№ 20
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско Д.
№ 20225000500337 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260136 от 11.05.2022 г. по гр.д. № 1605/2020 г. Окръжен
съд - Пловдив е отхвърлил исковете, предявени от Д. С. С. с ЕГН -
********** и М. Н. С. с ЕГН – ********** и двамата с адрес: град П., бул.
„Ш.с.“ № 153, ет. 2, против М. С. П. с ЕГН - ********** и Б. П. П. с ЕГН –
********** и двамата с постоянен адрес: град П., ул. „М.Т.“ № 6-8, ет. 5, ап.
14, за прекратяване на правото на ползване върху следния недвижим имот:
апартамент № 14 на четвърти жилищен етаж в сградата на ул. ”М.Т.” № 6-8 в
град П., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....
по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на П., намиращ се в
сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори ... и
принадлежаща към поземлен имот ...., с предназначение на самостоятелен
обект - жилище, брой нива на обекта - 1, с площ от 70.66 квадратни метра
ведно с изба № 18, с площ от 6.46 квадратни метра и 5.24 % ид. части от
общите части на сградата и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху имота, като неоснователни. Със същото решение са
осъдени Д. С. С. и М. Н. С. да заплатят на М. С. П. и Б. П. П. сумата от 3500
1
лева-три хиляди и петстотин лева, разноски за производството по гр.Д. №
1605/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците Д. С. С.
и М. Н. С., които чрез адвокат К. В. Г., вписан в Адвокатска колегия – П. са
депозирали въззивна жалба с вх.№ 265729/30.05.2022 г. Решението се
обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се конкретни доводи
относно неплащането от ползвателите на имота на дължими данъци и такси;
за несистематично незастраховане на имота; за неподдържането му в
състоянието, в което ползвателите са го били приели, че имотът е бил с
променено състояние и увреден. Навеждат се аргументи свързани с
процесуални нарушения относно неподаването в срок на отговор на
първоначалната искова молба, както и за преклудирани възражения свързани
с основателността на предявения иск, както и преклудиране на възможност за
представяне на доказателства от другата страна, на които се е позовал
окръжният съд. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да
бъдат уважени предявените първоначални искове, претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх.№ 266656/29.06.2022 г. от
М. С. П. и Б. П. П. чрез адвокат Л. Д. П., вписан в Адвокатска колегия – П..
Считат жалбата за неоснователна, а първостепенното решение за правилно,
законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените
правила. Оспорват се твърденията във въззивната жалба относно неплащане
на дължими МДТ от ответниците; твърди се наличие на застраховане на
имота; твърди се, че същият е поддържан и не е увреждан, като се излагат
доводи. Претендирани са разноски. Към жалбата са приложени с молба да
бъдат приети Решение № 1833 от 25.05.2022 г. по гр.д. 30/21 на РС – Пловдив
и Удостоверение изх.№ СГ-81/08.04.2022 г. на Д МДТ – П..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирани лица - ищци, засяга изцяло неблагоприятно за тях
отхвърлително първоначалните искове първоинстанционно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните поддържат
позициите си в жалбата, респ. в отговора на жалбата. При предпоставките на
чл. 266, ал. 2, т. 1 и 2 от ГПК са приети и приобщени към доказателствата по
2
Д.то Решение № 1833 от 25.05.2022 г. по гр.д. 30/21 на РС – Пловдив,
Удостоверение изх.№ СГ-81/08.04.2022 г. на Д МДТ – П. и Писмо изх.№ 100-
4785 от 07.11.2022 г. на ЗАД „А.“ представени от въззиваемите, както и
Писмо от Комисията за финансов надзор с изх.№ 91-02-465 от 28.06.2022 г. и
входирана под № 81209/13.10.2022 г. искова молба пред Районен съд –
Пловдив, представени от въззивниците.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Пред Пловдивски окръжен съд (ПОС) са предявени субективно и
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 61 от
Закона за собствеността (ЗС) и чл. 108 от ЗС от ищците Д. С. и М. С. против
ответниците М. П. и Б. П. за прекратяване на правото на ползване върху
апартамент, намиращ се в град П., и за предаване владението върху същия. В
исковата молба (ИМ) се твърди от ищците, че са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО) на апартамент № 14 на четвърти
жилищен етаж в сградата на ул. ”М.Т.” № 6-8 град П., с идентификатор № ....,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори
..., с площ от 70.66 кв.м, заедно с изба № 18 с площ от 6.46 кв.м. и 5.24%
ид.части от общите части на сградата. Твърди се, че ответниците са носители
в режим на СИО на ограничено вещно право на ползване върху същия
недвижим имот, което им е признато по силата на влязло в сила решение №
11/13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1451/2017 г. по описа на ВКС.
Ответниците не били изпълнявали задълженията си като ползватели да
плащат дължимите за имота данъци и такси, не са застраховали имота и не го
поддържат в състоянието, в което са го приели, тъй като са извършили
подобрения, с които съществено са изменили вещта. Изложили са твърдения,
че за имота има непогасени данъчни задължения за предходни години.
Твърдят също в ИМ, че ответниците не са застраховали имота в полза на
собственика по рисковете пожар, умишлен пожар, вандализъм, буря,
проливен дъжд, изтичане на вода и пара, земетресение, гражданска
отговорност на имота, удар от летателно тяло или останки от него и т.н.
Поканили са ответниците да изпълняват задълженията си за заплащане на
данъците и таксите за имота, както и да застраховат имота, като са посочили
застрахователните рискове, които искат да бъдат включени в
3
застрахователната полица и са изискали ответниците да им предоставят
документи и книжа, удостоверяващи изпълнението на тези им задължения,
както и са заявили, че желаят те да премахнат извършените от тях подобрения
и жилището да се приведе в състоянието, в което се е намирало към момента
на предаването му. Искането им е да бъде постановено съдебно решение, с
което да се прекрати ограниченото вещно право на ползване на ответниците
върху процесното жилище и те да бъдат осъдени да предадат владението
върху същото на ищците. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на
ИМ от ответниците.
По Д.то безпротиворечиво е установено, че ищците са собственици на
процесното жилище, както и че по силата на влязло в сила съдебно решение е
признато, че ответниците са носители на ограничено право на ползване, видно
от представеното Решение № 11/13.07.2018 г., постановено по гр. Д. №
1451/2017 г. по описа на Върховен касационен съд (ВКС). Безспорно е между
страните, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния
апартамент. Не е спорно също, че от построяване на жилището ответниците
го владеят, като те са осъществили необходими довършителни работи, тъй
като то не е било годно за живеене. Тези обстоятелства са били предмет на
изследване в посоченото решение на ВКС.
Констатира се, че собствениците С.и са изпратили две нотариални
покани – предупреждения по смисъла на чл. 61 от ЗС до ползвателите П.и.
Първата от тях е връчена на 03.04.2019 г. на адвокат в качеството му на
пълномощник на въззиваемите, но не се намери по Д.то актуално към
посочената дата пълномощно, включващо подобно правомощие. Втората
покана е получена от ползвателите на 19.12.2019 г., като предупреждението е
свързано с неплащане на МДТ и за незастраховане на имота, както и с искане
за премахване на всички преустройства и добавки в апартамента.
Доказано е, че ответниците при ползването на жилището са го обзавели
с необходимото за едно домакинство оборудване - кухненско обзавеждане и
ел.уреди, вкл. климатици и бойлер, поставени са външни ролетни щори и
комарници на прозорците. Съгласно заключение на съдебно-техническа
експертиза (СТЕ) извършените подобрения в жилището и монтаж на ел.
уреди, външни ролетни щори и комарници не увреждат жилището, като то се
ползва по предназначение – за живеене, поддържано е в добро състояние. Не
4
се нарушава конструкцията на сградата от монтирането на бойлер, климатик,
кухненско обзавеждане - вътрешни дейности съгласно предназначението на
имота. По същият начин и закрепването на външни щори и комарници не
нарушава целостта и здравината на елементите на дограмата. Посочените
дейности са обичайни при ползването на жилище, като те го правят годно за
ползване по предназначение.
Представени са по Д.то, включително и пред настоящата инстанция
писмени доказателства за липса на задължения на ответниците за местни
данъци и такси (МДТ) пред местната община, дължими за процесното
жилище. Към 12.08.2020 г. по партидата на този имот е имало непогасени
задължения за МТД, които след отправеното предупреждение са били
погасени на същата дата.
От застрахователни полици с № ..... г. е видно, че ответниците са
застраховали процесното жилище. От застрахователната полица от 22.02.2022
г. се установява, че жилището е застраховано по всички покривани от
застрахователя застрахователни рискове по пазарната стойност на жилището,
която е установена от ВЛ и е на сума от 104600 лева.
От събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства се
установи възникнал спор между страните по повод застрахователен договор,
полица № ...., сключен на 22.02.2022 г. между Б. П. и ЗАД „А.“ с адрес на
застрахованото имущество в град П., ул. „М.Т.“ № 6-8, ет. 4, ап. 14.
Представени са становища изх.№ 91-02-465 от 26.08.2022 г. на Комисия за
финансов надзор, както и изх.№ 100-4785 от 07.11.2022 г. на ЗАД „А.“.
Спорът е относно приложението на чл. 402, ал. 2 от КЗ по отношение на
посочения застрахователен договор сключен от ползувателите без съгласие на
собствениците, а именно неговата действителност. КФН насочва към
решаване на спора по съдебен ред, а ЗАД „А.“ приема, че е налице
застрахователен интерес на ползвателите, произтичащ от задължението им по
чл. 57, ал. 4 от ЗС и че няма основания за прекратяване на договора.
Приложена е от въззивниците и внесена от тях като ищци в РС – Пловдив ИМ
с вх.№ 81209/13.10.2022 г. против ползвателите с искане за обявяване за
недействителна съгласно чл. 402, ал. 2 от КЗ на застрахователна полица № .....
При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
5
Съгласно чл. 61 от ЗС, собственикът може да иска от съда да прекрати
правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му
предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава
същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите
съществени задължения или ако съществено променя вещта. Разпоредбата
урежда санкционна последица за неизпълнението на задължения на
ползвателя. Задълженията произтичат от закона (чл. 57 и чл. 58 от ЗС), имат
облигационен характер, кредитор по тях е собственикът на вещта и определят
спецификата на съдържанието на вещното право на ползване. Ползвателят е
длъжен да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добрия
стопанин, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите на
застраховката, освен ако не е постановено или уговорено друго, както и да
съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността, за да
предотврати възможността тя да бъде придобита по давност. Производно на
принципа за забрана на неоснователното обогатяване на ползвателя е
задължението му да плаща разноските, свързани с ползването, включително
данъците и другите такси. С оглед общото му задължение да опазва и
съхранява вещта е въведена специалната разпоредба на чл. 57, ал. 4 от ЗС –
задължение на ползвателя да застрахова вещта в полза на собственика и да
плаща премиите за застраховката.
Член 235, ал. 3 от ГПК задължава съдът да вземе пред вид изпълнението
на съществените задължения на ползвателя към собственика на вещта и
когато изпълнението е извършено след предявяването на иска по чл. 61 от ЗС,
което е сторено от първоинстанционния съд.
Неоснователен е първият довод във въззивната жалба за неплащане на
задължения за данъци и такси от ползвателите на процесния имот. Видно е, че
след редовното връчване на поканата-предупреждение лично на
ползвателите, Б. П. е изпълнил това си задължение на 10.02.2020 г. за периода
2014-2020 г., а поради изпълнение на задължението на М. П. от ищецът-
въззивник Д. С., тя е възстановила дължимата сума за данъци и такси в хода
на гр.д. 20215330120030 по описа на РС – Пловдив. А след 2020 г. са налице
доказателства за редовно плащане от ползвателите на дължимите данъци и
такси, в случая местни – към Община П..
Неоснователен е вторият довод в жалбата свързан с незастраховането на
6
имота. Ползвателите добросъвестно са започнали да изпълняват това си
задължение, като след уточняване на претенциите относно застрахователните
рискове от страна на собствениците, същите са покрили претенциите видно
от актуалната застраховка на имота пред ЗАД „А.“ – покрити са всички
възможни рискове А, Б, Д, В и З в полицата „Защитен дом“, които съгласно
публичния сайт на дружеството обхващат пожар и последиците от гасенето
му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или от падащи
от тях част и предмети (А); буря, ураган, увреждане от падащи клони и
дървета, проливен дъжд, наводнение от природно бедствие, увреждане от
тежест при естествено натрупване от сняг или лед, действие на подпочвени
води, морски вълни, свличане и срутване на земни пластове, градушка, падане
на лавина (Б); вандализъм, вкл. злоумишлен пожар и злоумишлена експлозия
(В); авария на водопроводи, канализационни, отоплителни и климатични
инсталации, късо съединение и токов удар, удар от пътно превозно средство
или животно, увреждане на имущество по време на транспортирането му от
един адрес на друг със собствен или нает транспорт (Д); земетресение (З).
Застраховани са собствениците, а застраховащи са ползвателите.
Определената в полицата цена на застрахования имот е съобразена с приетата
от първоинстанционния съд обективна експертна оценка, като и това
изискване на собствениците е удовлетворено.
Ирелевантен за настоящия процес е спорът между носителите на права с
абсолютен характер спрямо процесния имот (собственици и ползватели)
относно действителността на застрахователния договор с оглед чл. 402, ал. 2
от КЗ. Уредената в общия нормативен акт КЗ недействителност е под
условие, а на по-силно основание съгласно специалната норма на чл. 57, ал. 4
от ЗС ползвателят има застрахователен интерес да сключи съответния
застрахователен договор, с което той изпълва своята част от
правоотношението си със собственика. В конкретния случай ползвателите са
удовлетворили напълно изискванията на собствениците относно
застрахователните рискове и проблем на собствениците е доколко и как да се
възползват от застраховката при настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 95 от ЗЗД именно кредиторът (собствениците в случая) изпада в
забава и става неизправна страна, когато неоправдано не приеме или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът - ползвателите не биха могли
да изпълнят задължението си по чл. 57, ал. 4 от ЗС.
7
Неоснователни са и следващите доводи във въззивната жалба –
неподдържане на имота в състоянието, в което е приет и съществено
изменение на вещта чрез извършване на подобрения. Право на ползвателите е
за използват вещта съгласно нейното предназначение съгласно чл. 56, ал. 1,
предл. I от ЗС, а предназначението на процесния апартамент е жилище. Без да
застрашават с разрушаване или значително повреждане ползвателите са
привели жилището в годен за употреба по предназначението му вид.
Довършителните дейности след грубия строеж не са разрушаващи, а
напротив – насочени към поддържане на вещта. Нито довършителните
работи, нито нормалното битово обзавеждане с покъщнина на жилището не
са довели да конструктивни изменения на имота, а са допринелни за неговото
нормално използване по предназначение.
При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че въззивниците,
в чиято тежест е, не са установили по несъмнен и категоричен начин
твърдяното противоправно поведение на въззиваемите, поради което
правилно са отхвърлени предявените от тях искове с първоинстанционното
решение и същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата страна за присъждане на разноски жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да им заплатят сумата от 2500 лева за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260136 от 11.05.2022 г. по гр.д. №
1605/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д. С. С. с ЕГН - ********** и М. Н. С. с ЕГН – ********** и
двамата с адрес: град П., бул. „Ш.с.“ № 153, ет. 2 да заплатят на М. С. П. с
ЕГН - ********** и Б. П. П. с ЕГН – ********** и двамата с постоянен адрес:
град П., ул. „М.Т.“ № 6-8, ет. 5, ап. 14 сумата от 2500-две хиляди и петстотин
лева представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
8
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9