НОХД № 324/18
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия А.С.Ш. ***
за това, че в гр. Панагюрище, след като е осъден със съдебна спогодба по гр. д.
№ 1044/2013 г. по описа на Районен съд – Пещера, одобрена с определение №
92/26.02.2014 г., влязло в сила на 06.03.2014 г. да издържа свои низходящи -
малолетните си деца Т.А.Ш. на 9 години и С.А.Ш. на 8 години, съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
за периода от 06.03.2014 г. до 06.09.2018 г. включително, или 54 месечни вноски
по 85,00 лв. за всяко едно от децата, или издръжка общо в размер на 9 180
лв. (девет хиляди сто и осемдесет лева) – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя
нови доказателства и не прави нови искания. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание пробация.
Подсъдимият, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Производството е протекло в негово отсъствие, с
участието на служебно назначен защитник.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
През 2007 г. подсъдимият А.Ш. и св.С.Ш.
сключили граждански брак, от който им се родили децата Т.А.Ш. (роден на *** г.) и С.А.Ш. (роден на
*** г.). През 2012г. подсъдимият
и св.С.Ш. се разделили. От тогава
подсъдимият не полагал никакви грижи за децата си. Св.Ш. се
грижила сама за отглеждането и издръжката на децата, като срещала трудности за
осигуряване на прехраната им. През 2013 г. св.Ш. подала искова молба срещу подсъдимия в РС Пещера
относно упражняването на родителските права и издръжката на децата. Със спогодба
по гр. д. № 1044/2013 г. по описа на Районен съд – Пещера, одобрена със съдебно
определение № 92/26.02.2014 г., влязло в
сила на 06.03.2014 г. подсъдимият Ш. бил осъден да заплаща на малолетните си
деца Т. и С. месечна издръжка в размер на по 85,00 лв., за всяко едно от децата.
След влизане в сила на съдебния акт,
подсъдимият не плащал издръжката за децата. Така за периода от 06.03.2014 г. до
06.09.2018 г. той дължал 54 месечни
вноски по 85,00 лв. за всяко едно от децата, или издръжка общо в размер на
9 180 лв. за двете деца. По този повод св. С.Ш. ***, след което било
отпочнато настоящото наказателно производство. В хода на същото подсъдимият не изпълнил
дори минимална част от задължението си за издръжка.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на показанията на свидетелката
С.Ш. и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК.
При тези данни съдът прие, че подсъдимият А.Ш.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в гр. Панагюрище, след като е осъден със
съдебна спогодба по гр. д. № 1044/2013 г. по описа на Районен съд – Пещера,
одобрена с определение № 92/26.02.2014 г., влязло в сила на 06.03.2014 г. да
издържа свои низходящи - малолетните си деца Т.А.Ш. на 9 години и С.А.Ш. на 8
години, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно за периода от 06.03.2014 г. до 06.09.2018 г.
включително, или 54 месечни вноски по 85,00 лв. за всяко едно от децата, или
издръжка общо в размер на 9 180 лв. (девет хиляди сто и осемдесет лева) –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Престъплението е извършено в град
Панагюрище, тъй като задължението за издръжка е носимо задължение.
Авторството
на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват
по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи на състава на престъплението - съзнавал е, че е осъден с влязъл в
законна сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка в размер общо на 170
лв. за децата си Т.Ш. и С.Ш. чрез тяхната майка и законен представител. Подсъдимият
е имал съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като
не я е плащал, набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждал
конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване,
т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на
деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на
ненавършили пълнолетие деца. Обществената
опасност на самия деец, предвид съдебното му минало, също е висока.
Причината за извършеното престъпление е
липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимия към родените от съжителството
му със св. Ш. деца.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие обремененото съдебно минало на подсъдимия и относително
дългия период от време, през който не е плащал издръжка за децата си. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е позитивната характеристика на подсъдимия по
местоживеене, видно от която същият се ползва с добро име в квартала, в който
живее, като не нарушава обичайните норми на морал и поведение. (л.30 в досъдебното производство).
С оглед на горното и като отчете относителната тежест на отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс.А.Ш. наказание „пробация”.
При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на
чл.42а, ал.4 от НК и като отчете обстоятелствата от значение за
индивидуализацията на наказанието, съдът определи пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК. Пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес” при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива, за срок от по една
година, с което ще се постигнат целите на наказанието.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: