Р Е Ш Е Н И Е
№ 260067
15.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на единадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 76 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Г.Щ. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 1253 – 002039/09.05.2019 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото разглеждане на делото, след обезсилване на постановеното от РС – Хасково решение по АНД № 745/2020 г., станало с Решение № 2 от 14.01.2021 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД № 1067/2020 г. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, в съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, като счита за неоснователна и моли да не бъде уважена.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 24.11.2018 г., свид. И.Н.К., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково бил на работа и след 20:00 часа бил изпратен, като част от състава на патрул на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково за оказване на съдействие на служители от ЗЖУ – Кърджали, сред които и свид. М.С.М., които били спрели за проверка движещия се по бул. „*****“ в град Х., в района на магазин за мебели „***“ лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № **** В хода на проверката, контролните органи установили, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на лицето С.И.Щ., ЕГН: ********** и било управлявано от жалбоподателя Д.Г.Щ. ***. При извършената проверка било установено, че към 20:05 часа на 24.11.2018 г., водачът не можел да представи сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Доколкото собственикът на автомобила не бил на място, срещу жалбоподателя, като водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 24.11.2018 г., в негово присъствие, от И.Н.К., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д с бл. № 0666699, който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения, графа било вписано, че няма такива.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС, във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, но няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Н.К. и М.С.М. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от всеки от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683,
ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно
приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Действително, при съставяне на процесния АУАН, са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, но не и от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик, при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение не се съдържат в съставения АУАН, доколкото задължението за представяне при извършване на проверка на валидна полица за сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, наред с останалите изискуеми се документи, е вменено с текста на чл. 100, т. 3 от ЗДвП, а неизпълнението – наказуемо по чл. 183, ал.1, т. 2 от ЗДвП. Това деяние е различно от описаното в диспозицията на нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ, което също касае водача при управление на МПС, но от гледна точка на изискването за това превозно средство да има въобще сключена такава застраховка. Непредставянето на валидна полица за сключена застраховка за автомобила по време на проверката, може да е външна изява на неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност и нарушение на забраната по чл. 638, ал. 3 от КЗ, но не може да се приравни с него, а твърдения в тази насока е необходимо всякога изрично да се впишат. Освен това, правната квалификация на деянието е винаги и единствено възможна и следва да е релативна на описанието на административното нарушение. В конкретния случай липсва единство между описанието на нарушението и правната квалификация, по изложените по – горе съображения. По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице не е обезпечено в пълен предоставен от закона обем, доколкото това лице не е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са непълно и неясно описани в контекста на предложената правна квалификация. Същата е необходимо, именно с цел обезпечаване правото на защита, да е изцяло съответна на даденото фактическо описание. Нещо, което в случая не е изпълнено, а този пропуск се явява процесуално нарушение, което съобразно изведените в практиката критерии и съобразно изложеното по – горе се явява съществено.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване на установената форма. При издаване на санкционния акт, обаче административнонаказващият орган, след като е възприел изцяло описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, е вписал, че жалбоподателят „е извършил: 1. лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с което виновно е нарушил чл. 638, ал. 3 КЗ”, като по този начин, недопустимо е въвел нови фактически твърдения за пръв път едва със санкционния акт, каквито не са били отправени със съставения АУАН, имащ обвинителна функция и срещу които привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е имало възможност да се защити. Тези нови твърдения се отнасят именно до факта, че лицето управлява не какво да е МПС, а такова, във връзка с чието притежание или ползване, макар да се изисква, няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”, за което изискване твърдения не може да се изведат само и единствено въз основа на вписаните такива за непредставянето при проверката на валидна полица за сключена застраховка за автомобила, поради неприпокриването им, откъм съдържание, както вече бе подчертано. В случая бе очертано и положението, че дори да се приеме за възможна външна изява на неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност, непредставянето на такъв документ не може да се приравни на липса на сключен и действащ договор за такава задължителна застраховка, като основание за наказуемост по чл. 638, ал. 3 КЗ. Твърдения в тази насока е необходимо всякога изрично да се впишат, доколкото същите не може да се извеждат от събрани по делото доказателства, в това число и от показанията на разпитани по делото свидетели, още повече при липсата на категоричност, както в случая. Тези твърдения, не може да се приемат и като достигнат фактически извод на наказващия орган за липсата на издаден документ въобще, поради изложеното за разликите между неизпълнението на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка „ГО” и това за представянето му при извършване на проверка. Фактическите изводи могат да се градят само след съответната оценъчна дейност за достоверността и достатъчността на доказателствените източници да установят определен юридически факт – положителен или отрицателен /като този за липсата на сключен валиден договор за ЗЗГО/, но на база ясни и конкретни твърдения за него. Такива в АУАН, при привличане към административнонаказателна отговорност липсват, а с въвеждането им за пръв път едва при нейното ангажиране с издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение.
По изложените съображения подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление – отменено като незаконосъобразно на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество. За пълнота на изложението обаче, освен всичко, събраните по делото гласни доказателства, така и не потвърдиха възможен извод, че в случая е липсвала въобще сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, доколкото липсва въобще или поне ясен спомен у разпитаните свидетели за извършване на допълнителна проверка за причините за непредставяне на валидна полица чрез справка в информационната система на Гаранционен фонд. Поради това, липсва основание да се приеме, че нарушението е безспорно установено, след като и от писмените доказателства – в случая единствено съставения АУАН може да се изведе извод за деяние по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, но не и за такова по чл. 638, ал. 3 КЗ, а оттам невъзможно е да се достигне до заключение, че наказващият орган е действал правомерно в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 1253 – 002039/09.05.2019 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.