Присъда по дело №11484/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ по н.о.х.д. № 11484/2022г., СРС, НО, 8-ми състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр.
№ 3383 ЗМК 778/20г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. №26544/20г. по описа
на СРП срещу И.С.М. за това, че за времето от около 23:45 часа на
06.08.2020г., до около 05:00 часа на 07.08.2020г., в с. Кокаляне, общ.
Столична, ул. „Александър Генков“, пред № 12, противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство-лек автомобил марка “Хюндай”, модел “И 30”, с
регистрационен № ****, РАМА №****, на стойност 6000 (шест хиляди) лева,
от владението на собственика Л.А.Д., без негово съгласие с намерението да го
ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2 НК – чрез използване на техническо средство (ключ за автомобила) и е
последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в деформация по
преден капак, деформация на калник под десен фар, издрасквания по
облицовката на предна броня с обща пазарна стойност на причинените
повреди в размер на 380 (триста и осемдесет) лева, престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 2 НК.
Производството пред съда протече по реда на глава двадесет и седма от
НПК, като подсъдимият И.М. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебното следствие пред настоящия съд подсъдимият И.С.М.
не дава обяснения.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, като счита че същото се доказва от направеното самопризнание
и събраните по делото доказателства. Моли съда да го признае за виновен и
при определяне на наказанието да вземе впредвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното самопризнание, чистото съдебно
минало. Счита, че съдът може да наложи наказание като отложи
изтърпяването на същото и не налага лишаване от право да управлява МПС,
доколкото подсъдимия не е правоспособен водач.
Защитникът на подсъдимия адв. П., моли на подзъщитният й, в случай
че бъде признат за виновен, да бъде наложено наказание към минимума и
изтърпяването на същото да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият И.М. се присъединява към казаното от своя защитник. В
последната си дума посочва, че иска условни наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият И.С.М. е роден на 17.07.1996г. в гр. София, българин, с
българско гражданство. С основно образование, неосъждан, неженен,
безработен.
1

Към 06.08.2020г. М. бил неправоспособен водач на моторно превозно
средство /МПС/ нямал издадено по установения ред свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Подсъдимият И.М. живеел с родителите си в къща, находяща се в с.
Кокаляне, общ. Столична, ул. „Александър Генков“ № 12. В двора на имота
имало още една къща, която била отдадена под наем на св. В.Д. и семейството
й.
На 05.08.2020г. св. Д. поканила на гости в квартирата, която ползвала
своя колега Л.Д. и съпругата му С.. Около 18:30 часа, след като работният им
ден приключил, тримата се качили в притежавания от св. Д. лек автомобил
марка “Хюндай”, модел “И 30”, РАМА №****, регистрационен № **** и се
придвижили с него до с. Кокаляне, общ. Столична, ул. „Александър Генков“
№ 12. Л.Д. паркирал моторното превозно средство на улицата пред къщата,
заключил го и влезли в двора. По същото време подсъдимият И.М. бил в
дома си на посочения по-горе адрес, посрещнал гостите и ги настанил в стая
на къщата, в която живеел с родителите си.
Вечерта на 05.08.2020г. и през целия ден на 06.08.2020г. подсъдимият
М. бил със св. В.Д., св. Л.Д. и съпругата му С., като се забавлявали и
употребявали алкохол. След 19:00 часа на 06.08.2020г. поведението на И.М.
станало превъзбудено и коментирал, че му трябвала кола, защото момиче го
било поканило в ж.к. „Младост“, а не можел за отиде, тъй като неговата кола
била счупена.
Около 23:45 часа на 06.08.2020г. св. Д. и съпругата му решили да си
лягат и се преместили в къщата, в която живеели подсъдимият М. и
родителите му. Ключът за лекия автомобил марка “Хюндай”, модел “И 30”,
РАМА №****, регистрационен № **** останал на маса в къщата, тъй като
преди това ходил да си вземе вещи от превозното средство.
Подсъдимият М. ясно съзнавал, че св. Д. не му бил давал съгласието си
да ползва лек автомобил марка “Хюндай”, модел “И 30”, РАМА №****,
регистрационен № ****, чиято пазарна стойност възлизала на сумата от 6000
(шест хиляди) лева, но след като гостите си легнали, взел решение
противозаконно да го отнемe, с намерение до го ползва, докато собственикът
му спи. Взел ключа на автомобила и отключил предна лява врата, след което
със същия ключ стартирал двигателя на автомобила и потеглил.
Тъй като бил неправоспособен водач, докато управлявал моторното
превозно средство и извършвал маневри, подсъдимият М. му причинил
повреда, изразяваща се в деформация по преден капак, деформация на калник
под десен фар, издрасквания по облицовката на предна броня с обща пазарна
стойност на причинените повреди в размер на 380 (триста и осемдесет) лева.
На 07.08.2020г., около 05:10 часа, И.М. ползвал противозаконно отнетия
от него лек автомобил марка “Хюндай”, модел “И 30”, РАМА №****,
регистрационен № ****, като го управлявал по ул. „Жечко Гюмюшев“, с
2

посока на движение от ул. „Бъднина“ към бул. „Свето Преображение“ в гр.
София.
По същото време св. Н.Н. и св. В.Ч.-полицейски служители при 07 РУ-
СДВР, били назначени на работа нощна смяна и извършвали обход на
поверения им маршрут. Докато се движели по ул. „Жечко Гюмюшев“
забелязали автомобила, който подсъдимият М. управлявал и решили да
извършат проверка по реда на ЗМВР на превозното средство и водача му,
поради което подали сигнал за спиране. В хода на проверката установили, че
М. няма документ за самоличност и СУМПС, а след справка чрез оперативна
дежурна част установили, че е неправоспособен водач. Докато служителите
на МВР извършвали проверка, подсъдимият М. се притеснил и започнал да
звъни на мобилния телефон на св. Д.. Тъй като той не отговарял на
повикванията, му изпратил текстово съобщение. Със съобщението И.М.
уведомил св. Д., че е взел колата му, за да си купи цигари и са го спрели за
проверка, поради което спешно трябва да му се обади.
След като прочел съобщението, св. Д. веднага се обадил на подсъдимия
М. и го попитал как може да взема автомобила му без позволение, но М.
обяснил, че е с белезници и го водят към районното управление. Л.Д. от своя
страна веднага подал сигнал за случилото се на тел. 112, а по-късно и в 08
РУ-СДВР. От полицейските служители бил уведомен къде се намира
автомобила му и след като отишъл да го прибере, установил, че е със свалени
регистрационни табели и имала повреди.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
автотехническа оценителна експертиза, в заключението на която вещото лице
посочило, че пазарната стойност на лек автомобил марка “Хюндай”, модел “И
30”, РАМА №****, регистрационен № **** към 07.08.2020г. възлиза на
сумата от 6000 ( шест хиляди) лева, а пазарната стойност на причинените
щети възлизала на 380 (триста и осемдесет) лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – самопризнанието на подсъдимия И.М.
направено в съдебното производство, показанията на свидетелите: В. Д. / л.47
от д. пр./, Л. Д. / л.48, 501 51 от д. пр./, С. Д.а / л.52 от д. пр., / Н. Н. / л.53 от д.
пр./, В. Ч. / л.54 от д. пр./, свидетелство за съдимост, справка БьДС,
свидетелство за регистрация на МПС, сервизна договор-поръчка , протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за разпознаване на лица и предмети
/л.18 от д.пр./, заключение на съдебно-оценителната експертиза /л. 103 от
д.пр./, протокол за техническа експертиза / л.109 д . пр./, КСППЕ / л. 123 д .
пр./, / л.13 от д. пр./, АУАН, справка-картон за нарушения .
Предвид обстоятелството, че производството протече по реда на
диференцираната процедура предвидена в глава двадесет и седма на НПК и
съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът не следва да извършва
подробен анализ на събраните по делото доказателства. Следва да се отчете
3

обстоятелството, цялостният доказателствен материал по делото приобщен по
реда предвиден в НПК да отразява валидно извършване на всички
процесуални действия в хода на досъдебното производство, да установява
единно фактите по делото като в убедителна линия на хронологичност
подкрепя изцяло направеното от подсъдимия признание на фактите по делото
и вината.
Разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК и смисъла на конкретното
производство по тази диференцирана процедура, позволяват постановяване на
оправдателен съдебен акт. Доказателстваната съвкупност по делото обаче
очертава едниство на извода, и то с нужната степен на категоричност,
направеното самопризнание от страна на подсъдимия М. да се подкрепя от
събраните в хода на производството даказателства. Авторството на
престъпното посегателство се установява с несъмненост на извода от
събраните гласни доказателствени средства Затова и съдът прие, че
направеното от него самопризнание се подкрепя от събраните по делото
даказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимият И.С.М. е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение - по чл. чл. 346, ал. 2, т.
1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 2 НК.
От обективна страна подсъдимият И.С.М. за времето от около 23:45
часа на 06.08.2020г., до около 05:00 часа на 07.08.2020г., в с. Кокаляне, общ.
Столична, ул. „Александър Генков“, пред № 12, противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство-лек автомобил марка “Хюндай”, модел “И 30”, с
регистрационен № ****, РАМА №****, на стойност 6000 (шест хиляди) лева,
от владението на собственика Л.А.Д., без негово съгласие с намерението да го
ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2 НК – чрез използване на техническо средство (ключ за автомобила) и е
последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в деформация по
преден капак, деформация на калник под десен фар, издрасквания по
облицовката на предна броня с обща пазарна стойност на причинените
повреди в размер на 380 (триста и осемдесет) лева.
Изпълнителното деяние е обективирано във извършен волеви акт –
вземането на ключа на превозното средство без знанието и съгласието на
собственика и привеждане в движение на моторното превозно средство.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
4

умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че движимата вещ е чужда, че не е негова
собственост, а на св. Л.Д. и съзнавал, че няма съгласие от страна на владелеца
да ползва същия, но въпреки това искал противозаконно да го отнеме, с
намерение да го ползва. Иван Светославов Марнов е формирал представив
съзнанието си относно фактите - извършва действия по противозаконно
отнемане на моторното превозно средство с помощта на техническо средство
и неговия вид-ключ за автомобила, както и че докато управлявал същото му
причинил повреда, изразяваща се в деформация по преден капак, деформация
на калник под десен фар, издрасквания по облицовката на предна броня.
При тези субективни представи е формирал и положителното си волево
отношение като е реализирал деянието.
По вида и размера на наказанието:
За да се реализира наказателната отговорност на дееца, щом по
несъмнен начин от доказателствената съвкупност се установява както
извършването на деянието, така и авторството на същото, е нужно на
подсъдимия да бъде определено съответно наказание. При
индивидуализиранена същото с оглед предвидените от законодателя фактори
значими за тази процесуална дейнсот, съдът изходи както от анализа на
открояващите се от доказателствата смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, така и от необходимостта определеното наказание да е
съответно на вида и тежестта на извършеното престъпно посегателство, на
личността на подсъдимия, така че същото да не се явява необоснована и
незаконосъобразна репресия върху него, а законоустановен механизъм за
поправително и възпитателно въздействие върху неговото поведение.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода от една до десет години. Съобразно обстоятелството
производството да протече по реда на глава двадесет и седма, като
подсъдимият И.М. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и разпоредбата на чл.58а от НК, съдът определи
наказанието при приложимостта на текста на чл.58а от НК.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът цени фактът той
да е неосъждан към този момент, както и критичното отношение към
стореното. Не беше отчетено като такова направеното самопризнание, защото
то е предпоствака за приложимост на диференцираната процедура. Така при
превес на смекчаващите отговоронстта обстоятелства съдът определи на
подъсдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години
лишаване от свобода. След редукцията при приложимост на чл.58а от НК и
редуцирането на това наказание, съобразно аритметично изчисление: три
година, от които една трета е равна на една година, то на подсъдимия И.М. бе
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от „ДВЕ
ГОДИНИ“
Съдът възприе тезата на защитата и на прокурора за приложимост на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като в процесната хипотеза видно от
5

приетото свидетелство за съдимост на И.М., същият е неосъждан към
момента на извършване на деянието, като наложеното му наяказание е
лишаване от свобода за срок от две години, като за постигане на
възпитателния и поправителен върху поведението му ефект, както и за
оказване на нужното въздействие върху личността на подъсдимия,
респективно обществото не се налага към настоящшия момент подъсдимият
даа изтърпи фактически наложеното му наказание. Така съдът отложи
изтърпяването на наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия И.М. да заплати в полза на Държавата направените по делото
разноски в размер на 563.80 /петстотин шестдесет и три лева и осемдесет
стотинки/, както и да заплати 5 лева държавна такса за служебното издаване
на изпълнителен лист.

С тези съображения съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	156
Дата:	29 март 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия:	Силвия Георгиева Цепова

Дело:	20221110211484
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 септември 2022 г.

Присъда по дело №11484/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите