Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260035
11.03.2021г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, втори граждански състав
На единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова
в.гр.дело №132 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.463,ал.2 от ГПК.
Постъпила
е жалба вх.№264063/29.12.2020г., подадена по пощата на 23.12.2020г. от И.Н.Д. с
ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, против Решение №260124 от 14.12.2020г.,
постановено по в.гр.дело №800/2020г. по описа на Окръжен съд-П., с което са
оставени без уважение подадените от него и от Т.М. и.К. ***ЕООД жалби против
разпределение от 30.10.2020г. по изп.дело №683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д.с
рег.№**и район на действие Окръжен съд-П.. Изложени са доводи за неправилност
на обжалваното решение и за незаконосъобразност на потвърденото с него
разпределение, според които: недопустимо е изготвяне на разпределение преди
влизане в сила на постановлението за възлагане, което е възможно единствено в
хипотезата на чл.495 от ГПК; изготвянето на разпределението ограничава правото
на защита чрез предявяване на иска по чл.464 от ГПК; в разпределението са
включени такси, които не са по осъществяването на изпълнителния способ – повече
от веднъж такси по т.11 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на взискатели и по т.9 от
ТТРЗЧСИ, като за тези по т.3, т.4, т.5, т.20 и т.31 не е ясно дали са свързани
с конкретния изпълнителен способ; не са посочени конкретно по вид и размер
поотделно подлежащите на погасяване от разпределяната сума вземания на
взискателя при съобразяване поредността и съразмерността по чл.76 от ЗЗД, при
което не е ясно какъв е остатъчния дълг. По така изложените съображения жалбоподателят
претендира за отмяна на обжалваното решение и разпределение и за присъждане на
направените пред двете инстанции разноски.
Против
същото решение е подадена и жалба вх.№260136/07.01.2021г. от Т.М. и.К. с ЕГН:**********
и адрес: ***, и „Б.В.“ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
индустриална зона Б.. Жалбоподателите считат, че окръжният съд е следвало да
спре производството по делото, тъй като изп.дело №683/2018г. е спряно въз
основа на издадена по в.ч.гр.дело №593/2020г. на Апелативен съд-Пловдив
обезпечителна заповед, която води до спиране на сроковете по стабилизация на
актовете на съдебния изпълнител и същите при спряно изпълнително дело не могат
да влезнат в сила, като сроковете ще започнат да текат едва при възобновяване
на производството по изпълнителното дело, включително по отношение на
обжалваните разпределение и постановление за възлагане, по отношение на чиято
законосъобразност развитието на в.ч.гр.дело №593/2020г. да е преюдициално, в
противен случай би се създала правна несигурност за всички страни в
изпълнителното дело. Поддържат неправилно в разпределението да са включени
такси по т.31 от ТТРЗЧСИ, които не са и конкретизирани, неправилно като привилегировано
вземане да е включена таксата за битови отпадъци и неправилно да не е посочено
със сумата кои точно задължения и в какъв размер се погасяват, съобразно
чл.76,ал.2 от ЗЗД, както и неправилно да е определен срок за предявяване на
иска по чл.464 от ГПК, тъй като едномесечният срок не преклудира правата на
присъединените взискатели да потърсят защита на правата си. По така изложените
съображения жалбоподателите претендират за отмяна на обжалваните решение и
разпределение и връщане на делото за изготвяне на ново обосновано
разпределение, както и за присъждане на разноските по жалбата в размер на 25лв.
за държавна такса. Заявено е и особено искане за спиране на производството по
в.гр.дело №800/2020г. по описа на Окръжен съд-П. до приключване на
производството по в.ч.гр.дело №593/2020г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Ответникът
по жалбите „У.Б.“АД е депозирал писмени отговори на същите със съображения за
тяхната неоснователност, според които: разпределението се изготвя след внасяне
на дължимата сума по постановлението за възлагане, а не задължително след
влизането му в сила; спирането на изпълнението по издадената обезпечителна
заповед не касае цялото изпълнение, а само конкретно посочените вземания и само
спрямо длъжника Т.М. и.К., като то е постановено 15 дена след изтичане на срока
за обжалване на разпределението и не засяга съдебната процедура по разглеждане
на жалбата, включително и по отношение на постановлението за възлагане, жалбите
срещу което към настоящия момент са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение
по в.гр.дело №767/2020г. на Окръжен съд-П.; срокът за предявяване на иска по
чл.464 от ГПК е определен от закона, а съдебният изпълнител единствено е
приложил разпоредбата; разпределението е извършено при спазване на привилегиите
по чл.136,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ЗЗД. Претендира жалбите срещу решението на
окръжния съд да бъдат оставени без уважение.
Останалите
ответници „Р.“ЕООД,***-В.и Държавата чрез Т.н.Н. не са подали отговори на
жалбите.
Жалбите са подадени в едноседмичния срок по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – присъединен взискател и длъжници; касаят обжалваем съдебен акт, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
Видно от приложените материали по изп.дело №683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д.с рег.№**и район на действие Окръжен съд-П. е, че то е образувано по молба вх.№16096/30.08.2018г. на взискателя „У.Б.“АД и приложен към нея изпълнителен лист от 22.08.2018г., издаден въз основа на Заповед №634/21.08.2018г. за изпълнение по ч.гр.дело №1103/2018г. на Районен съд-В., с която длъжниците Т.М. и.К., „Б.В.“ЕООД и „Р.“ЕООД-в ликвидация са осъдени да заплатят солидарно на банката главница от 168301,45 евро по Договор за банков кредит №067/26.05.2008г. и лихви /договорна и наказателна/ от общо 13838,13 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2018г. и разноските от 7131,28лв. за държавна такса и от 6114,77лв. за адвокатско възнаграждение. С молбата е представен и Нотариален акт №47 от 27.05.2008г., том III, рег.№**, дело №437/2008г. на нотариус Г.Х. за учредена за обезпечаване на вземанията по изпълнителния лист договорна ипотека от длъжника Т.М. и.К. и съпруга й К.М.К. върху собствения им парцел **, **-нов от кв.440 по плана на гр.В., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда, който имот съставлява ПИ с идентификатор **и, според вписан на 20.01.2011г. брачен договор от 13.01.2011г., е лична собственост на съпругата-длъжник. С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено и спрямо така ипотекирания недвижим имот. За същия е вписана на 02.10.2018г. възбрана, описан е с протокол от 31.10.2018г., оценен с помощта на вещо лице и изнасян на публични продани, обявени за нестанали поради липса на наддавателни предложения, като на последната, проведена за времето от 06.09.2020г. до 06.10.2020г. с протокол от 07.10.2020г. е обявен за купувач единствения наддавач „К.“ЕООД за предложената цена от 369460лв., комуто имота е възложен с Постановление от 08.10.2020г. след заплащане на сумата. Постановлението за възлагане е обжалвано от длъжниците Т.М. и.К. ***ЕООД, като понастоящем жалбите им са отхвърлени с Решение №260121 от 10.12.2020г. по в.гр.дело №767/2020г. на Окръжен съд-П.. Принудителното изпълнение е насочено и спрямо други имущества на длъжниците, съгласно разпореждане от 27.09.2018г. и следващите го действия. С разпореждане от 26.09.2018г. в изпълнителното производство е присъединено вземане на първоначалния взискател „У.Б.“АД спрямо длъжника Т.М. и.К. за главница от 2226,11лв. по договор за кредитна карта 092 от 06.11.2013г. и договорна лихва от 240,42лв., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2018г. и разноски от 49,33лв. за държавна такса и от 379,59лв. за адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 22.10.2020г. е присъединен като взискател И.Н.Д. въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №107/2002г. на ДСИ за вземане спрямо длъжника Т.М. и.К. за главница и законна лихва от 09.10.2020г. в размер на 9300лв., за разноски по изпълнителния лист от 186лв. за държавна такса и 397,50лв. за адвокатско възнаграждение и разноски по изпълнението от общо 63лв. Според удостоверение вх.№13518/15.10.2020г., длъжникът Т.М. и.К. има непогасени публични задължения в размер на общо 382,09лв. Според писмо изх.№**********/28.10.2020г. на Община-В., длъжникът К. има непогасени задължения за данък за недвижимия имот с лихви от общо 1218,96лв. и за такса битови отпадъци с лихва от общо 1566,88лв. С молба вх.№14109/26.10.2020г. присъединеният взискател Д. е заявил намерението си да предяви иск по чл.464 от ГПК спрямо първоначалния взискател „У.Б.“АД за установяване несъществуването на обезпечените с ипотека вземания спрямо тримата длъжници.
На 30.10.2020г. е изготвено разпределение на получената от публичната продан сума от 369460лв., в което в табличен вид са удостоверени вземанията на всички взискатели спрямо длъжника К. по вид и размер поотделно. От разпределяемата сума в първи ред на привилегированите вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД е заделена сума от общо 22673,62лв. за разноски, включваща: 15290,81лв. за взискателя „У.Б.“АД – по т.3 от таблицата частично /за разноски по настоящото изпълнение за адвокатско възнаграждение/ и по т.5 от таблицата /за платени разноски по изпълнението/ във връзка с чл.174,изр.последно от ЗЗД; 912,72лв. за ЧСИ – по т.3, т.4, т.5, т.11, т.13 и т.31 от ТТРЗЧСИ; 6470,09лв. за ЧСИ – по т.26 с приспадната такса по т.20 от ТТРЗЧСИ. Тези вземания са индивидуализирани поотделно в приложение 1 към разпределението. Във втория ред като ползващо се с привилегията по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД е включено вземане на Община-В.в размер на 1218,96лв. за данък за недвижимия имот. В третия ред като привилегировано по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД е включено обезпеченото с ипотека вземане на първоначалния взискател „У.Б.“АД в размер на 345567,42лв., представляващо част от общо дължимата сума от 443177,39лв., включваща, според таблицата, главница от 329169,02лв., договорни и наказателна лихва от общо 27065,03лв., законна лихва върху главницата към 30.10.2020г. от 73697,29лв., разноски по изпълнителния лист от 7131,28лв. и разноски по изпълнителния лист за адвокатско възнаграждение от 6114,77лв.
В разпределението е посочено, че, тъй като против постановлението за възлагане е постъпила жалба, а невлязлото в сила постановление е законова пречка за превеждане на сумата, съгласно чл.455,ал.2 от ГПК, то сумите да бъдат разплатени след влизане в сила на постановлението за възлагане и на разпределението. Посочено е също, че, тъй като по делото е постъпило заявление от присъединения взискател Д., че оспорва и ще заведе иск по чл.464 от ГПК спрямо вземането на взискателя „У.Б.“АД, на същия се определя дата до 30.11.2020г. за представяне на доказателства за предявяване на иска, в противен случай сумите ще подлежат на предаване на правоимащите лица.
Против
така извършеното разпределение са подадени жалба вх.№14729/02.11.2020г. от
присъединения взискател И.Д. и жалба вх.№14790/03.11.2020г. от длъжниците Т.М. и.К.
***ЕООД, подадена чрез куриер на 02.11.2020г.
Жалбите са депозирани в тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК от деня на предявяване на разпределението и изхождат от легитимирани лица, поради което се явяват допустими, както и постановеното по тях от окръжния съд и обжалвано решение.
С молба вх.№16187/19.11.2020г. жалбоподателят К. е поискала да бъде спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по в.ч.гр.дело №593/2020г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, евентуално да бъде отменено обжалваното разпределение поради новонастъпил факт – спиране на изпълнителното дело въз основа на издадена по това дело обезпечителна заповед. С молбата е представена обезпечителна заповед от 19.11.2020г., издадена въз основа на Определение №260113/17.11.2020г. по ч.гр.дело №593/2020г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Т.М. и.К. срещу „У.Б.“АД за недължимост на изпълняемото вземане за сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото изп.дело №683/2018г., чрез спиране на изпълнението по отношение на тези суми. С Разпореждане от 20.11.2020г. ЧСИ въз основа на издадената обезпечителна заповед е постановил спиране на изпълнението за сумите по изпълнителния лист. С жалбата против решението на окръжния съд жалбоподателите-длъжници отново заявяват искане за спиране на производството по в.гр.дело №800/2020г. на Окръжен съд-П. до приключване на производството по в.ч.гр.дело №593/2020г. на ПАС.
Настоящата инстанция намира, че производството по в.гр.дело №800/2020г. на Окръжен съд-П. е приключило с постановяване на обжалваното решение по разпределението, поради което няма как да бъде спряно. Допуснатото обезпечение на бъдещ иск по в.ч.гр.дело №593/2020г. на ПАС чрез спиране на изпълнението по изп.дело №683/2018г. по отношение на вземанията по първоначалния изпълнителен лист съставлява временна забрана за извършване на последващи изпълнителни действия по удовлетворяването им от съдебния изпълнител до отпадането й, но не е основание за спиране на производството по обжалване пред съда на извършените до спирането действия, които запазват действието си и подлежат на контрол за законосъобразност. Не е налице и хипотезата на чл.61,ал.1 от ГПК, на която се позовават жалбоподателите-длъжници, цитирайки и съдебна практика, тъй като тя касае спиране на всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, а в случая срокът за обжалване на разпределението към момента на допускане на обезпечението и издаване на обезпечителната заповед вече е бил изтекъл, поради което не е спрял да тече, като правото на жалба е и надлежно упражнено. Самото обезпечително производство, противно на застъпваното от жалбоподателите, не е преюдициално на производството по обжалване на разпределението, тъй като не е от значение за неговата законосъобразност. Резултатът по обезпечения бъдещ иск, с който се оспорват обезпечените с ипотека вземания на банката от страна на длъжника К., по отношение на които изпълнението е спряно, частично включени за погасяване с обжалваното разпределение, е от значение за следващите действия на съдебния изпълнител по удовлетворяване на тези вземания чрез предаване на банката на определената й сума по разпределението.
Настоящата инстанция намира, че посочената в атакуваното разпределение дата, до която присъединеният взискател Д. следва да представи доказателства за предявяване на иска по чл.464 от ГПК, не съставлява съществена част от разпределението, която да рефлектира по отношение на законосъобразността му, нито чрез определянето й се нарушават права на този взискател. Искът по чл.464 от ГПК дава защита на правото на действителния кредитор да удовлетвори вземанията си спрямо длъжника в рамките на изпълнителното производство, чието реализиране би било застрашено или осуетено от участващия в него привиден кредитор. Правният интерес от този иск възниква още от момента на присъединяване на взискателя към вече образуваното изпълнително производство, от който обективно възниква конкуренция между взискателите за удовлетворяване на вземанията им от имуществото на длъжника, и съществува до момента, до който сумата по разпределението не е предадена на взискателя с оспореното вземане, като с предаването й правният интерес отпада, тъй като оспорващият взискател вече не може да я получи в рамките на това изпълнително производство. За да обезпечи реализирането на защитаваното право на действителния кредитор да получи тази сума, законодателят изрично в чл.464,ал.1 от ГПК е предвидил, че предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане, се спира с предявяването на иска, когато той е предявен в едномесечен срок от разпределението, а, ако не бъде предявен в този срок, сумата се предава на взискателя. С оглед на това, искът по чл.464 от ГПК може да бъде предявен както преди изготвянето и предявяването на разпределението, така и след това. Предявяването на иска не е основание за спиране на принудителното изпълнение, а единствено за спиране предаването на сумата по разпределението, като едномесечният срок от разпределението е краен за реализиране на обезпечителната защита на оспорващия взискател, с безрезултатното изтичане на който спирането отпада, сумата се предава и за оспорващия взискател отпада интересът от установителна защита и възниква възможност за осъдителна. След като с предявяването на иска се спира единствено предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане, по силата на чл.464,ал.1 от ГПК, а не самото принудително изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да проведе такова, включително чрез изготвяне на разпределение при условията на чл.460 от ГПК по отношение наличните и надлежно предявени към този момент за изпълнение вземания и неговото предявяване на страните по реда на чл.462,ал.1 от ГПК. Именно при извършването на разпределение става ясно дали за взискателя с оспореното вземане се определя сума за частичното му или цялостно погасяване, предаването на каквато се спира с предявяване на иска. При отхвърляне на иска с влязло в сила съдебно решение определената сума се предава на взискателя, а при уважаването му тя се разпределя между останалите взискатели с ново разпределение, независимо, че първоначалното не е било обжалвано или жалбите против него са били оставени без уважение, доколкото към този момент вземането на привидния кредитор е било надлежно удостоверено с изпълнителен титул и едва след това е отречено по реда на чл.464 от ГПК неговото съществуване. С разпределението само се определят подлежащите на погасяване вземания на съответните взискатели, като погасителният ефект настъпва едва при изплащане на определените с разпределението суми, а не с влизането му в сила. В този смисъл последващото разпределението влизане в сила на съдебно решение за уважаване на иска по чл.464 от ГПК е основание за преразпределяне на определената за привидния кредитор сума. По тези съображения в конкретния случай не е съществувало правно препятствие за изготвяне на разпределението, нито с него са нарушени правата на присъединения взискател.
Законодателят не е обусловил извършването на разпределение с влизане в сила на постановлението за възлагане не само в хипотезата по чл.495 от ГПК на предварително разпределение при възлагане на взискател, но и в останалите случаи, противно на доводите на жалбоподателите. Условията за извършване на разпределение, съгласно чл.460 от ГПК, са по изпълнителното дело да е събрана сума и тя да е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Влизането в сила на възлагателното постановление е условие за самото предаване на сумите по разпределението на взискателите, тъй като от момента на стабилизирането му публичната продан е финализирана и настъпва имущественото разместване. Обжалването на постановлението и евентуалната му отмяна съставляват законна пречка по смисъла на чл.455,ал.2 от ГПК за предаване на отредените за взискателите суми по разпределението. В настоящия случай жалбите против постановлението за възлагане са оставени без уважение.
Вземанията за разноски, определени за погасяване като привилегировани по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са конкретизирани в разпределението и приложение №1 към него чрез посочване на отделните суми по размер, дата, брой на извършените действия и основание по текстовете на ТТРЗЧСИ. В колона 1 от приложението са посочени датите на начисляване на таксите, в колона 2 – основанието за начисляването им, в колона 3 – брой начисления, в колона 4 – общата сума с ДДС, в колона 5 – платените от първоначалния взискател и включени в разпределението за погасяване, и в колона 10 – начислените такси за ЧСИ и включени в разпределението за погасяване. Конкретните възражения на жалбоподателите са, че в разпределението са включени повече от веднъж такси по т.11 от ТТРЗЧСИ – за присъединяване на взискатели, които нямат нищо общо с конкретния изпълнителен способ, и такси по т.9, а също, че начислените такси по т.3, т.4, т.5, т.20 и т.31 от ТТРЗЧСИ не е ясно дали са свързани с конкретния изпълнителен способ, както и са включени неколкократно такси по т.26, за които не е ясно как са определени. Възраженията относно таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ са неоснователни. Такава е заплатена от първоначалния взискател в размер на 60лв. авансово и остатък след изготвяне на оценката от вещото лице в размер на 6852,12лв. Безспорно таксата за опис на продадения имот съставлява разход, свързан с приложения изпълнителен способ. Тя е и правилно определена върху по-малката сума от паричното вземане и цената на имота, която го надвишава. Правилно в разпределението са включени такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, като в приложението те са определени за изпълняемите вземания на всеки от взискателите и са начислени такива единствено върху събраните суми за погасяване на всяко от тях. Такса по т.11 е включена за погасяване в колона 10 еднократно в размер на 60лв. с ДДС. Във връзка с нея следва да се има предвид, че Община-В.е присъединена като взискател за вземането за данък именно за продадения имот, за което е определена сума за погасяване. Касае се за публично общинско вземане, подлежащо на удовлетворяване в това изпълнително производство само от стойността на продадения имот, и за присъединяване по право, поради което и съгласно чл.79,ал.2 от ГПК и чл.81 от ЗЧСИ правилно таксата е начислена за погасяване. По отношение на таксите по останалите точки съдът констатира, че в определените за първоначалния взискател разноски са включени и таксите, съгласно разпореждането на ЧСИ от 27.09.2018г. С това разпореждане е наложен запор върху вземанията на дружествата-длъжници в конкретно посочени банки, наложен е запор върху пет МПС-та, наложена е възбрана върху описани в 11 пункта недвижими имоти и е насрочен опис на процесния имот. В изпълнение на това разпореждане, видно от колона 5 на приложението към разпределението, за първоначалния взискател са начислени за погасяване такси по т.9 от ТТРЗЧСИ за 5бр. запора за общо 90лв., които нямат общо с приложения изпълнителен способ, тъй като той се отнася до недвижим имот, върху какъвто запор не се налага, а се вписва възбрана. Включена е такса по т.3 – за извършване на справка за длъжника и неговото имущество, като е начислена такава за общо 13бр. справки в общ размер от 78лв., която не може да се отнесе изцяло и единствено към ипотекирания имот-предмет на продажбата. Начислени са разноски за такси по т.4 за изпращане по пощата на книжа – два пъти по 5бр. в размер на по 60лв. Видно от приложения на листове 171 и 172 опис за предаване на препоръчани пратки на „Б.“ЕАД е, че са били предадени 10бр. писма по настоящото изпълнително дело, от които: 5бр. до банките, за вземанията на дружествата-длъжници, върху които е наложен запор, нямащ общо с изпълнителния способ; 3бр. до Служби по вписванията-В., Русе и София за налагане на възбрани и справки за тежести върху недвижимите имоти по разпореждането, само една от които касае продадения имот; 1бр. до Община-В.за справка за данъчна оценка и данъчни задължения за процесния имот; и 1бр. до ОДП-П.-Пътна полиция за наложения запор върху МПС, който няма общо с приложения изпълнителен способ. Начислени са такси по т.10 за 5бр. искания до съдията по вписванията за вписване на възбрана в размер на общо 90лв. Само едно от тези искания касае продадения имот. Начислени са като разноски за взискателя такси по т.31 в общ размер от 829,92лв. Едната от тях в размер на 600лв. е за хонорара на вещото лице, с помощта на което е оценен процесния имот. Останалите общо 229,92лв. не могат да се отнесат само и единствено към принудителното изпълнение спрямо процесния имот. Видно е при това положение и без да бъдат изследвани начислените на останалите дати такси, извън тези по разпореждането от 27.09.2018г., че в определените за погасяване разноски са включени и такива, които не се отнасят до публичната продан на процесния имот, постъпленията от който се разпределят, в нарушение на реда на привилегиите по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД и задължителните указания по т.6 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които с право на предпочтително удовлетворяване се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите-длъжници в определената за погасяване сума 1218,96лв. за данък върху имота, съставляващ привилегировано вземане по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД, да е включена и такса битови отпадъци, която не се ползва с привилегия. Вземането е надлежно удостоверено посредством писмо изх.№**********/28.10.2020г. на Община-В.в размер на 1218,96лв. за данък върху имота с лихва, а в писмото отделно е посочено и задължение за такса битови отпадъци с лихва общо в размер на 1566,88лв., което не е включено за погасяване в разпределението.
Включването на разноски, които не се ползват с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, в първия ред за погасяване рефлектира по отношение и на подлежащите на удовлетворяване привилегировани като обезпечени с ипотека вземания по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД на първоначалния взискател, поради което разпределението като цяло следва да се отмени. При изготвяне на новото разпределение съдебният изпълнител следва изрично да посочи и с остатъка от разпределяемата сума кои конкретно и до какъв размер от обезпечените с ипотеката вземания за главница, законна лихва, договорна лихва, наказателна лихва и разноски се погасяват при прилагане поредността по правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД, тъй като същността на разпределението е след прилагане на съответните норми за привилегиите, поредността и съразмерността и извършените въз основа на тях математически изчисления да се определят подлежащите на удовлетворяване от разпределяемата сума конкретни по вид и размер вземания на взискателите и принудителното изпълнение да продължи за съответните останали неудовлетворени вземания, в каквато насока са и възраженията на жалбоподателите.
Обсъденото
до момента налага обжалваното решение на окръжния съд да бъде отменено и вместо
него да се постанови отмяна на обжалваното разпределение и връщане на делото на
съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, в което като
привилегировани вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД да бъдат включени разноските
по принудителното изпълнение само за приложения изпълнителен способ, сумата от
който се разпределя, но не и направените за други изпълнителни способи, и в
което да бъдат посочени подлежащите на цялостно или частично погасяване от
разпределяемата сума обезпечени с ипотека вземания по вид и размер поотделно
при прилагане на правилото по чл.76,ал.2 от ЗЗД. Новото разпределение следва да
бъде изготвено при възобновяване на спряното изпълнително производство, тъй
като в резултат на допуснатото обезпечение то е спряно за обезпечените с
ипотека вземания, а разпределението е на постъпилата от публичната продан
именно на ипотекирания имот сума.
Предвид
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение №260124 от 14.12.2020г., постановено по в.гр.дело №800/2020г. по описа
на Окръжен съд-П., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
извършеното на 30.10.2020г. разпределение по изп.дело №***по описа на ЧСИ Д.Д.с
рег.№**и район на действие Окръжен съд-П..
ВРЪЩА делото на ЧСИ Д.Д.за извършване на ново разпределение, съобразно указанията в мотивната част на настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателите Т.М. и.К. ***ЕООД за спиране на производството по в.гр.дело №800/2020г. по описа на
Окръжен съд-П. до приключване на производството по в.ч.гр.дело №593/2020г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: