Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 13.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на петнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И................
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03004 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Банка ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище”, ул.”Московска” № 19, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от
изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Р.Н., срещу Н.Ш.А., ********** с адрес ***,
за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи всички суми по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.дело № 150/2016г. по
описа на БРС, а именно: 9 467,92 лева, съставляващи
неиздължена главница по договор за кредит № 11/21752237 от 15.05.2014г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 18.03.2016г., до окончателното изплащане;
1 609,52 лева, представляващи неплатена договорна лихва за периода от 09.12.2014г. до 18.03.2016г.; 64,19 лева, представляваща
лихвена надбавка за забава за
периода от 10.01.2015г. до 18.03.2016г. 120,00 лева, представляващи дължими заемни неплатени такси. Претендират се разноските в
заповедното производство. В условията на евентуалност се предявява иск с
основание договор
за кредит № 11/21752237 от 15.05.2014г., за осъждане ответника да заплати сумите:
9 467,92 лева, съставляващи неиздължена главница по договор за кредит № 11/21752237 от 15.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2016г., до окончателното изплащане;
1 609,52 лева, представляващи неплатена договорна лихва за периода от 09.12.2014г. до 18.03.2016г.; 64,19 лева, представляваща
лихвена надбавка за забава за
периода от 10.01.2015г. до 18.03.2016г. 120,00 лева, представляващи дължими заемни неплатени такси. С предявяване на осъдителния
иск се прави изявление до ответника, с което се обявява целия остатък от
кредита за предсрочно изискуем на основание чл.19.2 от ОУ поради забава в
плащанията повече от 90 дни към настоящия момент. Претендират се съдебните разноски в настоящото
производство.
В исковата молба се навеждат твърдения, че страните са
сключили договор за кредит при съответните параметри. След 15.12.2014г.
погасителни вноски не са правени, поради което кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем чрез нотариална покана. По подаденото заявление по чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
впоследствие разпореждане за поправка на ОФГ, връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК. По искането за юрисконсултско възнаграждение е подадена частна жалба,
поради което се иска произнасяне и по разноските в заповедното производство.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Счита
се, че искът е допустим, но неоснователен. В тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираното като основание и размер. Клаузата, допуснала да
се начисли сумата от 64,19 лева, е анатоцизъм и противоречи на закона – чл.86 ЗЗД, чл.143 вр. чл.146 ЗЗП. На това основание е нищожна и клаузата за
начисляване на такса изискуемост и лихвена надбавка. Оспорва се допустимостта
на осъдителния иск, предявен при условия на евентуалност.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № 92 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.04.2016г. по ч.гр.дело № 00150/2016г.
по описа на БРС длъжникът Н.Ш.А., ********** с адрес ***, в качеството на кредитополучател/длъжник по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2014г. е осъден да заплати на кредитора
“БАНКА ДСК”
ЕАД – град София със седалище и адрес на управление: град София, община
Оборище, ул.” Московска” № 19, ЕИК
*********, представлявяно от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, ищец в настоящото производство,
следните суми: 9 467,92 лева, представляваща главница по договор за кредит № 11/21752237 от 15.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2016г., до окончателното изплащане;
1 609,52 лева, представляващи неплатена договорна лихва за периода от 09.12.2014г. до 18.03.2016г.; 64,19 лева, представляваща
лихвена надбавка за забава за
периода от 10.01.2015г. до 18.03.2016г. 120,00 лева, представляващи дължими заемни неплатени такси. С разпореждане № 686 от 01.06.2016г. е
допусната поправка на ОФГ по отношение изписването с думи на част от вземането.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
а с искова молба с вх.№ 14206 от 17.07.2018г., по която е образувано гр.дело №
03004/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането
си.
По делото е приложен Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2014г.
с приложени Погасителен план и ГПР, Промоционални условия по кредитна програма
„ДСК практика” – Приложение № 2, ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление; Извлечение за периода 15.05.2014г. – 06.07.2018г. по сметка № /11/
0000000021752237 на името на Н. * А..
Представена е НП рег.№ 3436/2015, том ІІ, № 4 от 08.09.2015г. на нотариус № 109 при НК
с район на действие БРС за удостоверяване на представяне на НП и дата на
връчване, връчена на 23.09.2015г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК, с която сключеният
кредит от 15.05.2014г. е обявен за предсрочно изискуем.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорени от страните и съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според заключението на вещото лице, сумата
от 9 800 лева по процесния договор е усвоена от кредитополучателя на
16.05.2014г. с превод по сметка. Към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 08.09.2015г., е налице забава в изплащането на 8 броя
главници и лихви върху тях съгласно погасителния план или 240 дни забава. Към
18.03.2016г. – датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК, дължимите
просрочени месечни вноски /с настъпил падеж/ са 14 за периода 09.01.2015г. до
09.02.2016г. или 420 дни забава. Към 17.07.2018г. – дата на подаване на
исковата молба, дължимите просрочени вноски са 42 за периода 09.01.2015г. до
09.06.2018г. или 1 260 дни забава. Размерът на дължимата главница е в размер на
9 467,92 лева; на редовната/договорна лихва за периода 09.12.2014г. до
18.03.2016г. – 1 609,52 лева; на лихвената надбавка за забава за периода
10.01.2015г. до 18.03.2016г. – 64,19 лева; размерът на дължимите такси – 120
лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит между страните по делото, като се оспорва от ответника наличие на предпоставките за дължимост на претендираното, а клаузите за начислените лихвени надбавки - анатоцизъм и такса изискуемост, е поискано да бъдат обявени за нищожни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно главно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. В случая е представена нотариална покана, с която се уведомява
длъжника за просрочените задължения и обявяване на предсрочната изискуемост на
всички вземания по договора. Същата е връчена на адреса, посочен от
кредитополучателя в процесния договор за кредит, като ищецът е доказал
законосъобразното й връчване.
Съдът намира, че придвид липсата
на оспорване от страна на ответника на претендираната главница и посоченото в
заключението на вещото лице, главният иск по отношение на вземането,
представляващо незаплатеният остатък от усвоения кредит, е доказан по основание
и размер, за която сума от 9 467,92 лева същият следва да се уважи. С
оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорният за законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по реда на чл.417 ГПК
пред ДРС – 18.03.2016г., до окончателното изплащане.
Заплащането на възнаградителна лихва
не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение, тъй
като е цена на ползвания финансов ресурс. При настъпване на предсрочна
изискуемост длъжникът се лишава от правото да погасява задължението по договора
за потребителски кредит чрез разсрочено плащане, като цялото вземане на
кредитора може да се удовлетвори по принудителен ред. По своето правно естество
предсрочната изискуемост има последиците на разваляне на облигационната връзка
съобразно уговореното от страните, като тези последици са занапред. От това
следва, че ползването на финансовия ресурс след настъпване на предсрочна
изискуемост е без правно основание, т.е. изключено е формиране на договорна
лихва с възнаградителен характер, но не се изключва пораждане на задължение от
кредитополучателя да заплати законната мораторна лихва, респективно неустойка,
при наличие на такава уговорка, както върху главното парично задължение, така и
върху изтеклата до този момент възнаградителна лихва, което не би било
анатоцизъм. В противен случай кумулирането на две обезщетения за забава на
длъжника, касаещи един и същи период, би довело до неоснователно обогатяване на
кредитора, което е недопустимо по действащия към настоящия момент правов ред,
от една страна. От друга, чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като ал.2 изрично посочва, че обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Същевременно следва да се уточни, че с чл.8
от процесния договор страните са уговорили комисорна клауза, съгласно която при
нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият преференциален лихвен процент
се увеличава до размера на стандартния потребителски кредит, който е в размер
на 14,95% годишно към момента на сключване на договора.
От изложеното следва, че при
доказано уведомяване на длъжника от кредитора за предсрочната изискуемост на
дължимото по процесния договор за кредит, искането за възнаградителна лихва е
доказано по основание, но не и по размер. Това е така, тъй като посоченият от
ищеца период обхваща и такъв след обявяване на предсрочната изискуемост на
23.09.2015г. След изтичане на 2-седмичния срок по чл.47, ал.1 ГПК, начисляване
на възнаградителна лихва е неоснователно, поради което претендиранот вземане
следва да се редуцира до размера, дължим до 08.10.2015г. В заключението на
вещото лице е посочено, че след 09.10.2015г. до 18.03.2016г. са начислени
660,53 лева, които следва да се приспаднат от сумата 1 609,52 лева, а
акцесорният иск се уважи до размера от 948,99 лева. За горницата от 660,53 лева
искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.
По отношение на сумата 64,19
лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 10.01.2015г. до
18.03.2016г., след като вземането е станало предсрочно изискуемо, на кредитора
се следва мораторната лихва, увеличена с размера на наказателната лихва,
индивидуализирана в клаузата на чл.8 от процесния договор, което в случая не е
анатоцизъм. Не е налице и неравноправна клауза в процесния договор, с оглед
нормата на чл.146, ал.1 ЗЗП: включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна процесната клауза, е необходимо наличието на
две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално.
В случая клаузата е уговорена индивидуално, което изключва неравноправния й
характер, още повече, че същата не попада и под хипотезите на чл.143, т.1-17
ЗЗП. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни, подлежат на
отхвърляне, а акцесорният иск за сумата от 64,19 лева следва да се уважи.
Както бе посочено по-горе,
допълнително възникващи вземания на кредитора като последица на просрочие на
потребителя са ограничени по вид и размер – чл.33 ЗПК. От това следва, че
предвиждане на други - в случая такса „изискуемост”, не се дължат, което води
до частична нищожност на тази клауза вр. чл.26, ал.4 ЗЗД. Това е така, тъй като
претендираната такса не се отнася до изрично изброените в чл.22 ЗПК недостатъци
на формата, поради което не са приложими правилата при цялостна
недействителност по смисъла на чл.23 ЗПК. При липсата на представяне на доказателства
в посока извършване на разход срещу услуга /таксата е определена сума, която се
заплаща срещу услуга/, подобно вземане, което се дължи автоматично при забава
или при предсрочна изискуемост, без кредиторът да дължи никакви конкретни
действия или резултати, се явява като противоречаща на специалните норми на ЗПК
и чл.309а ТЗ, от една страна. От друга, Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите на „Банка ДСК”ЕАД е в сила от 10.03.2015г., съгласно заключението
на вещото лице, от което следва, че към датата на подписване на процесния
договор същата не е била действаща и страните не са уговорили нейното
приложение. Предвид изложеното, искането за присъждане на такса „изискуемост” в
размер на 120 лева е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Предвид разглеждане и частично
уважаване на главния иск, съдът намира, че не следва да се разглежда евентуален
осъдителен иск.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските съобразно уважената част от
иска в размер на общо 940,22 лева във връзка с представения списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПк на ответника са дължими разноските съобразно
отхвърлената част от иска, но с оглед липсата на такива, съдът не дължи
произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в заповедното производство в
размер на 529,93 лева. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. В отнсимата към 18.03.2016г. редакция на чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултското
възнаграждение по ч.гр.дело № 150/2016г. по описа на РС-Балчик би било в размер
на 344,16 лева. Предвид установената от съда в настоящото производство
недължимост на някои от претендираните вземания, то редуцираният размер на
разноските по заповедното производство е в размер именно на 529,93 лева.
Съгласно приетото в т.12 от посоченото по-горе тълкувателно решение, ако
производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната
жалба /по реда на чл.413, ал.1 ГПК/ е без предмет и следва да се върне поради
произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по
издаване на заповедта за изпълнение. Разпоредбата на чл.81 ГПК гласи, че във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски. В случая съдът в исковото производство не може да се
произнася по частната жалба по реда на чл.413, ал.1 ГПК, поради което искането
за присъждане на разноски в размер на 25 лева за подаване на частна жалба е
неоснователно и не подлежи на разглеждане.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че Н.Ш.А., **********
с адрес ***, дължи на „Банка
ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”,
ул.”Московска” № 19, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителните
директори Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, по заповед № 92 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.04.2016г., издадена по ч.гр.дело № 00150/2016г. по описа на РС-Балчик, сумите:
-9 467,92 лева /девет хиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, съставляваща
неиздължена главница по договор за кредит № 11/21752237 от 15.05.2014г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 18.03.2016г., до окончателното изплащане;
-948,99 лева /деветстотин четиридесет и
осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща неплатена договорна лихва за периода от 09.12.2014г. до 08.10.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените
948,99 лева до претендираните 1 609,52 лева за периода от 09.10.2015г. до
18.03.2016г.;
-64,19 лева /шестдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 10.01.2015г. до 18.03.2016г.
ОТХВЪРЛЯ искането
за признаване за установено между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че Н.Ш.А., **********
с адрес ***, дължи на „Банка
ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”,
ул.”Московска” № 19, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителните
директори Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, по заповед № 92 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.04.2016г., издадена по ч.гр.дело № 00150/2016г. по описа на РС-Балчик, сумата от 120,00 лева /сто и двадесет/, представляваща дължима такса „изискуемост”.
ОСЪЖДА Н.Ш.А., ********** с адрес ***, да заплати на „Банка
ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”,
ул.”Московска” № 19, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителните
директори Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, сумата от 940,22 лева /деветстотин и четиридесет
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща разноските в настоящото
производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Ш.А., ********** с адрес ***, да заплати на „Банка
ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”,
ул.”Московска” № 19, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от изпълнителните
директори Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, сумата от 529,93 лева /петстотин двадесет и девет
лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща разноските по ч.гр.дело № 00150/2016г.
по описа на РС-Балчик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :