решение № 571 от 13.10.2005 г., постановено по гр.д.№ 381/2005 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Георги Ангелов Гогов от с. Петелово, общ.Черноочене, обл.Кърджали срещу „Темпо – Транспорт” ООД гр. Кърджали и Наско Митев Димитров като управител на „Темпо – Транспорт” ООД гр. Кърджали, иск по чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ за сумата 5 300 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща имуществени вреди в резултат на незаконно задържане на трудова книжка за периода от 26.09.2000 г. до 21.02.2005 г. С решението си съдът е осъдил Георги Ангелов Гогов да заплати на „Темпо – Транспорт” ООД гр. Кърджали разноски по делото в размер на 100 лева, а на Наско Митев Димитров като управител на „Темпо – Транспорт” ООД гр. Кърджали сумата 100 лева, представляваща разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Георги Ангелов Гогов, който го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел за установено, че искът е погасен по давност. Твърди, че заповед № 12/2000 г. и трудовата му книжка са му връчени не на 26.09.2000 г., а на 21.02.2005 г. В тази връзка в жалбата се излагат доводи, че искът не е погасен по давност, тъй като давностния срок започва да тече не от момента на изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовия му договор, а от момента, в който тази заповед му била връчена – 21.02.2005 г. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови решение по същество, с което да уважи предявения иск. Претендира направените разноски. Въззиваемите Наско Митев Димитров и „Темпо – Транспорт” ООД гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител, считат жалбата за неоснователна, а атакуваното решение - правилно, поради което молят съда да го остави в сила. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от Георги Ангелов Гогов против Наско Митев Димитров и „Темпо – Транспорт” ООД гр. Кърджали, за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка за периода от 26.09.2000 г. до 21.02.2005 г., с правно основание чл.226, ал.2 от КТ. Не е спорно по делото, че със заповед № 12/25.09.2000 г. на управителя на „Темпо – Транспорт” ООД гр. Кърджали е прекратено трудовото правоотношение с ищеца /въззивник пред настоящата инстанция/ на основание чл.190, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, т.1, т.3, т.5, т.7 и т.9 от КТ. Това обстоятелство се установява и от представената по делото Заповед № 12/25.09.2000 г., видно от която същата е била връчена на ищеца /въззивник пред настоящата инстанция/ на 26.09.2000 г. при условията на отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Обстоятелството, че ищецът е отказал да получи заповедта за прекратяване на трудовия му договор се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетелки – Тонка Стоянова, която лично е връчила заповедта, и Златка Илиева, която е присъствала на връчването на заповедта и на отказа от страна на ищеца /въззивник/ да я получи. По делото е представен и екземпляр от заповед № 12/25.09.2000 г., на гърба на който е удостоверено от лицето Георги Кънчев, че същата е връчена на Георги Ангелов Гогов на 21.02.2005 г. Представен е също и документ, саморъчно съставен от св. Георги Кънчев документ, в който същият е отбелязал, че “Трудовата книжка е връчена лично на ръка на Георги Ангелов Гогов на 21.02.2005 г.”. В тази връзка удостоверилия това обстоятелство Кънчев е разпитан в качеството му на свидетел по делото, като същия обяснява обстоятелствата относно извършеното от него удостоверяване. Така в своите показания свидетелят обяснява, че ищецът Георги Гогов е дошъл при него, донесъл му заповедта и му казал, че не са му подписали кога му е върната трудовата книжка и кога са му връчили заповедта за уволнение, след което свидетелят извършил удостоверяването като положил подпис и печат. Свидетелят признава, че печатът не е оригиналния такъв на дружеството, както и че лично той не е връчвал нито заповед, нито трудова книжка. При тези доказателства настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КТ за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка за неоснователен. Съгласно чл.226, ал.2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо кумулативното наличие на следните юридически факти: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно – следствена връзка с незаконното задържане. В тази връзка по делото не са представени доказателства установяващи, че трудовата книжка на въззивника Георги Гогов е била задържана от работодателя за периода от 26.09.2000 г. /датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор/ до 21.02.2005 г. /когато последния твърди, че му е била върната/. Що се касае до цитирания по – горе документ, саморъчно съставен от св. Георги Кънчев, в който същият е отбелязал, че “Трудовата книжка е връчена лично на ръка на Георги Ангелов Гогов на 21.02.2005 г.”, то същия няма качеството на официален документ, изходящ от съответното длъжностно лице при дружеството – работодател в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което не съставлява доказателство за извършените от лицето, което го е съставило действия. Това е така, тъй като от гореизложеното се установи, че положения върху документа печат не е оригиналния такъв на дружеството, както и че не е издаден от длъжностното лице, в кръга на службата му. Като такъв същият представлява частен документ, удостоверяващ неверни обстоятелства. Това е така, тъй като самия св.Георги Кънчев, удостоверил горното обстоятелство, признава, че положения от него печат не е оригиналния такъв на дружеството, както и че лично той не е връчвал нито заповед, нито трудова книжка на посочената дата – 21.02.2005 г. Следва да се отбележи, че единствените доказателства относно датата на връчване на трудовата книжка на ищеца /въззивник/ са показанията на свидетелката Стоянова, която установява, че трудовата книжка на Георги Гогов не е задържана, а му е била връчена след около 10-20 дни след издаване на заповедта за прекратяване на трудовия му договор. В тази връзка, дори и да се приеме, че за този период – 10-20 дни след издаване на заповедта за уволнение, е било налице незаконно задържане на трудовата книжка, то в случая, с оглед направеното по делото възражение, така предявения иск е погасен по давност. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ установява 3-годишен срок, в който е следвало да се предяви иска по чл.226, ал.2 от КТ. С изтичането на срока искът за обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ се погасява по давност. В тази връзка неоснователен е направения довод, че давностния срок за предявяване на иска следва да се брои от 21.02.2005 г. Съгласно чл.358, ал.2, т.2 от КТ, в този случай срокът за предявяване на процесния иск започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. С други думи, в случая срокът за предявяване на иска по чл.226, ал.2 от КТ започва да тече от датата на връчване на заповедта за уволнение, доколкото разпоредбата на чл.350, ал.1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. В тази връзка, от гореизложеното се установи по един безспорен начин, че заповедта за прекратяване на трудовия договор с въззивника е била връчена на последния на 26.09.2000 г., а не на 21.02.2005 г. Впрочем, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички тези доказателства и правилно е приел, че искът за обезщетение с правно основание чл.226, ал.2 от КТ е неоснователен. Ето защо като е отхвърлил така предявения иск, с правно основание чл.226, ал.2 от КТ, за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка за периода от 26.09.2000 г. до 21.02.2005 г., първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 571 от 13.10.2005 г., постановено по гр.д.№ 381/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |