Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260009
18.08.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 172 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. 172/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“
АД против решение № 1522/16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 64/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В
ЧАСТТА с която дружеството е осъдено да заплати на С.С.С. сумата от 10 000
лева,
представлявaща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически стрес и физически болки
и страдания вследствие бездействие на служител на ответника да осигури
безопасността на работните места в банковия клон на ответника в гр.Варна, ул.“Дръзки“, вследствие на което е настъпила злополука с
незакрепен стъклено-метален параван на 14.09.2016г., предизвикал при падането
си травматични увреждания на ищеца – скъсване на двуглавия мускул на горния
десен крайник, болки и десния крак и главата, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на деликта – 14.09.2016г. до окончателното изплащане.
Въззивникът е
настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно -
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му, за отхвърляне
на иска и за присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията са, че
неправилно окръжният съд е приел за установени всички елементи от фактическия
състав на гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството по чл. 49 от ЗЗД при липсата на пълно и главно доказване от ищеца на противоправно поведение
от служители на ответното дружество, което да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите вредоносни последици. Също в разрез с доказателствата по
делото съдът отхвърлил възражението му за причиняване на вредите от самия
пострадал, евентуално за съпричиняването им от същия, като не отчел конкретните
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, включително
липсата на особен интензитет на болките и страданията, факта на пълното
излекуване, размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение в същия
период и така присъдил завишен размер на обезщетението в противоречие с
изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
С.С., чрез адв. М.Д.,
е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за
правилността на решението в обжалваната му част, е молил за неговото
потвърждаване и за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението на
окръжния съд не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила в отхвърлителната му
част.
Пред настоящата инстанция, въззивникът е
поддържал жалбата си с депозирана писмена молба, като е представил и писмени
бележки. Въззиваемият – ищец, чрез адв. Д. в съдебно заседание е оспорил
въззивата жалба, поддържал е отговора и е настоявал за присъждане в полза на
адв. Д. на адвокатско възнаграждение по чл. 38, арл.1, т.2 ЗАдв. В срок е представил
и писмени бележки. Третото лице – помагач „Мундус Сървисиз“ АД в съдебно
заседание чрез адв. Б. е изразил становище за частична основателност на
въззивната жалба по оплакванията за размера на обезщетението, механизма на
увреждането и неотчитане на съпричиняването, като в останалата част е настоявал
за неоснователност на жалбата. Помагачът „СОТ-Сигнално-охранителна техника“
ЕООД не е изпратил представител и не е изразил становище по делото.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като
извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по
правилността с оглед събраните по делото доказателства, от фактическа и правна
страна съдът намира следното:
Предмет
на производството пред окръжния съд е бил предявения от С.С.С. против
„Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 49, вр.чл.45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лева – обезщетение
за неимуществени вреди от травматични увреждания – скъсване на двуглавия мускул
на горния десен крайник, болки в десния крак и главата, причинени му при злополука
на 14.09.2016г. от падането на незакрепен стъклено-метален параван, вследствие бездействието на служител на
ответника да осигури безопасността на работните места в банковия клон в
гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деликта –
14.09.2016г. до окончателното й изплащане. Молил е за присъждане на разноските.
По делото са констититуирани трети лица – помагачи
на страната на ответника – „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД и „Мундус
Сървисиз“ АД.
В исковата и уточняващите молби ищецът е твърдял,
че работил по трудово правоотношение със
„СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД на длъжност „охранител“ с работно място
– клон на „Пощенска банка – Дръзки“ и конкретно отговарял за пропусквателния
режим, за предотвратяване на кражби, наводнения, пожари, видеонаблюдение, както
и за охрана на трезора в банката. Работодателят
му осъществявал възложена от ответника „Юробанк България“ АД охранителна
дейност на банковия клон. На 14.09.2016г. докато бил на работното си място до
монитора за видеонаблюдение, прав, обърнат към входната врата, към него полетял
оставен в близост, незакрепен и необезопасен стъклено-метален параван с размери
170 на 170 см. с тегло над 40 кг. За да се предпази инстиктивно вдигнал ръка,
но не успял да задържи паравана и той паднал върху него, засягайки дясната му
ръка и десния му крак в областта на коляното. Усетил силна болка, тръгнал към
трезора, но по пътя припаднал и ударил главата си в металната врата на фоайето.
Бил намерен в безсъзнателно състояние и откаран в спешното отделение на УМБАЛ
„Св.Анна“. Установило се скъсване на сухожилието на долната страна на бицепса
на дясната му ръка, което наложило на 16.09.2016г. операция с поставяне на
имплант. Ръката била гипсирана за срок от 35 дни, а след това извършвал
раздвижване и се възстановявал около половин година, като изпитвал болки, а и
неудобство от невъзможността да си служи с нея. Травмата на десния крак
отшумяла за около месец и половина – два, а посткомоционната кома от удара на
главата - за около половин година без медикаменти, но била съпроводена с
продължително главоболие при преумора, позиви за повръщане и световъртеж.
Вследствие на инцидента изпаднал в шок, бил стресиран, изпитвал паника и
безпокойство във връзка със затрудненото възстановяване на функциите на дясната
му ръка. Настоявал е, че отговорен за причинените му неимуществени вреди е
ответникът, който чрез служителите си е бездействал в изпълнение на задължението
си да обезопаси банковия клон, чрез закрепване на стъкления параван по начин,
който да гарантира безопасността на служителите и клиентите в банковия офис.
Посочил е, че въпреки приетата като трудова
злополука, не е ангажирал отговорността на работодателя си по чл. 200 КТ.
Ответникът „Юробанк България“ АД е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска, молил е за отхвърлянето му и
за присъждане на разноските. Настоявал е, че липсват елементите от фактическия
състав на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, тъй като не е налице виновно и противоправно
поведение на негов служител и причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за
ищеца, защото задълженията за специфична поддръжка на сградния фонд и на
мебелите в обекта била възложена на „Мундус Сървисиз“ АД, (правоприемник на
„Фасилити Оптимум България“ АД -заличено дружество). Параванът бил укрепен и
обезопасен като предстояло изнасянето му от офиса. Навел е и възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия, който могъл да избегне удара като се
отдалечи, вместо да се опитва да задържи паравана. Оспорил е и размера на обезщетението.
Третото лице-помагач „Мундус Сървисиз“ АД е
оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Настоявал е, че не му е възлагано от
банката да изпълнява дейности по управление и поддръжка на обектите на
възложителя, освен онези с рамков договор от 2013 г. (сключения с праводателя
му „Фасилити Оптимум България“ АД). Оспорил е механизма на настъпване на
вредата, като е поддържал и възражението за съпричиняване на вредата от пострадалия.
Оспорил е и претендирания размер на обезщетението.
Третото лице-помагач
„СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД не е депозирал отговор.
Установено
е от събраните по делото писмени доказателства, а и страните не спорят, че към
датата на процесния инцидент, ищецът С.С. е работил като „охранител“ с работно
място – офис на „Пощенска банка“ – Дръзки в гр.Варна по трудов договор със
„СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД, а последното по възлагане от „Юробанк и Еф Джи България“ АД - натоварено с
дейността по осигуряване на физическа охрана, чрез свои служители. На
14.09.2016г. е възникнала трудова злополука (декларирана в НОИ на 27.09.2016г.
от работодателя „СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД и призната за трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане на ТП НОИ-Варна № 19777 от
30.09.2016г.) с ищеца, вследствие на паднал върху него стъклено-метален параван,
намиращ се в близост до работното му място в офиса на банката.
Според
свидетеля Борислав Вълков, още на 08.09.2016г. в близост до работното място на С.,
на около 1,5 м. от него имало разположен неукрепен параван висок около 170 см.
и широк около 160-170см., изграден от метална рамка и армирано стъкло.
Параванът нямал крачета, а стоял на основата си между касовата зона и работното
място на С.. При следващото посещение на 14.09.2016г. параванът пак бил на
същото място. Той бил временно
подпрян наклонен на стената в касовата зона на банковия офис на ул.“Дръзки“,
като още нямал монтирани крачета и се очаквало да бъде поставен на друго място
- така св. Н. М.-В. - заместник-управител на същия клон.
При преминаване край него свидетелката видяла, че той пада в обратна посока и С.,
който работел в близост го подпрял с ръка. Поради големината и тежестта на
паравана, ищецът не успял да го задържи и той затиснал ръката му. Пострадалият
изпитал силна болка, тръгнал да се освежи към друго помещение, но бил намерен
паднал на земята. Чувствал се зле и бил откаран в болницата. Параванът бил
изправен и останал на същото място още няколко дни. Според свидетелката,
параванът нямало да падне върху работното място на С.. На свидетеля Д. – регионален мениджър на „СОТ“ ЕООД, след инцидента очевидци
(други служители по охраната)
обяснили, че служителки от банката са закачили паравана, който бил подпрян в
близост до работното място на С. и за да се предпази той направил опит да го
спре, след което усетил силна болка в дясната ръка.
След
инцидента ищецът е бил откаран незабавно в спешното отделение на МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД, където са констатирани травмите и поставена диагноза „скъсване на сухожилието на десния бицепс“. На
16.09.2016г. той е приет в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД с диагноза „травма на
мускулите и сухожилията на дясната главичка на двуглавия мускул“, а след операция
за свързване на сухожилието с мускула, му е била поставена гипсова имобилизация.
Изписан е на 19.09.2016г. Провеждал е лечение, но към 12.12.2016г. още е имал
ограничение в движението на дясната лакътна става. По препоръки на лекарите, за
травмите на лакета и коляното през м.11.2016г. и през м.04.2017г. той е провел
физиотерапевтични процедури в клона на Военномедицинска академия в гр.Варна. От
16.09.2016г. до 07.01.2017г. ищецът е бил в отпуск по болест. Установено е също
така от заключението на вещото лице Радослав
Манчев по съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на инцидента, ищецът
е получил скъсването на двуглавия мускул на дясната ръка, който осигурява
възможност за завъртане на ръката с дланта нагоре, както и свиването на лакътната
става. Опитът на ищеца да задържи падащия стъклено-метален параван с тегло над
40-50кг е причината за настъпилото увреждане на двуглавия мускул, като без
значение е с коя част от паравана е бил ударен (стъклото или рамката му).
Вещото лице е описало механизма на скъсването на сухожилието: когато при леко
присвита, обърната с дланта нагоре ръка, голям, тежък предмет пада върху нея и
предизвиква максимално свиване на мускула, т.е ръката е била по посока на
падането на предмета, но поради скъсването на сухожилието е лишена от
възможност да задържи предмета. Експертът е посочил също така, че увреждането
се получава само по описания начин – рязко съкращаване на двуглавия мускул и
възпрепятстване на извършване на свиване в лакетната става и нямат никакво
отношение предшестващите травми и заболявания на опорно –двигателния апарат.
Ищецът не е изпадал в безсъзнание при инцидента, а вероятно е бил в колапс. Най-силни
болки той е изпитвал непосредствено след инцидента и до обездвижването на крайника в
спешния кабинет, след което болката станала поносима. Болки при операцията не е
изпитвал, защото бил под анестезия. Ръката му е била гипсирана под ъгъл 90
градуса за срок от 35 дни - период на трайни затруднения при използването й.
След свалянето на гипсовата имобилизация е последвал период на затруднено
раздвижване на ставата свързано и със затруднения при самообслужването и
функционирането на ръката, като в началото на раздвижването на ставата (физиотерапията)
болката е била по-силна, но после е намаляла. До края на м.12.2016г. С. е имал
ограничения в разгъването на дясната ръка, като при него възстановителният
процес до пълното възстановяване на двигателната функция е било около 4-5
месеца. Имплантът (свързващ сухожилието с костта) не се премахва. Вещото лице,
включително и след проведен преглед, е дало заключение, че лечението на ищеца е
продължило 114 дни, като той е бил напълно излекуван и възстановен и няма
остатъчни симптоми. След злополуката, според заключението на вещото лице Р.Г.,
изготвило съдебно –психологичната експертиза, ищецът е изпаднал в
посттравматичен стрес, дори в шоково състояние, тъй като са били засегнати
жизнено-важни негови потребности – здраве, трудоспособност, самообслужване,
вследствие на което той се е чувствал тъжен, подтиснат и затворен, но
състоянието му не е прераснало в посттравматично стресово разстройство. Според
експерта, стресът е продължил около 6 месеца и степента му е била средна.
Продължилата няколко месеца нетрудоспособност на С. е довела до понижаване на
самооценката и самочувствието му и е създала безпокойство за финансовата му
стабилност, както и притесенения дали ще възстанови ръката си така, че да може
да вдига тежко. При пострадалия няма промяна на личността в психично отношение,
а само остатъчни негативни явления свързани с емоционалността му. Няма необратими
промени в личностния и психичния му статус.
Негативните преживявания на ищеца са доказани с показанията на
свидетелите. Според свидетелката
С. Я. (позната на пострадалия), до инцидента С.С. бил ведър и весел човек. След
операцията в болницата, той бил в много тежко състояние и зле психически. Говорел
слабо, изпитвал силни болки от операцията и главоболие. След изписването бил
гипсиран, не можел да се справя сам, прекарвал дните при семейството й, помагали
му с хранене, обличане, хигиена. Повече от месец изпитвал силни болки, но
започнал да говори повече. След премахването на гипса бил много отчаян, защото
не можел да си движи ръката, да рисува и да пише. Около 3-4 месеца ходел на
раздвижване. Бил отпаднал психически, защото се страхувал, че няма да може да
си намери работа. Чак след година започнал да се възстановява - да се усмихва,
да говори за децата си, да си движи ръката, да спортува, да ходи на плуване, да
се справя сам. Направил изложба със свои картини и икони, имал желание да
работи, но се страхувал дали ще се справи. Едва през м.февруари 2019г. добил
кураж, започнал нова работа и вече бил сравнително добре психически. С. имал
болки в десния крак и в главата (имал голяма цицина). Според свидетеля Б. В. (приятел на ищеца), след инцидента С. му се обадил да сподели и говорел
много „заваляно“. Месец и половина след това, вече свалил гипса, той не можел
да си движи ръката, държал я до тялото. Споделил, че ще се учи да пише и да
рисува с лявата ръка, да ходи на
физиотерапия и да плува, за да се възстанови. Все още имал болки в главата, в дясното
бедро, в коляното и накуцвал. След инцидента С. бил в психически срив, не
отговарял на обажданията, бил много притеснен, станал по-затворен. Не желаел да
започне никаква работа - изпитвал страх, че няма да се справи с ръката. Почувствал
се по-добре едва към края на 2018г., а през м.02.2019г. започнал нова работа. Инцидентът
не се отразил на личните контакти на С. с жени и приятели.
Предявеният
иск е по чл.49 от ЗЗД, който гласи, че възложителят на някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни виновни действия
или бездействия, тя е акцесорна - има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за
подбора, действията и контрола на които отговаря възложителя. Ищецът не е
ангажирал отговорността на работодателя си по чл. 200 КТ, като искът по чл. 49
от ЗЗД срещу банката е допустим.
Установено е, че инцидентът, при
който е пострадал ищецът, е станал в офиса на банковия клон на ответното дружество
от подпрян (не на мястото му) в близост до работното място на ищеца необезопасен
(без крачета), висок и тежък стъклено-метален параван.
Ответникът
е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или ползва работещи,
предоставени от друго предприятие и има задължението в съответствие с чл.2 и
чл.14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, да осигури
безопасни условия на труд във всички случаи, независимо от формата на
организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва
възложената работа, като осигуряването на такива условия важи не само за
работещите в офиса, но и за всички, които по друг повод се намират във или в
близост с работните помещения, площадки или места. Задължението на ответника за
осигуряване на безопасни условия на труд включва възлагането на неговите
служителите на цялостната организация на работата и дейността в банковия офис, включително и дейности по отстраняване на
неизправности, какъвто е и настоящия случай с необезопасения параван. Задължение
на конкретен служител – на управителя на банковия клон е предвидено в т.18 от
длъжностната му характеристика, според която той отговаря за доброто състояние
на клона, вкл. външен изглед, подреденост на вътрешното пространство и др.,
следи за доброто състояние на прилежащите офиси. Независимо от това, дори при
липсата на установен конкретен служител на ответното дружество, който е
допуснал инцидента, поради неизпълнение на задълженията за осигуряване на безопасни
условия на труд в офиса възложителят отговаря по чл. 49 от ЗЗД. Затова е
неоснователно и оплакването на въззивника за неустановеност по делото на
конкретния извършител. Освен това, без значение за отговорността на ответника
по осигуряване на безопасните условия в офиса са обстоятелствата по възлагането
на отделни дейности на праводателя на помагача „Мундус Сървисиз“ АД с приложения
по делото рамков договор за управление и поддръжка (за процесния период), а и
видно от приложенията към договора, работа или дейност, свързана с
обезопасяването на паравана не е възлагана.
Предвид
изложеното, по делото са установени както противоправното и виновно бездействие
на служителите на ответника по осигуряване на безопасни условия на труд, така и
настъпилата за ищеца вреда и връзката между тях.
Налице са елементите на фактическия състав
на чл. 49 от ЗЗД и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, които са и доказани по делото – получената
травма на дясната му ръка - скъсване на двуглавия мускул и по-леките наранявания
на десния крак и на главата и свързаните с тях физически болки, страдания и
неудобства.
Законът предвижда обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква чл. 52 от ЗЗД за всички
неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на
болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените
вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение.
Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в
най-пълна степен страданията на ищеца, а преценени в случая те са следните:
Към датата на инцидента, пострадалият С.С.
е бил на 50 години, в добро здравословно състояние, ведър и спокоен, бил е
активен, работил е и е имал хоби да рисува. Травмата на дясната му ръка е
довела до изключително силни физически болки в момента на инцидента, както и
такива болки и страдания с променлив интензитет в оздравителния период около
4-5 месеца, включващ операцията за свързване на скъсаното сухожилие с костта, гипсовата
имобилизация в продължение на 35 дни, няколко курса на физиотерапия и
възстановяване на движението и мускулната маса. В продължение на 114 дни ищецът
е бил нетрудоспособен. Следва да бъдат отчетени неудобствата на С. в периода на
обездвижването на ръката и непосредствено след това (около 3-4 месеца), от
невъзможността да се обслужва сам и зависимостта му от други хора при
елементарни дейности като хранене, обличане, поддържане на лична хигиена, както
и настъпилия спад в емоционалното му състояние (затворил се, не се занимавал с
нещата, които обича, избягвал да вдига телефона и т.н.). Следва да бъдат отчетени
също така и негативните преживявания - страхови
представи от спомена, чувство на
несигурност, потиснатост, притеснения за бъдещето, породени от временно
намалената му лична, социална и трудова пълноценност, както
и преживения посттравматичен стрес със
средна степен за около около 6 месеца
(били са засегнати жизненоважни негови потребности – здраве, трудоспособност,
самообслужване, чувствал се тъжен, подтиснат, затворен, понижена е била
самооценката и самочувствието му, имал е безпокойство за финансовата си
стабилност). От друга страна при определяне размера
на обезщетението следва да се съобрази и обстоятелството, че след
физиотерапията, С. започнал да се възстановява - да си движи ръката, да
спортува, да ходи на плуване, да се справя сам, както и да се усмихва, да
говори за децата си и да се занимава с картините си (направил изложба с
рисувани преди инцидента такива) и
четири месеца след инцидента се върнал на работа, както и че до година напълно
се е възстановил и не са останали трайни последици. След инцидента ищецът не е изпадал в безсъзнателно
състояние, не е провеждал специално лечение на десния крак и главата извън
неудобствата свързани с болезнеността им до естественото им отшумяване. Освобождаването
на ищеца от заеманата длъжност в „СОТ – Сигнално-охранителни дейности“ ЕООД е
на основание придобито и упражнено от него право на пенсия (чл.328, ал.1, т.10
“б“ от КТ), а не поради травмата и евентуалното й отражение върху работата му,
поради което и вреди в тази връзка не са налице и не следва да бъдат
преценявани при определяне размера на обезщетението.
За претърпените от ищеца, вследствие на
деликта вреди с неимуществен характер (болки и душевни страдания) и предвид
конкретните икономически условия в страната към датата на инцидента и съобразно
съдебната практика в подобни случаи, съдът намира че справедливо се явява
обезщетение в размер на 10 000 лева. Същото се дължи със законната лихва от
деня на увреждането 14.09.2016г. до окончателното му изплащане на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По възражението
на ответника по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняването на деликта от пострадалия,
защото виждайки падащия параван той не се отдалечил, а се
опитал да задържи:
Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се
намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат. Конкретният случай не е такъв, защото ищецът е бил изненадан от
внезапно падащия параван на работното му място и нито е имал задължение, нито е
могъл да се отдалечи, за да се предпази от него, като това му поведение изобщо
не е допринасящо за резултата. Т.е. възражението не е доказано и оплакванията в
тази връзка във въззивната жалба са неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с резултата,
постановен от окръжния съд, решението му в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора, не се налага промяна в отговорността за
разноските пред първата инстанция. За въззивното производство ищецът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на адв. Д. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за безплатната адвокатска помощ и
същото е основателно, предвид договарянето на такова с приложеното пълномощно –
договор и следва да се присъди в размер на 830 лева, определен по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Апелативен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 1522/16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 64/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с
която „Юробанк България“ АД е
осъдено да заплати на С.С.С. сумата от 10 000 лева, представлявaща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – психически стрес и физически болки и страдания вследствие
бездействие на служител на ответника да осигури безопасността на работните
места в банковия клон на ответника в гр.Варна, ул.“Дръзки“, вследствие на което е настъпила злополука с
незакрепен стъклено-метален параван на 14.09.2016г., предизвикал при падането
си травматични увреждания на ищеца – скъсване на двуглавия мускул на горния
десен крайник, болки и десния крак и главата, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на деликта – 14.09.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.К.Д., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 830 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на „Мундус Сървисиз“ АД и
„СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД - трети лица-помагачи на ответника „Юробанк България“ АД.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: