.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя
по делото е изслушано, неоспорено и прието заключение по съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице М. С.-З.. Съгласно заключението на
вещото лице балансовата стойност на активите на „ЕТИП“ ЕООД към
31.12.2022 г. е 211 хил. лева, без изменение спрямо 2021 г., като от тях: 208
хил. лева са текущи (краткотрайни) активи с относителен дял 98,58% и 3 хил.
лева разходи за бъдещи периоди с относителен дял 1,42%. Не е констатирано
изменение в имуществената структура, след като, както в края на 2021 г., така
и в края на 2022 г. преобладават краткотрайните активи, представляващи
предоставени аванси на управителя. Към 31.12.2023 г., към 31.12.2024 г. и към
09.01.2025 г. молителят не отчита активи.
Към 31.12.2023 г. общата сума на актива намалява с 211 хил. лева (100%)
спрямо 2022 г. Към 31.12.2023г. вземанията от собственика на обща стойност
от 212 224,63 лв., осчетоводени по сметка 422 „подотчетни лица“ са закрити
изцяло, като с 240 лв. е погасено задължение към доставчик, с 146 695,07 лв. е
погасено задължение към собственика –„дивидент“, осчетоводено по сметка
426 „Вземания по записани дялови вноски“, а вземания в размер на 65 289,56
лв. са отписани, като са признати за текущ разход.
Вещото лице сочи, че в хода на изготвяне на заключението не са
представени документи удостоверяващи основанието за отписване на
вземането от 65 289,56 лв., поради което тя е изготвила алтернативни
варианти на изчисление на финансовите показатели за ликвидност,
задлъжнялост и автономност, в които краткотрайните активи са увеличени до
размера на отписаното вземане.
Предвид неустановяването на основанието за това отписване, съдът
възприема за правилни изчисленията направени от вещото лице при
включването на сумата от 65 289,56 лв. като актив на дружеството. Така
съгласно алтернативен вариант II при включване на тази сума в активите и
изключване на публичните задължения с изтекла 5 годишна давност се
установява, че към 31.12.2022г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са
над референтните стойности, като текущите активи покриват изцяло
краткосрочните задължения. Към 31.12.2023г., 31.12.2024г. и към 09.01.2025г.
коефициентите за обща и бърза ликвидност са над 1-ца, при което се налага
извода, че текущите активи покриват краткосрочните задължения.
Собственият капитал е положителна величина, като дружеството не е
зависимо от кредиторите си, а имуществото му покрива изцяло паричните
задължения на длъжника.
Към края на анализирания период, длъжникът не отчита задължения
произтичащи от търговска сделка. Задълженията на молителя представляват
само публични задължения към НАП, които към 07.02.2025г. възлизат на
53 520,43 лв. Образувано е производство по принудително изпълнение ИД
№22150032338/2015г., като по него е наложен запор на банковите сметки на
дружеството от 04.07.2016г., както и на 2 бр. МПС на 04.07.2019г.
2
В края на всеки от анализираните периоди съгласно алтернативен
вариант II, който съдът възприема за обективен и правилен имуществото на
длъжника е достатъчно за покриване на паричните задължения, като 1 лев
задължения са покрити съответно с 35,17 лв. активи, 8,13 лв. активи и 7,22 лв.
активи. Не са налице обаче данни за осъществени плащания от молителя в
периода от 01.01.2022г. до 09.01.2025г. на публични задължения и
задължения, произтичащи от търговски сделки. Най-старото изискуемо и
непогасено задължение на молителя е публично задължение към НАП в
размер на 735,26 лв. от 27.01.2014г., който въпреки изтичането на 10 годишна
давност, все още не е отписано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд
писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово
търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ. Молителят “ЕТИП”
ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
3
организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва,
че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на кредитор, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Неплатежоспособността съгласно
чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на
длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към
определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания,
свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от
задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените
предпоставки. В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да
изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да
установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали
това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са
временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
В производството по делото се установи, че дружеството е с влошено
финансово-икономическо състояние само и единствено в следствие на
поведението на едноличния собственик на капитала и негов управител, който
е предприел действия по отписване без основание на свое задължение към
дружеството и по разпределяне на печалба, без да съобрази добросъвестно,
необходимостта от средства за заплащане на публични задължения. В случая
се наблюдава поведение, с което се цели избягването на заплащане на
публични задължения осъществено от управителя и едноличен собственик на
капитала Л.И.П., което е противоправно, а счетоводното отразяване на факти,
които не са се осъществили не може да служи като основание за съда да
приеме, че молителят не разполага със средства да погаси публичните си
задължения. Само реалната липса на активи, а не нежеланието на едноличния
собственик на капитала, с част от тях за заплати публичните задължения на
дружеството, може да бъде основание за обявяване на неплатежоспособността
на длъжника и откриване на производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице, съдът намира, че
молителят не е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние да
има траен и необратим характер.
След като не се установява нито предвидено от закона и надлежно
реализирано основание за погасяване на вземането на дружеството спрямо
4
едноличния му собственик и управител, нито законоустановена пречка за
събиране на това вземане, като размерът му покрива стойността на
установените задължения, се налага извода, че дружеството разполага с
предвидена от закона възможност да погаси публичните си задължения без
риск за кредиторовите интереси – чл. 631 ТЗ.
Обстоятелството, че молителят, считано от 2022г. не реализира
стопанска дейност само по себе си не представлява основание за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството. При отсъствие на желание
у собственик на дружеството да реализира стопанска дейност чрез него, пред
последния стои възможността да погаси публичните задължения на молителя
и да предприеме действия по реализиране на процедура по ликвидация на
дружеството съгласно чл. 266 и сл. ТЗ.
При така установеното съдът намира, че не са налице изискуемите от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
“ЕТИП” ЕООД, поради настъпила неплатежоспособност и молбата следва да
бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 620 ал. 1 ТЗ публичното вземане за държавна такса по
подадена от длъжника молба се събира в открито производство по
несъстоятелност, поради което съдът намира, че такава не се дължи при
отхвърлена молба по чл.625 ТЗ, подадена от длъжника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 631 ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№2667/10.01.2025г. с правно основание чл. 625
от ТЗ, подадена от длъжника „ЕТИП” ЕООД, ЕИК *********, за откриване на
производство по несъстоятелност на това дружество, поради
неплатежоспособност настъпила на 01.10.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от връчването му на молителя.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5