Решение по дело №1048/2023 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 39
Дата: 14 февруари 2024 г. (в сила от 14 февруари 2024 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова Денчева
Дело: 20235610101048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Димитровград, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610101048 по описа за 2023 година


Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди следното: На 15.06.2023г. сме подали
ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до РС-
Димитровград, изпратено по пощата с товарителница № 17466404. С така
депозираното заявление „Креди Йес" ООД, в качеството си на
заявител/кредитор е искало да му бъде присъдена сумата в размери, както
следва: - сумата от 1117,21 лв., представляваща главница, произтичаща от
вземане по Договор за паричен заем №499998 към искане № 154269 от дата
29 октомври 2020 г.. - договорна лихва за периода от 29.01.2021г. до
29.10.2021г. — 213,66 лв. - законната лихва върху така посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
погасяване на задължението, както и разноските по заповедното
производство: 88,76 лв. държавна такса и 500,00 лв. адвокатско
възнаграждение срещу длъжника А. М. Х.. Към така подаденото заявление
сме представили пред съда цялата договорна документация по сключване и
изпълнение на договора за заем.. На основание така подаденото заявление за
1
ЗНИ и документ по чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД 793203. по описа на
РС-Димитровград. Съдът е издал Заповед № 379 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК на 21.06.2023г., и
същата е връчена на длъжника, който е възр2зил в законоустановения срок.
Чрез съдебно съобщение по ЧГД №793 о 2023г. на РС Димитровград ни е
връчен препис от възражението.Вземането на „Креди Йес" ООД към А. Х.
лроизтича от валидно сключен Договор за паричен заем № 499998 към искане
№ 154269 от дата 29 октомври 2020 година. Договорът за паричен заем №
499998 е сключен между „Креди Йес" ООД, в качеството на Заемодател и А.
Х., в качеството му на Заемател. По договора са направени няколко
плащания, последното от които е иsвършено на дата 29.01.2021 г., след което
плащанията са преустановени. Остатька от дължимите по договор за паричен
заем № 499998 са както следва: Общ размер на дължимия остатьк -1330,87
дв., от които главниqа- 1117,21 лв. , договорна лихва за периода от
29.01.2021г. до 29.10.2021г. -213,66 лв. На дата 29. 1О.2021г. е изтекъл срока
на договора за заем. АРГУМЕНТИ относно ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на ответника
по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ №499998 КЪМ ИСКАНЕ № 154269 от
дата 29 октомври 2020г. Вземането на „Креди Йес" ООД към А. М. Х.
произтича от сключен между страните Договор за паричен заем № 499998
към искане № 154269 от дата 29 октомври 2020 година. Договор за паричен
заем № 499998 е сключен между „Креди Йес" ООД, в качеството на
Заемодател и А. М. Х. , в качеството му на Заемател. Тъй като заемателят А.
М. Х. НЕ Е иsпълнил sадължението си за плащане на дължимите погасителни
вноски по договора за заем, то заемодателят „Креди Йес" ООД е упражнил
правото си да тьрси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред. В тази
връзка заемодатедят е искал от съда да му бъде присъдена дължимата от
длъжника А. М. Х. сума, представляваща неизплатено задължение по
договора за заем, по реда на чл.410 ГIПС. Фактическата обстановха по
сключването и изпълнението на договора за заем, сключен между страните е
следната: 1. ВЪЗНИКВАНЕ И ВАЛИДНОСТ на склгочения Доzовор за заем
Хо _ 499998 кьм Искане N_° 154269 от 29 октомври 2020г, сключен между
страните А. М. Х. и ,,Креди Йес" ООД. На 27.10.2020г. на А. М. Х. е
лредоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр (СЕФ) за предоставяни от Креди Йес ООД кредитни
продукти. Лицето се е запознanо с така предоставената информация и се е
2
подписало на формуляра. Във връзка с така предоставената информация и
дадените допълнително раsяснения в тази връзка от служителите на „Креди
Йес" ООД в офис Димитровград, на 2Z10.2020r. Х. е подanа Молба за заем №
154269. С така подадената молба Х. отлравя искане към „Креди Йес" ООД да
му бъде отпуснат ларичен заем с цел „за погасяване на кредити и ремонт".
След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на
посочените в него параметри за заем, „Креди Йес" ООД е одобрмо молбата за
заем на А. М. Х. . В резултат на това на 29 октомври 2020г. в
гр.ДимитрΡовград между страните - А. М. Х. , в качестното му на Заемател и
,,Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодатед,е сключев Договор за
парьчен заем №499998 към Искане №154269. Видно от прможенм договор за
заем, в чл. 3 на същм е направено подробно описание параметрите на
отпуснатия заем. В чл.4, ал.1 от договора е посочено, че същия служи като
разлиска и удостоверение за полуvената по договора sаемна сума от
Заемателн. Неразделна част от договора за заем съставлява погасителнм ман,
предоставен на заемателя, както и прможените Общи условия по договор за
заем в сма от 22.01.2020с Заемателят се е запознan с клаузите на Общите
условия към договора и се е съгласм с тяк, видно от положените подписи на
страниците от Общите условм (ОУ), както и изписването на трите й имена с
подпис в края на ОУ, а за изрично изразеното съгласие с тях - чл.12 от
договора за заем. Ог гореизложената фактическа обстановка по сключване на
Договор за заем 499998 от дата 29 октомври 2020 година с А. М. Х. се налага
извода, че договорът за заем е ВАЛИДНО СКЛЮЧЕН. Заемателят А. М. Х.
личыо се е запознал в е подписал договора за заем и всички прпложения към
нето и документн, свързанн с отпускането му, както и че е получил заемиата
сума от Заемодателя „Креди Йес" ООД в брой. 2. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ ПО
ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ И РАЗМЕР НА ДЪЛГА НЕИЗIIЪЛНЕНИЕ След
сключване на договора за заем при гореописаните параметри и условия и
след получаване на заемната сума, предмет на договора, Заемателят А. М. Х.
Е НАПРАВИЛ пълво плащане на общо 2 броя месечнв погасителни вноскь по
договора за заем и частвчно плащане на 1 брой погасетелва ввоска, видно от
приложення Погасителен план с отразеви плащания по договора. Правени са
многократно опити от страна на служители на дружеството за преговори,
връзка по телефона и уговаряне на доброволно измащане на остатька от
кредита, но до такова не се е стигнало. В тази връзка и предвид липсата на
3
доброволно плащане на дължимите суми по договора за заем от страна на
заемателя Х. , на дата 15.06.2023г. „Креди Йес" ООД е подало sанвление за
издаване на 3НИ и ИЛ за неплатените суми по договора за заем. Предвид
гореизложеното, както и обстоителството, че неплащането на дължямите
погасителни вноскв съставлвва НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на Заемателя на
задължеввето за плащане, произтичащо от договора за заем, сключен с
,,Креди Йес" ООД което предвид безрезултатните опити от страна на
дружеството за доброволно уреждане на отношенията предпоставя правния
интерес на Заемодатела от тьрсене по съдебен ред на изпълнение на
дължимите по договора суми, съставляващи главница и лихва, уговорени
изрично в договора за заем. З. РАЗМЕР на IIРЕТЕНДИРАНА СУМА.
Заемателят Х. е направил мащанм по договора за заем преди депозиране на
заявление за издаване на ЗНИ и ИЛ по чл.410 от ГПК от страна на
заемодателя „Креди Иес" ООД, подробно олисани в прможеното към
настоящия иск Погасителен план - Извлечение от работната програма на
„Креди Йес" ООД от погасителния план към договора за заем, в който са
посочени данни за извършените от заемателя мащания - дати на мащанинта,
размер на матена сума и номер на приходен касов ордер, с който е получена
всяка от сумите. От така представеното извлечение е видно, че заемателят е
платил 2 пълни погасителни вноски, като видно от посочените дати и суми на
извършени плащания по договора за заем от заемателя Х. е видно, че
последния от самото начало на изпьлнението по договора за заем е извършвал
плащания след посочената в погасителния план падежна дата и не в
посочените размери. Всички плащания са извършвани след падежна дата.
Това поведение съставлява изначaлно неизпълнение на задълженията на
заемателя по договора за заем. Във връзка с горното претендираната за
плащане сума по договора за заем кьм дата па съдебно претендиране на
вземането към длъжника е размер на 1330,87 лв, е съставена от сумите, както
следва: - непогасена главница по договора за заем — 1117,21 лева; -
непогасена част от договорна лихва по договора за заем за периода от
29.01.2021г. до 29.10.2021г. — 213,66 лева; Задълженията по договора за
кредит е следвало да бъдат изцяло погасени от заемателя на дата 29.10.2021
г., което не е сторено от страна на заемателя. Предвид наличието на
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на заемателя на задължеыието за плащане на
дължимите суми по договора за заем, sаемодателят е тьрсил изпълненяе на
4
вземането по съдебен ред чреs подаване на заявленнето в съда е искал да му
бъде приrьдена част от дължимата и неплатена сума по договора за заем.
Именно неизпълнението от страна на Заемателя на произтичащите от договор
за заем № 499998, предпоставя правния интерес на Заемодателя относно
подаване на заявление с искане за издаване на ЗИ и ИЛ срещу длъжника. От
roреизложената фактическа и правна обстаыовка относно възиикването и
валидностга на договор за заем № 499998, сключен между „Креди Йес" ООД
и А. М. Х. се налага извода, че е на лице ВАЛИДНО ДОГОВОРНО
ПРАВООТНОШЕHИЕ МЕЖДУ CTPAНИТЕ. Изложените по-горе
обстоятелства, подкрепени с представените към настоящата искова молба
доказателства установяват по несъмнен начин съществуването на вземане на
„Креди Йес" ООД към длъжника А. М. Х. в размерите на издадената
Заповед№ 379 за взпълвение на парично задължение по ч.гр.д. № 793 по
описа на съда за 2023г. Представените пред съда документи в производството
по иsдаване на ЗИ по ч.гр.д. 793/2023г. по описа на РС —Димитровград са
редовни не само от външна страна, но и доказват съществуването на право на
прикудително излълнение и удостоверяват изискуемо притезание в полза на
лицето,което се сочи като кредитор- в случая „Креди Йес" ООД и против
ддъжника — А. М. Х. . Молим да ни призовете в съд и след като се уверите в
основателностга на нашите твърдения — да постановяте ретение, с което да
УСТАНОВИТЕ със сила на присъдено нещо съществуването на вземането на
„Креди Йес" ООД кьм А. М. Хрнстов , в размернте му съгласно иsдадената
заповед за взпълнение — дължима главница по договор за заем № 499998 от
29.10.2020г. - 1117,21 лева; непогасена част от договорна лихва по договора
за заем за периода от 29.01.2021г. до 29.10.2021г. — 213,66 лева, законната
лихва върху главницата от 15,0б,2023г.. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумите 588,76 лева за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. IIретендираме още всички настоящи и носледващи съдебни
разноски по настоящото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който твърди следното:Оспорвам
исковата претенция по основание и размер. Против доверителя ми е предявен
иск по договор за заем № 49998 от 29.10.2020 г. - 1117.21 лева главница,лихва
от 29.01.2021 г. до 29.10.2021 г - 231 .66 лева,законна лихва от 15.08.2023 г. и
сумите от 588.76 лева развноски. Сключеният между страните договор за
потребителски заем е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи в
5
него,а именно:чл.б,чл.7 ,ал.1, и чл.8.По своето съдържание те представляват
неравнопоставени клаузи,които създават предпоставки за натоварване
финансово на кредита и не дават възможност за защита на потребителя на
тази финансова институция. Фактът,че ищецът не е предявил вземанията си
по тези клаузи не променя същноспа на договора като нищожен - известно
е,че след приключване на гражданското производство той може да
претендира и изпълнението на тези клаузи.3атова считаме,че договорът
нищожен и следва да бъде признат като такъв. При признаване на искането ни
в тази насока съдът следва да признае отговорността на клиента ми за
връщане на парите до размера,който е получил.
В хода на производството ответникът не аргументира основанията си, поради
които счита за нищожни цитираните клаузи от договора за кредит, не е
депозирал насрещен иск за обявяване нищожност на клаузи от договора за
кредит, бланкетно е възразил против клаузи, които ищецът не е посочил като
предмет в исковата си молба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Неоспорени от ответника, подкрепени с писмени доказателства, поради
което съдът приема като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
обстоятелствата, включени във фактическия състав на спорното право - че
страните са били в договорни отношения по Договор за паричен заем №
499998, сключен между „Креди Йес" ООД, в качеството на Заемодател и А.
Х., в качеството му на Заемател. По договора са направени три плащания,
последното от които е извършено на дата 29.01.2021 г., съгласно приложеното
извлечение от работната система на ищцовото дружество за извършени
плащания и разпределянето им по вноски, след което плащанията са
преустановени. Остатька от дължимите по договор за паричен заем № 499998
са както следва: Общ размер на дължимия остатьк -1330,87 дв., от които
главница- 1117,21 лв. , договорна лихва за периода от 29.01.2021г. до
29.10.2021г. -213,66 лв. На дата 29. 1О.2021г. е изтекъл срока на договора за
заем. Тъй като заемателят А. М. Х. не е иsпълнил sадължението си за плащане
на дължимите погасителни вноски по договора за заем, то заемодателят
6
„Креди Йес" ООД е упражнил правото си да тьрси изпълнение на дължимите
суми по съдебен ред. В тази връзка заемодатедят е искал от съда да му бъде
присъдена дължимата от длъжника А. М. Х. сума, представляваща
неизплатено задължение по договора за заем, по реда на чл.410 ГПК. На
основание така подаденото заявление по чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД
793203. по описа на РС-Димитровград. Съдът е издал Заповед № 379 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 21.06.2023г., и
същата е връчена на длъжника, който е възразил в законоустановения срок.
Чрез съдебно съобщение по ЧГД № 793 от 2023г. на РС Димитровград на
ищеца е връчен препис от възражението.От приложеното ч.гр.д. №793/2023 г.
по описа на Димитровградски районен съд, се установи, че съдът е издал в
полза на КРЕДИ ЙЕС ООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. Хасково,
УЛ.КОЗЛОДУЙ 14, вх.Б, ет.3, АДВ. Н. Г. Ш., общ. Хасково, обл. Хасково
срещу ответника А. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Д., УЛ.Е.С. №
*****, общ. Д., обл. Хасково заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за следните суми: главница: 1117,21 лв. договорна лихва за
периода от 29.01.2021г. до 29.10.2021г. - 213,66 лв. КАКТО И ВЕДНО със:
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху посочената по-горе главница, считано от
15.06.23 г. до окончателното погасяване на задължението; РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО, в размер: 88,76 лв. - държавна такса в минимален размер съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
500,00 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
съгласно приложения списък на разноските по чл.80 ГПК. Описано е, че
вземането на „Креди Йес” ООД към А. Х. произтича от валидно сключен
Договор за паричен заем № 499998 към искане № 154269 от дата 29 октомври
2020 година. Договорът за паричен заем № 499998 е сключен между „Креди
Йес” ООД, в качеството на Заемодател и А. Х., в качеството му на Заемател.
На 27,10,2020г. лицето А. Х. е получил преддоговорна информация за
сключване на договор за заем с „Креди Йес” ООД за получаване в заем на
сума в размер на 1300 лв. за срок от 12 месеца. На същата дата лицето е
подало Молба за заем № 154269 до „Креди Йес” ООД, в качеството му на
небанкова финансова институция, отпускаща заеми, чрез която моли да му
бъде отпуснат паричен заем в размер на 1300 лв., с 12 броя погасителни
вноски и с цел „за погасяне на кредит и ремонт на кола”. В молбата за заем
лицето не е посочило данни за поръчител, въпреки че са му разяснени общите
7
условия по отпускане на заема и необходимостта от обезпечаването му. След
оценка и одобрение на така подадената молба за заем, на 29,10.2020г. в гр.
Димитровград между страните: А. Х., в качеството си на Заемател и „Креди
Йес” ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен
заем № 499998 към Искане № 154269, с Приложение към него, съставляващ
Погасителен план и Общи условия, в сила от 22,01,2020г. След сключване на
договора за заем заемателят А. Х. е извършил плащане на погасителни вноски
№1 и 2 и частично плащане в размер на 0,97 лева на погасителна вноска №3 ,
съгласно Погасителния план към договора за заем. Последното плащане по
договора е извършено на дата 29.01.2021г., след което плащанията са
преустановени. Остатъка от дължимите по договор за паричен заем № 499998
са както следва: Общ размер на дължимия остатък - 1330,87 лв., от които
главница- 1117,21 лв., договорна лихва за периода от 29.01.2021г. до
29.10.2021г. - 213,66 лв. На дата 29.10.2021г. е изтекъл срока на договора за
заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск в производството, по който
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парична сума по Договор
за паричен заем № 499998 към Искане № 154269, с Приложение към него,
съставляващ Погасителен план и Общи условия, в сила от 22,01,2020г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът е
уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирал е
възражение срещу дължимостта на тези суми.
Ищцовото дружество представлява финансова институции по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на иска е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено
от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответникът - на кредитополучател; 2/ реалното
8
предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се
дължи плащане по него на договорно основание.За да бъде валидно сключен
договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и
ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.Съгласно трайно установената съдебна
практика на ВКС се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.Видно от договора за заем, в чл. 3, т. 7 е посочен лихвеният процент по
кредита,който е 3. 330 % фиксиран месечен лихвен процент по заема.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на
договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова
самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски
кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да
препраща гл. "Шеста – Недействителност на договора за потребителски
кредит. Неравноправни клаузи" от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на
договора, а именно 298.22 лева /разликата между предоставения кредит в
размер на 1300 лева и общо дължима сума по договора 1598.22 лева/, който
размер е фиксиран за целия период на договора. Доколкото лихвата е
фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, не зависи от
някакви фактори, предвидени в договора, не е необходимо да се посочват
условията по прилагането й, доколкото такива условия няма, не са
предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер за целия срок на
договора.Видно от чл. 3, ал. 5 от процесния договор в него е посочен
годишния процент на разходите в размер на 48.160 % и условията по
прилагането му, а в т. 12 и общият размер на всички плащания по договора в
размер на 1598.22 лева – включващ главница и възнаградителна лихва, като
9
видно от договора се приема, че именно възнаградителната лихва формира
ГПР. В чл. 8 е посочен размера на дължимата неустойка при неизпълнение на
договорно задължение. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора
отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в
него, което не влече след себе си договора за кредит като цяло, което е
предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че
вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях
ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била
именно това, което се разбира и от чл. 19, ал. 6 ЗПК, съгласно която при
плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по
ал. 5,надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи
плащания по кредита.Следва да се посочи, че задължението за неустойка не е
разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1,
вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за
неизпълнение. Друг е въпросът дали не е предвидено това вземане като
неустойка с цел да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК,което
също се преценява самостоятелно и за отделната клауза, а не във връзка с
целия договор.В договора не са посочени взетите предвид допускания на
ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане
– възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради
което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР,
доколкото такива няма.Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 48.160
%, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв
начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията
му по него.В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани,
неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които
формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този
договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва
да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още
повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е
правилно посочен е относимо към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.Наред с това клауза за ГПР, сама по себе
10
си, не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за
размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са
предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи създават
задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма
как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава
потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и
какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер.
Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка.Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит
лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност
на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с
други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като
цяло, при положение, че има изрична разпоредба,която регламентира това, а
именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и
разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима
сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.Към договора за кредит
има погасителен план, подписан от ответника, в който е посочен размера на
вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата. Тъй като
договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК- за
посочване последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо.Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се
съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.Наред с това процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита,годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът,общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
11
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
подписан от ответника, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита , право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания , право да се откаже от договора . Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора,
което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на
договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от
ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само
основания за недействителност на договора за заем,а и не са налице
нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до
недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно
сключен.С молбата в рамките на производството ищецът е уточнил, че
ответникът е заплатил няколко погасителни вноски, последното от
29.1.2021г., съгласно приложения погасителен план като останалите вноски са
останали непогасени, неоспорено от ответника.
По вземането за главница по договора:В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за целия период на договора.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника. Предвид което съдът приема, че по договора за
кредит е останала непогасена главница в размер на 1117.21 лева. По
вземането за възнаградителна лихва по договора:Съдът следи служебно за
неравноправния характер на отделните клаузи от договора – в случая клаузата
за възнаградителна лихва. В тази връзка видно от договора за кредит в него е
предвиден фиксиран месечен лихвен процент от 3. 330 %.Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на
кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и
рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено
обезпечение, както и автономията на волята.Размерът на договорната лихва за
целия период на договора е в размер на 298.22 лева, размерът на отпуснатия
кредит е 1300 лева, кредитът е отпуснат за срок от 12 месеца –не кратък
12
период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на
лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който
поема същият като небанкова институция, която се самоиздържа от
собствената си печалба,която в случая не противоречи на принципа за
справедливост и добросъвестност и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото е
единствения разход предвиден в ГПР.В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума, като неблагоприятните последици от
недоказване на този факт са за ответника. С оглед изложеното, съдът и като
взе предвид неоспорените факти от ответника за плащания и остатък на
задълженията по договора изнесени от ищеца в исковата молба приема, че
сумата в размер на 213.66 лева – възнаградителна лихва е дължима. Като
законна последица от уважаване на иска, ще се уважи и претенцията за
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 15.6.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.От страна на ищеца са
представени доказателства за направата на разноските в исковото
производство за ДТ в размер на 11.24 лева, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева, които следва да се присъдят, предвид изхода на спора.В
заповедното производство са направени разноски 88,76 лв. - държавна такса и
500,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък на
разноските по чл.80 ГПК, които също следва да се присъдят за заплащането
им от ответника в полза на ищеца.
Така мотивиран, Димитровградският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, че А. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Д.,
бул.“Г.С.Раковски“ бл.38, вх.А, ап.20, обл. Хасково дължи на „КРЕДИ ЙЕС“
ООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. Хасково, УЛ.“КОЗЛОДУЙ“№ 14, вх.Б,
ет.3, АДВ. Н. Г. Ш., общ. Хасково, обл. Хасково , сумата от 1117,21 лв. –
неизплатена главница, неизплатена договорна лихва за периода от
29.01.2021г. до 29.10.2021г. в размер на 213,66 лв., представляващи
задължения по договор за заем № 499998 от 29.10.2020г., ведно със законната
13
лихва върху главницата, считано от 15.06.23 г. до окончателното погасяване
на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 379/21.6.2023 г. по ч.гр. д. №793/2023
г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА А. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Д.,
бул.“Г.С.Раковски“ бл.38, вх.А, ап.20, обл. Хасково, да заплати на „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. Хасково, УЛ.“КОЗЛОДУЙ“№ 14,
вх.Б, ет.3, АДВ. Н. Г. Ш., общ. Хасково, обл. Хасково, сума в размер на 461.24
лева, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски
и сума в размер на 588.76 лева, представляваща направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 793/2023 г. по описа на Димитровградски районен
съд съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Хасковски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
14