РЕШЕНИЕ
№.........../........2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на дванадесети юли две
хиляди и седемнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 868/2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 226 АПК. Образувано е след постановеното с решение №
3109/18.03.2016 г. по адм. дело № 3754/2015 г. на ВАС РБ, ІІІ отделение, обезсилване
в обжалваните части на първоначално постановеното от Адм. съд – Варна решение №
2915/18.12.2014 г. по адм. дело № 4347/2013 г. и връщането на делото за ново
разглеждане в обезсилените части от друг състав на първоинстанционния съд.
Във връзка с дадените от
касационната инстанция с решение № 3109/18.03.2016 г. по адм. дело № 3754/2015
г. задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, при новото
разглеждане на делото ищецът е прецизирал по указание на съда исковите си
претенции по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ в частите, предмет на разглеждане и произнасяне в
производството по чл. 226 АПК, като с писмена молба с. д. № 7942/16.05.2016 г. е
уточнил по основание, размер, период на предявяване и ответник заявените при кумулативно
обективно съединяване осъдителни искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а именно:
І. Срещу Министерство на правосъдието – 1/
за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в периода 27.06.2007 г. – 31.05.2009 г. вкл., изразени в
изпитано от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради бездействието на
администрацията на Затвора – Варна да му предостави полагаемите се по чл. 31
ал. 1 б. „б“ ЗИН /отм./ безплатно облекло, обувки и спални принадлежности
според утвърдени за целта таблици от Министъра на правосъдието, съгласувано с
Министъра на финансите, ведно със законна лихва върху главницата от момента на
първоначалното предявяване на ИМ /16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване;
2/ за заплащане на мораторна лихва
върху главницата за периода 27.06.2007 г. – 16.12.2013 г. в размер на
15 106 лв.
ІІ. Срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – 1/ за заплащане на обезщетение в размер на 33 251, 96 лв. за
претърпени неимуществени вреди в периода 01.06.2009 г. – 16.12.2013 г.,
изразени в изпитано от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради
бездействието на администрацията на Затвора – Варна да му предостави
полагаемите се по чл. 84 ал. 2 т. 3 ЗИНЗС безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности според утвърдени за целта таблици от Министъра на правосъдието, ведно
със законна лихва върху главницата от момента на първоначално предявяване на ИМ
/16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване; 2/ за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода
01.06.2009 г. – 16.12.2013 г. в размер на 9 401 лв.; 3/ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за
периода 01.06.2009 г. – 16.12.2013 г. в
размер на 1, 38 лв. /един лев и тридесет и осем стотинки/ вследствие на
бездействието на администрацията на Затвора Варна да му предостави безплатно
миещи препарати според утвърдената за целта Таблица № 6 за безвъзмездно
полагащи се перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода, утвърдена
от началника на ГУ на МЛС, ведно със законна лихва върху главницата от момента
на първоначалното предявяване на ИМ /16.12.2013 г./ до окончателното й
погасяване.
В уточняващата молба погрешно
като дата на предявяване на ИМ е посочено 01.12.2013 г. наместо действителната
такава 16.12.2013 г., видно от поставения върху ИМ печат на Адм. съд – Варна.
В проведените по делото открити
съдебни заседания предявените искове срещу Министерство на правосъдието и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се поддържат изцяло от ищеца, който
се явява лично и с пълномощника си адвокат М.К..
Ответниците Министерство на
правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорват изцяло
исковете като в с. з. на 12.07.2017 г. изразяват по съществото на спора чрез
пълномощника си юрисконсулт С. становище за недоказаност в съдебното
производство на твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация.
В същия смисъл е и заключението
на представителя на Окръжна прокуратура – Варна.
За да се произнесе по основателността
на предявените искове, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По фактите:
От събраните при първоначалното
разглеждане на делото в първата инстанция писмени доказателства се установява,
че с присъда по н.о.х.д. № 340/89 г. на Плевенски военен съд ищецът К.С.Р. е
осъден на смърт по чл. 116 т. 6, 10 и 11 НК за това, че на 17.07.1989 г. в
землището на с. Горно Павликени, обл. Ловеч, по особено мъчителен за убитата
начин, с особена жестокост, по хулигански подбуди и при условията на опасен
рецидив умишлено е умъртвил М. ***, като с Указ № 4/25.01.1999 г. на
Вицепрезидента на Република България присъдата му е заменена с доживотен
затвор. Понастоящем изтърпява наказанието си в Затвора Варна, където е преведен
на 27.06.2007 г. от Плевенския затвор. От 01.06.2009 г. след влизането в сила
на ЗИНЗС е поставен на строг режим като за целия период на престоя си във
Варненския затвор е награждаван пет пъти и е наказван повече от двадесет и шест
пъти за различни нарушения на Правилника за вътрешния ред в затворите, ЗИНЗС и
ППЗИНЗС. В този смисъл са данните по приложената на л. 27 – 29 от досието по адм.
дело № 4347/2013 г. на Адм. съд – Варна писмена справка рег. № 360/07 от
13.03.2013 г., изходяща от началника на Затвора – Варна.
Според данните по справката, актуални
към момента на изготвянето й през м. март 2013 г., на лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си във Варненския затвор, не се предоставят горно и
долно облекло и обувки поради липсата на централни доставки като периодично при
направени дарения на такива вещи те им се раздават безвъзмездно според
социалния им статус. Относно лишения от свобода К.С.Р. е уточнено, че при
постъпването му в Затвора – Варна на 27.06.2007 г. е получил полагащите му се
спални принадлежности, включващи 2 бр. жакардово одеало; 1 бр. долен чаршаф от хасе;
1 бр. горен чаршаф от хасе; 1 бр. възглавница; 1 бр. калъфка за възглавница от
хасе и 1 бр. дюшек, като на 25.01.2012 г. от постъпили дарения са му
предоставени и 1 бр. хавлиена кърпа и 1 чифт вълнени чорапи. Уточнено е, че
спалното бельо на всички лишени от свобода се подменя с ново при захабяване. Относно
тоалетния сапун е посочено, че се предоставя на лишените от свобода ежемесечно по
списък срещу подпис като списъците се съхраняват в счетоводството на Затвора.
Изнесените от началника на Варненския
затвор обстоятелства се потвърждават изцяло от всички останали събрани при
първоначалното разглеждане на делото писмени и гласни доказателства /показанията
на разпитаните в с. з. на 14.03.2014 г. свидетели Й.С.П. и М.Л.Ж. и на
разпитаните в с. з. на 25.04.2014 г. свидетели Г.П. Н. Д.Б.М. и К.К.Н./. Всички изслушани от съда свидетели
са с преки и непосредствени възприятия от обсъдените от тях въпроси като част
от тях в обследвания период са се намирали в контакт с ищеца също в качеството на
изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ /това са свидетелите Й.С.П. и М.Л.Ж./,
а част от тях са служители в Затвора /това са свидетелите Г. П. Н. - социален инспектор в Затвора,
считано от 1999 г.; Д.М. – завеждащ „Домакинска служба“ в Затвора от м. юли
2010 г.; и К.К. Н. – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в
периода 1999 г. – 2011 г. и считано от 2011 г. – старши инспектор „Човешки
ресурси“/. Всички до един потвърждават обстоятелството, че през процесния
период юни 2007 г. – декември 2013 г. администрацията във Варненския затвор не е
предоставяла от направени централни доставки дрехи и обувки на лишените от
свобода, изключая според свидетеля Г.Н. момента на постъпването им в Затвора, като
същевременно всички обясняват, че дрехи и обувки се получават чрез Затвора само
от направени външни дарения. В тази връзка свидетелят К.Н. разяснява, че много
пъти църквите с камиони са докарвали дрехи и обувки за доживотно осъдените, а
свидетелят Д. М. сочи, че в последно време Затворът е на дарения и от военни
поделения /тъй като разпитът му е от април 2014 г., основателно може да се заключи,
че визира поне и предходната 2013 г./. Във връзка с даренията от църковни
служители свидетелят Г.Н. сочи, че ищецът е получавал и пари от свещеника,
който ги посещава в групата, които са му за лични нужди за покриване на
най-необходимите стоки, които биха могли да се намерят в лафката на Затвора. Свидетелите
Й.П. и М.Ж. също споделят в показанията си, че единият от начините за
снабдяване на затворниците с дрехи и обувки са даренията от външни лица,
въпреки че според тях ищецът не се бил възползвал от него. Другите практикувани
според тях начини са вътрешната размяна между затворниците, било срещу други
вещи, цигари или храна, било срещу извършването на някаква услуга, а също и
снабдяването им чрез близки и роднини. Според показанията на свидетеля Ж. обаче
ищецът не е в състояние да се възползва от последния начин, тъй като родителите
му са починали, а сестра му „ако може да задели 5 лева и да му прати на година,
пак е добре“. В заключение и св. П., и св. Ж. твърдят, че дрехите и обувките на
Р. са му дадени от други затворници като в тази връзка св. П. заявява, че
ищецът „разчита на някой, на когото са му купили нови дрехи, да му даде старите
си дрехи да ги доизносва, същото е и с обувките“. Свидетелят Г.Н. сочи обаче,
че ако ищецът сам не сподели, няма как да се разбере дали разполага с дрехи или
не, като според него Р. е имал такива, защото не го е виждал необлечен. Свидетелят
К.Н. е по-подробен в показанията си като разяснява какъв е реда в Затвора, за
да се снабди лишеният от свобода с дрехи и обувки от постъпилите дарения – ако
някой лишен от свобода, който няма близки, има нужда от средства, трябва да
пусне молба до началника на Затвора и след това чрез отдел „Финансово-ресурсно
осигуряване“ те му се осигуряват. Единствен свидетелят Д.М. се ангажира при
разпита си с по-конкретно разясняване на причините, поради които
затворническата администрация не е в състояние да снабдява лишените от свобода
с дрехи и обувки извън направените дарения. Той сочи, че средствата за
затворниците по отделни пера се разпределят след съгласуването на бюджета за
годината като приоритетни са храната, медикаментите, токът и водата и едва, ако
останат средства, се отива към други разходи /напр. постелъчни принадлежности,
спално бельо и т.н./. Показанията му в тази част се възприемат от съда като
обективни и компетентни като се има предвид характера на заеманата от него
длъжност в Затвора – завеждащ „Домакинска служба“, пряко свързана със
снабдяването и разходването на стоково-материални ценности и отчета на тяхното движение.
Свидетелят сочи в показанията си, че през процесния период месечната издръжка
на лишените от свобода е от порядъка на 400 лв., без значение на зоната, в
която се намират, като в нея се включват ток, вода, транспорт /тъй като храна
се внася всеки ден/, перилни и миещи препарати, заплати на лишените от свобода.
Показанията му в тази част се
потвърждават изцяло от заключението на извършената и приобщена към
доказателствата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 380 - 382 от
досието по адм. дело № 4347/2013 г. на Адм. съд – Варна/, според която през
обследвания период месената издръжка във Варненския затвор на всеки лишен от
свобода, включително и на ищеца, е както следва: 1/ за 2007 г. – 450, 39 лв.; 2/ за 2008 г. – 478, 91 лв.; 3/ за 2009 г. – 422, 04 лв.; 4/ за 2010 г. – 432, 25 лв.; 5/ за 2011 г. – 415, 62 лв.; 6/ за 2012 г. – 563, 04 лв.; 7/ за 2013 г. – 719, 17 лв. Месечната издръжка се определя на
база на годишната, която всяка година се определя и утвърждава от ГД
„Изпълнение на наказанията“, явяваща се второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити. Вещото лице сочи, че утвърдената сума за издръжка включва абсолютно
всички разходи за лишените от свобода – храна, заплати, потребени ел. енергия,
вода, гориво, медикаменти, хигиенни и постелъчни материали и т. н. След
извършването на документална справка в счетоводството на Затвора и в отдел
„Финансово-ресурсно осигуряване“ вещото лице потвърждава изнесеното в справка
рег. № 360/07 от 13.03.2013 г. обстоятелство, че при постъпването си на
27.06.2007 г. във Варненския затвор ищецът е получил полагащите му се спални
принадлежности, включващи 2 бр. жакардово одеало; 1 бр. долен чаршаф от хасе; 1
бр. горен чаршаф от хасе; 1 бр. възглавница; 1 бр. калъфка за възглавница от
хасе и 1 бр. дюшек, а на 25.01.2012 г. от постъпили дарения е получил и 1 бр.
хавлиена кърпа и 1 чифт вълнени чорапи. Потвърждава също така и изнесеното в
справката обстоятелство, че през целия период на Р. ежемесечно е предоставян
срещу подпис сапун като конкретизира количеството му - обикновен сапун 250 гр.
и тоалетен сапун 200 гр. според приетата за местата за лишаване от свобода Таблица
6 за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати. Същата е приложена на
л. 84 и 85 от досието по адм. дело № 4347/2013 г. Отделно от това в последните
два абзаца на заключението вещото лице потвърждава факта, че в Затвора няма документални
данни за получени от ищеца лично бельо и дрехи, които наред с други стоки от
първа необходимост е можел да закупува от лафката на Затвора, като за целта в периода
10.12.2007 г. – 30.11.2013 г. е разполагал с получени по дарение суми на обща
стойност 1 572 лв., съгласно разпечатката от програма „Contel“. Същата е приложена от л. 94 до
л. 116 на досието по адм. дело № 4347/2013 г. на Адм. съд – Варна. Същевременно
на л. 81 от това дело е приложена утвърдената от началника на ГУ на МЛС Таблица
№ 3 за полагащото се вещево доволство на един лишен от свобода мъж, в която са
конкретизирани по видове, количества и срокове на ползване полагащите им се облекла
и обувки.
По адм. дело № 4347/2013 г. са
приложени и утвърдените за процесния период 2007 г. – 2013 г. бюджетни кредити
на Затвора Варна, съответно за 2007 г. и 2008 г. – утвърдени от главния
секретар на Министерство на правосъдието, а за 2009 г.; 2010 г.; 2011 г.; 2012
г. и 2013 г. – от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията /л. 87 –
93/. В тях по направление издръжка са включени общо 18 разходни пера.
По отношение на спалното бельо
събраните свидетелски показания са безпротиворечиви, че при постъпването си в Затвора
всеки лишен от свобода получава пълен комплект като впоследствие при
замърсяване спалното бельо се подменя с чисто. Конкретно относно ищеца, фактът,
че при преместването му на 27.06.2007 г. във Варненския затвор е получил полагащия
му се комплект спално бельо, освен от свидетелските показания, се потвърждава и
от всички останали събрани доказателства: справката на началника на Затвора /л.
27 – 29 от адм. дело № 4347/2013 г./; утвърдените от Министъра на правосъдието Таблица
№ 3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода и от
началника на ГУ на МЛС Таблица № 3 за полагащото се вещево доволство на един
лишен от свобода мъж /л. 80 и 81 от адм. дело № 4347/2013 г./; заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /л. 381 и 382 от адм. дело № 4347/2013 г./; попълнената
на 27.06.2007 г. вещева ведомост серия А, № 069478 /л. 52 от адм. дело №
4347/2013 г. на Адм. съд – Варна/.
Свидетелят Г.Н. разяснява, че подмяната
на замърсеното спално бельо става по молба на лишения от свобода като
затворникът, който работи във вещевия склад, го сменя с чисто. Сочи също, че
Затворът разполага с пералня за пране на затворническото спално бельо, а
дрехите затворниците си ги перат сами. В идентичен смисъл са и показанията на останалите
свидетели като по-специално свидетелите П. и Ж. също потвърждават, че прането
на спалното бельо се извършва чрез затворническата администрация, а не от
самите лишени от свобода. Свидетелят Д.М., работещ като завеждащ „Домакинска
служба“ в Затвора, обяснява, че периодично изхабените чаршафи се заделят и се
подменят със съвсем нови.
Според всички разпитани свидетели,
на лишените от свобода ежемесечно се предоставят перилни и миещи препарати
/прах за пране, сапун, веро/. Относно сапуна свидетелите Й.П. и Д.М. обясняват,
че получаването му е срещу подпис на лишените от свобода /макар и според тях
той да е в недостатъчно количество/, а свидетелят Д.М. сочи, че за него се съставят
поименни списъци. На л. 130 – 348 от досието по адм. дело № 4347/2013 г. са
приложени изготвените през обхванатия от исковата молба период искания за
отпускане на материални ценности от склад /сапун, прах, веро, белина,
почистващи препарати/; складови разписки за получаване на стоково-материални
ценности и списъци за получаването на сапун от лишените от свобода с положен
подпис на всеки от получателите, включително и на ищеца. От приложените на л. 342
и 343 списъци се установява, че през м. септември 2013 г. той е получил на два
пъти сапун от затворническата администрация – обстоятелство, което е скрепено с
подписа му върху двата списъка. На л. 53 от адм. дело № 4347/2013 г. е приложен
и касов бон от 19.09.2013 г., в който като отделен артикул фигурира закупен
сапун „Нивеа“ на стойност 1, 38 лв. Същевременно обаче липсват каквито и да
било доказателства, които да обвържат покупката на този сапун конкретно с
ищеца.
Преценяйки съвкупно и по отделно
събраните свидетелски показания, съдът достига до извод, че в тях като цяло не
се засяга въпросът за емоционално-психическите реакции на ищеца, личностните му
преживявания, здравословно състояние и поведенчески модел във връзка със
съществуващия според него проблем със снабдяването с вещево доволство. Свидетелят
Й.П. бегло маркира в показанията си този въпрос като буквално заявява следното:
„Относно нещата от първа необходимост К. е споделял с мен, че се чувства
незащитен, унижен и безсилен“. В същия дух и свидетелят М.Ж. заявява: „Казвал
е, че се чувства унижен и смазан“. В тази част показанията не възпроизвеждат
обаче непосредствено възприети от свидетелите факти, от които да се изградят
обосновани изводи за това как проблемът е повлиял конкретно емоционалната сфера
на ищеца и се е отразил в крайна сметка върху личността му, а възпроизвеждат единствено
негови изявления, поради което не могат да се кредитират при изграждане на
фактическите констатации на съда по въпроса. Такъв факт би представлявала
например предприетата от ищеца гладна стачка, за която говорят и двамата
свидетели. Според изричните им обяснения обаче тя е предизвикана от съвсем друг
проблем, стоящ извън предмета на исковите претенции по делото и поради това без
отношение към основателността им, а именно гладната стачка е започнала поради желанието
на ищеца да работи и да продължи образованието си. Същевременно никъде в
показанията си свидетелите не сочат ищецът да е търсил съдействие от
служителите на Затвора или по какъвто и да било друг начин да ги е ангажирал с искане
за осигуряването на облекло и обувки, нито говорят за каквато и да било друга негова
поведенческа реакция по този въпрос. Не говорят и за отказ на служителите да му
предоставят нужните вещи или пък за проявено от тяхна страна по какъвто и да
било начин отношение, унижаващо достойнството на ищеца. Коментарът на свидетеля
П., че са забравени от Бог и че било унижение да ходиш и да се молиш представлява
негова субективна оценка, а не излагането на факти, от които да се достигне до подобно
заключение.
При изграждане на фактическите си
констатации съдът не следва да кредитира събраните при новото разглеждане на
делото от първата инстанция гласни доказателства /имат се предвид свидетелските
показания на повторно разпитаните в с. з. на 30.11.2016 г. по адм. дело №
868/2016 г. свидетели М.Л.Ж. и Й.С.П./. Тези доказателства са допуснати от съда
с постановено в закрито заседание определение № 2610/17.10.2016 г. /л. 98/ въз
основа на изрично направено искане на пълномощника на ищеца от открито съдебно
заседание на 05.10.2016 г., без обаче да отговарят на условието за допустимост
по смисъла на чл. 226 ал. 2 АПК, тъй като не става въпрос нито за
доказателства, които не са могли да бъдат известни на ищеца при първоначалното
разглеждане на делото от първата инстанция, нито за такива относно новооткрити
или новонастъпили обстоятелства едва след този момент. Съществуването на подобни
предпоставки дори не се твърди от ищцовата страна, а и от свидетелските показания
е видно, че не отговарят на нито едно от изчерпателно регламентираните условия
за допустимост. Ето защо настоящият съдебен състав възприема искането за събирането
им по-скоро като опит да се попълнят допуснати в показанията на свидетелите на
ищцовата страна пропуски при първоначалното разглеждане на делото, което
определено не е смисълът на регламентирания с чл. 226 ал. 2 АПК в условията на
изключителност разрешителен режим за събиране на доказателства при новото разглеждане
на делото от първоинстанционния съд. Относно разпоредбата на чл. 226 ал. 2 АПК
принципно следва да се има предвид, че макар в нея поначало да се сочи при
какви предпоставки при новото разглеждане на делото от първата инстанция се
допускат писмени доказателства, тези предпоставки, респективно въведените
посредством тях ограничения при събирането на доказателства, са изцяло относими
и спрямо гласните доказателствени средства.
Ограничението по чл. 226 ал. 2 АПК в случая е изцяло неотносимо единствено спрямо ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“, за когото производството по адм. дело № 868/2016 г. се явява първо
по ред, тъй като първоначално постановеното решение по адм. дело № 4347/2013 г.
на Адм. съд – Варна, ХХVІ състав, е обезсилено от ВАС РБ именно поради
неучастието в процеса на легитимирания по спора ответник ГД „Изпълнение на
наказанията“. С писмено становище с. д. № 15322/14.10.2016 г. /л. 98 и 99 от
досието по адм. дело № 868/2016 г./ този новоконституиран ответник категорично
е възразил обаче чрез пълномощника си юрисконсулт Орманджиев срещу направеното
от пълномощника на ищеца искане за допускане на гласни доказателства, което още
веднъж потвърждава, че повторно проведеният в с. з. на 30.11.2016 г. разпит на
свидетелите М.Л.Ж. и Й.С.П. е недопустим и не следва да се взима под внимание
от съда при изграждане на фактическите констатации по спора.
Що се отнася до събраните при
новото разглеждане на делото от първата инстанция писмени доказателства, приложени
съответно на л. 62 – 64 и на л. 181 – 189 от досието по адм. дело № 868/2016 г.,
следва да се има предвид, че представените от ответниците с молба с. д. № 11016/11.07.2016
г. и приложени на л. 62 – 64 от делото таблици за полагащо се на лишените от
свобода безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, приобщени към
доказателствения материал с протоколно определение от о. с. з. на 05.10.2016
г., са изцяло идентични на представените още в първоначалното производство по
адм. дело № 4347/2013 г., като също така идентични на вече представените при
първоначалното разглеждане на делото документи са и приложената на л. 189 от настоящото
дело справка от началника на Варненския затвор и вещева ведомост от 27.06.2007
г. /л. 181/. За пръв път от страна на ответниците /и по-специално от страна на
неучастващата при първоначалното разглеждане на делото страна ГД „Изпълнение на
наказанията“/ се представят само приложените на л. 182 – 187 писмени
доказателства. От тях вещева ведомост серия А, № 0003708/20.02.2015 г. /л. 182/
е неотносима към предмета на спора, предвид времето на нейното изготвяне, което
е повече от една година след края на процесния по делото период. Приложеният на
л. 183 от делото списък на желаещите да получат помощи, в който фигурира и
името на ищеца, не съдържа яснота относно времето на съставяне, поради което не
може да се прецени относимостта му към спора, а приложените на л. 184 – 187 от
делото писмени доказателства са в потвърждение на вече изнесения при първоначалното
разглеждане на делото факт, че през обследвания период лишените от свобода във
Варненския затвор, включително и ищецът Р., са получавали парични дарения от
външни лица.
Така събраните доказателства в
тяхната съвкупност и направените въз основа на тях фактически установявания
дават основание на съда да приеме следното от правна страна:
Съгласно чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и ЮЛ от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнението на административна дейност. С разпоредбата
по законодателен път е регламентирана обективна деликтна отговорност на
държавата спрямо увредените от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейните органи засегнати правни субекти /ФЛ или ЮЛ/, за
възникването на която е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на съответния
държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на
административната му дейност; 2/ увреждане на пострадалия, обективирано в
неправомерно засягане на имуществената или неимуществената му сфера; 3/ пряка и
непосредствена причинна връзка между увреждането и незаконосъобразния акт,
действие или бездействие, така че увреждането да е предизвикано като пряка
последица от него. Тъй като законодателят е предвидил отговорността като
обективна, без правно значение за настъпването й е наличието на вина на
длъжностното лице, от чието неправомерно поведение е предизвикана вредата,
което отличава отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ от деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД. В производството по глава ХІ АПК ищецът е този, който по пътя на
пълно и главно доказване следва да установи съществуването на всички елементи
от фактическия състав на отговорността по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като само кумулативното им наличие обуславя
проявлението в правната му сфера на претендираните от него благоприятни
имуществени последици под формата на полагаемо парично обезщетение за
репариране на претърпените вреди /имуществени или неимуществени/.
От така въведените с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ основни положения на деликтната отговорност на държавата специалният
ЗИНЗС с разпоредбата на чл. 284 ал. 5, поместена в новата част Седма
„Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията“ /обн. ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./, въвежда
изключение, регламентирайки, че в случаите по ал. 1, обхващащи отговорността на
държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното. Това ще рече, че само по тази категория дела се презумира наличието
на един от елементите от ФС на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а именно пряката
и непосредствена причинна връзка между настъпилата неимуществена вреда и
незаконосъобразното по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС действие или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Последното обаче не
означава, че презумирайки наличието на пряка и непосредствена причинна връзка,
законодателят въвежда и презумпция за самата неимуществена вреда, която в
обективно проявените си форми отново подлежи на доказване от ищеца по делото. При
това, за да се приложи презумпцията по чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС, отново ищецът следва
да докаже, че незаконосъобразните действия или бездействия на специализираните
органи по изпълнение на наказанията са именно в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.
Или, съотнасянето на специалната
норма на чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС към общата на чл. 1 ал. 1 ЗДОДОВ води до извод, че
в производствата за обезщетения за неимуществени вреди, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража лица от неправомерни по смисъла на чл. 3 действия
или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, в
тежест на ищеца е да докаже само първия и втория елемент от ФС на отговорността
по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1/ незаконосъобразно действие или бездействие
на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията при или по повод
на административната му дейност, при това, свързано точно с нарушаването на чл.
3 ЗИНЗС; 2/ неимуществена вреда на ищеца, обективирана в неправомерно засягане
на неимуществена му правна сфера като конкретно следва да установи в какво се
проявява това засягане. Същевременно в тежест на ответника е да обори
презумираната с чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС причинна връзка между незаконосъобразното
по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС действие или бездействие и проявената неимуществена
вреда.
Съгласно пар. 49 ПЗР ЗИД ЗИНЗС
/обн. ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ подадените до влизане в сила
на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284 ал. 1. Приложено
към делото, това означава, че в настоящото висящо към момента на влизането в
сила на чл. 284 ЗИНЗС исково производство, за да установи основателността на предявените
искове за неимуществени вреди спрямо Министерство на правосъдието и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, ищецът следва да докаже посочените два
елемента от ФС на отговорността без върху него да тежи и доказването на причинната
връзка между тях, която се презумира по силата на чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства не обосновават извод за доказването по безсъмнен и
убедителен начин на който и да било от нуждаещите се от доказване от ищеца два
елемента от ФС на отговорността.
Незаконосъобразно бездействие на
административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение
на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. Съгласно
чл. 31 ал. 1 б. „в“ от действащия до 01.06.2009 г. Закон за изпълнение на
наказанията /обн. ДВ бр. 30/15.04.1969 г. и отм. ДВ бр. 25/03.04.2009 г., в
сила от 01.06.2009 г./ лишените от свобода имат право на самостоятелно легло,
безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от
Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на финансите. С идентично
съдържание разпоредбата е възпроизведена в първоначалната редакция на чл. 84
ал. 2 т. 3 от действащия след отмяната на ЗИН Закон за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /обн. ДВ бр. 25/03.04.2009 г./, според който лишените
от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и
спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието.
Считано от 01.01.2013 г., разпоредбата на чл. 84 ал. 2 т. 3 ЗИНЗС е променена
/промяната обнародвана в ДВ бр. 103/28.12.2012 г./ като според актуалното й
съдържание лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални
принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки –
на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени
от Министъра на правосъдието.
От така проследената нормативна
уредба основателно може да се заключи, че считано от 01.01.2013 г. задължението
на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят на лишените
от свобода безплатно облекло и обувки поначало не е безусловно, а само при съществуваща
необходимост, когато лишените от свобода нямат собствени такива. От подобна
редакция на разпоредбата се налага извод, че грижа на лишения от свобода е да
сезира затворническата администрация с искане да му се предоставят полагаемите
се според сезона облекло и обувки като съответно обоснове искането си с липсата
на собствени такива. Нито писмените, нито събраните по делото гласни
доказателства сочат, че ищецът е положил подобно усилие, отправяйки след
01.01.2013 г. било в писмена, било в устна форма претенция за снабдяването с
облекло и обувки. Същевременно от всички свидетелски показания може да се
заключи, че ищецът не е бил нито необут, нито необлечен, през който и да било
период от исковата си претенция, включително и след 01.01.2013 г., поради което
обективно не е имало основание за служителите в Затвора сами без изрично информиране
от негова страна да установят, че той се нуждае все пак от дрехи и обувки. Свидетелят
Г.Н. изрично сочи, че не е виждал К. необлечен, а свидетелят Красимир Н.
обяснява, че ако лишен от свобода има нужда от средства, трябва да пусне молба
до началника на Затвора и след това от отдел „Финансово-ресурсно осигуряване“
му се намират нужните неща. При това положение, предвид действащата, считано от
01.01.2013 г. редакция на чл. 84 ал. 2 т. 3 ЗИНЗС, няма основание да се приеме,
че за времето от 01.01.2013 г. до 16.12.2013 г. е налице незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация да снабди ищеца с нужните облекло
и обувки по утвърдената за целта таблица от Министъра на правосъдието.
Що се отнася до периода на
исковата претенция, обхващащ времето от 27.06.2007 г. до 31.12.2012 г. вкл., за
част от което /27.06.2007 г. – 31.05.2009 г. вкл./ пасивно легитимирано да
отговаря по иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС е Министерство на
правосъдието, предвид липсата на правосубектност на ГД „Изпълнение на
наказанията“, която съгласно чл. 19а ал. 2 ЗИН /отм./ е била единствено
административно звено в Министерство на правосъдието, а за останалата част
/01.06.2009 г. – 31.12.20012 г./ пасивно легитимирана е ГД „Изпълнение на
наказанията“, предвид чл. 12 ал. 1 вр. ал. 2 ЗИНЗС /в сила от 01.06.2009 г./, за
този целия период също остава недоказано проявеното от страна на
затворническата администрация незаконосъобразно бездействие да осигури на ищеца
полагаемите му са облекло и обувки. Действително действащите през исковия
период 27.06.2007 г. - 31.12.2012 г. първо чл. 31 ал. 1 б. „в“ от ЗИН /отм. ДВ
бр. 25/03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г./, а след това чл. 84 ал. 2 т. 3
от ЗИНЗС в първоначалната му редакция /обн. ДВ бр. 25/03.04.2009 г., в сила от
01.06.2009 г./ предвиждат безусловното право на лишените от свобода на безплатно
облекло и обувки по утвърдени таблици от Министъра на правосъдието. Никъде
обаче няма въведено нормативно изискване за осигуряването на това вещево
доволство само посредством разходването на
бюджетни средства. Целта, вложена от законодателя в посочените
разпоредби, е да се осигури задоволяването на основни жизнени потребности на
лишените от свобода, но без съществуването на законодателна пречка това да се
осъществи и посредством направени външни дарения. От доказателствата по делото
става ясно, че отпуснатите бюджетни средства за издръжката на лишените от
свобода, в това число и на ищеца, са разходвани от пенитенциарното заведение при
приоритетното финансово обезпечаване на определени жизнено необходими и
същевременно невъзможно да бъдат набавяни ежедневно по друг ред елементи от
издръжката като храна, медикаменти, ток, вода, заплати на работещите лишени от
свобода. Относно доставките на дрехи и обувки се доказва, че такива са
постъпвали в Затвора, не чрез централни доставки, а от дарения като свидетелят Н.
сочи в показанията си, че много пъти църквите с камиони са докарвали дрехи,
които се разпределяни между нуждаещите си, а свидетелят Д.М. обяснява, че
Затворът е на дарения и от военните поделения. Нелогични и в противоречие с останалия
доказателствен материал са смисловите показания на свидетелите Й.П. и М.Ж., че в
Затвора рядко са раздавани дрехи и обувки от дарения и че ищецът не е получавал
нищо от тях при положение, че установената в Затвора практика за снабдяване на
лишените от свобода с това вещево доволство е била именно такава. Свидетелите
не споменават за наличието на някакво специално изградено отношение на
персонала на Затвора към ищеца, поради което от показанията им не става ясно
защо според тях точно той нито веднъж не се е възползвал от постъпващите в
Затвора дарения на дрехи и обувки. Като се има предвид, че и двамата свидетели
също са били ищци в производства по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ във връзка с твърдяно от
тях бездействие на Затвора Варна да ги снабди с полагаемо се вещево доволство
/дрехи, обувки, спални и тоалетни принадлежности/, като по иска на Й.П. *** е
образувано адм. дело 338/2015 г., а по иска на М.Ж. - адм. дело № 601/2015 г., съдът
възприема в тази част показанията им като предубедени, пристрастни и
заинтересувани, поради което не ги кредитира при изграждането на фактическите
си констатации.
Изцяло недоказано остава и
твърдението на ищеца, че за целия исков период 27.06.2007 г. – 16.12.2013 г. затворническата
администрация не му е осигурила полагаемо се по закон спално бельо.
Задължението на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят
безплатно на лишените от свобода спално бельо произтича до 31.05.2009 г. вкл. също
от разпоредбата на чл. 31 ал. 1 б. „в“ от ЗИН /отм. ДВ бр. 25/03.04.2009 г., в
сила от 01.06.2009 г./, а след тази дата и до края на исковия период
/16.12.2013 г./ - от разпоредбата на чл. 84 ал. 2 т. 3 от ЗИНЗС, която и в
първоначалната си редакция, и след изменението, обн. ДВ бр. 103/28.12.2012 г.,
в частта относно регламентираното право на лишените от свобода на безплатни
спални принадлежности е идентична по съдържание. От събраните по делото доказателства
/писмени, гласни и заключение на ССчЕ/ се установява, че при постъпването си в
Затвора Варна на 27.06.2007 г. ищецът е получил по вещева ведомост необходимите
спални принадлежности, като получените артикули видово съвпадат с одобрената за
целта от Министъра на правосъдието Таблица № 3 за полагащите се спални
принадлежности на лишените от свобода и от началника на ГУ на МЛС Таблица № 3
за полагащото се вещево доволство на един лишен от свобода мъж. От показанията
на абсолютно всички разпитани свидетели безспорно се установява, че поддръжка
на спалното бельо е грижа на затворническата администрация като при замърсяване
то се подменя с чисто от вещевия склад, а старото се изпира в пералнята на
Затвора като това се прави от служители на Затвора, а не от самите лишени от
свобода. Не се събраха абсолютно никакви доказателства относно поддръжката на
спалното бельо на ищеца да е била създадена по-различна практика. Отделно от
това свидетелят Д.М., завеждащ „Домакинска служба“ в Затвора, сочи, че
периодично изхабените чаршафи се заделят и се подменят с нови като в тази част
показанията му не се опровергават от останалия събран доказателствен материал.
Съвкупно преценени, всички доказателства категорично водят до извод за липсата
през процесния период на проявено незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, свързано с изпълнението на това задължение.
По твърдения на ищеца
бездействието на администрацията на Варненския затвор да изпълни задължението
си да му предостави полагаемото се през процесния период вещево доволство е създало
у него чувство на унижение, безсилие и страх като същевременно го е и стресирало.
Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗИНЗС в редакцията на разпоредбата, действала през
процесния период /това е редакцията, обн. ДВ бр. 25/2009 г., до изменението,
обн. ДВ бр. 13/2017 г./, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко или нечовешко отношение. За такива по смисъла на чл. 3 ал. 2 т. 2 се
смятат и умишленото поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се включително и в лишаването от достатъчно облекло,
както и всякакви други виновно извършени действия или бездействия, които могат
да причинят увреждане на здравето. Действащият до 31.05.2009 г. вкл. ЗИН /отм.
ДВ бр. 25/2009 г./ в чл. 8 ал. 1 е предвиждал, че наказанието лишаване от
свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за
лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. По смисъла на
чл. 8 ал. 2 т. 1 ЗИН /отм./ поправителното въздействие се осъществява чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за
уважаване на човешкото достойнство на осъдените. Вътрешната ни нормативна
уредба е хармонизирана изцяло с чл. 10 от Международния пакт за граждански и
политически права, ратифициран с Указ № 1199/23.07.1970 г. на Президиума на
Народното събрание /ДВ бр. 60/1970 г./, според който всяко лишено от свобода
лице има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката
личност достойнство. Същевременно тя е напълно съобразена и с чл. 3 от КЗПЧОС,
според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. В
свои решение Съдът по правата на човека в Страсбург определя отнасянето като
„нечовешко“ включително, когато е било планирано предварително, продължило е
часове наред и е причинило телесна повреда или интензивно физическо и
психическо страдание. Отнасянето е определяно като „унизително“, когато е
подронвало човешкото достойнство на пострадалите или е предизвиквало у тях
чувства на страх, безпокойство и малоценност, които са могли да ги унижат и
принизят /в този смисъл са решение по дело „Тайрър срещу Великобритания“ от
25.04.1978 г. (Tyrer v. the United Kingdom judgment of 25 April 1978, Series A no. 26,
p. 15, § 30); решение по дело „Сьоринг срещу
Великобритания“ от 07.07.1989 г. (Soering v. the United Kingdom judgment of 7 July
1989, Series A no. 161, p. 39, § 100); решение по дело „Валасинас
срещу Литва“ (Valasinas v. Lithuania, § 117, no. 44558/98, ECHR 2001 – VІІІ).
По делото не бяха събрани
абсолютно никакви доказателства, сочещи на извършено спрямо ищеца нечовешко или
унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, свързано с твърдяното от него непредоставяне
на полагаемо се вещево доволство. Преди всичко от нито една част от показанията
на който и да било от разпитаните свидетели не може да се обоснове извод за
умишленото поставяне на ищеца от страна на служителите на Затвора в
по-неблагоприятно положение на изтърпяване на наказанието що се отнася до полагаемото
му се вещево доволство. Не бяха събрани абсолютно никакви доказателства, а няма
и твърдения на ищеца в тази насока, затворническата администрация съзнателно да
му е отказвала предоставяне на облекла, обувки или спални принадлежности. От
доказателствата по делото се установява, че поради недостига на определената през
процесния период бюджетна издръжка за лишените от свобода, средствата от нея са
изразходвани в приоритетен ред именно с цел да им се осигури задоволяване на
всички основни жизнени потребности като относно снабдяването с облекло и обувки
е използвана съществуващата възможност то да се извършва чрез постъпващи
дарения от външни лица и организации.
При извършването на сравнителен
анализ между определените бюджетни средства за месечната издръжката на един лишен
от свобода през процесния период с минималната месечна пенсия в страната за
осигурителен стаж и възраст и с минималната месечна работна заплата се установява
следното: за 2007 г.: месечна
издръжка на един лишен от свобода 450, 39 лв.; минимална пенсия за осигурителен
стаж и възраст 92, 25 лв.; минимална работна заплата 180 лв.; за 2008 г.: месечна издръжка на
един лишен от свобода 478, 91 лв.; минимална пенсия за осигурителен стаж и
възраст 112,62 лв.; минимална работна заплата 220 лв.; за 2009 г.: месечна издръжка на един лишен от свобода 422,
04 лв.; минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст 124, 84 лв.; минимална
работна заплата 240 лв.; за 2010 г.: месечна издръжка на
един лишен от свобода 432, 25 лв.; минимална пенсия за осигурителен стаж и
възраст 136 лв.; минимална работна заплата 240 лв.; за 2011 г.: месечна
издръжка на един лишен от свобода 415, 62 лв.; минимална пенсия за осигурителен
стаж и възраст 139 лв.; минимална работна заплата от 01.01. до 31.08.2011 г. –
240 лв., от 01.09. до 31.12.2011 г. – 270 лв.; за 2012 г.: месечна издръжка на един лишен от свобода 563,
04 лв.; минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст 145 лв.; минимална
работна заплата от 01.01. до 30.04.2012 г. – 270 лв., от 01.05. до 31.12.2012
г. – 290 лв.; за 2013 г.: месечна
издръжка на един лишен от свобода 719, 17 лв.; минимална пенсия за осигурителен
стаж и възраст 150 лв.; минимална работна заплата 310 лв. Следва да се посочи,
че през обследвания период месечната издръжка за един лишен от свобода е
надвишавала значително и средния размер на месечната пенсия като например за 2007 г. при месечна издръжка
на един лишен от свобода 450, 39 лв. средната месечна брутна работна заплата е
396 лв., а средният размер на месечната пенсия е 161 лв.; за 2008 г. – при месечна издръжка на един лишен от свобода 478,
91 лв. средният размер на месечната пенсия е 198, 14 лв.; за 2009 г. – при месечна издръжка на един лишен от свобода
422, 04 лв. средният размер на месената пенсия е 247, 47 лв.; за 2010 г. - при месечна
издръжка на един лишен от свобода 432, 25 лв. средният размер на месената
пенсия е 247, 47 лв.
Тези данни недвусмислено сочат,
че държавата чрез органите си проявява последователен стремеж в рамките на съществуващите
бюджетни възможности да гарантира правата на лишените от свобода. Същевременно
задълбоченият анализ и съпоставката в цифровите данни води до заключение, че
възможният недостиг на средства в определената по години издръжка на лишените
от свобода, обвързан с необходимостта от използване на допълнителни начини за
осигуряването й /например чрез дарения от външни лица и организации/, не може
да доведе до извод за поставянето на лишените от свобода, а в случая в частност
на ищеца, в унизително и неблагоприятно положение, с което да се наруши
повелята на чл. 3 КЗПЧОС, защото критерият за това е винаги сравнителен като
при сравнението следва да се отчете положението и на останалите социални групи в
обществото.
Независимо от всичко изложено
дотук следва да се акцентира и на факта, че по делото не се събраха абсолютно
никакви доказателства за реално изпитвани от ищеца през обследвания период
емоционални страдания или такива, свързани с физическото му здраве, по повод или
във връзка със снабдяването с вещево доволство, а както се посочи ищецът е този, който по пътя на пълно и
главно доказване трябва да установи наличието им, както и изразеното чрез
бездействие унизително отнасяне в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, като едва тогава ще
се приложи презумираната с чл. 284 ал. 5 ЗИНЗС причинна връзка между бездействието
и неимуществената вреда.
Съвкупно, всичко изложено
обуславя извод за неоснователност на предявените срещу Министерство на
правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ искове за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през процесния период.
Неоснователен е и искът срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на
1, 38 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди за периода 01.06.2009 г. –
16.12.2013 г. вследствие на бездействието на администрацията на Затвора Варна
да му предостави безплатно миещи препарати според утвърдената за целта Таблица
№ 6 за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати в местата за лишаване
от свобода, утвърдена от началника на ГУ на МЛС. За доказването на
основателността на тази претенция по делото е представен единствено касов бон
от 19.09.2013 г., в който между останалите закупени стоки фигурира и сапун „Нивеа“
на стойност 1, 38 лв. /л. 53 от досието по адм. дело № 4347/2013 г./. Не се
събрани обаче абсолютно никакви доказателства, от които обосновано да се
заключи, че този артикул е закупен точно от ищеца. Същевременно в съдебното
досие по адм. дело № 4347/2013 г. се съдържат редица писмени доказателства, включително
и заключението на ССчЕ, от които да се направи извод, че затворническата
администрация е предоставяла редовно на лишените от свобода полагаемите им се
хигиенни миещи средства и по-специално сапун, за получаването на който са се
подписвали в изготвени за целта списъци. Навсякъде в списъците, скрепено с
подписа му, фигурира и името на ищеца К.С.Р.. Специално за м. септември 2013 г.,
за който е приложен касовият бон, по делото са представени два списъка за
получен сапун, също подписани от ищеца /л. 342 и 343/.
Неоснователността на всеки от
предявените главни искове обуславя извод за неоснователност и на акцесорните
искове за мораторна лихва, поради което всички те следва да се отхвърлят от
съда.
Предвид крайния изход на правния
спор, на основание чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ и чл. 286 ал. 2 ЗИНЗС ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците Министерство на правосъдието и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ направените по делото разноски, както
следва: 1/ на Министерство на
правосъдието – разноски в общ размер на 1 713, 18 лв., от които 100 лв.
внесен депозит за вещо лице по адм. дело № 4347/2013 г., съгласно приложените
на л. 355 и 356 от адм. дело № 4347/2013 г. на Адм. съд - Варна писмени
доказателства; 30 лв. платена държавна такса за касационно обжалване на решение
съгласно приложените на л. 44, 45 и 46 от адм. дело № 3754/2015 г. на ВАС РБ
писмени доказателства и 1583, 18 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения; 2/
на ГД „Изпълнение на наказанията“ - юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 809, 63 лв. за осъществено по делото процесуално представителство от
юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на кумулативно
обективно съединяване искове на К.С.Р. срещу Министерство на правосъдието: 1/ за заплащане на обезщетение в размер
на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 27.06.2007 г. –
31.05.2009 г. вкл., изразени в изпитано
от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради бездействието на
администрацията на Затвора – Варна да му предостави полагаемите се по чл. 31
ал. 1 б. „б“ ЗИН /отм./ безплатно облекло, обувки и спални принадлежности
според утвърдени за целта таблици от Министъра на правосъдието, съгласувано с
Министъра на финансите, ведно със законна лихва върху главницата от момента на
първоначалното предявяване на ИМ /16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване;
2/ за заплащане на мораторна лихва в
размер на 15 106 лв., начислена върху главницата за периода 27.06.2007 г.
– 16.12.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
при условията на кумулативно обективно съединяване искове на К.С.Р. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“: 1/ за заплащане на обезщетение в размер на 33 251, 96 лв. за
претърпени неимуществени вреди в периода 01.06.2009 г. – 16.12.2013 г.,
изразени в изпитано от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради
бездействието на администрацията на Затвора – Варна да му предостави
полагаемите се по чл. 84 ал. 2 т. 3 ЗИНЗС безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности според утвърдени за целта таблици от Министъра на правосъдието, ведно
със законна лихва върху главницата от момента на първоначалното предявяване на
ИМ /16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване; 2/ за заплащане на мораторна лихва в размер на 9 401 лв.,
начислена върху главницата за периода 01.06.2009 г. – 16.12.2013 г.; 3/ за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1, 38 лв. за периода 01.06.2009 г. –
16.12.2013 г. вследствие на бездействието на администрацията на Затвора Варна
да предостави на ищеца безплатно миещи препарати според утвърдената за целта
Таблица № 6 за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати в местата за
лишаване от свобода, утвърдена от началника на ГУ на МЛС, ведно със законна
лихва върху главницата от момента на първоначалното предявяване на ИМ
/16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА К.С.Р.,
ЕГН **********, да заплати на Министерство на правосъдието направените по
делото разноски в общ размер на 1 713, 18 лв., от които юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1583, 18 лв. за осъществено по делото процесуално
представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА
К.С.Р., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 809, 63 лв. за
осъществено по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ