РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 19.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 17 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за налагане на ПАМ № ФК-441-0051821/22.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от Н.Н.Т., ПАМ: запечатване на търговски обект – „коледна къщичка“, находяща се в гр. Бургас, площад „Тройката“, стопанисвана от „****“ ООД, с ЕИК *****, и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е издадена, за това че:
На 19.12.2020 г. в 18:02 часа е извършена проверка на търговски обект - временен - по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – „коледна къщичка“, находяща се в: гр. Бургас, площад „Тройката", стопанисвана от: „****" ООД, с ЕИК: *****, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.
Извършена е контролна покупка на коледен сувенир на стойност 12,00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация.
За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, модел DAISY Compact М 02, ИН на ФУ: DY452273 и ФП № 36610309, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
Сумата е заплатена от П.А.А.- инспектор по приходите, а плащането е прието от Б.П.С., с ЕГН: ********** - продавач-консултант в обекта.
След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет № 001060/19.12.2020 г., както и КЛЕН, от които е видно, че посочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.
Обектът е временен, с работно време от понеделник до неделя: 10:00ч - 19:00ч.
„****“ ООД, с ЕИК:***** отговаря на изискванията на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0051821/19.12.2020г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От констатациите следва, че „****" ООД, с ЕИК:***** не е спазило реда и начина за: издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба;
Прието е, че горното изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС. Нарушен е състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Посочено е, че горното се потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. АА № 0051821/19.12.2020г., ведно с приложения.
В заповедта е посочено, че изложената фактическа обстановка и извършеното нарушение на чл. 25 ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
В заповедта са изложени следните мотиви, че: с оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Срокът на ПАМ е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, при следните конкретни фактически основания и мотиви:
При определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а също и констатациите:
В хода на проверката при направена контролна покупка на коледен сувенир в 17:36ч. на 19.12.2020г. на обща стойност 12,00 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим.
Наличие на касова разлика в размер на 114,60 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Установената положителна разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат.
Средно-дневен оборот на стойност 326,77 лв.
Има наличие на непогасени публични задължения в размер от 2582,19 лв. към 21.12.2020г.
Декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2019-та година - 1195,03 лв.; 2018г. - 1574 лв., 2017г. - 00,00 лв.
Посочено е, че е създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство; липсата на организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ; невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на задължените лица, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.
Вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на дължимият корпоративен данък и ДДС, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето.
Законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата.
Така извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.
Срокът на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
Недоволно от заповедта е останало дружеството - жалбоподател „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от Н.Н.Т., което в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подало настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Сочи се, че липсва установена системност, липсват доказателства за извършени други подобни административни нарушения на данъчното законодателство. Сочи се, че независимо от практиката на ВАС, че при установяване на фактическия състав на административно нарушение от вида на процесното, издателят на заповедта е длъжен да наложи ПАМ, то се твърди, че при определяне на продължителността на срока на същата ПАМ е допуснато нарушение не материалния закон. Излагат се аргументи за липса на мотиви относно определяне на срока на наложената ПАМ, както и несъответствие с принципа за съразмерност. В заключение се моли съда да отмени изцяло оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като липсва и ангажирано писмено становище.
Ответникът - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не се представлява в съдебно заседание, като е
представено писмено становище на юрк. П. С., в което се поддържа, че жалбата е
неоснователна, а обжалваната заповед законосъобразна. Ответникът сочи, че не се
оспорват фактическите констатации от ПИП, като не се отрича нарушението на чл. 25,
ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-441-0051821/22.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от Н.Н.Т.: запечатване на търговски обект – „коледна къщичка“, находяща се в гр. Бургас, площад „Тройката“, стопанисвана от „****“ ООД, с ЕИК *****, и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /считано от 23.12.2020 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение със законните последици от това. Съображенията на съда, за да направи този правен извод са следните:
Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 50-51 и л. 86-87 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Д.Т.В.- Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжавната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП.
Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 49 и л. 88 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й Д.Т.В.е заемал длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № ФК-441-0051821/22.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактически и правни основания за издаване на акта, включително и препраща към съдържанието на протокол за извършена проверка, в който са обективирани констатациите на органите по приходите в рамките на извършената проверка в търговския обект. От една страна съдът намира, че в обжалваната заповед за изложени достатъчно правни и фактически основания, а от друга страна, мотивите могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че в обжалваната заповед са изложени достатъчно фактически основания.
Необходимо е изрично да бъде посочено, че органът, издал оспорваната заповед, е изложил изрични подробни мотиви, в които е изложил аргументите си относно продължителността на срока, за който се налага принудителната административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него. Следва да се посочи, че мотивите относно срока на наложената ПАМ от 14 дни не се балкетни, а са изложени самостоятелни аргументи, изразяващи се в следното:
„Срокът на ПАМ е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, при следните конкретни фактически основания и мотиви:
При определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а също и:
В хода на проверката при направена контролна покупка на коледен сувенир в 17:36ч. на 19.12.2020г. на обща стойност 12,00 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим.
Наличие на касова разлика в размер на 114,60 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Установената положителна разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат.
Средно-дневен оборот на стойност 326,77 лв.
Има наличие на непогасени публични задължения в размер от 2582,19 лв. към 21.12.2020г.
Декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2019-та година - 1195,03 лв.; 2018г. - 1574 лв., 2017г. - 00,00 лв.
Създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство; липсата на организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ; невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на задължените лица, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.
Вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на дължимият корпоративен данък и ДДС, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата.
Така извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.
Срокът на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.“
Ето защо въз основа на представените доказателства съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден при спазване на законовите изисквания за форма на акта, поради което не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
От съдържащите се в преписката документи се установява, че проверката на търговския обект е извършена от органи по приходите, в рамките на чиито служебни задължения е да извършват такива проверки, че констатациите, направени в хода на проверката, са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) № 0051821/19.12.2020 г.
Липсват данни, а и не се твърди от жалбоподателя същият да е поискал служебно събирането на други доказателства, които са от значение за изясняване на правно релевантните факти и органите по приходите да са отказали събирането на такива. Преди да издаде оспорваната заповед за прилагане на ПАМ административният орган е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, като в издадената ЗНПАМ ясно е посочил какво приема за установено от фактическа страна, какви са правните основания, въз основа на които издава въпросния административен акт.
От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се представят доказателства, които да дават основание на съда да счита, че действително случилото се по време на проверката и при извършване на контролната покупка е различно от обективираното в протокола за проверка и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт. Следва изрично да бъде посочено, че декларативното и голословно твърдение, че при издаване на оспорената ЗНПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице основание за отмяна на оспорвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, само по себе си е крайно недостатъчно, за да се приеме, че този довод е основателен и че де факто е налице порок при издаването на оспорвания акт, правещ същия незаконосъобразен.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно бе установено, че на посочената дата - 19.12.2020 г. в търговския обект на жалбоподателя е извършена контролна покупка от органите по приходите, при която от страна на продавача в обекта, макар да е прието плащането за извършената продажба на стока, не е издаден фискален касов бон /ФКБ/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а", във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба."
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят оспорва извършването на административното нарушение.
Ето защо и въз основа на писмените доказателства съдът намира, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол (ПИП) № 0051821/19.12.2020 г. /на л. 24-26 от делото/.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение, като жалбоподателят не отрича извършването на нарушението. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в касовата наличност в размер на 114,60 лв. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. В случая търговският обект е временен, като средно-дневният му оборот е в размер на 326,77 лв., поради което и сочената разлика в касовата наличност не е незначителна.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При установяване по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Несъмнено анализът на събраните в хода на това съдебно производство доказателства налага като единствено възможен, логичен и обоснован извод този, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.
Следователно оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, който да налага отмяната й като незаконосъобразна.
Ирелевантни за настоящото производство са доводите на жалбоподателя, че извършеното административно нарушение е незначително, както и липсата на предходни административни нарушения. Аргументите за маловажност на случая са относими единствено в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН по повод обжалване на наказателно постановление.
Също ирелевантно е дали жалбоподателят е санкциониран с наказателни постановления, преди издаване на обжалваната ЗНПАМ или предстои евентуално издаване на наказателно постановление.
С обжалваната в настоящото производство заповед е наложена ПАМ, а не е наложено административно наказание, поради което доводите на жалбоподателя за маловажност на случая са неотносими в настоящото производство и следва да бъдат поставени в другото административнонаказателно производство.
Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:
Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
Както беше посочено по-горе, опровергани от доказателствата по делото са и твърденията на жалбоподателя, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като незаконосъобразна със законните последици от това. Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите на административният орган, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца.
Несъмнено неиздаването на касова бележка, неизпълнението на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон или касова бележка винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити приходи и съответно до отклонение от данъчно облагане. Съдът намира за обосновани и основателни и доводите на органите по приходите, че с оглед направените по време на проверката констатации, конкретният търговец е създал организация на работа в търговския обект, която няма за цел и не води до изпълнение на нормативно установеното задължение за реално, действително отчитане на всички извършени продажби.
Точно, за да бъде дадена възможност да подобри организацията на робата в търговския обект по начин, че да гарантира изпълнението на нормативно установени задължения по отчитане на извършените продажби, а и за да предотврати извършването на ново нарушение, като е наложил процесната ПАМ и определил срок на конкретната ПАМ от 14-дни, административният орган е издал един обоснован и законосъобразен акт, съобразен с принципа на съразмерност.
Както беше посочено по-горе, без правно значение за законосъобразността на атакувания административен акт е и това дали извършената контролна покупка е на стойност 1-2, 3 лв. или 12 лв., като без значение е стойността на извършената контрола покупка.
В конкретния случай не се касае за ангажиране отговорност на дружеството, тъй като производството по налагане на принудителна административна мярка няма санкционен характер. Производството, в което се налага наказание за извършено нарушение е това, завършващо с издаването на наказателно постановление, което подлежи на обжалване по друг ред – чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Неотносими в това съдебно производство са и всички доводи във връзка с пороци при съставяне на АУАН и евентуално наказателно постановление, т.к. всички доводи относно законосъобразността на наложената административна санкция са относими в друго производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, пред съответните съдилища.
На последно място, заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
При този изход на спора направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест.
Основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт, като неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт над 100 лв. до претендирания размер от 500 лв., съгласно списък на разноските на ответника на л. 110 от делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от Н.Н.Т., срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-441-0051821/22.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от Н.Н.Т., ПАМ: запечатване на търговски обект – „коледна къщичка“, находяща се в гр. Бургас, площад „Тройката“, стопанисвана от „****“ ООД, с ЕИК *****, и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявано от Н.Н.Т., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: