Решение по дело №648/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на М. И. Т. против Ревизионен акт №Р-16002423005387-091-001/19.04.2024г., издаден от А. А. Д.– Началник сектор, възложил ревизията и П. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, потвърден с Решене №289/26.06.2024г на директор Дирекция „ОДОП“ град Пловдив. РА е връчен на 28.04.2024г /лист 93, том І/, а жалбата против него е подадена на 13.05.2024г / пощенско клеймо на лист 69, том І/, в рамките на 14-дневния срок. Преписката е постъпила при Решаващия орган на 16.05.2024г /лист 61, том І/, поради което Решение №289/26.06.2024г е постановено в рамките на 60-дневния преклузивен срок за произнасяне. Решение №289/26.06.2024г е връчено на РЛ на 09.07.2024т / лист12, том І/, а жалбата е подадена на 20.07.2024г, в рамките на 14-дневния срок – последният му ден е 23.07.2024г, поради което е допустима.

Ревизионното производство срещу жалбоподателя е образувано със Заповед за възлагане на ревизия от 08.09.2023г / лист 130, том І/, издадена от А. Д. – Началник сектор, компетентен по силата на Заповед №РД-09-1525/31.08.2023г /лист 20, том І/, на Директора на ТД на НАП Пловдив /компетентната дирекция/, връчена на 14.09.2024г./ лист 132, том І/. Със заповедта за възлагане на ревизия е определено да бъде извършена от П. Д. – Главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията, и от В. П. И. – старши инспектор по приходите, които са подписали Ревизионния доклад. Ревизията има за предмет отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г до 31.12.2017г, и за периода от 01.01.2019г до 31.12.2020г, за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения от 01.04.2023г до 30.04.2023г, от 01.10.2020г до 31.12.2021г, от 01.10.2022г до 30.11.2022г, отговорност за данък върху добавената стойност за периодите 01.10.2022г-30.11.2022, 01.01.2019г-31.12.2021г, 01.12.2017г -31.12.2017г, отговорност за ДОО за осигурители за периодите 01.04.2021г -30.04.2021г, 01.12.2021г -31.12.2021г, 01.06.2022г-30.11.2022г, отговорност за здравно осигуряване за периодите 01.05.2022г-31.03.2023г, 01.12.2021г -31.12.2021г, 01.04.2021г -30.04.2021г, отговорност за УПФ за периодите 01.12.2021г-31.12.2021г, 01.04.2021г -30.04.2021г и 01.06.2022г -30.11.2022г., съгласно Заповед от 30.11.2023г за изменение на ЗВР от 08.09.2023г. Със заповедта от 30.11.2023г е продължен три месечния срок, който изтича на 14.12.2023г с един месец до 14.01.2024г. Със Заповед от 10.01.2024г срокът на ревизията е продължен с още един месец до 14.02.2024г. Заповедите за изменение на обхвата и срока на ревизията са издадени от А. Д. – Началник сектор гр. Пловдив, възложил извършването на ревизията.

С РА е установена отговорността на М. Т., в качеството му на управител на „ПАМИ-ТОПАЛОВИ“ ЕООД ЕИК201051398 в периода от 15.03.2013г до 29.06.2023г, когато едноличния собственик на дяловете и управител на дружеството – М. Т., ги прехвърля на трето лице А. Н. М.. Дружеството има установени с влязъл в сила РА от 28.06.2021г и не погасени задължения за ДДС в размер на 76 625.49лв за едномесечни периоди от 01-31.12.2017г / първия/ до 01.-30.06.2020г/последния/ и по ЗКПО в размер на главницата 5 970лв общо за 2017г и 2019г., или по РА главниците са в размер общо на 82 596.24лв. Непогасени са и задължения по подадени СД по ЗДДС в размер на 22 584.50лв, за едномесечни данъчни периоди от 01.-31.07.2020г до 01.-31.10.2022г, по ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г в размер на 445.77лв, по декларации образец 6 по ЗДДФЛ за януари, февруари, март, април, май, юли, август, септември, ноември 2021г, октомври и ноември 2022г и април 2023г общо в размер на 3 715.23лв; по декларации обр.6 за ЗОВ / ДОО, ДЗПО и ЗО/ общо в размер на 4 312.11лв за месечни периоди от 2021г, 2022г и 2023г, или данъчните задължения и тези за ЗОВ за периоди след РА от 28.01.2021г, са общо в размер на главниците от 31 057.63лв. С процесния РА се ангажира отговорността на управителя за задължения за данъци и ЗОВ в размер на главниците от 113 653.85лв и лихви в размер на 49 735.87лв. на основание чл.19 ал.1 и ал.2 т.1 от ДОПК.

Срещу дружеството има образувано изпълнително производство от 14.06.2021г. за събиране на задълженията за ДДС и ЗКПО по РА от 28.06.2021г. С ПНОМ от 23.02.2021г, в хода на ревизията, приключила с РА от 28.06.2021г и на основание чл.121 ал.1 от ДОПК е наложен запор върху наличните и постъпващи парични средства по банковите сметки на дружеството, което не притежава движимо и недвижимо имущество. Посредством наложения запор не е възможно събиране на публичните задължения по причина, която представлява основание по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на неговия управител.

За обосноваване на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК ответникът се позовава на следните факти: На дружеството е извършена ревизия по реда на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, приключила с РА от 28.06.2021г, при която са установени укрити приходи от продажби и задълженията по този РА не са погасени към датата на издаване на настоящия РА. Ревизираното лице – управителя е запознат с РА от 28.06.2021г, който е обжалван и по съдебен ред и е потвърден. За периода от 01.01.2017г до 30.04.2023г РЛ има качеството на управител на дружеството и се е разпореждал с неговото имущество, банкови сметки и парите в брой по сметка 501 „Каса“. В това си качество е отговорен за формирането и погасяването на данъчните задължения. Видно от публикуваните ГФО на дружеството, то е разполагало с парични средства, както следва: към 31.12.2020г – 25 000лв, към 31.12.2021г -54 000лв, но въпреки това тези суми не са използвани за погасяване на данъчните задължения. ГФО за периода от 2017г до 2021г са подписани от управителя, поради което той е бил наясно както с разполагаемите парични средства, принадлежащи на дружеството, така и с възникналите негови данъчни задължения, които не са платени в законоустановените срокове. Управителят е бил наясно с факта, че в стопанисвания от дружеството супермаркет в село Хрищени са извършвани продажби на стоки, чиито приходи не са декларирани и отчитани по надлежния ред, поради което същите се явява укрити по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а дължимите пряк и косвен данък са установени като задължения към бюджета с РА от 28.06.2021г. Въз основа на този факт се приема, че лицето е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред орган по приходите и не е декларирало действително дължимите суми по ЗДДС и корпоративен данък. Управителят знаейки, че укрива приходи от продажби на стоки в търговския обект съзнателно декларира не верни стойности на дължимите към бюджета ДДС и корпоративен данък. Следователно носи пълната отговорност за непогасените задължения за ДДС и корпоративен данък, установени с влезлия в сила РА от 28.06.2021г, след като с окончателно Решение № 7145/28.06.2023г по адм.д.№11273/22г на ВАС на РБ и по касационна жалба на Директора на ОДОП Пловдив е отменено първоинстанционното решение за отмяна на РА, а жалбата на дружеството срещу него е отхвърлена. Доказателство за недобросъвестно отношение на управителя е и факта, че на 29.06.2023г, след като влиза в сила РА от 28.06.2021г, той е прехвърлил дружествените си дялове на трето лице. Независимо от това, че дружеството е подавало в НАП декларации за периодите по РА от 28.06.2021г са установени в хода на ревизията укрити приходи в резултат на действията на управителя –РЛ, което поради това му качество не би могло да не знае, че в счетоводството на дружеството не са намерили отражение всички приходи от продажбите, извършвани в търговския му обект, както и че при липса на документи, доказващи отчетените резултати по подадените СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО, същите не могат да бъдат приети като действителни, което води до начисляване на допълнителни данъчни задължения. Следователно налице е укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 от ДОПК. Причинно-следствената връзка между укриването на факти и обстоятелства и невъзможността да се съберат установените задължения, е обоснована със знанието на управителя, че възникват данъчни задължения въз основа на същите укрити приходи от продажби, които няма да бъдат платени, защото след запориране на банковите сметки на дружеството е предприел действия всички приходи от неговите клиенти да постъпват по личната му банкова сметка, с което е попречил получените приходи от продажби да послужат за обезпечаване на задълженията на дружеството.

Установени са и основания по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК, поради следното: По банкови извлечения за периода от 01.01.2017г до 29.06.2023г, след разрешение на съда за разкриване на банкова тайна, се констатира, че за посочения период по личната банкова сметка на РЛ са постъпвали множество плащания на обща стойност 339 230.04лв по фактури, издадени от ПАМИ ТОПАЛОВИ ЕООД към трети лица – клиенти / ю.л., земеделски кооперации и учебни заведения/. Няма данни постъпилите по личната сметка на управителя парични средства от продажби, извършени от дружеството към негови клиенти, да са предавани в касата на дружеството или да са превеждани по неговите банкови сметки. РЛ е изтеглило парични средства общо в размер на 266 230.00лв за целия период от 01.01.2017г до 29.06.2023г. / от постъпилите плащания по фактурите, издадени от дружеството/. Отделно са платени по банков път цената от 100 000лв за покупка на недвижим имот, придобит в собственост от управителя, както и общо сумата от 21 360.24лв за издръжка на дете, за погасяване на дълг по дело, водено от частен съдебен изпълнител и за плащане на глоби по НП за нарушение на ЗДвП. По личната сметка на РЛ е постъпила сумата от 339 230.04лв, формирана от плащания по фактури, издадени от дружеството, като от същата сметка РЛ е изтеглило в брой и е извършило плащания по банков път общо в размер на 387 590.24лв. Към 01.01.2017г по личната сметка на РЛ е била налична сумата от 19 000лв или извършено е скрито разпределение на печалба в размер на парични средства, които са повече от не платените данъчни задължения. Непогасените задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски са в размер на главниците от 113 653.85лв и е могло да бъдат погасени с парите на дружеството, които управителят е изтеглил в брой и наредил за плащания в собствена полза. С изтеглените в брой и наредени по банков път парични средства на дружеството, неговото имущество е намаляло и в резултат е настъпила невъзможност да бъдат събрани установените, съответно декларирани данъчни и осигурителни задължения. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на управителя по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК с резултата – несъбираемост на вземанията.

Ответникът е счел представените към жалбата фактури, по които дружеството се явява получател за правно ирелевантни, защото с тях не се установяват факти, които да отричат фактическите състави на чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК.

По тези мотиви обжалвания РА е потвърден и в него не се сочи като съставомерен факт по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК нито прехвърлянето на дружествените дялове, нито не подаването на декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г, която действително се подава в срок до 30.06.2023г. Прехвърлянето на дружествените дялове е посочено като безстопанствено отношение на управителя към дейността на дружеството и като доказателство, че е съзнателно е препятствал възможността да бъдат платени данъчните му задължения с приходите от продажби.

С жалбата се иска от съда да бъде отменен РА изцяло като се твърди, че липсват главните елементи на чл.19 ал.1 и на чл.19 ал.2 от ДОПК, защото не управителя – РЛ, а счетоводителката му е причинила възникването на данъчни задължения, установени с РА от 28.06.2021г. Счетоводството е осъществявано от Найк –ВКП ЕООД ЕИК ********* и в РД по РА от 28.06.2021г е признато, че ГФО е съставен от Найк-ВПК ЕООД, а В. Ж. е изготвяла и счетоводни документи на дружеството и е подавала информация към НАП от името на дружеството. Тази теза се поддържа в хода на цялото съдебно производство като се иска от съда да приеме, че не управителя, а В. Ж. е отговорна за възникването на данъчните задължения, установени с РА от 28.06.2021г. Сочи, че ГД по чл.92 от ЗКПО за 2022г е следвало да бъде подадена след 29.06.2023г, поради което това бездействие не е проява на неговата воля. Прехвърлянето на дружествените дялове е правен факт, който няма признаците на поведение по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Продажбите в търговския обект са извършвани от наети лица, а счетоводството е водено от В. Ж. и не управителя, а тези трети лица са укривали приходи. За опровергаване на отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК се сочи, че действително сумите от продажби, извършвани от дружеството са постъпвали по личната банкова сметка на управителя, но с част от тях са погасявани данъчните задължения на дружеството, а това не е обсъдено от решаващия орган. Освен това, сумите по банковите сметки на дружеството не са достатъчни да бъдат платени фактурите, които са представени с жалбата по административен ред, като е следвало тези фактури да бъдат коригирани при ревизията на ПАМИ-ТОПАЛОВИ ЕООД, приключила с РА от 28.06.2021г, а това не е сторено – не правилно е определен данъчния резултат. Не е доказано, че точно след наложен запор върху постъпващи и налични суми по банковите сметки на ПАМИ-ТОПАЛОВИ ЕООД е започнало използването на личната банкова сметка на управителя. Налице е противоречие между изводите на органите по приходите по РА от 28.06.2021г и по процесния РА. По РА от 28.06.2021г е прието, че през фискалното устройство в търговския обект не са отчитани всички продажби, а в настоящата ревизия се счита, че управителят е ползвал средствата на дружеството за лични нужди, без да се съобрази, че ако не са използвани парите от продажбите, постъпвали по личните сметки на управителя, то не може дружеството да плаща за закупените от него стоки, включително и за последваща им продажба, приходите от която е прието за не документирана през фискалното устройство. Следователно, макар и да е ползвана лична сметка, то управителя не е извършил плащания с пари на дружеството, а плащал закупени от дружеството стоки, за да може то да извършва търговската си дейност. Освен това към датите, на които са усвоени за лични нужди парични средства на дружеството, то все още не е имало големи публични задължения и не му е била възложена ревизия тоест управителя не е знаел за възникването на тези задължения, поради което не може да бъде отговорен с личното си имущество за тяхното погасяване. От съда се иска да приеме, че управителят е изпълнявал задължението си да плаща данъчните задължения на дружеството въз основа на приложени на лист 202 платежни нареждания. Претендират се разноските по делото.

Ответникът Директор на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив твърди, че заключението по СЧЕ не може да опровергае констатациите по РД и по неговото решение за осъществени състави по чл.19 ал.1 ал.2 от ДОПК. По подробни изложени доводи в подкрепа на изложените в решението му правни доводи се иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

РА е издаден от компетентни органи – възложилият ревизията Началник сектор, който е определен от компетентната ТД на НАП и от ръководителя на ревизията. Потвърден е в рамките на 60-дневния срок с изрично Решение на Директора на ОДОП Пловдив, в което изрично е посочено, че РА от 28.06.2021г е обжалван и потвърден с решение на ВАС на РБ от 28.06.2023г. С констатациите по този РА от 28.06.2021г е обоснована отговорността на управителя по чл.19 ал.1 от ДОПК за неплатените по него задължения за ДДС и корпоративен данък, както и отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК за същите задължения и за възникналите по подадените СД, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г, декларации обр.6 за данъчни задължения по ЗДДФЛ и за ЗОВ. Прехвърлянето на дружествените дялове, извършено на 29.06.2023г, както и не подаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г, не са посочени в Решението на Директора на ОДОП като факти, имащи признаците на поведение по чл.19 ал.1 или по чл.19 ал.2 от ДОПК. С Решението на решаващия орган могат да бъдат коригирани или допълнени мотивите / фактическите и правни основания/ за установените с РА данъчни и осигурителни задължения. С Решението е даден правно верен отговор на въпроса защо управителят е съзнавал, че се укриват приходи от продажби, извършвани магазина на дружеството в село Хрищени, както и защо е налице причинно следствена връзка между укриването на приходите от продажби, които по закон трябва да се обявяват пред органите по приходите, съгласно чл.118 от ЗДДС, съответно вярно да се декларират резултатите в ГДД по чл.92 от ЗКПО, което е задължение, установено със закон. Управителят е укривал приходите от продажбите по начина, посочен в РА от 28.06.2021г, който е възприет в мотивите на съдебното Решение на ВАС на РБ, обвързващи страните по него, а те са същите и по настоящото съдебно производство – управителят е законен представител на дружеството, което е страна по това решение.

Фактурите за покупки, издадени на дружеството, които са представени с жалбата против процесния РА, подадена по административен ред, не могат да бъдат съобразени при определяне на размера на данъчните задължения, които вече са установени с влязъл в сила РА от 28.06.2021г. В настоящото съдебно производство не може да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразното определяне на вида и размера на данъчните задължения на дружеството. При издаване на РА с правно основание чл.19 от ДОПК, какъвто е обжалвания по настоящото дело, се констатира размера на неплатените, но вече окончателно установени данъчни и осигурителни задължения на дружеството, причината, поради която не могат да бъдат събрани и когато тази причина съответства на съставите по чл.19 от ДОПК, тогава възниква отговорността на управителя за тяхното погасяване. Фактическото извършване на продажбите от наети лица не формира волята на задълженото дружество да укрива приходи от продажби. Не използването на фискално устройство в търговския обект е в изпълнение на волята на управителя и едноличен собственик на капитала, който освен, че не е декларирал приходите, но и от 01.01.2017г е отклонявал плащанията по издадени фактури по личната си банкова сметка, без да използва всички постъпили парични суми за дейността на дружеството. Тези два факта сочат на умишлено укриване на факти и обстоятелства – тези от данъчните състави, пораждащи задължения за данък по ЗКПО и ЗДДС, което е съзнателно предприето поведение на управителя, още преди да бъдат наложени предварителните обезпечителни мерки върху банковите сметки на дружеството, по които приходи от продажбите не постъпват. Смисълът на чл.19 ал.1 от ДОПК е точно обратен на сочения от жалбоподателя – укриването на факти и обстоятелства, които по силата на закон се обявяват пред органите по приходите са тези, от които зависи правилното установяване на вида и размера на данъчните задължения, и когато това укриване е довело до невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и/или ЗОВ, тогава управителят носи лична отговорност за целия размер на непогасеното задължение. Не се изисква укриването по чл.19 ал.1 от ДОПК да е извършено след установяване на данъчните задължения с РА, защото това е тълкуване на правната норма, водещо до абсурд. Не може да се укрие онова, което вече е установено. Изисква се да не са декларирани фактите, които пораждат данъчните задължения и да е налице причинно следствена връзка между укриването им и невъзможността да се съберат по-късно установените данъчни задължения. В тази връзка няма правно значение за законосъобразността на оспорения РА дали използването на личната банкова сметка е започнало след налагане на запор върху банковата сметка на дружеството. Невъзможността да се осигури събиране на укритите данъчни задължения може да настъпи и преди тяхното установяване, какъвто е настоящият случай. Предварителните обезпечителни мерки са наложени в хода на ревизията през 02.2021г, докато плащанията по издадените от дружеството фактури са започнали да постъпват по личната сметка на управителя още през 2017г. Това действие е извършено съвместно с укриването на приходите от продажбите, осъществявани в търговския обект и доказва причинно следствената връзка между укриването и невъзможността да бъдат събрани вземанията. Елементите от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК са укриване на факти и обстоятелства, които пораждат данъчни задължения и от които зависи правилното определяне на техния размер, извършено от лице, формиращо волята на юридическото лице по чл.14 от ДОПК, което да е причината да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци и ЗОВ. Поради това, че укриването трябва да е условието, което да води до невъзможност за събиране на укритите данъчни задължения, законодателят е предвидил лична отговорност за целия непогасен размер. Укриването в настоящия случай е извършено и, чрез отклоняване на плащания от издадени на дружеството фактури по личната сметка на управителя. Не декларирането/не обявяването на факти и обстоятелства, които управителят по закон е длъжен да разкрие пред органите по приходите изисква знание за тяхното настъпване, което жалбоподателят се стреми да отрече, чрез тезата за извършени от счетоводителя на дружеството престъпления, но тази теза се отрича от констатациите по влезлия в сила РА от 28.06.2021г., както и от отклоняването на парични потоци по личната му банкова сметка. Приходите от продажби в търговския обект в село Хрищени са укрити по волята на управителя, а знанието на закона се предполага при това необоримо. Управителят е този, който формира воля да не изпълни законовото задължение на дружеството за деклариране на фактите, които пораждат, съответно от които зависи верния размер на данъчното задължение. Няма спор, че РА от 28.06.2021г е издаден след извършена проверка на място в търговския обект, като по реда на чл.40 от ДОПК са предприети действия по обезпечаване на доказателства. На място са установени факти, подробно описани в Решение № 7145/28.06.2023г по адм.д.№11273/22г по описа на ВАС на РБ, постановено между същите страни, поради което тези фактически установявания не могат да бъдат оспорвани – мотивите имат обвързваща сила за страните по делото. Управителят на дружеството –страна по това решение е негов законен представител и като такъв не може да ги оборва. Фактите сочат, че именно по негова воля, а не поради извършени престъпления от счетоводителката В. Ж., са укривани приходи от продажби, което е причинило и ревизията на дружеството по реда на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. В РА от 28.06.2021г е установено, че на място в търговския обект има три компютъра и се използва програмен продукт, през който са регистрирани продажби на стойност, която превишава отчетените продажби, през фискалното устройство. Тези действия изпълняват волята на управителя и не принадлежат на наетите да работят в обекта лица.

Следователно напълно обосновано в процесния РА е посочено, че управителят е укривал факти и обстоятелства – приходи от продажби, които съвместно с получаването на плащания по личната му сметка в периода още от 01.01.2017г и до 29.06.2023г / относимо и за възникналите задължения след периодите по РА/, водят до осуетяване на възможността да бъдат събрани задълженията при бъдеща проверка.

Спорът за осъществен състав на чл.19 ал.2 от ДОПК се състои в следното: жалбоподателят твърди, че представените в хода на административното обжалване фактури за покупки не са били приети за разход при издаване на РА от 28.06.2021г, поради което в настоящото съдебно производство иска да бъдат приети за платени в брой суми на стойност от 55 216.06лв за 2020г и суми на стойност 311 663.09лв за 2021г или общо 366 879.09лв. Постъпилите по личната сметка на управителя плащания по издадени от дружеството фактури са в размер на 339 230.04лв, при което ще се получи разлика от 27 648.69лв. и въз основа на този факт да се приеме, че управителят не е причинил невъзможност за събиране на данъчните вземания и на задълженията за ЗОВ на нито едно основание. Доказателства за плащане на фактурите не се твърди да има – тезата е, че са платени в брой първо, а по-важното е, че е недопустимо в настоящото съдебно производство да се приеме, че тези фактури, които се отнасят за ревизираните през 2020г периоди са извършен разход, след като не са взети предвид при издаване на РА от 28.06.2021г. За фактурите от 2021г на стойност 311 663.09лв не може да се приеме, че са платени, за да бъдат взети предвид. Няма доказателства за плащане в брой и не се твърди да има, а касови бележки следва да са били издадени от тези, на които е платена доставката.

По личната сметка на РЛ са постъпили суми, представляващи плащания по издадени от дружеството фактури на стойност общо 339 230.04лв, а управителят е изтеглил в брой 266 230лв и е наредил по банков път плащания в размер на 121 360.24лв, от които 100 000лв са платени през 2019г като цена за придобит от него в лична собственост недвижим имот. Останалите суми до 21 360.24лв са формирани от плащане на издръжка на дете, включително и през април 2023г, както и платени дългове към частен съдебен изпълнител, лични на управителя. Общият размер на изтеглените в брой и наредени по банков път суми от 01.01.2017г до 28.06.2023г е равен на 387 590.24лв, а по личната сметка на РЛ към 01.01.2017г е имало 19 000лв, които следва да се извадят от посочената обща сума и се получава сумата от 368 590.24лв, но тя включва и постъпилите плащания по фактури, издадени от дружеството за сумата от 339 230.04лв. През месец март 2021г е наложен запор на банковата сметка на дружеството, а видно от таблица едно към заключението, от януари до март 2021г са изтеглени общо 27 300лв от сметката на дружеството. През 2020г са изтеглени 61 400лв, през 2019г са изтеглени 18 000лв, през 2018г 56 000лв или общо от 2018г до март 2021г са изтеглени от сметката на дружеството суми в размер на 162 700лв. Платени задължения към бюджета в периода от 2018г до 03.2021г са в размер на 105 762.75лв., но това не са установените с РА от 28.06.2021г и по-късно възникналите, за които е издаден процесния РА. Изтеглените в брой от личната сметка на РЛ суми в размер на 266. 230лв в периода от 01.01.2017г до 28.06.2023г ведно с изтеглените от банковата сметка на дружеството в брой суми от 162 700лв са равни на 429 000лв, а към тях като се добавят и наредените по банков път суми от 121 360.24лв се получава сумата от 550 360.24лв. Разплатени към бюджета са 105 762.75лв до 03.21г, в това число приложената на лист 128, том І-ви разписка за сумата от 22 100лв от 09.07.2020г, по изпълнително дело от 2020г тоест вън от предмета на настоящото дело – РА за отговорността на управителя на дружеството за данъчни задължения, които са установени с РА от 28.06.2021г, събирани са по ИД от 2021г, но не са събрани поради липса на имущество, както и за неплатените, но установени с подадени СД по ЗДДС, Декларации обр.6 и ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчни периоди след 30.06.2020г / относно ДДС/ и след 2019г за всички останали видове задължения. Задълженията по РА от 2021г не могат да бъдат събрани след като дружеството не само няма имущество, но и след като през март 2021г са изтеглени последните парични средства от банковата му сметка, не е възможно и запорът да бъде изпълнен. Още преди да бъде наложен не са постъпвали парични плащания по банковата сметка на дружеството. Към разписката от 09.07.2020г за сумата от 22 100лв са приложени платени нареждания , някои по два пъти, като тези на лист 141 и 142 за сумата от 205.70лв ДЗПО за месец 09.2021г, но и двете нямат подпис и печат на касиер. Платежни нареждания от 11 .02.2021г и 16.03.2021г / лист 194 до лист 202 том І/, са за плащания по банков път, но от банковата сметка на дружеството към НАП, които са съобразени от вещото лице и включени в сумата от 105 762.75лв и не касаят РА от 28.06.2021г и възникналите по –късно задължения, установени с процесния РА. Не относими са и останалите приложени вносни бележки за плащания към НАП на листове 187, 185, 189, 191 и 193, том І с дата от 21.06.2016г. Част от приложените платежни нареждания са с дати след 28.06.2021г, но тези плащания са съобразени при издаване на процесния РА и с тях са заплащани декларирани задължения за плосък данък и ЗОВ. На 20.10.201г през ИЗИ ПЕЙ са платени 819.55лв ДОО, 364.55лв ЗОВ, 208.78 ДЗПО и 358.91лв плосък данък за 09.2021г. Тези суми по подавани декларации обр.6 по ЗДДФЛ и за ЗОВ не отричат състава на чл.19 ал2 от ДОПК спрямо задълженията на дружеството за периодите, които следват тези по РА от 28.06.2021г.

Елементите на чл.19 ал.2 от ДОПК са установени по отношение на неплатени задължения по ЗДДС, ЗКПО и ЗОВ в общ размер на 31 057.63лв и за периоди след 30.06.2020г, съответно по ЗКПО и за 2020г, за които са подадени съответните декларации, а поради това и не може да се обоснове хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК. Тази на чл.19 ал.2 от ДОПК обаче е изпълнена, защото по банковите сметки на дружеството не постъпват суми, а само по личната сметка на РЛ и за целия период от 01.01.2017г до 28.06.2023г управителят е теглил в брой и нареждал по банков път парични средства, които са на дружеството, защото произходът им е от плащания по издадени от същото фактури. Подавани са СД по ЗДДС за периода 2022г за оборот от 856 549.58лв – постъпили суми от облагаеми доставки, а са декларирани покупки на стойност в размер на 787 739.12лв, което сочи, че получените от дружеството суми са повече от платените за покупки. Декларирания за внасяне ДДС не е платен, а плащанията са по банковата сметка на управителя. Знанието за възникналите данъчни задължения се установява от подадените декларации по ЗДДС и образец 6, а задълженията по ЗКПО са въпрос на знание на закона, което се презумира. Не може да се приеме, че знанието отсъства по посочените причини, а именно счетоводителката подавала декларации. През 2021г е обжалван издадения РА с тази теза за счетоводителката, което означава, че през 2022г тя вече не може да се обсъжда. Паричните средства на дружеството не са по банковите му сметки, които са запорирани, а по личната на управителя, което означава, че действието причинило невъзможност за събиране на вземанията е извършено умишлено – съзнаването на всички обективните елементи от състава, пораждащ отговорността е умисъл. Съзнавани са данъчните задължения и са своени парите на дружеството, което изпълва състава на чл.19 ал.2 от ДОПК. Отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК е до размера на извършените плащания. В периода след 30.06.2020г / последния по ЗДДС по РА от 28.06.2021г/ жалбоподателят е продължил да получава плащания от клиенти на дружеството по личната си сметка и е теглил суми. За периода от 08.07.2020г до 19.02.2021г са изтеглени 31 500лв на каса, без наредените суми за издръжка на дете, при това след постъпване на плащания от клиенти на дружеството. На 24, 25 02.2021г и на 01.03.2021г са изтеглени общо 27 000лв / три пъти по 9 000лв/. През март 2021г са изтеглени още 30 000лв и е платена издръжка на дете, като до 28.06.2023г управителят тегли парични средства, които са повече от общия размер на установените с процесния РА задължения, възникнали след 20.06.2020г, без да са налице данни, че с тях е кредитирана дейността на дружеството, нито са плащани декларираните задължения. Ето защо съставът на чл.19 ал.2 от ДОПК е доказан от ответника и за данъчните задължения, възникнали след периодите по РА от 28.06.2021г. Декларирани са задължения за данъци и ЗОВ, които не са плащани, а дружеството е извършвало дейност, от която са постъпвали приходи по личната сметка на РЛ, които той е използвал за личните си нужди. Действията по теглене на суми, постъпили от плащания по фактури на дружеството са извършвани и след подаване на декларациите по ЗДДС и обр. 6, поради което и специалната норма на чл.19 ал.10 от ДОПК е приложима. Само за яснота следва да се каже, че в разпоредбата на чл.19 ал.10 от ДОПК е въведена презумпция за знание /недобросъвестност, умисъл/, която не може да бъде оборена, но се прилага само за посочените в хипотезата й случаи на скрито разпределение на печалба/отчуждаване на имущество безвъзмездно или на занижени цени, извършено до една година след деклариране или установяване на задължението с издаване на акта. В останалите случаи се задължи доказване на знанието, че са възникнали данъчни задължения и с извършеното скрито разпределение /недекларирано/ се осуетява възможността за тяхното събиране. В настоящият обаче презумпцията се прилага, защото докато се подават декларациите по ЗДДС и тези образец 6 по ЗДДФЛ и ЗОВ, управителят получава плащания за дружеството по личната си сметка и извършва с тях плащания на собствените си разходи – тегли ги на каса, без да погасява декларираните задължения. Съзнаването на данъчните задължения съпътства извършеното скрито разпределение на печалба – плащания с пари на дружеството, но не за неговата дейност, нито за неговите задължения, поради което чл.19 ал.2 от ДОПК обосновава отговорността на управителя за непогасените вземания, възникнали и след 30.06.2020г, не обхванати от РА от 28.01.2021г. За неплатени по РА от 28.01.2021г прилагането на чл.19 ал.1 от ДОПК обхваща целият им размер и обосноваването на състава на чл.19 ал.2 от ДОПК е без правно значение – състава на чл.19 ал.1 от ДОПК, изключва този на чл.19 ал.2 от същия Кодекс.

При този изход на спора на ответника се дължи възнаграждение за юрисконсулт, поискано своевременно в размер от 11 186лв по чл.7 ал.2 т. 5 вр. с чл.8 ал.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа.

Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Т. против РА № Р-16002423005387-091-001/19.04.2024г. издаден от ТД на НАП –Пловдив, с който е установена отговорността му по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК за данъчни и осигурителни задължения в размер на113 653.85лв и лихви в размер на 49 735.87лв.

ОСЪЖДА М. И. Т. [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите гр. София сумата 11 186лв /единадесет хиляди сто осемдесет и шест/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по адм.д.№648/24г по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.