РЕШЕНИЕ
№ 3803
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330119436 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата 300 лева – главница, дължима по Договор за кредит № ***************,
сключен в гр. П. между „Ай Ти Еф Груп” АД и ответника, вземанията по който са били
прехвърлени с Приложение № ************* към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от ************* от „Ай Ти Еф Груп“ АД на ищеца; сумата 12,94 лева -
договорна лихва за периода ************ – *************** ; сумата 52, 95 лева -
обезщетение за забава за периода ************ – *************, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
**************** до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № ***************, издадена по частно гр. дело № ************** по описа
на ПРС – ІІ бр. състав, по изложените в исковата молба и в представяни в хода на
производството по делото становища съображения. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът П. Д. Д. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен
и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Прави възражения за недействителност на клаузи от Договора, на който ищецът основава
претенциите си, за погасяване по давност на претенциите на ищеца и за прекомерност на
1
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
*****************, издадена по частно гр. дело № *************** по описа на ПРС – ***
бр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-сумата 300 лева –
главница, дължима по Договор за кредит № ***************, сключен в гр. П. между „Ай
Ти Еф Груп” АД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени с Приложение №
************* към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***********
от „Ай Ти Еф Груп“ АД на ищеца; сумата 12,94 лева - договорна лихва за периода
************** – **************; сумата 52, 95 лева - обезщетение за забава за периода
************ – **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – ************* до окончателното погасяване, както
и разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответника е подал възражение против Заповедта, до
ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и ищцовото дружество е
подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от
ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.
Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, е бил
изготвен документ, наименован Договор за кредит № **************, в който е посочено,
че се сключва в гр. П. между „Ай Ти Еф Груп” АД и ответника П. Д. Д. – но същият не е
подписан нито от посоченото в него като Кредитодател дружество, нито от посочения в него
като Кредитополучател ответник по настоящето дело, нито с ръчен мастилен, нито с
електронен подпис, а от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е доказателства, от
които да се установява, че – както твърди ищцовото дружество - ответникът е подал Заявка
за кандидатстване за кредита на уеб-страницата на Кредитора, след подаването на която
Заявка ответникът е получил ПИН код под формата на смс на посочения от него телефонен
номер, както и линк на посочената от него електронна поща, както и, че е било одобрено от
Кредитора отпускането на кредита и той е уведомил Кредитополучателя за одобрението с
изпращане на съобщение на електронната му поща и/или със смс, а също така – че след
одобряването на отпускането на кредита Кредиторът е изпратил на електронната поща на
Кредитополучателя Договора за кредит, ведно с Общите условия и Стандартния европейски
формуляр и Кредитополучателят е изпратил на Кредитора съгласие за сключване на
Договора и Общите условия към него, за да се счита Договорът за сключен.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява между «Ай Ти Еф Груп» АД и ответника действително да е
бил сключван Договор за кредит № ***************, а оттук – и от Кредитодателя по този
Договор да са били прехвърлени на ищеца реално съществуващи вземания против
ответника, съдът намира, че ответникът не дължи нито на Кредитодателя, нито на ищцовото
2
дружество като купувач на вземанията на последния, сумите, които е било разпоредено да
заплати със Заповедта за изпълнение въз основа на неподписания Договор за кредит, а оттук
– че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на пълномощника на ответницата –
адв. Е. Т., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за
производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 720 лева с ДДС (по
360 лева с ДДС за всяка едно от двете дела).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25 – Офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от *************** Ю. Х. Ю., против П. Д. Д.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. *********** № ***, вх.**, ет.**, ап.***, със съдебен адрес:
гр. П., бул. “******” № ***, адв. Е. Т., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че
той дължи на ищеца сумата 300 лева – главница, дължима по Договор за кредит №
************, сключен в гр. П. между „Ай Ти Еф Груп” АД и ответника, вземанията по
който са били прехвърлени с Приложение № ********** към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от ************* от „Ай Ти Еф Груп“ АД на ищеца;
сумата 12,94 лева - договорна лихва за периода ************** – *************; сумата 52,
95 лева - обезщетение за забава за периода ************ – ************, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
********** до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
*************, издадена по частно гр. дело № ********** по описа на ПРС – ІІ бр. състав,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Е. Б. Т., със служебен адрес:
гр. П., бул. “**********” № ***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. за производството по настоящето и по частно гр. дело № *********** по описа
на ПРС – ІІ бр. състав В РАЗМЕР ОБЩО НА 720 лева с ДДС (по 360 лева с ДДС за всяка
едно от двете дела).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ІІ бр. състав частно гр. дело
№ ***********, ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/____________
4