Р Е Ш Е Н И Е
№
2005
гр.
Пловдив, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАНД № 1849 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Йордан
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район (БД ИБР), с адрес град Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ №
35, против Решение № 916/27.05.2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХIV
наказателен състав, постановено по АНД № 20215330207763/2021 г., с което е
отменено наказателно постановление № 112/12.11.2021 г. издадено от Директора на
БД ИБР - Пловдив, с което на „Индустриален център Тракия“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите (ЗВ), е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева, за нарушение на чл.
40, ал. 2 от ЗВ.
Касаторът
счита, че така постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено в
противоречие със закона, поради което моли
решението да се отмени и да бъде потвърдено наказателно
постановление № 112/12.11.2021 г. и наложената имуществена санкция. Претендират
се съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът
по касационната жалба-„Индустриален център Тракия“ АД , чрез адвокат В. Е.,
счита решението на съда за правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено, а касационната жалба отхвърлена, като неоснователна.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата е основателна.
Административен
съд – Пловдив ХХІ състав, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, в
изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На 21.05.2021 г. С.И.И. – главен
експерт в Дирекция "Контрол"
при БД"ИБР" – Пловдив извършил проверка в обект -автомивка, находящ
се в град Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 53. Установено било, че вода за
обекта се осигурявала от тръбен кладенец, за който разрешение за ползване
притежавало „Индустриален център Тракия“ АД, но което с договор за наем от
02.09.2015 г. отдало под наем недвижимия
имот (автомивка) на трето лице – „Дани Кар 2009“ ЕООД, ЕИК *********.
Горното е било квалифицирано, като нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2
от ЗВ, като актосъставителят приел, че всъщност е налице прехвърляне на
индивидуалното разрешително за водоползване от тръбния кладенец на трето лице,
което законодателят е изрично забранил с горепосочената норма. Ето защо на
06.07.2021 г. срещу дружеството, настоящ ответник по касация, бил съставен АУАН
№ 62 за нарушение нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗВ, а въз основа на него било
издадено и атакуваното НП, с посочената правна квалификация, обжалвано в срок
пред РС Пловдив.
При тази фактическа
обстановка, районният съд е стигнал до извода, че не е извършено вмененото
нарушение от „Индустриален център Тракия“ АД. Прието е, че не е налице форма на
прехвърляне на самото разрешение за водовземане, а има отдаване под наем на
обект – автомивка. Възприето е, че има фактическо ползване на водата, но няма никакъв акт с който да се прехвърлят
права по самото разрешение, а последното би изисквало някакъв юридически акт.
Същевременно, ако има действително подобно прехвърляне, то
фактически е станало с отдаването под наем на обекта, а именно през месец
септември 2015г., което на датата на проверката единствено е констатирано от
АНО. При това положение, според районния съд, наказанието е наложено след
сроковете по чл. 34 ЗАНН за санкциониране на подобно нарушение, тъй като са изминали
близо 6 години от извършването, с еднократно действие - сключване на договор за
наем. Предвид горното ПРС е постановил обжалваното решение.
Решението
е правилно.
За да е налице вмененото
нарушение е необходимо по несъмнен и категоричен начин да може да се направи
извод, че се извършва водовземане без разрешително или, в настоящия случай,
титулярят на разрешителното да е отстъпил/прехвърлил правото си на водовземане
на трето лице в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗВ.
С оглед събраните писмени
и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че такова прехвърляне
на право не е установено. Санкционираното дружество е наемодател по договор за
наем, като титуляр на разрешителното за водовземане е отдал недвижим имот на
„Дани Кар 2009“ ЕООД за временно и възмездно ползване. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че в този случай няма установен юридически акт, с който да се
прехвърлят правата по самото разрешение за водовземане от страна на ответника.
В този случай е нормално при отдаването на обекта на трето лице, което
предвид извършваната дейност (автомивка)
да включва ползването на тръбния кладенец, находящ се в имота. В действителност
има само фактическо ползване на водата, но няма никакъв акт, с който да се
удостовери прехвърляне правата по самото разрешение.
Друг е въпросът, че
наемателят ("Дани Кар 2009" ЕООД) в качеството си на ползвател на
недвижимия имот и водата от тръбния кладенец е следвало да се снабди с
разрешение за водовземане, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗВ, тъй като не
може да се ползва от така издаденото разрешение на „Индустриален център Тракия“
АД, макар същото да касае един и същ воден обект.
С оглед събраните
доказателства, настоящият касационен състав приема правните изводи, до които е
достигнал районният съд, при хипотезата, че дори действително да има
прехвърляне на право за водовземане от страна на титуляра на разрешението
"Индустриален център Тракия" АД към ползвателя "Дани Кар
2009" ЕООД, то това е станало с еднократен акт, какъвто е сключването на
договор за наем през 2015 г. и съответно са изтекли давностните срокове по чл.
34 ЗАНН за санкциониране на подобен вид нарушение.
При извършената
касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания акт.
Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за
служебното начало и обективната истина. Районният
съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и
въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят
от настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят, с оглед
нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че обжалваното решение на районния съд, като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
обстоятелството, че ответникът в настоящото производство не претендира
разноски, такива не се присъждат.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 916/27.05.2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХIV
наказателен състав, постановено по АНД №
20215330207763/2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: