Решение по дело №120/2018 на Апелативен съд - Варна

 

 

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер   112            01.08.2019 година

Град  Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     Варненският апелативен съд наказателно отделение

На първи юли две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА Л.ОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                 ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар: Соня Дичева

Прокурор: Милена Гамозова

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД № 120 по описа за 2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано след постановено Решение № 227 от 10.04.2018г. на Върховен касационен съд, трето наказателно отделение, с което е отменено Решение №99 от 09.05.2017г. по ВНОХД№317/2016г. на Апелативен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия К.К., чрез адв.Р. и адв.Н. срещу Присъда №24/01.07.2016г., постановена по НОХД №385/2014 год., с която  Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия К.В.К. за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.4 във вр. ал.3,пр.4 и 5 б."б",пр.1 във вр. ал.1 б."б". и "в" във вр. с чл.342,ал.1 от НК, за това, че на 22.08.2012 година на главен път Е-87, преди кръстовището на кариера „Момчил” в посока гр.Балчик, при управление на МПС– л.а.”Фолксваген Туарег” с ДК№СА6182АВ, нарушил правилата за движение по пътищата– чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – П.Б.Р.и Д.Г. Г., както и средна телесна повреда на В.Н. Г.а, изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца.С присъдата на подсъдимия са наложени наказания: "лишаване от свобода" за срок от четири години, подлежащо на изпълнение по реда на чл.61,т.3 във вр. с чл.59,ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест години. Подсъдимият К.К. е оправдан за нарушение по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да плати съдебните разноски по делото. 

С въззивните жалби се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия К.К. бъде изцяло оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или изменение на акта, с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване размера на наложеното наказание.

По реда на чл.320,ал.4 от НПК защитниците на подс.К.К. са депозирали подробни писмени изложения, с които излагат аргументи за неправилност на обжалваната присъда.

В своето допълнение към жалбата двамата защитници на подсъдимия- адв.Н. и адв.Р., сочат на първо място нарушение на материалния закон, изразяващо се в приложение нормата на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП и неприлагане на привилегирования състав на чл.343 а от НК. На второ място се сочат  съществени нарушения  на процесуалните правила, както в хода на производството пред първата инстанция, така и при постановяване на обжалваната присъда. Същите се изразяват в нарушение правото на защита, изразяващо се в ограничаване на правото на адв.Н. за участие в стадия на пренията в първата инстанция, отказът на първоинстанционния съд да уважи искането на адв.Р. за отлагане на пренията по делото във връзка с необходимостта от подготовка на защитната реч, продиктувана от сложността на комплексната съдебно-техническа експертиза. Направено е оплакване за нарушение при събирането, проверката, анализа на доказателствата и противоречия при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите,  изграждане на изводи въз основа на незаконосъобразни доказателствени източници. Като нарушение се сочи отхвърляне без мотиви на исканията на защитата за попълване на доказателствената маса с работни записки на вещи лица и назначаването на повторна СТЕ. Според защитниците, при формиране на вътрешното си убеждение ДОС се е позовал на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред – дневни снимки от фотоалбум от 22.08.2012 година, нарушавайки принципа по чл.14 от НПК. Защитниците сочат и едностранчива оценка на доказателствата, поради отхвърляне достоверността на показанията на част от свидетелите без да са изложени мотиви за това. В допълнението се сочат доводи за предубеденост на състава на първоинстанционния съд и липса на мотиви към присъдата, свързано със задължението по чл.305 ал.3 от НПК за излагане на  фактическа обстановка и за обективен анализ на доказателствената маса по делото. С това се обосновава оплакването, че подс.К. е бил лишен от справедлив процес. В допълнителните съображения се сочи явна несправедливост на наложеното наказание, неприложение нормата на чл.66 от НК и завишен размер на наказание „лишаване от права“. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.К.К. бъде изцяло оправдан, като алтернативно, при констатирано съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия- отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане от нов състав.

С допълнително изложение към въззивната жалба се детайлизират и конкретизират посочените вече обстоятелства, като се навеждат доводи и за незаконен съдебен състав, поради нарушения на нормите на чл.9 и чл.72,ал.2 от ЗСВл.

В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат направените искания, на посочените основания.

Представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и законосъобразност на постановения съдебен акт.Счита, че последния следва да бъде потвърден изцяло.

В пренията по делото адв.Р. и адв.Н.  поддържат въззивната жалба и направените към нея допълнения. Считат, че назначената и изготвена в хода на въззивното съдебно следствие арбитражна експертиза е необективна, противоречива, едностранчива, с множество пропуски и неточности, коригирани в съдебно заседание. Защитата счита, че следите, върху които последната е изградила своето заключение не са събрани по предвидения в процесуалния закон ред, не са съобразени всички събрани в  хода на производството доказателства, а само подкрепящите обвинителната теза. Считат, че по делото са налице множество експертизи с противоречиви заключения, които арбитражната експертиза не е преодоляла. Пледират за оправдаване на подсъдимия, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Алтернативно сочат аргументи за приложението на чл.66 от НК.

Встъпилият в хода на въззивното съдебно следствие трети защитник-адв.Л. поддържа направените от останалите защитници искания. В своята пледоария, моли подсъдимият да бъде оправдан. Същата счита, че заключението на назначената арбитражна експертиза е явно необосновано и възниква съмнение в неговата правилност. По делото не е установено по несъмнен и категоричен начин мястото на удара, респ. виновно поведение на подсъдимия. Алтернативно поставя въпроса за справедливост на наказанието. Сочи, че е налице забрана за утежняване положението на подсъдимия, тъй като касационното производство е образувано само по негова жалба, след прилагане на привилегирования състав на чл. 343а от НК и намаляване на наказанието лишаване от свобода от предходния въззивен състав. 

В личната си защита подс.К. заявява, че съжалява за случилото се, което се отразило в негативен план не само на него, но и на неговото семейство.

 В последната си дума подс.К. моли за справедливо решение.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите във въззивната жалба и допълненията към нея, становището на страните, изпълни указанията на ВКС в Решение №227 от 10.04.2018г. и извърши цялостна проверка на постановеният акт, по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено  следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество, оплакванията на защитата се преценяват като НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните аргументи:

Въззивната инстанция намира, че първо следва да даде отговор на оплакванията на защитниците на подсъдимия за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като даване на положителна оценка ще доведе до промяна на изводите по същество.

По възраженията за процесуални нарушения.

Предходният съдебен състав на апелативен съд е дал отговор и е изложил подробни аргументи защо приема оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни.Независимо от това, че касационната инстанция се е солидаризирала с изводите на апелативния съд, настоящия състав намира за необходимо да изложи и своите аргументи.

Основно място сред претенциите на жалбоподателя е отредено на твърденията за незаконен състав, конструиран в нарушение на принципа на чл.9 от ЗСВ, с което е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените.

В чл.6§1 на ЕКЗПЧОС и чл.7 от ЗСВ е гарантирано правото на справедлив процес, което изисква делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. По делото не съществуват обективни данни за наличие на основания за отвод по чл.29,ал.1 и 2 от НПК, каквито твърдения не се съдържат и в жалбата.

Първоинстанционното дело е било образувано на 01.12.2014г. с избран съдия-докладчик, който се е отвел поради нарушение на правилата за случаен подбор,  тъй като делото е постъпило на 25.11.2014г., а е било разпределено на случаен принцип на 01.12.2014г., т.е. не на същия или следващия ден.

С протокол за случайно разпределение на делата на 10.03.1015г. е бил определен нов съдия-докладчик-А.К.. Копие от документа от компютърната система за избор на докладчика е приложен  на л.129,том1 от делото/ВНОХД №385/2014г./.

С Решение ВСС е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в съдилищата, с която урежда реда за разпределението на съответното дело по електронен път на принципа на случайния подбор за избора на съдия-докладчик по делото, съобразно поредността на постъпването им, по материя и видове, в рамките на съответните отделения, когато има обособени такива. Това гарантира в пълна степен безпристрастност, независимост, обективност и ефективност на съдебната дейност. Същите са залегнали и във Вътрешните правила за случайно разпределение на делата на Окръжен съд- Добрич.

Неоснователно е и възражението за избор на съдебни заседатели, който също е извършен в съответствие на изискванията на устройствения закон-чл.72,ал.2 от ЗСВ. Начина на техния избор е документиран в приложената по делото разпечатка от разпределението на съдебните заседатели-л.154 от делото. От същия се установява, че формирането на състава е извършено съгласно Вътрешните правила на съда, утвърдени от адм.ръководител. Този ред съответства на условията на чл.72,ал.2 от ЗСВ, съдебни заседатели по всяко дело да се определят на принципа на случайния подбор, чрез електронно разпределение. Двамата съдебни заседатели и един резервен са били определени съгласно предвидената във Вътрешните правила процедура-от оправомощено лице, по конкретно дело, на случаен принцип, чрез автоматично електронно разпределение, при отказ на избраните преди това лица да участват в разглеждане на делото.

По изложените съображения съдът намира, че няма допуснато процесуално нарушение при определяне членовете на съдебния състав, опорочило провеждането на справедлив процес и налагащо отмяна на съдебния акт.

Наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, състоящо се в излагането на формални мотиви, приравняващо се в липса на мотиви и предубеденост на съдията-докладчик, която се извлича от съдържанието на мотивите, не се споделят от състава на АС-Варна.

Съдържанието на мотивите следва да отговаря на законовите изисквания, посочени в чл.305,ал.3 от НПК, като съдържа фактическите обстоятелства, които са били приети за установени, анализ и преценка за допустимост и относимост на доказателствените материали, от които се извеждат фактическите констатации, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Действително, първоинстанционният съд е възприел различен начин на структуриране на своите мотиви, излагайки и обсъждайки събраните доказателствени материали поотделно, по реда на тяхното събиране в хронологичен ред, като след тях са правени отделни изводи, даден е отговор на направените възражения, вместо систематизирано, ясно и конкретно да посочи какво съдът приема за установено от фактическа страна, кои доказателствени средства се кредитират, кои се отхвърлят и защо. Различната формулировка и стилът на изразяване не сочат на липса на мотиви. От значение е тяхното съдържание, изискуемо по чл.305,ал.3 от НПК. Макар да не е изложена възприетата фактическа обстановка и най-вече механизма на извършеното деяние, същата се извлича от анализа на доказателствата, обсъждане на противоречията между „двете групи“ доказателства с изложени съображения кои се приемат и защо, и достигнатия правен извод. В този смисъл, мотивите покриват законовите стандарти и дават възможност на страните да разберат какво е възприел решаващия съд. Посочените стандарти важат в пълна степен и за въззивната инстанция, която може да допълни установените пропуски в мотивите, или да изложи нови, ако възприеме нови фактически положения.

На следващо място се сочи за съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд и правото на подсъдимия на справедлив процес. Твърди се за пристрастност на съдията-докладчик, при провеждане на наказателното производство, свързано с недопускане на доказателствени искания, неуважаване молбата на единия защитник за отлагане на съдебното заседание  поради служебна ангажираност, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, невъзможност на защитата и подсъдимия да се подготвят за своята защита, чрез отлагане на съдебните прения.

Въззивната инстанция не констатира сочените нарушения. На първо място, процесуалния закон разрешава провеждане на съдебно заседание, ако не се яви някой от защитниците на подсъдимия, когато същите са повече от един. Съгласно чл.271,ал.3 от НПК неявяване на някой от защитниците, ако са повече от един, не е основание за отлагане на делото. Защитата на подсъдимия е била осигурена в пълен обем от представляващия го защитник, който е присъствал в съдебното заседание.

Отхвърляне на молбата на защитника на подсъдимия за отлагане на делото за съдебните прения, не сочи на процесуално нарушение. Молбата е била свързана с продължителността на съдебното заседание, в което са били изслушвани вещи лица по приетата съдебно-техническа експертиза и отсъствието на един от защитниците на подсъдимия. Продължителността на съдебното заседание /започнало в 10,00ч.,като в 15,00ч. е дадена 20 минутна почивка преди съдебните прения/, не съставлява основание за отлагане на делото. Що се отнася до отсъствието на единия процесуален защитник, съображения за това бяха изложени по-горе. Следва да се отбележи, че съдебното следствие по делото е започнало на 15.05.2015г. и е продължило повече от една година, като в проведените съдебни заседания са присъствали подсъдимия и двамата защитници. Същите са имали възможност да се запознаят в детайли с материалите по делото и да изградят тяхната защитна теза. Липсват обективни причини за отлагане на делото.

Следващите оплаквания са свързани с нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като не са уважени доказателствени искания.

Действително, всяка от страните има право да ангажира нови доказателства в подкрепа на процесуалната си позиция, което обезпечава и стандартите за справедлив процес. Съдът обаче няма процесуално задължение да удовлетвори всяко едно искане, тъй като разполага със суверенното право на преценка, дали поисканото доказателство е необходимо за разкриване на обективната истина по делото, като изложи и мотиви за това свое съображение. Не се установява едностранчивост в дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата. Делото е попълнено с огромен по обем доказателствен материал, като съдът е положил максимални усилия за разкриване на обективната истина по делото.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и този извод позволява извършване на проверка по същество на обжалвания акт.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, включително след проведено допълнително съдебно следствие, с оглед указанията на ВКС, въззивния съд установи от фактическа страна следното:

На 22.08.2012г. около 0,20часа, по път Е-87 в посока от гр.Балчик-с.Оброчище,община Балчик се движел л.а.“Опел Вектра“ с рег.№В6814СР, със скорост около 108км/ч. В автомобила пътували Д.Г. и П.Р.. Автомобилът се управлявал от неправоспособния Д.Г., а на седалката до шофьора се намирал П.Р.. И двамата пътували без поставени предпазни колани.

По същото време, но в обратна посока се движил л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег.№СА6182АВ, управляван от подс.К.К., със скорост 103 км/ч., на къси светлини. На задната седалка на автомобила пътували св.В. Г.а-негова тъща и дъщерята на подсъдимия- Л. К.,без поставени предпазни колани. Зад автомобила на подсъдимия се движил л.а.“Тойота“, управляван от съпругата на подсъдимия- св.л. А., като в колата пътувал и техния син.

В този пътен участък, пътят е с едно платно и е предназначен за двупосочно движение на ППС. Пътните ленти са разделени с надлъжна пътна маркировка М1"Единична непрекъсната линия". Пътната лента в посока гр.Балчик е с широчина 4,08м., а за движение  към с.Оброчище- 3,92м. Платното за движение е с широчина 8м.

Лекият автомобил "Опел Вектра" се е движил в дясната лента на платното по посока с.Оброчище. Дясната му странична част се е намирала в близост до десния банкет. На около 300м. след кръстовището за кариера "Момчил", л.а."Фолксваген Туарег навлязъл с по-голямата си площ в лентата за насрещно движение /лентата за движение към с.Оброчище/, като предната дясна част на автомобила се намирала върху разделителната /осева/ линия.

На  прав, равен участък, без надлъжен и напречен наклон, е настъпил удар между предните части на двата автомобила. Мястото на удара е в лентата за движение на л.а."Опел" /предназначена за движение на ППС в посока от гр.Балчик към с.Оброчище,/ на около 310,6м след ОР1 по дължината на пътя и от 5,8м. до около 6,5м. вдясно от ОР2 /левия край на платното за движение, по посока на огледа/. Във фазата на удара, от автомобилите изтекла течност. Поради притискане и пропадане на детайли от предната част на някои от автомобилите, е оставено Т-образно простъргване/следа 1 от огледния протокол/. Настъпили са деформации и разкъсвания по предната лява част на л.а."Фолксваген Туарег", като част от тях са излезли извън лявата страна на автомобила и при приплъзването са нанесли разкъсвания по пода и лявата част на л.а."Опел", до задната част на задната лява врата. При движението след удара, от разкъсването на тръбопроводи е започнало изтичане на течности. Вследствие страничното приплъзване с другия автомобил, предната част на л.а."Фолксваген" се е изместила леко надясно и продължила движението си. В процеса на достигане на крайното положение на покой, предното дясно колело л.а. "Фолксваген" се е приплъзнало. Автомобилът се е преместил напред, като задната му част се е изместила наляво, а предната, леко изоставайки, е описала дъга и е навлязла в лява лента/по посока на огледа/. Вследствие центробежната сила, пръските течност са образували дъговидна следа. Масовият център на автомобила е описал дъга поради това, че предното ляво колело е блокирало и оказало допълнително съпротивление. При простъргване на асфалтовото покритие, от твърда метална част е оставена  бяла следа. През цялото движение след удара са се образували пръски течност. Започнало дъговидно движение на автомобила-завъртане напред и наляво, с едновременно завъртане обратно на часовниковата страна, при което задните гуми са оставили следи, като спирането на завъртането е на около 90градуса от повдигане на задното ляво колело. Продължило изливането на течност, до окончателното му спиране. Автомобилът е спрял върху осевата линия, под ъгъл около 63 градуса спрямо същата. От предната му част е продължило изтичането на течност. В крайното си положение на покой, л.а. "Фолскваген" застанал върху спирачни следи, останали на платното преди произшествието.

От удара е възникнал импулс, който е предизвикал движението на л.а. Опел напред и надясно, спрямо неговата посока на движение. Поради съпротивлението от триене на попадналите върху пътната настилка детайли от долната част на автомобила, не е продължило движението му назад. Л.а."Опел" е започнал да се върти обратно на часовниковата стрелка  и да се движи към десния за него банкет. При това завъртане, първоначално се е отделила предната броня, по платното за движение са се излели течности,паднали са отломки, отделили са се предното ляво колело, газовата бутилка, част от фар и др. Завъртането е продължило до окончателното спиране на автомобила. Той се е преобърнал на лявата си страна, в посока обратна на първоначалното му движение и е спрял.

След  удара, подсъдимия изнесъл от колата пострадалата св.Г.а. Когато на место пристигнала съпругата на подсъдимия, двамата установили, че пътуващата в колата Л. К. се намирала между предната и задната седалка и е пострадала тежко. Подсъдимият подал сигнал на тел.112 и продължил да търси помощ от свои близки, като се обадил на св.Х. И..

На местопроизшествието били изпратени полицейските служители-св.З. А., Д. Д., К. К. и С. И.-служители на РУП-Албена и РУП Балчик. Същите  преустановили преминаването на други автомобили в района на местопроизшествието, който бил запазен от св.А..

За извършване на действия по разследването, бил изпратен разследващ полицай от РУП-Балчик, който започнал оглед в присъствие на поемните лица Р.М. и Г. Г.. На това процесуално-следствено действие, присъствали като технически помощници В. Н. от НТЛ и експерта Е. Ж..

На място дошла и линейка с медицински екип: св. Т. и св.Е.. Фелдшерът-св.З. Е. прегледала първо св.В. Г.а, която се намирала на земята до л.а.“Фолксваген Туарег“, а след това и детето на подсъдимия-Л. К.. На двете пострадали фелдшера поставил обезболяващ медикамент. Медицинските лица констатирали смъртта на Д.Г., а П.Р. бил транспортиран в ЦСМП-Добрич, където по-късно починал.

С дошла впоследствие линейка, двете пострадали-св.В. Г.а и Л. К. били транспортирани до МБАЛ „Св.Анна Варна“. Подс.К. бил изпратен за медицинско изследване в гр.Балчик, впоследствие се върнал на местопроизшествието, от където по-късно се отправил към гр.Варна при семейството си.

Св.Х. И./на когото подсъдимия се обадил/ пристигнал на местопроизшествието,като от своя страна се свързал със свои познати-св.Р.П. и св.М. Ш.-адвокати по професия и ги помолил да дойдат. Последните дошли около 2,00часа, като  разговаряли с подсъдимия и разследващия полицай.

На място се извършило процесуално-следствено действие-оглед на местопроизшествието и е съставен протокол. Служителят на НТЛ В. Н. изготвил фотоснимки, а Е. Ж.-скица на ПТП. След края на огледа, автомобилите били репатрирани от св.Р.М., който участвал и в качеството на поемно лице. При качването на л.а."Фолксваген" на платформата, деформираната предна част на същия оставила дъговидна следа от задиране.След като отнесъл автомобила в двора на РПУ Балчик, свидетеля се е върнал и пренесъл и другия автомобил"Опел". По това време пожарникарите са миели пътното платно.

На 24.08.2012г. бил извършен оглед на л.а.“Орел Вектра“, при който били открити джапанка /в областта на педалите/ принадлежаща на пострадалия Д.Г.  и чифт други джапанки /под седалката/ на пострадалия П.Р..

На 11.02.2013г. адв.Н.-защитник на подсъдимия представил в досъдебното производство 32броя фотоснимки от зоната на местопроизшествието /л.12,том3 ДП/.

С постановление от 28.02.2013г. на ОП-Добрич, снимките били приобщени към доказателствената съвкупност по ДП /л.50,том3 ДП/.

С протокол за доброволно предаване от 19.03.2013г./л.61,том3 ДП/ са приложени скица, легенда към нея и албум с фотоснимки/ по молба на адв.И.Н./.

На 17.04.2013г., 15,00часа се извършил повторен оглед на местопроизшествието. Фиксирали се спирачни следи и следи от простъргване по асфалта. Изготвил се и фотоалбум /л.59,том1 ДП/.

На 27.04.2013г. е бил извършен повторен оглед на л.а. „Опел Вектра”. Като веществени доказателства се иззели крушки от осветителната система в задната част на колата.

Видно от резултатите на назначените химически експертизи, в кръвта на двамата шофьори К.К. и Д.Г. не е установено наличието на етилов алкохол.

От назначените съдебно-медицински експертизи се установява причината за смъртта на пътуващите в л.а.“Опел Вектра“. Видно от съдебно-медицинска експертиза за оглед на труп/том2,л.66 ДП/ пострадалия Д.Г.  е претърпял черепно мозъчна травма: фрактура на черепна основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана в ляво слепоочно и ляво слепоочно-тилно, множество ожулвания по лицето, шията, предната повърхност двете рамене; гръдна травма: счупване на множество ребра в ляво, разкъсване на плевралните листи и сърдечната торбичка, контузия и разкъсване на ляв бял дроб, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, счупване на тялото на първи гръден прешлен; коремна травма и травма на крайниците: счупване на лява раменна кост, счупване на дясна и лява бедрена кост, счупване на срамни кости двустранно, травматична ампутация на долен ляв крайник на ниво подбедрица, разкъсни рани по двете бедра, разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина. Причината за смъртта  на Г. е тежката гръднокоремна травма и травма на крайниците, довели до остра кръвозагуба /л.66,том ДП/.

По отношение на пострадалия П.Р. съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп /том2,л.77ДП/ е установила следните наранявания:  гръдна травма: разкъсване на стената на аортата, счупване на две ребра в ляво, разкъсване на ляв диафрагмален купол, контузия на двата бели дроба, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, разкъсване на сърдечната торбичка; коремна травма и травма на крайниците: счупване на лява раменна кост, разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина; черепномозъчна травма: разкъсно-контузни рани и ожулвания по лицето и кръвонасядане на меките черепни обвивки. Причина за настъпването на смъртта на Р. е разкъсване на гръдната част на аортата, както и на черния дроб и слезката, предизвикали остра кръвозагуба.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №150/2012г. установява, че В. Г.а е претърпяла счупване на лъчевата кост на типично място и на лакътната кост в средна трета на лявата предмишница, довели до затруднение в движението на ляв горен крайник, за период от около три-четири месеца/л.107,том2 от ДП/.

Заключението на  единична АТЕ сочи, че по двата автомобила - участници в ПТП-то, няма увреждания по кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система, които да се съществували преди произшествието и които била могли да бъдат причина за неговото настъпване/л.2, том 2 ДП/.

Заключението на автотехническа оценъчна експертиза /том2,л.29 ДП/ установява невъзможността за възстановяване на автомобилите и бъдещата им експлоатация по предназначение.  Пазарната стойност на „Опел Вектра” към датата на произшествието възлиза на 620лв., а на „Фолксваген Туарег”- 21 800лв. /л.29,том2 ДП/.

Според заключението на комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза/л.12,том2 ДП/:

–най-вероятното място на удара между л.а.“Фолксваген Туарег“ и „Опел Вектра“ се намира на около 310м след ОР1 и на около 2м. в ляво от десния край на платното за движение по посока с.Оброчище. Ударът се е осъществил между предната лява част на л.а.Туарег и предната лява част на л.а. Опел;

-непосредствено преди произшествието л.а.Опел се е движел със скорост около 112 км/ч.;

 -наближавайки мястото на произшествието „Фолксваген Туарег“ се е отклонил в ляво и навлязъл в лентата на насрещно движение;

-отчитайки тежестта на уврежданията на двете пострадали лица пътували в л.а. Опел Вектра, както и купето на автомобила се приема, че на предната лява седалка управлявайки автомобила е седял Д.Г., а на предната лява седалка като пътник- П.Р.. Тежките травматични увреждания, довели до смъртта на двете лица са травми, получени вътре в купето на автомобила и са резултат на много силен удари притискане с или върху твърди тъпи предмети. Същите са резултат от деформираните  и разкъсани детайли в купето на автомобила, което обуславя тяхната тежест и обширност.

Експертизата е ползвала данни от огледа на местопроизшествието, леките автомобили, съдебно-медицинската експертиза и материалите по делото.

Според заключението на тройната автотехническа експертиза, ползвала протокола за оглед на местопроизшествието /том2, л.41 от ДП/:

-установена е следа от протриване на снимка от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието, която започва от лентата за движение към с.Оброчище, преминава в лентата за движение към гр.Балчик и завършва под предната лява част на л.а.“Фолксваген Туарег“. Според заключението, следата е оставена най-вероятно от предното ляво колело на „Фолксваген Туарег“, което при удара се е изместило назад и е блокирало;

-Т-образната следа по протокола за оглед, най-вероятно е оставена и от двата автомобила: по-късата линия, която е приблизително успоредна на оста на пътното платно е оставена от детайл на Фолксваген Туарег, а перпендикулярната по-дълга линия, която се раздвоява е оставена от детайл на Опел Вектра;

-мястото на удара по ширината на пътното платно е на около 6,33м. от Ор2 или на 1,67м. от десния край на лентата за движение към Оброчище, а по дължината на пътното платно на около 310,70м. след Ор1 по посока към Оброчище;

-в момента на удара и непосредствено преди него, скоростта на л.а.“Опел Вектра“ е била около 112-112м., а на „Фолксваген Туарег“-около 96-97км/ч.

Механизъм:“Фолксваген Туарег“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се сблъскал с „Опел Вектра“. В момента на удара, радиаторът на Туарег е бил пробит и около мястото на удара е пръснало известно количество антифриз, образувайки петно, видимо на ф.5. При удара е било разрушено окачването на предното ляво колело, което се е изместило назад и е блокирало. Гумата е била пробита. След удара автомобила се е придвижил по дъгообразна територия до мястото, където е намерен при огледа, оставяйки по асфалта пръски от течност /вероятно антифриз/ и следа от плъзгането на предното ляво колело. От удара Опел Вектра се е завъртял около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка, преобърнал се е, придвижвайки се косо напречно на пътното платно и е застанал на лявата си страна на мястото, където е намерен при огледа.

Комплексната експертиза/пет вещи лица/ /том2,л.118/, която е съобразила Огледа от 17.04.2013г. и предадения снимков материал с протокол за доброволно предаване от 19.03.2013г. е установила следното:

-спирачните следи, фиксирани в протокола за оглед от 17.04.2013г., не съответстват на колеята/ напречна база, мерена от средата на гумите/ на двата автомобила, участвали в ПТП;

-дългата следа от задиране, фиксирана при горепосочения оглед е получена при репатрирането на л.а.”Фолксваген Туарег”;

-към момента на удара, стоп светлините на л.а „Опел Вектра” със сигурност са били изправни и светили. С определена вероятност са светили и габаритните светлини, което означава че са светели и предните светлини;

-ключа за светлините на л.а."Опел" е унищожен, разединен и не може да се каже дали е бил включен.

В останалата част КСАТЕ е аналогично на тройна АТЕ /т.2, л.42 ДП/.

 Комплексната съдебно –медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза /л.138,том2, ДП/ дава заключение, че пътуващите в л.а. Опел: Д.Г. и П.Р. към момента на настъпване на произшествието НЕ СА БИЛИ С ПРЕДПАЗНИ КОЛАНИ. Силата на удара между двата автомобила и тежестта на травматичните увреждания довело до смъртта им, дават основание да се приеме, че ако са били поставени предпазните колани, би настъпил същия вредоносен резултат.

Петорната автотехническа експертиза/том2,л.327 НОХД/ ползва материали събрани на досъдебното и съдебно производство, протокола за оглед на 22.08.2012, протокола за оглед на 17.04.2013г., скица и фотоалбум, доброволно предадени на  19.03.13г., обяснения на подс. К.К., св.В. Г.а, Л. А., М. Ш., Р.П., К. Г.. Изводите на тази експертиза са следните:

-петното от червеникава течност до Т-образната следа не е описано в нито един от трите протокола, но фигурира в снимките от 22.08.12г.

-следите от спирачен път в протокола за оглед на 17.04.1013г. и в доброволно предадени снимки от защитата не съвпадат.

-пътният участък, обект на двата огледа от 22.08.2012г и 17.04.2013г., както и на 32 бр. фотоснимки , предадени доброволно  е идентичен;

-вещите лица са нанесли обективните находки от трите доказателствени източника в скица;

-дъговидната следа от задиране /от доброволно предаване/ и ВИДИМА отчасти в дневните снимки е възможно да бъде оставена при репатрирнето на л.а. „Фолксваген Туарег“ от деформирани при удара детайли, опиращи в асфалтовото покритие.Тази следа не е описана в огледа от 17.04.2013г.;

-при включени светлини на фаровете, фаровете на насрещния автомобил могат да се видят и от разстояние 10км при пряка видимост. Следователно, насрещно движещ се автомобил, с включени светлини на фаровете, ще бъде възприет много преди да попадне в осветената зона от другия автомобил;

-според заключението, нажежаемата жичка на лампата за стоп-светлината на л.а.”Опел Вектра”е огъната, което показва, че в момента на удара тя е светила. Експертите са приели, че когато светят задните габаритни светлини, светят и предните габаритни светлини при техническа изправност;

-експертизата счита, че изводът относно светещи спирачни светлини сочи, че към момента на удара водачът на л.а.“Опел“ е бил натиснал спирачния педал;

-първоначалният контакт между катастрофиралите автомобили е бил между предната лява част на л.а„Фолксваген Туарег” и предна лява част на л.а.„Опел Вектра”, като ударът е бил челен, прав, ексцентричен или леко кос. Формата на деформациите по колите сочи на ъгъл между надлъжните им оси не по-голям от 4°-5° в момента на първоначалния контакт. Мястото на удара и скоростите преди сблъсъка са търсени чрез два метода:механо-математично моделиране и компютърна симулация, в два алтернативни варианта:

 Първи вариант: Мястото на удара е в пътната лента на л.а.„Фолксваген Туарег”, с покриваща площ между автомобилите с широчина от около 0,8м., средна точка на около 2.0м. от осевата линия и на около 313,4м. от мерната линия на ориентира. В тази хипотеза, скоростта на движение на автомобила Фолксваген в момента на удара  е 104км/ч, а на л.а.”Опел Вектра” -106км/ч., а преди ПТП е около 122км/ч.

Този вариант се обосновава с  намерените спирачни следи /очертани с виолетов цвят/, разстоянието между вътрешната страна на следите съгласно данните е 1,3м, като след добавяне на двете половини на ширината на следите се получава колея на автомобила 1,42м., която съвпада с колеята на л.а. Опел, следата от задиране от л.а.“Фолксваген Туарег“ в неговата пътна лента, 4бр.простъргвания в същата лента/от протокола от 17.04.2013г./, дъговидната бледа следа от гума, намерената броня на л.а.“Опел“.

Втори вариант: Мястото на удара е в лентата за движение на л.а.„Опел Вектра”, с покриваща  площ между автомобилите с широчина от около 0,8м., средна точка на около 2,7м. от осевата линия и на около 312м. от мерната линия на ориентира. Скоростта на л.а.„ Фолксваген Туарег” в момента на удара била около 107км/ч., а на л.а.„Опел Вектра” приблизително 114км/ч.

Този вариант се базира  на намерената Т- образна следа от простъргване и петното от червеникава течност /очертание с черен цвят/, както следите от грайфер оставени от предното ляво блокирало колело на л.а.“Фолксваген Туарег“ от протокола и снимковия материал при оглед  на местопроизшествието.

Вещите лица считат, че максималната скорост позволяваща на автомобилите да спрат в осветеното от къси светлини пространство е 58,94км/ч., а при дълги светлини - 126,29км/ч.

 Експертизата е категорична, че в двата случая има навлизане в насрещна пътна лента, като ударът е настъпил в рамките на опасните зони за спиране на автомобилите и е бил непредотвратим.

В с.з.пред първоинстанционния съд, вещите лица правят съпоставка между спирачните следи на снимките от доброволното предаване и снимките от огледа на 22.08.2012г. като считат, че същите съвпадат по метода на фотограметрията и има техническа съпоставимост с размерите на автомобил Опел. "Няма данни по делото при които с категоричност да се каже, че тази следа е оставена от този автомобил Опел Вектра"/обяснения на в.л.проф.К. в с.з.на 09.10.2015г./.

    Следата от задиране-за първи път се вижда на дневната снимка от огледа на 22.08.2012г., но не и на нощните снимки. "Твърде вероятно е тази следа да бъде от репатрирането, но много прилича и на действителна следа на автомобил след удар. Ако приемем , че е от репатрирането, не може да бъде показател за мястото на удара. Ако е оставена непосредствено след удара, отговоря на вариант1"/в.л.К./.

Първоинстанционният съд е попълнил доказателствената съвкупност и със СТЕ в областта на  фотограметрията и трасологията (т.3, л.675 от НОХД №385/14г.).

Изходни данни за фотограметричната част на експертизата са протокол за оглед на ПТП от 22.08.2012 година,  фотоалбум към същия и оптичен носител CD-80 на снимките от огледа, снимките от доброволното предаване и оптичен носител "Флаш памет" и фотоалбум за оглед на л.а.”Опел Вектра”.

Вещото лице е изследвало  цифрово фотографско изображение, съдържащо се във  файл: „3921.jpg” записано върху приложения по делото диск от ДП и цифрово изображение, съдържащо се във файл „14.jpg”, записано върху приложение към делото USB електронен носител от доброволното предаване. Експертизата е протекла на три етапа: първи- получаване на опорно изображение  за участъка от пътя в района на произшествието, съдържащ се в представените за изследване снимки и определяне на геодезичните координати на опорните точки /трайни топографски елементи/ от местността; втори: трансформиране на снимките от перспективни в планови и трети: контролни измервания.

В първия етап вещото лице е използвало трайни топографски елементи, чиито геодезически координати е определило чрез GPS-приемник. Направено е аерофотозаснемане, като са създадени 43 аерофотоснимки с помощта на безпилотен радиоуправляем дрон, след което е извършено мащабиране 1:1.

Вторият етап е свързан с трансформирането на изображенията чрез софтуерен пакет за обработка и извличане на информация от растерни изображения, чрез прилагане на процедура за създаване на точни геометрично привързани растерни изображения. Трансформирането е изпълнено в последователни приближения с използване на данни от измерените опорни точки и данни от създаденото опорно изображение. За контрол на верността и точността на резултатите, вещото лице е извършило наслагване на получените цифрови изображения, което е показало пълно съвпадение на елементите от пътното платно от двете изображения.

Третият етап на изследването, засяга контролни измервания на междуколесното разстояние на спирачните следи в двата цифрови файла. Измерени са следните величини: разстоянието между центровете на спирачните следи в различни участъци, дължината на следите и широчината на пътното платно в зоната. Експертизата е получила осреднени резултати за междуколесно разстояние,  ширина на пътното платно, дължина на лявата и дясна  спирачна следа .

В резултат на получените контролни измервания и при тяхната съпоставка с изходни данни от протокол за оглед на ПТП от 22.08.2012 година, вещото лице е приело процентна грешка от +/-0,75% относно ширината на платното, като по този начин е защитило 99,3% достоверност на резултатите.  Междуколесната база на превозното средство оставило спирачните следи възлиза на 133см. с точност +/-0,9см.

Въз основа на получените измервания в първата част на експертизата, е извършено и трасологичното изследване на спирачните следи от фотоалбума по протокол за доброволно предаване от 19.03.2013г. и във фотоалбума от 22.08.2012г. Проведеното изследване на фотоснимките установява, че следите са оставени от предната и задната гума на МПС, като каучуковите частици, отложени в областта на контурите на следата са оставени от предната гума, а задната е оставила най-голямо количество частици в средната част на следата. Там са формирани и четири тъмни линейни полета по дължината на следата, а между тях три броя бели полета, последица от наличието на канал в релефа на гумата, който изключва съприкосновение с настилката.

 Според вещото лице, задната и предна гума са оставили обща линейна следа с видими  контури на каналите, т.е. това изключва вариант МПС-то да е било в процес на завиване при блокирането на колелата от спирачките. Изображенията на гумите на л.а.„Опел Вектра” и на спирачните следи са сравнявани чрез наслагване и разделяне чрез мрежа. Първият вариант установява разлики в следата и ходовата част на автомобилната гума, в отстоянията и броя на каналите. При втория вариант са констатирани разлики в широчината на следата, ходовата част на гумата и в броя на каналите. С тези резултати вещото лице е обосновало заключението си, че изследваните трасологични следи не са били оставени от гумите на л.а.„Опел Вектра”, участвал в ПТП-то от 22.08.2012 година.

Вещото лице  е определило със степен на вероятност, че посоката на движение на превозното средство, оставило следите е  от с.Оброчище към гр.Балчик.

В хода на въззивното съдебно следствие бяха назначени и изслушани заключенията на криминалистически и комплексна арбитражна експертиза, които са кредитирани от състава.Същите ще бъдат подробно обсъдени при анализа на доказателствата.

 

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното и съдебно производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Същата се изясни и чрез констатациите на назначените в хода на въззивното съдебно следствие криминалистически и комплексна  деветчленна арбитражна експертиза.

 

Безспорно е по делото, че на 22.08.2012г., около 0,20часа, на пътен участък по път Е-87 гр.Балчик-с.Оброчище,община Балчик, на около 310метра от кръстовището за кариера „Момчил“ е настъпил почти челен сблъсък между л.а.“Опел Вектра“ с рег.№В6814СР, в който пътували Д.Г. и П.Р., управляван от неправоспособния Д.Г. и л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег.№СА6182АВ, управляван от подс.К.К., на задната седалка на който пътували св. В. Г.а-негова тъща и дъщерята на подсъдимия- Л. К. без поставени предпазни колани. Няма спор и по отношението посоката на движение на двата автомобила: на подсъдимия- в посока с.Оброчище-гр.Балчик и на Д.Г. – в обратната посока.

По отношение на обстоятелството, че пострадалия Г. е управлявал л.а."Опел, съдът оценява извършения на 24.08.2012г. оглед на л.а.“Опел Вектра“ /л.67,том1 от ДП/. Видно от същия, като веществени доказателства са иззети джапанка за ляв крак, намираща се под педалите на автомобила, чифт джапанки- под предната дясна седалка и свидетелство за регистрация на МПС. От показанията на св.Д.Р. и Г. Г., приобщени към доказателствата по реда на чл.373,ал.1 от НПК,се установява, че единичната джапанка е от крака на пострадалия Г., а чифта – на пострадалия П.Р..

За настъпилото ПТП е бил получен сигнал на 22.08.2012г. около 00,20часа, като св.А. и св.Д. били изпратени на местопроизшествието. Мястото се намирало на 300м. преди кръстовището за с.Момчил и в посока гр.Балчик. Показанията на св.А. /л.141,том1/ и св.Д./л.143,том1/ от досъдебното производство са приобщени по реда на 373, ал.1 вр. чл.283 от НПК. Видно от свидетелските показния, пристигайки на място, същите възприели л.а.“Опел Вектра“, който се намирал в банкета, извън платното за движение от лявата страна в посока гр.Балчик. Към момента на тяхното пристигане, на мястото се е намирала линейка с две медицински лица, които пренасяли носилка с едно лице от мъжки пол. Лекият автомобил „Фолксваген Туарег“ се е намирал перпендикулярно, по средата на пътното платно. Предната му част се е намирала в платното за движение от гр.Балчик. На пътното платно, до предната дясна врата на „Фолксваген Туарег“, се е намирала в легнало положение жена, на видима възраст над 50 години, в съзнание, с открита фрактура на лявата ръка. На задната седалка в автомобила е седяло момиченце на около 7години, което по зъбите си имало кръв. Фелдшерите са оказали помощ на пострадалите лица и са констатирали смъртта на „момчето, което лежеше до л.а.“Опел Вектра“. На место пристигнали две линейки от гр.Варна, на които били качени пострадалата жена и детето. Линейките дошли след пристигането на полицейски служители от РУП-Балчик.

В показанията си двамата свидетели пресъздават версията на подсъдимия, досежно механизма на настъпилото ПТП. Пред същите подс.К. е заявил, че л.а.“Опел Вектра“ внезапно навлязъл в неговата лента за движение, след което настъпил удар между двата автомобила.

За местоположението на двата автомобила и телата на пострадалите съдим и от показанията на двете медицински лица- св.Т./л.145, том1 от ДП/ и св.Е./л.245,том1 от НОХД 385/2014г./.

Сигнала за настъпило ПТП в Центъра за спешна медицинска помощ гр.Добрич е бил получен около 0,23часа на 22.08.2012г. от оператор на тел.112. Видно от показанията на св.Т., л.а. „Опел“ е „лежал на едната си страна върху десния банкет“. Зад задната част на автомобила са лежали по очи на земята две момчета, на разстояние едно от друго 50-60 см. Първото е лежало „не съвсем успоредно с единия крак, неестествено свит спрямо тялото“. При прегледа се установило, че лицето нямало пулс. Второто тяло се намирало почти успоредно с първото тяло „с глава, която сочела към нивата, облечено в тъмни дрехи“. Лявата ръка се намирала до тялото, а дясната –под него. Лицето имало жизнени функции, като при качването на носилка фелдшерите установили, че лявата ръка е счупена в областта под рамото. Пострадалият е бил с множество травми, особено в лявата част на лицето, като при дишане излизали „кървави мехурчета“ /вж показанията на св.Т./. При пристигане в Спешния кабинет в гр.Добрич, лицето продължавано да кърви обилно от устата и носа. Въпреки предприемане на спешни реанимационни действия, лицето загубило сърдечна дейност и починало.

За поредността на пристигане на полицейските органи и разследващия полицай свидетелства св.К. К.-полицейски служител в РПУ Балчик, чиито показания кореспондират изцяло с показанията на неговия колега-св.С. И./ т.2,л.452 от НОХД №385/. Видно от показанията на полицейските служители, възприетата от тях причина за възникване на ПТП, посочена от подсъдимия е същата, заявена от предходните свидетели. В този смисъл, изолирани и неподкрепени остават показанията на втория фелдшер-св.Е. /т.1,л.245 от НОХД/. Разпитана и в съдебно заседание, същата сочи, че пристигнала, когато огледа е бил започнал, което не се подкрепя от останалите гласни доказателства. Неподкрепени остават и възприятията `и относно причината за ПТП, които свидетелката чула от проведен разговор между подсъдимия и полицейски служител: "единият полицай, който зная че е от Балчик и се казва К., го попита/подсъдимия/ какво се е случило. Мъжът отговори, че е изпреварил друга кола и е влязъл в лявото платно, а после какво се е случило не знае“. В с.з. са констатирани противоречия в нейните показания, дадени  на ДП/л.148,том1 от ДП/, като свидетелката заявява неубедително, че е вярно това което е казала в досъдебната фаза. “Това е вярно, вярно е и това, което втория път съм казала, че той не си спомня, той беше в шок“. Съдът е приобщил и показанията на свидетелката, дадени в хода на съдебното следствие пред друг съдебен състав на ДОС/л.162 по НОХД №29/14г./. Там свидетелката заявява, че подс.К. не си е спомнял какво се е случило. С оглед преодоляване на посоченото противоречие, съдът е провел очна ставка между св.Е. и подс.К. /л.252,том1 НОХД/, като същото не е дало положителен резултат. Свидетелката неубедително заявява, че подсъдимия не си спомня какво се е случило. Имайки предвид, че нейните показания по отношения заявеното от подсъдимия за причината за настъпилото ПТП и за обстоятелството, че при тяхното пристигане огледа е бил започнал, не се подкрепят от нито един от разпитаните свидетели, съдът намира, че същите остават изолирани и не следва да се кредитират. В този смисъл е и извода на ДОС.

Във връзка с началния час на огледа и присъствалите лица свидетелстват и поемните лица: св.Р.М. и св.Г. Г., чиито показания са приобщени по реда на чл.373,ал.1 от НПК, а свид. М. бе разпитан и в хода на въззивното съдебно следствие. Същите са възприели всички действия извършени от разследващия полицай и експерта Е. Ж., като сочат, че подс.К. към момента на началото на огледа не е присъствал. Тази показания се подкрепят и от посочения в протокола за оглед начален час на огледа-1,30ч., часа на издаване на талон за медицинско изследване на подс.К.- 1,30ч./том2,л.88 от ДП/ и самото медицинско изследване, проведено в 1,50часа на 22.08.2012г.

Изложеното опровергава показанията на св.М. Ш./л.226,том1 НОХД/, който твърди ,че е пристигнал заедно със св.Р.П. на местопроизшествието в 1,30ч., като непосредствено след това е разговарял с подсъдимия. 

 

По отношение противоречивите свидетелски показания досежно осветеността на местопроизшествието при провеждане на огледа, съдът съобрази следното. Видно от показанията на поемните лица:св.Р.М. и св.Г. Г., местопроизшествието се е осветявало с електрически фенерчета и фарове на товарния автомобил."Действията бяха извършени с помощта на ел.фенерчета и осветление от автомобил. Дори и аз светих с ел.фенерче. Светлините на автомобила ми също бяха светнати и осветяваха произшествието/вж показанията на св.Р.М. на л.151-152, том1 от ДП/, приобщени по делото.Разпитан в съдебно заседание пред въззивната инстанция свидетелят заявява, че местопроизшествието се е осветявало с фарове на автомобили и фенери."Моят автомобил цяла нощ е работил. Автомобилът ми свети напред, назад има фарове, отгоре има светлини. Имаха/полицаите/ големи фенери, които са с батерии и с тях светеха и с ролетки мереха по пътя и чертаеха" /вж показанията на свидетеля в с.з. на л.269-270 от ВНОХД№120/18г. на ВАС/.

 Второто поемно лице-св.Г. Г. потвърждава тези факти: "Лично участвах във вземането на мерки при извършване на огледа и фиксирането на веществените доказателства на местопроизшествието. Р. също помагаше, като дори светеше с ел.фенерче и фаровете на товарния си автомобил" /вж показания на л.157-159,том1 от ДП/. По отношение осветеността показания е дал и подсъдимия К./л.114 и сл., том1 от ДП/: "пристигайки заварих една полицейска кола със светнати фарове, насочени към моя автомобил.От колата слезе разследващия полицай…Мястото беше неосветено, като длъжностните лица си светеха с фенерчета и мобилни телефони". Видно от констатациите в огледния протокол, същия е започнал в тъмната част на денонощието, на осветление от фарове на л.а. и ел. фенерче"/вж протокол за оглед на л.19,том1 от ДП/. От изложеното се установява, че местопроизшествието е било осветено от фаровете на репатриращия автомобил и полицейските автомобили, ел. фенери и мобилни телефони. Това опровергава свидетелските показания на св.Ш. и П., че само те са осветявали зоната с мобилните си телефони.

 

По отношение направените възражения за времетраенето на проведения оглед.

 Видно от протокола за оглед на местопроизшествието, същият е започнал в 1,30часа и е приключил в 6,00ч. Сведения досежно продължителността и по-специално приключване на огледа, дава приложеното по НОХД №29/14г.на ДОС, л.218-219 доказателство-справка от  Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Балчик /приобщено с определение по чл.283 от НПК по НОХД№385/2014г./. Видно от същото, сигналът за възникнало ПТП е получен на 22.08.2012г. в 4,00часа и е регистриран с фонограма №109 от 22.08.12г. На място е изпратен екип-Пламен К. и Марин П., които са тръгнали в 4,01ч.,пристигнали 4,06ч. и разчиствали  за времевия период от 4,10ч. до 5,30ч.. Двамата служители са се върнали в базата в Балчик в 05,45часа на 22.08.12г. Досежно това обстоятелство свидетелства и поемното лице-св.Р.М.: "След приключване на огледа на местопроизшествието, аз започнах действия във връзка с репатрирането на двата автомобила……Веднага след като качих джипа на платформата, пожарникарите започнаха да мият пътното платно.След като закарах джипа и се върнах за Опела видях, че пожарникарите бяха измили платното"/вж показания на л.192,том1 от ДП/. Видно от показанията на св.Р.П. и св.М. Ш., непосредствено преди тяхното тръгване /3,30-4часа/ разследващия полицай е влязъл в репатриращия автомобил и е започнал да пише. Съобразявайки изложеното, както и обстоятелството, че последната снимка към фотоалбума е направена в 4,49часа, съдът намира, че реално действията по огледа- измерване и фотографиране са приключили към  5часа. Впоследствие до 06,00ч. е  продължило изписването на протокола, имайки предвид неговия обем. Крайният час на огледа, не влияе по никакъв начин на законосъобразното му провеждане. Видно от показанията на двете поемни лица, същите не само са наблюдавали процесуални-следствените действия, но са се запознавали непосредствено с отразяваните резултати и са подпомагали дейността на разследващия полицай, осветявайки местопроизшествието. Едва след огледа, поемното лице Р.М. е пристъпил към репатриране на Фолксвагена. Горното опровергава показанията на св.П., който твърди, че е посетил отново местопроизшествието в 5,20-5,30ч., като платното е бил измито и „пусто“ /вж показанията на л.238,том1 от НОХД/.

 

По отношение процесуалната издържаност и доказателствена сила на протокола за оглед на местопроизшествието. Както е установила и предходната инстанция, процесния протокол, който е доказателство за извършените следствени действия, страда от непълноти. Като такива следва да се посочат направлението на огледа, общото фиксиране на Т-образната следа от протриване. В протокола не са фиксирани: спирачни следи, петна и разлив на течности, следи от автомобилна гума и следата от протриване. Последните, въпреки че не са отразени в огледния протокол СА ВИДИМИ от снимковия материал, който съставлява неразделна част от огледа. Видно от цифровия носител на фотоалбума, снимките от тъмната част на денонощието са направени на 22.08.2012г. от 02,03часа до 04,49часа, а в периода 11,29-11,33 са изготвени още 5 фотоснимки. Видимите следи от фотоалбума са били обект на изследване в хода на досъдебното и съдебното производство, заедно с предоставените от защитата фотоматериали. Съгласно чл.125 от НПК, изготвения фотоалбум представлява веществено доказателствено средство, посредством което са фиксирани и закрепени веществени доказателства, намерени на местопроизшествието във връзка с предмета на доказване. Същите са изготвени от специалист-технически помощник, което е предвидено в случаите, когато са необходими специални знания и подготовка-чл.126 от НПК. От правилата на криминалистиката и наказателния процес е известно, че резултатите от огледа се отразяват словесно в протокола и са онагледени и закрепени чрез фотоснимки и скици. Изготвянето на снимките и скицата са средства за закрепване и фиксация на обектите на огледа и техните признаци. Тези  криминалистически способи  постигат по-голяма обективност, пълнота и визуализация на произшествието. По скиците и снимките  могат да бъдат правени сравнения  и изводи във всеки следващ етап от наказателното производство. Запазването на снимките на цифров носител, позволява внимателното им изследване, увеличение с цел видимост на отделни детайли, използвано от вещите лица, страните и съда при изслушване на техническите и арбитражната експертиза и допълнението към нея. Този снимков материал е използван и при съпоставките  при СТЕ със задача да изследва автентичността на предадените от защитата на подсъдимия снимки. В.л. Ж. многократно посочи, че фотоснимките, изготвени при първоначалния оглед имат име, час на създаване, запазени са в необходимия формат, което подчертава стойността им на отправна точка, при изследване на произшествието. Тези снимки са били използвани и от предната петорна АТЕ, като експертите са се позовали на неописаното, но видимо, петно от течност до Т-образната следа. При просветляване и изследване на същите снимки, вещите лица от арбитражната експертиза са установили нови, некоментирани до момента трасологични следи, които според съда съществено допринасят при изясняване на механизма на произшествието, движението на л.а. "Фолксваген" след удара, до окончателното му разположение. Картината на произшествието е била надлежно фиксирана в снимков материал,като камерата е била насочена към максимален брой обекти, не всички от които относими към предмета на доказване. Огледа е един от способите за доказване и разпоредбата на чл.156 от НПК визира правилата за неговото провеждане. В конкретния случай, посочените правила са спазени-огледа е извършен от разследващ полицай, в присъствието на поемни лица, извършен е през нощта, тъй като случая не търпи отлагане /пътно платно по което се движат непрекъснато МПС/, като през деня местопроизшествието е закрепено с още пет фотокадъра. След като огледа е извършен по надлежния ред, събраните с него доказателства следва да се ценят наравно с останалите. Претенцията за изземване по време на огледа на натривки от течности е изолирана от установените криминалистични техники, свързвани от теорията и трайната съдебна практика с разследването на ПТП. При динамиката на удара в конкретния случай, в резултат на пораженията по двата автомобила са изтичали течности, необходими за функционирането на най-малко три от системите на автомобилите. Съществуващото на асфалта петно от течност не би могло да бъде свързано с някой от двата автомобила по несъмнен начин, не би могло да се изключи смесване на течности, нито промяната в химичния състав при такова смесване, въздействието на амосферните условия върху тези течности, което и прави напълно безполезно за нуждите на наказателното производство подобно изземване и изследване.

 Въпреки установените пропуски в протокола, обясними с оглед времето и начина на изготвянето му, множеството подлежащи на описване обекти и сравнително големия участък – зона на произшествието, това не го лишава от качеството му на писмено доказателствено средство. В хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния и въззивния съд, съдът е извършил проверка на отразените констатации, чрез всички способи на НПК- разпит на поемните лица, експертизи по отношение на следите, отразени в снимковия материал, тяхната годност за изследване и изводите, които следват от тях. Няма спор, че протоколът за оглед, фотоснимките и скицата, изготвена от в.л. Ж. са от местопроизшествието и документират именно пътния участък, където е настъпило ПТП. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за доказателствената стойност на протокола за оглед и снимковия материал е правилна.

 

Следващото възражение се отнася до експерта, който е участвал в огледа като специалист-технически помощник. Както беше посочено по-горе, тази възможност е предвидена в НПК. Нормата на чл.156,ал.2 от НПК указва, че когато е необходимо, огледа се извършва в присъствието на вещо лице или специалист-технически помощник. Всеки от участващите в огледа, в рамките на своята компетентност е подпомогнал за установяване и събиране на следите от произшествието. Участието на технически помощник, впоследствие и като вещо лице по делото, не съставлява процесуално нарушение. На първо место не са налице основанията за отвод на вещо лице по чл.148,ал.1 от НПК. Обстоятелството, че експертът е присъствал на огледа, не води до извода за неговата предубеденост или заинтересованост по делото.  Не възникват съмнения в обективността на експерта, в изготвените от него автотехнически експертизи.

 

По процесуалната същност и доказателствената стойност на снимките от доброволното предаване.

На 11.02.2013г. адв.Н. е предоставил с молба до ВКПр 32 бр.снимки, които с Постановление от 28.02.2013г. са били приобщени към ДП/л.50,том3 ДП/. С протокол за доброволно предаване от 19.03.2013г. адв.И.Н. предал на разследващите органи скица и фотоалбум/л.61,том3 ДП/. Електронният носител /флашпамет/ е предоставена с молба на адв.Р. от 29.07.2013г. в съдебното производство /л.366/.

Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Съдът, като арбитър в процеса, следва да събира и анализира както обвинителни, така и оневиняващи доказателства. Няма спор, че предоставените снимки представляват веществени доказателства, тъй като съдържат следи от престъплението и могат да послужат за изясняване на релевантни за процеса обстоятелства. За да могат същите да послужат за доказателствена основа, следва да се провери тяхната достоверност, тъй като са касае за доказателства, събрани не по реда и способите на НПК/доколкото такава проверка не е била направена на досъдебното и съдебно производство/. По тази причина и в изпълнение указанията на ВКС, въззивния състав назначи криминалистическа експертиза, с предмет на изследване предоставените от защитата снимков фотоалбум и електронния носител. Задачата на експерта беше да се изследва автентичността /достоверността/ на същите, наличие или липса на манипулации по тях, датата на създаване и техническото средство, с което същите са изготвени. Видно от заключението на експерта, 6бр.снимки /№1,2,3,5,6 и 13/ не са автентични. Същите са създадени на 27.07.2015г./два дни преди предаването на ел.носител на съда/, с неизвестен източник на заснемане. Снимките са обработени посредством неустановен софтуерен продукт, с добавена допълнителна информация, която се състои във вкопиране на номера в долен десен ъгъл на снимките и датата 24.08.2012г.-в долен ляв ъгъл. Това е установено при извършено сравнително изследване на две едни и същи снимки/ф.к.1 записана под №16 в предоставената флаш памет и снимка /ф.к.2/ с номер 112 приложена на хартиен носител на л.24 от предоставените 32бр.снимки/. Установено е, че поставената дата 24.08.2012г. /на която се твърди от защитата и свидетелите, че е извършено заснемането/, е добавена допълнително в снимка /ф.к.2/ както и във всички останали снимки, с вкопирана дата и номер от приложените на хартиен носител 32бр.снимки  /вж приложени снимки на л.20-35 от том3 на ДП/. По отношение на снимките под №7,8,9,11,12 и 14- 6 броя, същите са с дата на създаване 27.08.2012г.,т.е. три дни след твърдяната от защитата и свидетелите дата на заснемане /24.08.12г./, като източник на заснемане е фотоапарат марка Fujifilm, модел  finePix AV100. Снимката, записана под №15, е с дата на създаване 24.08.2012г. в 06,35,39ч. и източник на заснемане SONI,модел DSC- W80. Снимките под номера 4,10 и 15-три броя са със дата на създаване 01.01.2007г., със същия източник. По отношение на снимките, в които не са вкопирани дата и номер и са приложени на хартиен носител, експертизата дава заключение, че не може да ги изследва за автентичност, тъй като в тях не се съдържа цифрова информация, от която да се установи техния източник, дата и час на заснемане.

Снимките към огледния протокол от 22.08.2012г. от ДП от 1 до 9 са експортирани и обработени с цел повишаване на тяхното качество с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS и са приложени към експертизата. По същия начин са експортирани и снимките от електронния носител/флаш памет/ предоставени доброволно от защитника на подсъдимия от 10 до 26.

Видно от поясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, на първо място е променено името на всички снимки, намиращи се в ел.носител /флаш памет/. "Фотоапарата когато заснема си има уникален код, който си въвежда, който е комбиниран между цифри и букви…Това означава, че на снимките е сменено името, че този, който ги е записвал е решил да премахне оригиналното име, което е истинско и е сложил някакво негово име. Те са номеририли снимките  под номера, което не трябва да е така". Вещото лице пояснява, че при прехвърляне на снимките на електронен носител не следва да се промени името, зададено от фотоапарата, като единственото което се променя е датата на копиране.

По отношение на 6бр.снимки /№1,2,3,5,6 и 13/, вещото лице пояснява, че същите не са автентични т.е. в същите са внесени нови елементи, промяна. Цифровата информация сочи, че същите са създадени на 27.07.2015г. /два дни преди предаването на ел.носител на съда/, която дата очевидно не отговаря на датата на тяхното заснемане, извършено с неизвестен източник, обработени посредством неустановен софтуерен продукт. Добавената допълнителна информация се състои във вкопиране на номера в долен десен ъгъл на снимките и датата 24.08.2012г. -в долен ляв ъгъл. Вещото лице пояснява, че всяка програма, с която се извършва обработка на снимка оставя информация за себе си, като тази информация може съзнателно да бъде премахната. В конкретния случай, снимките не съдържат цифрова информация за извършената промяна /дата и номер/. Посочената дата /24.08.2012г./ е вкопирана вътре и след това снимките са презаснети на хартиен носител, като същите са "трудно разчетаеми, начина на изпълнение е некоректен, цифрите не са чисти,гладки". Вкопираните дати са в долния ляв ъгъл, като спецификацията на апарат "Сони" сочи, че датата трябва да е в долния десен ъгъл. Цифрите също са "вкопирани в кадъра, което е недопустимо, трябва да бъде външно", като тази манипулация е извършена с неустановен софтуер. "Фотоапарата не поставя такива номера, това ръчно е направено и допълнително сложено, фотоапарата няма такива способности да номерира по този начин, да изрязва част от изображението на снимката и да вкопира номер, защото има забелена част, което е унищожена снимка и поставяне на номер" /вж поясненията на вещото лице в с.з./. В този смисъл е и заключението на втората криминалистическа експертиза/вж заключение на видео-техническа експертиза на л.223,том2 от въззивното дело/. При подобно вкопиране настъпва промяна и по самото изображениe на заснетите обекти, установено при  сравнително изследване на снимка №91 при съпоставката и с приетата за оригинална DSC03032.JPG.

По отношение на останалите снимки,не може да бъде установена достоверната дата на заснемане, тъй като същите са заснети с различни технически средства и по различно време. Изписаната дата- по отношение на 6бр.е 27.08.2012г., т.е. три дни след датата, която сочат свидетелите за заснемане, а за 3бр.от тях е записана дата на създаване 01.10.2007г., която вещото лице пояснява, че е фабричната дата на създаване на апарата.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че изследваните веществени доказателства- снимки са недостоверни и не могат да послужат като надлежна доказателствена основа, върху която съда може да изгради своите изводи по фактите и правото. Действително, вещото лице пояснява, че не може да даде заключение за манипулации по самото изображение на снимките, тъй като за целта му е необходим автентичен материал за сравнение. Наличието обаче на съзнателна намеса по голяма част от снимките, сочат на тяхната недостоверност- АНТИДАТИРАНЕ. На същите е придаден вид, че са създадени на 24.08.2012г., т.е. на следващия местопроизшествието ден, което не отговаря на истината. В същото време по отношение на 6бр. снимки фигурира дата на създаване 27.08.2012г. и на 3бр.- дата на създаване 01.01.2007г.. Последното сочи за недостоверност на дадените свидетелските показания на лицата, които са участвали в тяхното създаване: св.М. Ш./л.226 от НОХД/, св.Л. С. /л.231/, св.К. Г./л.234/ и св.Р.П./л.238/. Всички те свидетелстват за създаване на снимките на 23/24.08.2012г., с един технически източник на заснемане, между 12,30 и 13,00часа, който е бил избран именно защото поставя дата на всеки заснет кадър.

 По отношение на предоставената от защитата скица, същата не може да бъде изследвана за автентичност от вещото лице, поради и което не може да бъде ползвана, тъй като не е създадена по реда и способите на НПК.

Липсата на възможност да бъде установена по категоричен  начин датата на заснемане и техническото средство, прави невъзможно за съда да установи тяхната автентичност и от тук възможността, същите да послужат като надлежна доказателствена основа за изследване. Още повече, част от снимките представляват изображения, заснети в близък план, които не могат да бъдат отнесени към местопроизшествието.

С оглед направените изводи за недостоверност на тези доказателства и необходимостта от повторно изследване, относно противоречивите заключения на двете петорни автотехнически експертизи, досежно основният факт на доказване-мястото на удара и механизма на произшествието, въззивния съд съобрази указанията на ВКС и назначи арбитражна деветчленна комплексна експертиза.

Преди да обсъди заключенията на експертизите, съдът намира за необходимо да определи доказателствените източници,които може да използва.

По изложените по-горе съображения, съдът изключи като надлежен доказателствен източник предоставените от защитата снимки и скица. По отношение свидетелските показания на лицата, присъствали на първоначалния оглед и лицата посетили впоследствие местопроизшествието и изготвили снимков материал, същите следва да се ценят съобразно останалите доказателствени източници, като се провери тяхната достоверност, с всички способи на НПК, в т.ч. и експертиза. Свидетелските показания сочат за наличието на спирачни следи, които са видими и в снимковия материал към огледния протокол от 22.08.12г. и дълбоко задиране, което не фигурира в протокола за оглед и снимковия материал към него в нощните снимки, но е видим в дневната снимка от 22.08.2012г. Обстоятелството, че сочените от тях следи на местопроизшествието са ВИДИМИ от снимковия материал, изготвен в деня на произшествието по реда на НПК, налага тези техни твърдения да бъдат проверени по експертен път.

 

По отношение следата от задиране. Същата е била предмет на обследване от изготвените експертизи, като всички те /без последната петорна, която дава и друг вариант/, сочат за причина на възникването- репатриране на автомобила "Фолксваген Туарег". На първо място, това се потвърждава от показанията на  св.Р.М., разпитван двукратно в ДП и пред въззивната инстанция. В неговите показания се съдържат данни досежно времето и начина на репатриране на автомобилите. Свидетелят първо е репатрирал л.а. Фолксваген Туарег“. Същият е бил разположен „косо на пътя/около 45 градуса/ със задната си част до осевата линия“/вж показания на свидетеля на л.192,том1 от ДП/. Свидетелят е пояснил, че камиона, който управлява има „хидравлична платформа, която се изнася четири метра назад и се изравнява със земята“. Начина на репатриране свидетеля е описал, като  е подходил "със задната част на камиона към задната част на Фолксвагена. Положението на камиона към положението на джипа беше около 45 градуса. Закачих джипа за лебедката и започнах да го изтеглям, докато се качат задните му гуми на платформата. След това надигнах платформата и понеже джипа беше косо на камиона потеглих полека напред за около 10метра за да се изправи и да го кача на платформата.ПРЕДНИЦАТА НА ДЖИПА СЕ ИЗСУРКА ПО АСФАЛТА ОКОЛО 10 МЕТРА.Веднага след като качих джипа, пожарникарите започнаха да мият пътното платно“. Свидетелят сочи, че когато се е върнал за л.а. Опел „пожарникарите бяха измили платното“. В с.з. пред въззивния съд свидетелят описва ъгълът, под който той е позиционирал своя автомобил спрямо Фолксвагена, както и разстоянието, на което го е изтеглил, преди да го качи на платформата: "Изтеглям автомобила донякъде да стъпи на платформата, защото той не идва насочен точно срещу нея, идва под градус. Изтеглям го напред около 7-8-10м. и автомобила идва право срещу платформата и го натоварвам и транспортирам. Задните гуми на автомобила са на платформата, предните остават на асфалта и го изтеглям да се изравни". Свидетелят разяснява и смисълът на заявеното на ДП от него  "изсурка":"тътрузи по асфалта…останали са следи, защото тя /предната част на автомобила/ цялата е на земята, цялата предница се суркаше, тътрузеше, притискаше по асфалта". Оставянето на дъговидната следа от задиране по описаният начин на репатриране е експертно проверен и приет за достоверен от назначените и приети по делото експертизи. Същият се потвърждава и от обстоятелството, че следата от задиране НЕ Е ВИДИМА от снимковия материал, направен през нощта, а ЕДВА НА ДНЕВНИТЕ СНИМКИ на 22.08.2012г., изрично коментирано и в петорната повторна експертиза по НОХД № 385/14 на ДОС.

 

Като доказателствен материал не следва да бъде кредитиран протокола и снимковия материал, при извършения повторен оглед на местопроизшествието на 17.04.2013г. Съображенията на съда за това са следните. На първо място това процесуално следствено действие не е било необходимо за изследване на данните, които се съдържат в предоставения от защитата снимков материал. Последният е представен осем месеца след ПТП, без да е изследвана неговата автентичност и време на създаване. На второ място, повторния оглед е извършен ОСЕМ МЕСЕЦА след ПТП, на терен, подложен на атмосферни влияния и експлоатиран от МПС, поради което същия не може да внесе яснота по въпросите, предмет на изследване и да служи като доказателствена основа. В същото време, видно от експерните заключения, изследвали отразените в него находки, същите не отговарят нито на отразеното в огледния протокол от 22.08.2012г., нито на снимките от доброволното предаване. В този смисъл е и експертното изследване на петорната експертиза на проф.К.. Вещите лица са посочили следи, фиксирани в протокола за оглед от 22.08.2012г., или в снимките от доброволното предаване от защитата, които не са отразени в огледния протокол от 17.04.2013г. Видно от заключението по въпрос 2, вещите лица са отбелязали, че следата от задиране /следа 3/ не е описана при извършения оглед на 17.04.2013г. Следите от гуми /№4,9 и 10/ описани в скицата, предадена доброволно от адв.Найденов не са запазени до извършения оглед на 17.04.2013г. Следите с №3,4,5 и 6 описани при извършения оглед на 17.04.2013г./показани със син цвят на мащабната скица/ не са описани в скицата. Т.е. следи, фиксирани при първоначалния оглед до 17.04.2013г. не са запазени, а такива, установени при огледа на 17.04.2013г. не са отразени  в протокола от 22.08.2012г.и в снимковия материал от доброволното предаване.  Изложеното дава основание на съда да счете, че не може да използва Протокола за оглед и снимковия материал от 17.04.2013г. като доказателствен източник.  

 

По изложените съображения, съдът определи като надлежни писмени и веществени доказателствени източници на които следва да стъпи: протокола за оглед от 22.08.2012г., снимковия материал към него и  изготвената скица; цифровия носител /диск/ на снимките от огледа; протокола за оглед, извършен на 23.08.2012г. на л.а.“Опел Вектра“/л.67,том1 от ДП/; протокола за оглед на 27.04.2013г. на веществени доказателства- л.а. „Опел Вектра“/ л.81,том1 от ДП/, изготвения снимков материал и иззетите веществени доказателства.

Експертизите, които са ползвали само посочените доказателствени източници са: единичната АТЕ на в.л.Ж., тройната АТЕ на вещите лица Н. И., М.С. и Е. Ж., КСМТАТЕ на вещите лица д-р Д., инж.С. и инж.Ж., СОЕ и трите СМЕ. Същите са изготвени от вещи лица, в кръга на тяхната компетентност, като изводите са направени, след подробно анализиране на обективните находки, същите са научно обосновани и аргументирано защитени.

По възраженията на защитниците на подсъдимия по отношение изслушаните експертизи.

Комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза /КСМТАТЕ том2,л.12 от ДП/.Защитата на подсъдимия оспорва направения извод по отношение мястото на удара, тъй като същия е лишен от категоричност. Едно от възраженията на защитата се отнася до отнасяне на пръските от течност към л.а. на подсъдимия Фолксваген Туарег. Видно от огледния протокол, в т.2 е описано тяхното местонахождение-къде започват, преминават и завършват. Вещите лица са защитили своята теза, като са я аргументирали с местоположението на следите: "При изследване на тези следи предвид началото, т.е. непосредствено след мястото, което ние определяме като място на удар между двата автомобила и тяхното завършване и траектория на движение определяме, че са оставени от "Фолксваген Туарег", те възникват от момента, в който имаме повреждане на агрегат на "Фолксваген Туарег" в резултат на удара между двата автомобила./вж обяснения на в.л. на л.284 от НОХД/. При определяне мястото на удара, действително вещите лица са си послужили с израза "Най-вероятното място на удара". В с.з. същите са уточнили, че механизма на възникване на деформациите по двата автомобила, определят и траекторията на движение на двата автомобила в момента на удара и след това. Посоченото място е най-вероятно, с оглед изследваните обективни данни.

Тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Серафимов, И. и Ж./л.42,том2 от ДП/. Експертите са си служили като изходни данни с протокола от 22.08.2012г., гласни доказателства, протоколи за оглед и фотоалбум от 22.08.2012г. Вещите лица са достигнали до същите изводи, досежно мястото на удара, като предходната експертиза, а именно по ширината на пътното платно на около 6,33м. от Ор.2, или на 1,67м. от десния край на лентата за движение към Оброчище, а по дължината- на около 310,70м. след Ор1 по посока Оброчище. Вещите лица са изследвали следа от протриване, която не е отразена в огледния протокол, но е видима от фотоалбума за оглед. Същата е с начало лентата за движение към с.Оброчище, преминава в лентата за движение към гр.Балчик и завършва под предната лява част на л.а."Фолксваген Туарег". Вещите лица са дали заключение, че следата най-вероятно е оставена от предно ляво колело на Фолксвагена, което при удара се е изместило и блокирало. Обсъдени са и следите от обилна течност, изтекла от предната част на л.а."Фолксваген Туарег", която свидетелства, че при удара е бил пробит съд с експлотационна течност, която е оставил пръските. Именно разположението на пръските е дало основание на вещите лица да определят, че ударът е станал в лентата за движение към Оброчище. В експертизата е изследвано подробно и оставената Т-образна следа, описана в огледния протокол, до която има голямо петно от течност с червеникав цвят. Имайки предвид разположението на двете перпендикулярни линии  върху пътното платно и придвижването на автомобилите след удара, вещите лица са определили и мястото на удара.

Възражението на защитата се отнася отново до обстоятелството, че пръските течност не са изследвани за да се установи техния произход. Вещите лица са аргументирали своето заключение, че следите изхождат от "Фолксваген Туарег", имайки предвид тяхната траектория, описана в огледния протокол-от къде започват и къде завършват. "Те следват кривата на протриването на пътното платно, която следа завършва в предната част и ние приемаме, че е оставена от блокирало предно ляво колело при удара на "Фолксваген Туарег"/вж пояснения на вещите лица в с.з. на л.291 от НОХД/. Експертите са защитили и категорично си становище, че петното от обилна течност с червеникав цвят е от антифриз "от долното казанче на радиатора на "Фолксвагена" и се състои от антифриз и масло от радиатора на автоматичната скоростна кутия и е червено на цвят". Вещите лица са се аргументирали защо петното не може да бъде оставено от л.а. "Опел", както и от кръвта на някой от пострадалите. Експертизата е определила скоростта на двете МПС и механизма на ПТП. Същата е защитена аргументирано в съдебно заседание.

Посочените експертизи са съобразявали само и единствено данните от протокола за оглед, скицата и снимковия материал от 22.08.2012г. Изводите са еднопосочни и кореспондират с отразените по време на огледа обективни данни.

Следващите експертизи са изследвали и нови обстоятелства-обясненията на подсъдимия, показанията на св.Г.а, А. и св.К. Г., представените 32бр.фотоснимки и фиксираните при огледа на 17.04.2013г. следи.

Комплексна автотехническа експертиза /том2,л.118 от ДП/.

При изготвяне на своето заключение, вещите лица са стъпили на всички изброени по-горе доказателствени източници. Същата е приела, че новите обстоятелства не променят направените от предходните експертизи изводи. Експертите са изследвали фиксираните при огледа на 17.04.2013г. спирачни следи и са стигнали до извода, че същите не са оставени от нито един от двата автомобила участвали в ПТП. Що се отнася до фиксираните следи от простъргване, вещите лица са приели, че същите са от репатриране на л.а."Фолксваген Туарег". По отношение на светлините на л.а."Опел", вещите лица са дали заключение, че "към момента на удара стоп светлините със сигурност са светели, с определена вероятност са светели габаритните светлини и ако са изправни предните светлини също са светили".

Едно от възраженията на подсъдимия К. е по отношение на извода за светлините на л.а."Опел". Видно от обяснението на вещите лица, светлините на "Опел Вектра" се включват с ключ :"завърта се". Ключът след ПТП е намерен "унищожен, разделен". На въпроса на адв.Н. :"Възможно ли е да се направи извод дали са били включени", вещото лице Н. е отговорил: "Не може. Тази част, която се завърта беше извадена изцяло, беше изхвръкнала заедно с копчето, не може да се направи такъв извод." Това обяснение опровергава твърденията на подсъдимия К., че светлината на Опела е била "в позиция изключено". Видно от огледния протокол, там е отразено, че "Автомобила е без включени към момента на огледа светлини".

В обясненията си в с.з. вещите лица са заявили, че свидетелските показания не кореспондират с обективните находки по огледния протокол и снимковия материал.

За да определят мястото на удара, вещите лица са стъпили основно на Т-образната следа. В с.з. същите са дали разяснения, че  при сблъсък на автомобили, движещи се с висока скорост, "в резултат на инерционните сили, които възникват в момента на удара, двата или единия от тях се притиска с голяма сила за кратко време към платното за движение, поради което оставя дълбока следа върху асфалта, така че това е основното показание за мястото на удара". По отношение на следата от задиране, вещите лица са обяснили, че "когато оставя драскаща следа, само повърхностна следа, която може да се определи като драскаща по асфалта, това е от влачене на автомобила и може да остане от удара, или както е в случая –от репатрирането на автомобила"/вж обяснения на л.311, том1 от НОХД/. За да определят, че следата е оставена от репатриране на автомобила, вещите лица поясняват че са се ръководили от посоката на следата и местоположението на л.а."Фолксваген.

Петорна АТЕ/л.147,том2 от ДП/.  

Видно от обясненията на вещите лица в с.з., за да отговорят на поставените задачи, същите са ползвали данните от предходната експертиза, без да изследват отново всички доказателствени източници. Техните отговори са несигурни, неясни, поради което правилно съдът не е кредитирал тази експертиза, като необоснована.

Петорна АТЕ от съдебно следствие:л.379 и сл., том2 от НОХД/.Видно от експертизата и поясненията, дадени в с.з., същата е ползвала като изходни данни всички доказателствени източници.

По отношение на доброволно предадения снимков материал и скица, вещите лица са използвали посочените в скицата измервания и отстояния.

Имайки предвид изложеното по-горе по отношение на снимковия материал, предоставен от защитата и обстоятелството, че експертизата е изготвила своя отговор в два варианта, настоящия съдебен състав намира, че следва да обсъди единствено втория вариант, който стъпва на доказателствени източници, събрани от огледния протокол от 22.08.2012г., снимковия материал и приложената скица. В своето заключение вещите лица са посочили, че "за да се отговори точно и категорично на въпроса, къде по широчината на платното за движение е мястото на удара, е необходимо на експертизата да се укаже КОИ ИЗХОДНИ ДАННИ ТЯ ДА ПРИЕМЕ, респ. КОИ НАХОДКИ ДА ВЗЕМЕ ПРЕДВИД при отговора на този въпрос. Съгласно наличните данни и двата варианта са технически възможни, но за различни приети за достоверни следи и находки, които са в причинно-следствена връзка с произшествието".

Имайки предвид, че настоящия състав определи материалите-снимков материал и скица, представени от защитата на подсъдимия като недостоверни, а същите стоят изцяло в основата на първия вариант, който определя мястото на удара в лентата на л.а."Фолксваген", съдът намира, че следва да обсъди само и единствено втория вариант. Съгласно експертизата,втория вариант определя мястото на удара в лентата на л.а."Опел". Вещите лица считат, че на този вариант отговарят следите, отразени в огледния протокол от 22.08.2012г. и снимковия материал към него. По–конкретно това са Т-образната следа, петното от червеникава течност и двете следи от грайфер, оставени от предно ляво блокирало колело на л.а."Фолксваген. Скоростите на двата автомобила са определени  чрез механоматематично моделиране и компютърна симулация. При този вариант мястото на удара е в пътната лента на л.а."Опел", с покриваща площ между автомобилите с широчина от около 0,8м, със средна точка на около 2,7м от осевата линия и на около 312м от мерната линия на ориентира.В момента на удара и двете МПС са в пътната лента на л.а."Опел" Скоростта на л.а."Фолксваген" в момента на удара е около 107 км/ч, а на л.а."Опел"-около 114км/ч./вж експертиза/. Посоченият вариант съответства и на деформациите по автомобилите, като скоростите са почти идентични с определените за проверка по метода "Delta-V". Опасната зона на л.а."Фолксваген" е определена на 11,85м, а на "Опел"- на 123,65м.Това показва, че ударът е настъпил в рамките на опасните зони и от техническа гледна точка е бил непредотвратим както за автомобила, който се е движил своята пътна лента, така и за другия автомобил, който е навлязъл в насрещната пътна лента.

По отношение следата от задиране вещите лица са дали заключение, че същата е възможно да бъде оставена при репатрирането на л.а."Фолксваген" от деформирани при удара детайли, опиращи в пътното покритие.

Вещите лица са изследвали и въпроса, при скорост от 90км/ч дали ударът е бил предотвратим. Същите са дали заключение, че ако л.а."Опел "се е движил със скорост от 90 км/Ч в момента на удара, в мига на навлизане на л.а."Фолксваген" в пътната му лента, автомобила "Опел" би се намирал на отстояние от мястото на удара от 51,42м. Това разстояние е по-малко от определената опасна зона за спиране на л.а."Опел" от 85,49м. при скорост от 90 км/ч, т.е. за водача на л.а."Опел" ударът е бил непредотвратим и при управление на л.а. със скорост от 90 км/ч..

 

Основният спорен въпрос е по отношение на оставените спирачни следи в лентата на л.а."Фолксваген".Такива следи са видими както в нощните снимки при огледа на 22.08.2012г., така и в снимките предоставени от защитата /установено е, че описаните в огледа от 17.04.2013г. спирачни следи не съвпадат с нито едни от тях и не са оставени от нито един от двата автомобила/. В с.з. вещите лица от петорната експертиза на проф.К. са пояснили, че са определили размера /междуколесното разстояние/ от представения снимков материал по метода на фотограметрията. При този метод "се съпоставят известни действителни размери, каквато е ширината на лентата, пътната лента, вписана в протокола за оглед от деня на местопроизшествието. Знаейки този размер, от фотоматериалите се заснема ширината на всяка следа, при която по метода на подобието и на фотограметрията и по данните от протокола съвпадат с достатъчна точност, съвпада и разстоянието между следите, което е 1,42". В с.з. в.л. К. пояснява, че "много автомобили имат такава напречна база, 1,42 това е масово срещаната напречна база: от "Москвич" от 1,36 до 1,55 е масова концепция за всички автомобили от класа дали мини клас, дали джип, дали среден клас". Вещите лица не могат с категоричност да заявят, че следите са оставени от процесния автомобил "Опел", а само от автомобил, с такива характеристики. Това е така, тъй като няма изходни данни, от които да се определи по категоричен начин вида на тази следа:"Данните по делото не позволяват с голяма точност да се отговори изобщо на въпроса дали тези следи отговорят на грайфера и конфигурацията на гумите от автомобила "Опел".

Вещите лица са категорични, че спирачните следи не могат да бъдат оставени от л.а."Фолксваген"

 

По отношение следата от задиране, вещите лица поясняват, че същата може да бъде получена по три начина/: при вариант1, вариант 2 и от репатриране на л.а."Фолксваген".На въпроса дали същата фигурира на нощните снимки, вещи лица са дали становище, е същата "не се вижда".

По отношение на останалите обективни находки, отразени в огледния протокол от 22.08.2012г., които не са описани в нито един от двата варианта, вещи лица дават становище, че могат да бъдат получени и при двата варианта.

По отношение на описаните четири броя простъргвания -2,3 и 4/ отнесени към вариант 1/ вещите лица са заявили, че се фиксират едва при огледния протокол от 17.04.2013г. Дали имат отношение към това ПТП същите не се ангажират.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

От изложеното по-горе се установява, че на база фиксираните следи по огледния протокол от 22.08.2012г. и снимковия материал към него, изготвените експертизи дават ИДЕНТИЧНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ. Същите се подкрепят и от назначената и приета арбитражна експертиза.

Арбитражната експертиза допълва доказателствения материал с нови следи, видими в снимковия материал от огледа на 22.08.2012г. Вещите лица /в частност трасолози/ са фиксирали следи, обозначени от б."А" до б.I /вж л.13 до л.16 от експертизата/, видни на снимковия материал от местопроизшествието, като са обвързали ВСЯКА ЕДНА СЛЕДА с установения механизъм на ПТП. Посочените следи описват последователно движението на л.а."Фолксваген Туарег" и л.а. "Опел" от движението им преди удара, до спирането им в покой.

Преди да пристъпи към обсъждане на изготвената арбитражна експертиза, въззивния състав намира за необходимо да изясни следното.

Изготвените по време на огледа фотоснимки и предоставения материален носител- диск, съставляват веществени доказателствени средства. Изготвянето на същите е подчинено на строг процесуален ред, уреден в процесуалния закон-чл.125-126 от НПК. Това е необходимо, с оглед характера на доказателствените средства. Същите са процесуално-технически източници за установяване /възпроизвеждане/ в процеса на фактите, които могат да служат като доказателства. В конкретният случай, тези средства са изготвени по установения процесуален ред и чрез тях се възпроизвеждат факти, интересуващи процеса. Експертите от арбитражната експертиза, в частност трасолози, са използвали установени по делото данни, събрани чрез способите за събиране и проверка на доказателствата. В този смисъл не може да се приеме, че вещите лица са "изземвали следи". Друг е процесуалния характер на изследваните фотоснимки, предоставени от защитата. Същите имат характер на веществено доказателство по смисъла на чл.109,ал.1 от НК. Тяхната достоверност е проверена от настоящата инстанция, чрез обсъжданата по-горе техническа експертиза.

По възражението на защитата за наличие на съществени неточности и изменения, направени в съдебно заседание.

Преди да обсъди това възражение, настоящия състав следва да отбележи, че назначената арбитражна експертиза се състои от ДЕВЕТ ЧЛЕНА-вещи лица, всеки от тях компетентен в различна област на науката и техниката-автоексперти, трасолози, експерт по геодезия, фотограметрия и картография, съдебен медик и експерт при БНТЛ в ОД на МВР-специалист в областта на техниката, снимките и видеозаписите. Освен числения състав на експертите, същите са и от различни съдебни райони-Сливен, Русе, Шумен, София и Варна. Както поясниха в съдебно заседание, всеки един от тях е работил в своята област, като при "сглобяване" на експертизата, са се наложили някои промени и уточнения. Посочените обстоятелства са довели и до някои неточности, които вещите лица изясниха подробно в съдебно заседание. На въпрос на съда дали подкрепят направените уточнения, всички вещи лица категорично застанаха зад тях.

Съдебният състав констатира неточности, свързани с номерата на снимковия материал, които са от техническо естество и бяха уточнени в съдебно заседание от вещите лица. Установи се разместване на обозначения размер на ширината на лентите за движение на л.24 и л.33 от експертизата. В с.з. в.л.У. подробно разясни причините за това. На стр.33 от експертизата се касае за техническа грешка. "Тази схема представлява вграждане на снимка в снимка. От компютърната симулация е изведена графика за дискретните положения и както виждаме на скицата, тя е с обърнати числа, тя е обратна, тя е завъртяна на 180 градуса. Това е снимка върху втора снимка"/в обяснения на л.27 от протокол от втори май/. Вещото лице е категорично, че посочената грешка не рефлектира по никакъв начин върху крайния резултат."В действителност, изследването е на база точните габарити и размери на лентите, отчетени в протокола за оглед. На практика, в отчетените разстояния-изминатото разстояние на автомобилите след удара е правилно и изчисленията са правилни". Ширините на лентите са отчетени правилно в компютърната симулация на л.32/най-долната схема/, т.н. дискретни положения, или това са положения от движението на автомобила от начално до крайно положение, през определен интервал от време. На следващо място е уточнено навлизането на л.а."Фолксваген Туарег" в насрещната лента, като се направи корекция в механизма, че се касае за навлизане не изцяло в насрещната пътна лента, а с ПО-ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ/т.3.1. от заключението/ и че предната дясна част на автомобила е била върху разделителната линия. В с.з. в.л.У. обяснява тази промяна, като заявява, че има синхрон между отразеното на л.19 и л.37."На л.19 се говори за една точка от твърди тела, тази точка е приложната точка на ударния импулс, а имаме контактна повърхност, която е по-голяма. Тук говорим за контактна ширина и площ между двата автомобила, тогава точките са повече" /вж обяснения на л.32 от протокола от 02.05.19г./. На последно място в с.з. се уточнява, че Т-образното простъргване най-вероятно е оставено от л.а."Опел", "имайки предвид уточнените вече положения на двата автомобила в момента на удара".

 

Механизма на причиняване на ПТП е следния:

На 22.08.2012г. около 0,20ч. л.а."Фолкваген Туарег" с рег.№СА6182АВ, управляван от подс.К.К. се е движил със скорост 103 км/ч по път Е-87/между с.Оброчище и гр.Балчик/ по посока гр.Балчик. По същото време л.а."Опел Вектра" с рег.№В6814СР, в който пътували П.Р. и Д.Г.  се е движил със скорост около 108км/ч в обратната посока. На около 310,6м., след Ор1 по дължината на пътя и от 5,8м. до около 6,5м. вдясно от Ор2, на прав, равен участък, без надлъжен и напречен наклон, е настъпил удар между предните части на двата автомобила. Непосредствено преди сблъсъка, л.а."Опел Вектра" се е движил в дясната лента на платното по посоката на огледа. Дясната му странична част се е намирала в близост до десния банкет. Л.а."Фолксваген Туарег" се е движил срещу л.а."Опел", като е навлязъл с по-голямата си площ в лентата за насрещно движение/ лентата за движение към с.Оброчище/; предната дясна част на автомобила се намирала върху разделителната /осева/ линия. Настъпил сблъсък между двата автомобила. След удара, от някой от автомобилите изтекла течност, която е образувала следа G. Поради притискане и пропадане на детайли от предната част на някои от автомобилите /най-вероятно "Опел"/ е оставено Т-образно простъргване /следа 1 от огледния протокол/. След удара са настъпили деформации и разкъсвания по предната лява част на л.а."Фолксваген Туарег", като част от тях са излезли извън лявата страна на автомобила и при приплъзването са нанесли разкъсвания по пода и лявата част на л.а."Опел" до задната част на задната лява врата. При движението след удара, от разкъсването на тръбопроводи е започнало изтичане на течности. Мястото на първоначалното изтичане съвпада с началото на следа 2 /пръски течност/. Вследствие страничното приплъзване с другия автомобил, предната част на л.а."Фолксваген" се е изместила леко надясно и продължила движението си. В процеса на достигане на крайното положение на покой, предното дясно колело се е приплъзнало и е оставило следа I. Автомобилът се е преместил напред, като задната му част се е изместила наляво, а предната, леко изоставайки, е описала дъга и е навлязла в лява лента /по посока на огледа/. Вследствие центробежната сила, пръските течност са образувало дъговидна следа /следа2/. Масовият център на автомобила  е описал дъга, поради това, че предното ляво колело е блокирало и оказало допълнително съпротивление. При движението си по дъга, предното ляво колело е оставило следа Е. Тя е дъговидна, започва от началото на следа2, постепенно се извива наляво, навлиза частично в лентата за насрещно движение, след което преминава в първоначалната лента и продължава да се извива наляво. Успоредно с тази следа е оставена и бяла следа. Тя също е дъговидна и е по протежение между двата бели сектора на осевата линия/сн.7 и сн.8/. Вероятно бялата следа е оставена при простъргване на асфалтовото покритие от твърда метална част. Такава може да бъде долната част на джантата на предното ляво колело, тъй като при огледа е установено, че джантата във вътрешната си част опира в земята. През цялото движение след удара са се образували пръски течност-следа В и следа А. Между оставянето на следа В и следа А е започнало ново дъговидно движение на автомобила-завъртане напред и наляво, с едновременно завъртане обратно на часовниковата страна. То най-вероятно е предизвикано от извитите наляво предни колела, при което задните гуми са оставили следа С и следа D, като спирането на завъртането е на около 90градуса от повдигане на задното ляво колело. При завъртането, предното дясно колело е оставило следа F. Продължило изливането на течност /видно на нощните снимки от огледа/ до окончателното му спиране. Автомобилът е спрял под ъгъл около 63 градуса спрямо осевата линия. От предната му част е продължило изтичането на течност /следа 3 от огледния протокол/.

От удара е възникнал импулс, който е предизвикал движението на л.а. Опел  напред и надясно, спрямо неговата посока на движение. Поради съпротивлението от триене на попадналите върху пътната настилка детайли от долната част на автомобила, не е продължило движението му назад. Л.а."Опел" е започнал да се върти обратно на часовниковата стрелка  и да се движи към десния за него банкет. При това завъртане, първоначално се е отделила предната броня, по платното за движение са се излели течности /следа Н/, паднали са отломки-следа 10 от огледния протокол/, отделили са се предното ляво колело-обект12, газовата бутилка, част от фар и др. Завъртането е продължило до окончателното спиране на автомобила. Той се е преобърнал на лявата си страна в посока обратна на първоначалното му движение и е спрял.

В съответствие с описаните следи и траектории на движение на двата автомобила, мястото на удара е определено в лявата лента за движение на л.а."Опел" и спрямо платното на 16,4м. от напречната мерна линия "Y" и на ниво от 1,4м до 2,2м от разделителната линия. Мястото на удара отговаря на ниво 310,6м след ориентира и на ниво от 1,4 до 2,2м вдясно от разделителната линия, гледано по посока на огледа.

Тези изводи са ПРОВЕРЕНИ чрез механоматематично моделиране на движението на автомобилите след удара и компютърна симулация /вж от л.27 до л.37 от експертизата/ и отговарят добре на установения механизъм на ПТП.

В съдебно заседание вещото лице У. в пълнота разяснява използвания метод, заложените изходните параметри и постигнатото решение. По отношение възражението на защитата за използвания програмен продукт Matlab toolbox Simulink бяха дадени подробни разяснения. Същият е използван и от проф.К., при изготвяне на преходното експертно заключение. От книгата на последния /Разследване на ПТП, технически коментар за юриста, издание на Технически университет София,2010г./ се установява, че "при техническо разследване на ПТП не е задължително даден автоексперт да притежава специализиран за анализ на ПТП софтуерен продукт, за да отговори на поставените задачи. Задължително е обаче, той да борави с наличните числени методи за интегриране на съответните публикувани в научната литература диференциални уравнения на движение на превозните средства. Тези числени методи са заложени във всички съвременни програмни продукти по инженерна математика-MatlabqTutsimmq:dthCadq Mathematicaq Maple и др.".

По отношение числените стойности на заложената като параметър маса  на автомобилите, вещото лице У. подробно разясни възприетите 2500кг за "Фолксваген Туарег" и 1270кг да "Опел". Същите включват собствените маси на автомобилите и масите на пътниците и багажа. По отношение на последните две, същите са взети от статистически данни, поради липса на конкретни такива по делото. Видно от предходната експертиза, проф.К. е използвал същите числови стойности на масите на двата автомобила.

Използваните от в.л.У. обективни данни са разяснени подробно в с.з. Това са трасологичните следи, установени от вещите лица-трасолози по настоящата експертиза и тези, фиксирани в огледния протокол от 22.08.2012г. Използваните методи не включват анализа на дълбочината на деформациите по двата автомобила, а направление на деформиране. Дълбочината на деформациите, като линейно изражение се ползва при друг метод-Delta V. В конкретния случай, този метод не е използван, но е "отчетена дълбочината, анализирайки направление на ударния импулс и големината на ударния импулс /вж л.26 от протокол от с.з. от 02.05.2019г./.

По отношение на възражението на защитата, че в експертизата не е посочен начина на решаване на диференциалните уравнения, вещото лице пояснява, че самите графики са решение, след интегриране на тези диференциални уравнения. Самото решаване може да бъде получено само чрез съответния софтуер. При използването на този метод от проф.К., решението е представено по същия начин в петорната експертиза.

     Разликата в полученото решение по арбитражната експертиза, с това в експертизата на проф.К., в.л. У. обяснява с различните изходни база данни, които са ползвали двете експертизи/вж л.55 от протокола/. По настоящата експертиза са ползвани и трасологични следи, които не са били предмет на изследване от предходните експертизи.

    В съдебно заседание беше разяснено подробно и основното място на Т-образната следа за определяне мястото на удара между двата автомобила.По отношение на същата, в.л.У. обяснява, че:"Във фазата на удара, направлението на ударния импулс също е вектор, този вектор има и големина и посока. Този вектор сключва определен ъгъл спрямо надлъжната ос на платното, както и определен ъгъл спрямо собствените координатни системи на двата автомобила. Тук е налице три компонентна ротация на всеки един от автомобилите във фазата на удара. Какво означава това, имаме накланяне, завъртане и друго завъртане, т.е. по трите оси, спрямо трите оси. Във фазата на удара, под въздействие на този ударен импулс имаме компонента, която влияе върху притискането на предните долни части на автомобила към асфалта. В различна степен, елемент от подовите предни части на Опел, контактувайки с асфалта, оставя тази задирна следа. Масово и големия ми опит в тежки деформации и ударни процеси между автомобили, те оставят именно такива характерни следи от подовите си елементи. Слабост на протокола за оглед е, че не е извършен детайлен оглед на подовите елементи на автомобила непосредствено след настъпването на удара и към момента на съставянето му, за да се уточни кои подови елементи контактуват. Но във всички случаи става въпрос за предните части в област под двигателното отделение" /л.56 от протокола/.

      Възражението на защитата на подсъдимия по отношение на тази обективна находка, е непълното и` фиксиране в огледния протокол и противоречивите становища на предходните експертизи по отношение на въпроса от кой автомобил е оставена тази следа. Видно от огледния протокол, тази следа е фиксирана, както следва: "следа от дълбоко простъргване върху пътното платно-намира се в дясната лента за движение, на разстояние 310,70м. след Ор1 и на 6,33м. вдясно от Ор-2.Същата е с Т-образна форма, като горната и` част е с дължина 0,52м, а перпендикулярната-с дължина 0,23м, като същата продължава раздвоена до 0,90м.". Тази следа е записана под №1, като същата е отразена и в изготвената скица към Протокола за оглед/л.17-19 том1 на ДП/. Като слабост на огледния протокол в.л.У. сочи, че не е извършен детайлен оглед на подовите елементи на л.а."Опел", непосредствено след настъпването на удара, за да се установи кои подови елементи контактуват. Това не е могло да бъде установено от вещите лица в арбитражната експертиза,  поради последващо преместване на автомобила и настъпилата корозия по повредените части. Всички изготвени по делото експертизи обвързват тази следа с мястото на удара. Единственото различие е по отношение на автомобила, от който е причинена. При ударни процеси с тежки деформации е характерно автомобилите да оставят такива следи от подовите си елементи. "Тази следа е разгледана не сама за себе си, а като част от динамиката на движение на двата автомобила и свързана с това произшествие, тя има типичен характер на задиране на подови елементи"/вж обяснения на в.л.У. в с.з./.

    Втората следа-голямо мазно петно в близост до Т-образното простъргване, именувана от експертите като следа"G", заема също основно място, при определяне мястото на удара. Тази следа е изследвана от всички предходни АТЕ, без да е описана в огледния протокол от 22.08.2012г., но е видима в нощните снимки на огледа. В с.з. експертите обясниха, че не могат да определят нейния произход и от кой автомобил е оставена същата. Вещите лица изключват следата да е оставена от кръв на пострадалите. Този извод се подкрепя и от в.л.д-р Д.. Същият заявява в с.з., че с оглед мястото, където се е намирал трупа на пострадалия с травматична ампутация на лявата подбедрица и формата на следата, тя не може да бъде оставена от кръв. Следата се обяснява с разлив на течност във фазата на удара, най-вероятно от охладителната система /радиатора/ на л.а."Опел". Този извод се споделя от всички експертизи по делото, като експертните заключения са еднопосочни.

       Основното възражение на защитата е по отношение обстоятелството, че експертизата е изследвала само един вариант за разположение на леките автомобили- в лентата на л.а."Опел". Вещите лица обясняват това с комплексния анализ на следите. "В тази зона, в която са фиксирани находки, не могат да се вземат само едни от тях. Ние ги разглеждаме като комплекс от находки и аз на няколко места подчертах, че всички обективни находки от първия протокол и в последствие извършения трасологичен анализ на следите, определят мястото на удара в лентата за движение на л.а. „Опел“ и за това сме си позволили да анализираме само този вариант с тези изходни данни.При промяна на изчисленото място на удара, същото не би отговаряло на установените места на покой на автомобилите и установените следи. Всички установени находки, са в лентата на л.а."Опел". Имайки предвид, че автомобилите са се движили с около 100км/ч и това означава сумарна скорост от около 200км/ч, при тази енергия, във фазата на удара логично е да се оставят простъргвания, значително разпиляване на течност, пластмаса, счупени елементи, стъкла и др. Всички тези следи са оставени в лентата за движение на л.а"Опел", описани са в протокола за оглед и липсват в лентата за движение на л.а."Фолксваген". При тази енергия на удара, във всички случаи и при наличните деформации, биха се разпилели значително стъкла, разлив на течност от двигател, от охладителната система, от спирачната система от двата автомобила и в лентата за движение на л.а."фолксваген Туарег"/вж пояснения на в.л.У. на л.30 от протокол от 02.05.2019г. със секретар С.Дичева/.

      По отношение на спирачните следи.

    Както беше посочено по-горе, данни за спирачни следи се съдържат в три доказателствени източника: снимковият материал към огледния протокол от 22.08.2012г., огледният протокол и снимковият материал към него от 17.04.2013г. и представените от защитата снимки. Вещите лица от арбитражната експертиза приемат идентичност на спирачните следи по трите източника, като се ръководят само от основни характеристики.

     Подробен анализ на спирачните следи вещите лица от арбитражната експертиза правят по снимка №14 от предоставената от защитата на подсъдимия флаш-памет, поради нейната яснота и пълнота. Въпреки, че съда не прие този доказателствен източник, по посочени по-горе съображения, настоящия състав намира за необходимо да обсъди тази част от експертизата, поради обстоятелството, че данни за такива следи се съдържат в събраните свидетелски показания и в снимковия материал към огледния протокол от 22.08.2012г./нощни снимки/. Спирачните следи по цитираната снимка са обозначени с Л-1,Л-2 и Л-3/дясна спирачна следа по посока направената снимка и лява по посока на огледа/ и Д-1/лява спирачна следа и дясна по огледа/. Вещите лица са дали научно обоснован отговор на въпроса за направлението на автомобила, оставил процесните следи, приемайки, че същото е в посока направлението на л.а."Фолксваген Туарег",т.е. посока гр.Балчик. Изхождайки от теоретични постановки за следата, която оставят предни и задни гуми на лек автомобил, както и направлението на същите, вещите лица са анализирали подробно видимите на снимката следи. От фиг.2 се установява, че следите Л1 иЛ2 са с неясно очертани граници и са тъмни в средата, от което вещите лица са направили извода, че е технически възможно същите да са оставени от задни гуми на лек автомобил. На сн.8 /от флаш памет/ са ясно видими спирачните следи Л-3 и Д-1/дясна и лява спирачна следа/. Елементът от тази снимка е показан на сн.19 от експертизата. От последната се установява, че следи Л.3 и Д-1 са с ясно очертани с тъмен цвят към границите и светла ивица, разделяща краищата от средата, която е с тъмен цвят. От това следва извода, че тези следи са оставени при едновременното триене на предни и задни гуми на лек автомобил. Дължината на изследваните следи е различна, като началото на следите спрямо посоката им на заснимане не е на едно ниво по дължината на платното за движение, както и края на обозначената с Л-3 следа е след края на обозначената  с Д-1 спирачна следа. Вещите лица са дали отговор на въпроса кога оставените спирачни следи са с различна дължина, като това може да се дължи на завъртане волана от водача на автомобила, при което настъпва преразпределение на реакциите на колелата, като последните не блокират едновременно поради описан от вещите лица механизъм. При спиране на автомобила /установяването му в покой/, при изправна спирачна система, спирачните следи завършват до предните гуми на превозното средство и са на една линия по дължината на платното за движение. В пътна ситуация, когато е предприето спиране, а в последствие е преустановено, при разлика в натоварването на предни и задни колела, по-бързо ще намалява спирачното закъснение при по-натоварените колела и те по-бързо ще възстановяват въртеливото си движение. Именно такова движение са установили вещите лица и по изследваните следи.

    След анализ на оставените спирачни следи, вещите лица са установили, че същите се отклоняват надясно, към дясната граница на платното за движение /спрямо посоката на заснемане на снимката/. Общата дължина на следите Л-1,Л-2 и Л-3 /дясна/ е по-голяма от дължината на следа Д-1 /лява/. Следа Л-1, която е от задна гума, е значително преди началото на следа Д-1, а края на следа Л-3 е след края на следа Д-1. От това вещите лица правят извода, че задното колело, оставило следи Л-1 и Л-2 и задното и предно колело, оставило следа Л-3 са блокирали по-бързо, от колелата, оставили следи Д-1, което технически би настъпило при движение на автомобил в посока, обратно на посоката на огледа и идентична с посоката на заснемане на снимката,т.е. в посока гр.Балчик. Посоката на движение на това ППС е била впоследствие отклонена надясно, следствие на което по-натоварени са били левите гуми на това превозно средство, поради което времето за нарастване на спирачното закъснение и достиганите му до максимална стойност на тези леви колела е била по-голямо от времето, необходимо на десните колела. По-голямата дължина на следа Л-3 и завършването и след следа Д-1 води до извода, че превозното средство, оставило тези следи не се е установило в покой на платното за движение, а след рязкото намаляване на скоростта е продължило своето движение/вж експертиза на л.44/. Тези изводи обуславят и неотносимост на оставените спирачни следи към процесното ПТП.

    Горният извод, опровергава твърденията на подс.К. в депозираното пред ВКС възражение,че спирачните следи са оставени от неговия автомобил. Това се опровергава, както от изводите на арбитражната експертиза, така и от заключението на петорната АТЕ на проф.К..

    От експертното заключение и разяснения на вещите лица в съдебно заседание се установява, че не може да се приложат правилата на фотограметрията за определяне на геометричните показатели на оставените следи, поради промяна на опорните точки. По тази причина съдът не цени и назначената и изслушана техническа експертиза от първоинстанционния съд.

    Въззивният съд възприе настоящото заключение по отношение спирачните следи, имайки предвид, че усилията на предходните експерти са били насочени към установяване размера на колеята на автомобила, оставил тези следи. По делото беше изяснено, че този подход не е удачен и резултатите от същия не са достоверни в достатъчна степен, имайки предвид, че фотограметрията е неприложима поради промяна в опорните точки/вж обяснения на в.л.А. в с.з./. Използваният от вещите лица по арбитражната експертиза подход, е широко анализиран в техническата литература и специално в книгата на проф.К.. В с.з. пред първоинстанционния съд последния е заявил, че установеният размер на междуколесното разстояние е типичен за голям процент от леките автомобили. "Няма данни по делото, при които с категоричност да се каже, че тази следа е оставена от този автомобил "Опел" /вж разяснения на в.л.К. в с.з. на л.456 от първоинстанционното дело/. За разлика от предходните експертизи, арбитражната използва изцяло нов подход към изследване на спирачните следи. Вещите лица изследват снимковия материал, предоставен от защитата /сн.14 от флаш-памет/, където с достатъчна яснота се различават двете следи- тяхната продължителност, очертания и граници. Такъв подход не е ползван досега и беше аргументирано защитен от вещите лица в съдебно заседание. Възражението на защитата на подсъдимия, че "ученика оборва учителя" е несериозна и не следва да се коментира. Всеки експерт преценява какъв научен подход да използва при своето изследване, изхождайки от спецификата на случая. Именно становището на специалиста по фотограметрия в арбитражната експертиза-в.л.А. за невъзможност да се ползва този подход е довело до използването на нов научен метод на изследване.

    Арбитражната експертиза се е произнесла и по механизма на  оставената дълбока следа от задиране, като вещите лица са достигнали до изводите на предходните експертизи, а именно, че следата е оставена при репартирането на л.а."Фолксваген". В с.з. пред въззивната инстанция беше изслушан св. Р.М.. След това процесуално действие, вещите лица заявиха, че не намират основание за промяна на своя експертен извод.

    Първият аргумент в подкрепа на извода е обстоятелството, че тази следа за първи път е видима в дневната снимка от огледния протокол от 22.08.2012г., т.е. след извозване на л.а."Фолксваген /вж сн.21 от експертизата на л.48/. При внимателно изследване на тази снимка/през нощта/ се установява, че зад л.а."Фолксваген" липсва следа от дълбоко задиране. Вторият аргумент е механизма на оставянето й, който съвпада с обясненията на св. Р.И., обсъдени по-горе.

 

    Следващия спорен въпрос е по отношение светлините на л.а."Опел".

  На 27.04.2013г.е извършен оглед на веществени доказателства- л.а. „Опел Вектра“/ л.81,том1 от ДП/, при който е изготвен протокол и снимков материал. При огледа е установено, че задната част на автомобила и задните светлини са запазени, левия комбиниран фар е счупен, но крушките са здрави и се намират в гнездата си. Горната крушка за спирачките е с видимо огъване на нагреваемата жичка напред и вдясно. Долната крушка на левия комбиниран фар е за светлините на автомобила. Десния комбиниран фар е здрав и крушките са по местата му. Всички крушки са със здрави балони. Всяка от тях е била извадена и запечатана поотделно, като веществено доказателство. С изготвеният фотоалбум са фиксирани детайлни снимки на гумите на л.а.“Опел Вектра“.

   Всички експертизи дават еднопосочно заключение. Видно от огледния протокол от 27.04.2013г., автомобилът е със силно деформирана предна част и сравнително запазена задна част. Запазени са и задните светлини. Левият комбиниран фар е счупен, но крушките му са здрави и в гнездата си, всички крушки са били със здрави стъклени балони. Установено по задните десни светлини е, че нажежаемата жичка на стоп-светлината и тази на лампата с по-малка светлина /габаритната светлина/ са огънати /последната експертиза- прекъсната в единия й` край/. Вещите лица дават разяснения, че когато  жичката е нагрята, тя става по-мека и при удар по време на ПТП се деформира по посока на инерционните сили, действащи върху нея. От тук вещите лица правят извода, че към момента на удара задните фарове на л.а."Опел" са светили. Когато светят задните габаритни светлини, то трябва да светят най-малко предните габаритни светлини, при техническа изправност на автомобила. Липсват по делото други обективни данни, от които с категоричност да се определи на какви светлини са били включени фаровете на л.а."Опел" към момента удара. В този смисъл е и допълнителното заключение на арбитражната експертиза. Същата дава заключение, че при извършения допълнителен оглед на двата автомобила, поради значителните увреждания в техните челни части и областите на разположение на предните фарове, не може да се даде категорично становище за вида на използваните светлини. За същите можем да съдим единствено от събраните гласни доказателства. За вида на ползваните светлини свидетелства св.В. Г.а, дадени в с.з. на 28.03.2014г.:" Помня, че вечерта беше много тъмно…имам навика винаги да гледам пътя...не можа да кажа точната скорост, но сигурно е било някъде около 70—80-85кв/ч.Пътят беше абсолютно прав участък,ние се движехме в нашата лента…В мига, когато нашите фарове осветиха силуета на тази кола, мигновено удара ме прехвърли от задната седалка на пода на предната седалка…Тази кола, за която твърдите, че е навлязла във вашата лента имаше ли включени светлини? Не, абсолютно нямаше светлини".Подсъдимият в своите обяснения също твърди, че се е движил на къси светлини и "в един момент фаровете ми осветиха тъмен автомобил, който се движеше срещу мен, в моята лента".

     По отношение достоверността на тези гласни доказателствени средства, съставът на ДОС е взел изрично отношение. Същият не ги е кредитирал, като е счел, че се опровергават от показанията на св.Б. И. и св.Ж.Р.. Настоящият състав  споделя тези изводи, като излага допълнителни съображения. Показанията на пострадалата св.В. Г.а /тъща на подсъдимия/ отразяват нейните субективни възприятия по отношение на светлините и скоростта, на които са се движили двете МПС. Същите са проверени от назначените и изслушани АТЕ, чиито фактически констатации  са възприети от съда и ги опровергават. Видно от показанията на св. Б. И. /Том1,л.219 от НОХД№385/14г.на ДОС/, същите не установяват неизправност на автомобила на пострадалия П.Р.. Св.Ж.Р. е възприел  тръгването на двамата пострадали с автомобила "Опел", непосредствено преди ПТП.  Същите не съдържат факти за техническа неизправност на автомобила, в т.ч. неработещи светлини. Непосредствено преди удара, автомобила се е движил на неосветен пътен участък с висока скорост, поддържайки праволинейно движение в своята лента за движение. Неоснователно е възражението на подсъдимия и неговите защитници, че в огледния протокол от 22.08.2012г. е записано, че "светлините на Опела били в позиция изключено". Видно от огледния протокол, там е отразено, че "автомобила е без включени в момента на огледа светлини". Това означава само и единствено, че КЪМ МОМЕНТА НА ОГЛЕДА не са светили никакви светлини. Това е напълно обяснимо имайки предвид, че "ключа за светлините на опела е унищожен, разединен и не може да се каже дали е бил включен" /Комплексната експертиза/пет вещи лица/том2,л.118/.Видни са и тежките поражения по предната част на автомобила в резултат на удара, довели до унищожаване изцяло на предните фарове.

     Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че липсва процесуална възможност да бъде установено дали л.а."Опел" се е движил с включени светлини и какви. Видно от допълнителната автотехническа експертиза, не би могло да се даде категоричен отговор, дали светлините на предните фарове на автомобил"Опел Вектра" са били технически изправни и дали са светили. Вещите лица не могат да дадат категоричен отговор и на поставения въпрос на какви светлини се е движел л.а."Фолксваген Туарег". От извършения оглед на автомобила се установяват значителни увреждания в предната му част. От направената справка в специализиран сервиз на Фолксваген се установява, че няма възможност да разчитане на данни за светлините от компютърната система на автомобила.Имайки предвид изложеното, настоящия състав възприема обясненията на подсъдимия, че неговия автомобил се е движил на къси светлини. Това обстоятелство е възприето и в обстоятелствената част на обвинителния акт.

     В своята експертиза, вещите лица са определели какви са възможностите на двамата водачи за възприемане на обектите в зависимост от светлините. При движение на автомобила "Фолксваген" на къси светлини и неработещи предни светлини на "Опел", водачът на "Фолксваген" би могъл да възприеме автомобила в зоната на осветения участък, който според технически данни е около 50-60 метра на левия фар и 80-90м на десния фар.

    Настоящият състав намира, че по отношение изясняването на въпроса с какви светлини се е движил л.а."Опел", са изчерпани всички процесуални възможности. За прецизност следва да се отбележи, че такива факти/работещи светлини/ не се съдържат и в обстоятелствената част на обвинителни акт.

     Възражението на защитата на подсъдимия, че този важен въпрос не е поучил своя категоричен отговор, поради което и крайния извод се явява необоснован е несъстоятелно. Настоящият състав следва да отбележи, че светлините, на които са се движили двата автомобила, участници в пътнотранспортното произшествие не рефлектира нито върху механизма на ПТП, нито на възможностите на подсъдимия да спре в рамките на осветената зона. Причината за това е обстоятелството, че ударът е настъпил в лентата за движение на  автомобил"Опел". Или причината за настъпването му, е единствено нарушението на правилото на чл.16,ал.1 от ЗДвП от страна на подсъдимия, който е преминал в лентата на насрещно движещия се автомобил. При движение с установената скорост на двата автомобила, всички експертизи са категорични, че дори с включени светлини, същите не са имали техническа възможност да реагират чрез спиране.

     Скоростта на двата автомобила е определена по метода "Теория на удара-постановка на Нютон" и чрез механоматематично моделиране на движението на автомобилите след удара и компютърна симулация. Определени са средни стойности за л.а."Фолксваген"102,6км/ч и за л.а."Опел"108,4км/ч. Респ. опасните зони за спиране на двата автомобила при установените скорости са 112,6 м. и 124,3м.

     Съдът възприе фактическите констатации  и изводи на арбитражната експертиза, като научно обосновани, пълни и аргументирани, съвпадащи с изводите по предходните експертизи, използвали същите изходни данни. От тук съда прави извод, за недостоверност на свидетелските показания на св.М. Ш. и св.Р.П., които свидетелстват, че са видели дълбоката следа от задиране още през нощта на ПТП и обясненията на подсъдимия, като не ги кредитира в тази им част.

     Арбитражната експертиза дава аналогично становище с предходните експертизи, че от сравнението на сбора от опасните зони за спиране, при установените скорости на движение на л.а."Опел" и л.а."Фолксваген"- 236,9м. с разстоянието между двата автомобила към момента, в който е възникнала опасност от технически характер-101,5м. следва извода, че в конкретната пътнотранспортна ситуация ПТП е било непредотвратимо чрез едновременно спиране и на двата автомобила. Това не е било технически възможно и ако автомобилите са се движили със скорост от 90км/ч./185,4м./.

    Единствената възможност за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие е била подсъдимия да управлява л.а."Фолксваген" по такъв начин, че да не навлиза в  лентата за насрещно движение.

    Настоящият състав следва да разясни процесуалната роля на т.н."арбитражна експертиза". Въпреки, че същата не е регламентирана в НПК, тя се използва в практиката, като нейната цел е да прецени различните становища по предишни експертни заключения и да даде отговор "доколко използваните от вещите лица методи и средства са били подходящи и съответстващи на съвременните специални знания в областта, да преодолее съществуващите противоречия в тях и да разреши възникналия научен спор"/вж Решение №432 от 30.12.2015г., по н.д.№1426/2015г. на трето н.о. на ВКС/. Няма пречка експертите, участващи в тази експертиза да използват различни научни подходи, да проведат нови изследвания /в случая трасологични/, като разрешат по научен път възникналите противоречия. Както теорията, така и съдебната практика не поставя изисквания по отношение на научните степени на експертите, участващи в тази експертиза. Видно от дадените в с.з. разяснения от вещите лица, всички те са с необходимото образование и квалификация, с дълъг професионален стаж в областта си. Водещият метод на механоматематичното моделиране и компютърна симулация е осъществен от доц. д-р инж.У., който е хабилитирано лице-доцент, доктор, инженер, защитил докторат, постигнал 80 процента за професура/вж обясненията на в.л. в с.з. на л.18 от протокол от трети май/. Самият проф.К. е бил  научен ръководител на неговия дисертационен труд. В.л.Г. е автотехнически експерт и от близо 41 години се занимава с автотехнически експертизи.Негов научен труд е ползван от проф.К. за написване на неговото "Ръководство" В.л.А. е преподавател за магистърска степен на специалност "съдебни експертизи" в Университет от близо 6 години. Няма основание настоящия състав да изказва съмнения по отношение на професионалната подготовка и квалификация на вещите лица. В с.з. същите обясняват различията с предходните експертизи и най-вече с тази на проф.К. с обстоятелството, че при изследване на мястото на удара, арбитражната експертиза е използвала един комплексен анализ  не само на динамиката на движение на телата, но и изследване за възможния произход на следите, който е даден от в.л.трасолози. "Един от елементите на компютърната симулация е тя да бъде обвързана с всички следи. Именно за това се наложи да се изчака анализа на трасологическата експертиза от гледна точка на това, всички следи да бъдат изяснени като характер, като възможно позициониране върху платното за движение и именно компютърната симулация използва тяхното позициониране за да бъде анализирана достоверността на получените траектории на движение на двата автомобила след удара"/в.л.У. на л.16 от протокол от трети май/. Именно изследваните нови обективни данни, неизползвани от предходните експертизи, както и изводите на настоящия състав досежно процесуалната стойност на приобщените доказателства са позволили преодоляване на възникналите противоречия.В този смисъл съдът намира, че арбитражната експертиза е изпълнила своята процесуална роля и беше използвана от съда за нейните фактически и правни изводи.

     Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че са използвани всички процесуални способи за изследване на въпроси, от значение за правилното решаване на делото. В този смисъл направените от защитата на подсъдимия искания в с.з. пред въззивната инстанция бяха оставени без уважение, тъй като не биха довели до категоричен извод по поставените въпроси. В илюстрация на направените искания от защитата, в с.з. беше представен  "Протокол на експеримент с разливане на антифриз, хидравлична и спирачни течности". Видно от същия, подсъдимия е ангажирал автоексперт, който е разлял върху "стар асфалт" различни видове течности за автомобили, изследвайки следите, които същите са оставили. Този "експеримент" по никакъв начин не е показателен и не може да спомогне за изясняване на въпроса за течностите, към момента на изследваното произшествие, тъй като същия не възпроизвежда динамичните процеси, настъпили към момента на удара, не държи сметка за автомобилите, от които течността е изтекла-тяхната модификация, технически характеристики, износеност и химични въздействия върху течностите, в резултат на контакта с тяхното място на съхранение в автомобилите. Същата не е съобразена и с конкретните атмосферни условия по време на местопроизшествието. И на последно място, този въпрос не е от решаващо значение за установяване механизма на удара. От значение по делото е категоричното становище на всички експерти, че удара е настъпил в лентата на л.а."Опел, където подсъдимия неправомерно е навлязъл. В този смисъл, като не допусна направеното искане, съдът не е нарушил правото на защита и на справедлив процес на подсъдимия.   

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

    Настоящата инстанция споделя правния извод на първоинстанционния съд, че на 22.08.2012 година на главен път Е-87, преди кръстовището на кариера „Момчил” в посока гр.Балчик, при управление на МПС – л.а.”Фолксваген Туарег” с ДК№СА6182АВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на П.Б.Р.и Д.Г. Г., както и средна телесна повреда на В.Н. Г.а, изразяваща се в счупване на лъчевата кост и на лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение в движението на крайника за период от около три-четири месеца.

    Възражението на защитата на подсъдимия, че е неприложима разпоредбата на чл.16,ал.1 от ЗДвП, тъй като не е установена причината за навлизане на л.а „Туарег“ в лентата за движение на л.а.а“Опел“ е неоснователно. Чл.20,ал1 от ЗДвП въвежда изискване  управляваното превозно средство да бъде непрестанно контролирано-водачът да бъде фокусиран в максимална степен върху управлението като владее работата върху техническите органи, елементи и системи за управление, да следи непрекъснато пътната обстановка и движението на колата и да не отклонява вниманието си. По делото не беше установено отклоняване на вниманието, неправилно боравене със системите на управление на МПС, свързано със загуба на контрол над същото. Действително, по делото не можа да бъде установена причината за навлизане на подсъдимия с управляваното от него МПС в насрещната пътна лента, но от значението за делото е това, че именно обективното навлизане в пътната лента на л.а.“Опел Вектра“ е довело до противоправния резултат-ПТП и смъртта на двама човека и телесна повреда на друг. Подсъдимият е могъл да предвиди вредоносния резултат, тъй като е опитен шофьор, движещ се в спокойна пътна обстановка и при добра видимост. Не се установиха обстоятелства, които да изключват вината на подсъдимия.

     От изложеното е видно, че подсъдимия виновно е нарушил разпоредбата на чл.16,ал.1 от ЗДвП, като при платно за движение от две пътни ленти е навлязъл в лентата за насрещно движение, което нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съставомерния резултат.

     От субективна страна, подсъдимия е действал при условията на небрежност- не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвид, имайки предвид дългогодишния му стаж като водач на МПС, спокойната обстановка на пътя и познаване на управляваното от него МПС. Произшествието е настъпило само и единствено по вина на подсъдимия, тъй като водачът на л.а.“Опел" се е движил правомерно в неговата пътна лента. Ако подсъдимия беше изпълнил задължението си да не навлиза в насрещната лента, не би създадена предпоставка за сблъсъкът между двата автомобила и настъпилия противоправен резултат.

     Липсва съпричиняване от страна на водача на л.а.“Опел“. От комплексната съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че водачът и намиращото се в л.а.“Опел лице не са били с поставени предпазни колани. Експертизата обаче е категорична, че дори с поставени предпазни колани, съобразявайки силата на удара между двете МПС и тежестта на травматичните увреждания, довело до смъртта на Г. и Р., би настъпил същия вредоносен резултат. Управлението на автомобила „Опел Вектра“ със скорост, над разрешената на съответния пътен участък-90км/ч според вещите лица както от петорната автотехническа експертиза, така и от арбитражната, не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Дори водачът на „Опел“ да е управлявал автомобил със скорост от 90 км./ч, дължината на опасната зона за спиране е по-голяма от отстоянието на автомобила от мястото на удара, в момента на навлизане на „Фолсваген Туарег“ в неговата лента за движение, поради което не е било технически възможно да бъде избегнат удара, чрез спиране. Не може да се отчита като съпричиняване и управлението на л.а."Опел" от неправоспособен водач, тъй като няма данни по делото това обстоятелство да е в причинна връзка с противоправния резултат.

     Настоящият състав не следва да коментира  както оправдателния диспозитив по отношение допуснато нарушение  на правилата на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДВП по проверяваната присъда, така и съставомерността на възприетата от предходен състав на Апелативен съд Варна правна квалификация на деянието по чл.343а,ал.1,б.“г“,пр.1 от НК. Процесуалният закон в чл.336 и чл.337 от НПК императивно предполага наличие на съответен протест на прокурора. Съобразявайки обстоятелството, че делото пред касационната инстанция е образувано единствено по жалба на подсъдимия К. и с оглед на принципа да не се утежнява положението на подсъдимия, настоящата инстанция няма правомощия както да попълни бланкетната норма с други нарушения, да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, така и да увеличи наложеното наказание.

    С оглед на изложеното, съставът констатира основанията по чл.337,ал.1,т.2 от НПК  за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и изменение на проверяваната присъда.         

 

По наказанието.

    Принципно индивидуализацията на наказанието   е извършена правилно от първоинстанционния съд. Настоящият състав не споделя неговото разбиране за отнасяне на „масовостта и трайната тенденция на увеличаване на този род престъпления“ към обществената опасност на деянието. Абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определяне на съответната санкция за престъплението. При индивидуализацията следва да се отчете конкретната тежест на деянието, с оглед неговата специфика и данните за личността на дееца, които ще обусловят точната мярка за наказателно въздействие. Правилно е отчетена по-висока степен на обществена опасност на деянието, имайки предвид настъпилия противоправен резултат, обхващащ и телесна повреда извън квалификацията /на детето/, условията за извършване на престъплението и грубо нарушение на правилата за движение. Оправдаването на подсъдимия за извършено нарушение на разпоредбите на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, не води автоматично до намаляване размера на наказанието. Преценката на обществената опасност на деянието се определя не само от броя на допуснатите нарушения на правилата за движение, но и от тяхната тежест и значение за настъпване на произшествието. Действително е нарушено само едно правило на закона-чл.16,ал.1 от ЗДВП, но същото е достатъчно по своята тежест, като самостоятелно е довело до тежък престъпен резултат.

    Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд не е отчел всички отегчаващи отговорността обстоятелства.  На първо място това са нанесените материални щети на двата автомобила /автомобила "Фолксваген Труарег" е на лизинг/, като несъставомерна последица от деянието. На второ място, като отегчаващо следва се отчете и поведението на дееца след извършване на престъплението. По делото е установено, че след ПТП подсъдимия е направил всичко възможно да окаже помощ на пострадалата В. Г.а, изнасяйки я от колата. Същият се е погрижил според възможностите си и  за неговата дъщеря, попаднала между седалките. Подсъдимият е започнал да сигнализира за произшествието на свои близки, намиращи се в района и да търси частни линейки за своите пострадали роднини. Видно от обясненията на подс.К., същият не е предприел каквито и да са били действия, за да установи къде се намира другия автомобил и дали има в него пострадали лица, респ. да окаже някаква помощ. Всички негови усилия и тези на неговата съпруга са били насочени към оказване помощ на пострадалите лица, намиращи се в неговия автомобил. На въпроса на прокурора, в кой момент същият е разбрал че има пострадали в другия автомобил и какво е предприел, подсъдимия е отговорил: "Разбрах в момента, в който дойдоха полицаи, ако не се лъжа преди линейката даже, дефакто доста след самото произшествие разбрах, че има. То тогава аз нямаше какво да направя, защото се бях обадил на доста приятели за помощ"/вж обяснения на подсъдимия, дадени в с.з. на л.213 от том1 на НОХД№385/14г. на ДОС/. По делото е безспорно установено, че към този момент смъртта на Г. е била настъпила, поради което реална помощ не е могла да му бъде оказана. Това не се отнася до другия пострадал. Пристигналият медицински екип е констатирал смъртта на Г. и е транспортирал до болница другия пострадал- Р., където по-късно е починал. Изложеното води до извода, че подсъдимия не е проявил никакъв интерес към  състоянието на другите пострадали, като реално е имал такава възможност  след като е оказал помощ на своите роднини, тъй като не е получил травми от ПТП, бил е в добро психо- физическо състояние, за което твърди в своите обяснения. Дори в един последващ момент, в който подсъдимия е научил от пристигналите на место служители на полицията, че има други пострадали, не е направил опит както да се приближи до тях, както и да се осведоми за тяхното състояние. Действително сигнализиране на тел.112 от страна на подсъдимия /за което настоящата инстанция не може да получи данни, тъй беше отговорено че са унищожени/ е дало възможност за спешна медицинска помощ и по отношение на другите пострадали. Но липсата на активни действия, от страна на подсъдимия по установяване състоянието на другите пострадали, следва да се отчете в негова тежест и да рефлектира върху размера на наказанието.

     Правилно окръжния съд е отчел смегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки личността и характеристиките на дееца, отчитайки невисока степен на лична опасност. Чистото съдебно минало, данните за семейно положение, възрастта, обществената ангажираност и липса на противообществени прояви закономерно водят до този извод. Не е налице и принос на другия водач в ПТП, който да бъде отнесен към смегчаване отговорността на подсъдимия.

    По отношение на извършените от подсъдимия в миналото административни нарушения по ЗДвП е необходимо да се определи тяхната давност, естеството им, тяхната тежест и обществена опасност, които са от значение за характеристиката на подсъдимия като водач на МПС. Законосъобразно на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, за което същия е санкциониран по административен ред, не е придадена по-висока тежест. Видно от изисканата от съда справка, подсъдимият е придобил през 1996г. СУМПС. През 2003г. е констатирано административно нарушение на правилата на чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП/неспазване сигналите на пътни светофари, предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и др.средства за сигнализиране,правилата за предимство, разминаване, изпреварване или заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението/, за което му е наложена глоба и са отнети 9 точки. През 2005г. същия е санкциониран за нарушение по чл.185 от ЗДВ, за което му е наложена глоба. По отношение санкционираните с фиш две нарушения през 2009г., с оглед тяхната тежест, не следва да се придава значение. След процесното ПТП през 2012г., няма данни за нарушения на правилата за движение от подсъдимия. Ето защо, настоящия състав намира, че правилно същите са отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но последното не е с голяма относителна тежест и значение. Изложеното води до извода за водач, който не е системен нарушител на правилата за движение. За близо 20 годишния си стаж като водач на МПС, същият има допуснати четири нарушения, а в последните 10 години-нито едно. Това дава една положителна характеристика на подсъдимия като водач на МПС, а допуснатото ПТП- инцидентен случай в неговия живот, а не правило за поведение.

    Настоящият състав намира, че следва да бъде отчетена и продължителността на наказателното производство, макар "разумния срок" по чл.22 от НПК и чл.6 от ЕКПЧ да не е превишен. Същият се преценява във всеки конкретен случай, като "само забавяния по вина на държавата могат до доведат до извода, че изискваните за разумен срок не е било спазено"/ вж Решение от 13.07.1983г. на ЕСПЧ по делото Цимерман и Щайнер срещу Швейцария/. С оглед тежестта на делото, усложнената фактология, необходимостта от изготвяне и изслушване на множество експертизи, наказателното производство е продължило дълго. Същото следва да рефлектира и при индивидуализация на наказанието в посока неговото намаляване.

     Изложените от защитата обстоятелства, по отношение влошеното здравословно състояние на пострадалото дете и съпругата на подсъдимия, не бяха подкрепени с доказателства. По отношение на майката на подсъдимия беше представена епикриза от която е видно, че същата е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт. Проведено е медикаментозно лечение и лицето е изписано с подобрения по отношение на неврологичния статус и без усложнения. Настоящата инстанция намира, че  представената епикриза не рефлектира върху  индивизуализацията на наказанието. Няма данни за настоящото `и здравословно състояние, необходимите грижи и лицата, които реално полагат такива.

     Правилен е извода на първоинстанционния съд, че отчетените смегчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, водещи до извода да несъразмерност на най-ниското предвидено в закона наказание.

     Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че размера на наказанието следва да бъде определен при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства- под средния, предвиден в чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1 от НК. В конкретния случай съдът съобрази обстоятелството, че с Решение №99 от 09.05.2017г. Апелативен съд гр.Варна е наложил наказание на подсъдимия в размер на три години и шест месеца "лишаване от свобода". По изложените по-горе съображения, настоящия състав няма правомощия за корекция в посока неговото увеличаване. Не се установиха обстоятелства, налагащи определяне на наказание под този размер. Това важи и за определеното кумулативно наказание "лишаване от право да управлява МПС", определено на шест години. Съвкупността, формирана по правилата на чл.57,ал.2 от НК, постига предупредително въздействие по отношение на обществото за въздържане от подобни прояви и реализиране на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия. Определеният размер на наказанието е достатъчен да възстанови нарушеното чувство за справедливост и значимостта на социалните и правни норми, както в съзнанието на подсъдимия, така и по отношение на останалите граждани. В този смисъл, същото е в състояние да съдейства за гарантиране на правния ред и да въздейства предупредително и възпиращо по отношение на останалите водачи на МПС.

     С оглед определения размер на наказанието, не са налице предпоставки за приложение нормата на чл.66,ал.1 от НК. Подсъдимият следва да изтърпи наказанието при първоначален „общ режим“, съобразно правилото на чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.

    При служебната проверка на присъдата на първоинстанционния съд, настоящия състав установи, че същата следва да бъде изменена в частта, в която е определено пенитенциарното заведение за първоначално изтърпяване на наказанието и по отношение допусната техническа грешка при изписване на ЕГН на пострадалия Д.Г..

    Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и направените разноски за вещи лица и пътни разноски на свидетел в настоящата производство, в размер на 10 123,50лв.

    По изложените съображения и на осн. чл.334,т.3, вр. с чл.337,ал.1,т.1  и чл.338 от НК,съдът

 

        

         Р   Е   Ш   И  :

 

     ИЗМЕНЯВА присъда №24/01.07.2016г., постановена по НОХД №385/2014 год. по описа на  Добричкият окръжен съд  както следва:

     ПРИЛАГА закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.343а,ал.1,б."г",пр.1 във вр. с чл.343,ал.4 във  вр.с ал.3,б."б",вр.с ал.1,б."б" и б."в" от НК, като приема, че след деянието, подс.К. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите;

     ОПРАВДАВА подс.К. по първоначалното обвинение по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,б."б" във вр. с ал.1,б."б" и б."в" от НК;

     НАМАЛЯВА наказанието на подс.К. на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА "лишаване от свобода", което на осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "общ"режим;

     ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която е определен тип на затворническо заведение за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода";

     ИЗМЕНЯ диспозитива на присъдата по отношение ЕГН на пострадалия Д.Г., като същото се чете ЕГН **********.

     ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и`част.

     ОСЪЖДА подсъдимия К.В.К. да заплати по сметка на Апелативен съд гр.Варна направените разноски за вещи лица и свидетел, в размер на 10 123,50лв., на осн. чл.189,ал.3 от НПК.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест  в петнадесет дневен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне, пред ВКС.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                          2.