Р Е Ш Е Н И Е
260390/2.11.2021г.
02.11.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 07 (седми) октомври Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
2973 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба, ищецът „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София твърди, че на 30.09.2014
г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата Д.Х.Д. бил сключен
договор за потребителски кредит. По силата на същия, на ответницата била
предоставена сума в размер на 600,00 лева, които следвало да бъдат върнати чрез
плащане на 60 седмични погасителни вноски. Ответницата преустановила плащанията,
като първата неплатена вноска била на 25.06.2015 г., а падежа на цялото
задължение настъпил на 24.11.2015 година. На 27.08.2016 г. между ищеца и „Провидент
Файненшъл България“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Д.. Тъй
като ответницата не изпълнила задълженията си по договора, ищецът депозирал
пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по
което била издадена такава по ч.гр.д. № 1704/2020 г. по описа на съда.
Заповедта била връчена на Д. по реда на чл. 417, ал. 5 от ГПК. Моли съда да
постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато
за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу
ответницата, за чието плащане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1704/2020 г. по описа
на ШРС: в размер на 227,04 лв., представляващо задължение за връщане на
заета сума по договор за кредит от 30.09.2014 г., сключен между „Провидент файненшъл
България“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия
от 27.08.2016 г.; в размер на 82,36
лв., представляващо обезщетение за
неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от
30.09.2014 г., сключен между „Провидент файненшъл България“ ООД и ответницата,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 27.08.2016 г., за периода
от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г, законната лихва върху сумата 227,04 лв.,
считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК)
– 09.07.2020 г. до окончателното плащане). Претендира и разноските по
настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. Назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. Позовава се на нищожност на договора за кредит на основание редица разпоредби на ЗПК поради нарушаване на изискванията на специалния закон. Освен това, в договора не се съдържал ГПР или начинът на формирането му, а уговорените такси били също нищожни. като не бил подписан от надлежно упълномощено лице. Позовава се и на изтекла погасителна давност относно претенцията за обезщетение за забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит от 30.09.2014 г. е, че „Провидент Файненшъл България“ ООД гр. София предоставило на Д.Х.Д. кредит в размер на 600,00 лева. В същия е посочено, че общата сума, възлизаща на 1218,12 лв., платима на 60 седмични вноски в размер на 20,31 лева. Според предвиденото в чл. 4 от договора, паричната сума следва да бъде предоставена като наличност по банковата сметка на кредитополучателя в десетдневен срок. Съгласно чл. 9, ако по някакви причини кредитополучателят пропусне седмична погасителна вноска, заемателят може да претендира неустойка равна на законната лихва за забава по българското право, приложима за просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане. По делото са представени и попълнени от Д. декларация за съгласие за обработка на лични данни, формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Съдът констатира от представения договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., че заемодателят прехвърлил на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че прехвърляните вземания са подробно изброени и индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна част от договора. По делото е приложено удостоверение от 29.12.2020 г., издадено от цедента, в което се сочи, че по силата на цитирания договор, на ищеца е прехвърлено вземане, произтичащо от договор за кредит от 30.04.2014 г. срещу Д.Х.Д.. По делото е представено пълномощно от 19.06.2019 г., по силата на което „Провидент Файненшъл България“ ЕООД упълномощава цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 28.07.2016 г. за сключването на последния. Съдът констатира от уведомление, че ищецът изготвил уведомление до ответницата за сключения договор за прехвърляне на вземания, което е връчено на 15.10.2016 г.
От
приложеното ч.гр.д. № 1704/2020 г. по описа на ШРС се установи, че ищецът „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление (първоначално до
местно некомпетентния съд) на 09.07.2020 г., по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 792/18.08.2020 г. за
част от сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове
и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта
е връчена на Д.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на усвоената от Д. главница по договора
е в размер на 600,00 лв. Вещото лице е описало задълженията на потребителя,
отразени в счетоводството на ищеца, като общия размер на неплатената главница
възлиза на 227,04 лв., а на законната лихва – на 90,88 лева. Вещото лице е
посочило всички падежни дати на дължимите месечни вноски, както и извършените
плащания от ответницата, последното от които – на 16.10.2018 г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Д.Х.Д. в качеството й
на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 792/18.08.2020
г. по ч.гр.д. № 1704/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, частично
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответницата.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания
по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите
по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1704/2020 г. на ШРС,
представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението
по изготвената ССЕ.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа
се по делото, че „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата са насрещни
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез на договор за потребителски
кредит. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между тях
е налице валидно сключен договор за заем. По отношение на същия са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съдът намира за доказано, че „Провидент Файненшъл
България“ ООД гр. София предоставило на Д. сума в размер на 600,00 лева. От
своя страна, последната се задължила да върне заетата сума, чрез плащане на седмични
вноски, включващи всички компоненти, подробно описани в договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на
сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху
новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на
цесионера все още е неконсолидирано, до момента на съобщаване на длъжника за
цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 27.08.2016 г.
сключил с „Провидент
Файненшъл България“ ООД гр. София договор
за прехвърляне на вземания, вкл. и процесното. Съдът намира, обаче, този факт
за недоказан, тъй като по делото не е представен нито договор за цесия от тази
дата (приложен е договор от 28.07.2016 г.), нито приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него. Ищецът прилага единствено изявление от
цедента, съдържащо се в удостоверение, което не установява наличието на
осъществена валидно сделка. Освен това, в удостоверението е описано вземане
срещу ответницата, произтичащо от договор за кредит от 30.04.2014 г., а
процесният договор е сключен на 30.09.2014 г. Поради това, настоящият състав
приема, че „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не е носител на спорното материално
право, поради което няма вземания срещу Д.Д.. Предвид обстоятелството, че твърденията на
ищеца в исковата молба са, че той е носител на материалното право, засегнато от
правния спор, то следва, че ищцовото дружество притежава активна процесуална
легитимация в настоящото производство. Това е така, тъй като принадлежността на
правото на иск произтича от фактическите твърдения в исковата молба.
Предвид така установеното от фактическа и правна
страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен, и следва да бъде
отхвърлен.
Касателно
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на иска
за лихви и при установеното по-горе относно липсата на доказано вземане,
представляващо главница, в полза на ищеца срещу ответницата, предявеният иск за
признаване за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответницата за
сума в размер на 82,36 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор
за кредит от 30.09.2014 г., сключен между „Провидент файненшъл България“ ООД и
ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 27.08.2016
г., за периода от 28.07.2016 г. до 13.03.2020 г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по
настоящото исково производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на
управление гр. София 1407, обл. София, район Лозенец, ул. „Х.И.” № 15,
представлявано от Л.К.Д. против Д.Х.Д.
с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за
сума в размер на 227,04 лв. (двеста двадесет и седем лева и 04 стотинки), представляваща задължение за връщане
на заета сума по договор за кредит от 30.09.2014 г., сключен между „Провидент
файненшъл България“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез сключен
договор за цесия от 27.08.2016 г., за което
вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 792/18.08.2020
г. по ч.гр.д. № 1704/2020 г.
по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД гр. София против Д.Х.Д. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на
вземането за сума в размер на 82,36
лв. (осемдесет и два лева и 36 стотинки), представляваща обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор за кредит от 30.09.2014 г., сключен между
„Провидент файненшъл България“ ООД и ответницата, прехвърлено на ищеца чрез
сключен договор за цесия от 27.08.2016 г., за периода от 28.07.2016 г. до
13.03.2020 г., за което вземане е
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 792/18.08.2020 г.
по ч.гр.д. № 1704/2020 г. по
описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия:
.