№ 463
гр. П., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Л. Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500507 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №824/21.07.2022г., постановено по гр.д.№3957/2021г. по
описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Национален осигурителен
институт, ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на
НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от Е.С.Г. директор, против С. Й. М., ЕГН
**********, с адрес: с.М.К., ул.„107“ №7 и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1,
ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 КТ, да признае
сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и С. Й. М. трудов договор с
№94/25.05.2020г. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона, като неоснователен и недоказан.
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от
Е.С.Г. директор да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на С. Й. М., ЕГН
**********, с адрес: с.М.К., ул.„107“ №7, разноски в размер на 700лв.
1
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано от
Е.С.Г. директор да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 502,15лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от гл.юриск.Л. С.- Б.,
в качеството й на пълномощник на Управителя на НОИ.
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се, че при постановяване на решението, първоинстанционният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения. В този смисъл се визира,
че в решението е записано, че някои доказателства няма да бъдат обсъдени,
тъй като са не били относими. Липсват обаче мотиви, защо последните не са
относими.
Счита се, че незаконосъобразно, първоинстанционния съд не е допуснал
поисканата от НОИ експертиза.
Твърди се, че съдът е обсъдил доказателствения материал едностранно,
не е обсъдил и не е взел предвид доводите на ищеца, подробно развити в
неговата писмена защита, застъпвани в течение на цялото производство,
поддържани и с настоящата въззивна жалба.
Твърди се, че на практика, съдебното решение и изводът, че г-н М.
реално е упражнявал трудова дейност почиват единствено върху
свидетелските показания на г-н Л.. Доказателствата, сами по себе си не
доказвали по безспорен начин, че дружеството е реализирало търговска
дейност по него, за което нямало данни, а доказателствата сочели, че такава
дейност не била извършвана.
Сочи се, че представените ведомости от своя страна са частни
документи, които не доказвали реално осъществяване на трудова дейност. На
основание чл.180 от ГПК, подписаните частни документи доказвали, че
съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали и
в това се състои формалната им доказателствена сила.
2
По отношение на представени документи, а именно: позволително за
ползване на недървесни горски видове, удостоверение за вписване в списъка
на обекти за изкупуване на диворастящи гъби, договори за наем се приема, че
от тях не следва извод, че дружеството е осъществявало дейност, като от тях
може да се стигне до извода, че то е имало право на упражнява дадения вид
дейност, но не и че такава е имала.
Твърди се, че съдът не е обърнал внимание на явни противоречия
изразени в приложен по делото трудов договор и дадени обяснения от г-н М..
Съответно, противоречие между твърдяното и обективната действителност се
извежда и от обстоятелството, че според ответниците, дружеството е
осъществявало търговска дейност от началото на 2020г. до месец януари
2021г. Отбелязва се, че са налице други данни извеждани от приложено по
делото писмо с вх.№Ц9101-12-287/17.09.2020г. на ТД на НАП- Б.. Цитира се и
друго писмо от 20.08.2020г. в което са изложени данни, които не
кореспондират с твърдяното от ответниците.
Визира се, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ- Б. на адреса на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД в гр.Б., бул.“М.Л.“ №29 е
установено, че на този адрес се намира магазин за сервизни части за
автомобили, което стопанисва магазина е „Б. БГ“, като в последния не
познават такава фирма и не познават Д.П.Б.- управител на „ГРГ Експорт“
ЕООД. Сочи се, че на този адрес са доставяни много писма с получател,
последно цитираното дружество, но са отказвани, поради липса на такъв
осигурител.
Твърди се, че управителят си противоречи, като не е съдействал на
административния орган, с оглед установяване на обективната истина.
Визира се, че ГФО не е публикуван от дружеството, като твърдение
отново, че това би било административно нарушение и не би следвало да
влече други правни последици е несъстоятелно.
Сочи се, че по отношение на твърдението на ответниците, че е
възможно работодателят да е представил изискани от административния
орган доказателства, но че незаконосъобразните действия и бездействия от
негова страна, не следва да води до неблагоприятно засягане на правната
сфера на работника се приема, че е важно да се отбележи, че на г-н М. са
изискани документи. Последният обаче не се е явил в ТП на НОИ- П. и не е
3
представил нито един документ, от който да се установява, че реално е
осъществявал трудова дейност, т.е. твърдението за евентуалните
незаконосъобразни действия на работодателя, в случая не са релевантни.
Твърди се, че последното по делото съдебно заседание е било
представено съобщение от Окръжен съд- П. от което е видно, че последния е
постановил Определение №198/08.06.2022г., с което разследването е върнато
на Окръжна прокуратура- П. за продължаване на процесуалните действия.
Приема се, че същото не е обвързващо за съда, нещо повече, последното е
протестирано от прокурора пред Апелативен съд- Пловдив, но констатациите
в него са от основно значение за настоящото дело, а именно: противоречие на
изводите на прокурора с мнението на разследващия по делото следовател от
НСлС гр.С..
Освен гореизложеното, се поддържа и казаното от ищеца в писмената
защита и в исковата молба по делото.
Искането е да се отмени изцяло, като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения от
НОИ, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ, за обявяване на
трудов договор №94 от 25..05.2020г. сключен между „ГРГ Експорт“ ЕООД и
С. М. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.
Моли са за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и сторени
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. Й.
М., чрез пълномощника му адв.И. П..
Счита се в него, че постановеното решение е правилно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а твърденията на
въззвника в подадената жалба за неоснователни.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано,
постановено, съобразно събраните по делото доказателства.
Счита се, че подадената жалба е неоснователна. В този аспект се
излагат съображения в насока неоснователност на изложените в същата
възражения.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на
4
сторените във въззивното производство разноски.
Писмен отговор от другата страна в процеса- „ГРГ Експорт“ ЕООД в
срок е постъпил, чрез пълномощника му адв.К. С. П.- Г..
Приема се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като
такава се оспорва изцяло.
Счита се, че възраженията на НОИ са неоснователни, като
първоинстанционното решение не страда от наведените пороци.
Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа
на което е достигнал до законосъобразни правни изводи, като е постановил
едно обосновано, правилно и законосъобразно решение и същото следва да
бъде потвърдено.
В този смисъл се излагат подробни доводи.
Прави се искане за присъждане на сторените във въззивната инстанция
разноски.
В съдебно заседание, за жалбоподателят Национален осигурителен
институт- Териториално поделение П., редовно призован, представител не се
явява. От пълномощникът на същия е постъпила молба, в която се поддържа
подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд. Поискано е да се даде срок за представяне на
писмени бележки, като е дадена възможност за това, но такива в указания
срок не са представени.
Ответникът по жалбата- С. Й. М., редовно призован не се явява. Не се
явява и пълномощникът му адв. П..
За ответникът по жалбата- „ГРГ Експорт“ ЕООД се явява адв.К. П.- Г..
От страна на последната се моли да се потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, както и се отхвърли подадената въззивна жалба,
като неоснователна. В тази връзка се приема, че първоинстанционното
производство не страда от наведените пороци в жалбата. Съответно се
приема, че първоинстанционния съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е
достигнал до едни законосъобразни изводи.
Моли са за присъждане на направените по делото разноски.
5
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
постъпила искова молба, депозирана от Национален осигурителен институт,
ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П.,
ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“
№15а, представлявано от Е.С.Г. директор, против С. Й. М., с ЕГН
**********, с адрес: с.М.К., ул.„107“ №7 и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1,
ап.2, с искане от съда да постанови решение, с което да признае сключения
между „ГРГ Експорт“ ЕООД и С. Й. М. трудов договор с №94/25.05.2020г. за
недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.
Твърди се в исковата молба, че С. Й. М. е подал заявление вх.№339 от
05.02.2021г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл.54а от КСО като е
декларирал, че правоотношението му с „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, гр.Б., ЕИК
********* е прекратено, считано от 31.01.2021г. на основание чл.328, ал.1, т.3
от Кодекса на труда- при намаляване на обема на работа, като е приложил и
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №48 от 31.01.2021 г.
Твърди се, че на основание чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ,
трудовият договор, сключен между С. Й. М. и „ГРГ Експорт“ ЕООД е
недействителен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля.
Сочи се, че заобикаляне на закона, по смисъла на чл.74, ал.1 КТ, във
връзка с чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД е налице в случаите, когато
страните по трудовия договор са постигнали споразумение по основните
въпроси на трудовото правоотношение, съзнавайки че целят нещо забранено
от закона като резултат, а именно- привидно извършване на трудова дейност
от работника, без да е налице реално осъществяване.
Посочва, че на 18.08.2020г., във връзка с възложена със Заповед №ЗР-5-
12- 00799252/18.08.2020г. проверка и при извършен обстоен анализ на
данните в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в
информационния справочник ,“Апис” и „Лакорда” е установено, че
осигурителят „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е регистриран на 18.03.2015г., като
дружество с ограничена отговорност и с едноличен собственик на капитала и
6
управител Г.Р. Г., с адрес по седалище и управление на дружеството: гр.С.,
район „М. 1“, бл.№89, вх.Ж, ет.1, ап.113. Считано от 16.04.2019г., дружество
„ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е прехвърлено, като за едноличен собственик на
капитала и управител е вписан Д.П.Б. и адрес по седалище на дружеството:
гр.П., ул.„Антим I“ №21, вх.Б, ет.2, ап.29. Считано от 20.03.2020г., дружество
„ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител
Д.П.Б. и с адрес по седалище и управление в гр.Б., ул.„М.Л.“ №29.
Посочва се, че на Д.Б. са му били прехвърлени и притежава или е
управител на общо около 36 търговски дружества. Сочи се, какъв е предмета
на дружеството.
Твърди се, че за установяване на извършвана стопанска дейност от
дружество „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, с писмо изх. №Ц9101-12-287/24.08.2020г.
до ТД на НАП- Пловдив е изискана информация, включително за наличие на
търговски обекти, регистрирани фискални устройства и отчетени обороти,
подадени годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети, както и
друга данъчно осигурителна информация. В отговор с писмо вх.№ Ц9101-12-
287#2/17.09.2020г. от ТД на НАП- Б. е предоставена информация, че за „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, имало следните данни, които са подробно описани в
исковата молба.
Сочи се, че с цел ограничаване на неправомерни осигурителни
плащания от ДОО, поради наемане на работа на голям брой лица с висок
осигурителен доход, с писмо изх. №Ц9101-12- 288/24.08.2020г. е изискана
информация от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. относно извършени
проверки в осигурителя. С писмо изх.№20064796/21.08.2020г., Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.П. уведомява, че не е извършвана проверка по
спазване на трудовото законодателство и на ЗБУТ на горепосоченото
дружество. С писмо изх. №Ц1056-12-117#1/20.08.2020г. до едноличния
собственик и управител на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, Д.П.Б. било изискано
представяне на ведомости за заплати, трудови досиета на наетите лица в
дружеството и други документи, необходими за извършване на проверката.
На 21.09.2020г., Д.П.Б. е представил декларация с вх. №Ц 1056-12-
117#3/21.09.2020г., с която декларира, че управляваната от него фирма „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД се намира в гр.Б. на ул.„М.Л.“ №29. Всички документи се
намират на друг адрес, също в гр.Б., но същият не посочва точен адрес и лице
7
за контакт/упълномощено лице за извършване на проверката в гр.Б..
Твърди, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ- Б., на адреса по седалище и управление на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД в
гр.Б., бул.„М.Л.“ №29 е установено, че на този адрес се намирал магазин за
сервизни части за автомобили. Дружеството, което стопанисвало магазина
било „Б. БГ“ ЕООД. В магазинът не познавали такава фирма и не познавали
Д.П.Б. (управител на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД). На този адрес били доставяни
много писма с получател „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, но са отказвани, поради
липса на такъв осигурител. В констативен протокол №КВ-5-02-
00789845/27.07.2020г. на контролните органи на ТП на НОИ- Б. било
отбелязано, че в проведения разговор по телефона с Д.П.Б. е установено
следното: Лицето е с постоянен адрес- гр.П., ул.„Антим I“ 21, ет.2, ал.2, ап.29
и настоящ адрес- гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.2, ап.2 и тъй като е в гр.П., г-н Б.
желаел проверката да се извърши на територията на гр.П.. Счетоводителят на
дружеството е от гр.П. и документацията била на територията на гр.П..
Сочи се, че от контролен орган на НОИ на основание чл.108, ал.1, т.3 от
КСО, на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД са издадени задължителни предписания
№ЗД- 1-12-00809586/11.09.2020г. за представяне на документи относно
осигуряването на наетите от него лица. Задължителните предписания не били
изпълнени и на контролния орган не били представени никакви документи от
управителя, свързани с трудовоправните и осигурителни правоотношения с
наетите лица.
Твърди се, че на 06.10.2020г., на едноличния собственик и управител на
„ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, в качеството на работодател, било изискано в
тридневен срок да осигури явяването на лицата, наети по трудови
правоотношения в „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД в ТП на НОИ- П., за изясняване на
обстоятелства, свързани с трудовата им дейност в дружеството. Същият бил
уведомен, че при непредставяне на документи и неявяване на наетите лица ще
бъде приложена процедурата по заличаване на подадените по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО. Последният не е съдействал на административния орган.
Напротив бил възпрепятствал проверката.
Във връзка с гореизложеното, в хода на проверката не били установени
данни за реално осъществявана търговска/стопанска дейност от „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД.
8
Твърди се, че за дружеството нямало подавани годишни данъчни
декларации по чл.92 ЗКПО за финансовата 2020г. в Търговския регистър.
Посочва се, че изложеното довело до обоснования извод, че дружество
„ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския
закон за периода от 31.08.2016г. до 30.09.2020г., която да поражда
необходимост от назначаването на лицата по трудови правоотношения, както
и че за същите не е изпълнен състава на чл.10 от КСО и § 1, ал.I, т.3 от ДР на
КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни
права.
Сочи се, че от контролния орган, извършил проверката, на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО на дружеството „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД били
издадени задължителни предписания №ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020г. за
заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от месец
09.2016г. до месец 09.2020г.
Излагат се твърдения за образувани преписки от Специализираната
прокуратура, ОП П. и РП П..
В срока по чл.131 ГПК, от страна на ответникът С. Й. М., чрез адвокат
И. П. от АК- П. е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за
неоснователност на предявената искова претенция.
Твърди се, че бил започнал работа при ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД
по силата на трудов договор №94/25.05.2020г., на длъжност „общ работник-
бране на диворастящи растения и гъби на територията на ДГС- П..
Сочи се, че при започване на работа му било връчено уведомление по
чл.62, ал.5 КТ и длъжностна характеристика. Конкретното му работно място
било в планинските землища на села в Пазарджишка област: с.Паталеница и
местността „Добра вода“ в землището на с.Дебръщица, където изпълнявал
основните си трудови задължения- бране на диворастящи гъби, трюфели и
горски плодове. Трудовите си задължения изпълнявал заедно с колеги- А.А.,
Ф.А., Т.А., П.Б., И.Г., Г.И., М.П. и др. Тъй като повечето от колегите му
живели постоянно в гр.П. и в с.М.К., всяка сутрин с организиран транспорт-
обикновено лек автомобил на някой от колегите или бусове на фирмата-
Мерцедес Спринтер, управлявани от шофьорите И.Г., Н.П. или Д.П., ги
забирали и отивали до посоченото от ръководството място. Работели в гората
от сутрин- рано изгрев слънце. По време на кампанията са работили по 7 дни
9
в седмицата. Гъбата и трюфелите берели в касетки, които след това сортирали
и предавали на други купувачи. За цялото време през което работил,
работодателят му заплатил договорената заплата. Така работил, докато не го
съкратил със Заповед №48/31.01.2021г.
Счита се, че е неоснователно твърдението, че трудовия договор
противоречи със закона, че го заобикаля.
Оспорват се твърденията на ищеца, че привидно е извършвал трудова
дейност, без да е налице реално осъществяване, както и че работодателят
„ГРГ Експорт“ ЕООД не е извършвал търговска дейност, която да поражда
необходимост от назначаване на лица по трудови правоотношения.
Сочи се, че възможно е работодателят „ГРГ Експорт“ ЕООД да не е
представил изискани от административния орган доказателства, но наличието
на незаконосъобразни действия и бездействия от негова страна не следвало да
води до неблагоприятно засягане на правната му сфера.
С отговорът е направено искане, на основание чл.219, ал.1 ГПК, да бъде
привлечено трето лице, което да му помага- неговият работодател „ГРГ
Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.
4400, ул.“З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.П.Б..
Заявява се, че предявява иск, с правно основание чл.3, ал.1 от
ЗУТОССР, както следва: обратен иск срещу третото лице- работодателят му
„ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П. 4400, ул.“З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.П.Б.,
на основание чл.219, ал.3 от ГПК и насрещен иск срещу ищеца по настоящето
дело- ТП на НОИ- П., ЕИК 1210825210124, гр.П., ул. „Е.Й.“ №15А,
представлявано от Е.С.Г., на основание чл.211, ал.1 ГПК.
Иска се да бъде допуснат и разгледан предявения от него иск с правно
основание чл.3, ал.1 ЗУТОССР, за който представя отделна искова молба с
доказателства.
С Определение №56/14.01.2022г., първоинстанционният съд е отделил
за разглеждане в друго производство предявения от С. Й. М., ЕГН
**********, с адрес: с.М.К., ул.„107“ №7, против ТП на НОИ- гр.П., ЕИК
1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а,
представлявано от Е.С.Г. директор и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет. 1,
10
ап.2 иск, с правно основание чл.3, ал.1 от ЗУТОССР от разглежданото гр.дело
№3927/2021г. по описа на РС- П..
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД. В него се застъпва становище, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Оспорва се твърдението, че търговското дружество „ГРГ Експорт“
ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за периода
от 31.08.2016г. до 30.09.2020г., която да поражда необходимост от
назначаване на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не
бил изпълнен състава на чл.10 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те не
влизат в кръга на осигурените лица., за да ползват осигурителни права.
Оспорва се твърдението, че търговското дружество „ГРГ Експорт“
ЕООД няма подавана годишна данъчна декларации по чл.92 от ЗКПО за
финансовата 2020г. в Търговския регистър.
Оспорва се твърдението, че причина за сключване на трудовия договор
между „ГРГ Експорт“ ЕООД и С. Й. М. е ползване на осигурителни права
(краткосрочни и дългосрочни), поради което сключения трудов договор
между страните е недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона.
Твърди се, че „ГРГ Експорт“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС и
притежава фискално устройство, което е регистрирано в приходната
администрация под peг.№4412868, за което се прилага Свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 18.05.2020г.
Сочи се, че от началото на 2020г., дружество извършва стопанска
дейност бране /добив и продажба на сурова /прясна диворастяща гъба, бял и
черен трюфел и горски плодове на Територията на ТП ДГС- П. в районите
около селата: с.Црънча, с.Паталеница, с.Баткун, с.Дебръщица и местността
„Добра вода“. За целта на дружеството са издадени необходимите
разрешителни от Министерство на земеделието и храните, които представяме
а именно: Позволително за ползване на недървесни горски продукти,
Разрешително за достъп до горските територии на МПС, както и превозни
билети от изпълнителната агенция по горите.
Посочва се, че дружеството, притежава необходимите трудови,
материални, финансови и интелектуални ресурси на обезпеченост за
11
извършване на дейността. С оглед обема на работа през 2020г. са назначени
около 85 човека на Трудов договор, предимно Общи работници които добиват
гъбите, трюфелите и горските плодове. Има 5 човека с висше образование,
които организират дейността, двама от които на длъжност „Мениджъри“. Има
назначени трима професионални шофьори, кантарджия и осем служители и
работници, които имали необходимата квалификация за работа и боравене с
диворастящи гъби, които са преминали успешно курс в асоциацията на
преработвателите на диворастящи гъби и горски плодове в Република
България. Добитата от работниците продукция- диворастящи гъби, трюфели и
горски плодове се продават на трети лица в страната. Добивът на
диворастящи гъби е започнал през м.април 2020г., като първата продукция е
продадена през месец май 2020г., за което се представят доказателства-
удостоверения, протоколи, уведомления и фактури, подробно описани в
подадения отговор.
Твърди се, че за обезпечаване на дейността си, съгласно Договор за
наем от 20.04.2020г., дружеството е наело складова база и офис в землището
на с.М.К., местност Капаница. В базата домуват МПС-та на фирмата,
съхранява се празния амбалаж и инвертар. Същата е и пункт за изкупуване на
сухи/пресни гъби и горски плодове, регистриран в Агенция по храните.
Сочи се, че дружеството е наело 10 броя МПС, от който- 3
специализирани буса и един камион за превоз на гъбите и горските плодове и
шест леки автомобила за превоз на работниците и служителите и е закупило
собствен строителен фургон. За търсене на диворастяща гъба- трюфели,
дружеството използва седем специално обучени кучета, от които три
собствени и четири под наем.
Посочва се, че за финансовата 2020г., дружеството е подало на
29.04.2021г. годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в териториална
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице, за което представя Съобщение за резултати от обработката
на Декларация чл.92 от ЗКПО за 2020г. с вх.№ 1300И0245937/29.04.2021г., че
подадената от дружеството Декларация по чл.92 от ЗКПО е приета и Годишна
данъчна декларация за 2020г.
Смята се за неоснователно твърдението, че годишната данъчна
декларация се публикува в Търговския регистър.
12
Смята се за неоснователно твърдението, че управителят на дружеството
не е съдействал на административния орган, тъй като не е представил каквито
и да е било документи и по този начин възпрепятсвал проверката.
Счита се, че обстоятелството, че при извършената проверка,
приключила с Констативен протокол, не е открит офис, обекти или
представител на дружеството в гр.Б. и не представяне на каквито и да било
документи от страна на управителя не означава, че дружеството не е
извършвало търговска дейност.
Твърди се, че през 2020г. дружеството е извършвало търговска дейност
по смисъла на Търговския закон, която поражда необходимост от
назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите е
изпълнен състава на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те влизат в
кръга на осигурените лица и могат да ползват осигурителни права.
Приема се за неоснователно твърдението, че причина за сключване на
трудовия договор между „ГРГ Експорт“ ЕООД и С. Й. М. е ползване на
осигурителни права (краткосрочни и дългосрочни), поради което сключения
трудов договор между страните е недействителен, поради противоречие и
заобикаляне на закона.
Искането е да се постанови решение, с което се отхвърли предявения
иск.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
25.05.2020 г. между „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му
на работодател и С. Й. М., в качеството му на работник е сключен трудов
договор №94, по силата на който М. е назначен на длъжност „общ работник“,
с код по НКПД: 96220001, с място на работа „територията на ДГС П.“- бране
на диворастящи растения и гъби, при 8 часов работен ден при основно
трудово възнаграждение в размер на 1000лв., със срок- неопределено време.
Процесният трудов договор е прекратен, считано от 31.01.2021г., на
основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Прието е като доказателство по делото заявление от ответника С. М. до
ТП на НОИ П., за отпускане/изплащане на парично обезщетение за
безработица.
13
Представени и приети като доказателства са заповеди, констативни
протоколи, писма, протоколи и декларации, от които се установява, че по
отношение на ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД е предприета проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване.
Представени са доказателства, от които се установява, че ТД на НАП
Пловдив е извършвала насрещни проверки на дружества, купували продукция
от „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Постъпило е писмо от ТД на НАП офис П., от което се установява, че
срещу „ГРГ Експорт“ ЕООД имало данни за извършена ревизия с издаден РА
№ Р- 02000220006666-091-001/27.07.2021г., връчен на 30.07.2021г., като
същият е бил обжалван и ревизията е върната за повторна проверка.
От завереното копие на трудовата книжка на ответника С. М. се
установява, че същият е бил работник при другия ответник за периода от
25.05.2020г. до 31.01.2021г., с трудово възнаграждение в размер на 1000лв.
Представено и прието е писмо от ТП ДГС- П., в което е посочено, че
могат да се добиват средногодишно по 15 тона билки по 10 тона горски
плодове и по 10 тона диворастящи гъби, като тези количества имат характер
на прогноза, тъй като добивът зависил от плодоносенето, годишните промени
в климатичните условия, особеностите на климатичната среда, антропогенни
фактори и др.
От писмо изхождащо от ТП ДГС гр.П. се установява, че през 2021г. не
са издавани позволителни за ползване на недървесни горски продукти на
ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД, както и че не разполагат с поименния списък
на лицата, заети с добив на недървесни горски продукти за 2020 г. от
горепосочения ответник.
От ответникът „ГРГ Експорт“ ЕООД са ангажирани доказателства, от
които се установява, че дружеството е имало регистрирано фискално
устройство от 18.05.2020г., позволително за ползване на недървесни горски
продукти, превозни билети от изпълнителната агенция по горите,
удостоверения, издадени от Сдружение „Асоциация на преработвателите на
диворастящи гъби и плодове в България”. Установява се, че за обезпечаване
на дейността си, съгласно Договор за наем от 20.04.2020г., дружеството е
наело складова база и офис в землището на с.М.К., местност Капаница, наело
е наело 10 броя МПС, както и че използва седем специално обучени кучета,
14
от които три собствени и четири под наем.
Гореописаните документи, ведно с документацията, находяща се при
ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД, вкл. представените по делото ведомости,
фактури, цялата документация касаещи извършването на търговска дейност
от посочения ответник са изследвани от вещото лице Л.Ц., чиито заключения
по допуснатата ССЕ и допълнителна ССЕ са изслушани и приети по делото
без същите да бъдат оспорени от страните.
Видно от тези заключения, в.л.Л.Ц. е посочило, че за периода от месец
май до месец декември 2020г., „ГРГ Експорт" ЕООД е издавало фактури за
продадени диворастящи гъби и билки по видове, количество и стойност.
Общото количество добита продукция за месец май- месец декември 2020г. е
в размер на 669541,80кг., а продадените количества са 664566,88кг. В
допълнителното заключение, вещото лице е посочило подробно количествата
и вида билки и гъби. Визирало е, че във ведомостите за работна заплаща за
месец май 2020г. до месец декември 2020г. в „ГРГ Експорт“ ЕООД са
начислявани работни заплати и срещу име на работника и сумата за
получаване е положен подпис на получателя. Средният брой работници
месечно за горепосочения период е 80,5 работника, като вещото лице е
посочило числения състав за всеки един месец в периода.
По реда чл.176 ГПК, ответникът С. М. заявява, че е започнал работа в
ГРГ Експорт“ ЕООД през м. май 2020г. и е работили до 31.01.2021г. Заявява,
че е берял гъби, ходил по балканите- Добра вода, Дебращица. Посочва, че
трудовото му възнаграждение било в размер на 1000лв., но чисто получавал
800лв. в брой. Посочва, че му се събирали по 8 работни часа на ден. Изяснява
къде е подписал трудовия договор и как са се придвижвали до местата където
е трябвало да полагат труд,
В показанията си св.И. Г. Л. визира, че е работил в „ГРГ Експорт“
ЕООД от месец май 2020г. до месец май 2021г., като е заемал длъжност
„Мениджър“. Изяснява в какво се е изразявала неговата работа. Сочи, че
дружеството се е занимавало с добив на гъби, горски плодове и трюфели
около селата Црънча, Паталеница и местността Добра вода, където е имало
разрешително за добив за 2020г. Посочва, че ответникът С. М. е бил назначен
при другия ответник през май 2020г. и е бил съкратен през месец януари
2021г., когато „ГРГ Експорт“ прекратило дейността си за бране на гъби. Сочи,
15
че С. М. основно е берял гъби и трюфели. Изяснява, че дружеството-
ответник е имало автомобили, с който е извозвало голяма част от
работниците. Посочва, че по- голяма част от работниците са получавали
възнаграждение в размер на 1000лв., което се е изплащало в брой и срещу
подпис във ведомостите. Изяснява, че ответникът С. М. е бил много сериозен
и работлив служител. Сочи, че дружеството ответник е имало офис в с.М.К. и
в гр.П., както и че имало база с площ от 5 дка в с.М.К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.74,
ал.1 от КТ.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая, не са налице основания да се приемат възраженията на
ответника, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения. В този аспект се визира, че последния е отразил, че някои
доказателствата нямат да бъдат обсъдени, тъй като не са относими, както и
16
липсват мотиви, защо те не са относими и кое е накарало съдът да стигне до
това заключение.
Действително констатира се, че от страна на районния съд в изложената
фактическа обстановка е визирал, че „останалите доказателства не следва да
се обсъждат, тъй като не са относими към предмета на делото“. На практика
тези доказателства не са визирани конкретно в постановения съдебен акт, но
независимо от тази констатация на настоящата инстанция, то последната не
намира основания да се приеме, че допуснато съществено процесуално
нарушение. Основанието за този извод се извежда от факта, че в изложената
фактическа обстановка са посочени именно доказателствата, които имат
основно значение по съществото на конкретния спор, на база на които са
изведени крайните правни изводи. Независимо от липса на конкретна
мотивировка за тези доказателства и тяхното изрично посочване, то на база
възприетия от районния съд доказателствен материал, не би следвало да има
различни други констатации.
Относно възражението, че незаконосъобразно първоинстанционният
съд не е допуснал поисканата от НОИ експертиза, то следва да се отбележи,
че същото е бланкетно, като на практика липсват конкретни оплаквания в
тази насока, основаващи такъв извод. Следва да се посочи, че не се прави
доказателствено искане пред въззивната инстанция в тази насока, за да може
евентуално да се преценява допустимостта и основателността на същото.
Няма основание да се приемат възраженията на жалбоподателят в
насока, че районният съд е обсъждал доказателствения материал
едностранно, като не е обсъдил и не е взел предвид доводите на ищеца,
подробно развити в неговата писмена защита и застъпвани в течение на
цялото производство, както и поддържани и с настоящата въззивна жалба.
В тази връзка се навеждат доводи, че не е било взето предвид
представено по делото Писмо с изх.№16-67#1 от 31.05.2022г., въз основа на
което НОИ навежда извод, че не може да се добие такова количество гъби,
каквото било декларирало дружеството.
Същите не могат да бъдат споделени, тъй като както бе посочено по-
горе, следва да се преценяват доказателствата имащи отношение към
конкретния спор, което е и реализирано от първоинстанционния съд.
Същественият момент е дали има наличие на противоречие на
17
процесния трудов договор сключен между физическото лице- С. Й. М. и „ГРГ
Експорт“ ЕООД със закона, както и налице ли е заобикаляне на закона.
Доказателства по делото, които да установяват тази хипотеза на
практика не са налице.
В тази насока, не може да се извежда основание за промяна на изводите
на районният съд, касаещи разминаване на данните от цитираното по- горе
писмо и това с дадените по делото заключения. Това е така, тъй като,
съществените данни извеждани от това заключения са констатациите, че на
практика има добив на диворастящи гъби. Съответно, безспорно е установено
от същите, че във ведомостите за работна заплата за месец май 2020г. до
месец декември 2020г. в „ГРГ Експорт“ ЕООД са начислявани работни
заплати и срещу име на работника и сумата за получаване е положен подпис
на получателя. Не е оспорено, че лицето С. Й. М. не е присъствал в тези
ведомости. Напротив, по делото са ангажирани доказателства установяващи,
че същия е работел в процесното дружество, реализирано чрез бране на гъби,
трюфели и плодове, като затова е получавал заплата. В този смисъл
неопровергани са приложените по делото доказателства, а именно: Трудов
договор, Длъжностна характеристика, Заповед за уволнение, съответно
показания на св.Л.. Последният е работил, като мениджър в „ГРГ Експорт“
ЕООД, като заявява, че С. М. е бил назначен в последното дружество на
работа, като е брал гъби и трюфели. Съответно е получавал заплата от
1000лв., което се е изплащало в брой и срещу подпис във ведомостите. На
практика не са оспорени по какъвто и да е начин тези твърдения на този
свидетел.
Твърдените във въззивната жалба противоречия касаещи посочени в нея
документи, реално не могат да бъдат основание за приемане, че горните
доказателства, възприети правилно от районния съд са опровергани.
В тази насока, няма как да се игнорират и заключенията на вещото
лице, които са в насока, че работодателят на М. е осъществявал продажби в
голям обем на диворастящи гъби и билки, като първото е посочило добитата и
реализирана продукция. Следва да се посочи, че вещото лице не е
опровергано в изводите си, че всички издадени от „ГРГ Експорт“ ЕООД
фактури са осчетоводени и включени в дневниците за продажби и справки-
декларации.
18
Констатациите в насока, че от страна на работодателят на М. са
допуснати определени нарушения, не дава основание да се, че то следва да
води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото
в случая са налице достатъчно доказателства, които да обосновават факта, че
последния е осъществявал реално трудова дейност в „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Не може да се игнорира фактът, че в случая, от представения по делото
трудов договор се съдържат всички реквизити, които той следва да съдържа.
Това определя и извода на съдът, че процесния договор не е недействителен, а
е сключен между страните с цел действително възникване на трудово
правоотношение между тях с настъпването на типичните за трудовия договор
правни последици.
Следва да се посочи, че за доказване действителността на трудовото
правоотношение е достатъчно наличието на валидно годно основание да
пораждане на правоотношение и готовността на работника/служителя да
престира работната си сила срещу заплащане.
В конкретният казус, тези предпоставки са налице и не са опровергани
на база възприетия доказателствен материал.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.74, ал.3,
във вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен на сключения между
ответниците трудов договор №94/25.05.2020г. е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на процеса, в тежест на НОИ, следва да се присъдят
направените от страна на „ГРГ Експорт“ ЕООД, разноски пред въззивната
инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Разноски са претендирани и от С. Й. М., за направени от него разноски
пред въззивната инстанция, но доказателства за това не са представени, с
оглед на което такива не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
19
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №824 от 21.07.2022г., постановено по гр.д.
№3927/2021г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с
адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а, представлявано
от Е.С.Г. директор да ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 400/четиристотин/лв.,
представляваща сторени от последния пред въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20