РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. Пловдив, 24.04.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 31 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10б от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2009 г.).
2. Образувано е по жалба на "Агропродукт
Стойкови" ЕООД, ЕИК *********, адрес: ***, представлявано от
управителя - Д.П.С., чрез адв. Й.П.,
против Уведомително писмо изх. № 02-110-2600/436 от 10.03.2022
г. на зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане на "Агропродукт
Стойкови" ЕООД с УРН 565287 по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2020г. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че уведомителното
писмо не съдържа конкретни фактически основания и не позволява да бъде разбрана
волята на административния орган относно упражненото правомощие по отказ от
финансиране. Твърди се неправилно приложение на закона. Иска се присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. , поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размер на разноските на другата
страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема
участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. От страна на "Агропродукт Стойкови" ЕООД било подадено
заявление за подпомагане за кампания 2020 г. по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, за парцели в землище на с. Дерманци по Схема за
плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема –
Зелени директни плащания (ЗДП).
7. По отношение на кандидата била извършена проверка на място чрез дистанционен
контрол в периода 12.11.2020г. – 12.11.2020г. Според данните, отразена в Доклад
за проверка на площи, декларираните от кандидата площи по СЕПП - 6,46 ха и ЗДП
– 6,46 ха съвпадат с установените площи. Заявената от кандидата култура (111011
– мека пшеница – зимна) е установена на място. Общо декларираната за подпомогне
площ от 45 ха също е установена без да е налице измерена недопустима площ.
8. До "Агропродукт
Стойкови" ЕООД било изпратено Уведомително писмо изх. № 02-110-2600/436 от
10.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с
което за кампания 2020г. са оторизирани суми в размер както следва: по СЕПП –
1096,40 лева, по СПП – 836,94 лева и по ЗДП – 794,89 лева; и са извършено намаления от исканите суми: по
СЕПП – 276,22 лева; по СПП 137,23 лева и по ЗДП – 69,59 лева. От така
оторизираните суми са прихванати по СПП – 836,94 лева, по ЗДП – 794,89 лева и
по СЕПП – 11,92 лева. Като изплатена на 16.12.2020г. е посочена сумата от 1084,48 лева по СЕПП. В писмото не
се съдържат данни за парцелите, по които е оторизирано плащане. Липсва
фактическо основание за извършеното намаление и констатации за установени
нередности по отношение на парцели, площи, култури и/или изпълнение на условия
за подпомагане.
9. В съдебна фаза от страна на ответния административен орган се представя
становище, според което от кандидата били заявени общо 21 бр. парцели с обща
площ от 6,46 ха (подробно описани в табличен вид), находящи се в землище на с.
Дерманци, за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП. По отношение на
парцели 20688-1469-24-1 и 20688-1673-43-1 били констатирани застъпвания на
площи съответно в размер на 0,2 ха и 0,32 ха, за които били приложени
изискванията на чл. 17 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. В становището общо са цитирани приложимите правни норми и са
разгледани различните хипотези на прилагане на намаления и санкции, без да се
посочат конкретните основания, въз основа на които е определено намалението на подпомагането по
съответните мерки. Липсват и данни за изпълнителните основания, послужили за
извършване на прихващане по оторизираните за подпомагане суми.
10. След изрични указания на съда ответникът с писмо рег. № 01-160-1100/116/09.03.2023г. представя:
уведомително писмо изх. № 01-153-2600/101 от 14.02.2019г., уведомително писмо
изх. № 01-153-2600/173 от 21.07.2020 г., ведно с Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 14 от ПРСР № 01-153-2600/173 от 20.07.2020г.
и Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-153-2600/546 от 03.11.2020г.
11. За удостоверяване компетентността си да издава актове, от категорията на
процесния, ответникът представя заповед № 03-РД/772/08.03.2022г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на основание чл. 20а,
ал 4 Закона за подпомагане на земеделските производители.
IV. От правна
страна:
12. Правилото на чл. 10б от Наредба № 5
от 27.02.2009 г.
предоставя правомощие и поставя задължение за Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция да уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените
оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Предвиденото
от законодателя уведомително писмо има за задача да обективира волята на
административния орган по това кои права на кандидата се признават, т.е. какъв
е размерът на оторизираното подпомагане, респ. какви задължения възникват за
кандидата, поради установения намаления, наложени санкции и прихващания.
Предвид липсата на друг окончателен за производството по подпомагане
административен акт, уведомителното писмо се характеризира с белезите на
индивидуален административен акт от категорията по чл. 21 АПК - изричното
волеизявление на административен орган, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации.
Общото
правило на чл. 59, ал. 2, т, 4 АПК поставя императивно изискване всеки
индивидуален административен акт да съдържа фактически и правни основания за
издаването му. По същество така предвиденото съдържание следва да закрепи
мотивите на административния орган, така щото за засегнатото лице, контролните
органи и съда да бъде възможно еднозначно разкриване на волята на органа,
причините за формирането й, както и следващите я правни последици.
Съгласно т.2
от ТР № 4/ 2004 г. на ВАС, неизлагането на мотиви съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание
за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния
акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но най-късно до изпращането
на жалбата срещу акта до по-горния административен орган, респ. съда /виж. Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС/. Мотивите могат да се съдържат в
съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към
преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта.
В случая
ответният административен орган е представил в съдебна фаза становище, с което
се домогва да изправи допуснатия съществен порок във формата на оспорения
административен акт. Това становище не е част от административната преписка,
тъй като следва издаването на акта и подадената жалба, поради което е негоден носител
на липсващите мотиви.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореното уведомително писмо е
издадено от материално компетентен орган, но при съществено нарушение на
процесуалните правила, даващо самостоятелно основание за отмяна. Оспореният
административен акт не съдържа никакви
фактическите основания за издаването му по отношение на постановеното намалено финансиране.
Не съдържа данни за кои парцели се отнася неблагоприятната за адресат
последица, нито причините за прилагането й. Липсват и съответните правни
основания, отнесени към факти, които да обосновават вида, размера и характера
на възникналото за адресата задължение. Административният орган е следвало да
впише по какъв начин е приложил цитираната в табличен вид нормативна уредба като
я отнесе към конкретни фактически обстоятелства, за които са събрани
доказателства в хода на административното производство. Излагането на релевантните
факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено преди издаване на
административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е
свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на
органа, което е недопустимо (в този смисъл и служебно известното на ответника решение
№ 5132/22.04.2021г., постановено по адм. дело № 2857/2021г. на ВАС).
Мотивите на издателя на административния акт, с оглед
на които се извършва упражняваният от съда контрол, не могат да бъдат
замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при
прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт.
Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното
производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо
преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания
извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от
съда в подкрепа на незаявени от административния орган фактически основния. Правораздавателният
контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта
при наличието на властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата
материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на
материалноправните норми се налага проверка на фактическите и правни основания
за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материалноправен
ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното
правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с
правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в
акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на
административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране,
както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото
упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта.
В случая в оспореното уведомително писмо е налице дословно
възпроизвеждане на материално правни разпоредби, обуславящи постановения отказ,
но без излагане на конкретни съображения защо органа приема наличието на
основание за прилагането им, както и по отношение на кои парцели. Такива мотиви
не могат да бъдат установени и от други съдържащи се в административната
преписка документи. Едва в хода на съдебното производство органът разкрива част
от фактическите основания за формирания отказ, но отново без ясна връзка към
съответна правна хипотеза. Изцяло липсват мотиви и по извършеното прихващане.
По този начин адресатът е лишен от възможност да разбере на какво основание е
възникнало задължението му и въз основа на кои изпълнителни титули се извършва
приспадане от оторизираните за изплащане суми.
Дори да се приемем, че в поясненията към
уведомителното писмо, органът препраща към доклада за извършена проверка на
място, както и изискванията, които не са били спазени, то от съдържанието на този
документ, отново не могат да се извлекат ясни и конкретни мотиви и оттам
действителната воля за постановения отказ. Напротив, както бе отбелязано,
резултатите от проверката не сочат на установени несъответствия. В частност за парцели 20688-1469-24-1 и 20688-1673-43-1
никъде не е посочено, че са установени застъпвания на площи. Общо за цялата
заявена за подпомагане площ е отразен резултат от дистанционен контрол – „ОК
Измерената площ съответства на заявената“
и декларираната култура съответства на установената.
Аргументите на ответника, че процесното уведомително
писмо е административен акт, който се подчинява на специфичен режим, не могат
да обосноват извод за дерогиране на общите процесуални правила, тъй като
изрично в разпоредбата на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е посочено,
че този акт се издава по реда на АПК.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен
и подлежащ на отмяна, а подадената срещу него жалба е основателна. Преписката следва да бъде върната на
компетентния административни орган за ново произнасяне съобразно мотивите на
съда.
V. По съдебните разноски:
13. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски, които се
доказват в размер на 500 лева, от които 50 лева за държавна такса и 450 лева за
адвокатска защита. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар.
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144
от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 7,
от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство
на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното
възнаграждение е в размер на 800 лв.
Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита под
посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се
явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
На основание чл. 143,
ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в
тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. №
02-110-2600/436 от 10.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
на
"Агропродукт Стойкови" ЕООД с УРН 565287 по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г.
ВРЪЩА административната преписка
на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Агропродукт Стойкови"
ЕООД, ЕИК *********, адрес: ***, сумата от общо 500 (петстотин) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: