РЕШЕНИЕ
№ 2288
гр. Бургас, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120101639 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на С. С. Е. с ЕГН
********** от гр. Бургас, ж.к. ****, и С. С. Х. с ЕГН ********** от село С.,
община В., област Ш., със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат А. Т.
против „КРИС - МАРИ - 2008“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ****, представлявано от управителите ****и***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат М. К.. Ищците претендират
да бъде установено в отношенията между страните, че ответното дружество
не е собственик на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
****.11.1, с адрес на сградата: с. Я.п., община П., област Бургас, местност
„***”, със застроена площ от 450 кв.м, с предназначение - селскостопанска
сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ****.11, целият с
площ от 1 767 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана
и начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи на поземления
имот: ***.32; ****.12; ****.20 и ****.10.
Ищците твърдят, че те са собственици на имота, придобит по
наследство като дървен сеновал, застроен на площ от 453 кв.м, находящ се в
парцeл *, с площ от 1 769 кв.м, в землището на с. Я.п., придобит от покойния
им баща С. Х. А. с договор за покупко - продажба от ****г., сключен с ТКЗС
„Я.п.“ на основание чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ във връзка с Наредба за
търговете. Сочат, че ответникът се легитимирал като собственик на описания
1
сеновал въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № *,
том*, per. № **, нот.д. № ** от ***г. на нотариус с per. № ** в регистъра на
НК, с район на действие - района на Районен съд - Бургас, като праводателят
му - продавачът „К.***“ ЕООД се е легитимирал като собственик на сеновала
с нотариален акт № **, том **, нот.д. № *** от ****г. на нотариус при
Районен съд - Бургас. Ищците считат, че описаният сеновал не е в предмета
на продажбата, който съгласно нотариалния акт включва само стопанския
двор, но не и изграденият в него сеновал. Твърдят, че процесният имот не е
бил придобит от „К.***“ ЕООД, поради което не може да бъде валидно
прехвърлен на ответника. Основават се и на осъществявано владение на
имота повече от 10 години, като към своето владение ищците присъединяват
и владението на своя наследодател.
Ответникът оспорва иска и правото на собственост на ищците. Твърди,
че е собственик на имота, който е придобил чрез валидна сделка от
действителния му собственик. Сочи легитимно предхождащо правно
основание - нотариален акт за собственост от ****г. при БРС, с който
Земеделска кооперация „Р.” продава на „К.***” ЕООД процесния сеновал, а
Земеделска кооперация „Р.” го е придобила от ТКЗС „Я.п.“ съгласно договор
за собственост върху недвижим имот, придобит по ППЗСПЗЗ, сключен и
вписан на ****г. Ответникът оспорва и владението на ищците, като твърди, че
евентуално ползване на имота е било въз основа на договаряне с предишния
собственик „К.***“ ЕООД.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си.
Претендират и присъждане на направените по делото съдебни
разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Страните не спорят и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че ищците С. С. Е. и С. С. Х. са наследници по закон на баща си
С. Х. А., починал на ****г. С договор от ****г., с нотариална заверка на
подписите на страните от 12.04.1995г., вписан на ***г., наследодателят на
ищците С. Х. А. е закупил от ТКЗС „Я.п.“, действащо чрез ликвидатора си,
следния недвижим имот : сеновал дървен, застроен на площ от 453 кв.м,
находящ се в парцeл *, с площ на парцела 1769 кв.м, в землището на с. Я.п.,
Бургаска област, извън регулацията за сумата от 23 000 лв., заплатена към
датата на сключване на договора. Договорът е сключен на основание чл.48 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и Наредбата за търговете, въз основа на
протокол за проведен търг от 14.02.1994г. на Тръжната комисия при
Ликвидационния съвет на ТКЗС „Я.п.“.
2
Не е спорно също и се установява от приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице по извършената съдебна техническа
експертиза, че описаният в цитирания договор за покупко-продажба парцeл *
с площ 1769 кв.м в землището на с. Я.п. е част от стопанския двор на бившето
ТКЗС в село Я.п. и е идентичен с актуалния към завеждането на исковата
молба поземлен имот с идентификатор ****.11 с площ от 1767 кв.м по КККР
в село Я.п., местност „***“, с начин на трайно ползване – за стопански двор.
С представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № **, т.**, рег.№ **, дело № **/ ***г.на нотариус с рег. № ** в НК, с
район на действие Районен съд - Бургас, ответното дружество „Крис - Мари -
2008“ ООД на ***г. е закупило от „К.***“ ЕООД описания поземлен имот с
идентификатор ****.11 с площ от 1767 кв.м /идентичен с парцeл * по
парцеларния план на стопанския двор на село Я.п. от 1994г./ , ведно с всички
подобрения и приращения върху имота и ведно с построената в имота сграда
с идентификатор ****.11.1 със застроена площ от 450 км, с предназначение –
селскостопанска сграда, идентична с намиращия се в имота сеновал дървен с
площ от 453 кв.м съгласно скица на имота № 15-967879/ 25.08.***г. на СГКК
– Бургас и удостоверение за идентичност. При сключването на сделката
праводателят по този договор – продавачът „К.***“ ЕООД се е легитимирал
като собственик по силата на договор за покупко-продажба, сключен на
****г. със Земеделска кооперация „Р.“ с нотариален акт № **, т.** дело №
***/ 1995г. на нотариус при РС – Бургас. Съгласно този нотариален акт
предмет на описаната сделка са няколко парцела извън регулацията на селото
с изградените в тях селскостопански постройки, сред които и процесния имот
– земя от 1769 кв.м, образуваща парцел *, върху която е построен сеновал
дървен от 453 кв.м. При сделката продавачът Земеделска кооперация „Р.“ се е
легитимирал като собственик с договор за собственост на недвижим имот,
придобит по ППЗСПЗЗ, сключен на ****г. също с ТКЗС „Я.п.“, с нотариална
заверка на подписите на страните и вписан на същата дата - ****г. Този
договор също е сключен на основание чл.48 от ППЗСПЗЗ и Наредбата за
търговете и към него също е приложен протокол за проведен търг на
Тръжната комисия при Ликвидационния съвет на ТКЗС „Я.п.“ – от
21.10.1994г.
Заключението на вещото лице по извършената експертиза установява,
че съществуващата понастоящем в поземления имот сграда с идентификатор
****.11.1 с площ от 450 кв.м е идентична с описваната в документите сграда
в парцел * –сеновал дървен с площ от 453 кв.м. В хода на производството по
делото по заявление на ответното дружество от 17.08.2023г. е направено
изменение на КККР, като поземленият имот с идентификатор ****.11 е
включен в имот с идентификатор ****.28, като процесната сграда сеновал
получава идентификатор ****.28.2. Вещото лице установява също, че в имота
– селскостопански двор не съществува друга селскостопанска сграда с
дървена конструкция. Съществува втори сеновал, но същият е метален. По
делото липсват твърдения и данни за извършвани промени по конструкцията
3
на сградата. Процесният имот е отразен в данъчния регистър на дирекция
„МДТ“ на Община П. по партидите на ЕТ „З. – С. А.“, на ответника „Крис-
Мари-2008“ ЕООД и на преобретателя му „К.***“ ЕООД – последната
закрита на 31.12.***г. данъци за имота за 2023г. са заплатени само по
партидата на ЕТ „З. – С. А.“. От публичните вписвания в Търговския регистър
се установява, че този едноличен търговец е регистриран през 1993г. от
наследодателя на ищците - С. Х. А. с основна дейност отглеждане на едър
рогат добитък.
Като пълни, безпротиворечиви и основани на преки лични впечатления
съдът кредитира показанията на свидетеля на ищцовата страна М.Г.. Този
свидетел установява пред съда, че в бившия стопански двор на ТКЗС на село
Я.п. има само един дървен сеновал, който след раздържавяването на ТКСЗ е
ползван само от семейството на наследодателя на ищците С. – съхранявали в
него сено за отглежданите животни. Семейството придобило сеновала през
1994г., като първоначално бил ползван лично от С., а впоследствие от
племенника му Б.. Свидетелят установява, че други лица извън семейството
не са ползвали този сеновал.
Свидетелят на ответната страна – адвокат Ж.Х. установява пред съда,
че дружеството праводател на ответника „К.***“ ЕООД не е ползвало така
закупеното имущество - част от стопанския двор на ТКЗС в село Я.п.. Съдът
не кредитира показанията на този свидетел, че праводателят „К.***“ ЕООД
бил предоставил ползването на дървения сеновал на лице с турски имена, тъй
като тези показания, освен че не са конкретни /липсват данни кога и на кое
лице е предоставено ползването/, не са основани на непосредствени
впечатления на свидетеля, а на изложени пред него твърдения на един от
управителите на „К.***“ ЕООД.
При така събраните по делото доказателства и установените въз основа
на тях факти съдът прави следните изводи :
Процесният дървен сеновал, находящ се в парцел с площ от 1769 кв.м
от стопанския двор на ТКЗС в село Я.п., е бил предмет на разпоредителна
сделка от ****г. в полза на наследодателя на ищците С. Х. А., извършена по
реда на чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ вр. чл.43, ал.2 от Наредбата за търговете
/отм./– по решение на ликвидационния съвет на ТКЗС „Я.п.“ на 14.02.1994г. е
проведен търг за продажба на единствения дървен сеновал в стопанския двор,
а на ****г. е сключен договор със спечелилия търга. Договорът е сключен в
установената от чл.18 от ЗС писмена форма, като на основание чл.16 и чл.18
от Наредбата за търговете вещнопрехвърлителният ефект на договора е
настъпил в момента на сключването му. Ето защо купувачът по договора е
придобил собствеността върху закупеното имущество на ****г. На основание
чл.113 от ЗС след вписването на договора на 12.04.1995г. същият е
противопоставим на третите лица.
Неоснователни са възраженията на ответника, че наследодателят на
ищците е спечелил търга като едноличен търговец. На първо място липсват
4
основания за подобни изводи, тъй като видно от протокола за спечелил търга
е обявено именно лицето С. А., с когото е сключен и последващият договор
от ****г., като ирелевантни за придобитите права са поставеният печат върху
подписа за „спечелил търга“ върху протокола и поправките във фактурата за
заплащане на цената. На следващо място, на основание чл.56 от ТЗ съдът
отбелязва, че регистрирането на физическо лице като едноличен търговец не
създава нов правен субект със самостоятелно имущество, различно от това на
физическото лице – търговец.
На ***г. ответникът „Крис – Мари – 2008“ ООД е закупил процесния
сеновал от несобственик, тъй като праводателят „К.***“ ЕООД също е
придобил имота от несобственик – ЗК „Р.“. Тази земеделска кооперация се е
легитимирала като собственик на сеновала въз основа на договор от ****г,
сключен с ТКЗС – Я.п. на основание чл.48 от ППЗСПЗЗ и Наредбата за
търговете след проведен на 21.10.1994г. търг. На първо място съдът приема,
че процесният сеновал не е част от предмета на договора за покупко-
продажба. При граматическо и систематическо тълкуване на текста на
договора съобразно чл.20 от ЗЗД съдът приема, че процесният сеновал не е
описан като самостоятелен обект на прехвърляното право на собственост.
Прехвърляните постройки в имота са изрично изброени, като са изписани с
главни букви в договора /напр. краварници, бункери, торища,
силажовместилища и др./, а процесният сеновал и съществуваща в стопанския
двор фуражна кухня са описани само като индивидуализиращи белези на
прехвърляната земя – „прилежаща земя от 1769 кв.м, върху която е построен
сеновал“ и „прилежаща земя от 751 кв.м, върху която е построена фуражна
кухня“. Противно на практическия обичай, по отношение на последните две
постройки не е посочено също те да се прехвърлят ведно с описаната
прилежаща земя. Идентично е и описанието на прехвърляните имоти в
последващия нотариален акт № **/ ****г., с който купувачът от търга на
21.10.1994г. ЗК „Р.“ е прехвърлил на „К.***“ ЕООД придобитите имоти от
ТКЗС – Я.п. – отново сеновалът не е описан като самостоятелен обект на
прехвърляно право на собственост, а само като индивидуализиращ белег на
закупената прилежаща земя от 1769 кв.м, представляваща парцел *. Едва в
текста на последващата разпоредителна сделка – нотариален № **/ ***г., с
която „К.***“ ЕООД прехвърля на ответника закупеното имущество от
селскостопанския двор, сеновалът – вече индивидуализиран като сграда по
КККР е посочен като самостоятелен обект на прехвърляното право на
собственост – поземлен имот с идентификатор ****.11, ведно със сграда с
идентификатор ****.11.1.
На следващо място на основание чл.113 от ЗС съдът приема, че на
купувача по договора от ****г., вписан на 12.04.1995г., и на неговите
правоприемници по чл.5, ал.1 от ЗН – ищците по делото не може да бъде
противопоставена по-късно сключената и вписана разпоредителна сделка в
полза на ЗК „Р.“ /праводател на „К.***“ ЕООД/ от ****г., на която основава
правата си ответното дружество. Дори и да се приеме, че процесният сеновал
5
е част от предмета на разпореждане по договора за продажба от ****г. тази
сделка е сключена и вписана след придобивната сделка на наследодателя на
ищците, поради което не може да им бъде противопоставена.
Не е налице и соченото от ответника приращение към придобитата
прилежаща земя – парцел *, тъй като процесният сеновал е съществувал в
имота към момента на сделките от 1994г. и 1995г. и не представлява
приращение по смисъла на чл.92 от ЗС. Не може да се приеме, че купувачът
по договора от 1995г. ЗК „Р.“ ведно с описаната прилежаща земя като
приращение към нея е придобил и собствеността върху постройката –
сеновал, тъй като към момента на тази сделка процесната постройка е била с
установен собственик – наследодателят на ищците по сделката му с ТКЗС от
1994г. Нормата на чл.63, ал.2 от ЗС допуска собственикът на земята да
прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуваща
постройка. Така през 1994г. на С. А. е продадена само постройката – дървен
сеновал, а през 1995г. на ЗК „Р.“ е продадена и земята, върху която тази
постройка е изградена.
Не се установи по делото осъществяваното от семейството на С. А.
владение след закупуването на имота на ****г. да е било отнето от ответника
или от негов праводател или да е било впоследствие преустановено. Съдът
приема, че в процеса не е надлежно въведено материалноправно възражение
на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност на имота, тъй като
подобни твърдения са изразени едва с представения след преклузивния срок
по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор, поради което на основание чл.133 от
ГПК са преклудирани. Подобни факти, въведени в процеса за оспорване на
предявения иск, не бяха подкрепени от събраните по делото доказателства.
По изложените съображения съдът приема, че в настоящото
производство ответното дружество не проведе пълно главно доказване на
твърдението си за придобито право на собственост върху процесната
постройка – дървен сеновал. Напротив, установи се, че придобивната сделка в
полза на ответника няма вещнопрехвърлително действие за този имот, тъй
като праводателите му не са били собственици на имота. Поради това
предявеният от ищците отрицателен установителен иск за правото на
собственост на ответника е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК в диспозитива на съдебния акт
имотът следва да бъде описан съобразно актуалната му идентификация след
извършеното в хода на делото изменение на КККР.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците
направените по делото съдебни разноски в размер на 1595 лв., включващи 50
лв. – държавна такса по иска, 10 лв. – такса за вписване на исковата молба, 5
лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, 530 лв. – възнаграждение на
вещо лице и 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Е. с ЕГН
********** от гр. Бургас, ж.к. ****, и С. С. Х. с ЕГН ********** от село С.,
община В., област Ш., със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат А. Т.,
че „КРИС - МАРИ - 2008“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** –
адвокат М. К., не е собственик на следния недвижим имот : сграда – дървен
сеновал с идентификатор ****.28.2 по КККР на с. Я.п., община П., област
Бургас, местност „***”, със застроена площ от 450 кв.м, с предназначение -
селскостопанска сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор №
****.28, идентична със сграда нанесена в КККР до 17.08.2023г. с
идентификатор ****.11.1, в поземлен имот с идентификатор № ****.11,
целият с площ от 1 767 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи на
поземления имот: ***.32; ****.12; ****.20 и ****.10.
ОСЪЖДА „КРИС - МАРИ - 2008“ ООД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. ****, представлявано от управителите
****и***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат М. К., да заплати
по равно на С. С. Е. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. ****, и С. С. Х. с
ЕГН ********** от село С., община В., област Ш., със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. **** – адвокат А. Т., направените по делото съдебни разноски в
размер на 1595 лв. – по 797,50 лв. за всеки от тях.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7