№ 7084
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20120049 от 08.04.2024 г. постановено по гр. д. № 71455/2014 г. на
СРС, 73-ти състав е отхвърлен иска на В. В. Т. с ЕГН ********** срещу Й. Д. П. с
ЕГН **********, Г. И. Й. с ЕГН **********, Н. И. Й. с ЕГН ********** и М. Л. Й. с
ЕГН ********** за допускане да се извърши делба на образуван по регулация общ
парцел представляващ урегулиран поземлен имот УПИ ХII-793,794 в кв.1 по плана на
гр.София, местност Горубляне, целият с площ 693 кв.м., в който са включени
поземлени имоти, с идентификатори №68134.4086.793 и №68134.4086.794, при съседи
на парцела: улица, УПИ гр.София VIII-532, УПИ 1П-797 и УПИ XI-795, с
неприложена дворищна регулация.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от съделителя ищец В. В. Т.
с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС;
постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в производството
не е доказано наличие на съсобственост по отношение на образувания по регулация
общ парцел. Поддържа, че дворишнорегулационния план за образувания общ парцел е
приложен, поради което е налице съсобственост.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи иска за
1
допускане до делба на съсобствения парцел. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Й. Д. П., Г. И. Й. и Н. И. Й. са подали писмен отговор на
подадената въззивна жалба, с който изразяват становище за нейната неоснователност.
Подддържат, че постановеното от СРС решение е правилно и обосновано, както и че
при постановяването му са спазени процесуалните правила и е приложен правилно
материалния закон.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.
269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции
съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната
част изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
За да отхвърли предявения иск за съдебна делба на описания недвижим имон –
общ парцел образуван по регулация от включените в него два поземлени имоти, съдът
е приел че в производството не е доказано наличие на съсобственост по отношение на
парцела, доколкото е доказано, че регулационния план, с който е образуван същия не е
бил приложен. С оглед това, на основание § 8, ал.1 ПР на ЗУТ след изтичане на
сроковете по § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план е отпаднало, което съставлява основание за изменение
на дворищнорегулационните планове по реда и при условията на ЗУТ. Позовал се е на
2
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2010 г. на ОСГК, с което е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на
ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Решението е правилно.
Фактическите и правни констатации на СРС изцяло се възприемат от настоящия
състав. Пред настоящата инстанция не са събирани доказателства.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява и
страните не спорят, че ищецът В. В. Т. е придобил на 28.06.2006 г. правото на
собственост върху поземлен имот с площ 355 кв.м. по скица, а по нотариален акт 381
кв.м., находящ се в гр.София, кв.Горубляне, ул.*******, означен на скицата с
планоснимачен №793, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с
площ от около 50 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и мазе, при съседи на
поземления имот, улица, УПИ VIII-532, УПИ IX-797 и ПИ 794, за който и за имот
планоснимачен №794 е отреден УПИ XII-793794 в кв.1 по плана на гр..София,
местност Горубляне, целият с площ 693 кв.м при съседи: улица, УПИ VIII-532, УПИ
1П-797 и УПИ XI-795 /нотариален акт №184, том I, per. №3887, дело №184/2006 г. на
нотариус В.П./. От приетата по делото скица №15-71334-21.3.2014 г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър гр.София се установява, че поземленият имот на
ищеца е с идентификатор №68134.4086.793.
Установява се и страните не спорят, че с нотариален акт №72, том II, дело
№2373/1964 г. на СРС наследодателят на ответниците - Т.Й.С. е признат за собственик
на дворно място с къща, цялото застроено и незаствоено от 381 кв.м. при съседи:
улица, Т.Й.С., Л.С.М. и П.М.П., представляващ имот с пл.№921, за който заедно с
поземлен имот с пл. №922 в идеална съсобственост е отреден парцел № IV от квартал
1 по плана на София - Горубляне, целият парцел от 762 кв.м. От забележка към
приетата по делото скица №683 на СО- район Младост, издадена по молба №АГ-10-
683 от 9.11.2003 г. се установява, че имот пл.№794 е идентичен с имот 921 от стария
кадастрален план, а УПИ XII-793, 794 е идентичен с парцел IV-921,922, кв. 1 от стария
регулационен план. От скица №15-207380- 24.06.2014 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр.София, се установява, че поземленият имот на
ответниците представлява поземлен имот с идентификатор №68134.4086.794.
Установява се, че Д.Й.С. е починал на 12.01.1993 г. и е оставил за наследници по
закон ответниците Й. Д. П., Г. И. Й., Н. И. Й. и М. Л. Й..
3
Чрез приетите пред първата инстанция съдебно-технически експертизи
/единична и тройна/, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се
установява, че по отношение на образувания по регулация общ парцел съставляващ
урегулиран поземлен имот УПИ ХII-793,794 в кв.1 по плана на гр.София, местност
Горубляне, целият с площ 693 кв.м., в който са включени поземлени имоти, с
идентификатори №68134.4086.793 и №68134.4086.794, при съседи на парцела: улица,
УПИ гр.София VIII-532, УПИ IX-797 и УПИ XI-795, регулацията не е приложена, тъй
като не са уреден и сметките между собствениците на поземлените имоти, включени в
общия урегулиран поземлен имот.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
След като реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания, отговарящи на изискванията за
минимални размери по чл.19 ЗУТ и които не попадат сред изключенията на чл.200,
ал.2 ЗУТ могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, то, тези реално
определени части от поземлени имоти могат да бъдат предмет и на съдебна делба –
Решение №195/30.06.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1279/2013г.
Основните съображения в подкрепа на това разрешение са свързани с текста на
чл.34 ЗС, според който всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, т.е. да
поиска по съдебен ред реализиране на субективното потестативно право да се
ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен обект на правото на
собственост и превръщането му в индивидуална собственост по предвидените от
закона начини и ако предметът на делбата представлява годен обект на разпореждане,
съдебно поделяне не може да бъде отказано. Когато предмет на делбата е недвижим
имот, искът за делба е винаги допустим, като по съществото на спора съдът следва да
извърши преценка дали имотът представлява годен за поделяне обект. Тази преценка
се извършва въз основа на събраните по делото доказателства за съответствието на
имота с изискванията, на които трябва да отговаря имот от съответния вид /урегулиран
имот, неурегулиран имот, сграда с определено предназначение или самостоятелен
обект в сграда и др./. Ако се установи, че имотът, предмет на делбата, не отговаря на
установените в закона изисквания за самостоятелен обект, годен за извършване на
разпоредителни сделки /а оттам и за съдебно поделяне/, искът за делба се отхвърля
като неоснователен и при промяна в обстоятелствата, вкл. на изискванията на закона,
не съществува пречка да бъде предявен отново. Това разрешение на поставения въпрос
следва да намери приложение и в настоящия случай.
В случая, при липса на данни за уреждане на сметките по изравняване на
частите на съсобствениците в съсобствения по регулация УПИ ХII-793,794 в кв.1 по
плана на гр.София, местност Горубляне и за заплащане на обезщетение за придаденото
към УПИ ХII-793,794 място от съседен имот УПИ VIII-1668 от 10 кв.м., на основание
4
§ 8, ал.1 ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ
отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало, което
съставлява основание за изменение на дворищнорегулационните планове по реда и
при условията на ЗУТ.
Собствеността в границите на двата урегулирани имота се е запазила, както се
установява от констатациите на приетата по делото СТЕ и същата представлява
разделна собственост върху реално определени части, които не могат да бъдат
самостоятелно предмет на делба. Отчуждителното действие отпада с обратна сила и се
счита, че двата самостоятелни поземлени имоти включени в общия парцел са
собственост, както следва: поземленият имот с идентификатор №68134.4086.793
съставляващ имот с планоснимачен №793 /по рег.план от 23.09.1994 г./, заедно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от около 50 кв.м., състояща
се от две стаи, кухня и мазе, при съседи на поземления имот, улица, УПИ VIII-532,
УПИ IX-797 и ПИ 794 на ищеца В. В. Т. и поземлен имот с идентификатор
№68134.4086.794, съставляващ имот с пл.№ 794 /по рег.план от 1994 г./ и пл.№921 /по
предходния рег. план от 1959 г./ с площ от 330 кв.м.- собственост на ответниците.
С оглед това настоящия състав намира, че са приложими дадените разяснения с
ТР № 3/ 1993 г. на ОСГК на ВС, имащо характер на задължителна съдебна практика. В
него е посочено, че дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително
действие по отношение на недвижимите имоти с подобренията и насажденията в тях,
придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това
разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно
регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на
самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от
деня, когато е приложена. Стабилизирането на отчуждителното действие на плана
настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези –заплащане на паричното
обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез
доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ/ отм./ или чрез въвод във владение
след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик
след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност/ чл. 134,
ал.3 ЗТСУ/ , или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите
места. Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет
години е основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл.33, ал.1
ЗТСУ/ отм./ в тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни.
В случая се установи, че не е налице нито една от посочените хипотези и
дворищнорегулационният план от 23.09.1994 г. не е приложен за образувания общ
парцел. Парцелните граници стават имотни само ако дворищнорегулационния план е
приложен. Както е посочено в приложимата разпоредба на чл.110, ал.2 ЗТСУ /отм./
5
длъжник по дворищнорегулационния план е собственикът на парцела, към който се
придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на
парцела. Съответно, в случая не е налице взаимно обезщетяване на съсобствениците на
образувания по регулация общ парцел за малкоетажно и средноетажно застрояване за
изравняването на частите им в парцела /чл.111 ЗТСУ /отм./, т.е. не е възникнала
съсобственост в рамките на парцела между собствениците на включените в парцела
поземлени имоти. Не е налице и заемане на придадените части с оглед извършване на
преценка дали владението им е продължило повече от десет години от деня на това
заемане.
При това положение отчуждителното действие на дворищнорегулационния план
е отпаднало в хипотезата на § 8, ал.1 ПР на ЗУТ. С отпадане на отчуждителното
действие на неприложения регулационен план за изравняване частите на
съсобствениците в образувания по регулация съсобствен парцел, съсобствеността е
преобразувана автоматично обратно в собственост върху имотите, за които е отреден.
Законът - § 6, ал.5 ПР на ЗУТ, забранява извършването на разпоредителни сделки с
дворищнорегулационен парцел, за който в сроковете по ал.2 и 4 не са изплатени
дължимите обезщетения, но не забранява извършването на сделки с имота в границите
му, които е имал преди отпадналата регулация. Такъв имот може да бъде предмет и на
съдебна делба в случаите, в които е налице съсобственост. В настоящата хипотеза,
както се установи не е налице съсобственост нито върху образувания по регулация
общ парцел нито по отношение на включения в общия парцел ПИ с идентификатор
№68134.4086.793, който е собственост на ищеца.
Поради тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно в обжалваната част.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20120049 от 08.04.2024 г. постановено по гр. д. №
71455/2014 г. на СРС, 73-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7