№ 119
гр. гр.Несебър, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
- гр. Бургас, против АЛЛ. ИВ. С., гражданка на Руската Федерация, родена на
********** г., с адрес: гр. ................... Твърди се, че С., като собственик на обект, била
абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвала услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект -
гр. ................... със заведена партида в базата данни с аб. № 745225. Сочи се, че
съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите се
извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на
баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувало възможност и за
„самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било допустимо за обекти,
имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. След
всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за
процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от предоставените от оператора услуги - вода, канал и пречистване. В
случая били издадени фактура № **********/26.11.2018 г. за сумата от 72,70 лв., от
която се претендира 67,85 лв., и фактура № **********/28.10.2019 г. за сумата от 77,54
лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно
изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок
поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни
1
дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура
ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска
до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъдена С. да заплати
сумата от 145,39 лв., дължими по издадени фактури от периода от 26.11.2018 г. -
28.10.2019 г., с отчетен период по фактури 06.10.2017 г.- 03.10.2019 г., сумата от 35,13
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за
периода от 27.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по настоящото производство. Представят се писмени
доказателства. Претендират се разноски.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който се оспорва исковата претенция като
недоказана. Оспорват се посочените в справки-извлечения показания на процесния
водомер. Оспорват се показанията, посочени в процесните фактури, издадени от
ищцовото дружество. Сочи се, че не е доказано дали е било извършено отчитане на
измервателното средство за процесния период, присъствал ли е представител на
ответницата при измерването, какви са били показанията на измервателния уред.
Твърди се, че не е доказано колко е общото изразходвано количество вода, преминало
ли е през измервателното устройство за отчетния период. Предвид изложеното, се
моли да се остави без уважение исковата претенция като недоказана.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора. Моли, за уважаване на исковете и
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 50, том IV, рег. № 6055, н.дело № 781
от 22.08.2017 г. по описа на нотариус ..............., с район на действие – РС Несебър, рег.
№ ... при НК /л. 65-66 от делото/, видно от който ответницата С. е придобила
собствеността по отношение на апартамент № В444, прдставляващ самостоятелен
обект в сграда с ид. № 51500.506.684.2.72, с адрес на имота в к.к. ..................
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 26.11.2018 г. и №
********** от 28.10.2019 г. /л. 19-20 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № 745225 към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справки
извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 6-8 от делото/ е видно, че
на монтираните в имота водомери са правени отчитания за периодите 06.10.2017 г. –
25.10.2018 г. и 26.10.2018 г. - 03.10.2019 г. При всички отчитания водомерите са
„видяни“, като при първото отчитане за водомер 1715/1023 първото старото показание
е било 61 куб. метра, а новото – 79 куб. м., а при второто отчитане старото показание е
било 79 куб. метра, а новото – 93 куб. метра. От представени справки-извлечения /л. 7-
2
8 от делото/ се установява и отчитането на централните водомери в сградата за периода
06.10.2017 г – 02.10.2019 г. и са замерени потребените количества вода за периода, от
които е определено потребление от разпределение за ответницата. От фактурите се
установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура №
********** от 26.11.2018 г. били начислени 72,70 лева от разпределение, а по фактура
№ ********** от 28.10.2019 г. – 77,54 лева за потеребените в собствения на
ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР цената за услугата доставяне
вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към
2018 г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на
КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени,
като за периода 2015 г. – 2017 г. били начислявани цени от 1,140 лв. за вода, 0,210 лв.
за канал и 0,540 лв. за пречистване, за 2017 г. – 1,287 лв. за вода, 0,286 лв. за канал и
0,557 лв. за пречистване, а за 2018 г. и 2019 г. - посочените по-горе цени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Не се спори по делото,
че между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка
на услуги от ВиК, предвид което и съдът приема, че ответницата е потребител на вода
за собствения си водоснабден обект. Действително, с отговора на исковата молба е
направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни
документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите
доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях
обстоятелства. Още повече, видно от исковата молба, по издадената фактура №
********** от 26.11.2018 г. е постъпило частично плащане от страна на ответницата,
което следва да се цени от съда като признание от нейна страна за действителното
потребление на разпределените от общо потребление количества вода и тяхното
остойностяване. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при
които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 25.10.2018 г. и на 03.10.2019 г. Както се установява в чл. 23,
ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен
характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитания през октомври 2018 г. и октомври 2019 г. Следва да се вземе
предвид обаче, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година, в случай на липса на
достъп до процесните обекти. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае
3
за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се
извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане
е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“
показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните
количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане,
макар и при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено
в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни
последици за ответницата, като е отчетено действително потребеното количество вода.
Следователно оспорванията на особения представител на ответницата за неправилно
отчитане на водомера в отсъствието на ответницата са несъстоятелни. Правата на
ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на
пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения
ѝ водоснабден обект, съобразно представителните по делото справки.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 26.11.2018 г. и 28.10.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни
след издаването им, съответно на 27.12.2018 г. и 28.11.2019 г. В случая без значение е
обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за стари периоди /вкл.
и от 2017 г./, тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и предвижда
начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения процесен водоснабден обект, като за част от вземанията по фактурата за
разпределение от общите водомери дори е постъпило частично плащане от
ответницата.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на задълженията възлиза общо на 145,39 лева, предвид приетите от водния
регулатор цени на услугите за съответните периоди. Налага се извод за основателност
и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което
същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
4
плащане на дължимите остатъци от фактурираните суми и начислената лихва касае
главницата по всяка фактура от датата на падежа до 12.11.2021 г. След извършени от
съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 32,74 лева, до който размер искът следва да бъде уважен. Сумата
представлява сбор от дължимите обезщетения за забава на уважените главници,
изчислени за съответните периоди – от относимия падеж до датата на исковата молба,
изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. За претендираната горница от 32,74 лева до пълния заявен
размер на претенцията от 35,13 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 345,37 лева по настоящото дело. Така определения размер на
дължимите разноски съответства на уважената част от претенцията от 178,13 лева,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 180,52 лева, като съдът приема
за доказани по делото разноски в общ размер от 350 лева /вкл. 100 лева – дължима
заплатена държавна такса, 150 лева – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Съдът, като
съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането
на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската фактическа и правна
сложност на делото, намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално
представителство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в минималния
размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛЛ. ИВ. С., БУЛСТАТ ........ , гражданка на Руската Федерация,
родена на ********** г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с „Х.С......,
бл. В, сграда № ......., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда
„Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., сумата от 145,39 /сто четиридесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки/ лева, представляваща представляваща незаплатена стойност по издадени
фактури № **********/26.11.2018 г. и № **********/28.10.2019 г., за доставена,
отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг -
запад, к-с „Х.С......, бл. В, сграда № ......., с идентификатор 51500.506.684.2.72, аб.№
745225, с отчетен период 06.10.2017 г. – 03.10.2019 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.11.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА АЛЛ. ИВ. С., БУЛСТАТ ........ , гражданка на Руската Федерация,
5
родена на ********** г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с „Х.С......,
бл. В, сграда № ......., на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 32,74 /тридесет и
два лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва,
както следва: сумата от 18,66 лева за периода от 27.12.2018 г. до 11.11.2021 г. и сумата
от 13,08 лева за периода от 28.11.2019 г. до 11.11.2021 г., изключая периода 13.03.2020
г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
32,74 лева до пълния претендиран размер от 35,13 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА АЛЛ. ИВ. С., БУЛСТАТ ........ , гражданка на Руската Федерация,
родена на ********** г., с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с „Х.С......,
бл. В, сграда № ......., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т.,
сумата от 345,37 /триста четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ лева
– съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6