О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / 06.2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 04.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело
№ 1066 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №23351/25.03.2020 г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, срещу Решение №1236 от 09.03.2020г., постановено по гр. Дело №9311/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 19-ти състав, с което, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е прието за установено, че въззивникът дължи на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5, ап. 10, сумата в размер на 15.36 лева, представляваща 1/10
ид. ч. от платена на 29.04.2014г. от наследодателя на Марин Маринов Маринов –
Марин Маринов Костов, при първоначална липса на основание, сума от 153.62 лева,
представляваща част от стойността на електроенергия, начислена за периода от
30.10.2011г. до 26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на
потребление, находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер №
********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура №
89472307/27.04.2012 г. за сумата от 1134.92 лева, като вземането е прехвърлено
на въззиваемия с договор за цесия от 24.04.2019 г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение №3409/30.04.2019г. по ч.гр.д № 6488/2019г.
по описа на ВРС, 16-ти състав.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в разрез със събраните в хода на процеса доказателства.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно неоснователността на
правоизключващите възражение, наведени своевременно с отговора на исковата
молба. Същите се поддържат и пред настоящия съдебен състав, като се излага, че
договорът за цесия, сключен между въззиваемия и потребителя на ел. енергия, е
нищожен поради заобикаляне на закона, доколкото преследваната цел е злоупотреба
с право – генериране на множество дела, оттам и присъждане в полза на
въззиваемия на съдебно-деловодни разноски, надвишаващи многократно размера на
дълга. Твърди се, че правопрехвърлителната сделка е нищожна и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като чрез нея се преследва цел, която е в
противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските отношения. Поддържа се още, че договорът за цесия е и в състояние
на висяща нищожност, тъй като е сключен от лице без представителна власт.
Оспорват се и изводите на РС-Варна досежно липсата на основание за получаване
на процесната сума от въззивника, като се препраща към подробно изложените в
отговора на исковата молба доводи за съществуването на валидно основание за
престиране на сумата – предмет на реституция. В заключение се моли въззивният
съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и недоказан, както и
да присъди сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. Във
въззивната жалба не се съдържат доказателствени искания.
Чрез
депозирания в срока по
чл. 263 от ГПК
писмен отговор се излагат съображения, че обжалваният съдебен акт е правилен и като
такъв следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение
поради нейната неоснователност. Според въззиваемия, възражението за висяща
нищожност е неоснователно, доколкото на нея може да се позове само
мнимопредставляваният, но не и насрещната страна. Въззиваемият твърди, че не е
налице злоупотреба с права нито накърняване на добрите нрави, тъй като дългът
не е „раздробяван“, а вземането е разпределено между сънаследниците съобразно
правните норми, обективирани в Закона за наследството. Моли се за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски, като се прави и искане за намаляване на
уговорения в полза на процесуалния представител на въззивника адвокатски
хонорар. Не са
обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо,
предвид което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №23351/25.03.2020г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, срещу Решение №1236 от 09.03.2020г., постановено по гр. д. № 9311/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 19-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството за 06.2020 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.