№ 40455
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110140859 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от И.. срещу А.., с която се иска отмяна на
заповед за прекратяване на служебното му правоотношение при ответника.
Производството е образувано по искова молба от М. М. Л. срещу
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за заплащане на обезщетения,
произтичащи от прекратено служебно правоотношение със Заповед № РД-01-
31/25.04.2025 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния
служител (ЗДСл), както следва:
1. Иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за сумата от 5486,40 лв.,
представляваща обезщетение за 40 дни неизползван платен годишен
отпуск;
2. Иск с правно основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за сумата от 5692 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от два
месеца;
3. Иск с правно основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за сумата от 2846 лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие;
4. Акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихви за забава
върху всяка от главните претенции.
Съдът, след като се запозна с исковата молба, намира, че делото не е
подсъдно на Софийски районен съд.
Спорът е за заплащане на обезщетения, произтичащи от прекратено
служебно правоотношение, което е било уредено по реда на Закона за
държавния служител. Това обстоятелство е от решаващо значение за
определяне на родовата подсъдност.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, споровете относно
възникването, съдържанието и прекратяването на служебните
правоотношения се разглеждат от съответния административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
След влизането в сила на АПК, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, на
1
административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административните органи и длъжностни лица. Това правило обхваща
исковете за обезщетения, които са пряка последица от упражняването на
административна власт, каквато е издаването на заповед за прекратяване на
служебно правоотношение.
Задължителната практика, установена с Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, в т. 6 разграничава подсъдността, като приема, че
имуществените спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен
орган, се разглеждат от гражданските съдилища. По аргумент от противното,
всички имуществени спорове, които са уредени в глава шеста от ЗДСл или са
пряко свързани с акта на прекратяване на служебното правоотношение, са
подсъдни на административния съд.
В светлината на тези разпоредби и съдебна практика, всеки от
предявените искове е подсъден на административния съд:
По исковете за обезщетения по чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл:
Тези искове са уредени в глава шеста „Прекратяване на служебното
правоотношение“ от ЗДСл и са пряка и непосредствена последица от
заповедта за прекратяване. Трайната съдебна практика приема, че тези искове
са подсъдни на административния съд, тъй като представляват претенции за
вреди от административен акт. В този смисъл е и Определение № 7 от
21.01.2013 г. по гр. д. № 50/2012 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, което
изрично приема, че исковете по чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 ЗДСл са подсъдни
на административния съд, тъй като попадат в хипотезата на чл. 128, ал. 1, т. 5
от АПК.
По иска за обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл: Въпреки че тази
разпоредба не е в глава шеста на ЗДСл, задължението за изплащане на
обезщетение за неизползван отпуск възниква единствено и само към момента
на прекратяване на служебното правоотношение. Следователно, това е
имуществен спор, неразривно свързан със заповедта за прекратяване.
Неизплащането на това обезщетение представлява бездействие на органа по
назначаването във връзка с упражнена от него административна дейност.
Постоянната практика на ВАС потвърждава, че тези искове се разглеждат от
административните съдилища (виж Решение № 15213 от 16.12.2014 г. по адм.
д. № 880/2014 г., V отд. на ВАС; Решение № 11976 от 21.12.2022 г. по адм. д.
№ 5417/2022 г., V отд. на ВАС; Решение № 4036 от 03.04.2024 г. по адм. д. №
5710/2023 г., V отд. на ВАС).
По исковете за лихви: Тези искове са акцесорни и тяхната подсъдност
следва тази на главните искове.
Всички предявени искове произтичат от прекратеното служебно
правоотношение, поради което спорът попада в категорията на споровете,
2
подлежащи на разглеждане от съответния административен съд, който в
настоящия случай, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, е Административен съд
София-град, предвид седалището на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 40859/2025г. по описа на
Софийски районен съд 168 състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2, във вр. чл. 124, ал.1
ЗДСл, по подсъдност на Административен съд София - град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3