ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 625
гр. Бургас, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500252 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Х. И. Х. от ***, чрез процесуален представител
адв. Каров, срещу протоколно определение от 14.01.22г., постановено от Районен съд
Айтос по гр.д.№894/2021г. по описа на същия съд, с което е върната исковата молба на
ищеца. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението и да върне
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Излага твърдения за съществуване на основателна причина за неизпълнение
на указанията в срок. Излага съображения за допустимост и основателност на
предявения иск.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С искова молба, входирана в РС Айтос на 12.10.21г. ищецът Х. И. Х., чрез
процесуален представител адв. С.Каров е предявил иск с правно основание чл.2б
ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България. Твърди се, че с влязло в сила
решение, ищецът е осъдил трето на делото лице – Т. И. да му заплати определена сума,
което длъжникът не сторил, дори в рамките на изпълнителното производство, въпреки
че разполагал с имущество. Твърди, че сигнализирал Прокуратурата и било образувано
ДП №870/2015г., което било прекратено; след обжалване – върнато за ново
разследване, а в последствие – отново прекратено поради изтекла погасителна давност.
Действията/бездействията на прокуратурата по разследването продължили в неразумно
дълъг срок, което довело до нарушаване на гражданските и неимуществени права на
1
ищеца, неудовлетворяване на вземането му, срам и обида от бездействието на
длъжностните лица, душевни тревоги, стрес и притеснения. Претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5100 лева.
Представя констативен протокол по реда на чл60а и сл. ЗСВ, в който е
направен извод, че ищецът няма качеството на пострадал в досъдебното производство
и не е правоимащо лице по смисъла на чл.60а, ал.2, т.2 ЗСВ.
С Разпореждане №621/13.10.21г., исковата молба е оставена без движение,
със следните указания: ищецът, на осн. чл.127, ал.1, т.2 ГПК да заяви желаели връчване
на електронен адрес, респ. – посочване на такъв за връчване при условията на чл.38 и
чл.38а ГПК; ищецът да уточни дали предявява претенцията за имуществени вреди
срещу ответника, предвид твърденията за сторени разноски – адвокатско
възнаграждение с исканите действия от прокуратурата, респ. – да посочи размера на
този иск. На 18.10.21г., е постъпила уточняваща молба от ищеца, чрез адв.Каров, в
която е посочен електронен адрес и е направено изявление, че не е предявен иск за
имуществени вреди.
На 18.11.21г. е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на РБ,
чрез Районна прокуратура Бургас – ТП – Айтос. В него са направени възражения по
допустимостта на предявения иск, предвид това, че ищецът няма качеството на страна
в наказателното производство, вреди от действията/бездействията по което претендира.
Направени са и възражения по основателността на иска, предвид липсата на преки
вреди за ищеца от действията на прокуратурата; ако такива са налице, те са в резултат
на поведението на трето лице – длъжник на ищеца.
С Определение 553/19.11.2021г., съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок
от съобщението да конкретизира дали претенцията му се основава на претърпени
неимуществени вреди от отказа на Прокуратурата да образува наказателно
производство срещу длъжника Т.И., респ. – от непривличане на последния като
обвиняем и нереализиране на наказателна отговорност за престъпление по чл.293а НК
спрямо лицето. Указал е, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната.
Препис от определението, ведно с призовка за съдебно заседание е връчен на
ищеца на 24.11.21г. чрез адв. Каров. На 03.12.21г. е постъпила молба за отлагане на
делото, поради това, че адв. Каров е в болница. С Разпореждане №596/06.12.21г.
делото е отсрочено за 14.01.22г., като на ищеца е указано да изпълни указанията за
уточняване на исковата молба в 3-седмичен срок от съобщението. Препис от
разпореждането е връчен на 14.12.21г. Срокът е изтекъл на 04.01.22г. В съдебно
заседание на 14.01.22г. – след срока, процесуалният представител на ищеца е заявил
уточнение.
Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че
2
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на хипотезата на
чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според която
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6, §1 от Конвенцията. Правен интерес от иск за вреди има само лице от категорията
на тези, посочени в нормата – което има качество на страна в производството по
делото, за което твърди, че не е разгледано в разумен срок. В настоящия случай, в
наказателното производство, образувано срещу Т. И. – за престъпление по чл.293 НК,
ищецът Х. не е имал качеството на страна. Престъплението се намира в Глава осма -
Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица,
изпълняващи публични функции, Раздел III - Престъпления против правосъдието,
поради което обществените отношения, които то засяга са тези, във връзка с
функционирането на съдебната система и изпълнение на съдебните актове. Поради
тези съображения и Бургаският окръжен съд споделя изводите и констатациите на
Инспектората при ВСС, обективирани в констативен протокол от 31.05.2021г., че
ищецът няма качеството на пострадал, респ. – на страна в наказателното производство,
поради което няма правен интерес да предяви иск за обезвреда по реда на чл.2б
ЗОДОВ.
За пълнота на изложението, по възраженията на ищеца следва да се каже:
правен интерес от предявяване на иск по реда на ЗОДОВ би имал обвиняемият, срещу
когото делото е продължило в неразумен срок (чл.2б), респ. – по отношение на когото
наказателното производство е било прекратено (чл.2).
Освен това обстоятелството, че ищецът не е удовлетворил вземането си, не е
в пряка причинно – следствена връзка от поведението на Прокуратурата, т.к. тя не е
орган на принудително изпълнение. Дори спрямо длъжника на ищеца да бе
реализирана наказателна отговорност, това отново не би способствало за
удовлетворение на вземането му, т.к. признаването на лицето за виновно за
престъпление по чл.293а НК не би имало за резултат постъпване на средства в
патримониума на кредитора. За да удовлетвори по принудителен ред вземането си,
което длъжникът не изпълнява доброволно, ищецът е следвало да поиска от съдебния
изпълнител изпълнителни способи, чрез реализиране на които да получи принудително
изпълнение, още повече че твърди наличие на имущество в патримониума на
длъжника за периода, в който наказателното производство било висящо.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че ищецът няма правен
интерес да предяви настоящия иск. Прекратяването на производството по делото и
връщане на исковата молба е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
3
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.01.22г., постановено от
Районен съд Айтос по гр.д.№894/2021г. по описа на същия съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен касационен съд, в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4