РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300103257 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.439 от ГПК.
Ищците Е. Х. Д., ЕГН **********, и Р. Ф. С., ЕГН **********, двамата с
адрес ****, молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147,
ет.5, ап.14, че ищците не дължат на ответника, като погасена по давност
сумата от 63 486,75 лв. главница, произтичаща от договор за ипотечен кредит
от 18.04.2008г. и допълнително споразумение към договора от 30.11.2009г.,
останала неплатена главница след частично плащане от 06.03.2014г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 07.03.2014г. до
окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6394/ 2013г. по описа на РС – ***.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците на
18.04.2008г., в качеството си на кредитополучатели, сключили договор за
ипотечен кредит с ***, във връзка с което в полза на банката е издадена
Заповед за изпълнение № 3917/ 15.04.2013г. и изпълнителен лист от
16.04.2013г., против ищците и трето лице Ф.Х.К., които са осъдени солидарно
да заплатят следните суми: 66 503,69 лв., главница, произтичаща от договор
за ипотечен кредит от 18.04.2008 г. и допълнително споразумение към
договора от 30.11.2009 г., ведно със законната лихва от 12.04.2013 г. до
1
окончателното изплащане на вземането; 782,30 лв., заемни такси; 10 242,65
лв., договорна лихва за периода от 15.09.2011 г. до 11.04.2013 г.; 8 451,61 лв.,
санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 г. до 11.04.2013 г.; 1 719,60
лв., разноски по делото за държавна такса; 1309,80 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Твърдят, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 893/ 2013г. по описа на ЧСИ Д.М., рег. № ***, район на
действие ОС – Пловдив. Твърдят, че на 30.07.2013г. по изпълнителното дело е
наложена възбрана на собствен на ищците недвижим имот, подробно описан
в исковата молба, който имот е продаден на публична продан, насрочена за
периода 06.11.2013г. – 06.12.2013г. Постановлението за възлагане на имота е
от 24.02.2014г., внесена е цената от купувача в размер на 36 121 лв., с която
сума са частично погасени задълженията на ищците, като са погасени
разноските по изпълнението, лихвите и на част от главницата, в резултат на
което към 06.03.2014г. непогасената главница е в размер на 63 486,75 лв.
Твърдят, че на 09.03.2015г. по делото като взискател е конституиран
ответникът, на основание сключен договор за цесия, за което ищците не са
уведомени. Твърдят, че на 15.09.2016г. е постъпила молба от взискателя за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищците, като към този
момент само ищецът е бил в трудово правоотношение, поради което само на
него е наложен запор, но суми не са постъпвали по изпълнителното дело
поради несеквестируемост на получаваните средства. На 26.03.2018г. е
направено ново искане от взискателя за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищцата, на 04.04.2018г. с разпореждане на съдебния
изпълнител е наложен запор върху трудовото възнаграждение, но в
следващия месец ищцата е прекратила трудовото си
правоотношение.Твърдят, че изпълнителното производството е прекратено по
отношение на тях с разпореждане на съдебния изпълнител от 24.11.2020г., по
искане на взискателя на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърдят, че
изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона поради настъпила
перемпция, считано от 28.02.2016г., когато са изтекли две години от
последното валидно изпълнително действие против тях. Мотивират правен
интерес от водене на настоящото производство с оглед на това, че макар и
изпълнителното дело да е перемирано, ответникът има възможност да
образува ново изпълнително дело срещу ищците.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба искът се оспорва като недопустим
поради липса на правен интерес, с искане производството да бъде прекратено.
На следващо място оспорва иска като неоснователен, като се твърди, че
след 26.06.2015г. не е налице период от над пет години, който да доведе до
изтичане на погасителната давност, тъй като този период е прекъсван с
депозирани от взискателя молби с искания за извършване на принудителни
действия. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва следните
2
факти: че между ищците, Ф.К. и *** е сключен на 18.04.2008г. договор за
ипотечен кредит; че поради преустановяване на плащанията по договора
банката се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на издадена в нейна
полза заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и е образувала
изпълнително дело № 893/ 2013г. по описа на ЧСИ Д.М.; че между ответното
дружество и *** на 17.12.2014г. е сключен договор за цесия за прехвърляне на
вземанията, произтичащи от сключения договор за ипотечен кредит.
Ответникът не оспорва, че по изпълнителното дело са извършени следните
действия: На 29.07.2013 г. е депозирана молба за образуване на
изпълнителното дело с инкорпорирано в същата искане за публична продан
на ипотекирания по кредита недвижим имот, собственост на ищците в
настоящото производство и длъжниците по изпълнителното такова; На
30.07.2013 г. е вписана възбрана върху посочения от взискателя имот; На
06.08.2013 е извършен опис на недвижимия имот, обект на принудителното
изпълнение; На 13.12.2013 г. е издадено от съдбния изпълнител
постановление за възлагане на продадения недвижим имот; На 28.02.2014 г. -
е извършен въвод във владение на купувача на проданта; На 09.03.2015 г.
„Макроадванс“ АД депозира молба при съдебния изпълнител за
конституирането му като взискател по делото с оглед осъществената цесия;
На 15.09.2016 г. е депозирана от взискателя по делото молба с инкорпорирано
искане за налагане на запор върху установеното трудово възнаграждение; На
15.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано
от Р.С.; На 26.03.2018 г. е депозирана от взискателя по делото молба с
инкорпорирано искане за налагане на запор върху установеното трудово
възнаграждение; На 19.11.2020 г. взискателят с писмена молба по делото е
поискал същото да бъде прекратено поради констатирани предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими, като съображения за това, във връзка
с повдигнато с отговора на исковата молба възражение от ответника, съдът е
изложил в Определение № 809, постановено в закрито заседание, проведено
на 29.03.2022г.
По основателността на исковете.
Не е спорно между страните, като това се установява и от приетите като
писмени доказателства материали по изпълнително дело № 20138280400893
по описа на ЧСИ Д.М., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд –
3
Пловдив, че срещу ищците, в качеството им на длъжниците, в полза на *** е
издадена заповед № 3917/ 15.05.2013г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, по ч.гр.д. № 6394/ 2013г. по описа на Районен съд –
***, и изпълнителен лист въз основа на заповедта от 16.04.2013г., съгласно
които ищците и трето лице Ф.Х.К., са осъдени солидарно да заплатят
следните суми: 66 503,69 лв. (шестдесет и шест хиляди петстотин и три лева и
шестдесет и девет стотинки) - главница, произтичаща от договор за ипотечен
кредит от 18.04.2008 г. и допълнително споразумение към договора от
30.11.2009 г., ведно със законната лихва от 12.04.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането; 782,30 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и
тридесет стотинки) - заемни такси; 10 242,65 лв. (десет хиляди двеста
четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) договорна лихва за
периода от 15.09.2011 г. до 11.04.2013 г.; 8 451,61 лв. (осем хиляди
четиристотин петдесет и един лев и шестдесет и една стотинки) -
санкционираща лихва за периода от 03.01.2012 г. до 11.04.2013 г.; 1 719,60 лв.
(хиляда седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки) - разноски по
делото за държавна такса; 1309,80 лв. (хиляда триста и девет лева и осемдесет
стотинки) - юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че изпълнително
дело срещу ищците е образувано на 29.07.2013г., по молба на взискателя, като
с молбата е поискано да се извърши опис на собствен на ищците имот,
ипотекиран в полза на банката. Установява се, че до ищците са изпратени
покани за доброволно изпълнение, с приложен към тях подлежащия на
принудително изпълнение акт, като ищецът Р.С. е редовно уведомен на
02.08.2013г., а ищцата Е.Д. - на 05.08.2013г. Не се твърди от страните, като
не се и установява от събраните по делото писмени доказателства, ищците са
подали възражения срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от
ГПК. Страните не спорят, като това се установява и от данните по
изпълнителното дело, че на 30.07.2013 г. е вписана възбрана върху посочения
от взискателя имот, на 06.08.2013 е извършен опис на недвижимия имот,
обект на принудителното изпълнение, проведена е публична продан (от
06.11.2013г. до 06.12.2013г.) и на 13.12.2013 г. е издадено от съдебния
изпълнител постановление за възлагане на продадения недвижим имот,
продажната цена е внесена и на 24.02.2014г. е извършено разпределение, на
28.02.2014 г. е извършен въвод във владение на купувача на проданта.
Установява се, че въз основа на молба, подадена от ответника на
4
09.03.2015г. по изпълнителното дело, същият е конституиран като взискател,
на основание договор за цесия за процесното вземане, сключен на
17.12.2014г. с първоначалния взискател ***. Между страните не е спорно, че
ответникът е придобил процесното вземане на основание сключен договор за
цесия, с оглед на което е налице процесуална и материално правна пасивна
легитимация по отношение на ответното дружество, както и че договорът за
цесия е произвел действие по отношение на ищците, доколкото същите са
уведомени за сключената цесия. Ответникът не оспорва, че е придобил
вземането на основание договор за цесия, който прилага с отговора на
исковата молба, както и пълномощно, по силата на което е упълномощен от
предишния кредитор *** да уведоми от името на банката длъжниците. С
отговор на исковата молба са приложени уведомления до ищците за
извършената цесия, които не са получени от тях, но в о.с.з. от 16.05.2022г.
пълномощникът на ищците заявява, че тъй като уведомленията са приложени
към отговора на исковата молба, признава факта на съобщаване на цесията.
Установява се от данните по изпълнителното дело, че с молба от
15.09.2016г. взискателят – ответното дружество, е направил искане за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца Р.С., като актът на
съдебния изпълнител за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца е от 03.10.2016г., а запорното съобщение е връчено на 10.10.2016г.
Установява се, че на 26.03.2018г. ответникът е подал молба по
изпълнителното дело с искане на ищцата Е.Д. да бъде наложен запор на
трудовото възнаграждение, като запорното съобщение е получено на
11.04.2018г.
Между страните не е спорно, като се установява и от данните по
изпълнителното дело, че същото е прекратено по отношение на ищците с
постановление на съдебния изпълнител от 27.11.2020г. поради това, че
повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия по отношение на тях.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
5
изпълнителното основание, в настоящия случай - факти и обстоятелства,
настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. За да се уважи
иска по чл.439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи,че след
издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение,
в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили
твърдените правопораждащи, правопрекъсващи или правоизключващи факти.
В настоящия случай, с оглед на твърденията, на които се основава исковата
молба, ищците следва да установят, че след влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение са настъпили предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявените искове са основани на твърденията, че ищците не дължат
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност.
Приложима е общата пеггодишна давност по отношение на всички
оспорени вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото
вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет
години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК има всички последици на съдебно решение -
установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и
субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл
е установената съдебна практика. С решение № 3/ 04.02.2022г., гр. дело №
1722/ 2021г., ІV г.о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се
прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичане на срока по чл.414, ал.2 от
ГПК.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
6
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. т.д. № 2/
2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, а ППВС № 3/ 1980г. е обявено за
изгубило сила. В мотивите към т.10 на тълкувателното решение е посочено,
че давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява по чл.433, ал.1, 8 от ГПК и
прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
последното предприето по време валидно изпълнително действие.
С решение № 37/ 24.02.2021г.,гр. д. № 1747/ 2020г., ІV г.о на ВКС, е
прието, че перемпцията е без правно значение за давността, общото между
перемпцията и погасителната давност е, че едни и същи факти могат да имат
значение и за двете, но са различни правните институти, като перемпцията не
изключва принудително изпълнение, а давността го изключва, но съдебният
изпълнител не може да я зачете. С цитираното решение е прието, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията
7
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания
нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново- отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не, във всички случаи съдебният изпълнител е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Приетото с Решение № 37/
24.02.2021г.,гр. д. № 1747/ 2020г., ІV г.о на ВКС, е възприето и в Решение №
3/ 04.02.2022г., гр.д. № 1722/ 2021г., ІV г.о. на ВКС.
С решение № 257/ 30.04.2020г., гр.д. № 694/ 2019г., ІІІ г.о. на ВКС е
прието, че последиците при перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са от
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва във всички
случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение
и то независимо от по- натъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни и безрезултатни), с които е прекъсната
давността за изпълняемото право. Този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните
действия има значение за процеса на принудително изпълнение, но няма
ефект върху материалните права на страните. Погасителната давност е
институт на материалното право. Приема се, че тъй като перемирането и
погасителната давност са различни правни институти (перемирането е
институт на процесуалното право и не изключва принудителното изпълнение,
а погасителната давност е институт на материалното право, като именно тя
изключва принудителното изпълнение), перемирането няма правно значение
за погасителната давност за изпълняемото право.
В настоящия случай, за погасителната давност за изпълняемото
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, са релевантни
следните факти: дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
отношение на ищците е започнала да тече нова погасителна давност, откога е
започнала да тече, прекъсвана ли е съгласно чл.116 от ЗЗД и изтекла ли е
новата погасителна давност към момента на подаване на исковата молба, с
която се оспорва изпълнението на вземането.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила за ищеца на
17.08.2013г., а за ищцата – на 20.08.2013г., тъй като в срока по чл.414, ал.2 от
ГПК, изтекъл за ищеца на 16.08.2013г., а за ищцата – на 19.08.2013г.,
възражения не са подадени. От датата на влизане в сила на заповедта е
започнала да тече петгодишната давност по отношение на вземането. Нова
погасителна давност за изпълняемото вземане е започнала да тече след
влизане на заповедта за изпълнение в сила по отношение на ищеца на
8
17.08.2013г. и по отношение на ищцата на 20.08.2013г., като новата давност е
петгодишна, включително по отношение на вземането за лихви, тъй като
изпълняемото право е установено с влязла в сила заповед за изпълнение,
която е приравнена по последици на чл.117, ал.2 от ЗЗД на влязло в сила
решение, а новата давност би могла да се прекъсне на основанията,
предвидени в разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Следващото действие, което
прекъсва погасителната давност по отношение на ищеца е налагането на
запор на трудовото му възнаграждение, като молба с искане на за прилагане
на този конкретен изпълнителен способ е подадена на 15.09.2016г, а
запорното съобщение е получено на 10.10.2016г. Към този момент
петгодишната давност не е изтекла. По отношение на ищцата давността е
прекъсната с подаване на молба от взискателя на 26.03.2018г. за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на ищцата, към който момент
петгодишната давност не е изтекла и от която дата започва да тече нова
погасителна давност.
Настоящият съдебен състав напълно споделя цитираната по- горе в
решението съдебна практика, съгласно която перемирането на
изпълнителното производство няма правно значение за погасителната
давност за изпълняемото право, по съображенията, изложени в мотивите на
цитираните решения на ВКС. С оглед на това, са неотносими възраженията на
ищците, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона,
поради което постъпилите след тази дата искания за предприемане на
изпълнителни способи са без правен ефект.
Исковата молба е депозирана в съда на 16.12.2021г. Към тази дата
давността по отношение на ищцата не е изтекла, тъй като от 26.03.2018г. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЗД прекъсването и спирането
на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници. Предвид на това прекъсването на давността по
отношение на ищцата обаче не прекъсва давността по отношение на ищеца.
Последното извършено от взискателя действие, което прекъсва давността по
отношение на ищеца е подаване на молбата за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, което е от 15.09.2016г. При това
положение, съобразявайки включително спиране течението на давностните
срокове по време на обявеното извънредно положение през 2020г., то към
датата на подаване на исковата молба вземането на ответното дружество по
отношение на ищеца е погасено по давност.
В частта по разноските.
С оглед неоснователност на предявения иск от ищцата, на същата не
9
следва да се присъждат разноски.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2730 лв. с вкл. ДДС. От представения договор за
правна помощ и съдействие се установява, че двамата ищци са договорили
правна помощ и съдействие, за което са заплатили общо сумата от 5460 лв. с
ДДС. По делото са представени доказателства за заплатено възнаграждение
по банков път.
С оглед неоснователност на иска на ищцата, същата следва да заплати
на ответното дружество разноски в размер на 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2539,47 лв.,
държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.
Ф. С., ЕГН **********, с адрес ****, не дължи на „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“
№ 147, ет.5, ап.14, сумата от 63 486,75 лв. главница, произтичаща от договор
за ипотечен кредит от 18.04.2008г. и допълнително споразумение към
договора от 30.11.2009г., останала неплатена главница след частично
плащане от 06.03.2014г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 07.03.2014г. до окончателното плащане, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6394/ 2013г. по описа на Районен съд – ***,
поради изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Е. Х. Д., ЕГН
**********, с адрес ****, против „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5,
ап.14, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника, сумата
от 63 486,75 лв. главница, произтичаща от договор за ипотечен кредит от
18.04.2008г. и допълнително споразумение към договора от 30.11.2009г.,
10
останала неплатена главница след частично плащане от 06.03.2014г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 07.03.2014г. до
окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6394/ 2013г. по описа на Районен съд – ***, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, да заплати на
Р. Ф. С., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 2730 лв. /две хиляди
седемстотин и тридесет лева/, разноски за производството по гр. дело №
3257/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Е. Х. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/, разноски за производството по гр. дело № 3257/ 2021г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив,
държавна такса в размер на 2539,47 лв. /две хиляди петстотин тридесет и
девет лева и четиридесет и седем стотинки/ за производството по гр. дело
№ 3257/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11