МОТИВИ към Присъда № 37 от
31.10.2018г.
по НОХД № 1148/2018г. по описа на Районен съд- Несебър
Съдебното производство по настоящото
дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Р.п.Н. против Р.Г.Г., ЕГН **********, за
това, че на 02.08.2017 г. в КК „Слънчев бряг”, община Несебър, като
представляващ „З.У.” ЕООД, ЕИК *****, съгласно пълномощно, подписано от
управителя на дружеството П.Б.П., без надлежно разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда”- гр. Бургас, изискващо се съгласно чл.303, ал.3 от Кодекса
на труда, приел на работа в заведение за бързо хранене „Бъргър Стар”, лице, ненавършило
18- годишна възраст- непълнолетния И.Д.Б., ЕГН **********- престъпление по
чл.192а, ал.1 от НК.
Представителят на Р.п.Н. в съдебно
заседание поддържа обвинението против подсъдимия изцяло, така както е въведено
с обвинителния акт. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние и доказващи, както от
обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите относно
правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.55 от НК, чрез налагане на
наказание „Пробация”, при определяне на
следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца с периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Подсъдимият Г. не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан. Дава обяснения по случая
пред съда.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдаване на Г., като твърди, че последния не е субект на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Алтернативно моли за приложение на чл.9, ал.2
от НК.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият Р.Г.Г. е със средно
образование, осъждан.
През лятото на 2017 г. заведение
за бързо хранене „Бъргър Стар”, находящо се в КК „Слънчев бряг”, се
стопанисвало от „З.У.” ЕООД, ЕИК *****, с управител св. П.Б.П.. Подсъдимият
работел в заведението като майстор- специалист при приготвяне на бургери, които
съставлявали основния продукт, предлаган в обекта.
В края на месец юли 2017 г.-
началото на м. август 2017 г. св. Б., тогава ненавършил 18- годишна възраст,
пристигнал в КК „Слънчев бряг” за да си търси работа. Тъй като семейството му
се познавало с подсъдимия и свидетеля знаел от последния, че в „Бъргър Стар”
търсели работници, отишъл в заведението. Уговорено било с подсъдимия свидетелят
да види в какво се състои работата, какви са условията, респективно да разбере
евентуални параметри на трудов договор в случай, че реши и бъде одобрен да
започне работа. С тази цел на 02.08.2017 г. св. Б. бил в заведението заедно с
подсъдимия Г.. Свидетелят бил облечен с престилка, тъй като се намирал в
кухнята на заведението, представляващо каравана, заедно с Г.. Около 23,30 ч.
свидетелите Б. и Б.- служители на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Пловдив,
извършили проверка в заведението за спазване на трудовото законодателство. На
место установили подсъдимия и св. Б. в кухнята. На св. Б. била дадена
декларация, в която той собственоръчно посочил, че работи в заведението от
02.08.2017 г. с работно време от 20,00 ч. до 24,00 ч. При извършена справка в
системата на „Инспекция по труда” било констатирано, че за Б. не било искано
предварително разрешение за работа, за което на „З.У.” ЕООД бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 16-001739.
От
показанията на свид.П.- управител на дружеството, стопанисващо обекта, се
установява, че наемането на персонала включвало селекция от страна на
подсъдимия и окончателно одобрение от свидетеля.
По
досъдебното производство е приложено пълномощно /л.49-50/ с дата 03.08.2017 г.
/датата, следваща проверката от ДИТ/, с която подсъдимият бил упълномощен от
св. П. да представлява дружеството пред изброени административно структури с
правото да попълва, подава, приема и подписва от името на дружеството и за
негова сметка всякакви документи, навсякъде, където е необходимо.
Гореизложеното се подкрепя от
материалите по ДП № 304-ЗМ-2691/2017 г. по описа на РУ- Несебър, както и от
показанията на свид.Б., З., п.,1 Боюкрийска, както и от обясненията на
подсъдимия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по
делото фактическа обстановка съдът намира, че към инкриминираната дата
подсъдимият Илиев не е осъществил фактическия състав на чл.192а, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние „наема” на работа изисква наличието на субект, който е
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, или лице, имащо правомощията и
извършващо фактически действия по приемане на едно лице на работа. В случая се
установява, че стопанисващо обекта е дружеството „З.У.”, чийто управител е св. П.,
т.е. последното, представлявано от управителя, е работодател по смисъла на
цитираната норма. От показанията на св. П., св. Б., св. З., се установява, че
подсъдимият също е работник в заведението. От показанията на св. П. стана ясно,
че Г., като майстор при приготвянето на бургери, обучавал хората и давал
препоръки на свидетеля дали даденото лице, кандидатстващо за работа, е такова,
което да може да осъществява качествена дейност. Свидетелят обясни, че Г. е
извършвал дейност по даване на заявки, приготвяне на храната, следене за
качеството на продаваната храна, обучаване на персонала, разпределение и
организация на работното време, селектиране на служителите, но не и самото
приемане на работа. Крайната преценка относно фактическото наемане на работа с
кандидата е било единствено на св. П.. Показанията на св. Б., П., З. съдът
намира за логични и последователни, поради което ги кредитира в тази насока. И
тримата заявиха, че „майстора” по приготвянето на бургерите, които основно са
се предлагали в това заведение, е бил подсъдимия, поради което съдът счита за
логично именно на него да бъдат предоставени сочените от св. П. функции. В тази
връзка и съставеният от св. Б. акт за установяване на административно нарушение
е бил съставен против дружеството, стопанисващо обекта, а не против подсъдимия.
Ето защо съдът намира, че Г. не следва да бъде приет за субект на извършеното
престъпление, както и че действията му, възложени от св. П., не покриват
обективните признаци на състава на чл.192а, ал.1 от НК. На следващо място
обвинението е повдигнато на Г. като представляващ дружеството съгласно
пълномощно, дадено от св. П.. Същото обаче носи заверка на подписа на св. П. от
03.08.2017 г., т.е. деня, следващ инкриминираната дата. В този смисъл към
02.08.2017 г. сочените в пълномощното права на са били дадени на подсъдимия и
същия не е действал като представляващ „З.У.” ЕООД. Не са налице доказателства
пълномощното, за валидността на което не се изисква нотариална заверка на
подписа на упълномощителя, да е бил факт към инкриминираната дата. Предвид на
това следва да се счита като начало на дадените правомощия и като достоверна
датата, на която е била положена нотариалната заверка, а именно 03.08.2017 г.
Наред с това съдът намира, че дадените правомощия на подсъдимия не са включвали
и наемане на лица на работа в заведението от името и за сметка на дружеството,
управлявано от св. П..
С оглед на така изложеното съдът намира,
че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил изпълнителното
деяние на състава на чл.192а, ал.1 от НК, за който му е повдигнато обвинение.
Показанията на св. Б. и св. Б. не разколебават извода на настоящата инстанция,
изложен по- горе. Същите съдържат и противоречия в това какво точно е вършел
св. Б. по време на проверката, което, предвид изявлението на Б., че единствено се
е запознавал с целия работен процес, не навежда до несъмнен извод, че свидетеля
е работел в заведението на 02.08.2017 г. в 23,30 ч. Св. Б. не навежда
релевантни факти относно съставомерни признаци на деянието. Св. С. навежда
обстоятелства относно организацията на работа в заведението и присъствието на
св. Б. в него, но същите не кореспондират с останалия доказателствен материал,
обсъден по- горе, поради което и съдът не ги кредитира.
Мотивиран от горното настоящата
инстанция постанови присъдата, като намери, че от страна на подсъдимия не
следва да се носи наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение. Не се
доказа по несъмнен начин Г. да е осъществил състава на престъпление по чл.192а,
ал.1 от НК, което налага извода на невиновност на същия, поради което и бе
оправдан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: