Р Е Ш Е Н И
Е
№…86………/10.03.2020г.,гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в открито
заседание на шести февруари през две
хиляди и двадесета година,в следния състав:
Председател: Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при
секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №48 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1228 постановено на 18.09.2019г. по гр.дело № 4153 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2018г. по предявения от С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С.
с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109 от ЗС- са осъдени Г.П.Ф.
с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** *** да преместят 9 броя декоративни
храсти/ лавровишни/, засадени в имота им
на отстояние 0.50м.л. от плътната масивна оградна стена, изградена на
регулационната линия между поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР
на гр.П. и поземлен имот с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П..
Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ответниците
в първоинстанционното производство твърдят,че обжалваното решение е неправилно .Излагат
доводи за порочност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния
закон. На първо място твърдят,че е налице произнасяне плюс петитум .
Твърдението е ,че до самата ограда,без никакво отстояние на регулационната
линия между двата имота ответниците са засадили осем броя дървета сорт лавро
вишна, а съдът се е произнесъл за девет броя. На второ място, жалбоподателите
твърдят,че по несъмнен начин в процеса се доказало,че се касае за храсти ,а не
за дървета,поради което нямало нарушение на отстоянието. Освен това ,щети по
оградата имало не само там,където били насажденията,а по цялата ограда. Искането е решението да бъде отменено, а
искът да се отхвърли като неоснователен.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба,с
изложени в същия съображения за неоснователност на въззивната жалба .
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт,възраженията
на ответниците и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност,
прие за установено :
Относимите
обстоятелства са следните:
Няма
спор,че страните са собственици на два съседни имота: ищците на поземлен имот с идентификатор
55155.501.137 с площ от 344 кв.м., а ответниците –на поземлен имот с
идентификатор 55155.501.136 с площ от 262 кв.м,по КККР на град П..
В исковата молба ищците посочват,че ответниците са засадили
дървета плътно до оградата,до границата на двата имота в противоречие на
разпоредбата на чл.52 от ЗС и Наредба№7
от 22.12.2003г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.Твърдят,че в конкретния случай дървета са ниски
по смисъла на наредбата и непосредствената им близост до границата на парцелите
и честото им поливане от страна на
ответниците води до разрушаване на масивната ограда, което от своя страна им
създава пречки да упражняват правото си на собственост в пълен обем и да
ползват имота си по предназначение.Формулирано е искане : ответниците да бъдат
осъдени да преместят и съответно да
посадят насадените в техния собствен имот дръвчета , сорт лавровишня на поне
минимално позволеното от закона отстояние от регулационната граница, деляща
имотите им, с което да се преустанови разрушаването на масивната ограда.
По делото са приети две експертизи : техническа и агрономическа,от
чиито заключения се установяват следните обстоятелства: Между двата съседни имота на страните в процеса е
изградена плътна ограда,разположена изцяло в имота на ищците. Оградата е с
дължина 17.50
м.л.и височина,както следва: в имота на ищците-от към лицето с височина 2.35
м.л. и към дъното с височина до 2.53 м.л; в имота на ответниците откъм
лицето с височина 2.20м.л. и към дъното
с височина до 2.35м.л. ,т.е налице е денивелация между двата имота около 0,15-0,20
м.Вещото лице посочва,че плътната ограда е изпълнена с тухлена зидария от
плътни тухли на варов разтвор и над тях бетонова шапка, покрита с керемиди,
измазана от двете страни с варовоциментна мазилка и гипсова шпакловка,
боядисана с латекс от страна на ищците. Допълнително в основата от страна на
ответниците е изпълнена на нивото на терена циментова облицовка с височина до
0.20м.л. и дължина до 8.28м.л.Облицовка в основата е извършена и от страната на
ищците с направа на цокъл от цепен камък с дължина от 17.50м.л. и височина до
0.50м.л. Непосредствено до плътната ограда на отстояние до 0.50м.л. в имота на
ответниците са засадени 9 броя декоративни храсти, разположени по дължина от
лицето към дъното от 8.28м.л. Вещото лице посочва,че вследствие на проникнала
влага от основата към височината на
плътната ограда, от страна на ищците, са настъпили следните увреждания:
подкожушване и отделяне от тухлената зидария на положената вароциментна мазилка
със средни размери 1.50/8.28 м.л., увреждане и олюпване на част от положената
гипсова шпакловка и боя със средни размери 1.50/9.00м.л.Вещото лице обобщава,
че така констатираните увреждания са настъпили
само в тази част на оградата, пред която са засадени декоративните
храсти. Посочва,че проникване на влага по оградата се появява от абсорбиране на
същата от тухлите от основата към височината от прилежащия терен, поради
задържане на вода от кореновата система на засадените в непосредствена близост
храсти, липса на дренаж и изолация върху нея и под терена в основата.В съдебно
заседание вещото лице посочва, че в имота на ищците е изпълнена бетонова
настилка , която продължава от лицето на имота към дъното с дължина от 17.5
метра и продължава, и след участъка с лавровишни, който е 8.28м. Тази бетонова
настилка, която е с лек наклон, служи за отвеждане на водите от атмосферните
процеси , както и от капчука на къщата , така и от дъждовете, които попадат в
дворното място, като отвеждането е навън към прилежащия тротоар Вещото лице
уточнява, че оградата е изпълнена от плътен тухлен зид, вкопан в прилежащия терен,
който е т.нар основа на плътната ограда. Този плътен зид е без дренаж, а
предназначението на дренажа е да отвежда водите от атмосферните процеси далеч
от тухления зид. И от двете страни на оградата липсва дренаж.
От заключението на съдебно-агрономическа експертиза се
установява,че в имота на ответниците са засадени 9 броя декоративни растения от
рода лавровишня,която представлява вечнозелен широколистен храст с дебели,
лъскави листа и с висока декоративна стойност, на 50 см. от оградата в прав ред
и на 50 см. разстояние между тях.
При така установената фактическа обстановка ,от правна
страна съдът приема следното:
Правото на собственост е израз на пълна власт върху
конкретна вещ и гарантираната от закона възможност на титуляра на правото да
изиска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената
му вещ. Тази пълна власт на собственика, в изрично посочени хипотези може да
търпи ограничения, обусловени единствено от необходимостта от зачитане и
гарантиране упражняването и на чужди собственически права. При предявен иск по
чл.109 от ЗС във вр. с чл.52 от ЗС преценката на съда дали е налице непозволено
препятстване за упражняване собственическите правомощия е конкретна за всеки
отделен случай с оглед вида на действията, с които се препятства упражняване на
правото на собственост. Така в чл.52 от ЗС е налице хипотеза на точно определено по
своето съдържание ограничение на собствеността, чрез забрана да се посаждат
дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Ограничението е нормативно
определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за
използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено,
собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по
чл.109 от ЗС да постигне премахване на
така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали
и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване
на правата му.
Съобразявайки посочената нормативна уредба, съдебната
практика и съобразно данните по делото, правилно първоинстанционният съд е
приел,че процесните лавровишни са
декоративни храсти и като такива са извън предметния обхват на чл.52 от
ЗС ,и за тях не важат определените в
чл.94 от Наредба№7 от 22.12.2003г. отстояния за засаждането им до границите на
съседния имот . Правилно е заключил,че по отношение на този растителен вид не
съществува законово регламентирано изискване за засаждането му на определено
отстояние от имотната граница, поради което за да бъде уважена претенцията за преместването им, ищците следва да установят в какво
конкретно се състои неоснователното действие/ състояние/ и съответно с какво се
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта. Но, неправилно
първоинстанционният съд е приел ,че вследствие поливането на лавровишните от
ответниците е проникнала влага от основата към височината на оградата,
разделяща двата имота, само и единствено поради обстоятелството ,че
декоративния храст „ лавровишна“ е влаголюбиво растение, и това е именно онова
действие,което следва да се квалифицира като неоснователно.
Основателността на претенцията по чл.109 от ЗС следва
да се преценява с оглед наличието на предпоставките на посочената правна
норма.Настоящият съдебен състав приема,че при лежаща върху ищците доказателствена
тежест, същите не са доказали кумулативното наличие на предпоставките на чл.109
от ЗС, в това число: не е установено, че с действията си ответниците пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост, както и че е налице
причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и твърдението на ищците
за разрушаване на масивната им ограда. Както се посочи по-горе ,от една страна
не се установява с категоричност, че ответниците извършват неоснователни,
противоправни действия, тъй като наличието на декоративни храсти, разположени
на около 0,50 см от регулационната граница не съставляват такива, а от друга -
че това пречи на ищците да упражняват правата си на собственици в пълен обем. Неправилен
е изводът на първоинстанционният съд,че след като процесните храсти са
влаголюбиви ,то само това обстоятелство обосновава окачествяване на действията
на ответниците по поливане на храстите като противоправни. Този извод на съда е
разколебан от събраните пред него доказателства, а именно : от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява,че оградата е изградена без
бетонов пояс, а изцяло от положени в основата тухли. Вещото лице посочва,че
оградата е изградена от плътен тухлен зид- от основата- вкопан в прилежащия
терен, до височината. Вещото лице посочва,а това е и всеизвестен факт,че
тухлата абсорбира влагата,наред с изложеното вещото лице изказва
предположение,че е възможно влагата по оградата да идва от денивелацията на
двата терена и от обилните валежи,която да се просмуква от тухления зид,но
заключава ,че такова подкожушване на оградата не е установил в останалата част
на оградата, извън обхвата на посадените храсти.
Вещото
лице посочва,че влага по оградата, разяла част от мазилката от страната на ищците
е констатирана ниско до основата и в останалата й дължина, където не е положена
облицовка и тази влага се дължи на атмосферните процеси: пръскане при дъжд,
натрупан сняг и подливане от дъждобрана на шапката на оградата, т.е по несъмнен
начин се установява по делото,вкл. и от обясненията на в. лице на Ц., чието
заключение не е прието по делото, че влага е констатирана по цялото протежение
на оградата, като в частта на засадените храсти е по-голяма. Безспорно
установен е също така факта,че дренаж на оградата не е изграден.
При
така установените по безспорен начин факти,не може да се приеме,че влагата по
оградата на ищците водеща да разрушаването й е в резултат единствено от поливането
на декоративните храсти в имота на ответниците. Фактът ,дали декоративните
храсти са влаголюбиви и в каква степен не е от решаващо значение в настоящото
производство, защото ако това би било така, то и законодателят би го взел
предвид в разпоредбата на чл.52 от ЗС. Въпросът какъв храст, цвят или трева е
засаден в имота на ответниците,и дали същите са влаголюбиви не обосновава
основателност на негаторния иск само на това основание,тъй като както се посочи
по-горе от значение са конкретните обстоятелства по спора. А в конкретния казус
,по несъмнен начин се установи,че разрушенията по оградата не се дължат,или
по-скоро не изцяло от поливането на храстите в имота на ответника, а от
естеството на самата ограда. Същата е изградена без бетонов пояс,а още от
основата ,с вкопани в почвата тухли, без дренаж,което позволява да се абсорбира
влагата от тухлите от различни въздействия: дъжд,сняг, поливане на растения ,
подливане от шапката на оградата и пр. фактори.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема,че иска по чл.109 от ЗС е
недоказан. Ищците не доказаха,че с действията си ответниците им пречат да
упражняват правото си на собственост, както и че е налице причинно-следствена
връзка между поведението на ответниците и твърдението на ищците за разрушаване
на масивната им ограда.
Решението
като неправилно следва да се отмени. Искът за премахване/ преместване на лавровишни
засадени в имота на ответниците ,като неоснователен следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да се присъдят сторените от
тях разноски в размер на 500,00 лева за първата инстанция съобразно списъка за
разноски, за въззивната инстанция сумата в размер на 250,00 лева, от която
25,00 лева-държавна такса и 225,00 лева-адвокатско възнаграждение, както и в
полза на бюджета на съдебната власт-сумата в размер на 36,00 лева-разноски за
експерт.
По изложените съображения,Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1228 постановено на 18.09.2019г. по гр.дело № 4153 по описа
на Пазарджишкия районен съд за 2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С. с ЕГН ********** *** против
Г.П.Ф. с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл.109 от ЗС- за осъждане на ответниците да преместят засадените в имота им
лавровишни на минимално позволеното от
закона отстояние от регулационната линия, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Г.П.Ф.
с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 525,00
/петстотин двадесет и пет/ лева
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплатят на адв.В.С.
–ПАК сумата в размер на 225,00 /двеста двадесет и пет/ лева-представляваща
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С.
с ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на бюджета на съдебната власт сумата
в размер на 36,00 лева-разноски за експерт.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.