Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
20.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 13 състав в публичното съдебно заседание на първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, като разгледа гр.д. №14583 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на С.
П.Д. ЕГН ********** с адрес гр.Л., съдебен адрес *** чрез адв.Х.Х. от САК, с която е предявен иск с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на П.на РБ да му заплати сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания и сумата от 20 000лв. имуществени вреди, от които 9000лв.
пропуснати ползи от неполучени заплати за периода 15.12.2017г. – 07.06.2018г. и
11 000лв. пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулиране
за периода 10.02.2016г. – 07.06.2018г., вследствие от незаконно повдигнато и
поддържано срещу него обвинение по досъдебно производство №58/2015г. по описа
на СП, Следствен отдел, пр.пр.№544/15г. на СП, което
е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство,
потвърдено с определение от 17.11.2017г. на СНСъд по нчд №3306/17г., ведно със законна лихва, считано от 09.02.2016г.
до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 08.02.2016г. при показна
акция на Специализираната прокуратура бил задържан с още четирима негови колеги
гранични полицаи за участие в организирана престъпна група, създадена с
користна цел, а именно извършване на престъпления по чл.302 от НК. Тогава
изпълнявал длъжността заместник началник на гранично полицейско управление
Свиленград.
На 09.02.2016г. му било повдигнато обвинение
по пр.пр.№544/15г. по описа на СП и наложена мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 5000лв. Било образувано и
дисциплинарно производство със Заповед №8121К-468/10.02.2016г. на министъра на
вътрешните работи. Бил му отнет достъпа до класифицирана информация, както и
разрешението за носене на огнестрелно оръжие.
Разследването на СП продължило до
27.10.2017г., когато с Постановление
досъдебното производство по отношение на ищеца било прекратено на осн.
чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НК. Прекратяването
е било потвърдено и от СпНСъд с Определение от
17.11.2017г. по нчд №3306/2017г. по описа на съда.
Ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение му
причинило сериозни неимуществени вреди. Във
всички медии било отразено, че е един от граничните полицаи, които са създали
ОПГ за извършване на престъпления по чл.302 НК. Авторитетът му пред колеги,
приятели, съграждани бил безвъзвратно загубен. Заличени били всички професионални
постижения, отношението на хората било към него като към служител, който приема
неследващи му се облаги във връзка със служебното му положение. В публичното
пространство останали множеството статии относно показната акция. Била
публикувана в регионалния вестник „Старият мост“, озаглавена „Петима гранични
полицаи обвинени за вземане на подкупи от каналджии“. Но статия за прекратяване
на наказателното производство по отношение на ищеца не била публикувана.
Твърди, че името му било опетнено, в резултат на воденото производство
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в пълно компроментиране
и уронване на авторитета му, самоизолация, депресия,
потиснатост, притеснения, срам, страх, отчаяние, усещане за безнадежност,
загуба на енергия, здравето му било поставено в опасност. Претърпял също така и
имуществени вреди поради временното му отстраняване от длъжност
заместник-началник на ГПУ Свиленград.
Същите се формират от неизплатените му заплати, както и от
допълнителното материално стимулиране, което би получил ако в периода
15.12.2017г.-07.06.2018г. не е бил отстранен от длъжност, както и неполученото
ДМС за периода 10.02.2016г.-15.12.2017г.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът е упражнил
правото си на писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага
подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба
вреди не са подкрепени с доказателства. Сочи, че той е възстановен на заеманата
от него ръководна длъжност. Производството е приключило в разумен срок – година
и седем месеца. Взетата мярка за неотклонение Парична гаранция не била довела
до значително ограничение на правата му.
Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди, който не бил в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява
срещу твърдението, че разгласяването на случая в средствата за масова
информация се дължи на поведението на прокуратурата.
Оспорва иска за имуществени вреди изцяло.
Твърди, че ищецът е бил отстранен от органа по назначаването, който не е
действал при условията на обвързана компетентност, а в резултат на образуваното
срещу ищеца досъдебно производство. Сочи, че е налице ред за обезщетяване на
ищеца за времето на отстраняването му, а именно – чл.214 ал.5 от ЗМВР. По
отношение на твърдените вреди от неполучено ДМС, ответникът възразява с доводи,
че то не е елемент на трудовото възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е
бил привлечен с Постановление от 09.02.2016г. в качеството на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 5000лв.
С постановление на прокурор при СпП от 27.10.2017г. по пр.пр.№544/2015г.,
ДП №58/2015г. по описа на СО-СП наказателното производство срещу С. П.Д. е било
прекратено на осн.чл.199 ал.1, чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
С Определение от 17.11.2017г. на СпНС по чнд №3306/17г.
Постановлението за прекратяване е било потвърдено.
Ищецът е представил публикации /разпечатки от
сайтове / относно процесното обвинение.
Представени са и приети като писмени
доказателства по делото отнемане на разрешение за достъп до класифицирана
информация №20 от 12.02.2016г. по отношение на С.Д., Уведомление от
02.11.2017г. до ищеца, че срещу него започва административно производство за
отнемане на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие; Заповед
№8121К-2785/26.07.2016г. на Министъра на МВР за удължаване срок за разследване
и събиране на допълнителни доказателства по дисциплинарно производство,
образувано със заповед от 10.02.2016г.; Заповед за прекратяване на
дисциплинарно производство №8121К-8823/15.12.2017г. и възстановяване на
заеманата длъжност главен инспектор С.Д., разпоредено
е да му се изплати възнаграждението за времето на отстраняване. Заповедта е
подписана от ищеца на 21.12.2017г. в 11.30ч. и на същата дата в 11.40ч. му е
била връчена Заповед №8121К-8826 за временното му отстраняване от длъжност
поради отнет достъп до класифицирана информация, тъй като заеманата длъжност
изисква такъв достъп. Със Заповед №8121К-6792/07.06.2018г. предходната заповед
е била отменена и ищеца е бил възстановен на длъжност Зам.началник първа степен
на ГПУ Свиленград при РДГП – Елхово към ГДГП – МВР. Приложена е и справка за
връчени награди на ищеца за професионални постижения и допълнителни квалификации.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.П.К.и К.Г.К..
От показанията на св.К.– сестра на
ищеца, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК и взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че към процесната дата 08.02.2016г. живеела и работила в Кувейт. В
интернет прочела за наличието на престъпна група в Свиленград. Решила да попита
брат си и когато му позвъняла телефонът му бил изключен. От съпругата му
разбрала, че той бил задържан. На следващия ден се чули и той й съобщил, че му
е определена парична гаранция в размер на 5000лв. и че ще изтегли от нейната
сметка, за да ги внесе. Усещала брат си силно притеснен, той я успокоявал, че
нищо не е направил и че всичко ще се оправи. След четири месеца свидетелката се
прибрала в България и видяла брат си
много подтиснат, затворен, смазан, не говорел, бил неразпознаваем. Променил се
психически, бил отстранен от работа и имал финансови затруднения, защото
издържал студенти, родило му се и внуче. Пред нея направил хипертонична криза.
Твърди, че и към момента случая не е забравен.
От показанията на св.Киров се установява, че е
колега на ищеца, но към момента на акцията и задържането му не работел вече в
Гранична полиция. Тогава бил зам.председател на Държавна агенция за бежанците.
Разбрал за задържането лично от Д.. Поддържали непрекъснато връзка, виждали се
и в София и в Свиленград. Твърди, че ищеца претърпял коренна промяна във връзка
с делото, която промяна го притеснила, защото го познавал що за човек е. Имал
силна тревожност, дори му споделил, че мислил и за самоубийство. Свидетелят е
категоричен, че преди задържането на Д., последният не е имал никакви хронични
здравословни проблеми. След това влизал в болница заради бъбречни кризи,
открили му и хипертонично заболяване. Всичко това след отстраняването му от
длъжност.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката като логични, последователни, съответни на
събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
Според допуснатата и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Г.Т.М. се установява, че
дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от 12.02.2016г. до
20.12.2017г. е в размер на 33 932,80лв., което е било начислено и
изплатено през месец януари 2018г. За този период на Д. не е изплатено
Допълнително възнаграждение за резултати от служебна дейност, тъй като лицето
не е упражнявало трудова дейност. При условия, че е упражнявал би получил нетно
възнаграждение 432лв. За периода от 21.12.2017г. до 07.06.2018г. дължимото
нетно трудово възнаграждение е в размер на 9 732,34лв., а ДМС в размер на
126лв., които не са изплатени на ищеца.
От получената справка за С.Д. от ГД
ГП РДГП Елхово от 17.08.2019г. се установява, че за периода 21.12.2017г. до
24.06.2018г. Главен инспектор Д. не е получавал заплата за времето, през което
е бил отстранен.
С молба в последното съдебно
заседание ищецът е направил изменение на предявените искове за претендираните имуществени вреди по размер.
На осн.чл.214 ГПК съдът е допуснал това изменение, а именно – за периода от 15.12.2017г. до
07.06.2018г. да се счита предявен в размер на 9 732,24лв. и за периода от
10.02.2016г. до 15.12.2017г. ДМС да се счита предявен за сума в размер на
432лв. и за периода от 15.12.2017г. до 07.06.2018г. в размер на 126лв.
От изготвената съдебно-медицинска
експертиза от в.л. д-р Н.С. се установява, че ищецът страда от заболяване на
сърдечно-съдовата система Артериална хипертония. Установява се, че от
м.декември 2016г. той поддържал и към момента на изготвянето на експертизата
високи стойности на артериално налягане, което е налагало да бъде диспансеризиран
и лекуван амбулаторно. Според вещото лице причината за възникването е полиетиологична. В съдебно заседание е поддържал, че
стресът не може да бъде основен фактор за възникване на артериална хипертония,
но може да бъде пусков механизъм при лица с наследствена обремененост.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е прекратяване на
наказателно производство. Само по себе си предприемането на такива процесуални
действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените
страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно от събраните по делото гласни доказателства
се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното
и физическото състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение. Следва
да се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато
обвинение в определено престъпление, води до накърняване на достойнството му и личната му сфера.
Прекратяването на наказателното производство е достатъчна предпоставка, за да
се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което
той има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да
докаже наличието на твърдените за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
както и че същите са настъпили в резултат на увреждането от незаконното
обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.302
от НК (виж чл. 93, т. 7 НК), наказателното преследване е продължило година и
седем месеца и е приключило с постановление за прекратяване. Няма данни той да
е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по
ДП, освен задържането му за 24часа. Безспорно случаят е бил силно отразен в
медиите. Действително П.отговаря за вреди, когато подава информация за медиите,
а в случая няма доказателства публикациите в средствата за масова информация,
които са представени по делото, да са в резултат от подадена информация от
ответника. Но медийното разгласяване е обичайна последица от повдигането на
обвинение и тези вреди също подлежат на обезщетяване. Следователно
неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците
от разгласяване на случая по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е
станала по инициатива на П.е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от
разгласяване в обществото на започването и/или протичането му е несъмнена и
тези вреди трябва да бъдат обезщетени - Определение №1046 от 12.08.2014г. на
ВКС по гр.д.№1816/2014г., IV г. о., ГК, докладчик Б.Б..
Повдигнатото обвинение на Д. безспорно се е
отразило на социалните му контакти и на здравословното му състояние.
Въз основа на реално претърпените
неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност,
настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки, роднини и познати,
изживените негативни емоции и създадената несигурност в бъдещето, задълбочилите
се здравословни проблеми, накърняването на авторитета и доброто му име в
обществото, имайки предвид и изпълняваната от него длъжност и местоживеенето
му, при съобразяване с характера на повдигнатите обвинения по чл. 321, ал. 2 от НК и по чл.302 от НК, в т.ч. предвижданото за тях наказание /лишаване от
свобода/ продължителността на периода,
през който спрямо Д. са извършвани действия и са постановявани актове /около 1
година и 7 месеца/, отразяващи се на правната му сфера, имайки предвид също
факта, че той е неосъждан и без криминални прояви до момента и е работил като
полицай, поради което е понесъл по-тежко първия досег с правосъдието, както и
ППВС № 4/23.12.1968г. и наложилото се в обществото понятие за справедливост при
приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 20
000 лв., а над него до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчита и обстоятелството, че повдигнатото на ищеца
незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която той се реализира
професионално, като то се е отразило неблагоприятно върху възможностите му за
работа и израстване в служебен план, върху авторитета му на професионалист,
както и върху общественото мнение, очакващо човек с професия на полицай да
спазва в още по-пълна степен закона и етичните правила при осъществяване на
трудовите си и обществени задължения. В този смисъл вж. Р. № 267/26.06.2014 г.
по гр.д. № 820/2012 г. на ВКС - ІV г.о.
За пълнота на изложението следва да се
добави, че при формиране на извода си за размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчита и факта, че уволнението на ищеца, допринесло
за финансовите му проблеми, не е последица от образуваното против него
наказателно производство, а дисциплинарно наказващият орган има възможност, но
не и задължение да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на служителя,
т.е. самото уволнение не е пряка и задължителна последица от образуването на
наказателното производство, а е предоставено на оперативната преценка на органа
по назначаването, поради което ПРБ не може да носи отговорност за причинените
на ищеца вреди от уволнението му.
Ищецът претендира лихва за забава, считано от
08.02.2016г., тази лихва обаче е дължима от датата на влизане в сила на акта,
от който ищецът черпи своите права, а именно от 29.11.2017г. – датата от която
е отбелязано, че Определението на съда, с което е потвърдено обжалваното от
ищеца Постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо него е
влязло в законна сила.
Върху сумата от 20 000лв. се дължи и законна
лихва от 29.11.2017г.
По отношение на иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от
неизплатено трудово възнаграждение за периода 15.12.2017г. - 07.06.2018г.,
и
неизплатено ДМС за периода от 10.02.2016г. до 15.12.2017г. и за периода от
15.12.2017г. до 07.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 08.02.2016г. до окончателното й изплащане, съдът намира следното.
Твърдените от ищецът имуществени вреди под
форма на пропуснати ползи са настъпили в резултат временно отстраняване от
длъжност на държавен служител в Главна дирекция Гранична полиция – МВР, наложено
със заповед №8121К–8826/15.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи,
впоследствие отменена със Заповед №8121К-6792/07.06.2018г. от Министъра на МВР.
Посочената заповед е била издадена поради
това, че към този момент С.Д. е бил с отнет достъп до класифицирана информация,
а заеманата от него длъжност изисква такъв – чл.214 ал.1 т.3 и а4 от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл.214.ал.1 т.3 Държавен
служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед,
когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако
заеманата длъжност изисква такъв - в този случай отстраняването се извършва от
органа по назначаването на заеманата длъжност.
Съгласно ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015г.,
обявена за противоконституционна с РКС № 10 от 2018 г. - ДВ, бр. 48 от 2018г.)
При привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от
него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква
"а" от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство
по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от
длъжност.
Държавният служител не получава заплата за
времето, през което е бил отстранен. Когато обаче дисциплинарното производство
по ал.1 т.1 и ал.2 бъде прекратено, той се възстановява на заеманата длъжност и
му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
Съгласно чл.215 ал.4 когато актът, с който е
отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, бъде отменен, на
временно отстранения от длъжност служител се изплаща възнаграждение за времето
на отстраняване. За възстановяването на длъжност и изплащане на дължимото
възнаграждение се издава писмена заповед от органа по назначаването.
Цитираните правни норми са в Глава ХVІ
„Дисциплинарна отговорност“, като отстраняването от длъжност е регламентирано в
нарочна процедура, завършваща със заповед на дисциплинарно наказващия орган, в
случая министъра на вътрешните работи, но няма предвидено изрично изискване
служителите на МВР да бъдат задължително отстранявани при повдигане на
обвинение против тях. Следователно липсва правна норма, която да задължава
органа по назначаването при всеки случай на образувано против служител на МВР
дисциплинарно дело и/или досъдебно производство да го отстрани от длъжност, а
му дава право на преценка дали твърдените дисциплинарни нарушения,
квалифицирани и като престъпления от П на РБ, са извършени и съответно дали
попадат в приложното поле на дисциплинарното производство, за да бъдат
санкционирани, като е напълно възможно едно нарушение да бъде признато за
дисциплинарно и да бъде наказано и в същото време с оглед неговия предмет и
интензитет да не съставлява престъпление и лицето да бъде оправдано.
Тоест при издаването на заповедта наказващият
орган извършва преценка по целесъобразност, като той не е задължен да отстрани
служителя като пряко следствие от образуването на наказателно производство
против него.
Изложеното води до извод, че при издаване на
посочената заповед наказващият орган е извършил преценка дали да бъде отстранен
Д. от длъжност, без да е пряко задължен от действията на ПРБ по привличане на
ищеца като обвиняем, поради което съдът приема, че няма пряка
причинно-следствена връзка между действията на П на РБ и отстраняването от
длъжност, като ответникът не може да носи отговорност за причинените на ищеца
имуществени вреди вследствие на отстраняването му от работа, а предявеният иск
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в неполучено
трудово възнаграждение за посочения период и размер, е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Освен изложеното следва да бъде отбелязано, че
законът предвижда възможност за заплащане на тези суми, но редът не е в
настоящото производство.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 1505лева, съобразно уважената
респ.отхвърлена част от исковете на осн. чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на С. П.Д. ЕГН
********** с адрес гр.Л., съдебен адрес *** чрез адв.Х.Х. от САК, сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато и
поддържано срещу него обвинение в престъпление по чл.321, ал.3 вр.чл.302 т.1 и т.2 от НК, по повод на което било
образувано досъдебно производство №58/2015г. по описа на СО при СП, пр.пр.№544/15г., което е приключило с Постановление за
прекратяване на наказателното производство поради липса на данни за извършено
от него престъпление на основание чл. 243, ал.1 т.1 НПК от 29.11.2017г., ведно
със законна лихва върху претендираната сума, считано
от 29.11.2017г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за разликата
до претендирания размер от 30 000лв., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. П.Д. ЕГН ********** с адрес гр.Л.,
съдебен адрес *** чрез адв.Х.Х.
от САК, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на П.на РБ да му заплати сумата от 10 290,24лв.
имуществени вреди, от които 9732,24лв. пропуснати ползи от неполучени заплати
за периода 15.12.2017г. – 07.06.2018г. и 558лв. пропуснати ползи от неполучено
допълнително материално стимулиране за периода 10.02.2016г. – 15.12.2017г. и от
15.12.2017г. до 07.06.2018г., вследствие от незаконно повдигнато и поддържано
срещу него обвинение по досъдебно производство №58/2015г. по описа на СП,
Следствен отдел, пр.пр.№544/15г. на СП, което е
приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство,
потвърдено с определение от 17.11.2017г. на СНСъд по нчд №3306/17г., ведно със законна лихва, считано от
09.02.2016г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на С. П.Д. ЕГН **********
с адрес гр.Л., съдебен адрес *** деловодни разноски в размер на 1334лв. /хиляда триста тридесет и четири/ и
366,50лв. разноски за вещи лица, по сметка на СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: