Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 296 Година 2016, 28.06 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд………………..…..…..…
граждански състав .………………………
На петнадесети юни……..………..……....…........…
Година две хиляди и шестнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Р. Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни
заседатели: ..………………………………….
Секретар ……………………Жана Кметска.……......…..……………..……………………..………
Прокурор ………………………………………………….………..………..…………………………..
като разгледа докладваното от
………...…………….Р. Калиманова……………..……………
търговско дело номер …………… 294.…………
по описа за …… 2015....... година.
Производството по делото е с правно
основание чл.694 ал.1 от Търговския закон.
Образувано
е по повод исковите претенции на Д.М.Б., гражданин на Ирландия чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец“,
пл.“Славейков“№7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „Добринище ски“ ЕАД - в
несъстоятелност със седалище град Поморие и адрес на управление ул. “Чайка“№1
за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи
на ищеца сумата от 47941.22 лева, представляваща лихва за периода от 28.11.2013
година до 12.02.2015 година /датата на предявяване на вземането/ за забавено изпълнение на задължението за плащане на сумата от 199183.43
евро съгласно сключено тристранно споразумение между „Добринище
ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ЕООД и Д.М.Б., както и лихва
от 13.02.2015 година до окончателното плащане на задължението, които вземания
са били предявени от ищеца в производството по несъстоятелност на ответника, за
което е образувано търговско дело №293/2014 година по описа на Бургаския
окръжен съд, но не са били включени в одобрения от съда списък по чл.688 ал.1
от Търговския закон. Претендират се от ищцовата страна и направените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Ответникът
по делото - търговското дружество в несъстоятелност чрез процесуалния си
представител оспорва така предявените против него искови претенции по основание
и размер и моли същите като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.
Също ангажира доказателства в подкрепа на направените оспорвания и въведени
възражения.
Конституираното
в производството по делото като трето лице-помагач „Инерт билд“ООД чрез
пълномощниците си също изразява становище за неоснователност на исковете и моли
като такива същите да бъдат отхвърлени. Също сочи доказателства в подкрепа на
наведените от него твърдения.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните и представени
по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите и
изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
Както е посочил съда и в постановеното по делото
определение по чл.374 от ГПК, препис от което е било изпратено на страните, исковата
претенция, по повод на която е образувано настоящото производство с правно
основание чл.694 от Търговския закон е предявена от активно легитимирано за
това лице - кредитор, чието възражение против неприетото от синдика негово
вземане е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Исковата молба е
изпратена по куриер на 05.06.2015 година и съответно постъпила в съда на 08.06.2015 година, а
определението на съда за одобряване на списъка по чл.692 ал.4 от Търговския
закон е обявено в търговския регистър на 29.05.2015 година, т.е. искът е
предявен в преклузивния 7-дневен срок по чл.694 ал.1 от Търговския закон,
поради което и е допустим. В тази връзка следва да се отбележи допълнително, че
предпоставките за надлежното упражняване от кредитор на правото на иск по
чл.694 ал.1 от Търговския закон, са: да е налице предявено от кредитор вземане
пред синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да е депозирал в срока по
чл.690 ал.1 от Търговския закон възражение срещу неприемане на вземането, съдът
да се е произнесъл с определение по чл.692 от цитирания нормативен акт.
Съдебната практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл.690 ал.1 от
Търговския закон е положителна процесуална предпоставка за предявяването на
иска по чл.694 ал.1 от същия, че пропускането на посочените в закона срокове
или процедура на предявяване и оспорване на вземането преклудира възможността
да се предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на вземането и че
без надлежно да е упражнено правото на възражение по чл.690 ал.1 от Търговския
закон, е недопустим иск по чл.694 ал.1 от посочения по-горе закон, ищец по
който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно са предявили
възраженията си срещу неприето, съответно прието вземане. В конкретния случай,
по горните доводи, всички положителни процесуални предпоставки са налице,
поради което не съществува пречка предявения иск да бъде разгледан по същество.
Установява се от събраните по делото
доказателства, а и това не е спорно между страните, че с решение №352 от 06.11.2014 година, постановено по търговско дело
№293/2014 по описа на Бургаския окръжен съд е открито производството по
несъстоятелност по отношение на ответника. Същото е било вписано във водения от
Агенция по вписванията търговски регистър на 12.11.2014 година.
С молба с вх. №21660/19.12.2014 година в
законоустановения срок ищецът Д.М.Б. е предявил вземането си срещу „Добринище
ски“ЕАД и по-специално това за сумата от 199183.43 евро, съгласно сключено
тристранно споразумение между последното, „Ахелой Резидънс“ЕООД и него. В
списъка, изготвен от синдика в срока по чл.685 от Търговския закон това вземане
не е било прието. С оглед на това на 19.03.2015 година той е депозирал писмено
възражение, с което оспорил съставените от синдика списъци на предявените
неприети вземания и отправил искане същото да бъде прието в пълен размер. В
резултат на проведеното производство по така депозираното възражение срещу
списъците по реда на чл.690 ал.1 от Търговския закон, с определение № 574 от
08.05.2015 година по търговско дело №293/2014 година по описа на Бургаски
окръжен съд вземането на ищеца е било изцяло включено в списъка на предявените
приети вземания.
В установения в чл.688 от Търговския закон срок на
12.02.2015 година с молба с вх.№ 2908/16.02.2015 година ищецът предявил и
вземанията си срещу „Добринище ски“ЕАД за лихва в размер на 47941.22 лева за
периода от 28.11.2013 година /крайната дата за плащане на задължението, според
твърденията по искова молба/ до 12.02.2015 година /датата на предявяване на
вземането/ във връзка със забавата
плащането на посочената по-горе сума съгласно сключено тристранно
споразумение между „Добринище ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ЕООД и Д.М.Б., както и
това за лихва от 13.02.2015 година до окончателното плащане на задължението,
която дата ще подлежи на изчисление от синдика към момента на изплащане на
задължението.
В списъка, изготвен от синдика в срока по чл.688 от
Търговския закон, тези негови вземания не са били приети. На 07.04.2015 година
с писмено възражение ищецът е изразил становище пред съда и синдика за приемане
на вземанията му в пълен размер като акцесорни такива на приетото му вече
вземане в срока по чл.685 от Търговския закон. С възражение с вх.№ 6634 от
09.04.2015 година в срока по чл.690 ал.1 от Търговския закон ищецът оспорил
списъка на неприетите от синдика вземания в срока по чл.688 от Търговскя закон.
В резултат на това оспорване и проведеното производство съдът е постановил
определение №650 от 28.05.2015 година по търговско дело №
293/2014 година по описа на Бургаски окръжен съд, обявено на 28.05.2015 година
в търговския регистър, с което вземането му е било изцяло изключено. Мотивите на съда за неприемането на процесното вземане са, че с оглед
характера му то е било предявено след изтичане на установения в чл.688 ал.1 във
връзка с чл.685 от Търговския закон тримесечен срок от датата на вписване в търговския
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради
което и като предявено след срока и не следва да бъде прието съгласно чл.688
ал.1 изр.2-ро от Търговския закон.
При съобразяване на така казаното
по-горе, следва да се приеме, че главното вземане на ищеца е безспорно между
страните в производството, поради което и е недопустимо да бъдат поставяни,
разглеждани и обсъждани доводи и възражения във връзка с неговото съществуване.
Това е така, тъй като след откриване на производството по несъстоятелност
установяването на вземането е възможно и допустимо само в рамките на
производството по реда за предявяване на вземането в сроковете по чл.685, чл.688 и чл.639 от
Търговския закон, респективно по реда на чл.692 във връзка с чл.694 от
Търговския закон. В случай, че бъде включено в одобрения от съда списък
на приетите вземания, с изключение на случаите по чл.694
ал.1 от цитирания по-горе нормативен акт, вземането се
счита за прието по смисъла на чл.693 от
Търговския закон. Приемането на вземането при условията на чл.693 от Търговския закон наподобява
ефекта на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за уважаване на съответен
предявен иск за същото, като създава безспорност в отношенията между длъжника и
кредитора /и другите кредитори на несъстоятелността/ относно съществуването на
вземането и правото на кредитора на принудително удовлетворение в
производството по несъстоятелност, съобразно поредността по чл.722 от
Търговския закон /така и в определение №463 от 7.08.2015 година на ВКС по
частно търг. дело №1207/2015 година, II т. о./.
Ищецът основава процесното вземане за
лихва на това, че в края на октомври 2010 година между
него, ответника и „Ахелой Резидънс“ЕООД е било подписано тристранно
споразумение. Със същото е постигнато споразумение между тях „Добринище ски“ЕАД
да замести частично в дълг „Ахелой Резидънс“ЕООД, а именно за сумата от
199183.43 евро, както и че ответното дружество дължи на ищеца връщане на заем
от 199183.43 евро, платими в срок от три години от датата на подписването му. Тъй като крайният срок за връщане на заема от „Добринище
ски“ ЕАД, предвиден в чл.5 от сключеното тристранно споразумение е изтекъл в
края на октомври 2013 година, на 19.11.2013 година ищецът изпратил покана до
ответника, с искане за връщане на дължимата, съгласно споразумението сума в
размер на 199183.43 евро, като му предоставил едноседмичен срок да преведе
същата по посочена от него банкова сметка. ***пълномощен представител на
дружеството на 20.11.2013 година. Отговор от страна на длъжника не последвал.
До настоящия момент същият не е изпълнил задълженията си спрямо ищеца съгласно
горецитираното тристранно споразумение за връщане на сумата от 199183.43 евро. Освен вземане за
посочената по-горе сума, ищецът има към ответника вземане и за законна лихва за
забава в размер на 47941.22 лева, ведно със дължима законна лихва за забава на
плащането считано от 13.02.2015 година до окончателното плащане на
задължението.
Ответната по делото страна е оспорила въведените от ищеца
твърдения, като в процеса е въвела на първо място довод за това, че процесното
вземане е предявено след законния срок, посочен в чл.688 ал.1 от Търговския
закон. Видно от товарителницата, писмото с молбата за предявяване на вземанията
е било изпратено на 13.02.2015 година. Крайният срок, в който е следвало да се
предявят всички вземания в производството по несъстоятелност е 12.02.2015
година. В случая, по горните доводи, предявяването е след срока, поради което
приемането на същото е недопустимо. Товарителницата е единствения документ, от
който съгласно съдебната практика може да се установи датата на изпращане на
пратката за съда; всички останали документи са ирелевантни.
Изтъква на следващо място, че претенцията на ищеца
представлява акцесорно вземане за лихви, произтичащо от вземане основано на
представено тристранно споразумение без дата, изготвено на база други договори,
които не са представени с исковата молба. Тази претенция е неоснователна, тъй
като „Добринище ски“ЕАД не е било поканено да плати главницата по задължението.
Поканата, с която се твърди от ищеца да е било отправено искане за изпълнение
на задължението е била получена от „адв. П. Н.“. Към датата, на която ищецът твърди да е
изпратил същата, съответно ответникът да я е получил, последният е имал
назначен, като обезпечителна мярка, временен синдик с правомощията по чл.635 от
Търговския закон, без чието предварително съгласие не биха могли да се
извършват правни сделки. Упълномощаването по съществото си е едностранна правна
сделка, т.е. ограничението по чл.635 от Търговския закон следва да важи и за
предоставяне на пълномощно. Към исковата молба не е представено доказателство,
че синдикът е дал предварително съгласие за упълномощаване на адвокат П.Н. да
извършва подобни действия или за сключване на договор с нея. Дори и да е давано
такова пълномощно и/или договор с този адвокат от представляващия към онзи
момент дружеството длъжник, поради обстоятелството, че временният синдик не е
дал предварително съгласие за тези едностранна сделка и/или договор /двустранна
сделка/, то те не са произвели действие по отношение на останалите кредитори в
производството.
Твърди се, освен това, че липсват доказателства за
определяне на размера на лихвите, а и периода, за който същите се претендират,
обхваща такъв и след откриване на производството по несъстоятелност -
12.11.2014 година до 12.02.2015 година. Вземанията за законна лихва до
решението за откриване на производството и законната лихва върху необезпечено
вземане след откриване на производството се предявяват и удовлетворяват по
различен ред. Това е така по аргумент на чл.616 ал.2 т.1 и чл.722 ал.1 т.9 от
Търговския закон.
При съобразяване на наведените от ищеца в исковата му
молба доводи, въведените от ответника възражения и след преценка на събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира на първо място, че процесното вземане
е предявено в срока, посочен в чл.688 от Търговския закон. Разпоредбата на чл.62
ал.2 от ГПК установява правилото, че срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. На основание чл.18 от Закона за пощенските услуги правилото се
отнася и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. В конкретния случай се установява, че молбата, съдържаща
писменото предявяване на вземането на ищеца е била изпратена чрез
куриер на 12.02.2015 година, т.е. в законоустановения тримесечен срок. В тази
насока съдът кредитира представената по делото разписка за прием на пратки,
издадена от „Еконт експрес“ООД, от която е видно, че куриер от състава на същото
е приел на посочената дата пратка от пълномощника на ищеца, която пратка е
описана като молба за предявяване вземанията на последния за лихви по
настоящото дело. Пратката е била оформена с товарителница №*********, а
посочената по-горе разписка за нейното предаване на куриер е издадена на
12.02.2015 година, в 23.36 часа. При това положение следва да се приеме, че
вземането на ищеца е било надлежно предявено в последния ден на указания в
закона тримесечен срок. Необходимо е да се допълни, че независимо от предоставената
за това възможност ответната страна и третото лице-помагач не са ангажирали по
делото доказателства за твърдението им, че преклузивният законов срок в случая
не е бил спазен.
Както бе посочено по-горе и по там изложените доводи,
вземането на ищеца за главница е безспорно по делото. Съобразно постигнатите
договорености, същото е следвало да му бъде платено от ответника в срок от три
години от датата на подписване на тристранното споразумение. Същите са намерили
изражение в чл.5 от тристранното споразумение и анекса към него от 25.11.2013
година. В последният изрично е записано, че тристранното споразумение е
сключено през месец април 2010 година, като предвидения в него тригодишен краен
срок е изтекъл на 30.04.2013 година. Тези клаузи в писмените съглашения между
страните налагат извода, че главницата подлежи на връщане в тригодишен срок от
сключването на споразумението, т.е. до 30.04.2013 година, през което време
лихви не се дължат. След настъпването на този падеж, считано от 01.05.2013
година за неизпълнение на задължението да бъде платен главния дълг се следва
обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата. С оглед на това
без значение е факта дали ищецът е изпратил покана до ответника с искане да
изпълни задължението си и върне дадената му в заем сума, както и дали тази покана
е била връчена на длъжника надлежно. Това е така, тъй като правилото на чл.84
ал.2 от ЗЗД намира приложение само при безсрочни задължения, при които за
поставяне на длъжника в забава е необходимо изпращането на покана до него,
съдържаща искане за изпълнение в определен срок. При наличие на установен от
страните в сключено между тях споразумение конкретен срок за изпълнение,
изпращането на такава покана е безпредметно, тъй като изначално установения
срок кани длъжника.
За процесния период от време от 28.11.2013 година до 06.11.2014
година /датата на откриване на производството по несъстоятелност/ размерът на
лихвата, определен в съответствие с действащите в тази насока законови
разпоредби възлиза на сумата от 19484.57 евро, равностойни на 38108.51 лева,
съгласно официалния курс на БНБ от 1.95583 лева за 1 евро.
По силата на §2 от ДР на Търговския закон вземанията в
чужда валута се превръщат в български левове по курса на БНБ към датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Върху левовата
равностойност на главницата от 389568.92 лева за периода от 07.11.2014 година
до 12.02.2015 година /датата на предявяване на вземането/ размерът на лихвата
възлиза на сумата от 10627.44 лева, изчислена от съда с помощта на програмния
продукт „Апис финанси“, за което не съществува пречка или общия размер на
лихвата за посочения в исковата молба периода от време възлиза на сумата от 48735.95
лева, която сума е в по-голям размер от претендираната по делото такава от
47941.22 лева. Считано от 13.02.2015 година върху главницата се дължи и
законната лихва до окончателното изплащане на главницата.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че
предявените и поддържани искови претенции са основателни, поради което и като
такива същите следва изцяло да бъдат уважени.
Независимо от изхода на делото, направеното с исковата
молба искане в тази насока и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна
не следва да бъдат присъждани суми за съдебно-деловодни разноски, тъй като
липсват доказателства за направени от нея такива в настоящия процес, като
включително липсва списък по чл.80 от ГПК. Не следва да бъде присъждано и възнаграждение
на ангажирания по делото един адвокат, тъй като видно от представеното по
делото пълномощно /лист 25 от същото/ няма данни такова изобщо да е било
договаряно, а още по-малко да е платено, а приложимата норма на ГПК изисква, за
да бъдат възложени в тежест на другата страна, разноските да са реално
направени. Тъй като в съответствие с чл.694 ал.2 от Търговския закон държавна
такса по иска не е била събрана предварително, с настоящия съдебен акт ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд такава в
размер на сумата от 1917.65 лева върху уважения размер на предявения иск и която с оглед
разпоредбата на чл.620 ал.3 от Търговския закон следва да се събере от масата
на несъстоятелността. Съобразно чл.78 ал.10 от ГПК, на третото лице помагач
разноски не се присъждат.
Ето защо и по изложените съображения и
на основание чл.694 ал.1 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Добринище
ски“ЕАД - в несъстоятелност със седалище град Поморие и адрес на управление
ул.“Чайка“ №1, че същото дължи на Д.М.Б., гражданин на Ирландия чрез процесуалния
му пълномощник със съдебен адрес град София, район „Средец“, пл. “Славейков“№7,
вх.Б, ет.2, ап.19 сумата от 47941.22 /четиридесет и седем хиляди деветстотин
четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща лихва за
периода от 28.11.2013 година до 12.02.2015 година /датата на предявяване на
вземането/
за забавено изпълнение на задължението за плащане на
сумата от 199183.43 евро съгласно сключено тристранно споразумение между
„Добринище ски“ЕАД, „Ахелой Резидънс“ЕООД и Д.М.Б., както и законната лихва от
13.02.2015 година до окончателното плащане на задължението, които вземания са
били предявени от ищеца в производството по несъстоятелност на ответника, за
което е образувано търговско дело №293/2014 година по описа на Бургаския
окръжен съд, но не са били включени в одобрения от съда списък по чл.688 ал.1
от Търговския закон.
ОСЪЖДА
„Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност със седалище град
Поморие и адрес на управление ул. “Чайка“№1 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 1917.65 /хиляда деветстотин и
седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса
върху уважения размер на предявената претенция и която сума да се събере от
масата на несъстоятелността.
Настоящото решение
е постановено при участието на „Инерт билд“ЕООД със седалище град Несебър и адрес на
управление ж.к.“Златна дюна“, бл.А, ап.2, представлявано от Николай Койчев
Георгиев чрез процесуалните му пълномощници като трето лице-помагач на страната
на ответника - дружеството в несъстоятелност.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: