Р
Е Ш Е Н И Е
№
1933 06.08.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд ХХ граждански състав
На осемнадесети юни
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани
Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 4397
по описа за 2019 година,
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от ”Скай Комерс
БГ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.П.З. против ”Р и Д Солар“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Д.М.Г. и “Еко
Сън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. А., представлявано от К.П.Д. за приемане за установено по отношение
на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата
от 2000 лева, получена по разписка
от 17.01.2017г., ведно със законната лихва от 14.03.2019г. до
изплащането.
Твърди се, че управителят на ищцовото дружество е предал на Д.М. като управител на ”Р и
Д Солар“ ЕООД сумата от 2000 лева срещу разписка.
Сумата е дадена като капаро, срещу задължението на ответника да сключи
окончателен договор за продажба на гори в полза на ищеца. Такъв договор обаче
не бил сключен. Междувременно на 20.09.2018г. цялото търговско предприятие на
”Р и Д Солар“ ЕООД било продадено на Еко Сън ЕООД. По
силата на чл.15 ТЗ прехвърлителят и преобретателят носят солидарна отговорност пред кредиторите
за съществуващи задължения, каквото е и задължението за сумата от 2000 лева.
Моли се искът да се уважи.
Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.15 ТЗ.
Ответникът “Еко Сън“ ЕООД е подал
отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Според
чл.15 ТЗ кредиторът на търсими задължения следва да
се обърне на първо място към отчуждителя на
предприятието. В случая претенцията е насочена едновременно към отчуждителя и приемателя на предприятието, а не само към отчуждителя, поради което искът е преждевременно предявен и
съответно недопустим. По същество се оспорва получаването на сумата, записана в
разписката и се твърди, че посоченият като издател Д.Г. не е положил подпис на
ред “Приел“. Заявява се още, че разписката не съдържа законните реквизити на
предварителен договор за продажба на недвижими имоти. Използван в разписката е
терминът “предоставяне“ на гори, което сочи на договор за отдаване под наем или
под аренда на гори, но не и договор за продажбата им. Така не е ясно какъв вид
окончателен договор е целен да се сключи с даването на капарото. Ако разписката
се приеме за предварителен договор, той е нищожен поради липса на предмет и
липса на съгласие. Не е определена и цената, при която ще се прехвърли
собствеността. Заявява се още, че според чл.15 ТЗ отговорността на преобретателя е ограничена до размера на получените права.
В случая прехвърленото предприятие не е притежавало никакво движимо или
недвижимо имущество, с изключение на дялов капитал от 100 лева. Ето защо
ответникът не може да отговаря по претенции, надвишаващи реално получените при
прехвърлянето права. Прави се възражение, че сумата от 2000 лева не е влизала в
патримониума на ”Р и Д Солар“
ЕООД, като липсват счетоводни записвания за посочената сума. Твърди се, че
сумата е усвоена от физическото лице Д.Г. и се дължи лично от него. Искът се
оспорва и по съображения, че няма срок за сключване на окончателния договор,
т.е. липсва падеж и задълженията не са изискуеми. Няма и доказателства за
прекратяване на договора между ищеца и първия ответник.
Ответникът ”Р и Д Солар“ ЕООД не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
редовно уведомен по чл.50, ал.4 ГПК.
Съдът,
като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства
и съобрази закона, намира за установено следното:
Налична по делото е разписка за
получена сума стоп капаро за предоставяне на гори от 17.01.2017г., подписана от
Д.М.Г. като управител на фирма РД Солар, с която той
е признал, че е получил сумата от 2000 лева като гаранция от С.П.З., управител
на фирма Скай Комерс Бг за следното: Д.Г. се
задължава да сключи окончателен договор със С.З. за гори в следните землища: Крайморие, Веселие и Созопол, които възлизат на 14400 дка.
Записано е в разписката също, че договорът се сключва “в тридневен срок след
като държавната администрация ни въведе във владение“. Уговорено е, че даденото
капаро се приспада от първата вноска след сключването на окончателния договор.
Разписката е двустранно подписана за “приел“ и “предал“.
Ответникът Еко Сън с отговора си
е оспорил авторството на разписката, но това оспорване е пресрочено, доколкото
отговорът по чл.131 ГПК е подаден извън едномесечния срок. Ето защо разписката
се приема от съда за истинска по отношение на авторството. Ясно в нея е
записано, че Д.Г. е получил капарото в качеството си на управител на Р и Д Солар, т.е. сумата е получена в полза на тази фирма, а не
като физическо лице. Без значение е дали след това сумата е постъпила фактически
в касата на дружеството. Ако тя е послужила за нуждите на физическото лице Г.,
това са вътрешни отношения между него и дружеството, но този факт не влияе на
отношенията между Р и Д Солар и Скай
Комерс БГ. В тази отношения сумата е получена от ”Р и Д Солар”
ЕООД.
Видно е от данните по делото, че
на 20.09.2018г. е сключен договор за покупко-продажба на търговско предприятие
и фирма, с който “Р и Д Солар“ ЕООД е продало на “Еко
Сън“ ЕООД предприятието си като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включени в имуществения
комплекс към момента на прехвърлянето, ведно с фирмата на предприятието за
сумата от 100 лева, която продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой
преди подписването на договора.
При тези данни искът се
преценява от съда за основателен.
Сумата от 2000 лева е получена в полза на отчуждителя на търговското предприятие “Р и Д Солар“ ЕООД. Явно е от разписката за получаване на сумата, че страните са имали намерението тази разписка да играе ролята на предварителен договор за продажбата на недвижими имоти, а именно 14400 дка гори в землищата на Крайморие, Веселие и Созопол. Този предварителен договор обаче е недействителен. Според чл.19, ал.1 ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Съгласно чл.19, ал.2 ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. В случая договорът е в писмена форма, но не са посочени съществените условия на окончателния договор. Не са индивидуализирани имотите, които ще се продават по площ, номер и граници /посочени са само землищата, в които се намират/, няма данни и за крайната цена на тези имоти /посочена е само стойността на капарото, което е дадено/. Следователно уговорката за предварителен договор е нищожна. След като това е така, не би могло да се говори за бъдещо сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху имотите.
При
положение, че предварителният договор е нищожен, сумата от 2000 лева е дадена
на неосъществено основание. То и за в бъдеще няма как да се осъществи, след
като не може да се стигне до сключването на окончателен договор. Ето защо е без
значение, че в разписката е записано, че окончателният договор се сключва в
тридневен срок след като държавната администрация въведе страните във владение.
Този падеж на съглашението би имал значение ако предварителният договор беше
валиден и тогава щеше да се изследва въпросът дали е настъпил падежът за
сключване на окончателния договор и по чия вина не е настъпил. В случая се
касае за невалиден предварителен договор, който няма как да послужи като
основание за сключване на окончателен по съдебен ред. Видно е, че от януари
2017г. до сега страните не се сключили и доброволно договор за прехвърлянето на
имотите. Дадените 2000 лева капаро се оказват платени на неосъществено
основание /твърденията са, че окончателен договор не е сключен и няма как да се
сключи/. След като сумата е дадена на неосъществено основание, тя подлежи на
връщане като недължимо платена.
Според чл.15, ал.3 ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение
с кредиторите, отчуждителят
отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените
права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни
да се обърнат
първо към отчуждителя на предприятието. Случаят е такъв,
поради което отчуждителят и правоприемникът отговарят
солидарно спрямо кредитора за заплащане на сумата от 2000 лева.
Не може да се сподели
възражението на приобретателя на търговското
предприятие, че той на основание чл.15, ал.3 ТЗ не може да отговаря по
претенции, надвишаващи полученото имущество, т.е. надвишаващи стойността на
активите на придобитото предприятие. В тази връзка изготвената експертиза е
дала заключение, че към датата на прехвърляне на предприятието дружеството не е
притежавало активи, а има наличности от по 100 лева по сметка 101 /основен
капитал/ и сметка 501 /каса в лева/. БРС намира, че какви са активите на
предприятието е без значение, като взема предвид приетото в решение № 179/10.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 396/2012 г., I т. о., ТК. Според посоченото решение, въпросът за “размера на получените права“ касае отношенията между съдлъжниците, а не задължението към кредитора. Размерът на задължението
на изпълнилия съдлъжник има значение
при регресните му права срещу
останалите съдлъжници, когато се суброгира
в правата на кредитора, комуто е изпълнил. По отношение на кредитора, размера на получените права
при сделката по чл. 15
ТЗ е без значение и задължението на всеки от
солидарните длъжници не търпи промяна
по отношение на него, ако
не е уговорено друго. Т. е. пасивната солидарност не се трансформира в пасивна разделност - до стойността на
получената цена, до стойността на
активите и пр. Следователно възражението на “Еко Сън“ ЕООД е неоснователно.
Налага
се извод, че двете ответни дружества, едното като прехвърлител,
а другото като преобретател на търговското
предприятие, дължат солидарно /чл.15, ал.3 ТЗ/ на ищеца да му върнат дадените
от него 2000 лева, като дадени на неосъществено основание.
Следва решение, с което по реда на чл.422 ГПК се
приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца 2000 лева капаро
по предварителен договор за покупко-продажба на гори в землището на Крайморие, Веселие и Созопол, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят солидарно /както е присъдено със заповедта по чл.410 ГПК/ разноски на ищеца в размер на 140 лева. Следва да се осъдят да заплатят на ищеца и разноските в исковото производство от общо 340 лева, но разделно, по 170 лева, тъй като БРС не намира основание в исковото производство да се носи солидарна отговорност за разноските.