№ 39285
гр. София, 13.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20211110138239 по описа за 2021 година
Издадената по делото заповед за изпълнение е била връчена на длъжника В. СТ. Р.
чрез неговия брат – Алексей Стефанов Р. на 17.08.2021 г. В срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника чрез адв. Р. Р., в което се твърди, че от 1990 г. насам
В.Р. нямал обичайно местопребиваване в Република България. Видно от изготвената по
делото справка от Национална база данни „Население“, от 20.12.1990 г. регистрираният му
настоящ адрес бил в Република Чехия, а не в България. Поради изложеното моли съда да
обезсили издадената заповед за изпълнение. В условията на евентуалност моли съда да
приеме постъпилата молба като възражение по чл. 414 ГПК.
Молбата е изпратена на заявителя ФИРМА за отговор, като в указания от съда
едноседмичен не е постъпило становище по същата.
Съдът, като взе предвид депозираната от длъжника молба и приетите по делото
доказателства, намира следното. Съгласно т. 3.б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 (сегашна т. 5)
ГПК – когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната,
издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на
заповедта заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или
седалище в Република България, но в случай че такива има и следователно, може да се
извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на
уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или
място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на
заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като
липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 (сегашна т. 5) ГПК може да се релевира
единственост по пътя на възражението пред въззивния съд.
При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика и като взе предвид,
че длъжникът има регистриран в Република България постоянен адрес и връчването е било
1
извършено редовно, съдът намира, че издадената заповед за изпълнение не може да бъде
обезсилена. Молбата на длъжника е подадена в срока по чл. 414 ГПК, като в същата е
направено изрично изявление в условията на евентуалност да се счита за възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя, че ако не представи доказателства в посочения срок, че е
предявил иска си, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се изпрати препис от настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2