№ 27
гр. Тетевен, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100696 по описа за 2022 година
Производство по чл.251 от ГПК.
Депозирана е молба за тълкуване на влязло в сила решение по гр.дело №815/2007г
по описа на РС-Тетевен.
Излага се от молителя,че страни по делото, приключило с влязлото в сила Решение,
са х и МВР - Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр.
Ловеч. х е бил актуалният към този момент собственик на процесния имот, придобит на
05.08.2004Г. с Нотариален акт от № 28, том III, per. № 2014, дело № 279/2004 г. на Нотариус
с per. № 392 по регистъра на НК, от „ВОИНТЕХ" ЕООД. Поземленият имот по посочената
сделка е описан като урегулиран поземлен имот с площ от 863 кв.м., съответстващ на парцел
VII от кв.19 по плана на град Тетевен, находящ се на ул. „Иван Вазов" № 89 в Тетевен,
заедно с целия сутеренен и трети етаж от триетажната административна сграда с обща
застроена площ от 176 кв.м., работилница и по-ниските три гаражни клетки (югозападните),
изградени в същия имот. На стр. 2 от нотариалния акт е посочено, че „върху терена има
договорено право на ползване на големите гаражни клетки и първи и втори етажи в полза
на МВР със Споразумение № 664/02.07.19932., сключено между министъра на отбраната и
министъра на вътрешните работи".
Впоследствие, на 25.11.2016 г. с Нотариален акт № 71, том IV, per. № 3084, дело
383/2016 г. по описа на Нотариус с per. № 305 по регистъра на НК, х продава придобитите от
„ВОИНТЕХ" ЕООД имоти на х (по 54 идеална част за всеки от тях). Към датата на този
нотариален акт вече е налице одобрена кадастрална карта, в която тези имоти са заснети,
както следва: теренът, описан в АДС № 1394/20.11.1998г. като парцел VII от кв.19 по плана
1
на Тетевен, е заснет като поземлен имот с идентификатор 72343.500.764; сутеренният етаж
от административната сграда е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72343.500.764.1.7; третият етаж е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72343.500,764.1.6; разположената в северната част на поземления имот складова база /склад/
- работилница с гаражни клетки, е заснета и нанесена като сграда с идентификатор
72343.500,764.4.
На 21.12.2018 г., с Нотариален акт № 97, том III, per. № 3284, дело № 306/2018 г. по
описа на Нотариус с per. № 305 по регистъра на НК, Мх продава на Тх собствената си 1/2
идеална част от придобитите с горепосочения нотариален акт от 25.11.2016 г. имоти, в
резултат на което Тх става техен едноличен собственик.
След това, на 05.04.2021 г., с нотариален акт за дарение № 181, том I, per. № 829, дело
N9 74/2021 г. по описа на Нотариус № 305 по регистъра на НК, вписан в СВ - Тетевен с
вх.рег.№ 591/05.04.2021 г., акт № 148, том II, дело № 352/2021 г., партидна книга: том 2297,
стр. 2298, 42711, 42712, Тх дарява на молителя -М. Д. П. горепосочените имоти.
В следствие на описаните прехвърлителни сделки, молителят се легитимира като
едноличен собственик на следните недвижими имоти, находящи се в град Тетевен, община
Тетевен, област Ловешка, с административен адрес: ул. „Иван Вазов" № 89, а именно:
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72343.500.764 по кадастралната карта и
регистри на град Тетевен, общи н на Тетевен, Област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-
16 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот, от 20.12.2019 г., с адрес: град Тхх" № 89, с площ от 884
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
при съседни поземлени имоти с идентификатори 72343.500.7090 (улица „Иван Вазов"),
72343.500.7077 (улица „Мх"), 72343.500.763, 72343.500.766 и 72343.500.765, който имот
съгласно застроително регулационния план (ЗРП) на гр. Тетевен от 1969 г. и акт за
собственост е заснет като УПИ - парцел VII от квартал 19 и е идентичен със същия съгласно
Удостоверение с изх. № УТИД04-12-40/1/ от 11.06,2019г. на Кмета на община Тетевен;
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.764.1.7 по действащите
КККР на Тетевен, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от
20.12.2019 г., находящ се на етаж -1 в общо триетажна масивна сграда, с предназначение на
обекта по КККР: жилище, апартамент, със заснета застроена площ от 175 кв.м., брой нива на
обекта: 1, който се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
72343.500.764, с адрес на обекта по КККР: х, етаж - 1, стар идентификатор: няма, при съседи
на обекта по кадастрална схема: на същия етаж - няма, под
обекта - няма и над обекта - имот с идентификатор 72343.500.764.1.4, ведно и със
съответната на този обект идеална част от общите части на сградата, които по закон и
според обичая се явяват като такива, както и от правото на строеж за същата в описания
поземлен имот с идентификатор 72343,500.764;
2
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.764.1.6 по действащите
КККР на Тетевен, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от
20.12.2019 г., на ходя щ се на етаж 3 в общо триетажна масивна сграда, с предназначение на
обекта по КККР: жилище, апартамент, със заснета застроена площ от 161 кв.м., брой нива на
обекта: 1, в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 72343.500.764, с
адрес на обекта по КККР: х, етаж 3, стар идентификатор: 72343.500.764.1.3, при съседи по
кадастрална схема: на същия етаж - няма, под обекта - 72343.500.764.1.5 и над обекта - няма,
ведно и със съответната на този обект идеална част от общите части на сградата, които по
закон и според обичая се явяват като такива, както и от правото на строеж за същата в
описания поземлен имот с идентификатор 72343.500.764;
-Складова база, склад, на 1 етаж, с идентификатор 72343.500.764.4 по действащите
КККР на гр. Тетевен, с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 20.12.2019 г.,
разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор 72343.500.764, с адрес:
град х, стар идентификатор няма, номер по предходен план: няма, която складова база
съгласно документ за собственост представлява Работилница с гаражни клетки, с обща
застроена площ на сградата според заснемането по кадастралната карта и регистри на гр.
Тетевен от 109 кв.м., ведно с правото на строеж за същата в описания поземлен имот с
идентификатор 72343.500.764.
Макар да не е бил страна поделото, което е приключило с Решението, МВР-Областна
Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч твърди, че
Решението обвързва и следва да се изпълнява срещу молителя. В момента между него и
МВР - Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч
съществува правен спор, по който е постановено Решение № 4/17.01.2022г. по гр.д.№
353/2021г. по описа на Районен Съд Тетевен, отменено с Решение № 152/26.07.2022г. по
в.гр.д.№ 20224300500150 по описа на Окръжен Съд-Ловеч, все още не влязло в сила. По
посоченото дело са разгледани негаторен иск по чл. 109 от ЗС и иск за разпределяне
ползването на недвижим имот по чл. 32, ал. 2 от ЗС. МВР - Областна Дирекция „Пожарна
Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч са представили Решението като
доказателство за твърдени свои по права за собственост върху поземления имот по
посоченото дело от 2021-2022г.
Във връзка с гореизложеното, се явява от една страна правоприемник на х, а от друга
страна - заинтересувана страна, по отношение на която Решението намира приложение. Ако
Решението е противопоставимо на него, то същото би засегнало законни права и интереси
на молителя. Изложеното обосновава правния му интерес от изискване на тълкуване на
диспозитива на Решението.
Неяснота в диспозитива:
Диспозитивът на Решението гласи: „признава за установено по отношение на х, че
МВР - Областна Дирекция „Пожарна Безопасност и Защита на Населението" - гр. Ловеч е
собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда ..., на три големи
гаражни клетки ..., както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от
3
общите части на сградата и терена". Фразата „както и на принадлежащите по закон и
обичай идеални части от общите части на сградата и терена" е неясна, двусмислена и
създава правна несигурност. Причините за това са следните:
1. не е ясно по кой закон и обичай следва да се разпределят въпросните идеални части;
2. не е ясно защо PC Тетевен не е определил размера на въпросните идеални части
според закона и обичая, които е смятал за приложими;
3. само на база на това съдебно решение МВР - ПБЗН - гр. Ловеч не би могъл да се
впише като съсобственик на терена в публичните регистри - имотен регистър,
кадастър, местна данъчна служба и други, а ако се впише - това създава правна
несигурност за (останалите) собствениците на терена, както и за техните
правоприемници, защото те също разполагат с документ за собственост по отношение
на целия терен. Не е ясно как тази съсобственост се разпределя между въпросните
собственици и МВР - ПБЗН - гр. Ловеч;
4. не е ясно как на база на това решение местната данъчна служба ще изчисли дължимия
местен данък за съсобственост за припадащите се идеални части от терена на МВР -
ПБЗН - гр. Ловеч и на другия съсобственик, ако действително на база на Решението е
възникнала съсобственост между тях по отношение на терена. Понастоящем аз
заплащам местен данък и такса БТО за целия имот;
5. притежаваните от ответника идеални части от терена биха могли да се установят само
със споразумение (спогодба) между страните или чрез допълнителен установителен
иск между тях поради неяснотата в Решението;
6. въпросната фраза „както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от
общите части на сградата и терена" представлява техническо копиране на вписване,
извършено на ръка на неясно основание, в Акт за държавна собственост №
1394/20.11.1998г., извършено на 27.04.2004г. и гласящо „съгласно т. 6 от
споразумение № 664 от 02.07.1993г. между министъра на отбраната и министъра на
вътрешните работи към т. 9 се добавя текстът "МВР да ползува първия и втория етаж,
три големи гаражни клетки и съответните идеални части от общите части на сградата
и терена"";
7. въпросният добавен текст в Акт за държавна собственост № 1394/20.11.1998г. е също
изключително неясен по следните причини: първо защото в цитираното в него
Споразумение № 664от02.07.1993г. между министъра на отбраната и министъра на
вътрешните работи изобщо не се споменава право на ползване на терена; второ защото
правопораждащият факт, с който МВР получава правото на ползване върху първи и
втори етаж на триетажната сграда и три големи гаражни клетки, е въпросното
Споразумение № 664 от 02.07.1993г., а не вписването в АДС № 1394/20.11.1998г., т.е.
юридическият факт, който поражда правото на ползване на МВР, е споразумението, а
не АДС-то, защото съгласно трайната съдебна практика по чл. 5, ал. 3 от Закона за
държавната собственост актът за държавна собственост няма право поражда що
действие и с него се констатира само едно съществуващо правно положение, поради
4
което същият би могъл да има само констативен, но не и конститутивен характер, т.е.
с отбелязването в АДС № 1394/20.11.1998г. не би могло да се прехвърли в ползване на
МВР повече от това, което му е предоставено със Споразумение № 664 от 02.07.1993г.;
8. във вписването в АДС № 1394/20.11.1998г. липсва предлога „на" пред думата „терен";
неслучайно изразът гласи „и съответните идеални части от общите части на
сградата и терена": ако се е имало предвид действително МВР да бъде собственик на
определени идеални части от терена, то пред думата терен щеше да бъде употребен предлог
„на" или „от"; липсата на такъв предлог едноназначно показва, че всъщност МВР няма право
върху определени идеални части от поземления имот, а има право да ползва терена в
качеството си на суперфициар, т.е. само дотолкова доколкото е необходимо за ползването
на притежаваните от него самостоятелни обекти, находящи се в триетажната сграда и
дворното място.
Не би могло да се получи отговор на така поставените въпроси от мотивите на PC
Тетевен в Решението, тъй като във въпросните мотиви липсва каквото и да е произнасяне по
тези въпроси. Съдът е изложил подробно фактическата обстановка, но реално липсва правно
тълкувание и аргументация на приетия от него краен извод. Само на стр. 5, предпоследен
параграф, се посочва: „или от така нанесените промени в АДС № 1394/20.11.1998г. е видно,
че съсобствеността върху сградата и имота се запазва между МВР и „Войнтех" ЕООД
съгласно Споразумение № 664/02.07.1993г." Във втория параграф на същата страница,
обаче, PC Тетевен установява, че „имотът е включен в капитала на търговско дружество
„Войнтех" ЕООД към Министерство на отбраната - клон Плевен, на основание Заповед №
ОХ-47/22.01.1999г. на МО." Веднага на следващата страница, съдът заключава
„проследявайки хронологията на представените поделото писмени доказателства", че МВР -
ПБЗН - гр. Ловеч е собственик на горепосочените самостоятелни обекти, „ведно с
принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и
терена". В заключение, съдът пресъздава по-скоро само хронологически вещно - правната
история на сградите и терена, без да тълкува по същество документите и данните за наличие
на евентуална конкуренция на права на собственост в тях. Поради това не би могло от
мотивите на съда да се прецени как е достигнал до своя краен извод и какво е имал предвид
под „принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и
терена".
Съдебна практика:
Съгласно трайната съдебна практика, на тълкуване подлежи само диспозитивът на
влязло в сила съдебно решение, когато той е неясен. Така, съгласно Решение
№161/12.06.2019г. по в.гр.д.№133/2018г. по описа на ОС-Кюстендил: „нуждата от тълкуване
на едно съдебно решение възниква в случаите, когато е налице неяснота или двусмислие
при изразяване волята на съда в него, които неяснота или двусмислие биха могли да
породят спорове по изпълнението му, т. е. при прилагане на неговите правни последици
- да се зачете силата му на пресъдено нещо, да се проведе принудително изпълнение на
решението, да се приложат конститутивните му правни последици. На тълкуване подлежи
5
само диспозитивът на решението, когато той е неясен и поражда съмнение" (в този смисъл
Решение №161/12.06.2019г. по в.гр.д.№133/2018г. по описа на ОС- Кюстендил).
Съгласно Решение № 10220 от 05.10.2015 Г. по адм. д. № 10398/2014 Г., Ill ОТД. на
ВАС: „съобразно доктрината и установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл.
251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК подлежат неясните решения - такива, от чиито
диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на
съда по разрешения с решението правен спор. Освен това на тълкуване подлежи само и
единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо
и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора, но не
и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент,
но не и иманентна част на съдебното решение (съгл. т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. гр. дело №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС)."
Във връзка с гореизложеното МОЛИ,на основание чл. 251 от ГПК, да се даде
тълкуване на диспозитива на Решение № 163/07.04.2008г. на по гр.д.№ 815/2007г. по описа
на Районен Съд Тетевен по отношение на употребената в него фраза „както и на
принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена",
по-специално с въпросното тълкувание да се даде отговор на следните въпроси:
-Как следва да се тълкува диспозитивът на Решението: (1) че МВР - ПБЗН - гр.
Ловеч е собственик на съответните припадащи се идеални части от общите части на
сградата и на съответните припадащи се идеални части от терена (поземления имот);
или (2) че МВР - ПБЗН - гр. Ловеч е собственик на съответните припадащи се части от
общите части на сградата и че има право да ползва терена (в качеството му на
собственик/суперфициар на самостоятелни обекти - първи и втори етаж от
триетажната административна сграда и три големи гаражни клетки, ведно с
принадлежащите им идеални части от сградата);
-Според кои закон и обичай следва да се разпределят принадлежащите идеални
части от общите части на сградата?
-Ако МВР - ПБЗН - гр. Ловеч притежава идеални части от правото на
собственост върху терена, то според кои закон и обичай следва да се разпределят
принадлежащите му идеални части между него и молителя?
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.251,ал.3 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по
гражданско дело №815/2007г по описа на РС-Тетевен,по което се иска тълкуване на
постановения съдебен акт-Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Ловеч,в който се излага,че молбата е недопустима,поради това,че молителят
не е бил страна по цитираното гражданско дело,не е налице формирана неясна воля на
съда,а по същество искането е за допълване на решението,а не за тълкуването му.Допълване
на решение може да бъде инициирано в срока по чл.250 от ГПК,който срок е изтекъл.
С определение №493/21.10.2-22г съдът е оставил без разглеждане предявената молба
6
и е прекратил производството по делото.
С определение №10/04.01.2023г постановено по ч.гр.д. №554/2022г по описа на ОС-
Ловеч,първоинстанционното определение е отменено,а делото е върнато на същия състав за
произнисане по същество на искането.
От приложеното по делото Решение №163/07.04.2008г,постановено по гр.дело
№815/2007г по описа на РС-Тетевен/последното унищожено,поради изтичане на срока за
съхранение в архива на съда/,се установява,че съдът е разрешил правен спор между
праводател на молителя и Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Ловеч,като е приел следното:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на х от град Плевен ,
ЕГН********** ,че МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ОБЛАСТНА
1РЕКЦИЯ “ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО “-град
ЛОВЕЧ е Собственик на Първи и втори етаж от Триетажна Административна сграда с обща
застроена площ от 176 кв.метра ,находяща се в град Тх , построена в урегулиран Поземлен
имот с площ от 863 кв. метра .съответстващ на парцела VII в кв.19 по подробния
устройствен план на град Тетевен, Ловешка област от 1969 година ,на Три големи Гаражни
клетки построени в същия имот, както и на принадлежащите по закон и обичай идеални
части от общите части на сградата и терена.
;
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователен иск на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО"- град ОВЕЧ за прогласяване на
основание чл.26 от ЗЗД на Сделка за покупко- продажба на недвижим имот от 05.08.2004
година ,сключена с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №28 том III рег.№ 2014
дело № 279 рт 2004 година на Румяна Вутева-Нотариус с район на действие Районен съд-
град Тетевен ,вписана под рег.№ 392 в регистъра на Нотариалната камара и сделка за
поправка на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.10.2004 година ,
сключена с нот.акт за поправка на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №75 том
IV рег.№ 2862 дело № 414 от 2004 година на същия нотариус“.
От мотивите на решението се установява,че за установяване правото на собственост
на ищеца по гр.дело №815/2007г.,съдът се е позовал на доказателства,установяващи
собствеността и цитирани в решението,а именно: ПМС №72/30.04.1992г,Споразумение
№664/02.07.1993г между Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните
работи,договор за продажба от 05.08.2004г,права от който черпи праводателя на
молителя,който договор е обективиран в нотариален акт №28/2004г по описа на нотариус с
рег.№392 на НК/приложен по делото/,Акт за държавна собственост №476/28.06.1995г на
ГНС-Тетевен,Скица №213/17.05.2003г на Община-Тетевен,като от мотивите е видно,че
правата на ищеца по гр.дело №815/2007г са признати и отразени така,както същите са
отразени и в цитираните документи,установяващи собствеността му,т.е. освен отразените
обособени самостоятелни обекти на правото на собственост,ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и терена,респ.принадлежащите по закон и обичай
7
идеални части от общите части на сградата и терена.
Диспозитива на съдебния акт съответства и на петитума на предявения иск за
собственост от ищеца по гр.дело №815/2007г.,който освен установяване на правото си на
собственост върху първи и втори етаж от сградата и 3 големи гаражни клетки,е поискал
установяване правото н а собственост и на съответните идеални части от общите части на
сградата и терена,както правото е отразено в АДС №1394/20.11.1998г.
По искането за тълкуване на съдебното решение, настоящият съдебен състав намери
следното:
Трайната съдебна практика приема, че тълкуването представлява дейност по
изясняване на действителната воля на съда, в случай, че диспозитива на решението е неясен,
съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Целта на
тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно. Тълкуването следва да изхожда от
мотивите на самото решение без да се извършва нова, различна преценка на фактите и
доказателствата. Тълкуващият съд не може да цени нови доказателства или промени,
настъпили в нормативната уредба след постановяване на решението, в какъвто смисъл е
трайно застъпваното становище на ВКС. Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава
спора, като се променя ясно обективираната воля в съдебното решение. Следва да се
отбележи, че чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните
последици на влезлия в сила съдебен акт, тъй като същото не представлява средство за
даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение.
Правораздавателната власт на съда по делото се изчерпва с постановяване на решението.
С обективираното искане за тълкуване всъщност съдът приема,че молителят цели
точно това-даване на указания как да се изпълни решението по установителния
иск,респ.определяне от съда на „въпросните идеални части според закона и обичая“,които е
смятал за приложим.От мотивите на съдебното решение е видно,че съдът не е посочвал или
правил опити за изчисляване на „съответните идеални части“ от общите части на сградата и
терена,нито пък това е искал самия ищец с предявения и въведен като предмет на делото
установителен иск.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното
решение не е неясно. Волята на решаващия съд е изразена ясно и еднозначно в диспозитива
на решението и същия е съобразен изцяло цитираните в мотивите писмени доказателства и
поради това решението не се нуждае от тълкуване, с оглед на което молбата с правно
основание чл.251 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Както се изложи по-горе,на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат съдебни
решения, които са неясни от гледна точка прилагане на техните последици: зачитане силата
на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие, нещо което не е налице
в настоящия случай при наличие на ясен диспозитив относно страните и спорното право.
Самият молител е посочил начин за определяне на съответните идеални части на
ответника-споразумение/спогодба/ или чрез предявяване на установителен иск.И само за
8
пълнота следва да се отбележи,че съответните идеални части се определят по реда на чл.40
от Закона за собствеността.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. П. от град Тетевен,Лов.обл., с
основание чл.251 от ГПК,за тълкуване диспозитива на решение №
163/07.04.2008г,постановено по гражданско дело №815/2007г по описа на Районен съд-
Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред ОС-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9