Р Е Ш Е Н И Е
№175
гр. Добрич, 10.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 509 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Я.К.Д., ЕГН **********,***, срещу Акт за установяване
на задължения по декларация № ПО-03000820076989-91-001/29.01.2021г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 214/20.09.2021 г.
на директора на ТД на НАП – Варна, с който са установени допълнителни
задължения за внасяне – данък върху дохода по чл.17 от във вр. с чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г - 31.12.2019 г.
и лихви за просрочие към 29.01.2021г. в общ размер на 852,28 лева.
Жалбоподателката
не е съгласна с акта и решението на директора. Счита, че актът за установяване
на задължение е нищожен. Изразява становище, че смисълът на производството по
чл.106 от ДОПК е да се коригира данъчната основа или размера на задълженията,
но тази корекция следва да е само в рамките на декларираното, а не чрез
издаването на АУЗ да се въвежда изцяло нов предмет на облагането, както в
случая е било сторено от органите на приходите чрез определяне на задължение по
ЗДДФЛ и каквото изобщо не е било декларирано от данъчно задълженото лице.
Единственият начин за установяване на задължения, различни от декларираните, бил
чрез възлагане на ревизия, тъй като
противното становище би обезсмислило нормата на чл.109, ал.1 от ДОПК. Поради
тези пороци на административният акт, иска той да бъде обявен за нищожен.
Алтернативно излага съображения за
незаконосъобразност на акта, тъй като издателят му е тълкувал неправилно
разпоредбите на закона без да съобрази
предвиденото в нормите на чл.182, ал.1 от ДОПК (ДВ бр.105/2005 г.) и чл.209, ал.1 от същия кодекс. Твърди, че не
са представени доказателства за предприети действия за връчване на покана за
претендираните задължения. Твърди, че
задълженията посочени от органа по приходите в акта не подлежат на
принудително изпълнение, тъй като покана за събирането им, не била изпратена.
Възразява, че с оспорения акт не се установява какъв е вида на задълженията,
поради което не може да се разбере дали те не са погасени по давност, или са
подлежали на прихващания срещу нейни вземания.
По тези основни съображения изложени в жалбата, моли АУЗ да бъде отменен като незаконосъобразен. В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката, адв.С., заявява, че поддържа жалбата и моли
за присъждане на разноски от 10 лева, представляващи платена държавна такса.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП - Варна, представляван от старши юрисконсулт Светослава
М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изразява
становище, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. В производството
по ЗДДФЛ не било нужно провеждането на
ревизия, тъй като нямало какво да се установява и доказва с нови доказателства,
които органът по приходите да събира. Нередовностите в декларацията се
отстранявали с подаване коригираща
декларация, каквато в случая не била подадена. Жалбоподателката знаела за подлежащите
на принудително изпълнение задължения, тъй като имало съобщение за доброволно
изпълнение, връчено непосредствено след съобщението. Заедно със съобщението
била връчена и покана за доброволно изпълнение. За да ползва данъчно облекчение,
жалбоподателката не следвало да има публични задължения, а тя имала такива.
Моли за присъждане на разноски.
Административен
съд – Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания и от фактическа и правна
страна и приема за установено следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна , срещу годен за оспорване
административен акт след изчерпване на процедурата по обжалване по
административен ред. Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК. Решението на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП е съобщено на Я.Д. на 30.09.2021
г., а жалбата е подадена по пощата на 14.10.2021
г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване по чл.156, ал.1 от ДОПК
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 28.04.2020г.
жалбоподателката е подала по електронен път годишна данъчна декларация по чл.50
от ЗДДФЛ за 2019г. , която е записана с вх. № 0800И0253194/28.04.2020 г. и с
която е декларирана годишна данъчна основа на получени доходи от упражняване на
свободна професия с код 306 в размер на 13 735,75 лева. Жалбоподателката е
декларирала за 2019 г. в Приложение 10 от подадената декларация и право на
ползване на данъчно облекчение, предвидено за лице с намалена работоспособност в
чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ.
На
28.04.2020г. е генерирано съобщение с изх. № 0800И0253194 (л.56), в което е
посочено, че декларацията е приета, но че са установени несъответствия в
декларираните данни, поради наличие на подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Със съобщението е отправена покана за корекция на
декларираните данни по реда на чл.104, ал.1 от ДОПК.
На
05.11.2020 г. е възложено извършването на проверка за установяване на факти и
обстоятелства за корекция на данъчни декларации като проверката е възложена със
съответната резолюция на Д. Г.- главен инспектор по приходите, издал
впоследствие оспорения АУЗД.
На
26.11.2020 г. до жалбоподателката е изпратено ново съобщение с изх. №
080662003498383 с покана да се яви д ТД на НАП, офис Добрич за отстраняване на
несъответствията в подадената на 28.04.2020г. годишна данъчна декларация. Съобщението
е връчено на 21.12.2020 г.
Коригираща
декларация не е подадена.
Възложената
проверка е приключила с издаването на оспорения Акт за установяване на
задължение по декларация, в който е посочено, че се издава на основание
чл.106,ал.1 от ДОПК и с който е установен
размер на задължението по декларацията без данъчното облекчение по
чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ, а именно от 1 373 лева, от които 581 лв. внесени и 792
лв., подлежащи на допълнително внасяне. Определена е и лихвата за забава в
размер на 60,28 лева и общия размер на допълнителното задължение от 852, 28
лева.
Срещу акта
е подадена жалба по административен ред и е постановено Решение № 112/
15.06.2021 г., с което директорът на ТД на НАП – Варна е оставил жалбата без
разглеждане, поради просрочие. Решението на по-горестоящия орган
е било обжалвано по реда на чл. 147, ал.3 ДОПК и отменено с
определение от 09.09.2021 г. по административно дело № 334/2021г. по описа на
Административен съд - Добрич. С определението преписката е върната за произнасяне
по съществото на спора за законосъобразност на издадения АУЗ от 29.01.2021 г.
В
производство по чл.152-155 от ДОПК директорът на ТД на НАП-Варна е постановил
Решение № 214/20.09.2021г., с което е потвърдил оспорения в настоящото съдебно
производство Акт за установяване на задължение по чл.106, ал.1 от ДОПК във вр.
с чл.17 от ЗДДФЛ, издаден срещу Я.К.Д..
Решението е
подписано от Чавдар Янков Димитров-заместник директор на ТД на НАП-Варна, в условията на заместване съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-19 от 02.06.2021г. на изпълнителния директор на НАП.
По делото е
представено Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ-Добрич № 3035 от 22.10.2009г. за
70 % намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.10.2012 г.
В мотивите
на Решение № 214/20.09.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна е прието, че
експертното решение на ТЕЛК е било представено в ТД на НАП за данъчния период
на 2017 г. с подадена годишна данъчна декларация № 084391800543938 от
27.04.2018 г. и че за Я.Д. е налице хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ във вр.
с § 10а, ал.3 от ПЗР на ЗДДФЛ, но пречка за ползването на данъчното облекчение
били подлежащите на принудително
изпълнение публични задължения в размер на 1544,10 лева към датата на подаване
на декларацията, 28.04.2020 г., за събирането на които било образувано
изпълнително дело № **********/2015г. Посочен е размерът на непогасените
публични задължения за данъци и осигурителни вноски и изпълнителните основания,
въз основа на които са възникнали - декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и декларации
образец 6 – 779,64 лв. – главница и 764,46 лв. лихви.
От
представеното по делото заверено копие на изпълнително дело № **********/2015 г.
е видно, че същото е образувано през м.януари 2015г. по реда на чл.221, ал.1 от ДОПК с изпращането на съобщение за доброволно изпълнение от публичния
изпълнител. В съобщението са визирани изискуеми публични задължения от 2005 г.,
2011 г., 2012 г., 2013 г. в общ размер на главницата от 595, 72 лв. и лихви от
371,38 лева. Съобщението е получено лично от Я.Д. на 24.01.2015 г. Видно е, че
всички последващи издадени разпореждания от публичния изпълнител (разпореждане
за плащане от 18.04.2016г., разпореждане за присъединяване от 04.10.2016 г.,
разпореждане за частично прекратяване на производството от 13.01.2017 г. ,
разпореждане за присъединяване от 19.05.2020г.)
са били неуспешно връчвани на адреса на жалбоподателката.
По
гореустановените факти страните не спорят.
Спорът в
настоящото производство е дали с акт за установяване на задължението по
декларация, издаден на основание по чл. 106, ал. 1 ДОПК, могат да се определят
служебно задължения за данъци, поради наличие на образувано изпълнително дело –
доказателство за наличието на пречката по чл.23, ал.3 от ЗДДФЛ за ползване на
данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ
във вр. с § 10а, ал.3 от ДР на ЗДДФЛ.
Съдебният
контрол при оспорване на актовете по чл. 106, ал. 1 ДОПК се изразява в
установяване налице ли са предпоставките по чл. 103 ДОПК, има ли изричен отказ
на декларатора сам да извърши корекцията и правилно ли е проведена процедурата.
В процесния
случай оспорения АУЗД е правилен и законосъобразен и не страда от визираните в
жалбата пороци.
Актът е издаден
в производство по служебна корекция на подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, органът
по приходите е установил по отношение на Я.Д. наличието на пречки за ползване
на данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност и е определил
допълнителни задължения за данък върху доходите на физическо лице. При
извършване на преценката за наличието на общите изисквания на закона за ползване
на данъчно намаление органът, издал АУЗД е засегнал размера на декларирането задължение, тъй като
е приел наличието на пречките за ползване на данъчното облекчение по чл.23,
ал.3 от ЗДДФЛ, поради образуваното срещу Я.Д. през 2015 г. изпълнително дело №
**********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна.
От
завереното копие на изпълнителното дело, представено с молбата от 07.03.2022г.
се установява, че по изпълнителното дело има отправената първоначално покана -
съобщение за доброволно изпълнение, получена от жалбоподателката на 24.01.2015
г., т.е. тя е знаела за подлежащи на погасяване публични задължения. Няма данни
за извършени плащания по изпълнителното дело. Видно е, че на 04.10.2016 г. към
изпълнителното дело са присъединени нови задължения за данъци, възникнали по
декларирани, но невнесени задължения с данъчни декларации по ЗДДФЛ №
084391500574751/28.04.2015г. и №
084391600515775 от 28.04.2016г.
Образуваното
и непрекратено изпълнително дело срещу жалбоподателката е достатъчно основание
да се приеме, че са налице предпоставките по визирани в чл. 103, ал. 1 ДОПК -
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. чл.104. В потвърждаващото
АУЗД решение е посочено конкретното изпълнително дело, основанието е размера на
изискуемите публични задължения. В АУЗД са посочени фактическите и правните
основание за определените задължение.
Неоснователни са възраженията в жалбата,
че АУЗД по чл. 106, ал. 1 ДОПК е нищожен,
тъй като е издаден в нарушение на чл.103 и чл.108 от ДОПК. В случая има
образувано изпълнително дело срещу данъчно задълженото лице, което не е
прекратено. Извършената от органа, издал АУЗД, корекция на задълженията е
единствено по отношение на размера на задължението, неправилно деклариран след
приспадане на данъчно облекчение, каквото право деклараторът не притежава,
заради образувано срещу него изпълнително дело.
Ако не бе образувано изпълнително дело за
събиране на установени по основание и размер публични задължения, то в производството по чл.106, ал.1 от ДОПК,
действително органът по приходите не би имал правомощието да се произнася по
въпроса относно наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на
субективни права - каквото например е правото на правото на данъчно облекчение
на лица с намалена работоспособност по чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ във вр. с § 10а,
ал.3 от ДР на ЗДДФЛ. Определените с
оспорения АУЗД задължения са в резултат от несъответствия в подадената
декларация с данните по изпълнителното дело за изискуемите и непогасени публични
задължения на декларатора, поради което те могат да бъда определени по реда на
чл.106, ал.1 от ДОПК, какъвто е смисълът и целта на посочената разпоредба.
Съдът не
констатира в производството да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателката е била поканена да подаде коригираща декларация, след като е
била уведомена, че има изискуеми и установени по основание е размер публични
задължения, за които има висящо изпълнително дело. Декларация за корекции не е
била подадена, поради което органите по приходите са действали според
предвидената в чл.106, ал.1 от ДОПК възможност да издадат акт за установяване
на задължението, с който се коригира декларацията, поради наличието на
изискуеми публични задължения, установени по основание и размер в образувано
изпълнително дело.
Въз основа
на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че жалбата е
неоснователна. Оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, главен инспектор
по приходите Димитрина Германова, определена съгласно резолюция за извършване
на проверка № ПО-03000820076989-0РП-001 от 05.11.2020г. АУЗД е издаден в
предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и
при правилно прилагане на материалния закон.
При този
изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 300 лева, определено на основание чл.161,
ал.1, изр.3 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение.
Водим от горното
и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на Я.К.Д., ЕГН **********,***, срещу Акт за установяване на задължения по
декларация № ПО-03000820076989-91-001/29.01.2021г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 214/20.09.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, с който са установени допълнителни задължения
за внасяне – данък върху дохода по чл.17 от във вр. с чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г - 31.12.2019 г.
и лихви за просрочие към 29.01.2021г. в общ размер на 852,28 лева.
ОСЪЖДА Я.К.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на ТД на
НАП - Варна сумата от 300 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: