№ 170
гр. Враца, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500575 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№
262665/01.07.2021 г. на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, срещу решение №260118 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 169/2020 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй, с което е допусната делба на земеделски
имоти, находящи се в землището на с.Бутан, общ.Козлодуй, както следва: 1/
нива с площ 36,719 декара, с идентификатор № 07116.40.1, представляваща
имот с № 040001, находяща се в местността „Вървището“; 2/ нива с площ
40,946 декара, с идентификатор № 07116.140.3, представляваща имот с №
140003 и площ 40,953 декара по скица, находяща се в местността
„Вървището“; 3/ нива с площ 47,652 декара, с идентификатор № 07116.233.1,
представляваща имот с № 233001 и площ 47,661 декара по скица, находяща се
в местността „Турски дол“ и 4/ нива с площ 45,239 декара, с идентификатор
№ 07116.733.2, представляваща имот с № 733002 и площ 45,247 декара по
скица, находяща се в местността „Турски дол“, между СТ. СТ. ИВ. при 1/8
(20/160) ид. част, Д. СТ. АНДР. при 1/8 (20/160) ид. част, „Юлстрейд“ ООД
при 71/160 ид. част, СН. СП. АВР. при 1/8 (20/160) ид. част, И. Ц. С. при 1/20
(8/160) ид. част, АНГ. Г. СТ. при 1/60 (2,666/160) ид. част, ЦВ. ХР. СТ. при
1
1/60 (2,666/160) ид. част, Ж. ХР. СТ. при 1/60 (2,666/160) ид. част, С. КР. ЦВ.
при 1/20 (8/160) ид. част, П. М. П. при 1/64 (2,5/160) ид. част и М. М. П. при
1/64 (2,5/160) ид. част.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен констативен нот. акт №
50, том III, рег.№ 3560 по нот. дело № 243/2018 год. на нотариус В.М., с рег.
№ 373 и район на действие РС-Козлодуй, с който „Юлстрейд“ ООД е признат
за собственик на 1/4 ид.ч. от: нива от 36,719 декара, с идентификатор №
07116.40.1, представляваща имот с № 040001 в местността „Вървището“; нива
от 40,946 декара, с идентификатор № 07116.1403, представляваща имот с №
140003 в местността „Вървището и нива от 45,239 декара, с идентификатор №
07116.733.2, представляваща имот с № 733002 в местността „Турски дол“.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен и констативен нот. акт №
164, том II, рег.№ 1691 по нот. дело № 105/2014 год. на нотариус В.М., с рег.
№ 373 и район на действие РС-Козлодуй, с който „Юлстрейд“ ООД е признат
за собственик на 1/20 ид.ч. от: нива от 36,719 декара, с идентификатор №
07116.40.1, представляваща имот с № 040001 в местността „Вървището“; нива
от 47,652 декара, с идентификатор № 07116.233.1, представляваща имот с №
233001 в местността „Турски дол“; нива от 40,946 декара, с идентификатор №
07116.1403, представляваща имот с № 140003 в местността „Вървището и
нива от 45,239 декара, с идентификатор № 07116.733.2, представляваща имот
с № 733002 в местността „Турски дол“.
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е
недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно, като постановено
при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че
правото на иск на ищците СТ. СТ. ИВ. и Д. СТ. АНДР. е погасено със
сключването на договор за продажба на наследство, вписан в Служба по
вписванията-гр.Козлодуй с входящ рег.№ 1433/23.04.2018 г., акт № 178, том
IV и договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписванията-
гр.Козлодуй с входящ рег.№ 1545/04.05.2018 г., акт № 245, том IV, с които са
прехвърлили съвкупността от наследствените си права и задължения от
своите родители на „Юлстрейд“ ООД. Предвид това въззивникът счита, че
искът е предявен от лица – несобственици на делбените имоти. Посочва се, че
ответникът С.Ц. също е продал наследствения си дял от родителите си К. С. и
И. С. с договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписванията-
гр.Козлодуй с входящ рег.№ 587/27.02.2014 г., акт № 94, том II, на ЕТ „М.А. –
2
Юлстрейд – Ю.К.“, чието търговско предприятие е прехвърлено по-късно на
„Юлстрейд“ ООД. Твърди се, че изводите на съда относно допускане на
съделителите Д. СТ. АНДР., СТ. СТ. ИВ. и С. КР. ЦВ. до делбата и относно
размера на определения дял на въззивното дружество, са погрешни.
Също така се оспорва отмяната на констативен нот. акт № 50, том III,
рег.№ 3560 по нот. дело № 243/2018 год. на нотариус В.М. и констативен нот.
акт № 164, том II, рег.№ 1691 по нот. дело № 105/2014 год. на същия
нотариус. Посочва се, че договорите по чл.212 от ЗЗД са послужили за
съставяне на констативните нотариални актове, описани по-горе, като и
едните, и другите са от преди датата на завеждането на исковата молба в
съда, както и вписването на същата.
Въззивникът счита, че районният съд е достигнал до неправилен извод,
че „Юлстрейд“ ООД не е придобило чрез договорите по чл.212 от ЗЗД част от
наследството на П.С., като погрешно е тълкувал посочената съдебна
практика. Сочи се, че изводът, който трябва да бъде направен е, че именно
поради несъществуването на „наследство в наследството“, с прехвърлянето на
съвкупността от наследствени права и задължения от преките наследодатели
се прехвърлят и дяловете на лицата /страни по договорите за наследство/ над
делбените имоти. Различен би бил въпросът, ако договорите са сключени с
обект наследствените права и задължения от общия наследодател,
прескачайки преките такива – баща и майка, което би представлявало
прехвърляне на „наследство в наследството“ по смисъла на цитираното
решение на ВКС и не би породило желаните последици, какъвто случай не е
налице.
В жалбата се сочи, че районният съд е приел за безспорно, че с
решение № 517/29.03.1993 г. и решение № 990/07.01.1994 г. на ПК-с.Бутан
правото на собственост върху процесните имоти е признато и възстановено на
наследниците на П. И. С., т.е. на внуците му, тъй като собствените му деца са
били починали. Излагат се доводи, че след като с тези решения се
възстановява правото на собственост на починал собственик и същите се
издават общо за неговите наследници, дяловете се определят съгласно Закона
за наследството. След влизане в сила на решенията се проявява и
конститутивното им действие, като собствеността се възстановява за в
бъдеще на наследниците на починалия собственик. Сочи се, че вместо
починалата Х. /баба на ищците Д. и С., а не тяхна майка, както погрешно е
3
отразено в обжалваното решение/, собствеността на припадащия му се дял е
възстановена на С. Ц. Т. – баща на ищците, който умира на 11.11.1996 г. и е
наследен от своята съпруга Ц. и дъщерите си. Респективно след смъртта на
своята майка те получават в дял ¼ ид. ч. от възстановените имоти, т.е. всяка
една от тях има 1/8 ид. ч. Изразява се несъгласие с постановеното от
районния съд, че с продажбата на наследство от ищците от своята майка Ц. и
баща С., към „Юлстрейд“ ООД не са преминали припадащите им се по 1/8 ид.
ч. от всяка от наследничките-ищци в първата инстанция.
Същото се твърди и по отношение дела на К. Ц. С., починал на
06.02.2005 г., син на починалата към момента на възстановяването Ц. П. С.
/дъщеря на П.С./. Тъй като делът на Ц. е ¼, а собствеността по отношение на
нейното коляно се разделя на 5, то към сина на К. С. – С., преминават 1/20 ид.
ч., които той продава като съвкупност от права и задължения от наследството
на баща си на ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю.К.“, чийто приобретател е
въззивното дружество.
В обобщение по този въпрос се сочи, че С.И., Д.А. и С.Ц. са били
съсобственици с определените в оспорваното решение на РС-Козлодуй
дялове в собствеността, но до момента на сключване на договорите по чл.212
от ЗЗД с дружеството, респ. с едноличния търговец. Твърди се, че след
сключването на последните, техните дялове са преминали в собственост на
„Юлстрейд“ ООД и отричайки този факт, на практика съдът отрича
действието на договорите за продажба на наследствен дял. Намира за
необоснован извода на съда, че щом ищците и ответникът Ц. са наследници
на П.С., то те следва да участват в делбата, въпреки извършените от тях
разпоредителни сделки по отношение на наследството.
Въззивникът категорично не споделя и извода на съда, че с продажбата
на наследството от майка и баща към правоприемника не преминава и
наследената по силата на наследственото правоприемство част от общия
наследодател. Този извод счита за лишен от правна обосновка и за намиращ
се в противоречие с постановеното в решение от 18.02.2019 г. по гр.д. №
643/2018 г. на РС-Козлодуй. В това производство въззивното дружество
заемало процесуалното положение на ответник, редом със С.И. и Д.А.. Сочи,
че в цитираното решение съдебният състав е направил противоположни по
смисъл правни изводи относно делбата на наследствени имоти от
наследството на бащата на ищците. Последните по силата на гореописаните
4
договори продават наследствените си права и задължения от майка си и баща
си, като на това основание са изключени от делбата. В решението е
констатирано, че при делбата, вместо ответниците Д.А. и С.И., наследяващи
сина на наследодателя, следва да участва ответникът „Юлстрейд“ ООД, който
е закупил техните наследствени права преди образуване на делото с два
договора по чл.212 от ЗЗД. Не на последно място сочи, че ищцата С.И. е заела
противоположна на сегашната си позиция, като не оспорвала, че тъй като е
продала наследството от баща си на дружеството, последното следва да
участва при делбата на имота.
Въззивникът оспорва отмяната на констативен нот. акт № 50, том III,
рег.№ 3560 по нот. дело № 243/2018 год. на Нотариус В.М., с рег.№ 373 и
район на действие РС-гр.Козлодуй и констативен нот. акт № 164, том II, рег.
№ 1691 по нот. дело № 105/2014 год. на същият нотариус. Посочва се, че
никоя от страните не е направила изрично искане за отмяна, нито по какъвто
и да е начин е оспорила истинността на представените от дружеството
доказателства. По никакъв начин не е оспорена и действителността на
договорите за продажба на наследство по време на първоинстанционното
производство или преди него. Излага доводи, че констативните нотариални
актове не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на
отразените в тях констатации досежно собствеността над описаните имоти,
но въпреки това те са изготвени в предвидената от закона форма от лице, на
което държавата възлага извършване на предвидените в закона нотариални
действия, в законоустановената процедура и след представяне от страна на
„Юлстрейд“ ООД на валидни основания за съставянето им, а именно
договори по чл.212 от ЗЗД, наред с други документи.
Вследствие погрешните правни изводи на районния съд и
постановената отмяна на посочените констативни нотариални актове,
представителят на въззивното дружество счита, че същото се явява ощетено с
48/160 ид. ч., които са признати за собствени на ищците С.И. /20/160 ид. ч./,
Д.А. /20/160 ид. ч./ и ответника С.Ц. /8/160 ид. ч./. В обобщение счита, че
квотите от правото на собственост по отношение на делбените имоти следва
да бъдат определени така: на „Юлстрейд“ ООД 119/60 ид. ч., собствеността
на С.И., Д.А. и С.Ц. следва да бъде отречена, като по отношение на
останалите съсобственици да остане както е в решението на районния съд.
Иска се отмяна на обжалваното решение и прекратяване на
5
производството за делба на процесните съсобствени земеделски земи,
находящи се в землището на с.Бутан, общ.Козлодуй, като недопустимо
поради обстоятелството, че е заведено от лица, чужди на собствеността върху
процесните имоти.
При условията на евентуалност се иска допускане на делбата, но между
следните съсобственици: „Юлстрейд“ ООД, СН. СП. АВР., ИВ. ЦВ. СТ.,
АНГ. Г. СТ., ЦВ. ХР. СТ., Ж. ХР. СТ., П. М. П. и М. М. П. при дял на
дружеството в размер на 119/160 идеални части, а на останалите съделители в
размерите, определени в решението на първоинстанционния съд.
С въззивната жалба са приложени писмени доказателства – решение от
18.02.2019 г. по гр.д. № 643/2018 г. по описа на РС-Козлодуй и се правят
искания за събиране на доказателства – да се изиска по служебен път гр.д. №
643/2018 г. по описа на РС-Козлодуй.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни – СТ. СТ. ИВ. и Д.
СТ. АНДР., чрез адв.Р. М., са депозирали писмен отговор. В отговора
отбелязват, че вече е установено по делото, че договорите за продажба на
наследство са сключени без тяхно съгласие и при нарушение на изричните им
пълномощни. Твърдят, че никога не са давали съгласие за продажба на
наследствените им права от П. И. С., починал на 02.01.1947 г. Сочат, че видно
от подписаните пълномощни, същите не касаят процесните земеделски земи,
тъй като в тях изрично са посочени за които точно имоти се предоставя
представителната власт и процесните земи не са сред тях. Приживе техният
наследодател П.С. е бил собственик на процесните земеделски земи в
землището на с.Бутан. Сочат, че не знаят как тези имоти са попаднали в
договора за продажба на наследството им, за което не са давали съгласие,
поради което тези договори са нищожни. За същите били узнали едва от
отговора на исковата молба. Именно липсата на знание за тези договори е
причината с исковата молба да не са поискали прогласяване на нищожността
им, както и отмяна на констативните нотариални актове, издадени въз основа
на тях.
Изразяват становище, че обжалваното решение в частта за отмяна на
нотариалните актове, което е следствие от нищожността на договорите за
продажба на наследство без съгласие от тяхна страна, е правилно и
законосъобразно, последвано и от допускането на делба на процесните
земеделски земи.
6
С отговора на въззивната жалба се представят вече приобщени към
първоинстанционното дело писмени доказателства: писмо от нотариус Ангел
Василев, пълномощни от С.И. и Д.А. за продажба на наследство по чл.212 от
ЗЗД. Не се прави искане за събирането на нови такива.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявен от СТ. СТ. ИВ. и Д.
СТ. АНДР. против „Юлстрейд“ООД, СН. СП. АВР., ИВ. ЦВ. СТ., Х. Ц. С.
(починал в хода на процеса и заместен от законните си наследници АНГ. Г.
СТ., ЦВ. ХР. СТ. и Ж. ХР. СТ.), С. КР. ЦВ., П. М. П. и М. М. П., иск за делба
на земеделски земи-имоти №040001, №140003, №233001 и №733002 в
землището на с.Бутан, обл.Враца, останали в наследство от общия
наследодател на страните П. И. С., починал на 02.01.1947г. В исковата молба
се твърди, че страните-физически лица са наследници на общия наследодател,
който е бил собственик на процесните имоти, докато ответника
„Юлстрейд“ООД е придобил идеални части от същите имоти от останалите
наследници на П. И. С..
Препис от исковата молба е бил връчен на ответниците, но отговор по
чл.131 от ГПК е постъпил единствено от ответника „Юлстрейд“ООД. С
подадения отговор дружеството ответник поддържа, че искът е недопустим,
тъй като е предявен от наследници на П. И. С., които са продали
неследствените си права на „Юлстрейд“ООД с договори за продажба на
наследствени права, вписани с вх.рег.№1545/04.05.2018г., акт №245, том 4 и
вх.рег.№1433/23.04.2018г., акт №178, том 4 и въз основа на които
дружеството се е снабдило с констативни нотариални актове за собственост.
Поддържа се също, че наследствените си права е продал и ответника С. КР.
ЦВ., който също не може да участва в делбата. При тези съображения е
поискано производството по делото да се прекрати, поради подаване на иска
от лица без правен интерес.
7
В производството пред районния съд са събрани писмени
доказателства, въз основа на които съдът е приел, че с представените от
ответника „Юлстрейд“ООД договори по чл.212 от ЗЗД не е продадено
наследството, останало от П.С., поради което искът за делба е бил уважен.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:
Между страните не се спори, а са налице и представени решения
№517/29.03.1993г. и №990/07.10.1994г. по преписка №10026А, че на
наследниците на П. И. С., починал на 02.01.1947г., е възстановено правото на
собственост върху следните земеделски земи: 1/ нива от 36,719 дка в
м.“Вървището“, представляваща имот №040001; 2/нива от 40,946 дка в
м.“Вървището“, представляваща имот №140003; 3/ нива от 47,652 дка в
м.“Турски дол“, представляваща имот №233001 и 4/ нива от 45,239 дка в
м.“Турски дол“, представляваща имот №733002, всички в землището на
с.Бутан.
Видно от представеното по делото удостоверение на наследници №Б-
100-08-27/03.02.2020г.на Кметство-с.Бутан, след смъртта си П. И. С. е оставил
следните наследници по закон- дъщеря Х. П.ва Т.а, поч.на 24.06.1979г.,
дъщеря Б. П.ва С., поч.на 04.08.1980г., дъщеря Ц. П.ва С., поч.на 07.07.1978г.
и дъщеря Г. С. Д., поч.на 18.03.1968г.
Починалата на 24.06.1979г. наследница Х. П.ва Т.а след смъртта си е
оставила един единствен наследник- син С. Ц. Т., поч.на 11.11.1996г., който
от своя страна е наследен от съпругата си Ц.Х. Т.а, поч.на 16.05.2006г. и от
дъщерите си-ищците Д. СТ. АНДР. и СТ. СТ. ИВ..
Както това се установява от представените по делото договор за
продажба на наследствени права по чл.212 от ЗЗД от 23.04.2018г., вписан с
вх.рег.№1433/23.04.2018г., акт №178, том 4 и договор за продажба на
наследствени права по чл.212 от ЗЗД от 04.05.2018г., вписан с вх.рег.
№1545/04.05.2018г., акт №245, том 4, по силата на тези договори ищците Д.
СТ. АНДР. и СТ. СТ. ИВ. продали на ответника „Юлстрейд“ООД
наследствените си права, като съвкупност от права и задължения, от
наследодателите Ц. Х. Т.а и С. Ц. Т.. Въз основа на двата договора по чл.212
от ЗЗД ответникът и настоящ жалбоподател се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост №50, том ІІІ, рег.№3560, дело №243/2018г.,
8
върху ¼ идеална част от процесните земеделски земи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира подадената
въззивна жалба за основателна, а решението на РС-Козлодуй за неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон.
Останалия спорен между страните въпрос е дали с извършените с
договорите от 23.04.2018г. и от 04.05.2018г. продажби на наследствените
права от Ц. Х. Т.а и С. Ц. Т., ищците Д.А. и С.И. са прехвърлили и правата си
на собственост в процесните земеделски земи.
Юридическата теория и съдебната практика са единни по въпроса, че
наследството, това е съвкупността от правата(вкл.на собственост) и
задълженията на наследодателя, като съгласно чл.1 от Закона за наследството,
наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство
на умрелия. Наследяването по закон и по завещание е способ за придобиване
на право на собственост, като наследяването по закон се базира върху
съществуващата родствена връзка между починалия и неговите наследници.
То настъпва след смъртта на наследодателя и волеязявление от негова страна
не е нужно, за да преминат вещните права към наследника.
Както това е посочено и в цитираното от РС-Козлодуй Решение
№125/25.01.2017г.на ВКС по гр.дело №2325/2016г. „ наследството е единна
съвкупност от права и задължения, без да се прави разлика между
придобито по наследяване имущество и имущество, което е придобито
на друго придобивно основание лично с труда и средствата на починалото
лице“. Това означава, че когато едно лице придобие наследство по закон, то
става собственик на включеното в наследството имущество до размера на
наследствените си права. По тази причина наследниците на приелия
наследството наследяват единствено правата и задълженията, с които той
разполага към датата на смъртта си, независимо, че наследственото
имущество на приелия се формира и от собствено нему наследство. С
приемането на наследството обаче възможната наследствена връзка между
низходящите на приелия и неговия наследодател се прекъсва, доколкото
полученото от приелия наследство става негова собственост.
В разглеждания случай е налице именно такава хипотеза-към датата на
смъртта на П.С. (1947г.) неговата дъщеря Х. П.ва Т.а е била жива и тя е един
от наследниците му по закон. Към датата на възстановяване на собствеността
върху процесните земеделски земи обаче-1993г., Х. П.ва Т.а вече е била
9
починала, поради което наследствените й права от П.С. са преминали върху
нейния син С. Ц. Т. и тези права, в случая идеални части от земеделските
земи, са станали негова собственост. След смъртта си С. Ц. Т. е наследен от
своята съпруга Ц.Х. Т.а и двете си дъщери-ищците Д.А. и С.И., като в обема
на наследственото му имущество вече се включват и идеалните части от
земеделските земи, придобити от него по наследство. Следователно,
разпореждайки се с наследствените си права от наследството С. Ц. Т. и Ц.Х.
Т.а, ищците са извършили отчуждаване и на идеалните части от процесните
земеделски земи, доколкото последните вече са били част от наследственото
имущество не на П.С., а на С. Ц. Т. и Ц.Х. Т.а. Тези изводи не противоречат, а
съответстват с Решение №125/25.01.2017г. на ВКС по гр.дело №2325/2016г., в
което е направено разграничение между прякото наследяване и наследяването
по заместване по чл.10 от ЗН, като е посочено, че когато наследяването е
пряко, както е в случая, наследството на покойния наследодател включва
цялото му налично имущество, независимо от способа, чрез който са
придобити отделните му части. Освен това, в разгледания от ВКС случай
ищцата е продала наследство от общия наследодател, с каквото тя не е
разполагала, доколкото не е била призован към наследяване негов наследник
и по тази причина ВКС е заключил, че с договора по чл.212 от ЗЗД тя не е
могла да са разпореди с права, с каквито не разполага. Настоящият случай не
касае такава хипотеза, а хипотеза на пряко наследяване на ищците от техния
починал баща С. Т., в наследственото имущество от който попадат идеални
части от земеделските земи, предмет на делбата независимо, че тези части са
били придобити от С. Т. по наследство. По тази причина разпореждането с
двата договора по чл.212 от ЗЗД е извършено валидно и това разпореждане
включва съответните идеални части от земеделските земи, посочени в
исковата молба.
Напълно аналогични съображения следва да се изложат и по
отношение сключения от ответника С. КР. ЦВ. договор по чл.212 от ЗЗД от
27.02.2014г.
При така изложените съображения въззивният съд приема, че ищците,
както и ответника С.Ц., действително нямат качеството на наследници по
отношение процесните делбени имоти и нямат дял във възникналата
комбинирана съсобственост. По силата на чл.344, ал.1 от ГПК качеството на
страните като съделители и въпрос, по който съдът се произнася с решението
10
и по тази причина исковата молба не е недопустима, съответно
производството по делото не подлежи на прекратяване, а изходът на
делбеното дело е поставен в зависимост от волята за делба на действителните
съделители, която воля следва да е изрично заявена. В случая нито един от
ответниците не е изразил воля за делба (във въззивната жалба искането е
направено в условия на евентуалност), поради което обжалваното решение
ще следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния
закон, а искът за делба-отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), ищците Д.А. и С.И. следва да бъдат осъдени да
заплатят държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Окръжен съд-Враца.
Искане за присъждане на разноски за адвокатска защита пред
въззивната инстанция е направено от жалбоподателя „Юлстрейд“ООД, но
това искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, договореното
възнаграждение не е изплатено от жалбоподателя.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260118 от 31.05.2021г. на Районен съд-Козлодуй,
постановено по по гр.д. № 169/2020г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от СТ. СТ. ИВ., ЕГН
********** и Д. СТ. АНДР., ЕГН ********** против „Юлстрейд“ООД-
гр.София, ЕИК **********, СН. СП. АВР. от гр.София, ИВ. ЦВ. СТ. от
гр.Плевен, Х. Ц. С.(починал в хода на процеса и заместен от законните си
наследници АНГ. Г. СТ., ЦВ. ХР. СТ. и Ж. ХР. СТ., всички от гр.София), С.
КР. ЦВ. от с.Бутан, обл.Враца, П. М. П. от с.Бутан, обл.Враца и М. М. П. от
гр.Козлодуй, иск за делба на земеделски земи в землището на с.Бутан,
обл.Враца, останали в наследство от П. И. С., починал на 02.01.1947г., а
именно: нива от 36,719 дка в м.“Вървището“, представляваща имот №040001
по план за земеразделяне, с идентификатор 07116.40.1; нива от 40,946 дка в
11
м.“Вървището“, представляваща имот №140003 по план за земеразделяне и
40,953 по скица, с идентификатор 07116.140.3; нива от 47,652 дка в м.“Турски
дол“, представляваща имот №233001 по план за земеразделяне и 47,661 дка
по скица, с идентификатор 07116.233.1 и нива от 45,239 дка в м.“Турски дол“,
представляваща имот №733002 по план за земеразделяне и 45,247 дка по
скица, с идентификатор 07116.733.2.
ОСЪЖДА СТ. СТ. ИВ. от с.Бутан, обл.Враца, ЕГН ********** и Д.
СТ. АНДР. от гр.Лом, ЕГН **********, да заплатят по сметка на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12