ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 12.11.2018г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На дванадесети ноември
2018г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №3110 по описа за 2018
година:
Предявена е искова молба от
В.Б.Б. против СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора за
неизплатени основно и допълнителни трудови възнаграждения, обезщетение по
чл.221 КТ, обезщетение по чл.45 ЗЗД и лихва за забава.
Ответникът СДРУЖЕНИЕ
С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора е представил писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК.
В
срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от СДРУЖЕНИЕ
С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора против В.Б.Б..
Ответникът
по насрещната искова молба В.Б.Б. е представил писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК.
Разпоредбата
на чл.310 ал.1 ГПК посочва исковете, които независимо от волята на страните
подлежат на разглеждане
задължително по реда на глава Двадесет и пета „Бързо производство”, между които
са и исковете за неизплатено трудово възнаграждение /чл.310 ал.1 т.1 ГПК/.
Чл.310 ал.2 и ал.3 предвижда, че при съединяване на иск, който подлежи на
разглеждане по реда на бързото производство с иск, който подлежи на разглеждане
по общия исков ред, бързо производство не се допуска. В настоящия случай са
предявени няколко иска – за неизплатено трудово възнаграждение /подлежащ на
разглеждане по реда на бързото производство/ и за обезщетение по чл.221 КТ
/подлежащ на разглеждане по общия ред/, поради което и по правилата на чл.310
ал.2 ГПК бързо производство не се допуска и исковете подлежат на разглеждане по
общия ред.
Съдът
като взе предвид, че исковата молба и насрещната искова молба са редовни и
предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за
разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представените от страните писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да назначи съдебно-счетоводна
експертиза, да допусне събирането на гласни доказателства.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: извлечение по сметка 42103 за
партида В.Б.Б. за периода 01.01.2018г. до 31.07.2018г.; Платежна ведомост на
м.01.2018г.; РКО от 12.02.2018г.; РКО от 31.01.2018г.;трудов договор
№51/10.02.2017г.; фактура от 19.07.2018г.;
справка за начислени глоби на В.Б.Б. от 19.07.2018г.; извлечение по сметка 411
за партида В.Б.Б. за периода 01.07.2018г. до 31.07.2018г.; покана
изх.№5067/24.07.2018г. с прложена разписка за връчване; фактура от 24.08.2018г.
с приложена справка за начислени глоби на ФК Верея; фактура от 05.10.2017г. с приложена справка за начислени глоби на ФК
Верея; фактура от 14.11.2017г. с приложена справка за начислени глоби на ФК
Верея; фактура от 10.04.2018г. с приложена справка за начислени глоби на ФК
Верея; фактура от 03.05.2018г. с приложена справка за начислени глоби на ФК
Верея; фактура от 22.05.2018г. с приложена справка за начислени глоби на ФК
Верея.
УКАЗВА на ищеца В.Б.Б. най-късно за съдебно
заседание да представи посочените в приложенията към исковата молба, но
непредставени по делото доказателства: Трудов договор; Колективен трудов
договор; Анекс №1/10.02.2017г.; Допълнително споразумение от 10.01.2018г.
УКАЗВА на ищеца В.Б.Б.
най-късно за съдебно заседание да представи посочения в обстоятелствената част
на исковата молба, но непредставен по делото Договор №249/08.02.2017г.
УКАЗВА на ответника СНЦ
„ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора най-късно за съдебно заседание да представи
посочения в насрещната искова молба, но непредставен по делото Дисциплинарен
правилник на БФС за сезон 2017/2018г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника СНЦ
„ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора за съдебно заседание да представи заверено копие
под опис от личното трудово досие на В.Б.Б..
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на следните въпроси:
1.
Какъв е размера на начислените и дължими на ищеца трудови възнаграждения
/основно и допълнително по споразумение от 10.01.2018г./ за м.02.2018г.,
м.03.2018г., м.04.2018г. и до 21.05.2018г.; изплатени ли са изцяло
или отчасти; какъв е размера на неизплатените трудови възнаграждения за
посочения период?
2.
Начислено ли е на ищеца за периода 25.07.2017г. до 21.05.2018г. възнаграждение за разходи за наем по Анекс
№1/10.02.2017г.; изплатено ли е; какъв е размера на неизплатената част по
месеци?
3.
Какъв е размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ?
Изплатено ли е същото?
4. Какъв
е размерът на лихвата за забава в плащането на всяко едно от дължимите трудови
възнаграждения за периода от датата на забавата в плащането на всяко едно от
тях до завеждане на исковата молба?
5.
Какъв е размера на лихвата за забава в изплащането на всяко едно от дължимите
на ищеца възнаграждения, изчислен по правилата на чл.22 от КТД за периода от
датата на забавата в плащането на всяко едно от тях до завеждане на исковата
молба?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по
назначената експертиза МИХАИЛ МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 150,00лв., платими от Бюджета на съда.
ДОПУСКА
събирането на гласни доказателства, като ДОПУСКА в качеството на свидетел Н.Г.Д.,
при режим на довеждане.
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността
да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът В.Б.Б. твърди
в исковата си молба, че на 08.02.2017 г. на основание чл.67 ал.1,
т.2 и ал.4 от КТ подписал с ответника. трудов договор, в сила от 08.02.2017г.
със срок до 15.12.2018г. Съгласно договора ответникът следвало да заплаща
договореното и дължимо трудово възнаграждение за положения от ищеца труд в
размер на 1300 лв. бруто месечно, което следвало да бъде изплатено до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. С допълнително споразумение
от 10.01.2018г. ответникът се задължил да изплаща допълнително трудово
възнаграждение на стойност 1991.23лв., което представлявало допълнително
възнаграждение към основното месечно възнаграждение, като общата сума дължима
от работодателя като месечно възнаграждение възлизала на 3299.43 лв.
С
анекс №1/10.02.2017г., т.2 ответникът се задължил да заплаща на футболиста
ежемесечно разходи за наем на жилище за целия период на договора в размер на
300 лв.
Ищецът
заявява, че ответникът не му изплатил дължимото възнаграждение за м.02.2018г.,
м.03.2018г., м.04.2018г. и до 21.05.2018г., когато трудовия договор бил
прекратен едностранно от ищеца на основание чл.327 ал.2 от КТ. За периода от
25.07.2017г. до 21.05.2018г. работодателят не изплатил дължимото уговорено в
Анекс №1/10.02.2017г., т.2, а именно дължимите разходи за наем по 300 лв.
месечно.
Ищецът
сочи, че съгласно уговореното в чл.22 от КТД, в сила за двете страни по Трудов
договор №249/08.02.2017г.,
в случай на забава или неизплащане на основното и допълнителните възнаграждения
в срок, Професионалният футболен клуб дължи на футболиста -професионалист
заплащане на лихва за всеки просрочен ден в размер на основния лихвен процент
+10 пункта, освен ако не е уговорено друго в Индивидуалния договор. Съгласно
чл.23 от КТД, в сила за двете страни по Трудов договор №249 от
08.02.2017г., Професионалният футболен клуб изплаща на обезщетение на футболиста-професионалист при предсрочно прекратяване на
трудовия договор от страна на футболиста по основателна причина - поради
неизплащане на едно месечно възнаграждение и при системни нарушения на
индивидуалният договор . Обезщетението се изчислявало в размер на брутното
трудово възнаграждение за последните 3 месеца. Съгласно чл.24 от КТД
обезщетението по чл.23 от КТД Професионалният футболен клуб следва да изплати в
срока определен от същият като работодател за изплащане на месечното трудово
възнаграждение.
Ищецът
заявява, че общия размер на задължението на ответника е както следва:
1.
Неизплатено трудово възнаграждение:
-
за м.02.2018г. - 3299.43 лв., представляващи основно месечно възнаграждение +
679.60 лв. лихва за просрочие уговорена в чл.22 от КТД;
-
за м.03.2018г. - 3299.43 лв.,
представляващи основно месечно възнаграждение + 394.90 лв. лихва за просрочие
уговорена в чл.22 от КТД;
-
за м.04.2018г. - 3299.43 лв., представляващи основно месечно възнаграждение +
119.40 лв. за просрочие уговорена в чл.22 от КТД;
-
за м.05.2018г. - 2309.30 лв.
2.
Дължимото по Анекс №1/10.02.2017г., както следва основно задължение и уговорената
лихва за просрочие в чл.22 от КТД, а именно :
-
25.08.2017г. - 300лв. +238.80 лв. лихва;
-
25.09.2017г. - 300лв. + 212.90 лв. лихва;
-
23.10.2017г. – 300лв. + 187.90 лв. лихва;
-
25.11.2017г. - 300лв. + 162.00лв. лихва;
-
25.12.2017г. - 300лв. + 136.90лв. лихва;
-
25.01.2018г. – 300лв. + 111.10 лв. лихва;
-
25.02.2018г. - 300лв. + 85.20 лв. лихва;
-
25.03.2018г. - 300лв. + 61.80 лв. лихва;
-
25.04.2018г. - 300лв. +35.90 лв. лихва;
-
25.05.2018г. - 300лв. + 10.90лв.
Ищецът
сочи, че съгласно чл.23 от КТД, Професионалният футболен клуб изплаща
обезщетение на футболиста-професионалист
при предсрочно прекратяване на трудовия договор от страна на футболиста по
основателна причина - поради неизплащане на едно месечно възнаграждение и при
системни нарушения на индивидуалният договор. Обезщетението се изчислява в
размер на брутното трудово възнаграждение за последните 3 месеца, като общата
дължима сума за обезщетение съгласно чл.23 от КТД е в размер на 9898.29 лв.
Ищецът
сочи също, че съгласно чл.221 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 ал.1, т.1,2,3,3а КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение
и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. С оглед
на това, че на 01.06.2018г. сключил трудов договор с друг работодател, но при
значително по-лоши финансови условия, а именно 1300 лв. брутно възнаграждение
счита, че с виновното си поведение Футболен клуб "Верея" Стара Загора
и наложилата се промяна на работодателя
ще претърпи реални вреди в размер на 10964.64 лв., представляващи разликата в
месечното възнаграждение, което би получил, ако работодателят беше изпълнявал
съвестно своите задължения по подписаният договор и уговореното в
допълнителните споразумения условия на заплащане за положеният труд. .
Обща дължима сума от ответника възлизала на 38 070,64
лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
полагащите му се трудови възнаграждения, обезщетения за неизплатените трудови
възнаграждения, дължимите наеми, ведно с дължимите и уговорени в чл.22 от КТД
лихви за забава, както и дължимото съгласно чл.23 от КТД обезщетение за
едностранно прекратяване на Трудовия договор при забава или неизплащане на
месечното възнаграждение, както и обезщетение по чл.221 от КТ за действителните
вреди, които ще претърпи от неизпълнения договор за периода от 01.06.2018г. /
датата на встъпването му в друго трудово правоотношение/ до 15.12.2018г. /края
на срока по трудовият договор с ответника/. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът СДРУЖЕНИЕ
С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
предявените искове по основание и размер.
Заявява,
че от 01.09.2016г. влязъл в сила сключен между Български футболен съюз,
Българска професионална футболна лига и Асоциация на българските футболисти
КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР (КТД) от 01.09.2016г., който се прилага до настоящия
момент и чийто предмет е уреждане на „трудовите и осигурителни отношения между
футболистите - професионалисти и професионалните футболни клубове, свързаните с
тях доходи, заетостта, социалното обслужване и др. В чл.10 от КТД ясно се
посочвала императивността в приложението му от страна на професионалните
футболни клубове (какъвто клуб е ФК ВЕРЕЯ СНЦ) и професионалният футболист (какъвто
е ищецът). Съгласно чл.12 ал.1 от КТД между професионалния футболен клуб и
футболиста-професионалист се сключва индивидуален срочен трудов договор.
С
оглед спазване политиката и вътрешните правила и изисквания на Българския
футболен съюз, приложими към режима на картотекиране на футболистите, както и
клаузите на КТД на дата 08.02.2017г. между страните в настоящото производство бил
сключен Договор за наемане на професионален футболист №249, чието съдържание било
подчинено изцяло на разпоредбите на КТД от 01.09.2016г. и който Договор №249 се
явявал срочен, тъй като е с основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
Срокът на този договор бил една година и девет месеца, считано от влизането му
в сила, а именно от 08.02.2017г. В клаузите на Договор №249 и по-точно в Раздел
III - Възнаграждение и начин на плащане, ясно било записано, че изплаща на
Футболиста възнаграждение, в което са
включени всички допълнителни трудови
възнаграждения, съгласно нормативните актове, като в т. 2 от този раздел бил
посочен размерът на това възнаграждение, а именно 1300лв. месечно.
Във
връзка със спазване на счетоводните норми и изисквания на 10.02.2017г. между
ищецът и Сдружение с нестопанска цел „ФК ВЕРЕЯ” бил сключен и трудов договор
№52 на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, който бил регистриран в Национална
Агенция по приходите и в периода от 10.02.2017г. до 21.05.2018г. СНЦ „ФК
ВЕРЕЯ" се е явявало в качеството си на работодател на ищеца. Действието на
този договор било прекратено едностранно от ищеца с Уведомление от 17.05.2018г.,
на основание чл.327 ал.2 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение бил, както
следва:
трудово
възнаграждение за м.02.2018г. - 1008,77лв.
трудово
възнаграждение за м.03.2018г. - 1008,77лв.
трудово
възнаграждение за м.04.2018г. - 1008,77лв.
трудово
възнаграждение за м.05.2018г. - 605,27лв., или общо 3 631,58лв.
Ответникът
оспорва изцяло претенцията за размера на начислената върху тази сума лихва от
ищеца.
Не
оспорва, че с подписан от страните Анекс от 10.02.2017г. Работодателят се е
задължил да заплаща разходи за наем на жилище в размер на 300лв месечно,
платими заедно с основното трудово възнаграждение на ищеца. Също така не
оспорва, че сумите за разходи за наем са забавени рана, но счита, че начислените
от ищеца лихва са в разрез с уговорената в анекса лихва, а именно
„законната". Счита доводите на ищеца, че за заплащане на сумата за месечен
наем са приложими разпоредбите на Колективния трудов договор за неоснователни,
тъй като в т.2 на анекса, приложен към исковата молба ясно било фиксирано, че
заплащането на наем за жилище е разход, а не възнаграждение от какъвто и да е
характер. Заявява, че в исковата си молба ищецът претендира заплащане на разход
за наем считано от 25.07.2018г., но в действителност за месеците юли и август
2017г. този разход е заплатен от страна на Работодателя, съгласно Разходен
касов ордер №5/12.02.2018г. като след направени от ответника изчисления
размерът на дължимите разходи за наем на ищеца са, както следва:
разход
за наем за м.09.2017г. - 300лв.;
разход
за наем за м.10.2017г. - 300лв.;
разход
за наем за м.11.2017г. - 300лв.;
разход
за наем за м.12.2017г. - 300лв.;
разход за наем за м.01.2018г. - 300лв.;
разход
за наем за м.02.2018г. - 300лв.;
разход
за наем за м.03.2018г. - 300лв.;
разход
за наем за м.04.2018г. - 300лв.;
разход
за наем за м.май до дата 21.05.2018г. - 203,22лв., или общо дължимата сума за
разход за наем - 2 603,22лв. за главница, като законната лихва върху тази сума
до подаването на исковата молба - в размер на 104,96лв.
По
отношение на Допълнително споразумение от 10.01.2018г., не оспорва, че такова е
подписвано, но оспорва, че е влязло в сила, от момента на подписването му. Заявява,
че това допълнително споразумение било подписано преди една футболна среща без
да са уредени всички клаузи по него, но тъй като ищецът заплашил, че няма да
излезе да играе се подписало в този му вариант с уговорката, че по-късно ще бъде
подписаноново, в което да уредят от кога и при какви условия ще се дължат
допълнителни възнаграждения на ищеца. Още преди да говорят г-н Б. започнал
грубо и показно да не изпълнява своите задължения. На 24.02.2018г. при
футболната среща между отборите на ФК „ВЕРЕЯ" Стара Загора и ФК
„ДУНАВ" Русе, ищецът отказал да играе през второто полувреме, като мачът
завършил с резултат 2:0 в полза на ФК "ДУНАВ". Ищецът заемал позицията
на полузащитник(халф), което било от решаващо значение за крайния резултат.
Почти всички от наказанията, които му били наложена били във връзка с
нарушаване на правилата от Дисциплинарния правилник на БФС. Съгласно чл.18, ал.
1 и чл. 21 от КТД ясно било описано, че допълнителните възнаграждения могат да
се договарят „в зависимост от постигнатите отборни или индивидуални
резултати", а изплащането на този вид възнаграждение става „на датата и по
начина определени, съгласно индивидуалният договор или Вътрешно-клубните
правила".
Сочи,
че тъй като до подписване на последващо споразумение не се стигнало, то счита,
че Допълнителното споразумение от 10.01.2018г. е неотносимо към размера на
настоящия иск. Освен това на във ФК „ВЕРЕЯ", гр. Стара Загора се провеждала
политика, която да не застрашава финансовата стабилност на клуба, което било
подкрепено и от клаузите на КТД, според една от които „размерът на трудовото възнаграждение не може да
бъде такъв, че да създава финансови проблеми на Професионалния футболен клуб,
които могат да застрашат неговата финансова стабилност". Като
доказателство за размера на дължимото трудово възнаграждение представя справка
извлечение от счетоводните регистри на „ФК ВЕРЕЯ" СНЦ и извлечение от Ведомостта
за заплати на дружеството, удостоверяващи размерът на последното заплатено
трудово възнаграждение на ищеца по време на действие на Трудов договор №52 от
10.02.2017г., а именно това за м. януари 2018г.
По
отношение на претендираното обезщетение съгласно чл. 23 от КТД в размер на три
брутни трудови възнаграждение, изчислени на база размера на брутното трудово
възнаграждение за последните три месеца счита, че с оглед датата на
прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца през месец май 2018г.,
следва да се вземат размерите на брутните трудови възнаграждения за м. април,
м. март и м. февруари 2018г., които са в размер на 1300лв. за всеки месец или
общо в размер на 3900лв. Противопоставя се на искането на ищеца основано на чл.
22 от КТД, тъй като счита, че разпоредбите на същия препращат към Индивидуалния
трудов договор на ищеца с №249, в който няма договорена лихва за забава в
размерите претендирани от ищеца.
По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл.221 ал.1
от КТ счита, че същата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл.327 ал.1 т.2, 3 и За работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Няма пречка обаче
страните по трудовия договор да уговорят размер на посоченото обезщетение,
по-голям от този, който законът предвижда. В такъв случай при прекратяване на
трудовото правоотношение на визираните по-горе основания обезщетението, което
ще дължи работодателят, ще е това което е договорено, а в настоящия случай
такова се явява описаното в т.6 от настоящия отговор обезщетение. Счита, че противното
би означавало уволненият работник или служител да се обогати неоснователно, тъй
като прекратяването на трудовия договор по чл.327, ал.1 КТ визира прекратяване
на правоотношението без предизвестие. За да се получи обезщетение кумулативно в
размер на нормативно уреденото плюс уговореното в трудовия договор, то страните
следва изрично да уговорят това (Решение №344 от 04.03.2014г. по гр. д.
2833/2013г. на ВКС). Освен това както ищецът сам посочил - на 01.06.2018г. е
сключил нов трудов договор с размер на брутното трудово възнаграждение
еквивалентен на това, което е получавал от ответника. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото
разноски.
Ищеца
по насрещния иск СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора
твърди в насрещната искова молба, че на 08.02.2017г. с ответника
бил сключен Договор за наемане на професионален футболист №249, чието
съдържание е подчинено изцяло на разпоредбите на Колективен трудов договор със
страни Български футболен съюз, Българска професионална футболна лига и Асоциация на
българските футболисти от 01.09.2016г., с основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда и впоследствие на дата 10.02.2017г. между ответника и СНЦ
„ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора бил сключен и трудов договор №52 на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1от Кодекса на труда, регистриран в Национална
Агенция по приходите, в действие до 21.05.2018г., тъй като В.Б.Б. го
прекратил едностранно на основание чл. 327, ал. 1 от КТ.
Тъй
като В.Б.Б. бил играч на Футболния
клуб през сезон 2017/2018г., то в рамките на този сезон на клуба му се наложило
да заплати глоби по съдийски решения, наложени на Б. на обща стойност 5580лв.,
както следва:
По
фактура №********** от 24.07.2017г. на БФС - глоби по Решения ДК сезон
2017/2018г. от 1-5кръг - 1 050лв.;
По
фактура №********** от 05.10.2017г. на БФС - глоби по Решения ДК сезон
2017/2018г. от 6-10 кр. и кб -1200лв.;
По
фактура №********** от 14.11.2017г. на БФС - глоби по Решения ДК сезон
2017/2018г. от 11-15 кр. - 400лв.;
По
фактура №********** от 10.04.2018г. на БФС - глоби по Решения ДК сезон 2017/2018г.
от 21-25 кр. - 950лв.;
По
фактура №********** от 03.05.2018г. на БФС - глоби по Решения ДК сезон
2017/2018г. от 26-30 кр. - 150лв.;
По
фактура №********** от 22.05.2018г. на БФС - глоби по Решения ДК сезон
2017/2018г. от 31 -36 кр. - 900лв.;
СНЦ
„ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора заплатило всички тези глоби, за да не бъде
санкционирано от БФС (Български футболен съюз).
Ищецът
по насрещния иск сочи, че съгласно предписанията на Дисциплинарния правилник на
БФС за сезон 2017/2018г. и по специално на чл.43 ал.1, в който са уредени
Начини и срокове за изплащане на глобите и имуществените санкции в
професионалния футбол: а) наложените лични глоби се изплащат от ФК, към който
принадлежат към момента на извършване на провинението, наказаните ръководители,
треньори, футболисти и други служебни лица; б) ФК удържат наложените лични глоби
на ръководители, треньори, футболисти и други служебни лица, съгласно вътрешния
статут на ФК.
Заявява,
че многократно ответника по насрещния иск бил приканван да заплати своите
глоби, но тъй като това не се случи на 19.07.2018г. на същия била издадена фактура
№**********/19.07.2018г., която заедно с покана за доброволно плащане му била изпратена
по куриер с обратна разписка.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди В.Б.Б. да заплата на СНЦ
„ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора сумата от 5580лв. с вкл. ДДС,
представляваща заплатени от СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора
глоби, наложени на ответника по насрещния иск. При условията на евентуалност,
ако бъдат уважени първоначалните искове моли на основание чл. 103, във вр. с
чл. 104 от ЗЗД да бъде извършено прихващане с дължимата от В.Б.Б. сума по
фактура №**********/19.07.2018г. Претендира направените по насрещния иск
разноски.
Ответника
по насрещния иск В.Б.Б. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло насрещния иск. Заявява, че Клубът
предявява финансова претенция като се позовава на
Дисциплинарният правилник на БФС, чийто член е. Сочи, че в чл.9 от
Дисциплинарният правилник е записано, че по вид нарушенията на същият биват: -персонални
-клубни
-нарушения
за предупреждения
-нарушения,
водещи до лишаване от права за определен период и други изрично посочени в
същият член.
Начините
и срокове за изплащане на глобите също били изрично изброени в чл.45 от ДП,
като също така била посочена санкцията, която следва от невнасяне на персоналните
глоби наложени на състезателя или треньор в даден клуб .
Заявява,
че Клубът цитирал уредбата на чл.43 б.Б, но никъде в насрещната искова молба не
посочвал норма от Вътрешен правилник, която да урежда начина и реда на
заплащане на персонални глоби наложени от ДК на БФС спрямо състезателите. Също
така не представил и доказателства, че е канил ответника да заплати глобите.
Моли съда да отхвърли насрещния иск.
От
така изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че
предявените първоначални обективно съединени исковете следва да бъдат
квалифицирани с правно основание чл.245 от КТ – за неизплатено трудово
възнаграждение и лихва за забава, с правно основание чл.221 ал.1 от КТ за
обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение и чл.86 ЗЗД – за
лихва за забава в изплащането на обезщетението.
В
производството по иска по чл.245 от КТ ищецът следва да докаже обстоятелствата,
от които се поражда правото му на трудово възнаграждение, а в тежест на
ответникът е да докаже възраженията си.
В
производството по иска по чл.221 КТ в тежест на ищеца е
да докаже основанието за претендираното обезщетение и неговия размер, а в
тежест на ответника е да докаже възраженията си. По иска по чл.86 ЗЗД ищецът
следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава.
От
изложените в насрещната искова молба обстоятелства се налага изводът, че
предявения иск е по чл.203 КТ. В производството по този иск в тежест на ищеца
по иска е да докаже осъществяването на фактическия състав на чл.203 ал.1 КТ, а
именно, че на работодателя е причинена вреда от работника при или по повод
изпълнение на трудовите задължения.
НАСРОЧВА делото за 11.12.2018г. от 11,00ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца В.Б.Б.
да се връчи и
препис от писмения отговор на ответника СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора, ведно с
приложенията. На ищеца по насрещния иск СНЦ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ВЕРЕЯ” Стара Загора да се връчи и
препис от писмения отговор на ответника по насрещния иск В.Б.Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: