Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.10.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.
д. № 14461 по описа на ВРС за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.И.Т., ЕГН **********
срещу „Т.С.И В.“*** и „Т.с.и в.“ ЕАД, ЕИК 2056774350029, с. Тополи, община
Варна, област Варна, ул. „Крайезерна“ №100 солидарно в условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване искове, както следва:
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
РД-09-93/15.07.2019 г. на управителя на „Т.с.и в.“ – клон Варна – Димитър
Стоянов, като така издадената заповед бъде отменена,
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ ищцата да бъде
възстановена на предишната работа като „юрисконсулт“ в „Т.с.и в.“ – клон Варна;
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 7 452,12 лв., представляваща обезщетение за
оставането на ищцата без работа за периода от 15.07.2019 г. до 15.01.2020 г.;
- с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ да
бъде поправено основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата;
- с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1199,52 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за уволнение;
- с правно основание чл. 222 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 52, ал.3 от
Колективен трудов договор да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 1886,96 лв., представляваща обезщетение при уволнение поради съкращаване в
щата, за период от един месец и половина;
- с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1043,06 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на пет дни за 2018 г. и в размер на
15 дни за 2019 г.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищцата излага, че е работила ДП „Т.с.и в.“ – поделение Варна, преобразувано в „Т.с.и
в.“ ЕАД, ЕИК *********, с клон Варна с ЕИК 2056774350029. Със заповед № РД-09-93/15.07.2019 г. на
Управителя на „Т.с.и в.“ ЕАД- клон Варна било прекратено трудовото ѝ
правоотношение с ответника на длъжност „Юрисконсулт“, считано от 16.07.2019 г.,
на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда - съкращаване на щата, във
връзка с чл.326, ал.2 от КТ и връчено предизвестие с изх.№ 866/15.07.2019 г.
Твърди, че уволнението ѝ, извършено с горепосочената заповед, е
изцяло незаконосъобразно поради следното: He е налице съкращение в щата и няма
решение за такова на какъвто и да е орган на Работодателя. В предизвестието и
заповедта за уволнение няма цитирано решение на органа на предприятието за съкращението.
Счита, че в случая е налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на
Работодателя, тъй като не са налице предпоставки за съкращение в щата на
длъжността „Юрисконсулт“. Самото съкращение се явявало привидно. Сочи, че
дружеството на Работодателя е със 100% държавно участие, създадено за
неограничен срок, поради което е редно интересите му да се защитават от
юрисконсулт на трудов договор, запознат с цялостната дейност на работодателя.
В случай, че се приеме, че заеманата от ищцата до преди уволнението
длъжност е реално съкратена, то е следвало работодателят да извърши подбор
преди уволнението. В тази връзка оспорва подбора при съкращението, т.к.
провеждане на процедура по подбора въобще не е била извършена.
Отделно сочи, че при съкращението ѝ не е спазена закрилата, с
която се ползва ищцата като синдикален член по чл.333 ал.4 от КТ. Съкращението
ѝ е направено без съгласие на синдикален орган.
Твърди още, че съкращението е в нарушение на чл.11, ал.4 от Колективния
трудов договор, действащ към момента на уволнението, тъй като към този момент
не е било налице съгласие за уволнение при съкращение на щата на синдиката, а и
въобще няма съгласие на синдиката за уволнение на служители/, което е
самостоятелно основание за отмяна на Заповедта за уволнение, без разглеждане на
спора по същество.
Твърди още, че съкращението е в нарушение и на чл.11, ал.2 от
Колективния трудов договор, съгласно който следва да се прекратяват трудови договори с
работещите в предприятието само след като се освободят работещите пенсионери,
които са над 50% само в ръководния персонал.
Сочи, че от назначението ѝ - 01.10.2001 г. в бившето военно
поделение 58 600 Варна на Транспортни войски до момента на уволнението ѝ
- 15.07.2019 г. - 17 години и 9 месеца и 15 дни е работила като юрисконсулт в
системата на Държавно предприятие Т.с.и в. при последователното преобразуване
на военното поделение в държавно предприятие и дружество. Покрива всички
изисквания за назначаване и заемане на длъжността „Юрисконсулт“ при ответника:
образователен ценз, правоспособност, професионална компетентност, юридически
стаж и лоялност. Има завършени две висши образования: магистър по право в
Юридически факултет на Технически университет Варна през 1997 г., също и
придобита юридическа правоспособност от Министерство на правосъдието и магистър
- Национална сигурност и отбрана в Генерал- щабния факултет на Военна академия
София през 2008 г., видно от приложените копия от дипломи и удостоверение,
налични и в трудовото ми досие.
В отговора ответникът твърди недопустимост на предявените искове срещу „Т.с.и в.“ ЕАД - клон
Варна, ЕИК 2056774350029, с.Тополи, община Варна, област Варна, ул.“Крайезерна“
№100. Исковете срещу втория ответник „Т.с.и в.“ ЕАД - клон Варна, ЕИК *********
оспорва изцяло като неоснователни, като излага следното:
Предявените срещу втория ответник обективно съединени осъдителни искове
по чл.220 ал.1 КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие, по чл.222
ал.1 КТ, вр. с чл.52 ал.З КТД за обезщетение за месец и половина на лице, заето
в основната дейност на предприятието, по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен
годишен отпуск, счита за допустими, но неоснователни, поради извършени
плащания.
Ответникът не оспорва,
че страните са в трудови правоотношения от 2001 г., като ответникът е
работодател на ищцата, че същата е била назначена на тази длъжност и че
трудовият договор е прекратен на осн. чл.328 ал.1 т.2 със Заповед
№РД-0993/15.07.2019г., считано от 16.07.2019г., като в заповедта са били
определени и начислени полагаемите се на служителя обезщетения по чл.220 ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 30 дни и по чл.224 ал.1 КТ за неползвани
20 дни платен годишен отпуск, както и факта, че ищцата е синдикален член.
Оспорва изцяло исковите претенции по чл.344 ал.1 т.1-3 по основание.
Оспорва изцяло исковите претенции по чл.220 ал.1 КТ, по чл.222 ал.1 КТ,
вр. с чл.52 ал.З КТД и по чл.224 ал.1 КТ по основание и размер.
Твърди, че Варненският клон на „Т.с.и в.“ ЕАД, ЕИК 2056774350029, с.
Тополи, община Варна, област Варна, ул. „Крайезерна“ №100 няма пасивна
процесуална легитимация по делото, поради което предявените срещу него искове
се явяват недопустими.
Твърди, че в предприятието е извършено реално съкращаване на щата, като
длъжността на ищцата „Юрисконсулт“ изцяло липсва в новото щатно разписание. Към
момента на уволнението на ищцата 15.07.2019г. е налице влязло в сила ново
длъжностно/щатно разписание на персонала и заплатите в дружеството, прието с
Протоколно решение №5/10.07.2019г. на Съвета на директорите на „ТСВ“ ЕАД.
Излага, че Работодателят изобщо не е извършвал, какъвто и да е подбор
при уволнението на ищцата, тъй като той не е бил длъжен да извърши подбор при
съкращаването на ищцата, понеже съгласно новото длъжностно разписание е налице
валидно и действително закриване на длъжността „Юрисконсулт“ и ефективното
ѝ заличаване в предприятието. Ищцата е единствена на своята длъжност в
предприятието, видно от графа „брой на длъжностите“ по старото, валидно до
уволнението щатно разписание от 08.04.2019г. На трето място за работодателя не
е съществувала възможност да извърши подбор, тъй като и от старото и от новото
длъжностно разписание е видно, че в предприятието липсват други сходни
длъжности, с които работодателят да може да направи съпоставка при съкращение.
На четвърто място длъжността „юрисконсулт“ спада към управленските длъжности,
видно от разписанията и не е възможно ищцата да бъде пренасочена към друг тип длъжност,
след като при управленските липсва сходна такава. Ищцата е твърде специфично
квалифицирана, за да заема друга длъжност в предприятието. Нейните функции са
били прехвърлени на външен за дружеството изпълнител.
Твърди, че работодателят своевременно е изпълнил задълженията си по
чл.11 от КТД за представяне на синдикатите на новата структура и програма за
трудова заетост, във вида на новото щатно разписание в сила от 15.07.2019г.,
видно и от грифа. Конкретно за ищцата синдикалната организация при клон Варна
била уведомена с писмо изх.№869/15.07.2019г. на управителя на клона инж. Д.
Стоянов. В отговор на писмото в деловодството на предприятието е постъпило
Становище вх.775/15.07.2019г. на синдикален председател на „ТСВ“ ЕАД, издадено
въз основа на Протокол от 15.07.2019г. от заседание на синдикалната организация
при „ТСВ“ ЕАД - клон Варна към Синдикат „ТСВ“ при СТСБ-КНСБ, с което на
основание чл.333, ал.1, т.4 КТ и чл.11, ал.4 КТД Синдикалният комитет е дал
съгласието си за прекратяване на ТПО на служителката Н.И.Т..
Счита, че не е налице
твърдяното нарушение на чл.11 ал.2 КТД, като излага, че длъжността на ищцата е
единствена в клона на предприятието и като специфична е несъпоставима с други
длъжности. Нейната длъжност е изцяло съкратена и в предприятието в национален
мащаб. Няма други лица в предприятието останали да работят на такава длъжност,
било то пенсионери или не.
Оспорва претендираните размери на всички обезщетения, изнесени в ИМ от
ищцата. Твърди, че същите имат погрешна база за изчисление. На второ място,
твърди, че в исковата молба са посочени брутни размери на обезщетенията, които
обаче са облагаеми. И на трето място в базата за изчисляване не влизат,
отчетените от ищеца „социални разходи“ и „допълнителни трудови възнаграждения за
ангажирано време“, които нямат постоянен характер - по аргумент от противното
от чл.15 ал.1 и чл.17 ал.1 т.3 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, а социалните разходи дори не са елемент от трудовото
възнаграждение, респективно от обезщетението.
Твърди, че поради извършени плащания на 18.07.2019г., на 18.09.2019г.,
на 16.10.2019г., на 23.10.2019г. и на 06.11.2019г. всички начислени в
счетоводството и дължими суми към ищцата за възнаграждения и обезщетения са
напълно изплатени от дружеството, съгласно приложената справка от
счетоводството към 07.11.2019г.
В случай, че ответникът бъде осъден да изплати обезщетение за оставане
без работа, поради незаконното уволнение, считано от 16.07.2019г. за период от
6 месеца, прави възражение за прихващане
с изплатената от дружеството на ищцата сума за обезщетение по чл.222 ал.1 КТ,
вр. с чл.52 ал.3 КТД за срок от един месец и половина, считано от 16.07.2019г.
до 29.08.2019г. включително.
Моли за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 17, ал.1 от
Търговския закон всеки търговец може да открие клон извън населеното място,
където се намира неговото седалище. Клонът се вписва по партида на юридическото
лице и получава ЕИК, производен от този на търговеца. Съгласно чл. 20 от
Търговския закон по спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете
могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона. От изложеното
следва, че клонът не разполага със специална процесуална правоспособност
(активна или пасивна), поради което той не е правно легитимиран да бъде страна
в производството. Същият изобщо не представлява отделно от търговеца лице.
Поради това производството срещу ответника „Т.с.и в.“
ЕАД – клон Варна, ЕИК 2056774350029 следва да бъде прекратено като недопустимо.
С доклада по делото съдът е приел, на осн. чл. 146, ал. 1, т.3 и т. 4 от ГПК, че страните са били в трудови правоотношения от 2001 г., като ответникът е
работодател на ищцата, че същата е била назначена на длъжността „юрисконсулт“,
както и че трудовият договор на ищцата е прекратен на осн. чл.328 ал.1 т.2 със
Заповед №РД-0993/15.07.2019г., считано от 16.07.2019г., като в заповедта са
били определени и начислени полагаемите се на работника обезщетения по чл.220
ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 30 дни и по чл.224 ал.1 КТ за
неползвани 20 дни платен годишен отпуск, както и факта, че ищцата е синдикален
член.
Наличието на трудово правоотношение се потвърждава
и от представените от ищцата трудов договор №3726/25.09.2001 г., сключен между Н.И.Т.
и командира на поделение 58600- Варна Полковник Желязко Митев Петров и
Допълнително споразумение №3202/17.09.2002 г. към него, сключено между ДП „Т.с.и в.“ – поделение гр. Варна чрез
полковник Желязко Митев Петров и Н.Т. и Трудов договор № 3202/17.09.2020 г.,
сключен между ДП „Т.с.и в.“ – поделение гр. Варна чрез полковник Желязко Митев
Петров и Н.Т. (л. 10-12).
С Решение №256 от 03.05.2019 г. на Министерски
съвет на Република България ДП „Т.с.и в.“ – поделение гр. Варна чрез полковник
Желязко Митев Петров и Н.Т. е преобразувано в ЕАД с държавно участие. Същото е
извършено на осн. § 2, ал.1 от ЗАКОН за
отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на
Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в
държавни предприятия (обн., ДВ, бр. 57 от 2000 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр.
35 и 81 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г. и бр. 34 от 2011 г.), съгласно която Министерският съвет в 6-месечен срок от
влизането в сила на този закон преобразува Държавно предприятие "Т.с.и в."
и Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване" в
еднолични търговски дружества чрез разпределяне на имуществото им в дялове или
акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. Съгласно чл.1, т. 7 от Решение
№ 256 на МС на РБ трудовите правоотношения с работниците и служителите на ДП „Т.с.и
в.“ се уреждат по реда на чл. 123 от КТ, съгласно която трудовото
правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на
работодателя в резултат на преобразуване (л.13).
Така възникналото трудово правоотношение между страните по делото е
прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № РД-0993/15.07.2019 г.
Управителя на „Т.с.и в.“ ЕАД – клон Варна – Димитър Стоянов, като
непосредствено преди връчването на заповедта на ищцата е връчено и предизвестие
по същия член с №866/15.07.2019 г.
Работодателят не е спазил тридесетдневния срок на предизвестието,
връчвайки на служителя заповед № РД – 0993/15.07.2019г., в която е обективирано
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 16.07.2019г. (л.
8).
В този случай заповедта за уволнение има конститутивно действие и
прекратяването на правоотношението настъпва с връчването ѝ на
15.07.2019г., освен ако в нея не е отбелязана по-късна дата. В уволнителната
заповед е посочено, че уволнението е от датата, следваща датата на връчването ѝ
или считано от 16.07.2019г. Именно от тази дата трудовото правоотношение следва
да се счита прекратено. В заповедта е разпоредено на работника да се изплатят
обезщетения по чл. 220, ал. 1, чл. 224, ал.1 от КТ.
Безспорно е, че ищцата Н.Т. е член на синдикалната организация на „ТСБ”
ЕАД, клон Варна при СТСБ – КНСБ и се ползва от предварителната закрила по чл.
333, ал. 4 КТ вр. чл. 11, ал. 4 от действащия към този момент колективен трудов
договор /КТД/, изискващ съгласие на ръководството на съответната синдикална
организация. В тази връзка по делото е представен Колективен трудов договор
между ДП „Т.с.и в.“ – поделение гр. Варна, Синдикат ТСВ към КНСБ и Синдикат
„Подкрепа“, както и членска карта №12055 от февруари 2002 г. на ищцата Т..
Не се спори между страните, а и същото се
потвърждава от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на
ищцата са начислени следните
обезщетения: 1199,52 лв. – по чл. 220, ал.1 от КТ, 1043,06 лв. – по чл. 224 от КТ, 1884,96 лв. – 222, ал.1 от КТ, 588,69 лв. – работна заплата за месец юли
2019 г., от тях след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъка общ
доход са ѝ изплатени на два пъти на 23.10.2019 г. – сумата от 1698,77 лв.,
от която сума е изплатено трудовото възнаграждение за месец юли в нетен размер
на 432,06 лв. (след приспадане на
членски внос от 24,75 лв.), обезщетение по чл. 224 от КЗ в размер на 938,75 лв.
и 327,96 лв. – обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ, а на 06.11.2019 г. е
заплатен остатъкът от обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 751,25
лв. и обезщетението по чл. 244 от КТ в размер на 1547,51 лв. Съдът намира, че
по този начин незаплатени са останали 0,36 лв. от обезщетението по чл. 220,
ал.1 от КТ.
По исковете с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
В исковата молба е релевиран довод за незаконност на уволнението, поради
непреодоляна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, изискваща предварително съгласие,
което се поддържа, че не е дадено.
С отговора на исковата молба работодателят не е оспорил качеството
синдикален член на Н.Т., нито обстоятелството, че КТД изрично предвижда, че
уволнение поради съкращаване на щата следва да се извърши със съгласие на
ръководството на съответната синдикална организация. Поддържал е, че закрилата
по чл. 333, ал. 4 КТ е преодоляна, тъй като е
изискано и получено предварително съгласие от синдикалния орган.
Представен е и Протокол №5 от 10.07.2019 г. на
заседание на Съвета на директорите на „Т.с.и в.“ ЕАД (л. 101), в който под т.
11 е разгледано и прието предложение за приемане на щатно разписание на
длъжностите в „Т.с.и в.“ ЕАД – клон Варна, което е приложено по делото (л.95) и
от което е видно, че длъжността „юрисконсулт“ не съществува в щата на
предприятието за разлика от дотогава действащото щатно разписание (л. 91),
където тя фигурира под в звено Управление под т.3.
На л. 106 от делото е представено писмо до инж. А.
А. А. – синдикален председател на ТСВ ЕАД – клон Варна от ТСВ – клон Варна с
изх. № 870/15.07.2019 г., в който се излага, че считано от 15.07.2019 г. влиза
в сила нова щатно разписание на ТСВ ЕАД – клон Варна, с което са направени
структурни промени и е съкратена в щата длъжността „юрисконсулт“ в Управление,
която е 1 бр. и към момента е заемана от Н.Т.. Посочено е че Н.Т. не попада под
закрила, съгласно чл. 333 от КТ. В новото щатно разписание няма подходящи за
нейната квалификация длъжности и тя ще бъде съкратена на основание чл. 328,
ал.1, т.2. Съгласно чл. 333, ал.4 от КТ и чл. 10, ал. 4 от КД моли за писмено
съгласие за съкращаването на Н.Т. на посоченото основание в срок до 11.00 часа
на 15.07.2019 г.
Представено е и Становище от инж. А. А. А. –
синдикален председател на ТСВ ЕАД –клон Варна, вх. №776/15.07.2019 г., в което
е посочено, че е съгласен г-жа Н.И.Т. – „юрисконсулт“ в Управлението да бъде
съкратена на основание чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ (л.107).
Към становището е представен Протокол на Синдикалния
комитет на Синдикалната организация на ТСВ ЕАД – клон Варна, СТСБ – КНСБ от
15.07.2019 г., в което са посочени като взели участие членовете А. А. – А., Н. Е. Ш., Й.В.Й. и Р. Т. С., с което е
дадено съгласие за съкращаването на служителите: И. И.И.,
Е. К. М., С. М. П. и Н.И.Т..
По делото е представен колективен трудов договор
между ДП ТСВ, Синдикат ТСВ към КНСБ и Синдикат „Подкрепа“. Съгласно чл. 10,
ал.2 от Колективния трудов договор работодателят се задължава да обсъжда със
Синдикатите и да търси консенсусни решение по всички въпроси, свързани с трудовата
заетост на персонала.
Съгласно чл. 11, ал.1 от същия договор
работодателят може да взема решения за закриване на дейности, намаляване обема
на работа и други структурни промени, които водят до закриване на работни
места, след като разработи нова структура и програма за трудова заетост и ги
предостави на Синдикатите страна по КТД, а съгласно ал. 4 на същия член
страните се споразумяват, че работодателят не може да уволни работник или
служител, член на Синдикатите, поради съкращение на щата или при намаляване
обема на работа, без съгласието на ръководството на съответната синдикална
организация.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.4 от КТ,
когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да
уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на
обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган
в предприятието. Доколкото това изрично е предвидено в чл. 11, ал.4 на КТД, то
работодателят е бил длъжен да получи съгласие от ръководството на съответната
синдикална организация преди уволнението на ищцата.
В представения по делото устав на Синдикат „ТСВ“ като
местен орган на управление е посочен „Синдикален комитет“. В устава не е
предвиден кворум или мнозинство за взимане на решенията, поради което по
аналогия следва да се приложи Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно чл. 32, ал.2 от ЗЮЛНЦ управителният съвет
може да взема решение, ако на заседанието му присъстват повече от половината от
неговите членове, а решенията се вземат с мнозинство от присъстващите – чл. 32,
ал.4 от ЗЮЛНЦ.
В конкретния случай от представената по делото
(л.281) регистрационна карта на основен член на СТСБ с наименование синдикат
ТСВ – ДП ТСВ поделение Варна се установява, че в ръководния орган на
организацията са А. А. - председател, Н. Ш. - Секретар, Е. М. - Касиер, Р. С. -
член и Й.Й. - член. От показанията на свидетеля Р. С.
се установява, че членове на синдикалния комитет са били А. А., Д., „Е. е била,
като вече не е, а на нейно място в момента е Н. Ш.“. Или членовете на
синдикалния комитет към 15.07.2019 г. са били четирима – А. А., Е. М., Й.Й. и Р. С.. Или в настоящия случай е било необходимо да
гласуват поне трима члена, като поне двама от тях трябва да са гласували „за“.
От показанията на Р. Д. С. се установява, че същият
е подписал протокола на 20 юли 2019 г., на автомобила на г-н А., на която дата
бил в отпуск. На 15 юли 2019 г. бил на работа, но никой не го е търсил за
подпис.
От показанията на свидетеля В. А. И. се установя,
че на 15.07.2019 г. с Й.В.Й. били в командировка в Д. Р., близо до Р., когато
сутринта към 8:00 часа му се обадил А. А. с искане Й. да се прибере за
синдикално събрание, но той не го пуснал. Питал дали не могат да решат въпроса
по телефона и г-н А. му отговорил, че могат. Тогава свидетелят И. включил
високоговорителя и дал телефона на Й.Й.. Ставало
въпрос за уволнение на И., Н. и жената на И.. А. попитал съгласен ли е да
уволнят И., Н.Т. и жената на И., а той казал: „Съгласен съм.“, „Ще подиша
протокола като се прибера.“
Свидетелят Й.Й. отрича
напълно да е воден телефонен разговор с негово участие на 15.07.2019 г.; изобщо
не е знаел, че има такова събрание. Подписал протокола на гарата на едно
заведение, след като се прибрал от командировка на 20.07.2019 г. Искал да си
сложи подписа с особено мнение, но му казали, че няма къде да го пише.
Е. М. изобщо не е подписала протокола, вместо нея е
гласувала Н. Ш., която не може да е била член към 15.07.2019 г.
Или от изложеното се установява, че към дата
15.07.2019 г. изобщо не е имало кворум за провеждане на събранието, доколкото Р.
С. не е бил изобщо уведомяван за това събрание и не е взел участие в него, в
противен случай той щеше да подпише протокола още на 15.07.2020 г., а не чак на
20.07.2020 г. Й.Й. също не е взел участие, тъй като той
не е бил в града. Не е взел участие и по телефона, доколкото същият отрича
това, а и дори да е взел участие по телефона, това не е отразено в протокола, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 32, ал.3 от ЗЮЛНЦ, съгласно която присъстващо
е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща
установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и
вземането на решения, но гласуването на този член следва да удостоверено в
протокола от председателстващия заседанието. Е. не гласувала изобщо.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от ЗЮЛНЦ управителният съвет
може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за
взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички
членове на управителния съвет. Доколкото протоколът не е подписан от Е. М.,
тази разпоредба не може обаче да намери приложение.
Същото заключение
се подкрепя индиректно и от факта, че членът Е. М. не е гласувала изобщо, т.к.,
както сочи процесуалният представител на ответника в о.с.з от 09.07.2020 г., тя
била „уволнена в същия момент“. Е. М. също се е ползвала със закрила по чл.
333, ал. 4 от ТК и не е следвало да бъде уволнена преди провеждането на
събранието за даване на разрешение. Доколкото в гласуването Е. М. е била заместена
от Н. Ш. (въпреки че гласуването се твърди да е проведено на 15.07.2019 г., към
която дата Е. М. все още не е била с прекратено трудово правоотношение) води до
извода, че и Е. М. е била уволнена преди вземане на решението. Дори и да не е
можела да гласува по въпроса за собственото си уволнение тя е следвало да
гласува по отношение уволнението на останалите. Доколкото от показанията на
свидетеля И. И. се
установява, че предизвестията им били връчени едновременно със заповедта между
8:45 и 9:15 часа сутринта, то това също навежда на извода, че ищцата е уволнена
при липса на съгласие от ръководния синдикален орган.
От изслушаната и приобщена към доказателствения
материал по делото съдебно-техническа експертиза на вещото С.Д. се установява,
че предизвестието на Н.Т. е изходирано на 15.07.2019
г. в 9:40 часа, а становището за уволнението ѝ е входирано на 15.07.2019
г. в 11:28 часа. Доколкото предупреждението и заповедта са връчени заедно, то е
видно, че при изходирането на предупреждението не е било пристигнало все още
изобщо становището. Така дори да се приеме, че е било налице валидно дадено
становище от синдикалния комитет, то все пак не е било дадено преди връчването
на заповедта за уволнение.
Отделно от горното следва да се отбележи, че както
беше посочено по-горе, съгласно чл. 11, ал.1 от КТД, е следвало преди да се
предприеме закриване на дейности, намаляване обема на работа и други структурни
промени, които водят до закриване на работни места да разработи нова структура и програма за
трудова заетост и ги предостави на Синдикатите страна по КТД, каквото не е
направено, с което е нарушен специалния уговорен между работодателя и
синдикалната организация ред за предприемане на подобни структурни промени.
Преценени в
съвкупност, ангажираните доказателства установяват по безсъмнен начин, че към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Н.Т. не е дадено
предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието, тъй като отсъства
валидно взето решение на синдикалния комитет с мнозинство от присъстващите към
тази дата.
Тъй
като по отношение на това дали Н. Ш. е била член на синдикалния комитет към
15.07.2019 г. съществува неяснота от събрания по делото доказателствен
материал, следва да се отбележи, че дори и да е била член заедно с Е. М., то
този факт не променя горните изводи на съда по отношението наличието на кворум
и решение на синдикалния комитет.
Неполучаването на предварителното съгласие на
синдикалното ръководство за уволнението на служителя Н.Т. – синдикален член,
поради съкращение в щата, прави уволнението незаконно само на това основание,
съгласно чл. 344, ал. 3 КТ. В случая закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е приложима
и не е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само
на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.
С оглед извода за незаконосъобразност на
уволнението следва да се приеме, че са основателни обективно съединените искове
по чл. 344 ал.1 т. 1, т.2 КТ, поради което съдът следва да признае уволнението
за незаконно и като такова да го отмени, както и възстанови на предишната
ѝ работа ищцата Т..
По иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за промяна на основанието за уволнението в
трудовата книжка на ищцата, съдът намира същото за неоснователно, доколкото тази
разпоредба не намира приложение при цялостна отмяна на уволнението като
незаконосъобрзано и възстановяване на работника на работа, а в случаите, в
които съдът приема, че трудовото правоотношение е прекратено на различно от
посоченото в трудовата книжка основание. Доколкото в настоящия случай съдът
приема, че изобщо няма основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
то не е налице основание, което да бъде вписано. В случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 346, ал. от КТ, съгласно която, когато уволнението
на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от
съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника
или служителя, а съгласно ал. 2 на същия член вписването в трудовата книжка се
извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение,
а при отказ - от инспекцията по труда. Или в настоящия случай промяната
настъпва по силата на закона и не следва да бъде изрично постановявана. С оглед
на изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ:
Съгласно чл.
344, ал.1, т. 3 от КТ работникът или служителят има право да оспорва
законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. В конкретния казус трудовото
правоотношение на работника е било прекратено считано от 16.07.2019 г., а се
иска обезщетение за периода от 15.07.2019 г. – 15.01.2020 г., който е шест
месеца и един ден. Като се счете, че обезщетение се дължи релано от 16 юли
(датата, на която е било прекратено трудововоправоотношения, вкл. до 15.01.2020
г. вкл. (шест месеца след тази дата), съдът намира, че периодът се обхваща от
шесте месеца, за които се дължи обезщетение и следва да бъде само определено по
размер за този период.
Обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ следва да се определи въз основа на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението. Така даденото разрешение намира опора в разпоредбата на чл.
228, ал.1 КТ, според която брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, прехождащ месеца, в който е възникнало основанието за
обезщетението или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
При определяне на размера на обезщетенията по чл. 228 КТ следва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/.
Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията
по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над
основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в
КТ и други изрично изброени възнаграждения.
Съгласно чл. 46, ал.4 от КТД допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер на възнагражденията, които се заплащат единствено за отработено време,
заедно с основната заплата. Такива са: възнагражденията за трудов стаж и
професионален опит; придобита по-висока лична квалификация като доктор, доктор
на науките, член-кореспондент, академик, клас квалификация, придобита
квалификационна степен, майстор в съответната професия и др. подобни.
От заключението на допуснатата ССчЕ, последният пълен отработен месец,
предхождащ този, в който е прекратеното трудовото правоотношение, е месец юни 2019г.,
през който служителят е получил възнаграждение в размер на 1242,02 лв.,
включващо основно трудово възнаграждение от 952 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 247,52 лв. и социални
разходи – 42,50 лв. Или като основа следва да се използва трудовото
възнаграждение без социалните разходи, доколкото същите не са включени в КТД
като „допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер“. Вещото лице
определя тази сума на 1199,52 лв., а шестмесечното обезщетение базирано на тази
сума е в размер на 7197,12 лв.
По делото са ангажирани доказателства – справка от НОИ (л.186), от която
се установява, че ищцата няма регистрирани трудови договори в периода от
16.07.2019 г. до 27.01.2020 г., следователно на последната се дължи
обезщетението по чл. 255, ал.1 от КТ в пълния размер за шест месеца, или 7197,12
лв.
По
иска с правно основание224, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е
погасено по давност, а съгласно ал. 2 на същия член обезщетението се изчислява
по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Съгласно заключението на вещото лице брутният размер на това обезщетение е в
размер на 1043,06 лв., от която сума следва да удържи 10% данък върху доходите
на физическите лица преди изплащането му, или дължимата сума е в размер на
938,75 лв., която е изплатена на ищцата на 23.10.2020 г., или след завеждане на
настоящия иск. Поради изложеното тази претенция на ищцата следва да бъде
отхвърлена поради плащане в хода на процеса. Ответникът дължи законнтата лихва
върху тази сума, считано от завеждане на делото – 09.09.2019 г. до
окончателното му изплащане, или до 22.10.2019 г., включително. Същото изчислено
с онлайн калкулатор съдът определя на 11.47 лв.
По исковете с
правно основание чл. 222, ал.1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и по възражението
за прихващане:
В чл. 222, ал. 1 КТ е предвидено, че работодателят дължи на работника
обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от 1 месец, като с колективен трудов договор може да бъде предвиден
по-дълъг срок.
В конкретния случай, такъв по-дълъг срок от един месец и половина е
уговорен в чл. 52, ал. 3 от колективния трудов договор за заетите в основната
дейност.
Ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ в сектор „Управление“, поради
което съдът намира, че на същата се е дължало именно обезщетение за месец и
половина. Същото е признато индиректно и от ответника, като именно обезщетение
за месец и половина е начислено на ищцата при прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение. Дължимото ѝ обезщетение е възлизало на брутен размер от
1884,96 лв., като ѝ е изплатен в нетен такъв от 1547,51 лв. (1884,96 -10%
за ДОДФЛ) на 23.11.2019 г.
Съгласно чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно заключението на вещото
лице обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ възлиза на брутен размер от 1199,52
лв., като неговият нетен размер (с приспадане на 10% данък общ доход на
физическите лица) от 1079,57 лв. е изплатен на два пъти на 23.10 и 06.11.2019
г., или след завеждане на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът е направил правопогасяващо
възражение за прихващане, ако искането на ищеца за присъждане на обезщетение по
чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225 КТ се окаже основателно да се прихване срещу
негово насрещно вземане – в случая изплатеното на ищцата обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ, възлизащо на 1547,51 лв.
Предвид сбъдване на условието, под което е направено възражението, съдът
дължи произнасяне по него.
Обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие и
по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа за 1,5 месеца след уволнението
се дължат само в случай на законно и неотменено уволнение. Доколкото
уволнението на ищцата е незаконно и отменено, то основанието за тяхното
изплащане е отпаднало и същите подлежат на връщане. Не се спори между страните
по факта на изплащане на обезщетенията. В тази връзка и направените от ищцата
искания се явяват неоснователни с оглед уважаване на претенциите по чл. 344 от КТ, а не с оглед извършеното плащане в хода на процеса.
Възражението е своевременно направено, касае
насрещно вземане, което произтича от същото правоотношение, вземанията за
обезщетения по чл. 222, ал. 1 и по чл.
225, ал. 1 от КТ са еднородни, насрещните вземания и на двете страни са
изискуеми, като в настоящото производство се установи размерът на всяко от тях.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че направеното възражение за
прихващане се явява основателно и като такова следва да бъде уважено за
изплатената сума от 1547,51 лв. – нетния размер на обезщетението, доколкото
именно той е полученият от ищцата.
Ето защо следва да се извърши прихващане на сумата 7197,12 лева –
дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ на ищцата със сумата 1547,51 лева – изплатено на ищцата обезщетение за
оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ. Прихващането следва да се извърши
със сумите, които ищцата реално е получила, тъй като платените в полза на
бюджета такива подлежат на възстановяване по съответния ред като недължимо
внесени, същите не са получени от ищцата, а от трето лице, поради което и ищцата
не носи отговорност за тяхното възстановяване.
По разноските:
От ищцата Н.Т. е
представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на
850,00 лв. (л.267). От ответника е представено доказателство за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. (л.298).
С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, във вр. с
чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва да определи дължимата държавна такса по всеки
от исковете, както и в чия тежест следва да бъде възложена:
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – 50,00 лв.
По иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – 50,00 лв.
По иска по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ – 30,00 лв.
По иска по чл. 344, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ – 298,09 лв.
По иска по чл. 220, ал.1 от КТ – 50,00 лв.;
По иска по чл. 222, ал.1 от КТ – 75,40 лв.
По иска по чл. 224, от КТ – 50,00 лв.
За съдебно-счетоводна експертиза – 230,00 лв.
За съдебно-техническа експертиза – 250,00 лв.
В полза на ищцата Н.Т.
са уважени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ и чл. 224 КТ, вкл. и за
сумата платена от ответника в хода на производството. От ответника следва да се
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 425,00 лв.
В полза на ответника е уважено възражението за
прихващане и е отхвърлена претенцията на ищцата по исковете с правно основание
чл. 344, ал.1, т.4, 222, ал.1 от КТ и 220, ал.1 от КТ. От ищцата следва да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на Районен съд – Варна следните суми:
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – 50,00 лв.; по
иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – 50,00 лв.; по иска по чл. 344, ал. 1, т.3,
във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ – 298,09 лв.; По иска по чл. 224, от КТ – 50,00
лв., или общо 448,09 лв., Техническата експертиза в размер на 250,00 лв., тъй
като е ползвала изключително и само исковете по чл. 344, ал.1, т. 1-3 от КТ,
припадащата се част от съдебно-счетоводната експертиза в размер на 115,00 лв.,
или ответникът следва да заплати общо сумата от 813,09 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството спрямо ответника „Т.с.и в.“ ЕАД, ЕИК
2056774350029, с. Тополи, община Варна, област Варна, ул. „Крайезерна“ №100.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
извършено със Заповед № РД-09-93/15.07.2019 г. на управителя на „Т.с.и в.“ –
клон Варна – Димитър Стоянов, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради
съкращаване на щата И ГО ОТМЕНЯ, на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата
преди уволнението длъжност „юрисконсулт отдел „Управление””
в ДП „Т.С.И В. “, Клон – Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5 649,61 лв. (пет хиляди шестстотин четиридесет и девет
лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за оставяне
без работа поради незаконно уволнение за не повече от 6 месеца, на осн. чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдената
сума от 5 649,61 лв. до признатия за дължим размер от 7179,12 лв.,
представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за
не повече от 6 месеца, като погасен чрез
прихващане със насрещно вземане на „Т.С.И В.“*** срещу Н.И.Т., ЕГН **********,
предявено по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК за
връщане на получено на отпаднало основание обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1547,51 лв.
за времето, през което служителят е останал без работа за срок от един месец и
половина, уговорен в чл. 52, ал. 3 от колективния трудов договор за заетите в
основната дейност, а за разликата над признатите за дължими 7179,12 лв. до
претендираните 7452,12 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.И В.“*** иск с правно осн.
чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение в трудовата
книжка на ищцата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.И В.“*** иск с правно с правно
основание чл. 220, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1 199,52 лв. (хиляда сто
деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие за уволнение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.И В.“*** с правно основание чл.
222 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 52, ал.3 от Колективен трудов договор да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 1886,96 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и шест лева и деветдест и шест
стотинки), представляваща обезщетение при уволнение поради съкращаване в
щата, за период от един месец и половина.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Т.С.И В.“*** иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от
938,75 лв. (деветстотин тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на пет
дни за 2018 г. и в размер на 15 дни за 2019 г., поради плащане в хода на
процеса, а за разликата над 938,75 лв. до предявените 1043,06 лв. ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност на
претенцията.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 11.47 лв.
(единадесет лева и четиридесет и седем стотнки), представляваща обезщетение
за забавено плащане на сумата от 938,75
лв. за периода от завеждане на делото – 09.09.2019 г. до окончателното му
изплащане - 22.10.2019 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Т., ЕГН **********, сумата от 425,00 (четиристотни двадесет и пет) лева, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.И В.“*** сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лв., представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.И В.“*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 813,09 лв. (осемстотин и тринадесет лева и
девет стотинки), представляваща дължими разноски и държавни такси, на осн. чл.
83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в прекратителната
част, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в едноседмичен срок, а в останалата част в двуседмичен срок от връчването
на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: