Р Е Ш Е Н И Е №
468
гр.Видин, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, 3- ти състав в публичното
заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: Милена
Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като
разгледа докладваното от съдията
Стоянова гр.дело № 2642 по описа
за 2019 год.и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В.Г.В. ***,
чрез адв. Д.Г. против „СЕРЕС“ЕАД – Сливен, с която е предявен установителен иск
за собственост по чл. 124 от ГПК и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че съгласно нотариален акт №
81, том V, рег. № 6165, дело№ 813/2001г. от 11.12.2001г. на нотариус Таня Атанасова, е закупил от Ц.Г.К. следния недвижим имот:
Нива от 1.789 дка, находяща се в землището на с.
Буковец, общ. Видин, четвърта категория в местността „Млаката“, представляваща
имот № 033049 по плана за земеразделяне, при съседи: имот № 033076, имот №
0333077, имот № 000368 и имот № 0333048.
Посочва, че сделката не е отразена в регистъра на
собствениците към ПК – Видин. Процесният имот е продаден втори път от лицето Ц.Г.К.
на ответника „Серес“ЕАД на 24.09.2007г. Поддържа се, че втората продажба не
поражда транслативен ефект, тъй като към момента на продажбата Ц.Г.К. не е била
собственик на имота.
Иска се от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и да се
обезсили нотариален акт № 104, том Х, рег. № 13401, дело № 1725 от
24.09.2007г., в който е обективирана продажбата на имота.
Ответникът в срока за отговор е оспорил предявения
иск като неоснователен. Навел е доводи, че е придобил имота на валидно правно
основание – покупко – продажба, че упражнява в пълен обем правото си на
собственост и извлича ползите от процесния имот като го отдава под аренда.
Поради това, моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
В условията на евентуалност е направил възражение
, че е придобил имота по давност поради това, че е добросъвестен владелец,
както и че е владее имота повече от десет години.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че с договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 11.12.2001г., обективиран в нотариален акт № 81, т.V, рег. № 6165, н.д. № 813/2001г. на
нотариус рег. № 162, ищецът В.Г.В. е закупил процесния недвижим имот от Ц.Г.К..
Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията при ВРС с вх. рег. № 4088 от
11.12.2001г., акт № 77, т. ХII, дело № 2791/2001г., видно от направеното
върху същия отбелязване.
Не е спорно, че същият недвижим имот е бил обект на прехвърлителна сделка, по силата
на която на 24.09.2007г. ответникът
„СЕРЕС“ е закупил имота от продавача Ц.Г.К., последната представлявана
от пълномощника Вени Петков Николов, който от своя страна е преупълномощил Робертино Емилов Цветков да го представлява
при изповядване на сделката. Извършената сделка е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 104, том Х, рег. № 13401, дело № 1725/2007г. на нотариус № 028
също вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Видин с вх. рег. № 8010
от 24.09.2007г., акт № 9, т. ХХХ, дело № 6704/2007г., видно от направеното
върху същия отбелязване.
От представените по делото писмени доказателства –
регистър на земеделски земи, гори и земи към ОС”З” – Видин, се установява, че
процесния имот е записан на името на ответника, както и че за периода от 2010г.
до момента е отдаван под наем и аренда от този ответник. В писмо от
10.06.2020г. ОСЗ – Видин е посочила, че за периода от 2007-2008г. стопанска
година до 2010-2011 стопанска година имота не е ползван, заявен за ползване и
обработка пред ОСЗ – Видин.
Разпитаният свидетел М.С., който извършва действия
по управление на имотите на ответното дружество посочва, че знае процесния имот
и същия се е отдавал под наем и аренда
от ответното дружество от 2009г. до
момента, като последния договор е до 2023г.
Съдът кредитира показанията на този свидетел,
доколкото същите не противоречат на събраните писмени доказателства.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По установителния иск иска за собственост по чл. 124 от ГПК.
За да бъде уважен
предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че с
собственик на имота предмет на спора, че имота се владее от ответника и че
владението му е без правно основание.
Съгласно чл. 112, б”а” от ЗС, задължително се вписват всички
актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля,
изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове,
с които се признават такива права. С вписването се цели да се
даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с
недвижимия имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено
изрично в закона, вписването има и защитно действие. Съгласно чл. 113 от ЗС
актовете, които подлежат на вписване до вписването им не могат да се
противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и
вписали вещни права върху недвижимия имот. Следователно това защитно действие
влиза в сила само при конкуренция на приобретатели, които черпят права от един
праводател за същия недвижим имот като последиците са, че вписването на първия
акт може да бъде противопоставено на последващите приобретатели.
В настоящия случай, ищецът В.Г.В. е закупил
процесния имот на 11.12.2001г. Нотариалният акт за извършената покупко-продажба
е вписан в Службата по вписванията на същата дата – 11.12.2001г.
Ответното дружество е закупило същия имот на 24.09.2007г.,
на която дата е вписан и нотариалния акт за покупко-продажба. Страните са
закупили един и същ имот от едно и също лице. При конкуренция на вписванията
приоритет има по-рано вписания акт. От представените по делото доказателства,
се установява, че това е акта на ищеца. Поради това, правото му на собственост
върху имотите е противопоставимо на собственическите претенции на ответника.
Към момента на изповядване на втората сделка от 24.09.2007г. продавачът Ц.Г.К. вече
не е била собственик на процесната земеделска земя. Тази сделка не е породила
вещнотранслативния си ефект по отношение на имота, предмет на спора, тъй като
никой не може да прехвърля повече права отколкото притежава.
Що се отнася до това дали извършеното прехвърляне
на собствеността върху имотите е заявено в Общинска служба по земеделие – Видин
или не, настоящият съдебен състав намира, че този факт не може да се отрази
върху собственическите права на ищеца, тъй като вписването в О”СЗ” има
оповестителен характер, а не е условие за действителност на сделката.
По направеното от ответното дружество възражение
за изтекла в негова полза придобивна давност.
Правоизключващото възражение за изтекла давност
може да бъде уважено, ако безспорно са доказани всички елементи на фактическия
състав на чл. 79 от ЗС - упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение
в продължение на 5 години при добросъвестното владение и в продължение на
повече от 10 години при недобросъвестното владение, като владелецът е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си да държи вещта
като своя.
По своята правна същност придобивната давност
съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива
правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание
и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт върху недвижимия
имот владелецът може валидно да упражнява, както лично, така и чрез трети лица,
като законодателят няма предвид само господство над вещта във физическия смисъл
на думата. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание
действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на
владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или
скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство
върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва
да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че
този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не
се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на
правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай
презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се
позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече
чрез явна промяна на държането във владение.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира,
че в случая ответникът не може да се позовава на добросъвестно владение, тъй
като нотариалният акт, в който е обективиран договорът за покупко-продажба и
въз основа на който ищецът е придобил собствеността върху процесния имот, е
вписан в Служба по вписванията в деня на изповядване на сделката – 11.12.2001г.
Както бе посочено по-горе, с вписването на акта, се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за
извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Ответното дружество е следвало да
извърши проверка на имота в Службата по вписванията преди да сключи договора за покупко-продажба от
24.09.2007г.
Ответникът е навел доводи, че упражнява собственически
права върху имота в пълен обем и извлича ползи от имота като го отдава под
аренда. Посочил е, че владее имота от 24.09.2007г., но доказателства за това не е
ангажирал. В нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №
104, том Х, рег. № 13401, дело № 1725/2007г., не е отразено да му е предадено
владението върху имота.
От представените договори за аренда от 16.06.2010г.,
14.12.2014г. и 24.06.2019г., се установява, че ответникът „Серес“ ЕАД е отдавал
под аренда процесната земеделска земя.
Договорите са регистрирани в ОС З
– Видин, видно от писмо изх. №РД-12-02-1198/10.06.2020г. от началника на ОСЗ –
Видин до съда. В писмото изрично е посочено, че за периода 2007-2008г. стопанска
година до 2010-2011г. стопанска година процесния имот не е ползван, заявен за
ползване и обработка пред ОС З – Видин.
Съдът не кредитира представения в с.з. на
01.07.2020г. договор за наем от 01.04.2010г.
поради следното:
Първо, това доказателство, е несвоевременно
представено във второ по ред с.з., без да е направено искане за ангажирането му.
Този договор не представлява нито ново
обстоятелство, нито новооткрито такова, нито нововъзникнало по смисъла на чл. 147 от ГПК, намирал се е
при ответника и същият е следвало да го представи с отговора на исковата молба.
Второ, ответникът в отговора на исковата молба не
посочил обстоятелства, че е отдавал процесния имот под наем и липсват доводи в
такава насока. Напротив, на стр. 2 от отговора на исковата молба, абзац трети
отдолу нагоре, ответникът е заявил, че наемни договори за ползване на имотите
не са сключвани поради липса на интерес от страна на трети лица евентуални
наематели или съответно аренадатори на
земеделска земя в с. Буковец.
Трето, в подадената информация от третото
неучастващо в делото лице - ОСЗ – Видин
липсват данни за сключване на такъв договор, а съгласно чл. 37б от ЗСПЗЗ, ползвателите
на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие
копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята.
Земеделските земи
и непокритите селищни имоти (празни дворни места) са по естеството си
вещи, чието основно предназначение е да бъдат обработвани (лично или чрез трети
лица-наематели и арендатори) с цел получаване на естествени (реколта ) или
граждански (наемна цена, рента) плодове. Безспорно е, че процесната земеделска
земя е отдавана от ответното дружество за обработка с договори за аренда и е получавало ползите – уговорената рента. По
принцип, управителните действия,
включително сключването на облигационни договори по повод ползването на имот,
не съставляват такива, които да отричат правата на собственика и сами по себе
си не могат да обосноват извод за наличие на явно и
несъмнено владение - решение № 8
/19.02.2014 год. по гр. д. № 5109/2013
год. на ВКС, II г. о. В случая обаче,
съдът приема че със сключването на последователни договори за аренда, считано
от 16.06.2010г. ответното дружество явно е демонстрирало намерението за своене
на процесния имот като собствен. Този извод съдът извлича от изискването на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, договорът
да е сключен със собственик, съсобственик или упълномощено лице. Договорите за
аренда са вписани в службата по вписванията, т.е. станали са достояние на широк
кръг лица, включително и на ищеца. Действията
не са със случаен характер и изразяват воля трайно да се държи вещта.
Налице са елементите на фактическия състав на придобивната давност - упражняване
на явно, несъмнено и непрекъснато владение с демонстрирано по несъмнен начин намерение
вещта да се държи като своя. Съдът
приема за начален момент на тези действия сключването на първия договор за
аренда – 16.06.2010г., вписан в Служба по вписванията на 23.06.2010г. С
подаване на исковата молба в съда на 17.09.2019г. ищецът обаче е прекъснал
владението на ответника преди изтичане на 10 годишната придобивна давност.
Поради това, не може да се приеме, че ответникът е станал собственик на
процесната земеделска земя на оригинерно основание – придобивна давност.
По иска
по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Искът за отмяна на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 104, том Х, рег. № 13401, дело № 1725/2007г. на нотариус № 028 е недопустим.
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК е приложима за констативните нотариални актове и
нотариалните актове по обстоятелствена проверка, но не и за актове, в които са
обективирани договорни отношения. Когато се твърди, че сделката е непротивопоставима
на ищеца, то с оглед признатите му вещни права при положително съдебно решение,
легитимиращият ефект на същата ще отпадне с вписването му. По този въпрос е постановено ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да понесе направените от ищеца разноски за платена
д.т., такси и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 199.04 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът също
има право на разноски за адвокатско възнаграждение в прекратителната част в размер на 150.00
лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СЕРЕС“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Добри Чинтулов № 16,
представлявано от Стайко Иванов Стайков, че В.Г.В. с ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот:
НИВА от 1.789 дка, находяща се в землището на с.
Буковец, общ. Видин, четвърта категория в местността „Млаката“, представляваща
имот № 033049 по плана за земеразделяне, при съседи: имот № 033076, имот №
0333077, имот № 000368 и имот № 0333048.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Г.В. с ЕГН ********** *** против
„СЕРЕС“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
Добри Чинтулов № 16, представлявано от Стайко Иванов Стайков иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 104, том Х, рег. № 13401, дело № 1725/2007г. на нотариус № 028 като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОСЪЖДА „СЕРЕС“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, ул. Добри Чинтулов № 16, представлявано от Стайко
Иванов Стайков да заплати на В.Г.В. с
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 199.04 лева.
ОСЪЖДА В.Г.В. с
ЕГН ********** *** да заплати на „СЕРЕС“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Добри
Чинтулов № 16, представлявано от Стайко Иванов Стайков разноски по делото в размер на 150.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, в която е прекратено производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване пред ОС - Видин в седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: