№ 27
гр. Сливница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
”****, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”**, представлявано от А.М.Ш., е
подал жалба срещу наказателно постановление № 516310-F532548 от 08.06.2020г., издадено
от началник на отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС, му е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.33, ал.1
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП като неправилно и издадено при
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, като излага съображенията
си. Претендира, алтернативно, приложение на чл.28 ЗАНН. Претендира се отмна на
процесното НП. В съдебно заседание, редовно призован не се вява , представлява се от
пълномощник, който поддържа жалбата. Претендират се разноски.
Ответната по жалбата страна – ЦУ на НАП– София област, редовно призована пред
настоящата съдебна инстанция, не се явява, не изпраща представител, взема писмено
становище по жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 09.01.2020г. около 17,27ч. свидетелите А.М. и Н.Р., двамата на длъжност
инспектори по приходите в Отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП София
1
извършили проверка в търговски обектпо смисъла на §1, т.41 он ДР на ЗДДС, кафене,
находящо се гр.Б., ул.”**, стопанисвано от дружеството жалбодател. При влизането си в
търговския обект проверяващите направили контролна покупка. След извършване на
контролната покупка последните се представили на обслужващия бара и поискали да бъде
изваден междинен дневен отчет от фискалното устройство /ФУ/. От същия се установило, че
оборота до момента на проверката е 137,86лв. и след преброяването на касовата наличност в
обекта от работещатана бара служителка паричните средства били в размер на 114,75лв,
била установена и разлика от 23,11лв.
За констатираната разлика в размер на 23,11лв – сума, която не е била отразена във
ФУ, като промяна на касовата наличност и останалите констатации от проверката бил
съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0044671 от 01.12.2019г. от св. А.М., в
присъствието на Н.Р., който бил връчен и подписан от Т.А. – обслужващ бар.
На 09.01.202г. за констатираното на 01.12.2019г., нарушение е съставен АУАН №
F532548, в който описал установеното с ПИП 0044671 от 01.12.2019г. нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, който бил връчен и подписан от управителя на
дружеството.
В срока за възражение срещу АУАН такива са постъпили в които жалбодателят
твърди, че не е извършено твърдянато нарушение, поради което претендира прекратяване на
производството.
Възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП № 516310-F532548 от
08.06.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП,
с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС, на дружеството
жалбодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
500,00 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.33, ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.
чл.118, ал.4 ЗДДС.
В нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ,
законодателят е въвел задължение за търговеца: „Извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми...“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява че
наличното в търговския обект на фирмата–фискално устройство е притежавало функции по
извършване на операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е
следвало да се отразява в самото фискално устройство.
Видно от съставеният ПИП 0044671 от 01.12.2019г. се установява по безспорен
начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от
ФУ, която разлика е в размер на 23,11лв.
Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на
2
цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната
връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС
регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя
нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание
изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните
правни норми.
В разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил
административно-наказателна отговорност за всяко лице, което не издаде документ по
чл.118, ал.1, като е предвидена „Глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100лв до 500лв, или „Имуществена санкция“ - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500лв до 2 000лв. В ал.2 на същият член е предвидена
отговорност извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а именно „Глоба“ - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300лв до 1000лв, или „Имуществена
санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000лв до 10 000лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Съдът счита, че административно-наказателното производство е проведено при
спазване на процесуалноправните изисквания на ЗАНН. НП съдържа всички необходими
реквизити, съгласно чл.57 от ЗАНН и е редовно връчено. Освен това обжалваното НП е
издадено въз основа на АУАН, който отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът не споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя, че
в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че
чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. За да е налице "маловажен
случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По отношение индивидуализцията на наказанието по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, съдът
намира размера на същото за явно несправедлив. Съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
3
имотното състояние на нарушителя. В случая се касае за първо нарушение от такова
естество, тъй като по делото няма данни жалбодателя да е извършвал вече такова нарушение
и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други
отегчаващи отговорността обстоятелства. След съобразяване с разпоредбите на чл.12 и чл.27
от ЗАНН, съдът намира, че „имуществена санкция“ в размер на минимално предвидения
500лв /петстотин лева/ съответства на извършеното административно нарушение, като в
този смисъл следва да бъде потвърдено наказателното постановление.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган дружеството дължи юрисконсултско възнаграждение в
размера на 300 лева, което да заплати в полза на НАП.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 516310-F532548 от
08.06.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП,
с което на ”****, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”**, представлявано от
А.М.Ш. на основание чл.185, ал.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС, му е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за
нарушение по чл.33, ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН ”****, със седалище и адрес на
управление гр.Б., ул.”**, представлявано от А.М.Ш., да заплати в полза на НАП-София
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4