Определение по дело №2112/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1375
Дата: 13 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20222120202112
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1375
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Частно наказателно
дело № 20222120202112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по повод жалба на АНДР. Б. П., гражданин на Руската федерация, чрез
адв.Д.М. – АК Бургас, против постановление на прокурор от РП-Бургас от 14.03.2022г., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 354/2020 г. по описа на ОДМВР
Бургас, пр. пор. 2223/2020г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на прокурора за липса на
престъпление. Твърди се, че разследването не е проведено пълно, всестранно и обективно,
като не се споделят доводите за наличие на гражданско-правен спор. В тази връзка се
акцентира, че прокурорът не е изследвал адекватно показанията на свидетелите. Застъпва се,
че не са изложени мотиви относно назначената СГЕ. Посочва се, че прокурора не е
изследвал дейността на „л. ауто“ и чия е собствеността на автомобилите, които се предлагат.
Твърди, че не е изследван адекватно приложения предварителен договор за покупко-
продажба, както и какви са били действителните отношения между двете дружества –
продавач и купувач. В заключение се обобщава, че изводите за липса на наказателно-правна
измама са неправилни и незаконосъобразни, поради което и се иска отмяна на атакуваното
постановление и връщане на делото на БРП със задължителни указания за приложение на
закона.
Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима. Тя изхожда от
активно легитимирано лице - соченият за пострадал от престъплението. Жалбата е насочена
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния срок. Разгледана
по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното производство е образувано 14.10.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК
- с постановление на РП-Бургас и е водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК,
а именно за това, че на 22.06.2020 г. в гр. Бургас с цел да набави имотна облага за себе си
възбудил и поддържал у А.П. заблуждение във връзка с покупка на автомобил и с това му
причинил имотна вреда в размер на 3600 лева.
С постановление на БРП от 14.03.2022 г. наблюдаващият прокурор приел, че
разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани доказателства
за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК или друго престъпление от общ характер. За
да стигне до този извод представителят на държавното обвинение е направил анализ на
приобщените доказателства и доказателствени средства, очертал е приетата от него
фактическа обстановка и е приел, че от фактите по делото се налага извод, че се касае за
неизпълнение на договорни отношения, а не до наказателно-правна измама. На база горните
правни изводи и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прокурорът е прекратил наказателното
производство по делото.
1
БРС, след като се запозна с материалите по делото счита, че крайните изводи на
прокурора са правилни и законосъобразни и обжалваният прокурорски акт следва да бъде
потвърден.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които
се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от
НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за
целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази
проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено
обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с
правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени.
Съдът счита, че прокурорът е изложил правилна фактическа обстановка по случая,
която е установена на база на събрания в хода на производството доказателствен материал,
поради което не намира за нужно да я преповтаря. Положени са необходимите усилия за
изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на
проверка, анализ и оценка със средствата и способите на НПК. Съдът в този състав се
присъединява към възприетото от прокурора от фактическа и правна страна, като
възраженията в жалбата са неоснователни по следните съображения:
Твърди се, че неправилно прокурорът е приел, че се касае само до неизпълнение на
гражданско-правни отношения, а не до наказателно-правна измама. Настоящият състав
обаче не възприема тезата на жалбоподателя. Следва да се посочи, че въпросният договор е
сключен между търговци-юридически лица, в чиито предмет на дейност се включва
покупко-продажбата на автомобили, т.е. те извършват това по занятие. Не всяко
неизпълнение на договор е измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, а само това, което се
дължи на изначална липса на намерение у дееца да изпълни договореностите, каквато в
случая не е налице. По принцип наказателно-правна измама е възможна и при
съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица.
Разграничителния критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и
наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на
волеизявленията при сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към
момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на търговското
правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се
изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но
впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори
това. При наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на
правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и
да било. Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално
той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и
по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно
основание. За умисъла или намерението на дееца, се съди като се преценят всички факти и
обстоятелства от обективната действителност, които съпътстват престъпното деяние.
Утвърдено е и становището, че в тези случаи преки доказателства е трудно да има, като
доказването се извършва чрез косвени такива. Като безспорна индиция за наличието на
първоначално намерение деецът да не изпълни поетите от него договорни задължения се
приема отсъствието на обективна възможност за изпълнение на задължението към момента
на сключване на договора.
В случая съдът счита, че не се доказва изначална липса на възможност или намерение
за изпълнение на поетите задължения по договора. Следва да се отбележи и, че се касае за
търговци, за които се предполага, че щом извършват тази дейност по занятие познават
сходни такива практики и уговорки при покупката на МПС-та.
2
Съдът не споделя и доводите за непълнота на разследването. В рамките на
разследването са разпитани всички установени свидетели и са приложени всички относими
документи, извършена е СГЕ. Сочените в жалбата искания за събиране на нови
доказателства съдът намира за ирелевантни към предмета на доказване. Без значение е чия е
собствеността на имота, където се намира „л. ауто“, както и чия собственост са
автомобилите предлагани за продажба, както и къде се осигуряват свидетелите л. и Д.
Неоснователно е и искането за изискване на записите от видео наблюдението от автокъщата
на л.. Напълно излишно се явява и искането за събиране на писмени доказателства от НАП,
от които да е видно имало ли е валидни трудови договори на разпитаните свидетели.
Абсолютно излишно се явява и изискването на информация по чл.73 ЗДДФЛ, както и
декларираните от л. доходи за 2020г. Неоснователно е и възражението, че П. не е владеел
български език и за това е бил измамен, тъй като книжата не били преведени. Следва да се
отбележи, че всички преговори по сключването на договора са водени от него лично на
български и той е бил наясно с комуникацията и клаузите на договора и не се е налагало л.
да ги превежда.
Всичко горепосочено дава основание на БРС да приеме, че в случая правилно РП-
Бургас е преценила, че не се касае за извършено престъпление от общ характер, а за
неуредени гражданско-правни претенции, поради което и правилно на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК прокурора е прекратил наказателното производство. С оглед горното
обжалваното постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Бургаска районна прокуратура от 14.03.2022г.,
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 354/2020 г. по описа на ОДМВР
Бургас, пр. пор. 2223/2020г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл.209, ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от
съобщаването му пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3